Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „и ако е из- вършил грехове, ще му се простят." Из- целението в този пасаЖ е свързано с про- щението на греховете.
- „ако е извършил грехове"."
- 5:16а „И тъй, изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете."
- 5:166-18 „Голяма сила има усърдната молитва на праведния! Илия беше чо- век със същото естество като нас; и
- Усър- дната молитва на праведния човек има голяма сила
Б  ожественото изцеление
165 Яков 5  ча „трън в плътта, пратеник от Са-
тана да ме мъчи" (2 Кор. 12:7). 5. Бог може да изцелява и наистина из- целява. Всъщност всяко оздравяване е божествено изцеление. Едно от имената на Бога 6 СЗ е „ГОСПОД, Който те изцелява" (Изх. 15:26). Hue трябва да виждаме Божието дейст- вие във всяко оздравяване. От Библията става ясно, че Бог из- ползва различни методи при изцеля- ването. Понякога Той изцелява, като използва естествените телесни про- цеси. Той е дал на човешкото тяло ог- ромни възможности за възстановя- ване. Лекарите знаят, че много от оплакванията намаляват или изчез- ват по време на сън. Понякога Бог из- целява чрез лекарства. Така напри- мер Павел съветва Тимотей да упот- ребява по малко вино за стомаха си и за честите си боледувания (1 Тим. 5:23). Често пъти Бог лекува, като, „освобождава човека от причините- ля на болестта от рода на скрит страх и опасение, прекалена заетост със собствените проблеми, чувство за вина и пр.". Той лекува и чрез лека- ри и хирурзи. Исус изрично казва, че болните имат нужда от лекар (Мат. 9:12). Павел нарича Лука „възлкзбения лекар" (Кол. 4.14), което е едно приз- нание на нуждата от лекари сред християните. Бог използва лекари в изцелшпелното служение. Както каз- ва известният френски хирург Паре: „Хирургът затваря раната, но Бог я изцелява." 6. И освен всичко това Бог изцелява по чудотворен начин. В Евангелията има много примери за такива изцеле- ния. Няма да бъде вярно ако кажем, че това е обикновеният начин, по който Бог изцелява, но също така няма да бъде вярно ако кажем, че Той никога не изцелява по този начин. Нищо в Библията не ни кара да вярваме, че Бог не върши чудотворни изцеления и днес.
5  :14, 15 Нека сега се върнем отново
към пасажа от Яков 5 глава, за да видим как той съответства на останалото учение на Библията за изцелението: „Болен ли е някой от вас? Нека пови- ка църковните презвитери и нека се по- молят над него и го помаЖат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и, ако е извършил гре- хове, ще му се простят." Ако това бяха единствените стихове в Библията върху изцелението, можехме да приемем, че християнинът може да бъде сигурен в оздравяването си от коя- то и да е болест в живота, стига да от- 166 ЯкоВ5  говоря на изброените условия. Но както
видяхме от други пасаЖи в Библията, Бо- Жията воля не винаги е човекът да бъде изцелен. Затова ние сме принудени да направим заключението, че Яков не го- вори за всякакъв вид болест, а само за оп- ределен вид болест, т. е. болест, която е резултат от специални обстоятелст- ва. Клкочът за разбирането на пасаЖа моЖе да се намери в думите: „и ако е из- вършил грехове, ще му се простят." Из- целението в този пасаЖ е свързано с про- щението на греховете. Тук става въпрос зй човек, който е из- вършил някакъв грях - вероятно нещо, което засяга свидетелството на мест- ната църква. Той разбира, че неговата болест е пряк резултат от този грях. Бог го наказва, за да го върне обратно в общение. Човекът се покайва от греха си и го изповядва пред Бога, но тъй като не- говият грях е засегнал общото свиде- телство на събранието, той извиква старейшините и се изповядва и пред тях. Те се помолват над него и го помаз- ват с масло в Господното име. Тази мо- литва на вяра избавя болния човек и Гос- под го вдига на крака. Това е едно ясно обещание на Господа, че там, където бо- лестта е пряк резултат от грях и къде- то грехът е изповядан и изоставен по на- чина, описан no-горе, Господ ще даде из- целение. Някой моЖе да попита: „Откъде зна- еш, че този човек е извършил грях и че е бил доведен до покаяние и изповядване?" Отговорът е, че в края на 15 cm. се гово- ри за простени грехове. А ние знаем, че греховете могат да бъдат простени са- мо ако се