Уилиям макдоналд к о г нови
III. Белезите на тези, които участ- ват в християнското общение: послушанието и лк>бовта (2:3-11)
Изтегляне 13.85 Mb.
|
III. Белезите на тези, които участ- ват в християнското общение: послушанието и лк>бовта (2:3-11) 2:3 Оттук започва описанието на истин- ските белези на онези, които участват в християнското общение. Първият бе- лег е подчинението. Ние моЖем да бъдем 256 1 Йоан 2  уверени в истинността на връзката си
с Бога, ако нашият Живот е изпълнен с Желание да вършим Неговата воля. Тези стихове са насочени без съмнение към гностиците, които претендират за вис- ше познание на Бога, но се интересуват много малко от Господните заповеди. Йоан показва, че това познание е празно и без никаква стойност. Подчинението на вярващия на Госпо- да съдърЖа три страни: той трябва да пази Господните заповеди (3 cm.); да па- зи словото Му (5 cm.) и да ходи така, как- то е ходил Христос (6 cm.). Тук забеляз- ваме една възходяща градация на мисъл- та. Да пазиш Неговите заповеди озна- чава да се подчиняваш на поученията на Господ Исус, които се намират в НЗ. Да пазиш словото Му означава не само да се подчиняваш на това, което е писано, но и да Желаеш да правиш това, което зна- еш, че ще Му донесе радост. Да ходиш така, както е ходил Той, означава да Жи- вееш според пълната мярка на съвърше- ните БоЖии изисквания към Неговия на- род: да Живееш така, както е Живял Исус. 2:4 Йоан не иска да каЖе, че християн- ският Живот се състои в безгрешно под- чинение на БоЖията воля, а че христия- нинът обикновено Желае да пази Негови- те заповеди и да върши онова, което е угодно пред Него. Йоан гледа на общото състояние на Живота на човека. Ако ня- кой казва, че познава Бога, но не пази за- поведите Му, тогава става съвсем ясно, че той не казва истината. 2:5 От друга страна, когато пазим сло- вото Му, Бюкията лк>бов става съвър- шена в нас. БоЖията лк>бов не е наша- та лк)бов към Бога, а Неговата лк>бов към нас. Идеята е, че БоЖията лк>бов към нас постига своята цел, когато па- зим словото Му. Тя постига целта си и се осъществява в нашето послушание на Бога. 2:6 Следователно „който казва, че пребъдва в Него, сам е длъЖен да ходи, както е ходил Христос". Животът на Христос, такъв какъвто е описан в Евангелията, трябва да бъде нашият модел и водещ пример. Това не е Живот, който ние моЖем да Живеем със собст- вената си сила или енергия, а Живот, кой- то моЖем да Живеем само благодарение на Светия Дух и в Неговата сила. Ние сме длъЖни да Му отдадем Живота си безрезервно и да Му позволим да Живее Своя Живот чрез нас. 2:7 Друг ваЖен белег на истинския вяр- ващ е лкзбовта към братята. Йоан каз- ва, че това не е нова заповед, която той пише, а стара заповед, която те са има- ли отначало. С други думи, Господ Исус е учил учениците Си да се обичат един друг от самото начало на Своето зем- но слуЖение. Гностиците винаги са парадирали със своето учение, като са казвали, че то е едно ново учение. Но апостолът съвет- ва своите читатели да проверяват всич- ко през учението на Господ Исус, което Той е дал, докато е бил тук, на земята. Винаги има опасност от отклонение от това, което е било в началото1. Йоан казва: „Върнете се към началото и ще видите истината." 2:8 Но тази заповед не е само стара за- повед, тя е и нова, защото в нея има не- що ново. Когато Господ Исус е бил на зе- мята, Той не само е учил Своите учени- ци да се обичат един друг, но им е дал и Жив пример за това, на което ги е учил. Неговият Живот е бил изпълнен с л!обов към другите. Така тази заповед е била нещо истинско... в Него, докато е бил на земята. Но сега тази стара заповед е но- ва, в смисъл че по време на тази диспен- сация тя е истинска не само в Него, но и във вярващите също. Тези християни са били преди това езичници, които са Живеели в страст и омраза. Сега те са примери за останалите хора и въплъща- ват в своя Живот великия закон на лк>- бовта. По този начин тъмнината премина- ва винаги, когато хората приемат свет- лината на благовестието. Тъмнината 257 1 Йоан 2  не е изчезнала напълно, тъй като има
