Уилиям макдоналд к о г нови



страница31/77
Дата01.01.2018
Размер13.85 Mb.
#39005
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   ...   77

слуги, но принципите му могат да се при-
лоЖат към всички видове слуЖители.
Основният призив е да се подчиняваме на
господарите, като им отдаваме необхо-
димото уваЖение. Нито едно общество
или организация не моЖе да функциони-
ра успешно, без да има авторитет, от
една страна, и подчинение, от друга.
Добре е всеки слуЖител да се подчинява
на своя началник, защото в противен
случай няма да има работа. Но за христи-
янина е още по-ваЖно да се подчинява на
своя началник, защото от това зависи не
само неговата заплата, но и неговото
свидетелство.

Подчинението не трябва да се проме-


ня в зависимост от работодателя. Все-
ки моЖе да се подчинява на добър и кро-
тък началник. Но изискванията към вяр-
ващите са по-високи: те трябва да почи-
тат и да се подчиняват и на „опърнича-
вите" и груби началници. Това е едно по-
ведение, изклк)чително присъщо на хрис-
тиянина.

2:19 Когато страдаме несправедливо,
ние печелим БоЖието одобрение. Бог се
радва, когато види, че ние отдаваме
толкова голямо значение на отношения-
та си с Него, че сме готови да претър-
пим незаслуЖена болка, без да търсим
отмъщение или възмездие. Когато сми-
рено приемем това несправедливо отно-
шение, ние изявяваме Христос; и този

195

1 Петър 2

свръхестествен Живот предизвиква Бо-
Жието „Браво!".

2:20 Няма никакво достойнство в то-
ва да понасяме търпеливо страдания за-
ради собствените си прегрешения. Това
не носи никаква слава на Бога. Такова
страдание не ни отделя като християни,
нито пък кара другите да станат хрис-
тияни. Но когато понасяме търпеливо,
като вършим добро, „това е угодно пред
Бога". За хората от света такова едно
поведение е толкова неестествено, тол-
кова несветско и шокиращо, че ги кара да
се чувстват изобличени в своите грехо-
ве и води някои от тях към спасение.

2:21 Мисълта за несправедливите
страдания на вярващите заради правда-
та неизбеЖно ни води към върховния
пример за такова страдание - нашия
Господ Исус. Никой никога не е страдал
толкова несправедливо и едновременно с
това толкова търпеливо като Него.

Ние сме призовани да се дърЖим, как-


то Той се е дърЖал - страдайки заради
греховете на другите. Думата, която се
използва тук за „пример", съдърЖа иде-
ята за идеален ръкопис. Ученикът иска
да възпроизведе оригинала, колкото е
възмоЖно по-добре и докато го преписва
внимателно, резултатът е доста добър;
но колкото повече се отклонява от ори-
гинала, толкова копието става по-лошо.
Нашата сигурност се крие в стремеЖа
ни да бъдем колкото се моЖе по-близо до
Оригинала.

2:22 Нашият Господ не пострада зара-
ди собствените Си грехове, защото Той
нямаше такива. Той не знаеше грях (2
Кор. 5:21); „Който грях не е сторил"
(този стих); „в Него няма грях" (1 Йоан
3:5).

Неговото говорене никога не е било


омърсено от „лукавщина". Той никога не
е излъгал, нито премълчал истината.
Помислете си само! На тази планета е
Живял един Човек, Който е бил абсолкмп-
но честен, абсолкмпно чист от каквато
и да било измама или лукавство!

2:23 Господ Исус е бил търпелив дори
и когато са Го предизвиквали. Макар и
охулван, Той не е отвръщал с хула. Макар
и заплашван, не е отвръщал със заплаш-
ване. Макар и обвиняван, не се е защита-
вал. Той е бил учудващо свободен от
страстта на отмъщението.

