Уилиям макдоналд к о г нови
V. Надеждата на апостола: лично да дойде и да ги посети (12,13 cm.)
Изтегляне 13.85 Mb.
|
V. Надеждата на апостола: лично да дойде и да ги посети (12,13 cm.) 12 cm. Йоан има още много да каЖе на из- браната госпоЖа, но той спира дотук, защото се надява да ги посети лично, ко- гато ще моЖе да говори с тях „уста с ус- та". Много по-добре е да говориш с няко- го лично, отколкото да му пишеш „с кни- га и мастило"! Колко ли ще бъде прек- расно да видим Спасителя лице в лице, вместо да Го гледаме с очите на вярата, както правим сега! Тогава наистина ра- достта ни ще бъде пълна! 280 2 Йоан 1 те: „Поздравяват те чадата на твоя- ни апостол Йоан, който е написал това
тези деца, но знаем, че ще ги срещнем ня- мия Спасител. Амин. кой ден и ще се наслаждаваме на тяхно- 281
2 Йоан - Крайни белеЖки - Библиография  Крайни белейки
отново има разлика: в някои ръкопи- си за втората част на стиха се из- ползва вместо 2 л. мн. ч. -1 л. мн. ч.).
5 (10,11 cm.) С. F. Hogg, What Saith the Scripture?, p. 143. Библиография Вшкте библиографията в края на Пър- вото послание на Йоан. 282
Третото послание на Йоан „Като цяло този последен поглед към християнския Живот от апостолската епоха е нещо, над което изучаващият Библията моЖе доста да се замисли. Описанието на нещата не се доблиЖава до някакъв идеал, но свидетелства за свободата и Жизнеността на една растяща вяра." Б. ф. Уескът Въведение I. Уникално място в Канона Третото послание на Йоан, най-малката книга в НЗ (само с един ред по-малка от Второто послание на Йоан в оригинал), е също илкхтрация на божествената ис- тина, че „всичкото Писание... е полезно за поука". Както и при Второто посла- ние на Йоан клкочовите думи тук са „лк>- бов" и „истина". Но за разлика от Вто- рото послание, което показва твърдост- та на л1обоВта чрез отказа да приемаш онези, които не учат истината, Трето- то послание показва неЖността на лк> бовта в оказването на помощ на тези, които са вестители на истината. П. Авторство Външните доказателства за Третото послание на Йоан си приличат с външни- те доказателства за Второто послание. Тези Писма са толкова кратки и толко- ва лични, че е напълно обяснимо защо външните доказателства за тях не са толкова многобройни като тези за Пър- вото послание на Йоан. Ориген и Евсевий вклк>чват това Пос- лание към антилегоменните книги, т. е. книги, за приемането на които мнения- та не си съвпадат. Посланието е прието от Климент и Дионисий - и двамата от Александрия, а така също и от Кирил от Ерусалим. Мураторианският канон не ни дава ясно свидетелство в този случай. Вътрешните доказателства съвпадат с тези за Второто послание на Йоан, както и със свидетелствата за Първо- то послание. И трите подкрепят теза- та, че са били написани от един автор. Няма сериозна причина да се съмнява- ме, че апостол Йоан е написал това Тре- то послание, както и останалите две, за които се твърди, че той е техният ав- тор. Ш. Датиране Както в случая с Първото и Второто послание на Йоан, така и при това Пос- лание има предположения за две възмоЖ- ни дати на написване. Ако Посланието е било написано в Ерусалим преди негово- то разрушение, вероятно това е стана- ло някъде през 60-те години. По-често обаче изследователите смятат, че Пис- мото е било написано в един по-късен пе- риод, когато Йоан е Живял и слуЖил в Ефес. Затова повечето от тях приемат за по-вероятна една дата в периода 85-90 година. IV. Историческа обстановка и основна тема на Посланието Историческият преглед на това малко Писмо ни дава да добием една по-Жива представа за църковния Живот от вто- рата половина на първи век. Само с ня- колко дребни щрихи на перото апосто- лът прави малки скици на трима герои: гостоприемния и духовен Гай, достойния за похвала Димитрий и егоистичния и студен Диотреф. Диотреф е представи- тел на силните и своеволни личности, 283 ЗЙоан  koumo могат да се появят във всяка цър-
ковна структура. От друга страна, той моЖе да бъде представител на онази тенденция, която кара някои старейши- ни да се стремят към превъзходство над останалите в една група от равностой- Схема на изложението
Коментар I. Поздравление (1-4 cm.) 1 cm. Както и във Второто си послание Йоан и тук нарича себе си „презвитер". Той отправя Писмото си до „лк)безния Гай", когото наистина л1оби. Макар и да не знаем дали това е същият Гай, за кой- то се споменава в Римляни 16:23 и Дея- ния 20:4, не моЖем да не отбелеЖим из- ненадата си колко много научаваме за не- го от тези няколко стиха. Най-напред научаваме, че той е един л1обезен или въз- лк>бен брат, човек, чийто Живот го пре: поръчва на другите християни като вяр- ващ. 2 cm. Ho явно този наш брат не е доб- ре със здравето си, тъй като Йоан му поЖелава да благоуспява и във физичес- кото си здраве така, както благоуспява в духовното. Когато апостолът казва „молитствам да благоуспяваш... във всичко", той едва ли си мисли за успех в богатство или материално благополу- чие. Най-вероятно той има предвид фи- зическото благосъстояние на този наш брат, което се ВиЖда и от израза „и да си здрав". Ние искаме ли нашето физическо със- тояние да съответства на духовното ни състояние? За съЖаление не са ли много по-чести случаите, когато полагаме по- ни ръководители. Тази тенденция е дове- ла до развитието на „монархическото епископство" (управление под доминира- щата власт на един надзирател или епис- коп), която се е появила във втори век и продълЖава и до сега.
вече гриЖи за тялото си, отколкото за душата си? Във връзка с това ф. Б. Ме- йър отбелязва следното: „Не е добре да отправяме този поздрав към всички наши приятели, защото ако състоянието на техните тела трябваше да съответства на състоянието на тех- ните души, много от тях биха се разболе- ли."1
284 ЗЙоан  4 cm. За Йоан това е толкова ВаЖно, че
той казва: „По-голяма радост няма за мене от това да слушам, че моите деца ходят в истината." МоЖе би повечето от нас смятат, че спечелването на но- ви души за Господа е най-голямата ра- дост в християнския Живот, и наистина е много радостно да Видиш мъЖе и Же- ни, които се пренасят от царството на тъмнината в царството на Сина и Не- говата лкобов. Но моЖе ли някой да изме- ри болката на сърцето, когато видиш как хора, които са изповядали, че са спа- сени, се връщат към предишния си Жи- вот - като свинята, която се връща към тинята, и кучето, което се връща об- ратно на бълвоча си. И колко е вълнува- що да видиш как твоите духовни деца вървят уверено в слуЖението си за Гос- пода от благодат към благодат. Това още ВеднъЖ подчертава колко ваЖна при евангелизирането е работата след по- вярването. П. Благочестивият Гай (5-8 cm.) 5 cm. Гай особено се радва да приема в до- ма си онези братя, които са излезли в све- та, за да проповядват благовестието. Неговото лкобезно гостоприемство се разпростира не само върху неговите поз- нати, но и върху чужденците.2 Йоан каз- ва, че е Верен В своето слуЖение. НЗ ни показва, че гостоприемството е особе- но ваЖно нещо в БоЖиите очи. Когато приемаме Господните хора, ние все едно приемаме Самия Господ (Мат. 25:40). От друга страна, когато не правим то- ва, ние все едно не приемаме Него (Мат. 25:45). Приемайки странници, „някои, без да знаят, са приели на гости ангели" (Евр. 13:2). Стотици хора могат да сви- детелстват, че чрез гостоприемство- то много вечери са се превърнали в све- щени тайнства (Лука 24:29-35); много де- ца са се обърнали и много семейства са се приблиЖили до Господа. 6 cm. Гостоприемството носи и награ- ди. Така например лкзбовта на Гай е ста- нала известна на цялата църква. Друга- та, по-голяма награда е това, че негово- то име е запазено завинаги в БоЖието Свято Слово като име на човек, чийто дом и сърце са били Винаги отворени за БоЖието дело. И освен всичко това Гай ще получи награда на Христовото съди- лище, защото „който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи" (Мат. 10:41). Той ще сподели наг- радата на всички проповедници, които е прикшшл в дома си. Това е добре да се за- помни от всички, които не могат да про- повядват: вие моЖете да получите наг- рада на проповедници, ако покаЖете гос- топриемство, като приемате проповед- ници в името на Господа. Бог ще ви въз- награди за всичките ви добри дела! Него- вата лкобезност ще надхвърли многок- ратно човешката л1обезност. Сега Йоан напомня на Гай, че ще нап- рави добре, ако ги изпрати „както по- добава пред Бога". „Да ги изпратиш, както подобава пред Бога", означава не само да им каЖеш „На добър път!", но и да им дадеш всичко необходимо за пъту- ването. Това е едно доста високо изиск- ване към всички Желаещи да разделят материалните си блага с онези, които слуЖат като проповедници и учители. 7 cm. Тук Йоан споменава и причината, поради която Гай ще направи добре, ако помага на тези пътуващи благовести- тели: „~. защото за Христовото име из- лязоха, без да вземат нещо от езични- ците." Тези хора разчитат единствено на Господа за снабдяването на своите нуЖди. Те няма да приемат помощ от неспасените. Това би означавало, че тех- ният Господар е прекалено беден, за да снабди нуЖдшпе им. И освен това ще да- де лъЖлива възмоЖност за неспасените да си мислят, че имат основание да бъ- дат самодоволни в собствените си мо- рални принципи. Какъв сериозен укор към днешните християнски общества, кои- то използват различни методи за пече- лене на пари! И какво сериозно напомня- не на специалното ни задълЖение към онези Господни слуЖители, които изли- 285 ЗЙоан  зат В света с Вярата В Живия Бог и не го-
ворят за своите нуЖди на никого други- го, освен на Господа! 8 cm. „Hue, прочее, сме дликни да пос- рещаме такива радостно, за да бъдем сьработшщи в истината." „Да посре- щаме" 3 означава да правим всичко въз- моЖно, за да им помогнем, защото, кога- то правим това, ние съдействаме за нап- редъка на истината. Ш. Властолюбивият Диотреф (9-11 cm.) 9 cm. Очевидно Йоан вече е писал едно по- добно Писмо на църквата В този дух, но то не е било прието заради Диотреф, един човек с особено високо мнение за се- бе си. Това е един истински диктатор в събранието; човек, който се смята за прекалено ваЖен поради положението си. Той е голям егоист и е обзет от Жесто- ка завист по отношение на това, което смята за свое право, и което, без съмне- ние, защитава под прикритието на при- зивите за автономност на местното събрание. Диотреф е забравил, че Глава- та на църквата е Христос, ако изобщо някога е знаел тази истина! Той е забра- вил, че Пасторът или Представителят на Христос В църквата е Светият Дух! Нито един човек няма правото сам да дава заповеди, да взема решения, да при- ема или да отказва. Такова едно поведе- ние говори за позьорство, а Бог мрази това. Сигурно Диотреф оправдава свое- то поведение, като казва, че се бори за истината. Но това не е нищо друго, ос- вен една лъЖа! Това, че той отказва да приеме апостола под претекст, че иска да остане верен на Бога, не е борба за ис- тината, а нанасяне Вреда на истината! ОсВен това той не приема не само Йо- ан, но също и други братя. 10 cm. Този човек не само не приема тези истински Вярващи, но и отлъчВа от църквата онези, които искат да ги при- емат. Това е един властолкзбец, който бръщолеви лоши думи против истински- те БоЖии слуги. Йоан ще му напомни те- зи дела, когато дойде следващия път при тях! Тези самозвани позьори не могат да търпят да бъдат открито критикува- ни по БоЖието слово. Успехът на тяхна- та власт се крие в тайните срещи и в си- лата на страха и сплашването. 11 cm. Тук Йоан увещава Гай да не се подмами да подраЖава на такова зло по- ведение, а да следва това, което е добро. Добрите дела са доказателство за наша- та връзка с Бога. Този стих като че ли хвърля много теЖки съмнения върху ду- ховното състояние на Диотреф. IV. Доброто свидетелство за Димитрий (12 cm.) МоЖе би Димитрий е човекът, който отнася това Писмо go Гай. Във всеки случай за него се свидетелства добро от всички и от самата истина, ф. Б. Хоул казва следното: „Забележете, че не Димитрий свиде- телства за истината, а истината сви- детелства за него. Не Димитрий е стан- дартната мярка за измерване на исти- ната, а истината е стандартната мяр- ка, с която той бива измерен и с която, след като бъде измерен, е намерен одоб- рен.' ч 4 V. Апостолският план и благопозкелание (13-14 cm.) Йоан завършва това Послание почти по същия начин, по който завършва и Вто- рото си Послание - отлага по-нататъш- ното писане до личната им среща, кога- то ще разговарят очи в очи. Ние сме му задълЖени за всички тези Писма, които ни дават да надникнем в ранните дни на християнството и които съдърЖат веч- ни наставления за БоЖишпе хора. Скоро ние ще се видим с него и ще говорим лице В лице В небето и тогава ще разберем по- пълно всички Временни неясноти на бо- Жественото откровение. 286 , 3 Йоан - Крайни белеЖки - Библиография ^) $ ст) Критическият текст гласи
Вместо „посрещаме" (apolambanein) - „поддържаме" (hupolambanein).
Библиография Вшкте библиографията В края на Пър- вото послание на Йоан. 287
, Това Послание се състои само от няколко стиха, но колко много велики
Ориген \
Въведение I. Уникално място в Канона Така както с Деянията на апостолите започва началото на християнската ис- тория, така с Посланието на Юда завър- шва предпоследната книга в НЗ* [според подреЖдането на книгите в Библията на английски език: бел. на прев.], която об- разува така наречените „Деяния на от- стъпниците". Юда сигурно е искал да пи- ше за общата Християнска Вяра, която е споделял със своите читатели, но лъЖ- ливите учения са станали толкова мно- го, че той е предпочел да се обърне към тях с призива да се подвизават за „вяра- та, която веднъЖ завинаги бе предадена на светиите". При Юда няма никакви компромиси! Той така оголва фактите, че сваля всич- ки маски от лицето на тези известни еретици, които правят всичко възмож- но (вземат примери от природата, от СЗ и от еврейското предание - Енох), за да объркат и избраните. Независимо от резкия тон Послание- то е един композиционен шедьовър, из- пъстрен с примери от тристранни еле- менти (като напр. трите злини, описани 611 cm.). Описанията на отстъпниците са Живи и незабравими. Църквата завинаги ще остане задъл- Жена на Юда за красивото благослове- ние, с което завършва това Писмо. Не- говото Послание е кратко, но това не му пречи да бъде особено необходимо днес, в дните на непрекъснато растящото от- стъпление. II. Авторство Външни доказателства Независимо от неговата краткост из- ползването на неканонични средства и от факта, че не е било написано от апос- тол (17 cm.), Посланието на Юда има по- вече външни доказателства от Второ- то Петрово послание. Материали от това Послание са из- ползвани от Херма, от Поликарп и веро- ятно от Атенагора. Тертулиан специа- лно споменава примбра с Енох, който Юда дава 8 това Писмо. Евсевий 8кл1оч- ва Посланието на Юда сред оспорваните (антилегоменни) книги от НЗ. Мурато- рианският канон го приема като автен- тична книга. Вътрешни доказателства Юда (от староеврейски Ийехуда) е било много популярно еврейско име. В НЗ са споменати седем души, които са се нари- чали с това име. За три от тях се пред- полага, че могат да бъдат Юда, брата на Яков, който е написал това Послание:
289 Юда доста е вероятно това предположение
да е вярно. 3. Третият е Юда, един по-млад приро- ден брат на нашия Господ и брат на Яков (8Ж. въведението към Послание- то на Яков). Това е най-вероятното предположение, тъй като според него авторът е човек, който има нещо об- що с Господ Исус и с Яков, което личи от използването на примери от приро- дата и сбития и изразителен стил. На- шето мнение съвпада с това предполо- жение. Също като брат си Яков Юда е прека- лено скромен, за да подчертае родстве- ната си връзка със Спасителя. Нали то- ва, което наистина има значение, е ду- ховната връзка, а не физическата! Нали Самият Христос каза: „Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и май- ка" (Мат. 12:50)! В друг един случай Той посочи, че е по-блаЖено да слушаш БоЖи- ето Слово, отколкото да бъдеш Негов близък роднина по кръв (Лука 11:27, 28). Също като Яков Юда приема мястото на „слуга". И тъй като и двамата братя не са вярвали в божествеността на своя Брат по майчина линия, това смирение е най-подходящото полоЖение, което те е трябвало да заемат. Знаем, че Юда е бил Женен и че е взимал Жена си на свои- те проповеднически пътешествия (1 Кор. 9:5). Знаем също, че внуците му са били изправени пред император Домици- ан през 90-те години заради това, че са били християни. Но когато видял загру- белите им ръце в резултат на продълЖи- телна работа на полето, императорът ги освободил като евреи, които не пред- ставляват никаква заплаха за страната. Ш. Датиране Трудно да се каЖе дали Петър е използ- вал данни от Посланието на Юда или Юда е приспособил стихове от Второто Петрово послание (или и двамата са имали общ източник). Сходствата меЖ- ду двете Послания са прекалено големи, за да бъдат случайни. И тъй като във Второто си послание (2:1 и 3:3) Петър пише, че „ще има" лъЖеучители и подиг- раватели, а Юда казва (в 4 cm.), че те Ве- че „са се вмъкнали", има вероятност Посланието на Юда да е било написано по-късно. МоЖе би това е станало в пе- риода меЖду 67 и 80 година. И тъй като 6 това Послание изобщо не се казва ни- що за разрушението на Ерусалим (през 70 г. сл. Хр.), моЖе да се предполоЖи, че то тепърва е предстояло, което огранича- ва възмоЖния период на 67-70. ВъзмоЖно е също така да е бил изтекъл вече няка- къв период от време след разрушението (ако Юда е писал през 80 или дори 85 г. сл. Хр., при условие че е Живял толкова дъл- го). МоЖем да предполоЖим също, че съ- битието все още е пораЖдало прекалено болезнени спомени у чувствителния ев- рейски християнин, за да моЖе да се из- ползва като илкютрация. IV. Предмет и тема на Посланието Темата на Посланието на Юда е отс- тъплението. Още по онова време в цър- квата вече са били навлезли религиозни колаборационисти, хора, които само са се престрували на БоЖии слуЖители, а са били всъщност врагове на Христовия кръст. Целта на Юда е била да изобличи тези изменници и да опише крайната им съдба. Отстъпникът е човек, който на думи изповяда, че вярва, но всъщност никога не е бил новороден. Той моЖе да се кръс- ти и да участва във всички привилегии на местната християнска църква, но след известно време своеволно се отказва от християнската вяра и злобно отхвърля Спасителя. Той отрича боЖественост- та на Христос, изкупителното Му дело на кръста, възкресението на Неговото тяло и други основни християнски док- трини. Тук не става въпрос за временно отпа- дане; отстъпникът никога не е преЖивя- вал обръщение. Той няма никакви угризе- ния, че съзнателно е отхвърлил единст- 290 Юда Вения БоЖий път за спасение. Той се за-
корабяба В своето неверие и упорито се противопоставя на БоЖия Христос. Отстъплението не е просто въпрос на отричане на Спасителя. Петър се е от- рекъл от Спасителя, но е бил истински вярващ, който се е огънал под теЖест- та на момента. Той е обичал Спасителя и е показал, че вярата му е истинска, ка- то се е покаял и е възстановил общение- то си с Господа. Юда Искариотски е бил отстъпник. Той е наричал себе си ученик на Господ Исус и е Живял заедно с Него в продълже- ние на три години. Дори е бил отговор- ник на касата, но накрая е показал истин- ската си същност, като е предал Госпо- да за тридесет сребърника. Отстъплението е грях, който Води към смърт - грях, за който Вярващите не носят отговорност да се молят (1 Йоан. 5:166). Не е възмоЖно отстъпни- кът да се обнови за покаяние, като раз- пъва втори път в себе си БоЖия Син и Го опозорява (Евр. 6:6). За онези, които са извършили този самоволен грях, след ка- то са познали истината, „не остава ве- че Жертва за грехове, но едно страшно очакване и едно огнено негодувание, кое- то ще изпояде противниците" (Евр. 10:27,28). Семената на отстъплението са били посети още в ранната църква. Павел пре- дупреЖдава старейшините в Ефес, че след неговото заминаване меЖду тях ще навлязат свирепи вълци, „които няма да Жалят стадото"; „ще се издигнат чове- ци, които иде говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си" (Де- ян. 20:29, 30). В своето Първо послание Йоан също говори за „много антихрис- ти", които са били в християнското об- щение, но са показали фалшивостта на своята вяра, като са го напуснали, т. е. изоставили са вярата си (1 Йоан 2:18, 19). От 2 Солунци 2:2-4 научаваме, че пре- ди да дойде денят на Господа, ще има го- лямо отстъпление. Според както ние разбираме събитията, те ще приемат следната последователност: Най-напред Господ ще дойде във Възду- ха, за да грабне църквата и да я занесе в дома на Отца (Йоан 14:1-3; 1 Сол. 4:13- 18). После ще последва едно масово от- стъпление от страна на онези фалшиви християни, които ще останат на земя- та. След това на световната сцена ще се появи открито човекът на греха. Тогава ще започне денят на Господа - седемте години на Скръбта. Човекът на греха ще бъде Антихрис- тът, който не само ще се противопос- тавя на Христос, но и ще изисква да му се покланят като на Бог. Петър ни дава едно подробно описание на отстъпилите лъЖеучители, които ще се появят в последните дни (2 Петр. 2). В някои отношения неговото описа- ние много прилича на описанието на Юда. Това моЖе да се види в следното сравнение: Юда 2 Петрово 4 cm. 2:1-3
10 cm. 2:12 16 cm. 2:18 Ho всъщност това, което е по-ваЖно, не са толкова приликите, колкото раз- ликите меЖду пасаЖите. Юда не споме- нава нищо за Ной, потопа или Лот. Пе- тър не казва нищо за изведените от Еги- пет израилтяни, Михаил, Каин, Корей или пророчеството на Енох. В неговото Послание няма толкова много информа- ция за съгрешилите ангели като в Посла- нието на Юда. Той говори за лъЖеучите- лите, че са се отрекли от Господаря, Който ги е купил, докато Юда казва за тях, че това са хора, „които обръщат благодатта на нашия Бог в похотли- вост и се отричат от единствения Вла- детел и Господ наш Исус Христос" (4 cm.). 291 Юда Затова, вместо да смятаме, че двете
глави са копия една на друга, по-добре да приемем, че Светият Дух е избрал да ка- Же във всяка една от тях точно това, което е отговаряло на Неговата цел при всеки отделен случай, така че двете гла- ви не се припокриват толкова много, колкото ни изглеЖда на пръв поглед. Онези, които вече са изучавали четири- те Евангелия и са сравнявали Послания- та до ефесяните и колосяните, знаят, че БоЖият Дух никога не се повтаря нап- разно. Всички прилики и разлики носят някакво духовно значение, което всеки моЖе да види, ако поиска. Схема на изложението
Коментар I. Поздравление (1-2 cm.) 1 cm. Бог използва един праведен кздеин
Юда започва Писмото с едно обръще- ние, в което дава три определения, ва- лидни за всички вярващи. Той ги нарича „призваните, възл1обени' от Бога От- ца и пазени в Исуса Христа". Бог ги е призвал от света чрез евангелието, за да Му принадлежат. Те са отделени и възлкзбени от Бога като Негов специа- лен чист народ и са пазени по един чуден начин от опасности, уВреЖдания, осквер- нение и осъЖдение, докато дойде момен- тът, в който ще бъдат допуснати да ви- дят Царя в цялата Му красота. 2 cm. Юда поЖелава на своите чита- тели „милост, мир и лк)бов". Поздрав- лението е особено подходящо, тъй като вярващите са хора, които посрещат ли- це в лице яростната атака на онези, ко- ито се стремят да разрушат устоите на вярата! Милостта е състрадателно- то отношение и загриЖеност, с което Бог обграЖда Своите обсадени светии по време на напреЖение и конфликт. Ми- рът е спокойствието и увереността, които идват от упованието в БоЖието слово, и от това, че вярващите могат да се извисят над всички обстоятелства и да гледат към Този, Който управлява об- стоятелствата така, че да постигне из- пълнението на Своите собствени цели. Л)обовта е незаслуЖената обич, с която Бог обгръща Своя скъп народ - една вър- ховна обич, която трябва да се сподели с другите. Авторът Желае тези три благослове- ния да им се умшикат, т. е. не да им се прибавят, а да им се дадат преумноЖе- ни! II. Разобличението на отстъпниците (3-16 cm.) 3 cm. Първоначалното намерение на Юда е било да им пише за славното спа- сение, което е общо притеЖание на всич- ки светии. Но БоЖият Дух така му е повлиял, че той е почувствал една про- мяна в намерението си. Простото док- тринално есе вече не е отговаряло на це- лите на момента; трябвало е да се напи- ше един пламенен призив, който да укре- 292 Юда nu неговите читатели. Те трябва да бъ-
дат убещани така, че да могат да се бо- рят за вярата. Враговете вече са започ- нали да нападат свещения залог на хрис- тиянската вяра и са се опитали да пони- Жат стойността на великите фунда- ментални доктрини. БоЖиите хора трябва да застанат твърдо зад бого- Вдъхновеността, непогрешимостта, ав- торитета и пълнотата на БоЖието Свято Слово. Вярващият трябва да знае също, че ко- гато се бори за вярата, той трябва да говори и да действа като християнин. Както казва Павел: „Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъ- де кротък към всичките, способен да по- учава, търпелив" (2 Тим. 2:24). Той тряб- ва да се бори, без да се гневи, и да свиде- телства, без да злепоставя своето сви- детелство. Това, за което ние се подвизаваме, е „вярата, която веднток завинаги бе предадена на светиите". Обърнете вни- мание на тези думи! Тук не се казва „ед- но време", а „веднток завинаги". Ние имаме пълното учение. Канонът е завър- шен и към него не моЖе да се прибави ни- що. „Ако е ново, не е истинно; а ако е ис- тинно, не е ново." Когато един учител твърди, че му е дадено откровение, кое- то излиза извън границите на Библията, веднага трябва го отхвърляме. Вярата ни е дадена вече веднъЖ завинаги и ние ня- маме нуЖда от нищо друго, и не трябва да се вслушваме в нищо друго. Това е на- шият отговор на водачите на лъЖливи- те култове и техните книги, за които те твърдят, че притеЖаВат същия ав- торитет като Библията. 4 cm. Естеството на това, което за- плашва вярващите, е открито в 4 cm., където се казва, че християнското съб- рание е нападнато от подмолни елемен- ти. В него са се вмъкнали тайно някои човеци като представители на едно под- ривно дВиЖение, характеризиращо се с похотливост и измяна. Тези измамници са били посочени от- давна, че подлеЖат на това осикдение. На пръв поглед изглеЖда, че Бог е избрал тези хора нарочно с цел да бъдат осъде- ни, но това не е вярно. Библията никъде не учи, че някои хора биват избирани за осъЖдение. Когато хората се спасяват, това става чрез суверенната БоЖия бла- годат. А когато биват загубени оконча- телно, това е заради собствените им грехове и непокорство. Тези думи означават, че осъЖдението на отстъпниците е било приготвено от много отдавна. Ако хората изберат да отпаднат от християнската вяра, тях- ното осъЖдение е същото като осъЖде- нието на невярващите израилтяни в пус- тинята, същото като осъЖдението на разбунтувалите се ангели и същото ка- то осъЖдението на содомците. Тези хо- ра не са определени да отпаднат предва- рително, но след като веднъЖ отпаднат по свой собствен избор, те се изправят пред наказанието, приготвено отдавна за всички отстъпници. Двете най-характерни черти на тези нечестиви човеци са извратеното им поведение и изопаченото им учение. В по- ведението си те „обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост". Те изкри- вяват християнската свобода в сВобо- дия и я изопачават така, че да бъдат сво- бодни да грешат. В своето учение те „се отричат от единствения Владетел и Господ2 наш Исус Христос", като отри- чат Неговото абсолкнпно право да вла- дее, Неговата боЖественост, Неговата изкупителна смърт и Неговото възкре- сение - всъщност те отричат всички основни доктрини за Неговата личност и дело. Макар и да демонстрират изклю- чителна свобода в духовно отношение, те много догматично и злобно се проти- вопоставят на евангелието, на стой- ността на скъпоценната кръв на Хрис- тос и на истината, че Той е единствени- ят път за спасение. Кои са тези хора? Обикновено това са хора, които се представят като слуЖи- 293 Юда тели на евангелието. Често пъти те за-
емат ръководни места в християнския свят. Някои от тях са епископи или чле- нове на църковните настоятелства, или дори професори в духовни семинарии. Но общото при всички тях е това; че всич- ки те са против библейския Христос и са си измислили един либерален3 или неоор- тодоксален4 „Христос", от Когото са съблекли цялата слава, величие, господ- ство и власт. 5 cm. Бог е изразил ясно Своето отно- шение към тези отстъпници. В СЗ има много случаи, в които Той го е откривал на хората. Сега Юда иска да напомни на читателите си три такива случая: слу- чая с невярващите израилтяни, случая със съгрешилите ангели и случая с Жите- лите на Содом и Гомор. Първият пример е съдбата на Израел в пустинята: Господ, след като избави Своя народ от египетската земя, пос- ле погуби ония, които не повярваха (вЖ. Чие. 13,14; 1 Кор. 10:5-10). Бог беше обе- щал на израелския народ да го въведе в ха- наанската земя. Това обещание съдържа- ше всички уверения, от които те се нуЖ- даеха. Но израелците повярваха на злите сведения на разузнавачите в Кадис и се разбунтуваха срещу Господа. В резул- тат на това всички израелци на двайсет и повече години загинаха в пустинята с изклк>чение на Халев и Исус Навиев (Евр. 3:16-19). 6 cm. Вторият пример на бунт и отс- тъпление е случаят с ангелите, които съгрешиха. Това, което знаем за тях, е, че „не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си Жилище" и се- га се дърЖат във вечни връзки за съда на великия ден. От Писанията разбираме, че е имало най-малко две отстъпления на ангели. Едното е падането на Луцифер, при кое- то той моЖе би е повлякъл и други ангел- ски същества в бунта си. Тези паднали ангели все още не са вързани. Дяволът и неговите ангели активно участват във войната срещу Господа и Неговия народ. Другото е отстъплението, за което говори Юда, а така също Петър (2 Петр. 2:4). Мненията на изследователи- те на Библията за това събитие показ- ват значителни различия. Тук ние ви предлагаме нашето лично мнение, а не някакво догматично потвърЖдение на факта. Ние вярваме, че отстъплението, за ко- ето говори Юда, е същото събитие, ко- ето е описано в Битие 6:1-7. БоЖиите си- нове са напуснали собствените си Жили- ща като ангелски същества и са слезли на земята в човешки вид, за да се оЖенят за човешките дъщери. Този брачен сък» се е противопоставял на БоЖия ред и е бил омерзение за Бога. 4 стих ни намек- ва, че в резултат на тези неестествени бракове се е родило едно огромно по сила и злина поколение. Независимо дали то- ва е било наистина така, или не, става ясно, че Бог е бил изклк>чително недово- лен от човешката злина по онова време и е решил да унищоЖи Живота на земята, като изпрати върху нея потоп. Срещу това мнение има три възраЖе- ния: (1) В пасаЖа в Битие не се говори за ангели, а само за „БоЖии синове". (2) Ан- гелите са безполови същества. (3) Анге- лите не се Женят. Това, че в този пасаЖ думата „ангели" никъде не се споменава, е вярно, но също така е вярно, че в семитските езици ан- гелите се наричат и „БоЖии синове" (8Ж. Йов1:6;2:1). В Библията никъде не се казва, че анге- лите са безполови същества. Понякога ангелите се появяват на земята в чо- вешки вид, форми и Желания (Бит. 18:2, 22; ср. 19:1,3-5). Библията не казва, че ангелите не се Женят, а казва само, че в небето те нито се Женят, нито се омъЖват (Мат. 22:30). Каквото и да е историческото съби- тие, което стои зад думите от 6 cm., ваЖното е, че тези ангели са напуснали мястото, което Бог им е определил, и се- га са във... връзки и в мрак, докато дой- 294 Юда  де Времето, когато ще получат оконча-
телната си присъда, която ще ги отве- де В погибел. 7 cm. Третото отстъпление В СЗ, за което говори Юда, е отстъплението на Содом и Гомор и градовете около тях (Бит. 18:16-19:29). Въвеждащата дума „както" показва, че грехът на содомци- те има нещо общо с греха на ангелите. И в двата случая става въпрос за нещо изключително неморално - противно на природата и омерзително за Бога. Грехът на половата извратеност е описан от ПаВел 8 Посланието към рим- ляните: „...Жените им измениха естест- веното употребление на тялото В про- тивоестествено. Така и мъЖете, като оставиха естественото употребление на Женския пол, разЖегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъЖе с мъЖе, и приемаха в себе си заслу- Женото въздаяние на своето нечестие" (Рим. 1:266, 27). МъЖете от Содом, Го- мор, са били пристрастени хомосексуа- листи. Този грях е описан тук като прес- ледване на противоестествени пороци, което означава, че става въпрос за нещо напълно противоположно на реда, който Бог е постановил. Случайност ли е това, че много съвре- менни отстъпници са В авангарда на оне- зи, които публично защитават хомосек- суализма и се борят да го узаконят в слу- чаите, когато и двамата партньори са съгласни? За всички такива свободомислещи хо- ра съдбата на Содом и Гомор трябва да бъде като пример за градове, които „но- сят наказанието на вечния огън". Изра- зът „вечният огън" не означава, че огъ- нят, който е разрушил тези пропаднали градове, е вечен, а че пълнотата и мощ- та на неговата унищоЖителна сила са толкова големи, колкото вечното нака- зание, което ще падне върху всички бун- товници. 8 cm. Сега Юда се връща отново на въпроса за съвременните отстъпници и се Впуска в едно описание на техните гре- хове, наказание, природни съответст- вия, съдба и непристойните им думи и де- ла (8-16 cm.). Най-напред той описва техните грехо- ве. Със своите бълнувания тези хора „ос- кверняват плътта". Техният мисловен Живот е наситен с мръсни фантазии, ко- ито те най-накрая осъществяват на практика, като се отдават на развра- тен Живот също като мъЖете от Со- дом. Те „презират властта". Те се бунту- ват както срещу Бога, така и срещу пра- вителствените институции. Те са за- щитници на беззаконието и анархията. Техните имена са в списъците на органи- зациите, чиято главна цел е свалянето на правителствата. Те „хулят славните същества". За тях фактът, че „няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога" (Рим. 13:16), няма никакво значение. Те се присмиват на бо- Жествената заповед, която казва: „...ни- то да кълнеш началник на л1одете си" (Изх. 22:28). Говорят презрително и злобно срещу всяка власт - било то бо- Жествена, ангелска или човешка. 9 cm. В това отношение те си позво- ляват такава свобода, каквато дори ар- хангел Михаил не си е позволил. Когато в борба с дявола архангел Михаил е спо- рил за тялото на Мойсей, той не си е поз- Волил да произнесе срещу него хулителна присъда, а само е казал: „Господ да те смъмри." Тук Юда говори за една случка, която не се споменава никъде другаде в Библията. Естествено е да се запитаме: „Откъде е взел той тази информация?" Някои казват, че тази информация е била предадена чрез предание. Това моЖе да бъде както вярно, така и невярно. Най-задоволителното обяснение е, че тази информация му е била открита по свръхестествен начин от същия Свети Дух, Който го е вдъхновил да напише и Посланието. Ние не моЖем да каЖем определено за- що се е появил този спор меЖду Михаил 295 Юда  u Сатана за тялото на Мойсей. Знаем,
че Мойсей е бил погребан от Бога 6 Мо- абската долина. МоЖе би Сатана е искал да узнае къде е това място, за да накара Израел да идолопоклонства, като се пок- лони на костите на Мойсей. Като ангел- ски представител на народа на Израел (Дан. 10:21), архангел Михаил моЖе би се е борил да запази народа от тази форма на идолопоклонство, като не е открил мястото на гроба на Мойсей. Но ваЖното е, че дори и Михаил, кой- то е архангел и който Бог ще използва, за да хвърли Сатана от небето на земя- та (Откр. 12:7-9), не си е позволил да го- вори осъдително на един, който властва в царството на демоните, а е оставил Бог да го смъмри. 10 cm. Упорити и нагли, отстъпници- те „хулят Всичко, което не знаят". Те не искат да разберат, че Във всяко общест- во на реда трябва да има власт и тряб- ва да има подчинени на тази власт. Зато- ва те се надигат и се перчат, и се дър- Жат арогантно и бунтовно. Областта, в която отстъпниците имат най-големи познания, е областта на естествените инстинкти - задоволя- ването на чувствените Желания. С безу- мието на диви Животни те се отдават на сексуални удоволствия и 6 този про- цес развращават и погубват себе си. 11 cm. Тук отстъпниците получават една остра присъда: „Горко им!" Заради упоритото си и непокаяно сърце те нат- рупват за себе си гняв за Деня на гнева и откриването на праведния БоЖий съд (Рим. 2:5). Тяхното развитие е описано като па- дането на теЖък отвее, чиято скорост расте с всеки изминат метър. Най-нап- ред те тръгват по Каиновия път. След това се впускат заради печалба във Ва- лаамовата заблуда. И накрая загиват в Кореевото упорство. Грехът и отстъп- лението никога не остават на едно мяс- то. Те най-напред бутат хората да се търкалят безразборно към ръба на про- пастта, след което ги хвърлят надолу с Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|