Уилиям макдоналд к о г нови



страница43/77
Дата01.01.2018
Размер13.85 Mb.
#39005
1   ...   39   40   41   42   43   44   45   46   ...   77
главата към погибелта.

Каиновият път" означава в основа-


та си отхвърляне на спасението чрез
проливането на Жертвена кръв (Бит. 4).
Това е начин да търсим помирение с Бо-
га чрез човешки усилия. За него Макин-
тош казва така: „Пътят на Каин е след-
ният: отхвърляне на БоЖия начин на
очистване и приемане на човешкия начин
иаусъЗьршенстване. Това е пътят на Ка-
ин." И както винаги, когато човек започ-
не да разчита на своите усилия, той нам-
разва БоЖията благодат и обектите на
тази благодат. Накрая тази омраза мо-
Же да го накара да започне да ги преслед-
ва и дори убива (1 Йоан 3:15).

Валаамовата заблуда е Желанието за
лично забогатяване чрез превръщане на
БоЖието слуЖение в бизнес. Валаам се е
представял като БоЖий пророк, но е бил
алчен и готов да продаде пророческата
си дарба за пари (Чие. 22;24). Валак му е
платил пет пъти, за да прокълне Израел
и той е бил готов да го направи, но Бог
го е възпрял насила от това деяние. Мно-
го от нещата, които той пророкува, са
истинни и красиви, но независимо от то-
ва Валаам си остава един наемен пророк.
Той не е успял да прокълне народа на Из-
раел, но е успял да го подмами да блуд-
ства с дъщерите на МоаВ (Чие. 25:1-5).

Подобно на Валаам и днешните лъЖе-


учшпели са много л1обезни и убедителни
8 своето говорене. Те могат да показват
изклк>чително красноречие. Способни са
на всякакво изопачаване на истината, за
да увеличат своите доходи. Проблемът
е в тяхната алчност, която ги кара да се
стремят да превърнат БоЖия дом в
търговски дом.

Християнският свят днес е заквасен


с греха на търговията с църковни при-
надлеЖности и други свързани с църква-
та неща. Ако по някакъв начин моЖеше
да се отстрани този печалбарски мотив,
голяма част от това, което минава за
християнска работа, ще отпадне. Коутс
ни предупреЖдава, че:

296

Юда

Човекът е толкова долен, че винаги
моЖе да намери начин да изкара печалба
от Бозкиите неща. Крайната цел на чо-
вешката подлост е натрупването на пе-
чалба от БоЖиятаработа лично за него.
Всяка такава дейност ще бъде осъдена от
Господа. Не е тайна, че християнският
свят е пълен с такива неща. Всеки тряб-
ва да внимава да не би и в него да се вмък-
не някакъв подобен елемент на печалбар-
ство." ?

Третата причина за „горко"-то, кое-


то произнася Юда, е, че тези лъЖеучите-
ли са погинали 6 Кореевото упорство.
Заедно с Датан и АВирон Корей се е раз-
бунтувал срещу Водачеството на Мой-
сей и Аарон и е поЖелал да се намеси в
свещеническата слуЖба (Чие. 16). По то-
зи начин те са Възроптали Всъщност
срещу Господа. Заради тяхното неподчи-
нение Бог ги е наказал, като е отворил
земята и ги е оставил да бъдат погълна-
ти Живи 6 нея. По този начин Бог е по-
казал огромното си недоволство от бун-
та срещу онези, които Той е поставил за
Свои представители.

12 cm. По-нататък Юда използва пет


примера със сравнения от природата, за
да опише характера и съдбата на от-
стъпниците. Мофат казва, че „както не-
бето, така и земята и водата съдърЖат
примери, които илкзетрират какви са
тези мъЖе".

Те са „подводни скали, които пируват


с вас в друЖелкйшите ви гощавки6". Те-
зи гощавки са празниците на лк>бовта,
които са били провеждани от ранните
християни във връзка с Господната ве-
черя. ТоВа са хора, които не се страху-
Ват нито от Бога, нито от човека, а се
интересуват само от собствените си
интереси, без изобщо да ги е гршка за
стадото. Те примамват другите, за да
опетнят вярата.

Те са „безводни облаци". Когато по


Време на някоя голяма суша хората Ви-
дят по небето да се носят облаци, те яв-
но си мислят, че, ето, най-сетне ще пад-
не дъЖд и ще освеЖи изгорялата земя. Но

тези хора са като облаци без Вода. Те съ-


дърЖат само обещание за дъЖд - без из-
пълнение, защото се отнасят7 от вет-
ровете, оставяйки след себе си разочаро-
вание и обезсърчение.

Те са късни есенни дървета, които ня-


мат нито листа, нито плодове. Изразът
„двздк умрели" е моЖе би начин да се под-
чертае идеята за окончателна смърт, а
моЖе би авторът иска да каЖе, че всич-
ко в тях е мъртво - и корените, и клони-
те. Освен това те са „изкоренени" - из-
тръгнати от земята от силен Вятър,
без да оставят нищо след себе си - ника-
къв ствол или дънер, който евентуално
да даде в бъдеще някакъв Живот или рас-
теЖ.

13 cm. Те са „свирепи морски вълни" -
неуправляеми, необуздани и яростни.
Единственото нещо, което се раЖда от
целия този шум и вълнение, е пяната на
тяхното безсрамие. Вместо да се сраму-
ват от това, което правят, те изпит-
ват гордост и не оставят след себе си
нищо, което да има някаква стойност
или значение.

И най-накрая те са като „скитащи


звезди, за които се пази мрачна тъмни-
на до века". Скитащите звезди са не-
бесни тела, които не се двиЖат по нор-
мална орбита. Поради тази причина те
изобщо не могат да слуЖат като нави-
гационни указатели. Това е едно много
точно определение на лъЖеучителите.
Нито един от тях не моЖе да ни даде
вярно духовно направление - те са като
религиозни метеорити, падащи звезди
или комети, които светят ярко за един
кратък миг, след което угасват и се ста-
пят в тъмнината като фойерверки по
време на заря.

14 cm. Съдбата на отстъпниците е


предсказана от Енох, който е от седмо-
то поколение след Адам. Това пророчес-
тво се среща само в Посланието от
Юда. Някои смятат, че то е взето от
апокрифната книга на Енох, но ние вяр-
ваме, че това не е така, тъй като няма
никакви доказателства, че тази фалши-

297

Юда

6а книга е съществувала по времето на
Юда. Кели пише следното:

Тази книга [на Енох] носи Всички беле-


зи, че е била написана следуншцоЖението
на Ерусалим [и следователно след напис-
ването на Посланието на Юда] от един
Ьдеин, който все още е зкивял с надюкда-
та, че Бог ще застане зад bgeume." 8

Макар и да не твърдим, че знаем със


сигурност как точно Юда е научил за то-
ва древно пророчество, моЖем да пред-
лоЖим едно просто и възмоЖно обясне-
ние, а именно - че Светият Дух му е от-
крил тези думи така, както го е водил да
напише и всичко останало в Посланието.

Пророчеството започва така: „Ето,


Господ иде9 с десетки хиляди Свои све-
тии." Това предсказание ще има едно
предварително частично изпълнение, ко-
гато Господ Исус ще дойде на земята
след годините на Скръбта, за да унищо-
Жи враговете Си и да господства като
Цар. То ще бъде изпълнено окончателно
на края на хилядолетието, когато злите
мъртви ще бъдат съдени пред Великия
бял престол.

15 cm. Христос иде, за да извърши съд


над всички. Останалата част от стиха
показва, че „всички" означава „всички
безбожници". МеЖду тях няма да има ис-
тински вярващи. Те са, така да се каЖе,
„имунизирани" срещу съда чрез вярата си
6 Христос според обещанието в Йоан
5:24: „Истина, истина ви казвам, който
слуша Моето учение и вярва в Този, Кой-
то Ме е пратил, има вечен Живот и ня-
ма да дойде на съд, но е преминал от
смъртта в Живота." Като Човешкия
Син, на Когото е бил предаден целият
съд, Господ Исус ще „обяви за виновни
всичките нечестивци за всичките не-
честиви дела, които в нечестие са сто-
рили, и за всичките Жестоки думи, ко-
ито нечестивите грешници са говори-
ли против Него". В един-единствен стих
ние срещаме четири пъти думата „не-
честиви": нечестиви са хората, нечес-

тиви са техните дела, нечестив е начи-
нът, по който те извършват тези дела,
и освен това тяхното нечестие се вшк-
да в хулите, които те са изговорили про-
тив Господа. Той ще ги обвини за тяхно-
то нечестие не просто като ги накара
да почувстват дълбоко изобличение за
виновност, а като ги осъди за доказана-
та им вина.

16 cm. Тук техните нечестиви думи и


дела са описани по-подробно. Те са „роп-
татели", които се оплакват от БоЖие-
то провидение, вместо да са Му благо-
дарни за Неговите милости. Това, че Бог
мрази това роптаене, се виЖда съвсем
явно в наказанието, което Той изпраща
на Израел в пустинята.

Те никога не са доволни от Господа и


непрекъснато задават въпроси от рода
на: „Защо Бог позволява войните и стра-
данията? Защо не слоЖи край на тази со-
циална несправедливост? Защо, щом ка-
то е толкова всесилен, не направи нещо,
за да измъкне света от кашата, в която
се е забъркал?" Те никога не са доволни и
от БоЖишпе хора и непрекъснато ги об-
виняват, че са тесногръди и големи пури-
тани в своето поведение.
. Те Живеят по страстите си, като се
наслаЖдаВат на Желанията на плътта и
са най-големите защитници на свобода-
та в сексуалните взаимоотношения.

Арогантните им речи привличат осо-


бено вниманието на тълпата. Техните
имена много често присъстват в загла-
вията на вестниците като защитници
на политическия, икономическия и соци-
алния екстремизъм. На преден план сред
най-наглите и най-безсрамните им идеи
стои отричането на основни християн-
ски доктрини, една от които е твърде-
нието, че Бог е мъртъв, което ги прави
едни от най-известните либерални тео-
лози.

Последното е, че те са майстори в из-


куството да ласкаят, което им позволя-
ва да печелят не само много последова-
тели, но и значителни доходи.

298

Юда

В своето Послание Юда ни дава едно
много Вярно и точно описание на от-
стъпниците, което се потвърждава все-
ки ден от средствата за масова инфор-
мация в света.

Ш. Какво трябва да прави
вярващият, когато дойде
отстъплението (17-23 cm.)


17 cm. След като описва отстъпниците,
Юда се заема с Въпроса за поведението
на вярващите при появата на тези овча-
ри-наемници. Най-напред той ни напом-
ня, че вярващите са предупредени за ид-
ващата опасност. След това ни насърча-
ва да поддържаме добра духовна форма.
И накрая ни съветва да бъдем особено
проницателни, когато слуЖим на онези,
които са станали Жертви на отстъпни-
ците.

Появата на лъЖеучители е предсказа-


на от апостолите. Това моЖе да се ви-
ди в слуЖението на Павел (Деян. 20:29,
30; 1 Тим. 4:1-5; 2 Тим. 3:1-9); Петър (2
Петр. 2:1-22; 3:1-4); и Йоан (1 Йоан 2:18,
19).

18-19 cm. В центъра на тяхното посла-
ние стои вестта, че в последното време
ще се появят присмивачи, „които ще хо-
дят по своите нечестиви страсти".

Към това свидетелство Юда сега до-


бавя и обяснението, че тези присмивачи
имат три явни характеристики. Първа-
та е, че те са плътски човеци, което оз-
начава, че мислят и действат като ес-
тествени хора. Втората е, че „правят
разцепления", като дърпат ученици след
себе си и моЖе би разделят хората на
различни класи според напредъка им в
отстъплението. И третата е, че „ня-
мат Духа". Те никога не са били новоро-
дени и следователно изобщо не са способ-
ни да разбират БоЖиите неща.

20 cm. Начинът, по който вярващият


моЖе да се пази от отстъпниците, е ка-
то стои близо до Господа и Живее в здра-
во общение с Него. Как моЖе да се пос-
тигне това? Юда ни предлага четири
стъпки.

Първата е да назидаваме себе си в на-
шата пресвята вяра, т. е. в християнс-
ката вяра. Ние назидаваме себе си във вя-
рата, като изучаваме и се подчиняваме
на Библията. Постоянната близост със
Словото ни води право по пътя на прав-
дата и ни предупреждава за опасности-
те по пътя. „Хората могат да говорят
пренебрежително за значението на уче-
нието, казва Пикъринг, но трябва да зна-
ят, че не човешкият характер създава
учението, а учението създава човешкия
характер."

Втората е молитвата в* Светия
Дух. Това означава да се молим, като се
оставим да бъдем водени от Духа съг-
ласно БоЖията воля, според както ни е
разкрита в Библията или според както е
разкрита частично от Духа на Всеки
вярващ по един субективен начин. Това
е точно обратното на молитвите, кои-
то се рецитират механично или се изри-
чат, без човек да е заинтересуван духов-
но от това, което казва.

21 cm. След това отново Юда съвет-
ва вярващите да пазят себе си в БоЖия-
та лк>бов. Тук БоЖията л1обов моЖе да
се сравни със слънчевата светлина.
Слънцето винаги свети, но когато меЖ-
ду нас и слънцето застане някаква преч-
ка, ние вече не се огряваме от неговата
светлина. Същото става и с БоЖията
лкЯюв. Тя винаги свети върху нас, но ко-
гато меЖду нас и Господа застане няка-
къв грях, ние вече не се наслаЖдаваме на
Неговата лЬбоб. Най-напред ние моЖем
да пазим себе си в Неговата лк»бо8, като
Живеем свят и благочестив Живот. И
ако меЖду нас и Господа застане някакъв
грях, трябва незабавно да го изповядаме
и изоставим. Тайната да пазим себе си в
БоЖията л!обов е да не позволяваме ни-
що да застава меЖду нас и Господа.

* Тук в Библията на бълг. ез. има грешка.


Вместо „на Светия Дух" трябва да се чете:
„8 Светия Дух". - Бел. на прев.

299

Юда

Не оставяй нищо да застане

меЖду теб и Спасителя,

нищо от измамните мечти

на тоя свят,

нищо, което да помрачи

връзката ти с Родителя

и да възпре Неговата благодат.

Чарлз А. Тиндли



Инай-накрая ние трябва да очакваме
милостта на нашия Господ Исус Хрис-
тос за вечен Живот. Тук под „милост-
та на нашия Господ" трябва да разбира-
ме Неговото Второ идване, когато Той
ще дойде, за да грабне Своите хора на не-
бето. В това време, в което целият
свят тъне в мрак и отстъпление, ние
трябва да дърЖим светлината на тази
наша благословена надеЖда запалена в
сърцата си. Това е една утешителна и
пречистваща надеЖда (1 Сол. 4:18; 1 Йо-
ан 3:3).

22 cm. Когато избавят Жертвите на


отстъплението, вярващите имат нуЖ-
да от известна степен духовна проница-
телност. Писанията правят разлика
меЖду активните пропагандатори на
лъЖливи култове и измамените от тях
хора. В случай че ние си имаме работа с
водачи и пропагандатори на лъЖливи
култове, поведението ни се определя от
текста във 2 Йоан 10-11: „Ако някой дой-
де при вас и не носи това учение, недейте
го приема вкъщи и не го поздравявайте,
защото, който го поздравява, става
участник в неговите дела." Но когато
говори за. хората, които са били измаме-
ни от тези лъЖеучители, Юда ни съвет-
ва да правим разлика10 и ни показва два
различни начина на поведение.

Към някои от тях трябва да бъдем


милостиви, т. е. трябва да показваме
състрадание и интерес и да се опитваме
да ги избавим от съмненията и подозре-
нията и да ги доведем до твърдо убеЖде-
ние в боЖествената истина.

23 cm. Освен тях има и хора, които са


на ръба на пропастта - почти готови да
паднат в пламъците на отстъплението.

Тях ние трябва да спасяваме, като ги


убеЖдаваме и наставляваме безкомпро-
мисно и решително и като мразим дори
и осквернената от плътта дреха. В СЗ

дрехите на прокаЖения са били смятани


за заразени и е трябвало да ги изгарят
(Лев. 13:47-52). Днес, когато спасяваме
хора, изпаднали в сексуални грехове, ние
не трябва да забравяме, че материални-
те обекти (като например дрехите) чес-
то пъти възбуЖдат страстите. Кога-
то гледаме или пипаме тези неща, в ума
ни се раЖдат асоциации с някои грехове.
Затова, когато общуваме с хора, които
са били осквернени, ние трябва да избяг-
ваме всяко нещо, което моЖе да подейс-
тва като изкушение върху самите нас.
Един неизвестен автор е изразил това
по следния начин:

„Дрехите, които носи един човек, по-


раЖдат асоциации и причиняват инфек-
ция с греха - те носят заразата на зло-
то. Ако искаме да се предпазим от ин-
фектирането и заразяването с тази раз-
рушителна за душата болест, трябва да
отречем и изхвърлим всичко, което е
свързано с грешния Живот."

ДЖ. Б. Мейър ни предупреЖдава: „Ма-


кар и християнинът да е длъзкен да съст-
радава и да се моли за грешника, той
трябва да гледа с отвращение на всичко,
което носи следите на греха." п

IV. Красивото благотикелание
на автора (24,25 cm.)


24 cm. Посланието на Юда завършва с
едно красиво благопоЖелание. В него той
изразява Желанието си да възхвали и да
се поклони пред Онзи, Който моЖе всич-
ко. Той моЖе да спасява (Евр. 7:25), моЖе
да утвърждава (Рим. 16:25), моЖе да по-
мага (Евр. 2:18), моЖе да покорява (фил.
3:21), моЖе и да пази. МоЖе да ни пази в
съвършен мир (Ис. 26:3); моЖе да опази
до оня ден онова, което сме Му повери-
ли (2 Тим. 1:12); „моЖе да направи несрав-
нено повече, отколкото искаме или мис-
лим" (Еф. 3:20), и моЖе да ни12 пази от

300

Юда

препъване. Последното обещание е осо-
бено актуално за дните на отстъплени-
ето, за които говори Юда.

Но това не е цялото обещание. Освен


това Той моЖе да ни постави да заста-
нем непорочни пред Неговата слава с го-
ляма радост. Това вече наистина е нещо
изумително! Когато си помислим за оно-
ва, което сме били - мъртви в нашите
прегрешения и грехове; когато си помис-
лим за това, което сме сега - нещастни,
слаби и непрекъснато грешащи слуЖите-
ли; и когато най-накрая си помислим как
един ден ще застанем абсолк>тно непо-
рочни
в Тронната зала на вселената, из-
пълнени с голяма радост - не моЖем да
не възкликнем: каква изумителна благо-
дат!

25 cm. Бог е не само Този, Който ни па-


зи и Който ни усъвършенства, но и „Бог
наш Спасител"13. Наистина е удивител-
но това, че Бог толкова се интересува
от нас, че е станал също и наш Спаси-
тел, в смисъл че Той е съставил плана, по
който да бъдем спасени и е дал безгреш-
ния Си Син като Жертвен Агнец.

Ако поклонението означава да отда-


дем на Бога почит за всичко онова, кое-
то заслуЖава, то най-големите почести,
които Той заслуЖава и които има заради
всичко, което е направил за нас, са слава
и величие, сила и власт. Славата е из-
дигнатостта и блясъкът, които Той
заслуЖава като Върховен Владетел на
вселената. Величието е неоспорбаното
господство, което Той притеЖаВа като
суверенно право. И силата или властта
са мощта и изключителната привилегия
да владее над всичко, сътворено от Не-
говите ръце.

Той е заслуЖавал тази хвала в минало-


то, заслуЖава я сега и ще я заслуЖава и
през вечността. Отстъпниците и лъЖе-
учителите могат да се опитват да Му
отнемат славата, да омаловаЖат Него-
вото величие, да намалят Неговата си-
ла
и да поставят под съмнение Негова-
та власт; но всички истински вярващи
намират своето най-пълно осъществя-
ване, като Го прославят и Му се наслаЖ-
дават „и сега, и до всички векове,

Амин."

301

Юда - Крайни белеЖки

Крайни белеЖки

  1. (1 cm.) Вместо „възлкобени"
    (egapemenois) 6 някои текстове се
    казва „осветени" (hegiasmenois), кое-
    то моЖе би no-добре подсилва конт-
    раста меЖду вярващите и отстъп-
    ниците.

  2. (4 cm.) В критическия текст дума-
    та „Владетел" е изпусната. В ориги-
    налния текст за Владетел е използ-
    вана думата „Despotes", a за Господ
    думата „Kurios". българския пре-
    вод е използвана думата Владетел
    поради негативното значение на ду-
    мата „деспот".) И двете думи озна-
    чават „Господ", „Господар" или
    „Владетел".

  3. (4 cm.) „Либерален" означава „свобо-
    ден", но в религията този термин
    слуЖи за обозначение на онези хора,
    които отричат главните доктрини
    на вярата като боговдъхновеност-
    та на Библията, девственото зача-
    тие, божествеността на Христос и
    изкупителната стойност на Хрис-
    товата кръв. Много често така на-
    речените либерални християни са
    отворени за всякакви учения или ре-
    лигии - стига само да не става въп-
    рос за ортодоксалното библейско
    учение.

  4. (4 cm.) „Неоортодоксален" не е съ-
    щото като „ортодоксален". Неоор-
    тодоксалните християни приемат
    някои от ученията на Библията, ка-
    то използват ортодоксална терми-
    нология, за да замаскират небиблейс-
    кото си неверие. Така например за
    един неоортодоксален вярващ Биб-
    лията „става" БоЖие слово само ако
    му „говори лично на него". За орто-
    доксалния вярващ Библията е БоЖи-
    ето слово.

  5. (11 cm.) С. A. Coates, An Outline of
    Mark's Gospel and Other Ministry, p. 125.

  6. (12 cm.) Тези гощавки са били нарича-
    ни „agape" букв. „лк>бов".




  1. (12 cm.) Най-добрият прочит е „от-
    несени от ветровете", както е в
    текста на най-стария и в повечето
    ръкописи. Прочитът „носени от
    ветровете" (ПБКДЖ и НВПБКДЖ)
    не е толкова сполучлив.

  2. (14 cm.) William Kelly, „Lectures on the
    Epistle of Jude," The Serious Christian,
    Г.123.

  3. (14 cm.) Глаголът „иде" е превод на
    гръцкия аорист (elthe). Той моЖе да
    бъде преведен със семитското про-
    роческо свършено време, описващо
    бъдещо събитие, което е толкова
    сигурно, че е изразено с минало вре-
    ме.

  4. (22 cm.) Проблемът с различните ва-
    рианти на тази дума се услоЖнява
    още повече от факта, че гръцкият
    глагол„diaktrinomai" моЖе да означа-
    ва както „съмнявам се", така и „пра-
    вя разлика". ВЖ. белеЖката под ли-
    ния 8 НВПБКЗЖ върху 22 и 23 cm.

  5. (23 cm.) J. В. Meyer, The Epistle of St.
    Jude and the Second Epistle of St. Peter,
    p. 51.

  6. (24 cm.) Текстът на повечето ръко-
    писи гласи „ги" вместо „ви", имайки
    предвид онези грешници, за които се
    говори в предишните стихове и кои-
    то духовните християни се опит-
    ват да спасят.

13 (25 cm.) Както моЖе да се види от
белеЖките под линия в НВПБКДЖ,
гръцкият (и главно александрийски-
ят) текст на НЗ показва тенденция
да съкращава („да изпуска") някои
части от текста за разлика от тек-
стовете на традиционния и повече-
то ръкописи. Затова, когато в него
е добавено нещо, то представлява
особен интерес. В 25 cm. са направе-
ни три добавки, така че той гласи
следното:

„На единственият Бог наш Спаси-


тел,

чрез Исуса Христа нашия Господ,
да бъде слава и величие,
сила и власт,

302

Юда - Крайни бележки

преди всичките векове", и т. н. н.: бел. на преб.). Може би Вечното

Но В него е изпусната думата „мъ- благопожелание на Юда е било чете-

дър" (която присъства в текста на но В тази по-дълга форма 8 египетс-

НВПБКДж: „На Бога нашия Спаси- ките църкВи.


тел, Който единствен е мъдър" и т.

303


Юда - Библиография

Библиография

Bigg, Charles,



The Epistles of St. Peter and St. Jude,

Edinburgh: T. & T. Clark Ltd., 1901.

Coder, S. Maxwell,

Jude: The Acts of the Apostates,

Chicago: Moody Press, 1958.

Green Michael,

The Second Epistle General od Peter and the

General Epistle of Jude,

Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans

Publishing Company, 1968.

Ironside, H. A.,



Epistles of John and Jude,

New York: Loizeaux Bros., Inc., 1931.

Kelly, William,

„Lectures on the Epistle of Jude," The

Serious Christian. Vol. I.,

Charlotte, N. G: Books for Christians, 1970.

Meyer, J. B.,

The Epistle of St. Jude and the Second Epistle

of St. Peter,

Grand Rapids: Baker Book House, 1965.



304

Посланието към Римляните

Катедралата на християнската вяра."


Фредерик Годет

Въведение



Сподели с приятели:
1   ...   39   40   41   42   43   44   45   46   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница