Уилиям макдоналд к о г нови
:35 И наистина, на Жените не е поз- волено да задават въпроси пред всички в църквата. Ако искат да научат нещо
Изтегляне 13.85 Mb.
|
14:35 И наистина, на Жените не е поз- волено да задават въпроси пред всички в църквата. Ако искат да научат нещо, те трябва да питат мъЖете си у дома. Някои Жени могат да се опитат да за- обиколят забраната за говоренето в църквата чрез задаване на въпроси. Чес- то пъти ние моЖем да поучаваме други- те, като просто задаваме въпроси. Сле- дователно целта на този стих е да осу- ети използването на всякакви такива вратички или опити за нарушение на пра- вилото. Ако някой попита как моЖе да се при- лоЖи това правило във връзка с неомъ- Жената Жена или вдовица, отговорът е, че Писанията не разглеЖдат изключени- ята, а дават общите правила. Ако една Жена няма съпруг, тя моЖе да пита баща си, брат си или някой от старейшините на-събранието. Всъщност текстът мо- Же да се преведе и така: „Нека питат мъЖките52 си у дома." Основното прави- ло, което трябва да помним, е, че за Же- ната е срамно да говори в църква. 14:36 Очевидно апостол Павел добре разбира, че неговото учение по този въп- рос ще предизвика големи спорове. Кол- ко прав е той! За да отбие всякакви въз- раЖения, апостолът задава следния иро- ничен въпрос в 36 стих: „Що? Бозкието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?" С други думи, ако ко- ринтяните казват, че знаят повече от 471 1 Коршипяни 14,15  апостола по Всички тези Въпроси, тога-
Ва той трябва да ги запита дали те ка- то църква, са създали Бюкието слово, или те ли са единствените, които са го получили. Тяхното отношение показва, че те смятат себе си за официален авто- ритет по тези въпроси. Но фактите со- чат, че нито една църква не е създала Бо- Жието слово и нито една църква не при- тежава изключителни права Върху него. 14:37 ВъВ Връзка с Всички горни нас- тавления апостолът подчертава, че те не са негови собствени идеи или обясне- ния, а са „заповед от Господа". Затова и всеки, който е Господен пророк или кой- то наистина е духовен, ще признае, че това е така. Този стих е достатъчно до- бър отговор на хората, които твърдят, че някои от Павловите писания и особе- но тези, които засягат въпроса за Жени- те, отразяват неговите собствени предразсъдъци. Тези наставления не представляват личното мнение на Па- вел, защото те са заповеди от Господа. 14:38 Очевидно ще има хора, които ня- ма да Желаят да ги приемат като таки- ва, и затова апостолът добавя: „... ако някой не иска да признае, нека не приз- нае." Ако един чоВек откаЖе да признае, че тези писания са боговдъхновени, и да им се подчини, тогава за него няма друг път, освен да продълЖи да ЖиВее 8 неве- Жество. 14:39 За да обобщи предходните нас- тавления върху ползването на дарбите, Павел сега казва на братята да копне- ят за дарбата да пророкуват, като не забраняват да се говори и на езици. То- зи стих показва относителната ваЖ- ност на тези две дарби - за едната те трябва копнеят, докато другата не трябва да забраняват. Пророкуването е по-ценно от говоренето на езици, защо- то чрез него грешниците се изоблича- ват, а светиите се назидават. Езиците без тълкуване не слуЖат за никаква дру- га цел освен за да могат коринтяните да говорят на Бога и на себе си и за да показ- ват умение да говорят чуЖди езици - не- що, което им е било дадено от Бога. 14:40 Последното увещание на Павел е, че всичко трябва да става с приличие и ред. фактът, че това ограничение е поставено в тази глава, трябва много да ни говори. През всички години събрания- та на онези, които са твърдели, че при- теЖават способност да говорят на ези- ци, не са се отличавали с особено голям ред. Точно обратното, техните слуЖби са представлявали сцени на некотроли- руеми емоции и общо объркване. И така, нека да обобщим ограничени- ята, които апостол Павел поставя вър- ху употребата на езици в местното съб- рание:
Това са непреходните ограничения Вър- ху използването на дарбите, които ва- Жат и за църквата в наши дни. IV. Отговорът на Павел на хората, които отричат възкресението (15 гл.) Оттук започва великолепната глава за възкресението. В църквата в Коринт са навлезли някои учители, които отричат възкресението на тялото. Те не отри- чат Живота след смъртта, но Вероятно твърдят, че след смъртта хората про- дълЖават да съществуват като духов- ни същества, без да имат тела. Тази гла- ва ни дава класическия отговор на апос- тола на тези отрицателни твърдения. 472 1 Коринтяни 15  А. Сигурността на възкресението
(15:1-34) 15:1,2 Най-напред Павел напомня на ко- ринтяните благата вест, която им е проповядвал, която те са приели и в ко- ято сега стоят. За тях това не е ново учение, но апостолът дърЖи да им го припомни в този критичен момент. То- ва е посланието на благовестието, чрез което те са били спасени. След това Па- вел добавя думите: „... ако го дърЖите според както съм ви го благовестил - освен ако сте напразно повярвали." Те са били спасени чрез благовестието на възкресението - освен ако, разбира се, възкресение няма, в който случай те изобщо не са спасени. Сък>зът „ако" в този пасаЖ не изразява някакво съмнение в тяхното спасение, нито пък учи, че те се спасяват, като устояват. По-скоро Павел казва, че ако няма такова нещо ка- то възкресението, тогава коринтяншпе изобщо не са били спасени. С други думи, онези, които отричат възкресението на тялото, всъщност отричат цялата ис- тина на благовестието. За Павел въз- кресението е една фундаментална исти- на. Без нея няма християнство. Така че този стих е едно предизвикателство за коринтяните, за да се дърЖат здраво за благовестието, което са приели, и за да отблъскват ударите, които неговите противници се опитват да му нанесат. 15:3 Павел е предал на коринтяните посланието, което той също е приел чрез боЖествено откровение. Първата основна доктрина на това послание е, че „Христос умря за греховете ни според Писанията". Тези думи подчертават за- местителния характер на смъртта на Христос. Той не е умрял за Своите Соб- ствени грехове, нито пък е умрял като мъченик, а е умрял за нашите грехове. Умрял е, за да плати наказанието, което нашите грехове заслуЖават. Това е ста- нало „според Писанията". „Писанията" са СЗ, тъй като Новият Завет все още не е бил написан. Наистина ли Староза- ветните Писания предсказват, че Хрис- тос ще умре за греховете на хората? Отговорът е: „Да!" Исая 53:5,6 доста- тъчно убедително доказват това. 15:4 Погребването на Христос е про- рокувано в Исая 53:9, а Неговото възкре- сение - в Псалм 16:9,10. Обърнете вни- мание колко умело Павел използва свиде- телството на Писанията. Писанията трябва да бъдат пробният камък при на- мирането на отговор на всички въпроси, свързани с нашата вяра. 15:5 В 5,6 и 7 cm. се изброяват имена- та на онези, които са били свидетели на възкресението. Най-напред Господ се е явил на Кифа (Петър). Това е нещо наи- стина много вълнуващо. Ученикът, кой- то се отрече от Господа три пъти, по- лучава и милостивата привилегия да ви- ди същия Господ възкръснал. Наистина, велика е милостта на нашия Господ Исус Христос! После Господ се е явил и на дванадесетте ученици. Всъщност по това време там не са били събрани всич- ките дванадесет ученици, но определени- ето „дванадесетте" се използва като описание на цялата група ученици, дори когато тя не е била в пълен състав в да- ден момент. Този списък не вклкзчва всички явявания на Господ, които се спо- менават в Евангелията. БоЖият Дух из- бира онези явявания на Христос, които са най-подходящи за Неговите цели в да- дения момент. 15:6 Обикновено се смята, че явяване- то на Господа на повече от петстотин братя е станало в Галилея. По времето, когато Павел пише, повечето от тези братя са били все още Живи, макар че ня- кои от тях са били вече отишли у дома, за да бъдат с Господа. С други думи, ако някой Желае да оспори истинността на това, което казва Павел, моЖе да попи- та свидетелите, които са все още Живи. 15:7 Нямаме начин да разберем за кой точно Яков става дума тук, макар че по- вечето изследователи смятат, че това е природеният брат на Господа. В 7 cm. 473 1 Коришпяни 15  се казва също, че Господ се е яВил и на
всички апостоли. 15:8 След това Павел говори за своята лична среща с възкръсналия Христос. То- ва е станало по пътя за Дамаск, когато той е видял голяма светлина от небето и се е срещнал с прославения Христос ли- це в лице. „Изверг" означава „изрод" или „преждевременно родено дете". Според Вайн ПаВел използва този израз, за да ка- Же, че смята себе си за по-долен от всич- ки апостоли, също както едно преЖде- временно родено дете е по-непълноцен- но от навреме роденото. Той използва тази дума като личен укор за онази част от миналия си Живот, когато той е прес- ледвал църквата. 15:9 Когато си мисли за привилегията, която е имал - да срещне Спасителя ли- це В лице, апостолът започва да виЖда себе с като един недостоен човек. Той си спомня как е гонил БоЖията църква и как, въпреки това Господ го е призовал за апостол. Това го кара да се наведе до земята и да нарече себе си „най-нищоЖ- ният от апостолите, който не съм дос- тоен и апостол да се нарека". 15:10 След това Павел бърза да приз- нае, че какъвто и да е сега, той е такъв „с БоЖията благодат". Той не е приел тази благодат като нещо, което му се полага по право, а се чувства поставен от БоЖията благодат в полоЖение на най-дълбоко подчинение, което го е кара- ло да се труди неуморно, за да послуЖи на Христос, Който го е спасил. И в един съвсем действителен смисъл не Павел е правил това, а БоЖията благодат, коя- то е била с него. 15:11 Сега Павел се присъединява към другите апостоли и казва, че няма значе- ние кой от тях е проповядвал - те всич- ки са били свързани в свидетелството си за благовестието и особено за Възкресе- нието на Христос. 15:12 В пасаЖа от 12 до 19 cm. ПаВел посочва какви са последствията от от- ричането на Възкресението на тялото. Първото последствие е, че отричането на възкресението на тялото води до от- ричане на възкресението на Христос. Тук логиката на Павел е непоклатима. Тези, които казват, че няма възкресение- то на тялото, всъщност казват, че Христос не е възкръснал. Да не би корин- тяните да искат да каЖат това? Разби- ра се, че не. Ако искаш да докаЖеш, че един факт е възмоЖен, достатъчно е да покаЖеш, че той вече се е случил веднъЖ. За да докаЖе факта на възкресението на тялото, Павел се позовава на простата истина, че Христос вече е бил възкресен от мъртвите. 15:13 Но ако няма възкресение на мъртвите, то явно и Христос не е бил възкресен. Такова едно заклк>чение би хвърлило коринтяните в безнадеЖдна тъмнина и отчаяние. 15:14 И ако Христос не е бил възкре- сен, то и проповедта на апостолите е била празна, тоест без никакво съдър- Жание. Защо е била празна? На първо място, защото Господ Исус вече е бил обещал, че ще възкръсне на третия ден. И ако не е възкръснал на третия ден, то- гава Той би трябвало или да е лъЖец, или да е направил грешка. И в двата случая не би трябвало да заслуЖава доверие. На второ място, защото без възкресение- то на Христос не моЖе да има спасение. Ако Господ Исус не е възкръснал от мъртвите, тогава няма как да знаем, че Неговата смърт е много по-ценна от смъртта на който и да било друг човек. Но чрез Възкресяването Му от мъртви- те, Бог е засвидетелствал, че е напълно удовлетворен от изкупителното дело на Христос. Очевидно, ако апостолското послание е било лъЖливо, тогава и вярата е праз- на. Няма никакъв смисъл да уповаваме на послание, което е лъЖливо или празно. 15:15 Тогава апостолите не само биха били носители на едно лъЖливо послание, но и свидетели против Бога. Те са свиде- телствали за Бога, че Той е възкресил Христос от мъртвите. Ако Бог не е нап- 474 1 Коринтяни 15  раВил тоВа, тогаВа апостолите са лъ-
жесвидетелствали срещу Него. 15:16 Ако Възкресението изобщо не е възмоЖно, тогава не моЖе да има и изк- лк)чение В това отношение. От друга страна, ако възкресението се е случило веднъЖ, както е станало с Христос, то- гава не моЖе да се каЖе, че то е невъз- моЖно. 15:17 Ако Христос не е бил възкресен, вярата на християните е суетна и лише- на от сила. Освен това няма и прощение на греховете. Следователно отричане- то на Възкресението означава отричане на стойността на делото на Христос. 15:18 Тогава и полоЖението на тия, ко- ито са умрели, вярвайки в Христос, би било абсолкипно безнадеЖдно. Ако Хрис- тос не е възкръснал, тяхната вяра е би- ла съвсем празно нещо. Изразът „почи- нали (иди заспали) в Христа" описва със- тоянието на телата на вярващите. В НЗ сънят никога не се използва във връз- ка с душата. При смъртта душата на вярващия се отделя от тялото, за да бъ- де с Христос, докато тялото заспива в гроба. Нека разгледаме за момент думата „погинали". Тази дума никога не означа- ва „унищоЖени" или „престанали да съ- ществуват". Както посочва Вайн, тя оз- начава не загубване на съществуването, а загубване на „благосъществуването". Тя no-скоро говори за унищоЖение ВъВ връзка с това, което един човек е могъл да постигне по отношение на целта, за- ради която е бил сътворен. 15:19 Ако Христос не е бил възкресен, то Живите вярващи са също толкова не- щастни, колкото и умрелите. Те също са измамени и от Всичките човеци са най- много за сьЖаление. Без съмнение Павел тук мисли за мъките, страданията, из- питанията и преследванията, които християните трябва да търпят в своя Живот на земята. Би било наистина Жал- ко да се подлоЖиш на толкова много скърби заради една лъЖлива кауза. 15:20 НапреЖението изведнъЖ спада, когато Павел заявява победоносния факт за възкресението на Христос и благословените последствия от него: „Но сега Христос е бил възкресен... пър- вият плод на починалите." Писанията правят разлика меЖду възкресението на мъртвите и Възкресението от мъртви- те. Предходните стихове разглеЖдаха възкресението на мъртвите и 6 тях Па- вел изразяваше своите най-общи доводи в подкрепа на факта, че мъртвите на- истина ще възкръснат. Но Христос е бил възкресен от мъртвите. Това озна- чава, че когато Той е възкръснал, не всич- ки мъртви са възкръснали. В този сми- съл това е било едно ограничено възкре- сение. Всяко възкресение е възкресение на мъртвите, но само Възкресението на Христос и на вярващите е възкресение отсред мъртвите. i 15:21 Смъртта е дошла най-напред в света чрез един човек. Този човек е бил Адам. Чрез неговия грях смъртта е дош- ла върху всички човеци. Бог е изпратил Своя Син в света като Човек, за да раз- вали делото на първия човек и да издиг- не вярващите до едно състояние на бла- Женство, което те никога не биха позна- ли в Адам. По този начин чрез Човека Христос Исус е дошло възкресението на мъртвите. 15:22 Адам и Христос са показани ка- то представители или „глави", които действат вместо другите хора. Всички, които са свързани с тях, са засегнати ova. техните действия. Всички, които про- изхоЖдат от Адам, умират. Подобно и в Христос всички ще озкивеят. Поняко- га този стих се използва в подкрепа на учението за всеобщото спасение. Него- вите радетели казват, че същите хора, които умират в Адам, ще бъдат съЖиве- ни В Христос. Но стихът не означава това. Клкзчовите изрази тук са „в Адам" и „в Христос". Всички, които са в Адам, ще умрат. Всички, които са в Христос, ще оЖивеят, тоест само вяр- ващите в Господ Исус Христос ще бъ- 475 1 Коринтяни 15 gam Възкресени от мъртвите, за да Жи-
веят вечно с Него. Понятието „всички ще оЖивеят" е дефинирано в 23 cm. като тия, които са Негови при Неговото при- шествие. То не вкл1очва Враговете на Христос, тъй като те ще бъдат поло- Жени под Неговите крака (25 cm.), което би било едно много странно полоЖение за небето, както беше казал някой. 15:23 След това Павел описва групите или класите, които са вклк>чени в първо- то възкресение. Първото Възкресение е възкресението на Самия Христос. Тук Той е наречен „първият плод". Първите плодове са стиската узряло Жито, кое- то се взима от една нива преди започва- нето на истинската Жетва. Те са обеща- нието, гаранцията, предвкусването на това, което ще последва. Изразът не оз- начава непременно, че Христос е първи- ят, който е бил възкресен. Ние имаме случаи на възкресени хора не само в СЗ, но и в Новия, като например възкресени- ето на Лазар, сина на вдовицата, дъще- рята на Яир. Но възкресението на Хрис- тос се различава от всички останали възкресения по тоВа, че докато те са би- ли възкресени, за да умрат отново, Хрис- тос е бил възкресен, за да не умре никога повече. Той е бил възкресен, за да ЖиВее В силата на един безкраен Живот. Въз- кресен с едно прославено тяло. Втората група в първото възкресение е описана като тия, които са Негови при пришествието на Христа. Това ,вклк>чва всички, които ще бъдат възкре- сени по време на Грабването, а така съ- що и онези Вярващи, които ще умрат по време на Голямата скръб и ще бъдат възкресени в края на този период на бед- ствия, когато Христос ще дойде, за да царува. Също както ще има етапи в ид- ването на Христос, така ще има етапи и във възкресението на Неговите све- тии. Първото възкресение не вклк>чва всички, които някога са умрели, а само онези, които са умрели с вяра в Христос. Някои хора учат, че тогава ще бъдат възкресени само онези християни, които са били верни на Христос или които са устояли, но Писанията не казват тако- ва нещо. Всички, които са Христови, ще бъдат възкресени при Неговото при- шествие. 15:24 Ние Вярваме, че изразът „тога- ва ще бъде краят" се отнася за края на възкресението. На края на хилядолетно- то царство на Христос, когато Той Ве- че ще е победил Всички Свои Врагове, ще има Възкресение на нечестивите мърт- ви. Това е и последното възкресение, ко- ето някога ще се случи изобщо. Всички, които някога са умрели в неверие, ще зас- танат пред Съда на Големия бял прес- тол, за да чуят своята присъда. След хилядолетното царство и унищо- Жението на Сатана (Откр. 20:7-10) Гос- под Исус ще предаде царството на Бог Отец. Дотогава Той ще унищоЖи всяко началство и всяка власт и сила. Досега Господ Исус Христос царува като Чо- вешкия Син, слуЖейки като БоЖий Пос- редник. На края на хилядолетното царс- тво БоЖиите цели на земята ще бъдат постигнати съвършено. Всяка съпроти- ва срещу Него ще бъде съборена и всички врагове - унищоЖени. Царуването на Христос като Човешки Син ще даде път на Вечното царуване в небето. Неговото царуване като БоЖий Син в небето ще продълЖи вечно. 15:25 25 стих подчертава истината, която беше току-що казана, а именно, че Христовото царство ще продълЖи, до- като всяка следа от бунт и насилие бъ- де заличена. 15:26 Дори и по Време на хилядолетно- то царство на Христос хората ще про- дълЖат да умират и особено онези, кои- то се бунтуват срещу Господа. Но на Съда на Големия бял престол смъртта и адът ще бъдат хвърлени в огненото езеро. 15:27 Бог е наредил така, че всичко да бъде полоЖено под краката на Господ Исус. Покорявайки всичко на Него, Бог естествено изклк>чва Себе Си. 27 стих е един доста труден за разбиране стих, 476 1 Коришпяни 15  тъй като не е сьбсем ясно за кого се от-
насЯ/всяко местоимение. Бихме могли да го перифразираме така: „Защото Бог е покорил Всичко под нозете на Христос. Но когато Бог казВа, че Всичко е покоре- но на Христос, явно е, че Бог, Който е поставил Всичко под Христос, изклк)чВа Себе Си." Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|