Уилиям макдоналд к о г нови
вяра, има и постоянство. Спасителната вяра винаги притеЖава качеството да бъде постоянна. БоЖието дете се пази с Бшкията си-
Изтегляне 13.85 Mb.
|
вяра, има и постоянство. Спасителната вяра винаги притеЖава качеството да бъде постоянна. БоЖието дете се пази с Бшкията си- ла за „спасение, готово да се открие в последно време". Тук се има предвид бъ- дещият аспект на спасението. Често пъти се казва, че спасението има три ас- пекта - минал, сегашен и бъдещ: (1) Християнинът е бил спасен от наказани- ето на греха, когато най-напред е повяр- вал в Спасителя (Еф. 2:8). (2) Той се спа- сява всеки ден от силата на греха, като позволява на Спасителя да Живее Живо- та си чрез него (Рим. 5:10). (3) Той ще бъ- де спасен от присъствието на греха при Грабването (Евр. 9:28). Неговото тяло ще бъде изменено и прославено и той ще бъде освободен завинаги от греха, болес- тите и смъртта. Този бъдещ аспект вклкмва и момента, когато светиите ще се върнат на земята с Христос и ще бъдат видимо изявени като БоЖии деца (1 Йоан 3:2). 1:6 Заради тази надеЖда за изкуплени- ето на тялото и за славното наследст- во, вярващите могат много да се рад- ват дори и когато са в изпитания.. Хрис- тияните, на които пише Петър, са прес- ледвани заради свидетелството си за Христос. Петър им напомня за един от удивителните парадокси на християн- ството - радост в мъки. От една стра- на, те могат да се радват заради пер- спективата, че тях ги очаква „пазено наследство" за „пазени хора". От друга страна, те могат да се радват, защото знаят, че разните изпитания са времен- ни, докато славата е вечна (вЖ. 2 Кор. 4:17). Коментирайки радостта, която християнинът изпитва, когато е в изпи- тание, ДЖ. ДЖаует казва така: „Никога не съм очаквал да открия такъв обилен извор в такава необещаваща пустош." 1:7 Има още една утеха за страдащи- те светии и тя е, че те знаят, че техни- те страдания не са нито безцелни, нито безплодни. Страданията на невярващи- те са само едно предусещане на мъките в ада, които те ще търпят вечно. Но това не се отнася за християнина. Едно от многото благотворни последствия от страданията в този Живот за БоЖи- ите деца е, че те изпитват истинност- та на неговата вяра. Петър сравнява нашата вяра със злато. От всички поз- нати на човека елементи златото е един от най-трайните. То моЖе да бъде изпи- тано при много високи температури и да остане незасегнато. Но въпреки това златото пак „гине" вследствие на неп- рекъсната употреба, високо налягане или въздействие с огън. Истинската вяра е неразрушима. Вяр- ващият моЖе да бъде подлоЖен на Жес- токи проверки и изпитания, които, вмес- то да разрушат неговата вяра, стават храна за нея, от която тя започва още по-буйно да расте. Йов моЖе би е пре- търпял най-теЖките загуби, които ня- кой някога е претърпял в историята на човечеството, и въпреки това е могъл да каЖе: „Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам" (Йов 13:15). Тримата мъЖе, кои- то вавилонският цар хвърля в огнената пещ, са били изпитани буквално чрез огън. Но освен че е доказал истинност- та на тяхната вяра, огънят е изгорил и въЖетата, с които мъЖете са били вър- зани (Дан. 3:12-30). И докато са били в това огнено изпитание, при тях е бил Един, Който е приличал на БоЖия Син. 179 1 Петър 1  Истинността на вярата моЖе да се до