изповядват (1 Йоан 1:9). Друг би възразил: „Тук не се казва, че той е извършил грехове. Тук се казва „ако е извършил грехове"." Това наистина е така, но целият контекст говори за из- повядване на греховете и възстановява- не на съгрешилия. Обърнете внимание на следните думи: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете." Сушата, за коя- то се говори в 17 и 18 стих, е БоЖието осъЖдение над народа на Израел заради неговите грехове. Тя веднага се отмах- ва от него, след като народът се връща обратно към Господа и Го признава за ис- тинския Бог (3 Царе 18:39). Както ще ви- дим след малко, 19 и 20 стих съвсем опре- делено говорят за възстановяването на съгрешилия християнин. Целият контекст на пасаЖа от 13 до 20 стих говори, че изцелението, обеща- но от Бога, е за човек, чиято болест е ре- зултат от греха и който изповядва гре- ха си на старейшините. Старейшините са отговорни да се помолят за него и да го пома&ат с масло. Някои смятат, че маслото тук означава лекарствени сред- ства, тъй като по времето на Яков то се е използвало и като лекарство (Лука 10:34). Според друго мнение тук се има предвид ритуалната употреба на масло- то. Това мнение се подкрепя от думите „в Господното име". С други думи, по- мазването трябва да стане в името на авторитета на Господа и в подчинение на Неговото слово. Маслото е било из- ползвано понякога и от апостолите, след което е следвало чудотворно изце- ление (Марко 6:13). Маслото не е изцеля- вало само по себе си, а е било символ на Светия Дух и Неговото изцелително слуЖение (1 Кор. 12:9). Някои могат да възразят, че ритуал- ната употреба на маслото не е в съот- ветствие с Века на Благодатта, където ударението не пада върху церемониите и ритуалите. Но нека припомним, че ние използваме хляба и виното като симво- ли на тялото и кръвта на Христос, а та- ка също и водата за кръщението. Освен това в събранието Жените носят кърпи на главите си като белег на тяхното подчинение на мъЖа. Защо тогава да се противопоставяме на ритуалната употреба на маслото? В отговор на молитвата... с вяра Бог ще изцели болния. Тук се говори за мо- литва с вяра, защото е основана на Бо- Жието слово. Тук не става въпрос за то- 167 Яков 5  ва, колко голяма е вярата на старейши-
ните или колко голяма е вярата на бол- ния християнин. Старейшините могат да се молят с пълна увереност, защото Бог е обещал да изцели болния, когато са изпълнени описаните условия. И така, нека да обобщим. Ние вярваме, че 14 и 15 стих говорят за човек, който е болен в резултат на извършен грях. Ко- гато този човек разбере това и се покае, трябва да извика старейшините на събранието и да се изповяда пред тях. Тогава те трябва да се помолят над не- го, като го помазкат с масло в Господ- ното име. Да се молят за неговото озд- равяване с вяра, защото Бог е обещал да изцели болния. 5:16а „И тъй, изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете." Един повърхнос- тен прочит на този текст може да по- роди впечатлението, че ние трябва да казваме на другите всички свои тайни грехове. Но това не е така! Яков най-ве- че има предвид изповядането на нещо, с което ние сме съгрешили против някой друг; тогава трябва да отидем и да го кажем на човека, когото сме засегнали. Освен това ние трябва да се молим един за друг. Вместо да имаме зъб на ня- кого и да таим обидата вътре в себе си, давайки й възможност да расте, ние трябва да поддържаме общението си с другите чрез изповядване и молитва. физическото изцеление е свързано с духовното възстановяване. Забележете как Яков свързва в едно изповядването, молитвата и изцелението. Това е съвсем явен намек за жизненоважната връзка между физическото и духовното състоя- ние. Човекът е триединно същество. Той се състои от дух, душа и тяло (1 Сол. 5:23). При засягането само на една част бива засегнато цялото. В СЗ свещени- кът е бил също така и лекар. Той е тряб- вало да поставя диагноза на прокажения, а така също и да потвърждава дали бол- ният е излекуван. Съчетавайки по този начин службите на свещеника и лекаря в едно лице, Господ е искал да подчертае тясната връзка между духа и тялото. Психосоматичната медицина призна- ва тази връзка и търси лични проблеми, които биха могли да бъдат причина за физически разстройства. Но съвремен- ната медицина няма лекарство против греха. Освобождението от вината, оск- вернението, силата и наказанието на греха могат да се получат само на осно- вание на Христовата кръв и чрез изпо- вядване на греха пред Бога и пред чове- ка. Много по-често, отколкото ни се ис- ка да си признаем, болестите се причиня- ват от грехове - грехове като алчност, яд, тревоги, нежелание да простим, не- въздържаност, ревност, егоизъм и гор- дост. В живота грехът причинява болес- ти и понякога смърт (1 Кор. 11:30). Вед- нага щом разберем, че грехът е влязъл в живота ни, трябва да го изоставим. Трябва да изповядваме всички свои гре- хове пред Бога. Освен това трябва да из- повядваме пред другите хора и грехове- те, които сме извършили спрямо тях. Това е жизненоважно за нашето духовно здраве и добро за физическото ни здра- ве. 5:166-18 „Голяма сила има усърдната молитва на праведния! Илия беше чо- век със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъгкд, и не валя дъЖд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли и небето даде дъзкд и земята произведе плода си." Това събитие е записано в 3 Книга на царете 17:1-19:10. По това време цар на Израел е бил Ахав. Чрез жена си Езавел той е станал поклонник на Ваал и е повел народа към тази ужасна форма на идоло- поклонство. „Това, което е направил Ахав, е разгневило много повече Бога на Израел, отколкото всичките царе, кои- то са управлявали народа преди него, взе- ти заедно" (16:33). Като пряк резултат от греха Израел е бил постигнат от су- ша и е страдал от нея цели три и полови- на години. 168 Яков 5  След това е дошла известната битка
на Илия с ВаалоВите пророци на планина- та Кармил. Когато огънят от Господа е паднал и е изгорил Всеизгарянето, олта- ра и водата, хората са се убедили кой е истинският Бог и са се върнали обрат- но при Господа. Илия отново се е помо- лил и сушата е престанала. Примерът с Илия ни е даден като насърчение да се молим за тези, които са съгрешили и са се отдалечили от общение с Бога. Усър- дната молитва на праведния човек има голяма сила или, както някой беше казал: „Молитвата на човека, чието сърце е право пред Господа, върши чудеса." И за да не се изкушим и да си помислим, че Илия е някакво повиеше творение от нас, Яков ни напомня, че той е бил „чо- век със същото естество като нас". Бил е обикновен човек, със същите слабости и недостатъци като всички останали хора. 5:19,20 В предишните стихове ние ви- дяхме какво е участието на старейши- ните на събранието при възстановява- нето на съгрешилия светия. Освен това видяхме и участието на Илия при въз- становяването (частично и временно) на един отстъпил народ. Сега Словото се обръща към всеки един от нас с увеща- ние да се отдадем на това ваЖно слуЖе- ние. 19 cm. описва един християнски брат, който се е отдалечил от истината - би- ло в доктринално отношение, било на практика. Друг брат се моли за него с усърдна молитва на вяра и rib този начин връща обратно заблудения към общение с Бога и неговите братя и сестри в Хрис- тос. Какви огромни последствия има това слуЖение! Най-напред тук се казва, че то ще спаси съгрешилия брат от предварителна смърт, която ще го пос- тигне като наказание от БоЖията ръка. И след това- че „ще покрие много гре- хове". Те са простени и забравени от Бо- га. Но освен това са забравени и от дру- гите вярващи и са скрити за външния свят. Ние имаме нуЖда от това слузке- ние. В усърдието си да евангелизираме неспасените, ние не обръщаме доста- тъчно внимание на онези овце на Хрис- тос, които са се заблудили от стадото. И така, в своето Писмо Яков още вед- нъЖ изпитва нашата съвест като хрис- тияни, като ни задава следните въпроси: Събирате ли богатства на земята? Вър- шите ли честно своята работа? Попъл- вате ли правилно данъчните си докумен- ти? Разкошно ли Живеете или водите са- мопоЖертвувателен Живот, за да могат и други хора да познаят Спасителя? Ко- гато съгрешите спрямо някой брат, отивате ли да му се извините? Когато се разболеете, при кого отивате най- напред - при доктора или при Бога? Ко- гато видите свой брат да изпадне в грях, критикувате ли го или се опитвате да го възстановите в общение? И така, стигнахме края на това крат- ко практическо Послание. В него ние ви- дяхме как нашата вяра се подлага на из- питание; как тя се проверява чрез Жи- тейските проблеми, чрез несВетите из- питания и чрез подчинението (или непод- чинението) на БоЖието слово. Този, кой- то казва, че има вяра, има възмоЖност да я изяви и докаЖе, като избягва прист- растието и високомерието и води Жи- вот на добри дела. Истинността на вя- рата моЖе да се види в начина, по който говори един човек. Вярващият се учи да подчини езика си на господството на Христос. Истинската вяра върви ръка за ръка с истинската мъдрост. Вместо Живот на завист и крамолничество, вяр- ващият води Живот на практическо бла- гочестие. Вярата избягва съперничеството, борбите и завистта, които произлизат от скъперничеството и светските ам- биции. Тя не обича грубостта и крити- карството. Не обича и самоувереност- та, която изклк>чва Бога от плановете за Живота на един човек. Вярата се из- питва и чрез начина, по който човек пе- чели и харчи своите пари. Въпреки всич- ки несгоди тя се изявява чрез силата и из- 169 Яков 5 - Крайни белеЖки дръЖливостта, които се основават на
Господното пришествие. Говоренето на вярващия е честно, без нуЖда от закле- ване, което да установява неговата ис- тинност. Вярата се обръща към Бога при всички променящи се обстоятелст- ва в Живота. Когато вярващият се раз- более, най-напред търси духовните при- Крайни белеЖки
чини и се старае да ги премахне, като се изповяда пред Бога и пред онези, които е обидил. И накрая, вярата отива с лкзбов и състрадание при онези, които са се заб- лудили. Както вашата, така и моята вяра се изпитват всеки ден. Каква е присъдата на Съдията? събрания („синагоги"), това е приз- нак за изключително ранната дата на написването на Посланието на Яков. „Паство" (Тиндейл), „църква" (ПБКДЖ) и „събрание" (НПБД- ЖНД) са най-честите преводи на ду- мата ekklesia - събрание (от призова- ни). Обикновено днес тази дума се използва като политически термин (напр. Общото събрание на Обедине- ните нации).
170 Яков - Крайни белеЖки  съдържат само думата „прелкЯЗо-
дейки", което говори no-скоро за пре- носна употреба на думата. ПБКДЖ и НИПБКДЖ позволяват u двете значения - и буквалното, и/или духов- ното прел1ободейство.
контекстът не предполага отрица- телна присъда, затова думата „осъ- дени" също моЖе да се използва. 13) (5:12) Тук текстът на повечето ръ- кописи ни предлага един много инте- ресен вариант. Според ПБКДЖ тек- стът гласи „в (букв. „nog") осъЖде- ние", превод на израза hupo krisnin. Ho текстът на болшинството ръкопи- си гласи eis („в") hupokrisin („лицеме- рие"). Ако малкият предлог eis беше изпуснат при преписването, щеше да бъде естествено представката от hupokrisin да се отдели като предлог, в резултат на което да се получи „под осъЖдение". И макар че и двата израза съответстват на непосред- ствения контекст, моЖе да се каЖе, че цялото Послание на Яков, което тук е към своя край, е написано като предупреждение срещу изпадането в религиозно лицемерие. 171 Яков - Библиография  Библиография
Adamson, James, The Epistle of James (NIC), Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Company, 1976. Brown, Charles, The General Epistle of James: A Devotional Commentary, Philadelphia: The Union Press, 1907. Gaebelein, Frank, The Practical Epistle of James, Great Neck, N. Y.: Doniger & Raughley, Inc. 1955. Johnstone, Robert, Lectures Exegetical and Practical on the Epistle of James, Minneapolis: Klock & Klock Christian Publishers (Reprint of 1871 ed.). Kelly, William, The Epistle of James London: F. E. Race, 1913. King, Guy H., A Belief that Behaves, London: Marshall, Morgan & Scott, Ltd. 1954. Zodhiates, Spiros, The Behaviour of Belief, Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1959. 172 Първото послание на Петър „Ако не знаехме кой е написал това писмо, моЖехме да казкем: „ Този, който е написал това писмо, трябва да е бил човек-канара, чиято душа е била основана върху скала и чието величествено свидетелство има за цел да укрепи душите на другите, за да могат да устоят на ударите на връхлитащите ги страдания и да постави основата им на една истинска скала." Вайсингер Въведение Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|