Уилиям макдоналд к о г нови


:3 Всеки, който има тая наде&да



страница39/77
Дата01.01.2018
Размер13.85 Mb.
#39005
1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   ...   77

3:3 Всеки, който има тая наде&да да
види Христос и да бъде като Него,
„очиства себе си, както Той е чист".
Християните са разбрали много отдав-
на, че надеЖдата за скорошното завръ-
щане на Христос упраЖнява освещаващо
въздействие в Живота на вярващия. Вяр-
ващият не иска да прави нищо, което не
би искал да прави в момента на връщане-
то на Христос. ЗабелеЖете какво се каз-
ва тук: „... очиства себе си, както Той
(Христос) е чист." Тук не се казва „...как-
то Той (Христос) очиства Себе Си".
Господ Исус никога не е трябвало да
очиства Себе Си - Той е чист. При нас
очистването е постепенен процес; при
Него то е факт.

3:4 Противоположното на очистване-


то е описано в 4 стих: „Всеки, който
върши грях, върши и беззаконие, защо-
то грехът е беззаконие." Думата „вър-
ши" е превод на гръцката дума „poieo" -
правя нещо непрекъснато и продълЖи-
телно. ВъзмоЖно е да има грях и когато
няма закон. Грехът е бил в света и във
времето от Адам до Мойсей - преди да
бъде даден БоЖият закон. Грехът е без-
законие. Той означава неподчинение на
Бога, самоволие и отричане на законния
суверенитет на Бога. Всъщност той оз-
начава да поставиш своята воля над Бо-

Жията воля, да се противопоставиш на


една Жива Личност, Която има право да
й се подчиниш.

3:5 Християнинът не моЖе да продъл-


Жи да върши грях, защото това ще озна-
чава пълно отричане на целта на идване-
то на Господ Исус в света. Защото Той
се яви, за да отнесе греховете ни. Да
продълЖиш да вършиш грях означава да
Живееш в пълно пренебреЖение на причи-
ната за Неговото превъплъщение.

И още нещо - християнинът не моЖе


да продълЖи да върши грях, защото то-
ва означава да се отрече от Този, Чието
име носи. „В Него няма грях." Това е един
от трите клк>чови пасаЖа в НЗ, който
подчертава факта за безгрешната чо-
вешка природа на Господ Исус Христос.
Петър ни казва: „Който грях не е сто-
рил." Павел ни казва: „Той не знаеше
грях." Сега Йоан, ученикът, който е поз-
навал Господа много отблизо, прибавя
своето свидетелство и ни казва: „В Не-
го няма грях."

3:6 „Никой, който пребъдва в Него, не
сьгрешава; никой, който сьгрешава, не
Го е видял, нито Го е познал." Този стих
ни показва разликата меЖду истинския
вярващ и този, който никога не е бил но-
вороден. За истинския вярващ определе-
но моЖе да се каЖе, че той не продълЖа-
ва да съгрешава. Тук не става въпрос за
отделни, изолирани грешни деяния, а за
продълЖително, обичайно и характерно
поведение. Тук не става въпрос и за то-
ва, че ако един християнин извърши грях,
той загубва спасението си. Тук се гово-
ри за това, че когато един човек посто-
янно съгрешава, това показва, че той ни-
кога не е бил новороден.

На това място всеки от нас си задава


следния въпрос: „Кога един грях става
постоянен? Колко често човек трябва
да върши един грях, за да се каЖе, че то-
ва е негово характерно поведение?" Йо-
ан не ни дава отговор на този въпрос.
Той просто ни предупреждава за това и
ни оставя сами да си дадем отговор.

262

1-ЙоанЗ

3:7 Макар u ga са имали големи претен-
ции по отношение на своето знание,
гностиците не са имали никакви претен-
ции по отношение на своето поведение.
Затова Йоан ни казва: „Дечица, никой да
не ви заблуждава: който върши правда,
праведен е, както и Христос е праве-
ден." По този въпрос не трябва да има
никакво съмнение - човек не може да при-
тежава духовен живот и да продължи да
съгрешава. Но човек може да върши
правда само когато има същото естес-
тво като Този, Който е праведен.