още много хора, които не са дошли при Христос, но Христос, истинската светлина, винаги свети и винаги, кога- то се обърнат към Него, грешниците се спасяват и следователно възлкобват братята си. 2:9-11 ПасаЖът от 9 до 11 стих ни по- казва разликата меЖду лъЖливата и ис- тинската лкзбов. Ако човек казва, че е християнин, а мрази истинските хрис- тияни, това е сигурен белег, че „той и до сега е в тъмнина". Последният израз по- казва, че тук не става въпрос за откло- нение. Човекът си е останал такъв, ка- къвто винаги е бил - неспасен. От друга страна, този, който определено „лк)би брата си... пребъдва в светлината и в него няма съблазън". Това моЖе да озна- чава две неща: или че за самия човек ня- ма опасност да се съблазни, или че той няма да стане причина други да се съблаз- нят. Ако християнинът наистина Живее в непрекъснат контакт с Бога, светли- ната осветява неговия път и никой друг не моЖе да бъде съблазнен заради несъ- ответствието меЖду неговата изповед и неговите дела. Гностиците са изпит- вали дълбока омраза към всички, които са били верни на БоЖието слово. Това по- казва, че те са ходели в тъмнина и не са знаели къде отиват, защото тъмнина- та е заслепявала очите им. В подкрепа на думите за братската лк>бов, която сега описва, апостолът прекъсва за момент описанието, за да из- каЖе своите пълни с лк>бов поздравления към онези, които са членове на БоЖието семейство. IV. Етапи на растежк в общението (2:12-14) 2:12 Най-напред той се обръща към цяло- то семейство с думата „дечица"2. Тук тази дума не съдърЖа никакъв намек за възраст или духовно развитие. Йоан го- вори на всички, които принадлеЖат на Господа, което се виЖда и от останала- та част на стиха: „•.. защото ви се прос- тиха греховете заради Неговото име." Това се отнася за всички християни. Прекрасно е да знаеш, че имаш пълно прощение на твоите грехове. ЗабелеЖе- те също, че нашите грехове се проща- ват „заради Неговото име". Бог ни про- щава греховете заради Христос. 2:13 Бащите са онези, които познават „Този, Който е отначало", т. е. те са зрелите вярващи, които познават бла- гостта на общението с БоЖия Син и са удовлетворени от Него. Младежките в духовното семейство са онези вярващи, които са пълни с Жизнерадост и готов- ност да се сраЖават. Те слуЖат във вре- мето на конфликти и борба с врага. Мла- дежките... са победили лукавия, защото са научили тайната на победата, а имен- но: „Не аз, а Христос Живее в мен." Де- чицата са бебетата във вярата. Те мо- Же би не знаят много, но познават От- ца. 2:14 Когато Йоан повтаря съвета си към бащите, той казва същите думи. Това е така, защото те са постигнали зрелост в духовния си растеЖ. При обръ- щението си към младежките той ги на- рича „силни" - силни в Господа и в сила- та на Неговата мощ. Те са победили лу- кавия, защото Божкието слово пребъдва в тях. Господ Исус успя да победи Сата- на в пустинята, като цитира Писания- та. Това показва още веднъЖ колко е ваЖно да се храним постоянно от Библи- ята и да бъдем винаги готови да отблъс- нем с нея атаките на Сатана. V. Две опасности за общението: светът и лъжкеучителите (2:15-28) ПасаЖът от 15 до 17 cm. съдърЖа серио- зно предупреждение по отношение на света и цялата негова фалшивост. Мо- Же би то е отправено най-вече към мла- дите хора, за които светът изглеЖда особено привлекателен, но като цяло предупреждението се отнася за всички Господни хора. Светът, за който става въпрос тук, не е планетата, на която Живеем, или естественото творение, 258 1 Йоан 2 което ни заобикаля. Това е системата,
която човек е изградил в опитите си да заживее щастливо без Христос. Тя може да вклктва областта на културата, из- куството, образованието... и всяка дру- га област, в която Господ Исус не е оби- чан или желан. Някой я беше описал като „познатото ни човешко общество, орга- низирано на погрешни принципи и харак- теризиращо се с низки желания, фалшиви стойности и егоизъм". 2:15,16 Тук Йоан съвсем ясно ни пре- дупреждава, че не трябва да лк>бим „све- та, нито каквото е на света" поради простата причина, че лкзбовта към све- та е несъвместима с лк>бовта към От- ца. Всичко, което светът може да ни предложи, може да се опише като „по- хотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на Живота". ,Д1о- хотта на плътта" засяга онези чувст- вени телесни апетити, които произли- зат от злата ни природа. „ПоЖелание- то на очите" се отнася до онези зли же- лания, които могат да бъдат предизви- кани от това, което виждаме. „Тщесла- вието на Живота" е онази несВята ам- биция, която търси изява само на себе си и слава само за себе си. Тези три елемен- та на светския живот се виждат много ясно в греха на Ева. Дървото е било „доб- ро за храна", т. е. задоволявало е „похот- та на плътта". Било е „приятно за очи- те" - отговаряло е на „поЖеланието на очите". Било е „Желателно, за да дава знание" - ласкаело е „тщеславието на Живота". Също както дяволът се противопос- тавя на Христос и както плътта е про- тивоположна на Духа, така и светът е враждебен на Бога. Страстите, алч- ността и амбициите не са от Отца, а от света; те не произлизат от Бог Отец, а от света. Това, което е в света, подхранва лкзбовта към преходното. Чо- вешкото сърце никога не моЖе да наме- ри удовлетворение в него. 2:17 „Светът преминава и неговите похоти" също. Когато една банка върви към банкрут, умните хора не влагат па- рите си в нея. Когато основата на една сграда се клати, интелигентните стро- ители прекратяват строежа. Да Живе- еш за този свят е все едно да ремонти- раш Титаник. Мъдрите хора не Живеят за свят, който преминава. Но „който върши БоЖията воля, пребъдва до ве- ка". БоЖията воля е онова, което ни из- бавя от изкушението на преходните не- ща. МеЖду другото, това е било и мото- то на Живота на великия евангелист Д. JI. Mygu, което е било издълбано и върху надгробния му камък: „Който върши Бо- Жията воля, пребъдва до века." 2:18 Друга проверка за онези, които са в християнското общение, е проверката на учението. Йоан въвежда тази тема с едно предупреждение против лъЖеучи- телите, отправено към „бебетата" в Христос. Младите във вярата са особе- но податливи на лъжите на Антихрис- та. Читателите на Йоан са разбрали, че Антихристът ще се появи преди идва- нето на Христос и че ще се представя като Него. Също както идващите съби- тия хвърлят сянка, преди да дойдат, та- ка и преди идването на Антихриста ще се появят много антихристи. Това са лъжеучители, носители на един лъжлив христос и едно лъжливо евангелие. Вре- мето, 6 което живеем сега, е пълно с кул- тове, които отричат Христос. Това е свидетелство, че идването на Спасите- ля е наближило. 2:19 Тези лъЖеучители са хора, които някога са изповядали, че са християни, и са били свързани с апостолите, но в сър- цето си не са били истински вярващи, ко- ето се виЖда от факта, че са излезли от християнското общение. „Ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас" Тук ние научаваме, че истинската вяра вина- ги пршпеЖава качеството да бъде пос- тоянна. Ако един човек е наистина ново- роден, той ще продължи да бъде в Госпо- да. Това не означава, че ние се спасяваме, като показваме постоянство, а че пос- тоянството е признак на истинска вяра. 259 1 Йоан 2  Лъзкеучшпелшпе са излезли, „за да ста-
не явно, че те всички не са от нас". 2:20 Всичко това ни кара да се запита- ме: „Как един млад вярващ моЖе да знае кое е истина и кое лъзка?" Отговорът е, че ние имаме помазание от Светия и... знаем всичко. Помазанието се отнася до Светия Дух и идва от „Светия", т. е. от Господ Исус Христос. Когато се спа- си, човек получава Светия Дух, Който дава на вярващия способност, да прави разлика меЖду истината и лъЖата. С твърдението „знаете всичко"3 Йоан ня- ма предвид всичко без изкл1очение. Вяр- ващите нямат съвършено знание, а имат способност да различават кое зна- ние е истинно и кое не е. В този смисъл и най-младият и прост вярващ има способ- ност да различава духовните неща - не- що, което липсва на един неспасен човек, бил той и професор по философия. Хрис- тиянинът моЖе да види много повече не- ща от небесното царство на колене вътре в него, отколкото неспасеният, който наднича прав от оградата на цар- ството. Когато се роди едно дете в ма- териалния свят, то автоматически по- лучава всички характерни черти на чо- вешката раса - очи, ръце, крака, мозък... То получава тези органи още при раЖда- нето си и никога по-късно. И макар че те продълЖават да растат и да се разви- ват, те се намират в човешкото тяло още от самото начало. Същото става и когато човек се новороди. Той получа- ва всички способности, които ще му бъ- дат необходими за в бъдеще, макар и след това да има безкрайни ВъзмоЖности да ги развива. 2:21 Йоан пише всичко това не защо- то неговите читатели не знаят исти- ната, а за да ги утвърди още повече в ис- тината, която знаят, и да им напомни, че „никаква лъзка не е от истината". Гностиците са проповядвали учения, враЖдебни на БоЖието слово, и следова- телно - лъЖливи. Тяхната главна лъЖа и основа на цялото им учение е било отри- чането на твърдението, че Исус е Хрис- тос. Както вече беше посочено във въве- дението, те са проповядвали, че Исус е бил просто един човек и че Христос е до- шъл върху Него при кръщението Му. То- ва е една от големите лъЖи, проповядва- ни от някои култови двиЖения и в наши дни. Библията навсякъде казва, че Исус от НЗ е ГОСПОД (Йехова) от Стария. Не е истина, че Христос е дошъл върху Исус; истината е, че Исус е Христос. 2:22 Йоан изрично подчертава, че от- ричането на боЖестВеността на Господ Исус е отричане от Отца. Някои хора обичат да вярват, че се покланят на Бо- га, макар и да не искат да имат нищо об- що с Господ Исус Христос. Апостол Йо- ан казва: „Той е Антихрист, който се отрича и от Отца, и от Сина." 2:23 В Йоан 8:19,42 Исус казва, че те- зи, които не признават Неговата боЖес- твеност и не Го лкзбят, не познават съ- що и Отца и Той не е техен Баща. „Ни- кой, който се отрича от Сина, няма ни- то Отца; а който изповядва Сина, има и Отца." Това е чудесната истина за единството на Отца и Сина. Човек не моЖе да има Отца, без да има Сина. То- ва е едно послание, на което трябва да обърнат внимание всички унитаристи, представители на дВиЖението „христи- янска наука", мкгскхлмани, модернисти, свидетели на Йехова и евреи. 2:24 Защитата на младите вярващи срещу лъЖеучителите се крие в запазва- нето на онова, което са чули отначало - учението на Господ Исус и всички Не- гови апостоли. Стойте по-близо до Бо- Жието слово - това е „тайната" на на- шата сигурност! Ние трябва да подлага- ме всичко на проверката на въпроса: „Какво казва Библията за това?" Ако ед- но учение не се подкрепя от Библията, ние също не трябва да го подкрепяме. Не- ка си припомним какво казваше д-р Ай- рънсайд: „Ако е ново, значи не е истин- но, а ако е истинно, значи не е ново." 2:25 Когато пребъдваме в християнс- кото учение, ние доказваме истинност- та на нашата вяра. А обещанието за та- 260 ГЙоан2,3  зи вяра е вечен Живот. Когато приемем