Един неизвестен автор е написал след-


ното:

Да бъдеш обвинен без причина и да не се


защитиш е знак за най-дълбоко и истин-
ско смирение. Да замълчиш, когато си об-
винен несправедливо, е най-доброто под-
рсикание на нашия Господ. Когато си
спомним по колко много начини постра-
да Той - Той, Който изобщо не заслуЖа-
ваше това, - имаме ли изобщо право да
протестираме и да искаме справедли-
вост и извинение, когато и ние страда-
ме несправедливо като Него?"

Който... като страдаше, не заплаш-


ваше."
„Нито една груба и заплашител-
на дума не излезе от Неговата мълчали-
ва уста." Вероятно Неговите нападате-
ли са си помислили, че мълчанието Му оз-
начава слабост, но ако бяха опитали да
проверят, щяха да се уверят, че то не е
слабост, а свръхестествена сила!

Каква беше скритата сила, която Му


помагаше да издърЖи всички тези неза-
слуЖени оскърбления? Това беше упова-
нието на Бога, „Който съди справедли-
во". Същото трябва да правят и хрис-
тияните.

„Не си отмъщавайте, възлк>бени, но


дайте място на БоЖия гняв; защото е
писано: „На Мене принадлеЖи отмъще-
нието, Аз ще сторя въздаяние" казва
Господ." Но „ако е гладен неприятелят
ти, нахрани го; ако е Жаден, напой го: За-
щото, това като правиш, ще натрупаш
Жар на главата му. Не се оставяй да те
побеЖдава злото; но ти побеЖдавай зло-
то чрез доброто" (Рим. 19-21).

2:24 Страданията на Спасителя са не
само пример за нас, но и наше изкупление.
Ние не моЖем да подраЖаваме на Него-
вите страдания в това отношение, а и
Петър не ни увещава да правим това. То-

1%

1 Петър 2,3

6а, което той иска да каЖе всъщност, е
следното: мъките на Спасителя не са
причинени от Неговите собствени гре-
хове, защото Той не е имал такива. Той
е бил прикован на кръста заради нашите
грехове. И тъй като Исус пострада за
нашите грехове веднъЖ завинаги, ние ни-
кога не трябва да си позволяваме да
стигнем до полоЖение, когато и ние
трябва да страдаме заради тях. фак-
тът, че Той е умрял заради тях, трябва
да е достатъчен, за да ни накара ние съ-
що да умрем за тях. Но това не е въпрос
само на една отричаща се доброта; ние
трябва не само да умрем за греха, но и
„да Живеем за правдата".

С Чиято рана вие оздравяхте." Ду-


мата „рана" моЖе би предполага, че Не-
говото тяло трябва да се разглеЖда ка-
то един огромен белег от удар. Какво
трябва да бъде нашето отношение към
греха, след като изцелението ни струва
толкова много на Спасителя? Теодорет
прави следния коментар: „Това е един
нов и много странен метод на изцеление:
Лекарят плаща цената, а болните полу-
чават изцелението безплатно."

2:25 Преди обръщението си ние сме би-
ли като блуЖдаещи овце - загубени, из-
подраскани, покрити с кървящи рани.
Споменаването на блуЖдаещите овце е
последната от шестте асоциации с
Исая 53 глава в този пасаЖ:

21 cm. „Христос... пострада за вас" (ср.

Ис. 53:4,5).

22 cm. „Който грях не е сторил, нито



се енамерила лукавщина вуста-
та Му" (ср. Ис. 53:9).

23 cm. „Който, бидейки охулВан, хула не



отвръщаше" (ср. Ис. 53:7).

24 cm. „Който сам понесе в тялото Си



нашите грехове на дървото " (ср.
Ис.53:4,11).

24 cm. „C Чиято рана вие оздравяхте"

(ср. Ис. 53:5).

25 cm. „Защото като овце блуждаех-



те" (ср. Ис. 53:6).

След като бъдем спасени, ние се връ-


щаме обратно при Пастира, добрия Пас-

тир, Който бе готов да даде Живота Си


за Своите овце (Йоан 10:11); великия
Пастир, Който „се гриЖи неЖно и неу-
морно за стадото, за което е пролял
кръвта Си"; и Главния Пастир, Който
скоро ще дойде, за да отведе Своите ов-
це на зелени пасища в небето, където те
никога няма да се заблудят.

