Уилиям макдоналд к о г нови
:19 Така конфликтът между двете природи се задълбочава. Павел открива, че не може да върши доброто
Изтегляне 13.85 Mb.
|
7:19 Така конфликтът между двете природи се задълбочава. Павел открива, че не може да върши доброто, което ис- ка да върши, а върши злото, което пре- зира. Той е като едно огромно кълбо от противоречия и парадокси. 7:20 Бихме могли да перифразираме този стих така: „Но ако (старата ми природа) върши това, което (новата ми природа) не желае да върши, то вече не го върша аз (моята личност), а грехът, който Живее в мен." Нека подчертаем още веднъж, че тук Павел нито се изви- нява, нито иска да се отърве от отго- ворност. Само казва, че не е могъл да се освободи от силата на обитаващия в не- го грях и че когато съгрешава, не прави това с желанието на новия човек. 7:21 Павел открива, че в неговия жи- вот действа един принцип или закон, който проваля всички негови добри наме- рения, така че, когато иска да прави то- ва, което е добро, пак съгрешава. 7:22 Колкото до неговото ново естес- тво, той се наслаждава в БоЖия закон. Павел знае, че законът е свят и че изра- 348 Римляни 7,8  зяВа БоЖията Воля, а той Желае да бър-
ши БоЖията Воля. 7:23 Но апостолът виЖда действието на един противоположен закон 8 своя Жи- вот, който вок>Ва срещу новото му ес- тество и го прави пленник на обитава- щия 8 него грях. ДЖордЖ Кътинг обясня- Ва това така: „Макар и Павел да се наслаждава на за- кона във вътрешния си човек, той не му дава сила; с други думи, Павел се опитва да извърши това, което Бог е заявил, че е абсолЬтно невъзможно да се извърши - т. е. да подчини плътта на БоЖия свят закон. И той открива, че плътта обича плътските неща и е враЖдебна сама по себе си на БоЖия закон и дори на Самия Бог."26 7:24 На това място Павел произнася своя изВестен и красноречив Вик. Той се чувства като човек, който носи на гър- ба си едно теЖко, разлагащо се тяло. То- ва тяло е старото му естество в цяла- та негова поквареност. В своята безпо- мощност Павел признава, че е неспосо- бен да се освободи от това теЖко и от- вратително робство и че има нуЖда от помощ, която идва отвън. 7:25 Избликът от благодарност, с кой- то започва този стих, моЖе да се разбе- ре най-малкото по два начина. Той моЖе да означава: „Благодаря на Бога, че из- бавлението идва чрез Исус Христос, на- шия Господ", и моЖе да бъде израз, с кой- то Павел благодари на Бога чрез Господ Исус, че вече не е окаяният човек от предходния стих. Останалата част от стиха обобщава конфликта меЖду двете естества пре- ди избавлението. С обновения си ум,, то- ест с новото си естество, вярващият слуЖи на Бшкия закон, но с плътта (то- ест със старото си естество) той слу- Жи на закона на греха. Начинът, по кой- то става това избавление, се обяснява В следващата глава. Й. Светият Дух-източникът на сила за свят Живот (8 гл.) Темата за светия Живот продълЖава и В тази глава. В 6 гл. Павел ни дава отго- вор на въпроса: „Учението на благовес- тието (спасение единствено чрез вяра) позволява ли и дори насърчава ли Живота в грях?" В 7 гл. той разглеЖда въпроса: „Евангелието налага ли на християните да спазват закона, за да Живеят свят Жи- вот?" А тук Павел отговаря на въпроса: „Как християнинът става способен да Живее свят Живот?" Още от самото начало на главата за- белязваме, че личните местоимения, толкова често срещани в 7 глава, до го- ляма степен изчезват в 8 глава и че до- миниращата Личност в този пасаЖ ста- ва Светият Дух. Това е едно много ваЖ- но наблюдение за разбирането на пасаЖа. Победата не трябва да се търси в сами- те нас, а в Светия Дух, Който обитава в нас. А. ДЖ. Гордън изброява седем страни на помощта на Духа: свобода в слуЖението (2 cm.); свобода за слуЖени- ето (11 cm.); победа над греха (13 cm.); во- дителство в слуЖението (14 cm.); свиде- телството на родителско-синовната връзка (16 cm.); помощ 6 слуЖението (26 cm.); помощ в молитвата (26 cm.). 8:1 От дълбините на отчаянието и по- раЖението сега апостолът се изкачва на гребена на вълната на победата и извик- ва ликуващо: „Сега прочее няма никакво осьЖдане на тия, които са в Христа Исуса!" Това моЖе да се разбира по два начина. От една страна, няма никакво боЖес- твено осъЖдане за нашия грях, тъй ка- то ние сме в Христос. Ние бяхме осъде- ни, докато бяхме в главата на първото създание - Адам. Но сега сме в Христос и следователно сме толкова свободни от осъЖдане, колкото е и Той. Затова моЖем да отправим и следното предиз- викателство към света: Погледнете най-напред моя Спасител и виЖте БоЖията оценка за Него. Назовете поне един грях на Този мой 349 Римляни 8  Избавител
и докшкете, че и аз не съм чист като Него. У. Н. Топкинз Но то също така моЖе да означава, че
8:2 Законът на животворящия Дух в Христос Исус ни е освободил от закона на греха и смъртта. Има два противо- полоЖни закона или принципи. Характер- ният закон на Светия Дух е да дава сили на вярващите, за да Живеят свят Живот. Характерният закон на обитаващия в нас грях е да дърпа хората към смъртта. Също като закона на гравитацията. Ко- гато хвърлим една топка нагоре, тя се връща обратно, защото е по-теЖка от въздуха. Птиците са също по-теЖки от въздуха, в който летят, но когато хвър- лим една птица нагоре, тя отлита. Зако- нът на Живота в птичката и дава сили да преодолее закона на гравитацията. Така и Светият Дух ни дава Живота на възкресението на Господ Исус Христос, освобождавайки ни „от закона на греха и на смъртта". 8:3 Законът никога не моЖа да даде си- ла на хората да изпълнят неговите све- щени изисквания, но това, което зако- нът не моЖа да направи, го направи бла- годатта. Да видим как! Законът не можа да произведе свят Живот, защото беше слаб чрез плътта. Причината за това не беше в закона, а в падналата човешка природа. Законът го- вореше на хора, които вече бяха грешни- ци и които нямаха сила да му се подчи- нят. Но Бог се намеси, „като изпрати Сина Си в плът, подобна на греховната плът". ЗабелеЖете, че Господ Исус не дойде в греховната плът, а „в плът, по- добна на греховната плът". Той не сто- ри никакъв грях (1 Петр. 2:22), не знаеше грях (2 Кор. 5:21) и „в Него няма грях" (1 Йоан. 3:5). Но идвайки в този свят в чо- вешки образ, Господ Исус приличаше на грешното човечество. Принасяйки се в Жертва за грях, Христос „осъди греха в плътта". Той умря не само за греховете, които извършваме (1 Петр. 3:18), но и за нашата собствена грешна природа. С други думи, Той умря колкото за това, което сме, толкова и за това, което сме направили. Като направи това, Христос „осъди греха в плътта". Никъде не се казва, че нашата грешна природа е опрос- тена; тя е осъдена. Опростени са ни са- мо греховете, които сме извършили. 8:4 И така, изискванията на закона се изпълняват в „нас, които ходим не по плът, но по Дух". Когато предадем уп- равлението на Живота си на Светия Дух, Той ни дава сили да Възлкзбим Бога и да Възл1обим блшкния си, което 8 края на краищата се изисква и от закона. В тези четири стиха апостолът съби- ра заедно всички свои аргументи от 5:12 до 7:25. В 5 глава от 12 до 21 стих Павел разгледа темата за двете глави - Адам и Христос. Тук, в 8:1, той показва, че осъЖдението, което сме наследили от отъЖдествяването си с Адам, се отне- ма чрез отъЖдествяването ни с Хрис- тос. В 6 и 7 гл. Павел обсъди уЖасния проблем за греха в природата на човека. Сега той заявява тържествуващо, че за- конът на Животворящия Дух в Христос Исус ни е освободил от закона на греха и смъртта. В 7 глава апостол Павел разг- леда обстойно темата за греха, а тук ние научаваме, че изискванията на зако- на се удовлетворяват от управлявания от Духа Живот. 8:5 „Тия, които са плътски", тоест тия, които не са се обърнали, се стре- мят към плътското. Те се подчиняват на импулсите на плътта и Живеят, за да задоволяват Желанията на покварената си природа. Те се гриЖат да угодят на тялото, което след няколко краткот- райни години ще се върне в пръстта. 350 Римляни 8  Но „тия, които са духовни", тоест
истинските вярващи, се издигат над плътта и живеят за вечните неща. Тех- ният живот е изпълнен с Божието сло- во, молитвата, поклонението на Бога и християнското служение. 8:6 „КопнеЖът на плътта", тоест мисловното предразположение на падна- лата природа, е смърт. Смърт както за настоящия, пълен с „удоволствия" жи- вот, така и за окончателната съдба. В него се крие един огромен потенциал за смърт, също като съдържанието на свръхдопустимото количество отрова. Но „копнеЖът на Духа значи Живот и мир". Божият Дух е гаранцията за жи- вот, който е истинският живот - жи- вот на мир с Бога и на спокойствие. 8:7 Копнежът на плътта е смърт, за- щото е враЖдебен на Бога. Грешникът е човек, който се е разбунтувал срещу Бога и има активно враждебно отноше- ние към Него. Ако някой има нужда от доказателство, може съвсем ясно да го види в разпъването на Господ Исус Хрис- тос. Стремежът на плътта „не се поко- рява на БоЖия закон". Този копнеж не търси Божията воля, а своята собстве- на воля. Той не иска да се подчини на Бо- жиите правила, а иска да бъде свой собс- твен господар. Неговата природа е та- кава, че не може да се подчини на Божия закон. Липсва му не само преразполаЖе- нието, но и силата да направи това. Плътта е мъртва спрямо Бога. 8:8 Затова не е изненадващо, че „тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога". Помислете си само! Няма та- кова нещо, с което неспасеният човек може да угоди на Бога - никакви добри дела, никакви религиозни церемонии, аб- солкяпно нищо! Най-напред той трябва да заеме положението на виновен греш- ник и да приеме Христос чрез определен акт на вяра и едва след това ще може да спечели Божията одобрителна усмивка. 8:9 След като се новороди, човек вече не е плътски, а духовен. Той живее в ед- на друга сфера. Също както рибата жи- вее във водата, а човекът живее във въз- духа, така и вярващият живее в Духа. И не само живее в Духа, но и Духът живее в него. И по-точно, ако в него не живее Христовият Дух, той не принадлежи на Христос. И макар че се спори дали Хрис- товият Дух е същото като Светия Дух, положителният отговор на този въпрос най-добре приляга на контекста. 8:10 Чрез служението на Духа Христос всъщност е във вярващия. Мисълта, че Господът на живота и славата живее в нашите тела, е изумителна, особено ко- гато си спомним, че тези тела подлежат да умрат поради греха. Някой би могъл да каже, че телата ни все още не са мър- тви, според както твърди този стих. Да, те наистина все още не са мъртви, но силите на смъртта вече работят в тях и те неизбежно ще умрат, ако Гос- под не се върне междувременно. За разлика от тялото „духът28 е Жив поради правдата". Макар и веднъж ум- рял за Бога, той отново е бил съживен чрез праведното дело на Господ Исус Христос в Неговата смърт и възкресе- ние и защото правдата от Бога е била приписана на наша сметка. 8:11 Но напомнянето, че тялото ни е все още подвластно на смъртта, не трябва да ни хвърля в тревога или отча- яние, фактът, че Светият Дух живее 8 нашите тела, е гаранция, че също както Той е възкресил Христос от мъртвите, така ще съЖиви и нашите смъртни те- ла. Това ще бъде последният етап на на- шето изкупление - когато и телата ни ще бъдат прославени като тялото на Спасителя в слава. 8:12 И така, когато видим огромната разлика между плътта и Духа, какъв из- вод можем да направим? Изводът, че ние не дължим нищо на плътта, за да Живе- ем според както тя ни заповяда. Наше- то старо, зло и покварено същество не е нищо друго освен едно бреме. Ако Хрис- тос не ни беше спасил, плътта щеше да ни завлече в най-дълбоките, тъмни и го- 351 Римляни 8  рещи места на ада. Защо да се чувства-
ме задълЖени към такъв враг? 8:13 Онези, които Живеят според плътта, трябва да умрат - не само фи- зически, но и за вечността. Да Живееш плътски, означава да бъдеш неспасен. Това се вшкда съвсем ясно в 8:4,5. Но за- що Павел се обръща към тези, които ве- че са християни? Да не би да иска да ка- Же, че някои от тях биха могли да бъдат изгубени най-накрая? Едва ли. Много чес- то апостолът използВа В своите Писма предупреждения, с които кара читатели- те си да проверят сами себе си, тъй ка- то добре разбира, че във Всяко събрание моЖе да има хора, които никога не са би- ли действително новородени. Останалата част от стиха описва онова, което е характерно за истински- те вярващи. След като са получили спо- собността от Светия Дух, те умърт- вяват действията на тялото. Те се наслаЖдават на Вечен Живот още сега и когато напуснат тази земя, ще влязат в неговата пълнота. 8:14 Друг начин на описване на истин- ските Вярващи е да се каЖе, че те са уп- равлявани от БоЖия Дух. Павел не гово- ри тук за грандиозните случаи на боЖес- твено водшпелство в Живота на извес- тни християни, а говори за това, което засяга всички БоЖии синове, а именно, че те са управлявани от БоЖия Дух. Тук не става въпрос за степента, до която те се предават на Светия Дух, а за едно от- ношение, което започва от момента на обръщението. Родителско-синовната връзка означа- ва приемане в БоЖието семейство с Всички произтичащи от това привиле- гии и отговорности на възрастни сино- ве. Новоповярвалият не трябва да чака някакво време, преди да Влезе в духовно- то си наследство: то е негово още от момента на спасението и това се отна- ся за Всички Вярващи - както мъЖе, та- ка и Жени, както момчета, така и моми- чета. 8:15 Тези, които Живеят под закон, са като малки деца, които се лутат насам- натам и Живеят под непрекъснат страх да не бъдат наказани. Но когато един чо- век се новороди, той не се раЖда за роб- ство; не влиза в БоЖието семейство, за да бъде слуга, а получава „дух на осинове- ние" - тоест той е като един възрастен син в БоЖието семейство. Неговият ис- тински духовен инстинкт го кара да пог- ледне към Бога и да извика към Него: „Авва, Отче!" „Авва" е арамейска дума, която доста е пострадала при превеЖда- нето. Тя е умалителната форма на дума- та „татко" - нещо като „татенце". И макар че ние едва ли трябва да използва- ме един толкова фамилиарен начин на об- ръщение към Бога, добре е да знаем, че Един, Който е толкова безкрайно висо- ко, е едновременно с това и толкова близко. Изразът „дух29 на осиновение" моЖе да се отнася до Светия Дух, Който дава на вярващия особеното самочувствие на син, а така също и осъзнаване или отно- шение на синовност в противовес на ду- ха на робство. В Посланието към римляните думата „осиновение" се споменава три пъти. Тук тя се отнася до осъзнаването на по- лоЖението на син, което Светият Дух произвеЖда в Живота на вярващия. Оси- новението, за което става въпрос в 8:23, се отнася за времето, когато тялото на вярващия ще бъде изкупено или прославе- но. Осиновението, за което се говори в 9:4, се отнася за един минал момент, в който Бог е определил Израел за Свой син (Изх. 4:22). В Галатяни 4:5 и Ефесяни 1:5 думата означава „поставяне в полоЖението на синове", тоест поставяне на всички вяр- ващи в полоЖението на зрели, възраст- ни синове с всички привилегии и отговор- ности, които произлизат от това поло- Жение. Всеки вярващ е дете на Бога в смисъл, че се раЖда в едно семейство, в което Бог е Бащата. Но всеки вярващ е и син - една специална връзка, която съ- 352 Римляни 8  дърЖа привилегиите на чоВек, достигнал
до зрелостта на мъЖеството. В НЗ думата „осиновение" никога не означава това, което тя означава 8 на- шето общество - „да приемеш едно де- те от други родители за свое собстве- но". 8:16 Всеки новороден вярващ притежа- ва един духовен инстинкт, който му каз- ва, че той е БоЖие дете. Светият Дух му казва, че това е така: Самият Дух свидетелства заедно с духа на вярва- щия, че той е член на БоЖието семейст- во. Той прави това главно чрез БоЖието слово. Когато един християнин чете Библията, Духът потвърждава истина- та, че той сега е БоЖие дете, тъй като се е доверил на Спасителя. 8:17 Принадлежността към БоЖието семейство носи привилегии, които ни ка- рат да се удивляваме. Всички Бюкии де- ца са и Бгокии наследници. Наследникът наследява имота на баща си. Точно то- ва се има предвид и тук. Всичко, което притеЖава Отец, е наше. Ние все още не сме дошли до положението да притеЖа- ваме и да се наслаЖдаВаме на наследст- вото си, но нищо няма да моЖе да ни поп- речи да направим това в бъдеще. И освен това ние сме сънаследници с Христос. Когато Христос се върне, за да поеме скиптъра на вселенското управление, ние ще поделим с Него нотариалния акт за собственост над всичкото богатст- во на Отца. Когато Павел казва „та ако страда- ме с Него, да се и прославяме с Него", той не поставя героичното страдание като условие за спасението, нито пък го- вори за някакъв елитен кръг от избрани, които преодоляват големи страдания, а виЖда всички християни като състра- далци с Христос и прославени с Христос. Ськозът „ако" тук има значение на „тъй като". Разбира се, има някои, които страдат повече за Христовото дело, ко- ето означава, че в небето ще има различ- ни степени на награди и слава. Но всички, които признават Исус като Господ и Спасител, ще трябва да изтърпят враЖ- дебното отношение на света с целия срам и укоряване, които то носи. 8:18 Най-големият срам, който моЖе да се налоЖи да изтърпим заради Хрис- тос тук на земята, ще бъде нещо много дребно, когато Той ни призове и публич- но ни признае пред цялото небесно войн- ство. Дори и уЖасните болки на мъчени- ците ще изглеЖдат като убоЖдания с иг- ла, когато Спасителят постави на тех- ните чела короната на Живота. На едно друго място Павел говори за настоящи- те ни страдания като за лека скръб, ко- ято е само временна, описвайки славата като една изключително голяма и вечна теЖина (2 Кор. 4:17). Винаги, когато описва идещата слава, думите като че ли се огъват под теЖестта на тази представа.30 Ако само бихме могли да оценим славата, която ще придобием, ще моЖем да погледнем на „сегашните временни страдания" по пътя към нея като на нещо много дребно! 8:19 Използвайки една смела стилис- тична фигура, Павел описва цялото тво- рение като Живо същество, което очак- ва с коинегк времето на откриването ни като БоЯши синове. Това ще стане, ко- гато Господ Исус се върне да царува и ко- гато ние се върнем заедно с Него. Ние вече сме Бозкии синове, но светът нито ни виЖда, нито ни признава за та- кива. И все пак светът очаква един по- добър ден, който обаче няма да дойде, до- като Царят не се върне, за да владее с всички Свои светии. „Цялото творение с нетърпение очаква да види чудната гледка на влизането на БоЖиите синове в наследство" (ПБДЖБф). 8:20 Последствието от съгрешаване- то на Адам засегна не само човечество- то, но и цялото творение - както Жива- та, така и неЖивата природа. Земята е прокълната. Много диви Животни уми- рат от насилствена смърт. Болестите засягат не само Животните и птиците, но и рибите и змиите. Последиците от съгрешаването на човека се наслагват 353 Римляни 8 като ударни Вълни Върху цялото творе-
ние. Итака, както Павел ни обяснява, тво- рението е било подчинено на немощ, су- ета и безредие не по свой собствен избор, а по БоЖията наредба заради непослуша- нието на първия човек Адам. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|