Господ Исус, ние получаваме Неговия собствен Живот - вечния Живот; и то- зи Живот ни помага да изпитваме всич- ки нови и съмнителни учения. 2:26, 27 Йоан пише това на младите вярващи, за да ги предупреди за опас- ността от срещата с лъЖеучители. Той обаче не се страхува за изхода от тази среща, защото знае, че неговите чита- тели са приели помазанието, което е от Господ Исус. Както вече казахме, по- мазанието е Светият Дух, а тук ние на- учаваме, че „помазанието... остава във вас". Това е едно полоЖително твърде- ние, което ни казва, че след като веднъЖ приемем Светия Дух, Той никога няма да ни се отнеме. И защото сме приели Све- тия Дух ние нямаме нуЖда да ни учи ня- кой. Това не означава, че нямаме нуЖда от християнски учители в църквата. Бог специално говори за тази необходи- мост в Ефесяни 4:11. Това означава, че християнинът няма нуЖда от никакво друго учение за БоЖията истина освен това, което се намира в БоЖието слово. Гностиците са претендирали, че прите- Жават допълнителни истини, но Йоан тук ни казва, че ние нямаме нуЖда от до- пълнителни истини. С БоЖието слово в ръка и с БоЖия Дух в сърцето христия- нинът е снабден с всичко необходимо за наставление в БоЖията истина. 2:28 Сега Йоан се обръща към всички скъпи „дечица" в БоЖието семейство с увещанието: „Дечица, и сега пребъдвай- те в Него, та когато се яви, да имате дръзновение и да не се посрамим пред Него в пришествието Му." формата 1 л. мн. ч. на глагола „посрамим" показва, че тук става въпрос за апостолите и че ако християните, на които пише Йоан, не останат верни на Господа, апостоли- те, които са ги довели до Христос, ще бъдат Ъосрамени при пришествието на Христос. Този стих подчертава ваЖ- ността на работата след повярването при всички видове евангелизаторски дей- ности. Той също така предполага въз- моЖността да се засрамим, когато дой- де Христос. VI. Белезите на тези, които участват в християнското общение (продълЖение): правдата, лк>бовта и доверието, което то носи (2:29-3:24) 2:29 Четвъртата семейна черта на хрис- тияните е правдата. Ние знаем, че в ма- териалния свят подобното раЖда себе- подобно. Така е и в духовния свят. Всеки, който върши правда, е роден от Бога. Тъй като Бог е праведен, всичко, което Той прави, е праведно и следователно всеки, който е роден от Него, е праведен. Това е Желязната логика на Йоан. 3:1 Мисълта, че ние сме родени от Бо- га, изпълва апостола с удивление и призо- вава неговите читатели да видят чудна- та л1обов, която ни е довела в БоЖието семейство. Шобовта е могла да ни спаси и без да ни направи БоЖии деца. Но начи- нът, по който БоЖията л1обов ни спася- ва, ни прави БоЖии деца: „ВиЖте каква лк>бов е дал нам Отец, да се наречем Бо- Жии чада!"4 Гледайки ни всеки ден, светът не ни познава като БоЖии деца. Хората от света не могат да ни разберат, така както не са могли да разберат Господ Исус при Неговото Първо идване: „Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха." Тъй като ние носим същите характеристики като Господ Исус, не моЖем да очакваме, че светът ще ни разбере. 3:2 Разбрани или не, ние сега сме БоЖии децата, и това е гаранцията за бъдеща ни слава. „Още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане яв- но, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както е." Това не означава, че ние ще бъдем физически като Исус в не- бето. Господ Исус ще има Свой собствен образ и ще носи белезите от раните на Голгота през цялата вечност. Ние вяр- ваме, че всеки от нас също ще има свои 261 1ЙоанЗ  собствени характеристики и ще се раз-
личава от другите. Библията никъде не казва, че в небето всички ще изглеждаме еднакво. Но в морално отношение ние всички ще бъдем като Господ Исус Хрис- тос. Ще бъдем свободни от осквернение, грях, болести, скръб и смърт. И как ще се осъществи тази чудна про- мяна? Отговорът е, че един поглед към Христос ще бъде достатъчен да я осъ- ществи. „Защото ще Го видим, както е." Тук, в земния ни Живот, ние ставаме като Христос постепенно, докато Го гледаме с вяра в БоЖието слово. Но ко- гато Го видим Такъв, Какъвто е, този процес ще бъде абсолкипно завършен, за- щото да Го видим означава да бъдем ка- то Него. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|