каЖе само чрез огън. Лесно е да бъдеш християнин, когато преобладаващите обстоятелства са благоприятни за вя- рата; но когато откритото изповядва- не на Христос носи мъки и гонения, то- гава случайно попадналите последовате- ли започват лека полека да изостават и да се загубват в тълпата. Една религия, която не струва нищо, не заслужава ни- що. Вярата, която те кара да се отка- Жеш да платиш цената, е фалшива вяра. Това е вяра само на думи, която Исус зак- леймява. Истинската вяра има за резултат „хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос". Това означава, че Бог ще възнагради всяка вяра, която е издържа- ла на проверката. Той ще похвали онези, които са изпитвали радост, макар и за- обиколени от беди. Ще даде слава и по- чест на онези изпитани и изстрадали светии, които са успели да приемат из- питанията като вот на доверие от Не- гова страна. Това ще стане явно, когато Исус Хрис- тос дойде пак на земята, за да господст- ва като Цар на царете и Господ на гос- подарите, и когато всички ония, които светът отхвърля, ще бъдат ясно изяве- ни като БоЖии синове. Когато сравним отделните текстове в Писанията, ще видим, че наградите ще бъдат раздадени на Христовото съдилище - в небето, след Грабването. Но откритото изявя- ване на тези награди ще стане при Вто- рото пришествие на Христос. 1:8 Сега Петър ни обръща внимание върху настоящите радости от нашето спасение - приемането на Христос чрез вяра. Макар и никога да не сме Го видели с очите си, ние Го л1обим.2 Макар и да не Го вшкдаме сега, ние въпреки това вяр- ваме в Него. Така ние влизаме в блаЖен- ството, за което Исус говори на Тома: „БлаЖени ония, които, без да видят, са повярвали" (Йоан 20:29). Уилям Линкълн пише следното: „Хората говорят много за лЬбовта, но
1:9 След това Павел разглеЖда насто- ящото следствие на вярата - спасение- то на душата. Спасението на тялото все още предстои: то ще стане, когато Христос дойде за Своите светии. Но веднага щом се доверим на Христос чрез вяра, ние получаваме спасението на ду- шите си. Под тази дума трябва да се разбира нематериалната част на чове- ка, неговата личност отделно от тяло- то. Душата е това, което се отделя от тялото по време на смъртта. В този па- саЖ тя вклЬчва и духа, който ни дава съзнание за Бога. Душата се спасява по време на новороЖдението. 1:10 За това спасение са писали много от старозаветните пророци. Много древни БоЖии говорители са пророкува- ли за незаслуЖената милост, която ние ще получим. Но те не са разбирали напъл- 180 1 Петър 1  но това, за което са писали (вЖ. Дан.
12:8). 1:11 ТоВа, което те не са разбирали, е: (1) самоличността на Онзи, Който ще се яви като Месия, и (2) времето на Него- вото появяване. Те са били вдъхновени от БоЖия Дух да предскажат страда- нията на Месията и последвалите ги слави, но не са разбирали, че тези две съ- бития ще бъдат разделени най-малко от 1990 години. Както често се казва, те са видели двата планински върха - (а) Гол- гота, където Исус пострада, и (б) Елео- нския хълм, където Той ще се върне в сла- ва, но не са видели равнината, която е ле- Жала меЖду тях - настоящия Век на Бла- годатта. Но тъй като ние се намираме в него, моЖем ясно да вшкдаме и двете събития - едното минало, другото все още предстоящо. 1:12 На тях БоЖият Дух им е открил по един тайнствен начин, че слуЖат на поколения, които още на са били родени. Макар и думите на пророците да са но- сели послание и за тяхното собствено поколение, те са знаели, че изявяването на пълното им значение все още е предс- тояло. Това, разбира се, повдига няколко въп- роса. Нима старозаветните пророци не са разбирали истината за оправдание чрез вяра? Какво точно не са разбирали за спасението? В какъв смисъл те са слу- Жели не за себе си, а за нас? Уилям Линкълн казва така: „Пълнотата на Бозкията благодат не
Това, което е било забулено в тайна за пророците, е изявено за нас сега. Свети- ят Дух е слязъл от небето на Петдесет- ница и е дал власт на апостолите да про- повядват добрата вест, че Исус от На- зарет е пророкуваният Месия, че Той е умрял за греховете на хората, че е бил погребан и че е възкръснал на третия ден. Те са съобщили, че спасението е дар чрез вяра в Христос; и са заявили, че Бо- Жието намерение за този век е да събе- ре от народите народ за Своето име и че един ден Господ Исус ще се върне на зе- мята, за да поеме скиптъра на световно- то управление. Огромната привилегия на вярващите в този век се ВиЖда не само в това, че те разбират ясно онова, което е било скри- то за пророците, но и във факта, че ан- гели Желаят да надникнат в тези исти- ни за спасението. Ангелите заемат вид- но място както в Стария, така и в НЗ. Те се споменават във връзка с раЖдане- то на Христос, Неговото изкушаване, агонията Му в Гетсиманската градина и Неговото възкресение. Но доколкото ни е известно, за падналите ангели няма изкупление. Христос не дойде, за да по- могне на ангелите, а за да помогне на Ав- раамовите потомци (Евр. 2:16). Църква- та е пример за ангелите, тъй като тя изявява „многообразната премъдрост на Бога" (Еф.З:10). Но те не могат да познаят радостта, която ни носи наше- то спасение. В. Поведението на вярващия в светлината на неговото полоЖение (1:13-2:3) 1:13 С този стих започва една ваЖна про- мяна в темите. Дотук Петър разглеЖ- даше славите на нашето спасение. От- тук той започва серия от увещания, ос- новаващи се на предхоЖдащите ги сти- хове. ДЖаует казва така: „Призивът, който следва, се базира на първоначална- та евангелистична част. Духовният им- пулс се създава чрез силата на суперла- тивните факти. Действената сила на дълга се раЖда в сърцето на евангелие- то."5 Най-напред Петър увещава светиите да се препашат през чреслата на своите 181 1 Петър 1 помисли. Това е един много интересен
израз. В източните страни хората са но- сели дълги, развяващи се дрехи. Затова, когато са искали да вървят бързо и без нищо да им пречи, те са връзвали дреха- та си около бедрата си с колан (вж. Изх. 12:11). Тук се казва, че те трябва да пре- пашат „чреслата си". Но какво означа- ва „препашете се през чреслата на ва- шите помисли"? Това означава, че дока- то вървят в този враждебен свят, вяр- ващите трябва да избягват да изпадат в паника или да се отвличат. Когато има преследвания, винаги има опасност от объркване и страх. Препасаният през чреслата ум означава сила, самоконт- рол, хладнокръвие и готовност за дейс- твие. Никакъв страх или преследване не може да повлияе на такъв ум. Това състояние на умствена готов- ност се насърчава още повече от думи- те „бъдете въздържани". Това означа- ва, че ние трябва да владеем себе си, а не да изпадаме в паника. Въздържаността говори за уравновесеност и устойчи- вост. Освен това светиите трябва да гле- дат оптимистично в бъдещето: „...имайте пълна надеЖда за благодат- та, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос." Сигурността за Христовото пришес- твие е достатъчно основание, за да из- държим през всички бури и превратнос- ти на живота. Обикновено се смята, че изразът „когато се яви Исус Христос" се отнася за Неговото Второ идване на земята, когато Той ще се яви в слава. Но ние смятаме, че той също така може да се отнася и до Грабването, когато Хрис- тос ще дойде за Своите светии. 1:14 Темата на пасажа от 14 до 16 cm. е послушанието. Послушните деца не трябва да се заплитат в грехове, които са били обичайни за тях в живота им пре- ди повярването. Сега вече, като христи- яни, те трябва да моделират своя жи- вот по примера на Този, Чието име но- сят. Ако се съобразяват с безбожния свят, те отричат принадлежността си към небесния свят. Сега, когато са полу- чили знание чрез Светия Дух, те трябва да се откажат от онова, което са вър- шели в дните на своето незнание. „Пър- вите страсти" са греховете, които вяр- ващите са вършели, докато са живеели в невежество за съществуването на Бога. 1:15 Вместо да подражаваме на без- божния свят с неговите прищевки и стремежи, ние трябва да възпроизвеж- даме в живота си светия характер на Този, Който ни е призовал. Да бъдем бла- гочестиви означава да приличаме на Бо- га. А ако искаме да приличаме на Него, трябва да бъдем свети във всичко, кое- то казваме или правим. В този живот ние никога няма да бъдем толкова свети колкото е Той, но въпреки това трябва да бъдем свети, защото Той е свят. 1:16 Петър отново се обръща към СЗ, за да ни докаже, че Бог очаква от Него- вите хора да бъдат като Него. В Левит 11:44 Господ казва: „Бъдете свети, за- щото Аз съм свят." Християните полу- чават сила да живеят свят живот, кога- то в тях обитава Светият Дух. Старо- заветните светии не са имали тази по- мощ и това благословение. Но по-голя- мата привилегированост води след себе си и по-голяма отговорност. Стихът, който Петър цитира от Левит придо- бива нови дълбочини на значение в НЗ. Тук става въпрос за разликата между формалното и живото. Светостта е би- ла Божият идеал в СЗ. Тя е възприела ед- но конкретно, всекидневно измерение с идването на Духа на истината. 1:17 В този пасаж Петър ни увещава да бъдем не само свети, но и да изпитва- ме страхопочитание. Това означава страх, изпълнен с почитание, с дълбоко разбиране на това, кой е Бог. Особено е важно да разберем, че Този, към Когото ние се обръщаме като към Баща, е и Он- зи, Който съди Своите деца без лицепри- ятие, според делата на всяко едно от тях. Когато осъзнаем колко е необхват- но Неговото знание и колко е справедлив 182 1 Петър 1  Неговият съд, ние ще Живеем с един здра-
вословен страх да не Го разсърдим. Отец... съди Своите Си в този Живот; Той е предал съда над грешниците на Гос- под Исус (Йоан 5:22). Линкълн пише следното: „Той наблю- дава и забелязва всичко и знае дали има честност на помислите, разумност на мисленето и Желание на сърцето да Го задоволим."6 От нас се очаква да прекараме оста- тъка от времето на нашия престой на земята „със страх". Християните не са в този свят като у дома си. Ние Живеем в една чуЖда страна като небесни изгна- ници и не трябва да се установяваме тук като постоянни заселници. Също така не трябва да подраЖаваме и на поведени- ето на земните Жители. Винаги трябва да помним своята небесна принадлеЖ- ност и да се дърЖим като небесни граЖ- дани. 1:18 Преди повярването си вярващите не са се различавали от земните хора. Тяхното говорене и поведение са били обикновено като на всички останали. Времето преди обръщението им е описа- но като „суетния Живот, предаден вам от бащите ви". Но те са били откупени от този суетен Живот с огромна цена. Били са освободени от робството на съ- образения със света Живот чрез запла- щането на огромен откуп. Как са били спасени тези Жертви на похищението - моЖе би със сребро или със злато (Изх. 30:15)? 1:19 Не, нито със сребро, нито със зла- то, а „със скъпоценната кръв на Хрис- та, като на агнец без недостатък и пре- чист". Христос е „агнец без недоста- тък и пречист", което ще рече, че Той е абсолкшшо съвършен - както вътреш- но, така и външно. Ако един вярващ се изкуши някога да се върне към световни- те удоволствия и развлечения, да приеме отново вкусовете и предпочитанията на този свят, да стане фалшив като све- та... нека си спомни, че Христос проля кръвта Си, за да го освободи от този на- чин на Живот. Да се върнеш обратно в света означава да застанеш отново на другия край на огромната пропаст, коя- то беше преодоляна за нас чрез изграЖ- дането на скъпоценен мост на огромна цена. И нещо повече - означава да се по- каЖеш абсолкшшо неверен към Спасите- ля. „Помислете само колко грамадна е пропастта меЖду огромната Жертва и огромния грях и после решете дали си заслуЖава да се върнете към нещо тол- кова уЖасно, което струваше на БоЖия Син Неговия Живот." 1:20 Делото на Христос за нас не е не- що, което е хрумнало на Бога допълни- телно. Изкупителят е бил предопреде- лен да умре за нас още преди създаване- то на света. Но „в окончанието на вре- мената", т. е. в края на диспенсацията на закона, Той се е явил от небето, за да ни избави от предишния ни начин на Жи- вот. Линкълн казва следното: „В това последно време нравствената история на човечеството доблиЖи своя завършек в кръста на Христос. Тя изяви себе си на- пълно и достигна края си пред Бога."7 Петър добавя тези разсъЖдения, за да ни внуши колко е ваЖно да скъсаме окон- чателно със световната система, зара- ди която Христос умря, за да ни освобо- ди. Ние сме в света, но не сме от него. Ние не трябва да се изолираме от греш- ните хора, а да им носим евангелието. Но когато се срещаме и общуваме с тези хо- ра, не трябва да участваме в техните грехове, нито да ги извиняваме. Трябва да показваме с Живота си, че сме БоЖии деца. В момента, в който станем като света, нашето свидетелство губи своя- та сила. Ако хората от света не виЖдат никаква разлика в нас - разлика, която го- вори за промяна към добро в нашия Жи- вот, те нямат никакъв стимул за обръ- щение. 1:21 Верността към Господ Исус се на- лага и от факта, че чрез Него ние сме по- вярвали в Бога. Той е Този, Който ни е разкрил сърцето на Отец. Както казва 183 1 Петър 1 Уолстън, „човекът познава Бога не чрез
творението, нито чрез провидението, нито чрез закона, а чрез Христос"8. Отец е показал пълното си удовлетво- рение от изкупителното дело на Хрис- тос, като Го е възкресил от мъртвите и Го е удостоил с най-високата слава в небесата. Резултатът от всичко това е, че нашата наде&да и вяра са в Бога. Ние Живеем и се двшким и съществува- ме не в настоящия грешен свят, а в Не- го. 1:22 Сега апостол Петър увещава сво- ите читатели да се обичат един друг (1:22-2:3). Най-напред той описва ново- роЖдението и посочва, че една от проме- ните, до които то води, е братолк)бие- то (1:22а). После апостолът подчерта- ва колко е задълЖително да се обичаме (1:226), след което отново говори за но- вороЖдението и особено за семето, от което пониква този нов Живот - БоЖи- ето слово (1:23-25). И накрая още веднъЖ подчертава какви са задълЖенията на тези, които са приели словото (2:1-3). В 1:22а Петър описва новороЖдение- то: „ПонеЖе сте очистили душите си..." Ние, разбира се, знаем, че Този, Кой- то очиства душите ни при спасението, е Бог, защото (ако трябва да бъдем аб- солкотно точни) ние нямаме сила да се очистим сами. Но с тези думи апосто- лът иска да каЖе, че онези от нас, които са повярвали, са били и очистени. Средството, което се използва при това очистване, е покоряването на ис- тината. Тук за втори път Петър опис- ва спасителната вяра като акт на по- корство (виЖ 1:2). В Посланието към римляните Павел два пъти говори за по- корството на вярата. Когато мислим за вярата, ние не трябва да я отделяме от покорството. Истинската вяра е вяра на послушанието. Това моЖе да стане са- мо чрез Светия Дух.9 Една от целите на новороЖдението е нелицемерното бра- тол!обие. В известен смисъл ние наисти- на биваме спасени, за да обичаме своите братя и сестри християни. По тази л!о- бов ние познаваме, че сме преминали от смъртта в Живота (1 Йоан 3:14); и пак по нея светът познава, че сме ученици на Господ Исус (Йоан 13:35). И така, увещанието, което идва съв- сем естествено, е: „Обичайте се един друг горещо, от сърце." Това е един от многото примери в НЗ, в който едно съ- общително изречение става основа за за- поведно. Съобщението е следното: „По- незке сте очистили душите си... до не- лицемерно братолк>бие...", а заповедта: Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|