Обръщението означава връщане при


Епископа20 на нашите души. Ние сме Не-
гови, защото сме създадени от Него, но
сме били загубени за Него поради греха.
Сега ние се връщаме към Неговите гршк-
лиВи ръце и ще бъдем завинаги сигурно
пазени.

Г. Отношението на вярващата
съпруга към нейния съпруг (3:1-6)


3:1 Петър вече подчерта колко е ваЖно
задълЖението на християнина да се под-
чинява на човешките власти и земните
господари. Сега той ни обръща внимание
върху това колко е ваЖно съпругите да
се подчиняват на своите съпрузи.

Всяка Жена трябва да се покорява на


мъЖа си независимо дали той е вярващ
или не. Бог е дал на мъЖа първенствува-
щото място и според Неговата воля Же-
ната трябва да признава този автори-
тет на мъЖа. Отношенията меЖду съп-
руга и съпругата отразяват отношения-
та меЖду Христос и църквата. Съпруга-
та трябва да се подчинява на своя съпруг
така, както църквата трябва да се под-
чинява на Христос.

В съвременното общество това раз-


биране се счита за доста старомодно.
Много Жени биват издигани на високи и
отговорни постове, които им дават
власт над мъЖете, така че обществото
ни става все по-матриархално. В много
от църквите Жените изглеЖдат по-ак-
тивни и по-надарени от мъЖете. Но Бо-
Жието слово не се променя. Първенство-
то на мъЖа е боЖествена наредба. Ня-
ма значение колко разумни могат да изг-
леЖдат някои аргументи в защита на
противното, узурпирането на автори-
тета на мъЖа от Жената не моЖе да до-

197

1 Петър 3

6ege go нищо друго осВен до проблеми и
хаос.

Дори и когато съпругът на една Жена


не е вярващ, тя трябва да му се покоря-
ва като на своя глава. ТоВа ще бъде ней-
ното свидетелство пред него за вярата
й в Христос. Нейното поведение като
послушна, обичаща и посветена съпруга
моЖе да го накара да се замисли за Спаси-
теля.

Тогава тя моЖе да го спечели „без сло-


вото".
Това означава, че не е необходимо
съпругата непрекъснато да му проповяд-
ва. МоЖе би едни от най-големите вре-
ди са били нанесени от съпруги, които
непрекъснато са досаЖдали на своите
съпрузи с евангелието, като са им го
тъпчели насила в главите. Тук Петър ис-
ка да каЖе, че съпругата моЖе да спече-
ли своя съпруг, като ЖиВее Всеки ден пред
него Живота на Христос.

Но ако един съпруг непрекъснато пре-


чи на Жена си да Живее християнски Жи-
вот, какво трябва да бъде нейното пове-
дение тогава? Ако той иска от нея да не
се подчини на някоя съвсем ясна заповед
от Библията, тя трябва да не му се под-
чини и да остане вярна на Господа. Но
ако става въпрос за някоя християнска
привилегия, а не задълЖение, съпругата
трябва да се подчини на своя съпруг и да
се откаЖе от своята привилегия.

Когато говори за отношенията меЖ-


ду една християнка и нейния невярващ
съпруг, Петър не иска да препоръча бра-
ка меЖду вярваща и невярващ. Такъв
един брак никога не е по БоЖията воля.
Апостолът има предвид такива случаи,
при които съпругата се спасява, след ка-
то е била вече встъпила В брак със съп-
руга си. Тя е длъЖна да се покорява на
мъЖа си дори и когато е невярващ.

3:2 Неспасеният съпруг моЖе да бъде


приятно впечатлен от почтителното и
добродетелно поведение на Жена си и Бо-
Жият Дух моЖе да използва това, за да
го изобличи за собствената му грехов-
ност и да го доведе до полоЖение, при ко-
ето той ще повярва в Христос.

ДЖордЖ Мкмер разказва за един богат


германец, чиято съпруга била изключи-
телно посветена християнка. Този човек
бил голям пияница и непрекъснато пре-
карвал вечерите си в кръчмите. Тя изп-
ращала слугите им да си лягат, чакала го,
докато се върне, посрещала го мило и ни-
кога не му се карала или оплаквала от не-
го. Понякога дори трябвало да го събле-
че и да го слоЖи да спи.

Една вечер, докато седял в кръчмата,


мъЖът казал на другарите си по маса:
„Хващам се на бас, че ако отидем у дома,
ще Видим, че Жена ми стои и ме чака. Ко-
гато позвъним, тя ще отвори вратата,
ще ни покани да влезем, ще ни посрещне
добре и дори ще ни приготви вечеря, ако
и каЖем."

Отначало никой не повярвал, че това


е така, но после всички решили да оти-
дат и да видят. Така и станало. Жената
отворила вратата, посрещнала ги ра-
душно и веднага се заела да им приготвя
вечеря, без изобщо да покаЖе каквото и
да било раздразнение или недоволство.
След като им сервирала, Жената си
отишла в стаята. Веднага щом излязла,
един от мъЖете се обърнал към съпруга
и започнал да го обвинява: „Какво голямо
прасе си, щом моЖеш да се отнасяш с та-
зи добра Жена по този начин!" При тези
думи мъЖът прекъснал вечерята си,
станал от масата и излязъл от къщи.
След него излязъл още един, след това
още един... и така, докато всички излез-
ли и оставили яденето на масата.

Половин час по-късно мъЖът започнал


да се чувства страшно виновен и страш-
но грешен за отношението си към Жена
си. Той отишъл в стаята ii и я помолил
да се помоли за него, след което се пока-
ял за греховете си и предал Живота си на
Христос. От този момент нататък
той станал верен ученик на Господ Исус.
Бил спечелен за Христос без нито една
дума от словото!

Съветът на ДЖордЖ Мк>лер е следни-


ят:

198

1 Петър 3

Не се обезкураЖавайте, когато стра-
дате от невярващи роднини. МоЖе би
много скоро Господ ще удовлетвори Же-
ланието на вашето сърце и ще отговори
на молитвите ви за тях. Но докато ста-
не това, стремете се да препоръчвате ис-
тината не като ги укорявате за поведе-
нието им, а като изявявате пред тях
кротостта, неЖността и лЬбовта на
Господ Исус Христос." 21

3:3 На пръВ поглед като че ли темата


се променя 6 този стих и като че ли тук
става въпрос изклк>чително за Женско-
то облекло, но всъщност апостолът
продължава да говори за начините, по ко-
ито една Жена моЖе да бъде угодна на
своя съпруг и да му послуЖи. Това, което
би му повлияло най-добре, не е външният
и вид, а вътрешният ii Живот на свя-
тост и покорство.

Има няколко вида външна украса, коя-


то Жените е добре да избягват:

  1. Плетене на косата." Някои мис-
    лят, че това означава, че Жените не
    трябва изобщо да си плетат косата на
    плитки, но вероятно Петър говори тук
    за огромните прически с плитки от ня-
    колко етаЖа, които са били на мода по
    онова време 6 Рим.

  2. Кичене със злато." Някои тълку-
    ват тези думи като абсолкмпна забрана
    срещу носенето на каквито и да било
    златни биЖута. Други смятат, че те са-
    мо забраняват показността и екстрава-
    гантността на носенето на биЖутата.

  3. Обличане със скъпи дрехи." Тук яв-
    но не се забранява обличането на дрехи
    изобщо, а само обличането със скъпи дре-
    хи, които имат за цел да направят впе-
    чатление на другите хора. Прочетете'
    Исая 3:16-25, за да видите какво мисли
    Бог за всички тези видове екстраваган-
    тности.

Дрехите на християнина

По отношение на дрехите и биЖутата


има няколко неща, които се отнасят за
всички вярващи, независимо дали те са

мъЖе или Жени. Първото съобраЖение е


съображението за разходите. Колко па-
ри трябва да харчим, за да се обличаме?
Необходими ли са ни всички тези дрехи?
МоЖем ли да похарчим тези пари за не-
що по-добро?

Текстът в 1 Тим. 2:9 ни забранява да се


обличаме със скъпи дрехи: „Не със... скъ-
пи дрехи". Тук не става въпрос за това,
дали моЖем, или не моЖем да си ги позво-
лим. За християнина е грях да харчи пари
за скъпи дрехи, защото Бог забранява
това. Състраданието също го забраня-
ва. Бедственото полоЖение на хората
от неразвитите страни, огромната им
духовна и материална нуЖда ни казват,
че харченето на пари за скъпи дрехи гово-
ри за коравосърдечие.

Това се отнася не само до качеството


на дрехите, които купуваме, но и до тях-
ното количество. Гардеробите на някои
християни изглеЖдат като магазини.
Много често, когато пътуват в чуЖби-
на, в колата им висят един куп закачал-
ки с рокли, ризи и kocmloMU, които могат
да съперничат по количество на модели-
те на някой пътуващ моден агент.

Защо правим всичко това? Нима това


не е проблем на нашата гордост? МоЖе
би ние обичаме да получаваме компли-
менти за изтънчения си вкус и добрия си
външен вид? Един от факторите, които
трябва да вземем под внимание, когато
си купуваме една дреха, е размерът на су-'
мата, която трябва да платим.

Другият е целомъдрието. Павел казва


„със срамеЖливост и целомъдрие". Обик-
новено срамеЖливостта се свързва с
приличието. Една от функциите на об-
леклото е да скрива човешката голота.
Поне така е било в началото. Но като че
ли сега целта на облеклото е да разкри-
ва все по-големи и по-големи части от
човешката анатомия. По този начин чо-
векът като че ли възхвалява своя срам.
Затова няма нищо чудно, че невярващи-
те хора правят това; чудното е, когато
християните започнат да ги имитират.

199

1 Петър 3

Да бъдеш срамеЖлив обаче не означава
да бъдеш непривлекателен. Християни-
нът също моЖе да се облича спретнато.
Да изглеЖдаш мръсен и раздърпан, не е
достойнство. Осуалд Чеймбърс беше ка-
зал веднъЖ, че немарливостта е обида на
Светия Дух. Облеклото на вярващия
трябва да бъде чисто, изгладено, добре
поддържано и в подходяща кройка.

Като цяло християнинът трябва да


избягва крайните модни тенденции, кои-
то привличат вниманието на хората
към облеклото, защото това не е целта
на неговия Живот. Той не Живее на този
свят, за да бъде украшение, а за да бъде
клонка от Лозата, която дава плод. Ние
моЖем да привлечем вниманието на хо-
рата към себе си по много по-различни
начини. Същия ефект моЖе да предизви-
ка и носенето на старомодни дрехи нап-
ример. Християнинът трябва да избяг-
ва прекалено простите или прекалено
крещящите или необичайни дрехи.

И най-накрая християнинът (и особе-


но младият вярващ) трябва да избягва
да носи прекалено съблазняващи или про-
вокиращи дрехи. Ние вече споменахме
случая с облекло, което прекалено много
открива голотата на тялото. Но дрехи-
те могат да покриват цялото тяло, и
въпреки това да предизвикват несвети
страсти у другите. Съвременната мода
няма за цел да насърчава духовността.
Точно обратното, тя отразява прекале-
ната заетост на мисълта на човека със
секса в нашия век. Вярващият не тряб-
ва да носи дрехи, които предизвикват
грешни Желания или пречат на другите
да Живеят по християнски.

Големият проблем се появява, разбира


се, когато трябва да се съобразим със
силния социален натиск. Но това винаги
е било и винаги ще бъде проблем в Живо-
та на вярващия. Християнинът трябва
да има доста здрав гръбнак, за да не се
превие под теЖестта на изкушенията
на модата и под влияние на обществено-
то мнение и да се облича така, както по-
добава на евангелието.

Ако ние позволим на Христос да ста-


не Господар и на нашия гардероб, всичко
ще бъде наред.

3:4 Облеклото, което помага на един


християнин да изглеЖда истински прив-
лекателен, е „скришният в сърцето Жи-
вот". Модните прически, скъпите биЖу-
та и елегантните дрехи са нещо преход-
но. Представяйки нещата чрез този
ярък контраст, Петър ни предизвиква
да направим своя избор. ф. Б. Мейър пи-
ше така: „Хиляди са онези, чийто вън-
шен вид е богато украсен, докато вът-
решното им същество е облечено в дри-
пи; и малцина са онези, които се обличат
скромно и малко старомодно, докато
„скришният в сърцето човек" грее с не-
отразима светлина.22

Хората си мислят, че биЖутата са


много ценно нещо; докато за Бога най-
скъпоценното биЖу е кроткият и тих

дух-


3:5 Благочестивите Жени в СЗ са укра-
сявали себе си, като са развивали нравс-
твената и духовната красота на вът-
решния си Живот. Едно от качествата
на тази красота е покоряването им на
техните съпрузи. Тези свети Жени са се
доверявали на Бога. В центъра на тех-
ния Живот е стоял Христос. Желанието
им да Му бъдат угодни във всичко ги е ка-
рало да признават Неговия ред в своя
дом и да се покоряват на мъЖете си.

3:6 Един такъв пример е Сара, която
се е покорявала на Авраам и го е нари-
чала господар. Това ни кара да се върнем
към Битие 18:12, където четем, че Сара
се е засмяла „в себе си". Тя не е тръгнала
да обикаля и да разказва на всички, че Ав-
раам е нейният господар, а го е признава-
ла за свой господар вътре в себе си, във
вътрешния си Живот, което се е вшкда-
ло по нейните дела.

Онези Жени, които следват примера на


Сара, са нейни деца. Еврейските Жени са
физически потомки на Сара. Но за да бъ-
дат истински нейни дъщери, те трябва
да подраЖават и на нейния характер. Де-

200

1 Петър 3

цата трябва да носят семейната прили-
ка.

Те трябва да правят добро и да не поз-


воляват нищо да ги плаши. Това означа-
ва, че съпругата-християнка трябва да
изпълнява определената й от Бога слуЖ-
ба като покорна помощничка на мъЖа и
да не се страхува, дори когато трябва да
търпи неразумното поведение на своя
невярващ съпруг, с изклк>чение на случа-
ите, когато той започне да се дърЖи пре-
калено невъздържано или да заплашва
Живота и.

Д. Отношението на вярващия съпруг


към неговата съпруга
(3:7)

Сега апостолът се обръща към съпрузи-


те и съответните им задълЖения, кои-
то те трябва да изпълняват. Те трябва
да Живеят благоразумно със своите съп-
руги, като им засвидетелстват лк>бов,
внимание и разбиране. Трябва да се от-
насят с почит към своите Жени като
към представители на по-слабия пол.

В нашето време на голяма свобода на


Жените представата на Библията за Же-
ните като за „по-слаб съсъд" моЖе да из-
глеЖда малко старомодна, но това е
един прост факт - обикновено Жената е
физически по-слаба от мъЖа. Освен то-
ва, като цяло, тя не моЖе да контроли-
ра своите емоции така добре като мъЖа
и много по-често от него се ръководи от
емоционалните си реакции, отколкото
от рационалното, логическото мислене.
РазглеЖдането на дълбоки теологични
проблеми не е най-силното й място и ка-
то цяло тя, е много по-зависима от мъ-
Жа.

Но това, че Жената е по-слаба в някои


отношения, не я прави по-нисша от мъ-
Жа. Библията никъде не казва такова не-
що. Освен това Жената моЖе да бъде по-
силна или по-компетентна от мъЖа в
други области. Така например някои Же-
ни са много по-отдадени на Христос от
мъЖете и обикновено Жените могат
много по-добре да понасят продълЖи-
телна болка или нещастие.

В отношението на мъЖа към негова-


та съпруга трябва да личи фактът, че
той съзнава, че тя е негов сънаследник на


Сподели с приятели:
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница