Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
3:20 Никой няма да се оправдае чрез спазването на закона. Законът не е да- ден, за да оправдае хората, а за да произ- веде само „познаването на греха" - не познаването на спасението, а познаване- то на греха. Ние никога не бихме могли да разберем какво е крива линия, ако не знаехме как- во е права линия. Законът е като една права линия. Когато хората проверят себе си чрез него, те виЖдат колко са из- кривени. Ако искаме да разберем дали лицето ни е чисто, или мръсно, ние използваме ог- ледалото, но огледалото не моЖе да из- мие мръсното ни лице. Ако един човек има температура, той моЖе да,Види то- ва по термометъра, но температурата му няма да спадне, ако го глътне. Законът е добър, когато произвеЖда изобличение в грях, но е безсилен да спа- си грешника от греха. Както е казал Мартин Лутер, функцията на закона не е да оправдава, а да уЖасява. Г. Основата и условията на евангелието (3:21-31) 3:21 Стигнахме до сърцевината на Пос- ланието към римляните, където Павел отговаря на въпроса: „Как могат без- бозкните грешници да бъдат оправдани от един свят Бог според евангелието?" Най-напред Павел казва, че правдата от Бога се е явила независимо от зако- на. Това означава, че Бог ни е явил една програма или план, чрез който да моЖе праведно да спасява неправедните греш- ници и който не изисква от хората да спазват закона. Тъй като Бог е свят, Той не моЖе да одобрява или подминава, или да си затваря очите пред какъвто и да било грях. Той трябва да го накаЖе. А на- казанието за греха е смърт. Но Бог оби- ча грешника и Желае да го спаси. Ето в това се състои проблемът. БоЖията правда изисква смъртта на грешника, но Неговата лк>бов изисква вечното му щастие. Евангелието показва как Бог 322 Римляни 3  спасява грешниците, без да прави комп-
ромис със Своята правда. За този справедлив план свидетелст- ват и законът, и пророците. Още от- делните елементи и сенки на системата на Жертвоприношенията предсказват, че за изкуплението е нуЖно проливането на кръв. Това е било предсказано и от преки пророчества (8Ж. напр. Ис. 51:5,6, 8; 56:1; Дан. 9:24). 3:22 21 cm. ни каза, че това праведно спасение не се получава чрез спазването на закона. Тук, във 22 cm., апостолът ни казва по какъв начин се получава то всъщност - „чрез вяра в Исуса Христа". Вярата тук означава пълно упование на Живия Господ Исус Христос като на единствен Спасител от греха и единст- вена наша надеЖда за небето. Тя се осно- вава на Личността и делото на Христос Такъв, Какъвто е описан в Библията. Вярата не е скок в неизвестното. Тя има нуЖда от сигурни доказателства и ги намира 8 непогрешимото БоЖие сло- во. Вярата не е нито нелогична, нито не- разумна. Какво по-разумно от това съз- данието да се довери на своя Създател? Вярата не е дело, чрез което човек зас- луЖава или спечелва своето спасение. Чо- век не моЖе да се хвали с това, че е повяр- вал в Господа; той би бил глупак да не по- вярва. Вярата не е опит да се заслуЖи спасението; тя е едно просто приемане на спасението, което Бог предлага на чо- века като подарък. По-нататък Павел ни казва, че това спасение е „за всички [и на всички]6, ко- ито вярват". То е „за всички" в смисъл, че е достъпно за всички, предлага се на всички и е достатъчно за всички. Но то е само на онези, които вярват - т. е. то действа само в Живота на онези, които приемат Господ Исус чрез един опреде- лен акт на вяра. Прошението е за всич- ки, но то става валидно в Живота на от- делния човек само когато той го приеме. Когато Павел казва, че спасението е достъпно за всички, има предвид както кздеите, така и езичниците, „защото няма разлика". В това отношение к»де- ите нямат никакво преимущество, а езичниците не са В по-неизгодно полоЖе- ние от тях. 3:23 Евангелието е толкова общодос- тъпно, колкото и нуЖдата на хората от него е всеобща. А нуЖдата е всеобща, за- щото „всички съгрешиха7 и не заслужа- ват да се прославят от Бога". Всички съгрешиха в Адам. Когато Адам съгре- ши, той направи това като представи- тел на всички свои потомци. Но хората са грешници не само по природа. Те съг- решават и на практика. Те „не заслужа- ват да се прославят от Бога". Е  кскурс върху греха
Грях е всяка мисъл, дума или действие, което не съответства на БоЖия стан- дарт за святост и съвършенство. Това е все едно да стреляме и да не улучим цел- та, да не уцелим мишената. Когато един индианец стреля с лък и не улучва мише- ната, той казва: „Аз съгреших." В него- вия език8 се използва една и съща дума за „сьгрешавам" и за „не улучвам целта". Грехът е беззаконие (Шоан. 3:4), бунт на волята на създанието срещу БоЖия- та воля. Ние вършим грях не само като вършим зло, но и като не вършим това, което знаем, че е добро (Як. 4:17). Всич- ко, което не става от вяра, е грях (Рим. 14:23). Това означава, че е грешно да пра- вим нещо, за което изпитваме разумни съмнения. Ако съвестта ни не е чиста по отношение на едно действие и въпреки това го извършим, ние съгрешаваме. „Всяка неправда е грях" (1 Йоан. 5:17); и всяка безумна мисъл е грях (Пр. 24:9). Грехът започва 6 мисълта. Когато го насърчим и подхраним, той става дейст- вие, а действието Води до смърт. Често пъти лицето на греха изглеЖда много привлекателно, но гърбът му е уЖасно грозен. На някои места Павел прави разлика меЖду грях и грехове. Греховете се лоши- те неща, които ние правим, а грехът се 323 Римляни 3  отнася go нашето зло естество, т. е. go
това, което сме. Това, което сме, е мно- го no-лошо от каквото и да било, което някога сме направили. Но Христос умря както за злата ни природа, така и за зли- те ни дела. Бог прощава нашите грехове, но Библията никъде не казва, че Той про- щава нашия грях. Точно обратното, Бог осьзкда или съди греха в плътта (Рим. 8:3). Също така има разлика меЖду грях и престъпление. Престъплението е нару- шение на известен закон. В основата си краЖбата е грешно нещо; тя е грешна са- ма по себе си. Но освен това тя е и прес- тъпление, когато има закон, който я заб- ранява. Където няма закон, там няма и престъпление (Рим. 4:15). Павел най-напред каза, че всички хора са съгрешили и непрекъснато не „улуч- ват целта" на БоЖията слава. Сега той иска да покаЖе какво е лечението на та- зи смъртоносна болест. 3  :24 „... с Неговата благодат се оправ-
дават даром..." Евангелието ни казва как Бог оправдава грешниците даром, без те да заслуЖаВат това. Какво тряб- ва да разбираме, когато говорим за оп- равдание? Думата „оправдавам" означава „да призная някого за праведен" или „да зая- вя, че даден човек е праведен". Така нап- ример Бог признава един грешник за пра- веден, когато този грешник повярва в Господ Исус Христос. Това е и най-чес- тата употреба на тази дума в НЗ. Трябва да каЖем обаче, че и човекът моЖе да оправдае Бога (вЖ. Лука 7:29), като повярва и се подчини на БоЖието слово. С други думи, той заявява, че Бог е праведен във всичко, което казва и пра- ви. И, разбира се, човек моЖе да оправдае себе си - т. е. моЖе да заяви своята соб- ствена правда (8Ж. Лука 10:29). Но това не е нищо повече от една самоизмама. „Оправдавам" не означава „да направя някого праведен". Ние не моЖем да нап- равим Бог праведен; Той си е праведен. Ние моЖем само да признаем, че Той е праведен. Бог също не прави грешника безгрешен или праведен, а само му при- писва праведност. Както казва Т. Пиър- сън: „Когато оправдава грешниците, Бог всъщност ги нарича праведни, без те да са наистина такива - т. е. Той не вменя- ва грях там, където той наистина съ- ществува, а вменява правда, където тя не съществува."9 Едно популярно опреде- ление на оправданието се съдърЖа в след- ните думи: все едно че никога не съм съг- решил. Но това не е достатъчно, за да обхване значението на оправданието на- пълно. Когато Бог оправдава вярващия грешник, Той не само го освобоЖдава от вината, но го и облича в Своята Собст- вена праведност, правейки го абсолкмп- но годен за небето. „Оправданието изли- за извън границите на оневинението и стига до одобрението; то надвишава из- винението и стига до повишението в звание."10 Оневинението означава само освобождаване на един човек от обвине- ние. Оправданието означава вменяване на полоЖителна праведност. Основанието, на което Бог моЖе да признава безбоЖните грешници за пра- ведни, е това, че Господ Исус Христос е изплатил напълно дълга на техните гре- хове със Своята смърт и възкресение. Когато грешниците приемат Христос чрез вяра, те биват оправдани. Когато Яков ни учи, че оправданието е чрез дела (Як.2:24), той не иска да каЖе, че ние се спасяваме чрез добри дела или чрез вяра пл1ос добри дела, а no-скоро че се спасяваме чрез такъв вид вяра, която води до добри дела. ВаЖно е да се разбере, че оправданието е нещо, което става в БоЖия ум. То не е нещо, което вярващият трябва да по- чувства. Той знае, че това е станало, за- щото Библията казва така. Скофилд да- ва следното определение: „Оправдание- то е такъв акт, чрез който Бог призна- ва за праведни всички, които вярват в Исус. То е нещо, което става в БоЖия ум, 324 Римляни 3  а не В нервната система или в емоцио-
налната природа на вярващия." Тук, в Римляни 3:24, апостолът ни учи, че ние се оправдаваме даром. Ние не по- лучаваме оправданието си по заслуги или като го купуваме, а като нещо, което ни се предлага като подарък. След това ние научаваме, че се оправ- даваме... даром от БоЖията благодат. Това означава просто, че оправданието няма нищо общо с каквато и да било зас- луга от наша страна. Ние изобщо не го заслужаваме, не моЖем да го спечелим и не моЖем да го купим с нищо. За да избегнем по-нататъшното обър- кване, нека спрем за малко и изясним, че в НЗ има шест вида оправдание. Ние се оправдаваме по благодат, чрез вяра, чрез кръв, чрез сила, от Бога и чрез дела, и в това няма никакво противоречие. Ние се оправдаваме по благодат. Това означава, че ние не заслуЖаваме оправда- ние. Оправдаваме се чрез вяра (Рим. 5:1). Това означава, че ние трябва да получим оправданието, като повярваме в Господ Исус Христос. Оправдаваме се чрез кръв (Рим. 5:9). Това е цената, която Спасителят пла- ти, за да моЖем да бъдем оправдани. Оправдаваме се чрез сила (Рим. 4:24, 25) - същата тази сила, която възкреси Господ Исус от мъртвите. Оправдаваме се от Бога (Рим. 8:33). Той е Този, Който ни признава за правед- ни. Оправдаваме се чрез дела (Як. 2:24). Тук не става въпрос за добри дела, с кои- то спасението трябва да се заработи, а за добрите дела, които свидетелстват, че сме били оправдани. Когато се върнем към 3:24, моЖем да прочетем, че се оправдаваме „чрез из- куплението, което е в Христа Исуса". „Изкупление" означава да откупиш няко- го, като платиш някаква цена. Господ Исус ни откупи от робския пазар на гре- ха. Неговата скъпоценна кръв бе цената, която Той плати, за да удовлетвори изискванията на един свят и праведен Бог. Въпросът „На кого Той плати тази цена?" е напълно излишен. Писанията ни- къде не гоборят за някакво определено плащане, издълЖено на Бога или на Сата- на. Откупът не е изплатен на никого, а е едно абстрактно споразумение, което осигурява справедливото основание, на базата на което Бог моЖе да спасява безбоЖните грешници. 3:25 Бог постави Христос Исус „за умилостивеше". Умилостивението е начин да се задоволи справедливостта, да се избегне БоЖият гняв и да се пока- Же милост на основание на приета Жер- тва. В НЗ Христос се нарича три пъти „умилостивение". Тук, в Римляни 3:25, ние научаваме, че тези, които повярват в Христос, намират милост на основа- ние на пролятата Му кръв. В1 Йоан. 2:2 Христос е описан като „умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят". Него- вото дело е достатъчно за целия свят, но е действено само за онези, които Му се доверят. И накрая, в 1 Йоан. 4:10 се казва, че БоЖията лкзбов се е явила в то- ва, че Бог е изпратил Своя Единороден Син за умилостивение на нашите грехо- ве. В молитвата на бирника, описана в Лу- ка 18:13, се казва буквално така: „БоЖе, бъди умилостивен към мене, грешника!" Той моли Бога да му покаЖе милост, без да изисква от него да плати наказанието за голямата си вина. Думата „умилостивение" се среща и в Евреи 2:17: „Затова трябваше да се оп- риличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши уми- лостивение за греховете на лк>дете." Тук изразът „за да извърши умилостиве- ние" означава „да отмахне греховете им, като плати наказанието". Старозаветното съответствие на думата „умилостивение " е „умилостиви- лище". Умилостивилището е капакът на 325 Римляни 3  скинията. В Деня на умилостиВението
пърВосвещеникът е напръсквал умилос- тивилището с кръвта на Жертвеното Животно. По този начин греховете на първосВещеника и народа са били изкуп- вани или покривани. Когато Христос направи умилостиве- ние за нашите грехове, Той извърши мно- го повече. Той не само покри нашите гре- хове, но ги отмахна от нас завинаги. Сега Павел ни казВа, че Бог е поставил Христос за умилостивеше чрез Негова- та кръв посредством вяра. Тук не се казВа, че ние трябва да вярваме в Него- вата кръв, защото обектът на нашата вяра е Самият Христос. Само възкресе- ният и Жив Христос моЖе да спасява. Той е умилостивението. Вярата в Него е начинът, по който ние се възползваме от умилостивението. Неговата кръв е платената цена. Завършеното дело на Христос обявя- ва БоЖията правда за „прощаване на греховете, извършени по-напред". Това се отнася за греховете, извършени преди смъртта на Христос. Във Времето от Адам до Христос Бог е спасявал хората, които Вярваха В Него на основание на откровението, което Той им е давал. Авраам например повярва в Бога и това му се вмени за правда (Бит. 15:6). Но как е могъл Бог да прави това и да остане справедлив? Нали безгрешният Замест- ник Все още не е бил убит? Кръвта на съ- вършената Жертва Все още не е била пролята? С една дума, Христос още не е бил умрял. Дългът не е бил платен. Бо- Жишпе справедливи изисквания не са би- ли задоволени. Как тогава Бог е могъл да спасява вярващите грешници в староза- ветния период? Отговорът е, че макар и Христос да не е бил умрял, Бог е знаел, че Той ще ум- ре, и е спасявал хората на основание на бъдещото дело на Христос. Дори и ста- розаветните светии да не са знаели ни- що за Голгота, Бог е знаел за нея и им е вменявал цялата стойност на Христо- вото дело, когато те са повярвали в Бо- га. В един съвсем действителен смисъл старозаветните вярващи са били спася- вани „на кредит". Били са спасявани на основание на цената, която е щяла да бъ- де платена. Те са гледали напред към Голгота; докато ние гледаме назад към нея. Това има предвид и Павел, когато каз- ва, че умилостивението, което е Хрис- тос, заявява БоЖията правда, защото Бог е простил греховете, извършени преди това. Тук той няма предвид (как- то някои смятат неправилно) грехове- те, които човек извършва преди обръще- нието си. Това би означавало, че Хрис- тос ни е избавил от греховете, които сме извършили преди новороЖдението, но че човек трябва сам да помисли какво ще прави с греховете си след това... Не, тук апостолът явно разглеЖда въпроса за привидната снизходителност на Бо- га по отношение на греховете на хората, които са били спасени преди идването на кръста. На пръв поглед моЖе би изглеЖ- да, че Бог е извинил техните грехове или се е престорил, че не ги виЖда. Но Павел казва, че това не е така. Господ е знаел, че Христос ще извърши пълно изкупле- ние, и е спасявал хората на това основа- ние. И така, старозаветното време е вре- мето на БоЖието д-ьлготьрпение. В продълЖение на най-малко 4000 години Бог се е въздърЖал да не осъди греха. Но когато се е изпълнило времето, Бог е из- пратил Своя Син, за да понесе греховете. И когато Господ Исус е взел греховете върху Себе Си, Бог е излял цялата ярост на Своя справедлив и свят гняв върху Си- на на Своята лкзбов. 3:26 Сега смъртта на Христос показ- ва БоЖията правда. Бог е праведен, за- щото е изискал пълното заплащане на наказанието за греха. И Той моЖе да оп- равдава нечестивите грешници, без да одобрява техния грях и без да прави ком- промис със Собствената Си правда зара- ди смъртта и възкресението на съВър- 326 Римляни 3 шения Заместник. Алберт Мидлейн е
описал тази истина много поетично: Съвършената Боокия правда Христовата кръв изяви. Неговото чудно оправдание в Христовата кръв се яви. Бог не оневинява виновния, Той изисква заплатата на греха. Но Христос заплати цената и задоволи изискванията на съда. Грехът бе поставен върху Спасителя, кръвта Му изплати дълга. БоЖията справедливост е задоволена и върху грешника се изля милостта. Аз вече не съм роб на греха, защото Спасителят за мен умря. Когато застана пред Бога, ще покшка кръвта и ще кхика: „Тя е моетоумилостивение пред гнева." 3:27 Къде е хвалбата тогава в този чу- ден план на спасението? Тя е изклктена, невъзможна, забранена. Чрез какъв за- кон е изклкгоена? Чрез закона на делата ли? Не, не чрез закона на делата. Ако спа- сението беше чрез дела, всеки щеше да намери нещо, с което да се похвали. Но когато спасението е чрез закона на вя- рата, няма място за хвалба. Оправдани- ят човек казва: „Аз извърших всички гре- хове; Исус извърши цялото спасение." Истинската вяра отрича всякаква въз- моЖност за самопомощ, самоусъвър- шенстване и самоспасение. Истинската вяра гледа единствено към Христос ка- то към Спасител. Тя казва така: В ръката си не нося никаква цена; на Твоя кръст единствен уповавам. Безпомощен и гол, за дреха моля аз, на Твойта благодат се позовавам. Аз толкова съм мръсен и изцапан, но Ти измиваш всякакви петна. Измий и мен, Спасителк), защото иначе отивам във смъртта! Огастъс М. Топлейди 3:28 След като посочва още веднъЖ причината защо хвалбата е изклк>чена, Павел отново повтаря, „че човек се оп- равдава чрез вяра, без делата на зако- на". 3:29 Как евангелието представя Бога? Бог само Бог на iogeume ли е, или и на езичниците? Не, Той не е само Бог на Iogeume, а е Бог и на езичниците. Господ Исус Христос не умря само за един народ от човечеството, а за целия грешен свят. И това предлоЖение за пълно и свободно спасение се отнася за всеки - както за евреите, така и за езичниците. 3-30 Няма два Бога - един за евреите и един за езичниците. Има само един Бог и само един път на спасение за цялото човечество. „Същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра." Каквато и да е причината за използването на два различни предлога в този текст („от" и „чрез"11), разлика в средството на оправданието няма - и в двата случая става въпрос за вяра. 3:31 Остава един ваЖен въпрос. Кога- то казваме, че спасението е чрез вяра, а не чрез спазване на закона, казваме ли съ- що, че законът е без никаква стойност и че не трябва да му обръщаме никакво внимание? Евангелието напълно ли от- меня закона? Точно обратното, еванге- лието утвърЖдава закона. Ето как: Законът изисква пълно подчинение. Наказанието за нарушаването на закона трябва да се плати, а заплатата на гре- ха е"СМЪРТ. Ако нарушителят на зако- на не плати наказанието, той завинаги ще бъде изгубен. Евангелието ни казва, че Христос умря, за да плати наказание- то за нарушения закон. Това не беше не- що, което Той моЖеше да подмине пре- небреЖително. Той трябва да плати це- лия дълг. Сега всеки нарушител на зако- на моЖе да се възползва от факта, че Христос е платил наказанието вместо него. По този начин евангелието на спа- сението утвърЖдава закона, като показ- ва, че неговите максимални изисквания трябва да бъдат задоволени и наистина са били задоволени. 327 Римляни 4  Д. Съответствието меЖду
евангелието и Стария Завет (4 гл.) Петият въпрос, който Павел разглеЖда, е: „Евангелието съответства ли на уче- нието на СЗ?" Отговорът на този въп- рос е особено ваЖен за евреите. Затова апостолът сега показва, че има съвърше- но съответствие меЖду евангелието в НЗ и в СЗ. Оправданието винаги е било чрез вяра. 4:1 Павел доказва това, като взема за пример двама от най-великите мъЖе в израелската история: Авраам и Давид. И с двамата Бог е склкзчил велики завети. Единият е Живял векове преди даването на закона, другият е Живял много години след това. Единият е оправдан, преди да бъде обрязан, другият - след като е об- рязан. Нека най-напред да разгледаме случая с Авраам, когото всички евреи наричат свой праотец. Какво е преЖивял той по плът?12 Какво е намерил за начина, по който един човек се оправдава? 4:2 Ако Авраам се е оправдал чрез де- ла, тогава щеше да има нещо, с което да се хвали. Щеше да се гордее, че е извър- шил нещо, което му дава право да заста- не праведен пред Бога. Но това е изклк>- чено. Никой никога няма да моЖе да се похвали с нещо пред Бога (Еф. 2:9). В Пи- санията няма нищо, което да показва, че Авраам е имал някакво основание да се хвали, че е бил оправдан чрез своите де- ла. Някой моЖе да попита: „Но нима в Яков 2:21 не се казва, че Авраам е бил оп- равдан чрез дела?" Да, казва се, но там смисълът е съвсем друг. Авраам се е оп- равдал чрез вяра, като е повярвал в Бо- Жието обещание за неизброимото му по- томство, за което се говори в Битие 15:6. Патриархът е повярвал в Господа и Бог му е вменил това за правда. С други думи, Авраам се е оправдал чрез вяра. То- ва е всичко. Делата не са имали никаква роля при спасението. Те дори не се споме- нават. 4:4 Всичко това ни довеЖда до едно от най-възвишените твърдения в Библия- та, което засяга разликата меЖду дела- та и вярата по отношение на спасение- то. Нека да разсъЖдаваме така: когато един човек върши нещо, за да подсигури прехраната си и получи някакви пари на края на месеца, те му се считат като заплата. Той си е заработил тези пари. Той не се покланя и не се свива пред своя работодател, нито му благодари за не- говата милост, която е получил незаслу- Жено. Няма такова нещо! Той си слага парите в дЖоба и си отива вкъщи с чувс- твото, че са му платили за изразходва- ното време и труд. Но с оправданието нещата изобщо не стоят така. 4:5 Колкото и да ви звучи странно, оп- равданият човек е човек, който не вър- ши нищо. Той отрича каквато и да било възмоЖност да спечели своето спасение; отхвърля каквато и да било лична заслу- га или доброта. Той признава, че и най- добрите му усилия не могат да изпълнят справедливите изисквания на Бога. Вместо това оправданият човек „вяр- ва в Онзи, Който оправдава нечести- вия". Той поставя вярата и упованието си в Господа. Вярва на думите на Бога. Както вече видяхме, това не е нещо, ко- ето заслуЖава похвала. Похвалата не е в неговата вяра, а в Обекта на неговата вяра. ЗабелеЖете, че той „вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия". Той не идва с претенциите, че се е опитал да направи най-доброто, че е спазвал Злат- ното правило, че не е бил лош като дру- гите, а напротив - идва като нечестив, виновен грешник и се оставя на БоЖията милост. И какъв е резултатът? Резултатът е, че „неговата вяра му се вменява за правда". Тъй като той е дошъл при Бо- га с вяра, а не с дела, Бог му приписва правдата на неговата сметка. Бог го облича с правдата заради заслугите на 328 Римляни 4  Възкръсналия Спасител и по този начин
го прави годен за небето. От този мо- мент нататък Бог го вшкда 6 Христос и го приема на това основание. И така, нека да обобщим: оправдание- то е за безбожните, а не за „добрите" хо- ра. То е въпрос на благодат, а не на задъл- жение. И се получава чрез вяра, а не чрез дела. 4:6 Като още едно доказателство на тази теза Павел сега привеЖда приме- ра с Давид. Изразът „както и...", с кой- то започва този стих, показва, че случа- ят с Давид е същият като този с Авра- ам. Този прекрасен израелски певец е ка- зал, че е блаЖен онзи грешен човек, кого- то Бог счита за праведен независимо от делата. Макар и Давид никога да не е каз- вал това с толкова много думи, апосто- лът го привеЖда като цитат от Пс. 32: 1, 2, който той дава в следващите два стиха: 4:7 „Блазкени ония, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покри- ти." 4:8 „БлаЖен е оня човек, комуто Гос- под няма да вмени грях." Какво вшкда Павел в тези стихове? Първо, той вшкда, че Давид не е споме- нал нито една дума за дела. Прощението е въпрос на БоЖията благодат, а не на човешките усилия. Второ, той виЖда, че ако Бог не вмени грях на един човек, то- зи човек е праведен пред Него. И трето- то нещо, което апостолът виЖда, е, че Бог оправдава безбоЖните. Давид е бил виновен, защото е извършил грехове на прелк)бодейство и убийство, но тези стихове ни показват, че той е вкусил от сладостта на пълното и свободно про- щение. 4:9 Но моЖе би някои к>деи все още та- ят надеЖда, че като избран БоЖий народ те имат някакво предимство в БоЖие- то оправдание и че само обрязаните ще бъдат оправдани. Затова апостолът се връща отново на примера с Авраам, за да покаЖе, че това не е така. Най-напред той задава въпроса?: „Правдата само на вярващите кздеи ли се вменява, или и на вярващите езичници?" МоЖе би фак- тът, че апостолът е използвал за при- мер Авраам, означава, че тя се вменява само на togeume? 4:10 Тук Павел взема един историчес- ки факт, който повечето от нас моЖе би изобщо не биха забелязали. Той казва, че Авраам е бил оправдан (Бит. 15:6) още преди да е бил обрязан (Бит. 17:24). Щом като бащата на израелския народ е мо- гъл да бъде оправдан, когато все още не е бил обрязан, тогава защо другите хо- ра да не могат да бъдат оправдавани, без да са обрязани? В един съвсем действи- телен смисъл Авраам е бил оправдан, до- като е бил езичник, и това отваря широ- ко вратата за оправданието и на други езичници независимо от обрязването. 4:11 Следователно обрязването не е средството за оправдаването на Авра- ам. То е само един външен знак в негова- та плът, който показва, че той е бил оп- равдан чрез вяра. В основата си обрязва- нето е външен белег на завета меЖду Бо- га и народа на Израел, но тук неговото значение се разширява, за да се покаЖе, че правдата, която Бог вменява на Авраам, е чрез вяра. Освен че е знак, обрязването е и печат - печат на правдата от вяра, която Авраам е имал, когато е бил необрязан. Знакът сочи, че това, което той обоз- начава, съществува. Печатът удосто- верява, потвърЖдава или гарантира то- ва, което се обозначава. Обрязването потвърЖдава, че Авраам се счита от Бо- га за праведен чрез вяра. Обрязването е печат на правдата от Авраамовата вяра. Това моЖе да означа- ва или че неговата вяра е праведна, или че той е получил правдата чрез вяра. Почти е сигурно, че правилното значе- ние е второто: обрязването е печат на правдата, която е от неговата вяра или която той е получил на основание на вя- ра. Тъй като Авраам е бил оправдан, пре- ди да бъде обрязан, той моЖе да бъде ба- 329 Римляни 4  ида и на други необрязани, т. е. на вярва-
щите езичници. Те могат да бъдат оп- равдани по същия начин както и той - чрез вяра. Когато се казва, че Авраам е баща на вярващите езичници, тук не се има пред- вид физическото родство. Тези вярващи са негови деца, защото подражават на неговата вяра. Те не са негови деца по роЖдение или защото следват неговия пример и начин на Живот. Също така този пасаЖ не проповядва, че вярващите езичници стават БоЖия Израел. БоЖият Израел се състои само от онези евреи, които приемат Исус, Месията, като свой Господ и Спасител. 4:12 Авраам е приел знака на обрязва- нето и поради една друга причина, а именно - че той моЖе да бъде баща на ония logeu, които са не само обрязани, но и ходят по неговите стъпки по пътя на вярата, която той е имал, когато все още не е бил обрязан. Има разлика меЖду Авраамовите по- томци и Авраамовите деца. Исус каза на фарисеите: „Зная, че сте Авраамово по- томство" (Йоан 8:37), и скоро след това продълЖи: „Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите" (Йоан 8:39). Тук Павел ни казва, че физи- ческото обрязване няма никакво значе- ние. Това, което има значение, е вярата в Живия Бог. Онези от обрязаните, кои- то вярват 8 Господ Исус Христос, са ис- тинският БоЖий Израел. И така, нека да обобщим: в Живота на Авраам е имало време, когато той е имал вяра, но все още не е бил обрязан. Имало е и време, когато е имал вяра и е бил обрязан. Орловият поглед на Павел забелязва в този факт истината, че и вярващите езичници, и вярващите logeu могат да казват, че Авраам е техният баща, и могат да се отъждествяват с него, като наричат себе си негови деца. 4:13 „Спорът неумолимо продълЖава, докато Павел търси да открие и да от- говори на всяка възмоЖност за възраЖе- ние от страна на опоненти както в об- ластта на логиката, така и в областта на Писанията."13 Сега апостолът иска да отговори на възраЖението, че благос- ловението идва от закона и че поради тази причина езичниците, които не поз- нават закона, са проклети (вЖ. Йоан 7:49). Когато Бог обещава на Авраам и него- вото потомство, че той ще бъде наслед- ник на света, Той не казва, че това обе- щание зависи от спазването на някаква законова уредба или правило. (Законът тогава още не е бил даден. Той е бил да- ден 430 г. по-късно - Гал. 3:17.) Това е ед- но безусловно обещание на благодат, прието чрез вяра - същата тази вяра, с която ние приемаме БоЖията правда днес. Изразът „наследник на света" означа- ва, че Авраам ще бъде баща както на вяр- ващите езичници, така и на вярващите logeu (4:11, 12), че той ще бъде баща на много народи (4:17, 18), а не само на ев- рейския народ. Пълното изпълнение на обещанието ще стане, когато Господ Исус, „Авраамовото семе", поеме скип- търа на световното господство и се възцари като Цар на царете и Господ на господарите. 4:14 Ако онези, които търсят БоЖие- то благословение и особено благослове- нието на оправданието, могат да го нас- ледят на основание на спазването на за- кона, то тогава „вярата е празна, и обе- щанието - осуетено". Вярата би била напразна, защото тя би следвала един принцип, който се противопоставя на закона: вярата е въпрос на повярване, до- като законът е въпрос на правене. Обе- щанието би било осуетено, защото то би се основавало на условия, които никой не моЖе да изпълни. 4:15 Законът не докарва БоЖието благословение, а БоЖия гняв. Той осъЖда онези, които не успяват да изпълнят не- говите заповеди съвършено и постоянно. И тъй като никой не моЖе да направи това, всички, които са под закона, са осъ- 330 Римляни 4  дени на смърт. Не е възмоЖно да си под
закона и да не си под клетва. Но там, където няма закон, няма и престъпление. „Престъпление" означа- ва нарушение на определен закон. Павел не казва, че там, където няма закон, ня- ма и грях. Едно действие моЖе да бъде напълно погрешно дори и да няма закон, който да го забранява. Но то става прес- тъпление, когато има някакъв закон, който го ограничава или забранява, като например пътния знак, който огранича- ва скоростта на превозните средства на 60 км/ч. Юдеите смятат, че наследяват бла- гословението просто защото имат за- кона, но това, което те всъщност нас- ледяват, е престъплението. Бог е дал за- кона, за да изяви греха като престъпле- ние, или, казано с други думи, да се види цялата грешност на греха. Той никога не е възнамерявал да го даде като път за спасение на грешните престъпници! 4:16 Тъй като законът докарва Него- вия гняв, а не Неговото оправдание, Бог е решил да спасява хората по благодат чрез вяра. Той дава вечния Живот като незаслуЖен подарък на всички безбоЖни грешници, които го приемат чрез един прост акт на вяра. По този начин обещанието за Живот е осигурено за цялото потомство. Бих- ме искали да ви обърнем внимание върху тези две думи - „осигурено" и „цялото". Най-напред Бог иска обещанието да е си- гурно. Ако оправданието зависеше от де- лата по закона, човек никога нямаше да бъде сигурен в него, защото той нямаше как да знае дали е извършил достатъчно добри дела, или такива дела, каквито трябва да извърши. Никой, който се стреми да заработи спасението си, не се наслаЖдаВа на пълна увереност. Но кога- то спасението се представя като пода- рък, който се получава чрез вяра, тога- ва човек моЖе да бъде сигурен, че е спа- сен на основание на авторитета на Бо- Жието слово. След това Бог иска обещанието да бъ- де сигурно за цялото потомство - не са- мо за logeume, на които е даден законът, но и за езичниците, които се доверят на Господа, както е направил и Авраам. Ав- раам е „баща на всички нас", т. е. на всички вярващи kxjeu и езичници. 4:17 За да потвърди още ВеднъЖ исти- ната за бащинството на Авраам над всички истински вярващи, Павел отново цитира СЗ (Бит. 17:5): „Направих те отец на много народи." Изборът на Бо- га по отношение на Израел като Негов избран земен народ не означава, че Него- вата милост и благодат ще се ограни- чат само върху тази народ. По един ге- ниален начин апостолът цитира стих след стих от СЗ, за да покаЖе, че БоЖи- ето намерение е било винаги, когато на- мери вяра, да я възнагради. Изразът „пред Бога, [на] Когото по- вярва", продълЖава мисълта от 4:16: „...Авраам, който е отец на всички ни". Връзката меЖду двата израза е следна- та: Авраам е баща на всички нас пред Бо- га, в Когото той (Авраам) повярва - Съ- щия Бог, Който съЖивява мъртвите и говори за несъществуващото като за вече съществуващо. За да разберем то- ва описание на Бога, трябва само да пог- леднем към следващите стихове. Бог да- ва гкивот на мъртвите: Той е дал Жи- вот на Авраам и Сара, защото, макар и да не са били мъртви физически, те са би- ли бездетни и отдавна са били минали възрастта, когато са моЖели да имат деца (Бит. 4:19). Бог извиква в действи- телно съществуване онова, което не съ- ществува, т. е. неизброимо потомство, в което влизат много народи (ВЖ. 4:18). 4:18 В предишните стихове Павел под- черта, че обещанието бе дадено на Авра- ам чрез вяра, а не чрез закон, за да бъде по благодат и за да бъде осигурено за цяло- то потомство. Това съвсем естестве- но ни кара да се запитаме каква е вяра- та на Авраам в Бога на възкресението. Бог беше обещал на Авраам, че от него ще се роди толкова голямо потомство, 331 Римляни 4 колкото са неизброими звездите и пясъ-
кът. От човешка гледна точка шансове- те да стане това са били практически равни на „0". И така, надявайки се, без да има причина за надезкда, Авраам по- вярва, за да стане баща на много народи, както Бог му беше обещал (Бшп.15:5): „Толкова ще бъде твоето потомство." 4:19 Когато най-напред Бог е обещал на Авраам, че ще има голямо потомст- во, Авраам е бил на седемдесет и пет го- дини (Бит. 12:2-4). По това време той все още е бил физически годен да стане баща, защото е родил Исмаил (16:1-11). Но в този стих Павел говори за време- то, когато Авраам е бил приблизително на 100 години и когато Бог е подновил обещанието Си (Бит. 17:15-21). По то- ва време неговите възможности да съз- даде нов Живот без участието на чудот- ворната БоЖия сила са били вече изчез- нали. Но Бог му е обещал, че ще има син, и Авраам е повярвал в БоЖието обеща- ние. И така, без да отслабне във вяра, той не14 се е повлиял от собственото си тя- ло, което е било вече замьртвяло, нито от мъртвостта на Сарината утроба. По човешки погледнато, това зачеване е било абсолкшию невъзможно, но Авраам е повярвал, че то ще стане. 4:20 Явната невъзмоЖност за изпълне- нието на обещанието не го е разколеба- ла. Бог го е казал, Авраам го е повярвал и това е разрешило въпроса. Патриархът е разсъЖдавал така: „Това моЖе да не стане само при едно условие: ако Бог лъ- Же, а това е абсолкзтно невъзмоЖно." Вярата на Авраам е била силна и Жизне- на. Той е отдал слава на Бога като на Един, на Когото моЖе да се разчита, че ще изпълни Своето обещание напук на всички естествени закони. 4:21 Авраам не е знаел как Бог ще из- пълни думата Си, но това не е имало зна- чение. Той е познавал Бога и е бил абсо- л1отно уверен, че Бог е силен да изпълни това, което е обещал. От една страна, това е една прекрасна вяра, но, от дру- га, това е и най-разумното нещо, което той е могъл да направи, защото БоЖие- то слово е най-сигурното нещо във все- лената и Авраам не е рискувал нищо, ка- то е повярвал! 4:22 Бог е бил доволен да намери един човек, който вярва на Неговите думи; Той винаги е доволен, когато намери та- къв човек. Затова Той му е счел това по- вярване за правда. И така, Авраам, кой- то е имал грях и вина, сега е застанал праведен пред Бога. Той е бил избавен от осьЖдението и е бил оправдан от един свят Бог чрез вяра. 4:23 Историческият „документ" на неговото оправдаване чрез вяра не е бил написан само за него, макар че в извес- тен смисъл се е отнасял лично за него - едно постоянно свидетелство, че той вече е освободен от вина и че сега поло- Жението му пред Бога е съвършено. 4:25 Но този документ е бил написан и за нас. Нашата вяра също ще ни се сче- те за правда, когато повярваме в Бога, Който е възкресил Исус, нашия Господ, от мъртвите. Единствената разлика е в това, че Авраам повярва, че Бог ще да- де Живот на мъртвите (т. е. на негово- то слабо тяло и на безплодната утроба на Сара), докато ние вярваме, че Бог е дал Живот на мъртвите, като е възкре- сил Господ Исус Христос. Макишпош пи- ше следното: „Авраам е бил призован да повярва в ед- но обещание, докато ние имаме привиле- гията да вярваме в един свършен факт. Той е бил призован да се надява на нещо, което е предстояло да стане; докато ние гледаме назад към нещо, което вече е станало - към вече извършеното изкуп- ление, доказано като факт от възкръсна- лия и прославен Спасител, Който седи отдясно на величието в небето."15 4:25 Господ Исус беше предаден за на- шите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание. И макар че гръцки- ят предлог „dia" („за") е използван тук във връзка и с нашите прегрешения, и с нашето оправдание, контекстът показ- 332 Римляни 4,5 Ва, че неговото значение се различава 8
двата случая. Той беше предаден не само за нашите прегрешения, но и защото трябваше да ги отмахне от нас. И беше възкресен за нашето оправдание, т. е. за да покаЖе пълното БоЖие удовлетво- рение от делото на Христос, чрез което ние се оправдаваме. В първия случай на- шите прегрешения бяха проблемът, кой- то трябваше да се разреши. Във втория случай нашето оправдание е резулта- тът, който се удостоверява от възкре- сението на Христос. Нямаше да има ни- какво оправдание, ако Христос беше ос- танал 6 гроба. Но фактът, че Той възк- ръсна, ни показва, че делото е завърше- но, че цената е платена и че Бог е безк- райно удовлетворен от изкупителното дело на Спасителя. Е. Практическата полза от евангелието (5:1-11) По-нататък апостолът разглежда още един аспект на оправданието, който въ- ВеЖда с въпроса: „Каква е ползата от оп- равданието за Живота на вярващия?" С други думи, той пита: „Има ли практи- чески смисъл от него?" Отговорът е ед- но дълго „Да!", докато апостолът избро- ява седем главни благословения, които притеЖава всеки вярващ. Тези благосло- вение, идват върху вярващия чрез Хрис- тос. Той е Посредникът меЖду Бога и човека и всички БоЖии дарове минават през Него. 5:1 Първото голямо благословение, на което се наслаЖдават онези от нас, ко- ито са били оправдани чрез вяра, е „мир с Бога чрез нашия Господ Исус Хрис- тос". Войната меЖду нас и Бога е завър- шила. Военните действия са преустано- вени. Делото на Христос е отстранило Всички причини за враждебност меЖду нашите души и Бога. От врагове ние сме станали приятели само чрез едно-единс- твено чудо на благодатта. 5:2 Освен това ние имаме достъп до едно неописуемо отношение на благораз- положение от страна на Бога. Ние сме приети от Него във Възл1обения Му и за- това сме Му близки и скъпи като Единс- твения Му Възл1обен Син. Бащата изди- га златния си скиптър към нас и ни при- ема като свои синове, а не като стран- ници. Тази благодат или това благодат- но полоЖение обхваща всеки аспект от нашето полоЖение пред Бога - полоЖе- ние толкова съвършено и постоянно, колкото съвършено и постоянно моЖе да бъде полоЖението на Христос, тъй като ние сме в Него. Като че ли това не е достатъчно, та Павел казва, че ние също така „се радва- ме поради надеждата за Бозкията сла- ва". Това означава, че ние гледаме с ра- дост към времето, когато не само ще виЖдаме БоЖието величие, но и самите ние ще бъдем изявени в слава (ВЖ. Йоан 17:22; Кол. 3:4). Ние не само не моЖем да разберем пълното значение на тази на- деЖда тук, на земята, но и няма да успе- ем да преодолеем удивлението си от нея през цялата вечност. 5:3 Четвъртото благословение, което произлиза от оправданието, е, че ние съ- що така „се хвалим и в скърбите си" - не толкова с неудобствата, които из- питваме сега, колкото с окончателните резултати от тези неудобства (вЖ. Евр. 12:11). Един от удивителните парадокси в християнската вяра е, че радостта мо- Же да съществува заедно с мъката. Об- ратното на радостта е грехът, а не страданието. Един от страничните продукти на скръбта е твърдостта или устойчивостта. Ние никога няма да развием твърдост, ако Животът ни е безпроблемен. 5:4 По-нататък Павел обяснява, че твърдостта произвеЖда „изпитана правда". Когато Бог виЖда как ние из- дърЖаме на изпитанията, очаквайки от Него да постигне Своите цели чрез тях, Той ни награЖдава, като ни запечатва с добрия печат на одобрението. Ние сме изпитани и одобрени. И това усещане на одобрение ни изпълва с надезкда. Ние зна- ем, че Той работи в нашия Живот и раз- 333 Римляни 5 Вива нашия характер. Това ни даВа увере-
ност, че след като е започнал едно доб- ро дело в нас, Той ще го завърши докрай (фил. 1:6). 5:5 „А надеждата не посрамява." Ако ние се надяваме на нещо, за което по-къс- но разберем, че няма да го получим, наша- та надеЖда ще стане за срам и ще ни ра- зочарова. Но надеЖдата на нашето спа- сение никога няма да ни направи за срам. Ние никога няма да бъдем разочаровани или да открием, че сме Вярвали в нещо лъЖливо. Как моЖем да бъдем толкова сигурни? „Защото Бозкията л1обов е из- ляна в сърцата ни." Под „БоЖията л1о- бов" моЖе да се разбира както нашата л1обов към Бога, така и Неговата лк)бов към нас. Тук тя означава второто, тъй като пасаЖът от 6 до 20 cm. съдърЖа ня- кои от най-големите доказателства за БоЖията л1обо8 към нас. Светият Дух, Който ни се дава, когато повярваме, из- пълва сърцата ни с тези изрази на вечна- та БоЖия лк>бов и това ни дава увере- ност, че Той ще ни заведе безопасно у до- ма на небето. След като човек получи Духа, той започва да усеща, че Бог го оби- ча. Това не е някакво смътно, мистично чувство, че „някой там горе" е загриЖен за човечеството, а едно дълбоко убеЖде- ние, че един личностен Бог наистина ме обича като отделен индивид. 5:6 В пасаЖа от 6 до 20 cm. Павел раз- вива своите аргументи, като върви от малкото към по-голямото. Неговите логически разсъЖдения следват мисъл- та, че след като Бог ни е възл1обил, ко- гато сме били Негови безбоЖни врагове, колко повече ще иска Той да ни запази се- га, когато Му принадлеЖим! Това ни до- веЖда до петата полза от нашето оп- равдание: ние сме завинаги осигурени в Христос. При разработването на тази тема апостолът използва още пет „много (колко) повече":
В 6, 7 и 8 cm. Павел посочва какви сме били, когато Христос е умрял за нас - „немощни", неправедни, „грешници". В 9 и 10 cm. той посочва какви сме сега (оп- равдани чрез Христовата кръв, прими- рени чрез смъртта Му) и произлизаща- та от него сигурност за това, което Спасителят ще направи за нас (ще ни из- бави от гнева и ще ни запази чрез Него- вия Живот). Най-напред апостолът ни напомня, че ние сме били слаби, безпомощни, безсил- ни и неспособни да се спасим. Но на опре- деленото време Господ Исус Христос е посетил нашата планета и е умрял за хо- рата. Умрял е не за добрите хора, както някои биха могли да предполоЖат, а „за нечестивите". В нас не е имало никакво достойнство, никакво добро, което да ни препоръча пред Бога. Ние изобщо не сме били достойни, но Христос Въпреки това е умрял за нас. 5:7 Този акт на боЖествена л1обов е не- що уникално и неповторимо. Обикнове- ният човек смята Живота си за толкова ценен, че в никакъв случай не би се отка- зал от него, за да го даде за някой недос- тоен човек, който не заслуЖава това. Така например никой няма да умре за един убиец или прелк>бодеец, или гангс- тер. Всъщност едва ли би се намерил чо- век, който да умре за някой „праведен" човек - някой, който е честен и почтен, но не особено добросърдечен. ВъзмоЖно е в краен случай някой да умре за „благ" човек - човек, който е мил, отзивчив, л1обещ и обичлив. 5:8 БоЖията л!обов е нещо съвсем раз- лично от сВета, нещо свръхестествено. Той показа Своята удивителната л1обов към нас, като изпрати Възлк>бения Си * В бълг. текст този израз „много повече" е предадено с глагола „преумноки се". - Бел. на преб. 334 Римляни 5 Син да умре за нас, когато Все още бях-
ме грешници. Ако искаме да разберем за- що е направил това, трябва да потърсим отговора в Неговата суверенна воля. В нас не е имало нищо добро, което да пре- дизвика тази л1обов. 5:9 Всичко това променя условията из основи. Ние вече не сме считани за винов- ни грешници. Огромната цена на проля- тата кръв на Спасителя на Голгота промени условията така, че Бог вече ни счита за праведни хора. А след като Той е платил такава огромна цена, за да ни оправдае, когато сме били грешници, ня- ма ли да бъде много повече готов да ни избави от гнева сега чрез Христос? Ако Той вече е платил най-голямата цена, за да ни направи достойни за Своето благо- разположение, възмоЖно ли е изобщо да ни остави да загинем накрая? „Избавени от гнева" би могло да озна- чава или „спасени от гнева", или „спасе- ни от всякакъв контакт с гнева". Ние смятаме, че тук предлогът „от" (гр. „ аро ") означава последното - спасени от какъвто и да било контакт с БоЖия гняв както във времето, така и във вечност- та. 5:10 Нека да си спомним отново за то- ва, което сме били, и за това, което сме сега, и как Бог ни примири със Себе Си. Бог ни примири със Себе Си чрез смърт- та на Своя Син, когато още бяхме Не- гови неприятели. Ние бяхме врагове на Господа и дори бяхме напълно доволни от това полоЖение. Оставени сами на себе си, ние изобщо не чувствахме нуЖда да възстановим мира с Него. Помислете си само - ние сме били не друго, а БоЖии врагове! Бог обаче имаше друго мнение по въп- роса. Той се намеси в нашия Живот в един акт на чиста благодат. Заместителска- та смърт на Христос отстрани причи- ната за нашата ВраЖдебност към Бога - нашите грехове. Чрез вяра в Христос ние вече сме примирени с Бога. Ако Бог е изкупил нашето примирение на такава висока цена, моЖе ли някога да ни остави да бъдем загубени? Ако ние бяхме примирени чрез смъртта на Не- говия Син, което е символ на пълната ни слабост, няма ли да бъдем запазени до края чрез настоящия Живот на Христос, Който е отдясно на Бога - Живот на без- гранична власт? Ако Неговата смърт имаше такава власт да ни спаси, колко по-голяма ще бъде силата на Неговия Живот да ни задърЖи! 5:11 Стигнахме до шестата полза от оправданието: ние също така се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос Ние се хвалим не само с Неговите даро- ве, но и със Самия Дарител. Преди да се спасим, ние сме се радвали на съвсем раз- лични неща. Сега ние се радваме винаги, когато си спомним за Него, и сме тъЖ- ни само когато Го забравим. Каква беше причината за тази чудна промяна, така че да моЖем да сме щастливи в Бога? Причината за тази чудна промяна бе де- лото на Господ Исус Христос. Както и всички други наши благословения, така и тази радост идва върху нас чрез Него. Седмото благословение, на което се наслаЖдават оправданите, се съдърЖа в думите: „Господ Исус Христос, чрез Ко- гото получихме сега това примире- ние."16 Примирението се отнася до ус- тановяването на хармония меЖду Бога и човека посредством Жертвеното дело на Спасителя. Когато грехът влезе в света, меЖду човека и Бога застана от- чуЖдението и враЖдебността. Чрез от- страняването на причината за отчуЖ- дението - греха, Господ Исус възстано- ви отношенията на хармония меЖду оне- зи, които вярват 6 Него, и Бога. Бихме искали да отбелеЖим меЖду другото, че Бог не е имал нуЖда да бъде примирен. Само човекът е имал нуЖда да бъде при- мирен, защото е бил враг на Бога. Ж. Победата на Христовото дело над греха на Адам (5:12-21) 5:12 Останалата част от 5 гл. слуЖи ка- то мост меЖду първата част на Писмо- то и следващите три глави. Тя е свърза- 335 Римляни 5 на с първата част на главата чрез теми-
те за осъЖдението чрез Адам и за оправ- данието чрез Христос и защото показ- ва, че делото на Христос далеч надвиша- ва по благословение нещастието и загу- бите, които донася делото на Адам. Връзката меЖду нея и 6,7 и 8 глава е пре- минаването от темата за оправдание- то към темата за освещението и от проблема за греховете към проблема за греха в човешката природа. В тези стихове Адам е описан като главния представител на всички ония, които са в старото създание. Христос е представен като Главата или Главния представител на всички, които са в но- вото създание. Главният представител се упълномощава да действа от страна на всички, които са под негово ръковод- ство. Така например, когато президен- тът на една страна ратифицира един договор, той действа вместо всички граЖдани на тази страна. Такъв беше и случаят с Адам. В резул- тат на неговия грях смъртта на чове- ка влезе в света. Смъртта стана обща- та съдба на всички потомци на Адам, за- щото те всички съгрешиха в него. Ис- тина е също, че всички те извършиха и свои индивидуални грехове, но не това се има предвид тук. Павел иска да каЖе, че грехът на Адам е представителен и че цялото негово потомство се счита за съгрешило в него. Някой би могъл да възрази, че не Адам, а Ева е извършила първия грях на земята. Това наистина е така, но тъй като Адам е бил създаден пръв, той е бил и главата на първото създание. Затова той се смя- та за представител на всички свои по- томци. Когато апостол Павел казва тук, че „смъртта мина във всичките човеци", той има предвид физическата смърт, макар че грехът на Адам стана причина и за духовната смърт също (13 и 14 cm. показват, че тук се говори за физическа- та смърт). Когато четем този пасаЖ от Библия- та, неизменно започваме да си задаваме някои въпроси, като например: Честно ли е всички потомци на Адам да се счи- тат за грешници, след като само той е съгрешил? Бог осъЖда ли хората за то- ва, че са родени грешници или само зара- ди греховете, които те наистина извър- шват? Ако хората се раЖдат с греховна природа и ако съгрешават само защото се раЖдат грешни, защо Бог ги дърЖи отговорни за това, което правят? Изследователите на Библията са се борили дълги години с тези и много дру- ги подобни въпроси и са стигнали до из- ненадващо разнообразие от заклкочения. Има обаче известни факти, за които мо- Жем да бъдем сигурни. Първо, Библията наистина учи, че всички хора са грешни - както по приро- да, така и по поведение. Всеки човек, ро- ден от човешки родители, наследява гре- ха на Адам и освен това греши съзна- телно благодарение на собствения си из- бор. Второ, знаем, че заплатата на греха е смърт - както физическа смърт, така и вечно отделяне от Бога. Но никой не е длъЖен да плати наказа- нието за греха, освен ако самият той не Желае това. Това е много ваЖно. Пла- щайки една огромна цена, Бог изпрати Своя Син, за да умре като Заместник на грешниците. Спасението от греха и не- говата „заплата" се предлага като пода- рък, който всеки моЖе да получи чрез вя- ра в Господ Исус Христос. Има три основания за осъЖдението на човека: неговата грешна природа; грехът на Адам, който му се вменява; и грехове- те, които самият той извършва. Но не- говият най-голям грях е отхвърлянето на пътя, който Бог му е дал за неговото спасение (Йоан 3:18,19,36). МоЖе би някой ще запита: „Какво ще стане с хората, които никога не са чули благовестието?" Част от отговора на този въпрос е даден в 1 глава. Но освен това всеки един от нас моЖе да бъде си- 336 Римляни 5  гурен, че Съдията на цялата земя няма
да избърши неправда (Бит. 18:25). Той ни- кога няма да действа несправедливо или нечестно. Всички Негови решения се ос- новават на безпристрастието и спра- ведливостта, фактът, че някои ситуа- ции представляват проблем за нашия ог- раничен ум, не означава, че те са проблем и за Него. Когато приклкзчи разглежда- нето и на последния случай и вратите на съдебната зала се затворят, никЪй няма да има основание да обЖалва присъдата си. 5:13 Сега Павел иска да ни покаЖе как грехът на Адам е засегнал цялото чове- чество. Най-напред той посочва, че гре- хът е бил в света и през времето от Адам до даването на закона на Синайс- ката планина. Но тогава все още не е имало ясно изявен БоЖий закон. Адам е получил една ясна устна заповед от Гос- пода, а много години по-късно са били да- дени Десетте БоЖии заповеди като ед- но явно писано откровение на боЖестве- ния закон. Но в периода меЖду двете съ- бития хората не са имали официално да- ден закон от Бога. И затова, макар да е имало грях по това време, не е имало престъпление, защото престъплението е нарушение на даден закон. А грехът не се вменява за престъпление, когато ня- ма закон, който да го забранява. 5:14 И въпреки това смъртта не си е взела отпуска в периода, когато законът не е бил даден. С изклкзчение на случая с Енох смъртта е царувала над цялото чо- вечество. Тук моЖем да се запитаме: „След като тези хора не са престъпили една определена БоЖия заповед, както е направил Адам, защо тогава са умрели?" Отговорът се подразбира: защото са съгрешили в Адам. Ако това ви изглеЖда несправедливо, спомнете си, че то няма нищо общо със спасението. Всички, кои- то са повярвали в Господа, са били спа- сени завинаги. Но това не ги е спасило от физическа смърт, причината за която е бил грехът на тяхната „глава" - Адам. В ролята си на главен представител Адам е „образ (символ) на Бъдещия" - т. е. на Господ Исус Христос. В следващите стихове Павел разработва темата за тези две „глави", наблягайки най-вече на разликите, а не на приликите. Той ни по- казва, че: В Христос потомците на Адам нами- рат повече благословения, отколкото благословенията, които техният баща загуби. 5:15 Първата разлика е меЖду прегре- шението на Адам и дара на Христос. Вследствие на прегрешението на първия човек са умрели мнозина. Под „мнозина" тук трябва да се разбира „потомците на Адам". Тяхното умиране означава както духовна, така и физическа смърт. Дарът обаче „много повече се преум- ноЖи за мнозината". Дарът е чудното изявление на БоЖията благодат, който се изля изобилно върху човешката раса. Това стана възмоЖно „чрез благодатта на един Човек, Исус Христос". Това, че Той умря за Своите разбунтували се съз- дания, беше една изклкзчшпелна благо- дат. Благодарение на Неговата Жертве- на смърт дарът на вечния Живот се предлага на мнозина. Думата „мнозината" е употребена два пъти в този стих, но и двата пъти за различни хора. Първото „мнозината" вклЬчва всички, които са станали подв- ластни на смъртта в резултат на Ада- мовия грях. Второто „мнозината" озна- чава всички, които стават членове на новото създание, на което Христос е Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|