3:8 Някои деца толкова много прили-
чат на своите родители, че няма нужда
да ни се представят, за да ги познаем. То-
ва се отнася и за Божиите деца, и за де-
цата на дявола. „Който върши грях, от
дявола е; защото дяволът отначало
съгрешава." Тук отново виждаме мисъл-
та: „Този, който постоянно върши грях,
е от дявола." Дяволът съгрешава (пос-
тоянно, характерно поведение) още от
самото начало, т. е. от първия път, ко-
гато е съгрешил. По този широк път го
следват всички негови деца. Тук трябва
да припомним, че хората стават Божии
деца чрез новорождението, но за децата
на дявола никъде не се казва, че се ноВо-
раждат. Човек става дете на дявола
просто като подражава на неговото по-
ведение, но никой не се ражда като дявол-
ско дете.

Господ Исус е дошъл, „за да съсипе де-


лата на дявола". Господ е могъл да уни-
щожи дявола с една-единствена дума, но
вместо да направи това, Той е дошъл в
този свят, за да пострада, да пролее
кръвта си и да умре, за да може да съси-
пе делата на дявола. Ако на Спасителя
отмахването на греха Му е струвало
толкова много, какво трябва да бъде от-
ношението към греха на тези, които
уповават на Него като на Спасител?

3:9 9 cm. още веднъж ни казва, че за он-


зи, който е роден от Бога, е невъзможно
да продължи да съгрешава. Някои изсле-
дователи на Библията смятат, че в то-
зи стих се говори за новата природа на

вярващия, в смисъл че докато старата


природа на човека може и наистина про-
дължава да съгрешава, новата природа
не може да прави това Ние обаче смята-
ме, че тук апостолът отново прави раз-
лика между новородения и неновородения
човек на основание на постоянното или
обичайното им поведение. Вярващият
няма навик да съгрешава. Той не продъл-
жава да живее предизвикателно в грях.

Причината за това е, че „неговият за-


родиш пребъдва в Него". По отношение
на последното твърдение също същест-
вуват значителни спорове между отдел-
ните изследователи на Библията. Някои
смятат, че под „зародиш" тук трябва
да се разбира новата природа; други - че
това е Светият Дух; а трети - че е Бо-
жието слово. Всички тези предположе-
ния са верни и следователно възможни
като обяснения. Нашето мнение е, че
под „зародиш" трябва да се разбира но-
вият живот, който се предава на вярва-
щия при обръщението, и че според сти-
ха този небесен живот остава във вяр-
ващия. Вярващият е вечно осигурен.
Вместо да се възползва от своята веч-
на сигурност, за да съгрешава, вярващи-
ят гледа на нея като на сигурна гаранция,
че няма да съгрешава. Той не може да
съгрешава постоянно, „защото е роден
от Бога". Тази небесна принадлежност
слага край на възможността за продъл-
жаване на греха като начин на живот.

3:10а Така ние стигнахме до четвър-
тата разлика между Божиите деца и дя-
волските деца. Онези, които не вършат
правда, не са от Бога. Средно положение
няма. Няма такива, които са и едното, и
другото. Божиите деца се познават по
праведния си живот.

3:106,11 Този пасаж съдържа продъл-
жението на втората проверка на онези,
които са в Божието семейство - провер-
ката на л1обовта. Това е продължение
от 2:7-17. Още от началото на христия-
нската диспенсация се проповядва, че лкь
бовта към братята е наше небесно за-
дължение. Л1обовта тук не означава при-

263

1ЙоанЗ

ятелство или обикновена чоВешка при-
вързаност. Шобовта тук е небесната
л1обов. Тя означава да обичаш другите
така, както Христос ги обича. Всъщ-
ност това не е по силите на човека, но
става ВъзмоЖно чрез силата на Светия
Дух. _

3:12 Йоан ни припомня първия записан
случай на човек, който не е обичал брат
си. Каин е показал, че е от лукавия, като
е убил брат си Авел. Причината за това
негово действие се вшкда 6 думите: „за-
щото неговите дела бяха нечестиви, а
братовите му правдиви."

3:13 Това, че нечестието мрази прав-
дата, е основен принцип в човешкия Жи-
вот, който ни обяснява защо светът
мрази вярващия. На фона на праведния
Живот на християнина нечестието на
невярващия личи още по-ясно. Невярва-
щият ненаВиЖда това изобличение и
вместо да промени поведението си, се
опитва да разруши това, което прави не-
честието му по-явно. Това е толкова
безсмислено, колкото когато човек чупи
линеала или правоъгълника, който показ-
ва колко е крива линията, която е нари-
сувал с ръка.

3:14 „Ние знаем, че сме преминали от
смърт в Живот, защото л!обим братя-
та." Наистина е забележително да ви-
диш как се променя отношението на
един човек към християните след него-
вото спасение. Това е един от начините,
чрез който ние получаваме увереност в
спасението. Човек моЖе да се нарича
християнин, но ако той не обича истин-
ските БоЖии деца, „остава в смърт".
Така казва Библията. Той Винаги е бил
мъртъв духовно и продълЖава да си ос-
тава такъв.

3:15 В очите на света омразата не е
голямо зло, но Бог казва, че тя е равна на
убийство. Ако се замислим малко повече,
ще видим, че тя наистина е убийство в
зачатък. Защото мотивът Вече го има,
макар и действието да не е извършено.
Затова „всеки, който мрази брата си,
е човекоубиец". Когато казва, че „в ни-

кой човекоубиец не пребъдва вечен *и-
вот", Йоан няма предвид това, че един
убиец никога не моЖе да бъде спасен. Той
иска да каЖе, че този, който мрази свои-
те блиЖни, е потенциален убиец и неспа-
сен човек.

3:16 Давайки Живота си за нас, наши-
ят Господ ни даде пример за най-висша-
та л1обов. Тук Христос е пълната про-
тивополоЖност на Каин. Христос ни по-
каза най-висшия израз на лк)бовта. В из-
вестен смисъл лк>бовта е невидима, но
ние моЖем да я Видим по нейното изяв-
ление. На Голготския кръст ние видяхме
изявлението на истинската лЬбов. В
заклктение Йоан казва, че ние също „сме
длъЖни да дадем Живота си за братя-
та си". Това означава, че нашият Живот
трябва да се състои от непрекъснато
даване на другите вярващи и че ние също
трябва да сме готови да умрем за тях,
ако е необходимо. На повечето от нас
никога няма да се налоЖи да умрат за
другите, но всеки от нас трябва да по-
казва братолкзбието си, като споделя
материалните си блага с онези, които
имат нуЖда от тях. Това е, което иска
да ни каЖе и 17 стих.

3:1716 cm. ни показва най-многото, ко-


ето моЖем да направим за нашите бра-
тя, а 17 стих - най-малкото, което мо-
Жем да направим за тях. Йоан определе-
но казва, че този, който „вшкда брата
си в нуЖда" и не му дава това, от което
се нуЖдае, не е християнин. Това не озна-
чава, че ние трябва да даваме безразбор-
но, защото има опасност да навредим на
някого, като му дадем например пари, с
които той ще злоупотреби. Но този
стих наистина поставя обезпокоителни
Въпроси пред всички християни, които
обичат да трупат пари и богатство.

3:18 Ние не трябва да лк>бим на думи
или „с език", а на дело и „в действител-
ност". С други думи, лк>бовта не е въп-
рос на чувства, нито израз на нещо фал-
шиво. Тя се изразява в истински дела, ко-
ито говорят за загриЖеност и внимание.

264

1 Йоан 3,4

3:19 Когато показваме тази истинска
и действена лк>бов към братята си, ние
ще знаем, „че сме от истината", и то-
ва ще дава увереност в сърцата ни, ко-
гато заставаме пред Бога в молитва.
- 3:20 „...относно всичко, в което наше-
то сърце ни осъгкда; защото Бог е по-го-
лям от сърцето ни и знае всичко." Този
стих говори за състояние, в което ние
заставаме пред Бога в молитва. Той мо-
Же да се разбира по два начина.

Според първия Бог е по-голям от сър-


цето ни по отношение на милосърдието
Си. Макар и да се чувстваме много недос-
тойни, Бог знае, че дълбоко в себе си ние
Го обичаме и обичаме и Неговите хора.
Той знае, че ние сме Негови независимо
от всички наши провали и грехове.

Според втория Бог е по-голям от сър-


цата ни по отношение на съденето. До-
като ние познаваме греховете си много
ограничено, Бог ги знае изцяло и абсо-
лкмпно. Той знае пълната ни вина, дока-
то ние я знаем само частично. Ние сме
склонни да приемем второто обяснение,
макар да смятаме, че първото също не е
грешно и следователно - възмоЖно.

3:21 Този стих описва състоянието на
един човек, който има чиста съвест пред
Бога. Чистата съвест не означава, че
този човек Живее безгрешно, а че той ви-
наги е готов да признае и да изостави
греховете си. Така той има „дръзнове-
ние спрямо Бога" и увереност в молит-
вата. И така, „ако нашето сърце не ни
осгакда, имаме дръзновение спрямо Бо-
га".

3:22 „И каквото и да поискаме, полу-
чаваме от Него, защото пазим запове-
дите Му и вършим това, що е угодно
пред Него." Да пазиш заповедите Му оз-
начава да пребъдваш в Него, да Живееш
в една интимна и Жизнена близост със
Спасителя. Когато по този начин общу-
ваме с Него, Неговата воля става и на-
ша воля. Той ни изпълва с познанието за
волята Си чрез Светия Дух. При това
полоЖение ние няма да поискаме нищо из-
вън Неговата воля. А когато Го молим

по Неговата воля, получаваме всичко,


което искаме.

3:23 БоЖията заповед е това: „Да вяр-
ваме в името на Сина Му Исуса Христа
и да лк>бим един другиго, както ни е за-
повядал." Тази заповед обобщава всички
заповеди от СЗ. Тя съдърЖа както нашия
дълг спрямо Бога, така и дълга ни спря-
мо другите християни. Нашето първо
задълЖение е да се доверим на Господ
Исус Христос. И тъй като истинската
вяра се изразява в правилно поведение,
второто ни задълЖение е „да лк>бим
един другиго". Това е свидетелство за
спасителна вяра.

ЗабелеЖете, че в този и някои други


стихове Йоан използва личните место-
имения Той и Него както по отношение
на Бог Отец, така и по отношение на
Господ Исус Христос, без изрично да
обяснява за Кого става дума. Той се ос-
мелява да прави това, защото Синът е
истинен като Отец и затова не е нагло
да говори за Тях по един и същи начин.

3:24а С първата половина на 24 cm. за-
вършва разглеЖдането на темата за лю-
бовта като една проверка за БоЖишпе
деца: „И който пази Неговите заповеди,
пребъдва в Бога и Бог в него." Да Му се
подчиняваш означава да пребъдваш в Не-
го, а тези, които пребъдват в Него, мо-
гат да бъдат сигурни, че и Той пребъдва
в тях.

3:246 „И по това познаваме, че Той
пребъдва в нас, по Духа, Който ни е
дал."
Темата за увереността се въвеЖ-
да с твърдението, че Бог пребъдва в нас
чрез Светия Дух. Всички вярващи имат
Светия Дух. Той е Този, Който ги упът-
ва на всяка истина и им помага да позна-
ват лъЖата.

VII. Hyjkgama да моЖем да различава-
ме мегкду истината и заблудата
(4:1-6)


4:1 Споменаването на Светия Дух кара
Йоан да си спомни, че в света има много
други духове и че БоЖишпе деца трябва
да бъдат предупредени за тях. Затова

265

1 Йоан 4

той съветва вярващите да не се доверя-
ват на всеки дух. Думата „духове" се
отнася най-вече до лъжеучителите, но и
не само до тях. фактът, че един човек
говори за Библията, Бога и Исус, не озна-
чава, че той е истинско Божие дете. Ние
трябва да проверяваме духовете - дали
те са от Бога; защото по света са из-
лезли много лъЖепророци. Това са хора,
които на думи приемат християнство-
то, но на практика проповядват друго
благовестие.

4:2 Йоан ни дава няколко истински въп-
роса, чрез които да изпитваме тези хо-
ра. Основната проверка е отговорът на
въпроса: „Какво мислите за Христос?"
„Всеки дух, който изповяда, че Исус
Христос дойде в плът, е от Бога." Тук
не става въпрос толкова за изповядане
на историческия факт за идването на
Исус, а именно че Исус се е родил в све-
та в човешко тяло, колкото за изповя-
дване на Живата Личност - Исус Хрис-
тос дошъл в плът. Това е изповед, с ко-
ято човек признава Исус като въплъте-
ния Христос. А да признаеш Исус Хрис-
тос означава да Му се поклониш като на
Господар на твоя Живот. И така, кога-
то чуете един човек да казва, че Господ
Исус е истинският БоЖий Христос, вие
ще знаете, че той говори чрез БоЖия
Дух. Божият Дух призовава хората да
признаят Исус Христос за Господ и да
Му предадат живота си. Светият Дух
винаги прославя Исус.

4:3 А никой дух, който не изповядва,
че Исус Христос дойде в плът, не е от
Бога.
5 Това е начинът, по който можем
да разпознаваме лъЖеучшпелите. Те не
изповядват същия Исус, Който е описан
в предишните стихове. Това е духът на
Антихриста, който е бил предсказан и
който е вече в света. Днес има много хо-
ра, които говорят много приятни неща
за Исус, без обаче да Го признават за Са-
мия Бог. Те казват, че Христос е „божес-
твен", но не и Бог.

