Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
| главата и В сътрудничество с другите.
12:15 Разбирането за многообразието като ЖизненоваЖна характеристика на нормалното, здраво тяло ще ни предпа- зи от две опасности - от опасността да подценяваме себе си (15-20 cm.) и от опасността да подценяваме другите (21- 25 cm.). Би било глупаво, ако кракът се смяташе за маловаЖен, защото не моЖе да върши работата на ръката. Нали той моЖе да стои, да Върви, да тича, да се изкачва, да танцува, да рита и да пра- ви още много други неща. 12:16 Ухото не трябва да се чувства безполезно, понеЖе не е око. Обикновено никой от нас не обръща особено внима- ние на ушите си, докато не започне да ог- лушава. ЕдВа тогава осъзнава каква по- лезна работа вършат те. 12:17 Ако цялото тяло беше око, то щеше да представлява едно странно глу- хо същество, подходящо само за цирково представление. Или ако тялото имаше само уши, нямаше да има нос, с който да помирише изтичащия газ и много скоро нямаше да моЖе и да чува, тъй като или щеше да изпадне в безсъзнание, или да ум- ре. ТоВа, което ПаВел иска да подчертае тук, е, че ако цялото тялото беше един език, щеше да бъде едно ненормално и чу- довищно образуваше. Коринтяните об- ръщат толкова много внимание на дар- бата на говоренето на езици, че създа- ват едно местно събрание, което Всъщ- ност представлява само един език. То моЖе да говори, но за съЖаление това е единственото, което моЖе да прави! 12:18 Бог не моЖе да има такива глупа- ви намерения. В Своята несравнима мъд- рост Той е наредил отделните части... в тялото така, както Му е било угодно. Едва ли има човек, който да каЖе, че Той 459 1 Коринтяни 12  не е знаел kakBo праВи! Нека да Му отда-
дем дълбоката си благодарност за дар- бата, която ни е дал, какВато и да е тя, и да я използваме с радост за Негова сла- ва и за назиданието на другите. Да за- вшкдаме на нечия чуЖда дарба, е грях. То- ва означава да се бунтуваме срещу Бо- Жия съвършен план за нашия Живот. 12:19 Не е възмоЖно да си представим тяло, което се състои само от една част. Затова коринтяните трябВа да си спомнят, че ако всички имаха дарбата да говорят езици, не биха могли да функци- онират като тяло. Макар и не толкова впечатляващи и зрелищни, другите дар- би са също толкова необходими. 12:20 Според БоЖията наредба части- те са много, но тялото е едно. Всичко това ни изглеЖда много ясно във връзка с чоВешкото тяло, но то трябва да ни стане също толкова ясно и във връзка с нашето слуЖение в църквата. 12:21 Колкото е безсмислено един чо- век да заВиЖда на друг човек заради не- говата дарба, толкова е безсмислено и когато някой подценява дарбата на дру- гия или смята, че не се нуЖдае от други- те. „Окото не моЖе да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на но- зете: Не сте ми потребни." Окото мо- Же да гледа как ръката върши различни неща, но не моЖе да ги Върши. То е зави- симо от ръката В това отношение. По- добно и главата моЖе да знае, че трябва да отиде на някое място, но разчита на краката да я заведат там. 12:22 Някои части на тялото... изг- леждат по-слаби от други. Така напри- мер бъбреците не изглеЖдат толкова силни колкото ръцете. Но без бъбреци- те не моЖем, докато без ръцете моЖем. Хората могат да Живеят без ръце и без крака, и дори без език, но не могат да Жи- веят без сърце или без бели дробове, или без мозък. И Въпреки това тези Жизне- новаЖни органи никога не се показват на открито. Те изпълняват функциите си незабелеЖимо. 12:23 Някои части на тялото са прив- лекателни, докато други - не чак толко- ва. Ние компенсираме това, като ги пок- риваме с дрехи. По този начин същест- вува една взаимна гриЖа меЖду частите, която свеЖда разликите до минимум. 12:24 Благоприличните части на тя- лото нямат нуЖда от допълнително внимание. Но Бог е сглобил всички отдел- ни части на тялото в едно органично ця- ло. Някои части са благоприлични, други - неблагоприлични. Някои са представи- телни, други - не толкова представи- телни. Но Бог ни е дал инстинкт, за да моЖем да оценяваме правилно всички части и да разбираме, че те всички зави- сят една от друга, както и за да компен- сираме недостатъците на онези, които не са толкова красиви. 12:25 Взаимната гриЖа на отделните части една за друга предотвратява раз- цепленията или раздора в тялото. Една- та дава на другата това, което е необ- ходимо, и получава в замяна помощта, която само другата част моЖе да й да- де. Така трябва да бъде и в църквата. Прекаленото внимание към една-единс- тВена дарба на Духа Води до конфликти и разцепления. 12:26 ТоВа, което наранява една част, наранява и всички части. Това е един добре познат факт в човешкото тяло. Така например треската не се огранича- ва само в една част от тялото, а засяга целия организъм. Същото става и при други болести и болки. Често пъти очни- ят лекар моЖе да види тумор в мозъка, бъбречна болест или чернодробна инфек- ция само като погледне окото. Причина- та е в това, че макар и тези части да са отделени и обособени една от друга, те Всички са части на едно тяло и връзка- та меЖду тях е толкова Жизнена, че оно- ва, което засяга една част, засяга и всич- ки останали. Затова, вместо да се чуВс- тВаме недоволни от нашата съдба или вместо да се чувстваме независими от другите, ние трябВа да имаме истинско чувство за солидарност в Тялото на 460 1 Коришпяни 12  Христос. Всяко нещо, което наранява
някой друг християнин, трябва да ни при- чиняба най-дълбока скръб. Също така, ако Видим, че някой християнин се слави, не трябва да му завиЖдаме, а да се рад- ваме заедно с него. 12:27 ПаВел напомня на коринтяните, че те са тялото на Христос. Това не оз- начава цялото тяло на Христос, нито едно от телата на Христос, тъйкато има само едно Тяло. Това само моЖе да означава, че коринтяните заедно образу- ват един микрокосмос или една миниа- тк>ра на Христовото Тяло. Поотделно Всеки един от тях е част от това голя- мо единно общество. Като такъв той трябва да изпълнява своите функции, без да чувства никаква гордост, независи- мост, завист или безполезност. 12:28 Тук апостолът ни даВа още един списък от дарби. Нито един от двата списъка не трябва да се смята за изчер- пателен. „И Бог е поставил някои в цър- квата да бъдат: първо апостоли." Ду- мата „първо" показва, че не всички са апостоли. Дванадесетте апостоли са мъЖе, които са били изпратени от Гос- пода като Негови посланици. Те са били заедно с Него по време на земното Му слуЖение (Деян. 1:21, 22) и с изклк)чение на Юда са Го видели след Неговото въз- кресение (Деян. 1:2, 3, 22). Но освен два- надесетте ученика има и други апосто- ли. Най-белеЖитият от тях е апостол Павел. Апостоли са били и ВарнаВа (Де- ян. 14:4, 14); ЯкоВ, братът на Господа (Гал. 1:19); Сила и Тимотей (1 Сол. 1:1; 2:6). Заедно с ноВозаветните пророци апостолите са поставили основата на църквата с това, което са поучавали за Господ Исус Христос (Еф. 2:20). В този смисъл на думата вече няма пророци. В един по-широк смисъл ние все още имаме пророци и основатели на църкви, изпра- тени от Господа. Но вместо да ги нари- чаме пророци, ние ги наричаме мисионе- ри, като по този начин избягваме да съз- даваме впечатлението, че те имат из- ключителната Власт и сила на ранните апостоли. След апостолите идват пророците. Ние вече казахме, че пророците са били БоЖии говорители - хора, които са про- изнасяли самото БоЖие слово във време- то преди появата на Библията в цялос- тния и писмен вид. Учителите са онези, които взимат БоЖието слово и го разяс- няват на хората по разбираем начин. Чу- десата моЖе би се отнасят до Възкреся- ването на мъртвите, изгонването на де- моните и пр. Както вече обяснихме, из- целителните дарби са свързани с мигно- веното излекуване на болести на тяло- то. Помаганията обикновено се свърз- ват с работата на дяконите, които от- говарят за материалните проблеми на църквата. От друга страна, дарбата на управляванията се свързва с работата на старейшините или епископите. Това са мъЖе, на които е поверена благочес- тивата и духовна гршка за местната църква. Последна в списъка е дарбата на езиците. Ние смятаме, че редът в спи- съка има значение. Павел споменава на първо място апостолите, а на последно - езиците, докато коринтяните поста- вят на първо място езиците, а на послед- но - апостолите! х 12:29, 30 Въпросите, които задава апостолът - дали всеки вярващ има една и съща дарба, било то да бъде апостол или пророк, или учител, или да върши чу- деса, или изцеления, или да помага, или да управлява, или да говори езици, или да тълкува езици - предполагат отрицате- лен отговор, което личи от граматичес- ката им конструкция на оригиналния език.46 Следователно всяка мисъл, изра- зена, Внушена или подразбрана, че всич- ки трябва да имат дарбата на говорене на езици, е противна на БоЖието слово и чуЖда на целия контекст, в който се говори за едно тяло с различни части, всяка от които има отделна функция. Ако не всички имат дарбата на гово- рене на езици, както е казано тук, тога- ва не е правилно да се проповядва, че ези- 461 1 Коринтяни 12,13  ците са белег на кръщението от Духа.
Защото 6 този случай не Всеки би бил кръстен с тоВа кръщение. Но истината е, че Всички ВярВащи са се кръстили В Ду- ха (13 cm.). 12:31 Когато Павел казва: „Копнейте за по-големите дарби", той гоВори на ко- ринтяните като цяло, а не като отдел- ни индивиди. Той им казва, че като съб- рание те трябва да Желаят да имат ед- но добро съчетание от дарби, които да слуЖат за назидание. Най-добрите дарби са тези, които са най-полезни, а не кои- то са най-зрелищни. Всички дарби се да- ват от Светия Дух и нито една от тях не трябва да бъде презирана. И Все пак истина е, че някои от дарбите носят по- голяма полза на тялото от други. Това са и дарбите, за които Всяко местно съб- рание трябва да се моли на Господа да му бъдат дадени. „А при все това аз ви показвам един още по-превъзходен* път." С тези думи Павел въвеЖда главата на лк>бовта (1 Кор. 13). Това, което Павел иска да каЖе, е, че простото притеЖание на дарбите не е толкова ваЖно, колкото упраЖнява- нето на тези дарби В лкзбов. Л1обовта не мисли за себе си, а за другите. Чудесно е да видиш един човек, необикновено нада- рен от Светия Дух, но още по-чудесно е да видиш как този човек използва тази своя дарба не за да привлича Вниманието към себе си, а за изграЖдане на другите Във Вярата. Хората са склонни да отделят 13 гла- Ва от контекста, В който е поставена. Те гледат на нея като на едно отклоне- ние, чиято цел е да намали напреЖение- то от 12 и 14 глава, които разглеЖдат проблема с езиците. Но това не е така. 13 глава е една ЖизненоВаЖна и неотде- лима част от обосновката на Павел. Злоупотребата с езиците явно е при- чинила много разногласия В събранието. Използвайки дарбите си за самоизтъква- * Правилният превод не е „превъзходен", а „по-превъзходен". - Бел. на прев. не, самоизграЖдане и самозадоволяване, „харизматиците" не са действали в лк> бов. Те са получавали удовлетворение да говорят пред публика на езици, които ни- кога не са учили, но това е създавало ис- тински проблеми за другите, които е трябвало да седят и да слушат нещо, ко- ето не са разбирали. Павел подчертава, че всички дарби трябва да се упраЖняват в дух на лк>бов. Целта на л1обоВта е да помага на другите, а не да угаЖда на се- бе си. ВъзмоЖно е „нехаризматиците" също да са отговаряли с действия на нелк)бов. Те моЖе би са отивали до такива край- ности като твърденията, че всички ези- ци са от дявола. Техните гръцки езици са били моЖе би по-небъздърЖани от „ха- ризматичните" езици! Липсата им на лк)боВ е била моЖе би по-лоша от сама- та злоупотреба с езиците. Затова Павел напомня на всички, че лкзбовта е необходима и за двете стра- ни. Ако те се отнасят с лк)бов една към друга, проблемът до голяма степен ще се разреши. ТоВа е проблем, който не нала- га отлъчване или разцепление, а проблем, който изисква лк>бов. 13:1 Дори и човек да моЖе да говори всички езици - и човешки, и ангелски, но не използва тази си способност за добро- то на другите, тя няма да бъде нито по- полезна, нито по-приятна от звънтене- то или дрънченето на метални предме- ти, които се удрят един в друг. Там, къ- дето изговореното слово не се разбира, от него няма полза. То е също като драз- неща нервите караница, която с нищо не допринася за общото добро. За да има полза от езиците, те трябва да се тъл- куват. Но дори и тогава словото, което се казва, трябва да е за назидание. Под „ангелски езици" моЖе би трябва да се разбира възвишена реч, но те не са непоз- нати езици, тъй като винаги, когато ан- гелите са говорели на хората в Библия- та, те са правели това на обикновен, лес- но разбираем език. 462 1 Коринтяни 13  13:2 По същия начин човек моЖе да по-
лучава чудни откровения от Бога. МоЖе да знае големи БоЖии тайни и невероя- тни истини, непознати дотогава на хо- рата, но открити сега на него. МоЖе да получи голям прилив от боЖествено зна- ние, предадено му по свръхестествен на- чин. МоЖе да му бъде дадена героична вя- ра, с която да премества планини. И въпреки това, ако той използва тези чудни дарби само за своя облага, а не за назидание на другите части на Христо- вото Тяло, те няма да имат никаква стойност и техният притеЖател няма да представлява нищо, няма да носи ни- каква полза на другите. 13:3 И ако апостолът раздаде всичкия си имот за прехрана на бедните или до- ри предаде тялото си на изгаряне, всич- ки тия храбри дела няма да го ползват никак, ако не са извършени в дух на лк>- бов. Ако той само се опитва да привле- че вниманието към себе си и да си създа- де по-голяма популярност, тогава тази негова добродетелност няма да струва пукната пара. 13:4 Някой беше казал: „Тази глава не започва като трактат върху лкобовта, а както повечето литературни бисери в НЗ, се въвеЖда във връзка с някаква местна ситуация." ХодЖ характеризира коринтяните по следния начин: нетър- пеливи, недоволни, завистливи, надути, егоистични, непочтителни, незаинтере- совани от чувствата и нуЖдите на дру- гите, подозрителни, раздразнителни и придирчиви. И така, на тези отрицателни качест- ва апостолът сега противопоставя по- лоЖителните качества на истинската лк>бов. Най-напред „лкЯювта дълго тър- пи и е милостива". Дълготърпението означава да моЖеш търпеливо да издър- Жаш на всички предизвикателства. Ми- лостта е активната доброта, вършене- то на дела в интерес на другите. „Лкь бовта не завшкда" на другите; точно обратното - тя се радва, когато други- те се почитат и издигат. „Лк>бовта не се превъзнася, не се гордее." Тя разбира, че всяко нещо, което има, е дар от Бога, и че човекът няма нищо, с което да се гордее. Дори и дарбите на Духа се разп- ределят по суверенен начин от Бога и не трябва да правят човека горд или надме- нен, независимо колко впечатляваща мо- Же да е дарбата, която притеЖава. 13:5 Л1обовта „не безобразничи". Ако един човек наистина действа в лк>бов, той ще бъде мил и внимателен. Лобов- та не търси егоистично своето, а се ин- тересува от това, което ще помогне на другите. Лкобовта „не се раздразнява", а се съгласява да търпи обиди и оскърб- ления. Л1обовта не мисли зло - тоест не приписва лоши мотиви на другите и не проявява подозрителност към техните действия. Тя е простодушна. 13:6 ЛЪбовта „не се радва на неправ- дата, а се радва заедно с истината". В човешката природа има една недостой- на Жилка, която кара човека да се радва на това, което не е право, особено кога- то му се струва, че даден несправедлив акт ще му донесе облаги. Това не е духът на лЪбовта. Лкобовта се радва винаги, когато побеЖдава правдата. 13:7 Изразът „всичко премълчава" моЖе да означава или че лк>бовта търпе- ливо издьрЖа всичко, или че скрива греш- ките на другите. Думата, преведена ка- то „премълчава", моЖе да се преведе и като „покрива". Шобовта не разгласява излишно грешките на другите, макар и да проявява твърдост, когато трябва да се упраЖни благочестиво наказание. „На всичко хваща вяра": тълкува действията и събитията по възмоЖно най-полоЖителен начин. „На всичко се надява": горещо Желае всичко да бъде за добро. „Всичко търпи", когато е прес- ледвана или към нея проявяват лошо от- ношение. 13:8 След като е описал характерните качества на вярващите, които упраЖня- ват своята дарба в лк>бов, апостолът сега набляга на постоянството на лю- бовта, което се противопоставя на вре- 463 1 Коринтяни 13  менния характер на дарбите. „Лк>бовта
никога не отпада." Л1обовта ще продъл- Жи и през цялата Вечност, 6 смисъл че ние ще обичаме Господа и ще се обичаме един друг, докато тези дарби ще траят само Временно. ПасаЖът от 8 до 13 cm. се тълкува по два основни начина. Според традицион- ния начин дарбите на пророкуването, го- воренето на езици и знанието ще прес- танат, когато вярващите влязат във вечността. Според втория начин тези дарби вече са престанали и това се е слу- чило, когато е бил завършен Канонът на Писанията. За да ви дадем представа и за двете мнения, ще се опитаме да пре- разкаЖем пасаЖа от 8 до 12 cm. no два на- чина под заглавията ВЕЧНО СЪСТОЯ- НИЕ и ЗАВЪРШЕН КАНОН.  ВЕЧНО СЪСТОЯНИЕ
Лк>бовта никога не преминава. За раз- лика от нея пророчествата, които съ- ществуват сега, ще се прекратят, кога- то Божиите хора отидат у дома на не- бето. Дарбата на знанието, която съ- ществува сега, ще се прекрати, когато достигнем окончателното си осъщест- вяване в слава. (Когато Павел казва, че знанието ще се прекрати, той няма предвид, че в небето няма да има знание. Той има предвид свръхестествената дарба на знание, чрез която човекът по- лучава знание за някоя божествена исти- на по свръхестествен начин.) 13:9 В този Живот нашето знание е в най-добрия случай частично и затова ние имаме нуЖда от пророчества. Има мно- го неща в Библията, които не разбира- ме, и много тайни в БоЖието провиде- ние. 13:10 Но когато дойде съвършеното, тоест когато достигнем съвършеното състояние във вечния свят, тогава дар- бите на частичното знание и частично- то пророчество ще се прекратят. 13:11 Този Живот моЖе да се сравни с детството47, когато нашето говорене, ЗАВЪРШЕН КАНОН Лкобовта никога не преминава. Но про- рочествата (от времето на ПаВел) ще престанат, тъй като нуЖдата от та- кива преки откровения ще изчезне след написването на последната книга от НЗ. Езиците, които все още се използ- ват по времето на Павел, ще се прекра- тят (сами), когато шейсет и шестте книги на Библията бъдат завършени, за- щото повече няма да има нуЖда да се потвърждава проповядването на апос- толите и пророците (Евр. 2:3,4). Знани- ето за боЖествените истини е било да- дено от Бога на апостолите и пророци- те, но то също ще се прекрати, когато цялото християнско учение бъде дадено веднъЖ завинаги. Ние, тоест апостолите, знаем отчас- ти (в смисъл че все още получаваме бо- говдъхновено знание чрез пряко откро- вение от Бога) и отчасти пророкуваме (тъй като моЖем да изразим само час- тичните откровения, които получава- ме). Но когато дойде съвършеното, т. е. когато Канонът бъде завършен след на- писването на последната книга на НЗ, тогава периодичните или откъслечните откровения на божествената истина ще престанат и с изказването на тази истина ще се свърши. ПоВече няма да има нуЖда от частични откровения, тъй като хората ще имат пълното Бо- Жие слово. Дарбите на знаменията са свързани с детството на църквата. Самите дарби 464 1 Коришпяни 13,14  разбиране и мислене са много ограничени
и много незрели. Небесното състояние моЖе да се сравни със зрелостта. Тога- Ва нашето ^детство" ще бъде нещо от- 13:12 Докато сме на земята, ние вшк- даме нещата неясно и неопределено, Все едно че гледаме В мътно огледало. За разлика от земята небето ще бъде ка- то да гледаме нещата лице В лице, то- ест без нищо, което да замъглява обра- за. Сега нашето знание е частично, но тогава ще познаем напълно - така как- то и ние сме били познати. Ние никога няма да имаме пълно знание, дори и в не- бето. Само Бог е всезнаещ. Но тогава нашето знание ще бъде много по-пълно от сега. не ра били детски; те са били едни необ- ходими дарове на Светия Дух. Но след събирането на пълното БоЖие открове- ние в Библията, дарбите на чудесата са престанали. Думата „дете"47 тук озна- чава „бебе, което още не моЖе да гово- ри добре". Сега (по време на апостолската епо- ха) ние вшкдаме неясно, като в огледало. Нито един от нас (апостолите) не е по- лучил пълното БоЖие откровение. То ни се дава на части, като парченца от кар- тинка за нареждане. Когато Канонът на Библията бъде завършен, неяснотата ще изчезне и ние ще вшкдаме цялата кар- тина. Нашето знание (като апостоли и пророци) понастоящем е частично. Но когато последната книга от НЗ бъде на- писана, ние ще знаем по-пълно и по-близ- ко от когато и да било преди това.  13:13 Вярата, надеЖдата и лк>бовта
са това, което Кели нарича „главните морални принципи, характерни за хрис- тиянството". Тези благодатни милос- ти на Духа са не само no-висши от дар- бите на Духа, но и по-дълготрайни. Нак- ратко казано, плодът на Духа е по-ваЖен от дарбите на Духа. А лк)бовта е най-голямата от тези милости, защото е по-полезна за други- те. Тя не е егоцентрична, а „другоцент- рична". И така, преди да приключим с разглеж- дането на тази глава, искаме да напра- вим няколко забелеЖки. Както Вече спо- менахме no-горе, едно широко прието тълкуване на пасаЖа от 8 до 12 cm. е, че в него се прави сравнение меЖду услови- ята в този Живот и условията във веч- ността. Но има много верни християни, които се придърЖат към мнението, че тук се говори за времето на ЗАВЪРШЕ- НИЯ КАНОН. Те вярват, че целта на дарбите на знаменията е била да пот- върдят проповедите на апостолите пре- ди даването на БоЖието слово в оконча- телния му писмен Вид и че нуЖдата от тези дарби:чудеса е отминала след за- вършването на НЗ. Макар и да заслуЖа- ва сериозно внимание, това мнение едва ли моЖе да се докаЖе с твърда полоЖи- телност. Дори и да вярваме, че дарбите на знаменията са престанали в края на апостолската епоха, ние не моЖем да ка- Жем с абсолкшша сигурност, че Бог няма да поЖелае да използва тези дарби днес. Независимо кое мнение поддърЖаме - първото или второто - трябва да зна- ем, че непреходната поука на този пасаЖ е, че докато дарбите на Духа са частич- ни и временни, плодът на Духа е вечен и по-превъзходен. Когато действаме в лк>- бов, това ще ни спаси както от непра- вилно използВане на дарбите, така и от разцепленията и раздорите, които се по- лучават вследствие на злоупотребата с тях. 14:1 Връзката меЖду тази и предишна- та глава е явна. Християните трябва да преследват лк>бовта. Това означава, че те винаги трябва да се стремят да слу- Жат на другите. Те също така трябва ревностно да копнеят и за духовните дарби в своето събрание. Вярно е, че дар- 465 1 Коршмпяни 14  бшпе се разпределят от Духа, както Му
е угодно, но също толкова Вярно е и то- Ва, че ние момеем да искаме дарби, които ще бъдат с най-голямо значение за мест- ното събрание. Затова ПаВел ни предла- га да Желаем особено много дарбата на пророкуването. По-нататък той обяс- нява защо пророкуването е от по-голяма полза от езиците. 14:2 Този, който говори на език, без да има тълкувател, не носи полза на събра- нието. Бог разбира какво казва той, но хората не разбират, защото за тях то- ва е един чуЖд език. Той моЖе да изрича чудни истини, непознати дотогава на ни- кого, но от това няма никаква полза, за- щото никой не го разбира. 14:3 От друга страна, онзи, който про- рокува, назидава другите, увещава ги и ги утешава. Причината за това е, че той говори на езика на хората. Когато Павел казва, че пророкът изграЖда, насърчава и утешава хората, той не дава определе- ние. Той просто казва, че това са следс- твията от предаването на едно посла- ние на език, който хората разбират. 14:4 4 стих често се използва за оправ- даване на личната употреба на езици за самоназидание. Но фактът, че думата „църква" се среща девет пъти в тази Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|