4:4 Скромните вярващи могат да по-
бедят
тези лъЖеучители, защото имат

в себе си Светия Дух, Който им помага


да разпознават лъжата и да я отхвър-
лят.

4:5 ЛъЖеучителите са от света и за-
това говорят светски. Светът е из-
точникът на всяко тяхно учение и зато-
ва той ги слуша. Това идва да ни подска-
же, че одобрението на света не е крите-
рий за истинността на едно учение. Ако
някой търси популярност, достатъчно
е да говори така, както светът говори,
и ще бъде популярен. Но ако иска да бъде
верен на Бога, ще трябва да се изправи
срещу неодобрението на света.

4:6 В 6 cm. Йоан говори като предста-


вител на апостолите. Тук той казва:
„Ние сме от Бога; който познава Бога,
нас слуша." Това означава, че всички, ко-
ито наистина са родени от Бога, ще при-
емат учението на апостолите от НЗ. А
онези, които не са от Бога, отричат сви-
детелството на НЗ (или прибавят към
него нещо, или гсхфалшифицират).

VIII. Белезите на тези, които
участват в християнското
общение (продължение) (4:7-5:20)


А. Лк>бовта (4:7-21)

4:7,8 Тук Йоан отново се връща към те-
мата за лкзбовта между братята. Той
подчертава, че лк)бовта е дълг и е в съг-
ласие с характера на Бога. Както вече
споменахме, Йоан не мисли за обикнове-
ната човешка лк>бов, а за онази лкзбов
между Божиите деца, която имат само
новородените. По произход „л1обовта е
от Бога" и всеки, който л1оби, е роден
от Бога и познава Бога. „Който не лк>
би, не е познал Бога; защото Бог е лк>
бов." Тук не се казва, че Бог обича. Бог на-
истина обича, но Той е повече от това -
Той е лк>бов. Лк)бовта е Неговото ес-
тество. Няма истинска л!обов освен та-
зи, която произлиза от Бога. Думите
„Бог е лк)бов" струват колкото всички
думи във всички езици на света или на не-
бето взети заедно. Барет ги нарича:

266

1 Йоан 4




«6

...най-великите думи, които някога са
били казани на човешки език, най-велики-
те думи в цялата Библия... Не е възмоЖ-
но да си представим, дори и в най-общи
линии, всичко, което тези думи съдър-
Жат, защото нито един човешки или съз-
даден интелект никога не е могъл, нито
някога ще моЖе да изследва безкрайните
дълбочини на тяхното значение. Но все
пак моЖем да каЖем с цялото си почи-
тание, че това кратко изречение сьдърЖа
кл1оча към всички БоЖии дела и пътища...
към тайната на сътворението...изкупле-
нието и към Самото Същество на Бо-


га.

4:9,10 Следващите стихове описват


изявлението на БоЖията л1обо6 в три
времена. В миналото Неговата л1обо8 се
е изявила в това, че Бог е дал за нас Еди-
нородния Си Син (4:9-11). Понастоящем
тя се изразява в това, че Той пребъдва в
нас (4:12-16). И в бъдещето тя ще се изя-
ви в това, че Той ще ни даде дръзновение
в съдния ден.

И така, най-напред трябва да каЖем,


че Бог ни обича като грешници. „Бог из-
прати в света Своя Единороден Син, за
да Живеем чрез Него... и като умилости-
вение7 за греховете ни." Ние бяхме мър-
тви и имахме нуЖда от Живот и умилос-
тивеше за нашата вина. Изразът „Своя
Единороден Син" съдърЖа идеята за уни-
кална връзка, която нито един друг син
не моЖе да има. Това, че Бог е изпратил
Своя Единствен по рода си Син в света,
за да моЖем ние да Живеем чрез Него,
прави БоЖията лкзбов още по-забелеЖи-
телна.

Бог не е показал Своята лк)бов към


нас, защото първо ние сме Го възлк>би-
au. Hue не сме Го възлк>били първо, ние
дори сме били Негови врагове и сме Го
мразели. С други думи, Той не ни е възлк)-
бил, защото ние сме Го възл1обили, а ни
е 6ъзл1обил въпреки нашата омраза. Как
тогава Бог е показал лЬбовта Си към
нас? Като е изпратил Сина Си като


Сподели с приятели:
1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница