Уилиям макдоналд к о г нови
:1 Павел смята за излишно да пише на
Изтегляне 13.85 Mb.
|
9:1 Павел смята за излишно да пише на коринтяните за нуЖдата от даване на финансова помощ на светиите, но все пак решава да им напише някои неща. Мо- Же би този стих съдърЖа известно коли- чество ирония. Всъщност в някои отно- шения наистина е излишно да им пише за това. Още от самото начало коринтя- ните са показали Желание да участват в събирането на тази помощ. Така че, кол- кото до Желанието, те имат с какво да се похвалят. Но за съЖаление те просто не са осъществили това свое Желание на практика. Затова той смята, че всъщ- ност има нуЖда да пише за излишното. 9:2 Никой не се съмнява в усърдието на коринтяните. Още от момента, когато са разбрали за този проблем, те са пока- зали ревност и готовност да помогнат за неговото разрешаване. Павел дори се е похвалил с тях пред християните в Ма- кедония. Той им е казал, че Ахая е гото- ва още от миналата година. Наимено- ванието Ахая, кзЖната част на Гърция, се използва тук за обозначение на Ко- ринт, тъй като той се намира в нея. Ко- гато македонците са чули, че христия- ните в Коринт са били готови още пре- ди една година, много от тях са били под- будени, тоест много от тях са се зара- зили от даването на християните в Ко- ринт и са решили да участват и.те с ця- лото си сърце. 9:3 Когато Павел казва, че е изпратил братята, той има предвид точно това. Използването на минало време предста- вя действието като видяно от читате- лите, а не от писателя. Братята са тримата братя, за които се говори в предишната глава: Тит и двамата нена- зовани по име християни. Те са изпрате- ни, за да не излезе, че Павел напразно се е хвалил с коринтяните относно тяхното 536 2 Коришпяни 9  участие В дарението. Задачата на три-
мата братя ще бъде да помогнат за при- готвянето на дарението до идването на Павел. 9:4 Когато апостолът се отправи на това пътешествие на 1ог от Македония към Коринт, има голяма вероятност ня- кои от македонските вярващи да тръг- нат с него. И тогава колко неудобно ще се почувства апостол Павел, ако, след като се е похвалил с коринтяните, тези македонци дойдат и намерят, че корин- тяните всъщност нищо не са направили! При това полоЖение Павел ще бъде зас- рамен заради своята увереност в корин- тяните, а още повече ще бъдат засраме- ни самите коринтяни, които тогава ще имат истинска причина се чувстват не- удобно заради своята недобросъвест- ност. Преводът на Филипс на този стих е доста Живописен: „ Защото, меЖду нас казано, ще бъде го- лямо излагане, ако някои от македонци- те дойдат с мен на това пътуване и ви намерят неприготвени за това дарение! Ние - да не каЖа вие - ще бъдем уЖасно засрамени само защото сме били толко- ва горди и уверени във вас." 9:5 Поради тази причина Павел е наме- рил за необходимо да помоли тези три- ма братя да отидат в Коринт преди не- го. Те трябва да приготвят предвари- телно обещаната отпреди помощ за ерусалимските светии, за да бъде гото- ва като щедро дарение, а не като не- охотно задължение. Тук няма и намек за това, че тази помощ трябва да се изпро- си от светиите с увещание, защото тя трябва да бъде изява на тяхната щед- рост, дадена по собствената им свобод- на воля. Е. Добрите награди за щедрото да- ване (9:6-15) 9:6 В пасаЖа от 6 до 15 стих са изброени няколко чудесни награди и облаги от християнското даване. Първото, което четем тук, е законът на Жътвата. Все- ки селскостопански труЖеник знае, че ако иска да поЖъне изобилна реколта, трябва да посее изобилно зърно. МоЖе би стопанинът вече е готовза сеитба? Как тогава трябва да сее - дали да посее всичкото зърно, или да вземе част от не- го и да го използва за храна през идещи- те месеци? От този стих разбираме, че който посее щедро, ще шикъне неколко- кратно повече от това, което е посял. Нека никога не забравяме този пример от селското стопанство! Стопанинът никога не Жъне толкова, колкото е по- сял, а много повече. Така е и в християн- ското даване: християнинът не получа- ва толкова, колкото е дал, а много пове- че. И, разбира се, това, което получава, не са толкова пари, колкото духовни бла- гословения. 9:7 Всеки трябва да дава според как- то е решил в сърцето си. Най-напред той трябва да реши колко му е необходи- мо, за да задоволи непосредствените си нуЖди и да отговори на реалните разхо- ди, които му налага нормалният Живот. След това той трябва да помисли и за нуЖдите на своите братя и сестри хрис- тияни и за изискванията, които Хрис- тос предявява към него в това отноше- ние. Когато прецени Всички тези съобра- Жения, той трябва да даде „без да се скъ- пи и не от принузкдение". ВъзмоЖно е един християнин да даде и въпреки това да не се чувства щастлив. ВъзмоЖно е също така един християнин да даде под влиянието на някакъв емоционален на- тиск или обществена принуда. Нито ед- но от тези дарения обаче няма стой- ност пред Бога. „Бог обича онзи, който дава на драго сърце." Английската дума hilarious* произлиза от думата cheerful (hilaron)**. Дали Бог наистина има нуЖда от на- шите пари? Едва ли. Нали добитъкът по хиляди хълмове Му принадлеЖи и дори да
537 '2 Коришпяни 9  имаше нужда от нещо, Той нямаше да ни
го каже (Пс. 50:10-12). Това, което дейс- твително има значение за Него, е разпо- ложението на нашето сърце. Той обича християните, които толкова са изпъл- нени с Господната радост, че охотно споделят с другите това, което имат. „Бог обича онзи, който дава на драго сърце", защото, както казва Джаует: „Драговолното даване сераЖда от лк>- бовта. То свидетелства, че този човек обича другия човек и се наслаЖдава от това общение. Даването е езикът на лк>- бовта; всъщност тя не говори друг език. „Бог толкова възлЬби... че даде!"ЛЬбов- та се осъществява, като се отдава. И до- ри да притеЖава всичко, л/обовта всъщ- ност няма нищо. w 9:8 Тук ние имаме едно обещание, спо- ред което, ако човек наистина иска да бъде щедър, Бог ще се погрижи да му пре- достави възможност да се прояви като такъв. Думата „благо" тук се използва като синоним на „блага". Бог е силен да ни даде блага, така че да имаме доста- тъчно не само самите ние, но и да мо- жем да дадем на другите, като по този начин изобилстваме във всяко добро де- ло. Обърнете внимание на честото изпол- зване на местоименията „всяко", „всяко- га", „всички": „всякакво благо", „всяко- га", „всичко... достатъчно", „всяко доб- ро дело". 9:9 Тук апостолът ни предлага един ци- тат от Псалм 112:9. Изразът „разпръс- на щедро" се отнася до засяването на се- мето. Текстът описва един човек, кой- то е бил щедър 6 сеитбата на зърното, или, според практическото приложение на този пример, в милостивите си дела. Конкретната милостиня, за която тук се говори, е даването на бедните. Ще за- губи ли той от това, или не? Разбира се, че не! Защото неговата правда трае до века. Това означава, че ако ние разпръск- ваме обич така щедро, както сеячът разпръсква своето зърно, ще натрупаме за себе си богатства в небето. По такъв начин резултатът от нашите милости- ви дела ще остане завинаги. 9:10 Примерът със сеяча продължава и в този стих. Същият Бог, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще напра- ви така, че онези, които показват ми- лост към другите, да пожънат награди, част от които са изброени тук. Най-нап- ред той „ще умноЖи вашето семе за се- ене". Това ще рече, че Бог ще даде още по- вече възможности за показване на ми- лост към Неговите хора и още по-изо- билни резултати от показаната ми- лост. След това Той „ще прави да изо- билстват плодовете на вашата прав- да". Коринтяните са показали правда, като са участвали в събирането на даре- ние за светиите в Ерусалим. Като след- ствие от това даване те ще получат плодове във вид на вечна награда. Кога- то Бог увеличи способността им да да- ват и те пораснат в щедрост, награди- те им също ще се увеличат. 9:11 От този пасаж става ясно, че чо- век никога не обеднява, когато дава за Господа, а че всяка негова милостиня се отразява в награда, която е много по-го- ляма от самата милостиня. Затова тук Павел казва, че чрез даването христия- ните ще бъдат обогатени във всяко от- ношение, за да могат още повече да по- казват щедрост. Когато апостолите виждат как коринтяните растат 6 бла- годатта на даването, те (апостолите) благодарят на Бога. 9:12 След като подаръкът от корин- тяните пристигне в Ерусалим, той не само ще запълни нуждите на светиите, но и ще бъде повод за много хора да бла- годарят на Бога. Обърнете внимание колко често Павел поставя ударение върху значението на благодаренето. Вся- ко нещо, което води до благодарение на Господа, се счита от апостола за особе- но важно. 9:13 Подаръкът на коринтяните има и други благоприятни последствия. Той ще послужи като доказателство пред logeuckume християни, че Христос наис- 538 2 Коришпяни 9,10  пиша е подействал в живота на тези
обърнали се към християнството езич- ници. Имало е Време, когато еврейските християни са изпитвали истински съм- нения по отношение на обръщението на хора като коринтяните. Може би те не са ги смятали за пълноценни християни. Но това дарение ще бъде за тях голямо доказателство за истинността на вя- рата на коринтяните и еврейските хрис- тияни ще прославят Бога за това, кое- то Христовото благовестие е извърши- ло в Ахая, а така също и за щедрата по- мощ, която са получили от там. 9:14 Но това не е всичко! Има още две благоприятни последствия. Заради пода- ръка, който са получили от коринтски- те светии, ерусалимските християни ще внимават да се молят за светиите в Ко- ринт и това ще заздрави връзката на лк>бов между тях. Светиите в Ерусалим ще копнеят за коринтяните поради по- казаната им изобилна БоЖия благодат. 9:15 На това място Павел просто из- разява чувствата си с едно възклицание! Този стих се е оказал загадка за много из- следователи на Библията, които не мо- гат да видят връзката между него и то- ку-що казаното. За тях е трудно да раз- берат какво означава изразът „Него- вият неизказан дар". Но на нас ни се струва, че с наближа- ването на края на тази глава, която раз- глежда въпроса за християнското дава- не, апостол Павел все повече и повече мисли за най-великия от всички дарите- ли - Самия Бог. Той също така мисли и за най-големия от всички дарове - Господ Исус Христос. Затова той завършва та- зи глава от Писмото към своите братя в Коринт с това приповдигнато възкли- цание. Те са Божии деца и последовате- ли на Христос. Нека да следват тези достойни примери! Ш. Защитата на Павел на неговото апостолство (10-13 гл.) Последните четири глави на това Пос- лание са посветени главно на защитата на Павел на неговото апостолство. Осо- бено подходящо описване на тази част от писанията на Павел са думите, кои- то казва за тях апостол Петър: „... в ко- ито... има някои неща, мъчни за разбира- не." Очевидно тук Павел отговаря на об- винения, които са били отправени срещу него от неговите критици. А ние сме принудени да правим заклк>ченията си относно характера на тези обвинения, като изучаваме текста, който съдържа отговорите на Павел. В тази глава апос- толът доста често говори иронично, макар че е трудно да се разбере кога точ- но той прави това! Независимо от всичко обаче това е един много поучителен текст от Божи- ето скъпоценно слово, без който ние бих- ме били значително по-бедни. А. Отговорът на Павел на хората, които го обвиняват (10:1-12) 10:1 Пасажът от 1 до 6 cm. ни дава отго- ворите на апостола на онези, които го обвиняВат, че той действа със светски методи. Най-напред апостолът представя се- бе си съвсем просто като „сам аз, Па- вел". След това, вместо да заповядва на светиите, той ги моли. И на трето мяс- то, той основава своя призив на кро- тостта и неЖността на Христос. Тук апостолът има предвид, разбира се, жи- вота на Господ Исус като Човек на земя- та. Това, между другото, е и едно от малкото споменавания на живота на Спасителя на земята от страна на Па- вел. Обикновено апостолът говори за Христос като за възнесения, просла- вения Господ, Който седи от дясната страна на Бога в небесата. Продължавайки да говори за себе си, Павел казва: „... аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъс- твам, ставам смел към вас." Съвсем очевидно е, че тези думи са казани иро- нично. Сигурно неговите критици са каз- валц за него, че когато е сред хората, се държи страхливо, а когато отсъства, е 539 2 Коринтяни 10  смел като лъв. Според тях неговата сме-
лост се вшкда в нетърпимия начин, по който се дърЖи в своите писма. 10:2 Този стих е свързан с първата част на 1 стих. Там Павел започва сти- ха с това, че моли коринтяните, без да уточнява обаче за какво точно ги моли. Тук той обяснява за какво ги моли: моля ви, когато съм ври вас, да не се принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се од-ьрзостя срещу ня- кои, които считат, че ние постъпваме плътски. Той не иска да се одързости към тях така, както възнамерява да се одързости към онези, които го обвиня- ват, че действа плътски. 10:3 Тук апостолът изказва мисълта, че макар и да Живеят в тела от плът, апостолите не участват в християнска- та борба с плътски мотиви или средст- ва. 10:4 ОръЖията, с които во1оват хрис- тияните, не са плътски. Така например, при разпространението на християнско- то евангелие от едно място на друго те не използват нито саби, нито пушки, ни- то стратегическите методи на съвре- менната война. Но това не са единстве- ните плътски оръЖия, които християни- те не използват. Те също така не изпол- зват богатството, властта, влиянието и хитростта за постигането на своите цели. Те използват средства, които са сил- ни пред Бога, за събарянето на крепос- ти. Вярата в Живия Бог, молитвата и послушанието на БоЖието слово са най- ефективните оръЖия на всеки истински войник на Исус Христос. С тях именно се събарят крепости. 10:5 Този стих ни обяснява какво се има предвид под „крепости" в 4 стих. Павел виЖда себе си като войник, кой- то се бори против гордостта на човеш- кото мислене и всякакви аргументи, ко- ито се противопоставят на истината. Истинският характер на тези аргумен- ти се виЖда в израза „против познание- то на Бога". Днес това моЖе да се при- лоЖи към разсъЖденията на учените, еволкоционистите и религиозните фило- софи, които не оставят никакво място за Христос в своето обяснение за неща- та. Той се чувства задълЖен да пленява всяка мисъл да се покорява на Христос. Всички човешки поучения и разсъЖдения трябва да се преценяват в светлината на поученията на Господ Исус Христос. Павел не заклеймява човешкото мисле- не като такова, а само предупреждава, че ние не трябва да позволяваме нашият интелект да бъде използван против Гос- пода и в неподчинение на Него. 10:6 Като войник на Христос апосто- лът също така е готов да накаЖе всяко непослушание, след като коринтяните най-напред покаЖат своето послушание. Той няма да действа против лъЖеучите- лите в Коринт, докато най-напред не се увери в послушанието на вярващите във всичко. 10:7 Първото изречение от този стих моЖе да бъде или въпрос: „Вие гледате ли на външното?" (НВПБКДЖ); или твър- дение: „Вие гледате само на външното" (ПБКДЖ); или заповед: „Погледнете на външното!" (РИСПБ); тоест „Поглед- нете фактите в очите!". Ако го приемем като твърдение, това ще означава, че коринтяните са склонни да съдят за човека по това, дали има, или няма налагащо се присъствие, завладява- що красноречие и впечатляваща логика. Те обръщат повече внимание на външния вид, отколкото на вътрешната дейст- вителност. „Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъЖ в себе си, че както той е Хрис- тов, така и ние сме Христови." Тук Па- вел моЖе би има предвид ония, които са казвали: „Аз съм Христов" (1 Кор. 1:12), противопоставяйки себе си на всички ос- танали. Неговият отговор е, че никой няма право на изключителни претенции върху Христос. Той принадлеЖи на Гос- пода също толкова, колкото и останали- те. 540 2 Коринтяни 10 Независимо кои са християните, кои-
то са мислели, че само те са Христови, Павел не отрича, че те наистина Му при- надлежат. Така че в този пасаЖ той ед- ва ли има предвид лъЖеучителите и из- мамниците, които са се преправяли на Христови апостоли (11:14). ИзглеЖда, че в това Писмо Павел говори за различни противници - едни спасени, други неспа- сени. 10:8 Като апостол на Господ Исус Христос Павел е получил власт във връзка с църквите, които е основал. Цел- та на тази власт е била назиданието на светиите в тяхната най-свята вяра. Лъ- Жеучителите, от друга страна, са уп- ражнявали сред коришпяните власт, ко- ято никога не са получавали от Господа. И не само това, но те са упражнявали тази власт по начин, който е сривал ду- ховния Живот на светиите, вместо да го изграЖдат. Затова Павел казва, че дори и да се похвали малко повече с властта, която Господ му е дал, той няма защо да се срамува от това. Най-накрая негови- те твърдения ще се окаЖат верни. 10:9 Той казва това, за да не изглюкда, че Желае да изплаши християните с пис- мата си. С други думи, ако апостолът трябва да се похвали с властта, дадена му от Бога, той не иска християните да мислят, че се опитва да ги сплаши. Това би означавало да направи услуга на свои- те критици. По-скоро коринтяните трябва да си спомнят, че тази негова власт му е била дадена, за да ги назида- ва, и че той я използва точно така. 10:10 Този стих ни дава възмоЖност да узнаем истинското обвинение срещу апостол Павел. Неговите противници го обвиняват в писането на заплашителни послания, като казват, че „личното му присъствие е слабо и говоренето му - нищгокно". 10:11 Всички, които отправят такива обвинения, трябва да имат предвид, че когато Павел дойде при тях, той ще бъ- де същият, какъвто е и в своите писма. Това не означава, че Павел признава то- ва, което те казват за него - че се е дър- Жал надменно в писмата си. Апостолът ги предупреждава, че когато се срещнат лице в лице, той ще се отнесе с тях съв- сем строго и никак няма да го е страх. 10:12 Явно е, че лъЖеучителите са има- ли навик да се сравняват с другите. Те си- гурно са се сравнявали и с Павел, и то по такъв начин, че са му се подигравали пред коринтяните. Смятали са себе си за „вътрешни" хора, които принадлеЖат към някакво елитно общество. Според тях никой не моЖе да застане до тях и да бъде видян в благоприятна светлина. За- това Павел казва с разбираем сарказъм: „Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, ко- ито препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не пос- тъпват разумно/' Макар и да го обвиня- ват, че е бил твърде смел в своите пис- ма, Павел не счита себе си за толкова смел, че да причисли себе си „към ония, които препоръчват сами себе си", или ония, чийто единствен критерий е тех- ният собствен Живот. Трябва да е ясно, че ако единственият критерий на един човек е самият той, тогава този човек е винаги прав! За такъв човек не моЖе да има място за усъвършенстване. Хората, които правят това, не са разумни. Как- то някой е казал много добре: „Бедата на всички клики и елитни общества е там, че те не признават никакво превъзходс- тво извън себе си." Б. Принципът на Павел: завладяване на нови територии за Христос (10:13-16) 10:13 В пасаЖа от 13 до 16 стих Павел за- явява своето намерение да се похвали са- мо в областта на слуЖението, което Бог му е дал. Той си поставя за правило да не навлиза в чуЖди територии, кога- то се хвали. Това е явен намек за logeuc- ките учители, които са имали навик да се вмъкват във вече основаните от апостол Павел или някой друг христия- 541 2 Коринтяни 10  нин църкви и да строят на чуЖда осно-
ва. Когато са се хвалели, те Всъщност са се хвалели с нещо, което е било резултат от работата на друг човек. Павел казва, че той няма да се похва- ли с неща, които излизат извън област- та на неговото собствено слуЖение, а ще се похвали с местата и хората, с ко- ито Бог е благословил неговото слуЖе- ние. В тази област се намира и град Ко- ринт, тъй като той пръв е отишъл там с благовестието, в резултат на което се е образувала църква. Артър С. Уей предлага следния сполуч- лив превод на този стих: „Но аз... няма да се похваля с изключи- телни постшкения извън полагаемата ми се територия. Аз се ограничавам са- мо в границите на областта на дейст- вие, която ми е определена от Бога, а тя със сигурност вклЬчва и работата ми сред вас." Всъщност Павел е получил поръчение от Господа да занесе благовестието на езичниците. Това поръчение е вклк>чва- ло, разбира се, и Коринт. Апостолите в Ерусалим са били единодушни 8 това ре- шение. По-късно обаче от Ерусалим са започнали да пристигат лъЖеучители, които са навлезли в областта, определе- на от Бога за слуЖението на Павел. 10:14 Апостолът не Желае да се хвали повече, отколкото трябва. Бог му е оп- ределил една област на слуЖение, която е вклк)чвала и Коринт. Той е дошъл в Ко- ринт, проповядвал е благовестието и е основал църква. Ако не беше направил това, моЖеше да бъде обвинен, че се хва- ли „вън от мярката". За да стигне до коринтяните, апосто- лът е преЖивял много изпитания, про- верки, скърби и трудности. Сега други нахълтват в областта, в която той пръв е влязъл, и вероятно се хвалят шум- но със „своите" постшкения. НМПБ предава този стих така: „Ние не прекаляваме в хвалбата си, какъвто би бил случаят, ако не бяхме дошли при вас, защото ние наистина дойдохме пър- ви при вас с благовестието на Христос." 10:15 Апостолът е решен да не се хва- ли с постшкения, които не са пряк резул- тат от неговото лично слуЖение на Христос. Такава именно е вината на kxjeuckume учители: те се хвалят с чуЖ- ди трудове и се опитват да откраднат овците на Павел, като очернят неговия характер, нападат неговото учение и де- монстрират лъЖлива власт. НадеЖдата на Павел е, че когато вя- рата на коринтяните нарасне, той ще моЖе да отиде по-нататък, защото тяхната вяра ще се изяви практически в помощта, която ще му даде възмоЖ- ност да разшири областта си на дейст- вие като БоЖий апостол. Но дори и кога- то по този начин разшири слуЖението си, апостолът ще остане верен на свое- то правило. Засега обаче проблемите в Коринт за- пълват до такава степен времето му, че му пречат да разшири своето слуЖение в области отвъд този град. 10:16 Правилото на апостол Павел е: „да проповядваме благовестието и от вас по-нататък" (моЖе би Западна Гър- ция, Италия и Испания), „а не да се хва- лим с готовото в чуЖда област". Апос- толът няма намерение да навлиза в те- ритории, където други са се трудили, ни- то да се хвали с неща, които други са нап- равили, преди той да стигне до дадено място. В. Най-висшата цел на Павел: препоръчването на Господа (10:17,18) 10:17 Ако някой се хвали, той трябва да се хвали с ГОСПОДА. Без съмнение то- ва означава, че той трябва да се хвали са- мо с това, което ГОСПОД е благоволил да направи чрез него. Това е най-общата насока на аргумента на апостола. 10:18 Нали, в края на краищата, лично- то препоръчване не е това, което спе- челва БоЖието одобрение! Въпросът, който трябва да си зададат Павловите 542 2 Коринтяни 10,11 критици, е следният: „Дали Бог ни е пре-
поръчал, благославяйки нашето слуЖе- ние, със спасени души, изграждане на све- тиите във вярата и основаване на църк- ви? МоЖем ли да покаЖем Господното одобрение, като посочим онези хора, ко- ито са били спасени чрез нашето пропо- вядване?" Това е единственото, което има значение. Павел Желае и моЖе да по каЖе такива доказателства за Господ- ното одобрение на своето слуЖение. В тази и в следващата глава Павел подробно разглеЖда това, което той на- рича „безумие". Той решава да отдели време за „безумието" - да говори добри неща за себе си, макар че никак не му се иска да прави това. То изобщо не му дос- тавя удоволствие. Но той моли корин- тяните да го потърпят още малко, до- като се прави така на глупак. Явно лъЖливите учители са се хвалели доста със себе си. Те сигурно са изнасяли цели доклади за своето слуЖение и за сво- ите „забелеЖителни" успехи. За разлика от тях апостол Павел не е проповядвал себе си, а Христос. Коринтяните като че ли предпочи- тат да слушат самохвалства и затова Павел ги моли да му позволят да им по- говори известно време за себе си. Г. Павел утвърждава своето апостолство (11:1-15) 11:10, да бихте попгьрпели още малко моето безумие! Но и вие наистина ме търпите!* Павел Желае коринтяните да го изтърпят, докато се хвали, но вед- нага след това се сеща, че те вече пра- вят това и че молбата му е ненуЖна. 11:2 След това апостолът изреЖда три причини, които го карат да отпра- ви тази молба към тях. Първата е, че той ревнува за тях с божествена рев- ност. Той ги е сгодил с един Мик, за да ги представи като чиста девица пред Христос. Павел се чувства лично отго- ворен за духовното благосъстояние на * Според текста на НВПБКДЖ. - Бел. на преб. коринтските светии. Той Желае в един бъдещ ден, тоест в деня на Грабването, да моЖе да ги представи на Господ Исус непокварени от лъЖливите учения, кои- то се ширят сред тях. Именно тази не- гова ревност към тях кара апостола се- га да иска да се отдаде на нещо, което из- глеЖда като безумие. 11:3 Втората причина, поради която Павел Желае да приеме ролята на глупак, е неговият страх, че светиите могат да бъдат измамени и умовете им - поква- рени от простотата и чистотата на посвещението, което дълЖат на Хрис- тос. Под „простотата" тук трябва да се разбира целенасочеността. Той иска те да са посветени единствено на Гос- под Исус и да не позволяват сърцата им да се прилепват към някой друг. Освен това той иска те да бъдат неопетнени в посвещението си на Господа. Апостолът си спомня как „змията из- мами Ева с хитростта си". Това стана, като змията изкуши нейния ум или инте- лект. Точно това правят и лъЖеучите- лите в Коринт. Павел иска сърцето на коринтската девица да бъде неразделе- но и неопетнено. ЗабелеЖете, че Павел разглеЖда случ- ката с Ева и змията като факт, а не ка- то мит. 11:4 Третата причина, поради която апостолът смята да занимае малко ко- ринтяните с глупави неща, е, че те вече са показали Желание да слушат лъЖеучи- тели. Когато някой дойде в Коринт и пропо- вядва всъщност „друг Исус" и им преда- ва „друг дух", различен от Светия Дух, и им говори „друго благовестие", корин- тяните лесно го приемат, показвайки удивително търпение към всичко това. Павел казва саркастично: „Ако се отна- сяте така към другите, защо да не се от- несете по същия начин и към мен?" Последните думи от този стих: „вие лесно го търпите", могат да се разби- рат като ирония. Апостолът не одобря- ва това, че коринтяните приемат тези 543 2Коринтяни  ереси, а ги мъмри заради тяхното леко-
Верие и липса на проникновение. 11:5 Причината, поради която те трябва да се съгласят да потърпят Па- вел, е, че той не е „в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли". Тук дума- та „превъзходни" е казана иронично. Буквалният превод е „суперапостоли". Реформаторите са използвали този стих, за да оборят идеята за папата, според която Петър е бил главният апостол, чието първенство са наследи- ли папите. , 11:6 Макар че Павел моЖе би не е тол- кова учен в говоренето, същото не мо- Же да се каЖе за знанието. Това трябва да е очевидно за коринтяните, защото именно от него те са получили и своето знание за християнската вяра. Незави- симо от недостатъците на Павел по отношение на неговото красноречие, той явно е говорил достатъчно разбира- емо на светиите в Коринт. Те самите трябва да свидетелстват за това. 11:7 Ако неговата неизгладена реч не е причина за отрицателното отношение на коринтяните към него, тогава моЖе би той ги е засегнал с това, че е смирил себе си, за да могат те да се издигнат. Останалата част от стиха обяснява какво иска да каЖе апостолът с тези ду- ми. Когато е бил при коринтяните, Па- вел не е получил никаква финансова под- крепа от тях. МоЖе би те смятат, че той е извършил грях, като е застанал на едно толкова скромно място, за да мо- гат те да застанат на високо. 11:8 Изразът „други църкви обрах" е една стилистичен похват, познат като хипербола. Това е преувеличено твърде- ние, което има за цел да впечатли чита- теля. Павел не иска да каЖе, че буквално е окрал други църкви, а че докато е слу- Жел на Господа в Коринт, е получавал фи- нансова подкрепа от други църкви, та- ка че да моЖе да слуЖи на коринтяните, без да получава никакво възнаграждение от тях. 11:9 Докато е бил в Коринт, е имало случаи, когато апостолът е изпадал в ис- тинска нузкда. Но казал ли им е той за това и настоявал ли е да получи помощ от тях? Не, разбира се. За тази негова материална ну&да са се погриЖили бра- тята, които са дошли от Македония. Апостолът се е пазел по всякакъв на- чин да не нате&и на коринтяните. Той ще продълЖи да прави това и занапред, като не настоява на правото си на апос- тол да бъде издърЖан от тях. 11:10 Павел твърдо е решил да не поз- воли на никой да му отнеме основание- то за тая похвала в ахайските места, част от които е и Коринт. Несъмнено тук апостолът има предвид критиците, които са използвали неговото въздърЖа- ние като аргумент против него. Те са казвали, че понеЖе Павел е съзнавал, че не е истински апостол, затова не е нас- тоявал да бъде издърЖан от коринтяни- те (1 Кор. 9). Независимо от обвинения- та на своите критици, Павел ще продъл- Жи да се хвали, че е слуЖил на коринтяни- те, без да вземе никакви пари от тях. 11:11 Защо апостолът прави това? За- щото не обича коринтяните ли? Бог знае, че това не е така! Сърцето на Па- вел е изпълнено с най-дълбока обич към светиите в Коринт. Но каквото и да прави Павел, неговите противници все го критикуват. Ако беше взел пари от коринтяните, те щяха да каЖат, че той проповядва, защото има материалната изгода от тях. След като не е взел пари, те са започнали да го обвиняват, че не ги обича истински. Но Бог знае истината и Павел е съгласен да я предостави изцяло на Него. 11:12 Очевидно kxjeuckume учители са очаквали, изисквали и получавали пари от коринтяните. Като повечето култови слуЖители те не биха слуЖили, ако няма- ха материална изгода от това слуЖение. Павел твърдо е решен да продълЖи да слуЖи, без да получава пари от вярващи- те в Коринт. Ако лъЖеучителите Жела- ят да продълЖат двубоя по хвалба с не- 544 2Кориншяни го, нека да следват неговия пример. Но
той знае, че те никога няма да искат да слуЖат без заплащане и с това предизви- кателство издърпва изпод краката им основанието за хвалба. 11:13 Истинската оценка на Павел за тези мъЖе, която досега той се е сдър- Жал да не изрази в Писмото, тук се изя- вява с пълна сила. Апостолът повече не моЖе да мълчи! Той трябва да ги нарече с истинското им име. „Такива човеци са лъЖеапостоли", в смисъл че никога не са били изпратени от Господ Исус Хрис- тос. Те или са си присвоили сами тази слуЖба, или са били назначени на нея от други хора. Те са „лукави работници". Те се местят от църква в църква и се опит- ват да спечелят последователи на свои- те лъЖливи учения само чрез измама. Преправяйки се на Христови апостоли, те се опитват да се покаЖат като Не- гови представители. Павел няма никак- во Желание да бъде приравняван с таки- ва хора. Това, което апостолът казва за тези togeucku учители, е вярно и за лъЖеучени- ята в наши дни. „Всички знаем, че злото никога не би могло да ни изкуши, ако ние го вшкдахме такова, каквото е. Маски- ровката е съществена за неговата сила. То привлича хората с идеи и надеЖди, ко- ито те смятат за добри." (Избрано) 11:14 Апостолът току-що каза, че не- говите критици в Коринт се преправят ца Христови апостоли. Но той не се учудва на това, когато си помисли за тактиката на техния господар: „И не е чудно; защото сам Сатана се преправя на светъл ангел." Днес Сатана обикновено се рисува ка- то зло същество с рога и опашка. Но то- ва далеч не е начинът, по който той се представя на хората. Други си представят Сатана при глед- ката на някой беден пияница, който се въргаля в канавката на пътя. Но тази представа за истинския вид на Сатана също не е вярна. В този стих се казва, че той „се преп- равя на светъл ангел". Бихме могли да използваме едно сравнение и да каЖем, че той се представя за слуЖител на еван- гелието, облечен в религиозно облекло и стоящ на амвона на някоя модерна цър- ква. Той използва религиозни думи като Бог, Исус и Библията. Но мами слушате- лите си, като проповядва, че спасението е чрез добри дела или по човешки заслу- ги. Той не проповядва изкупление чрез Христовата кръв. 11:15 ДЖ. Н. Дарби е казал, че Сатана никога не е толкова сатанински, както когато носи Библия. Това е и идеята, ко- ято стои зад 15 стих. Ако самият Сата- на се представя като лъЖлиВ слуЖител, тогава трябва ли да се изненадваме, че неговите слуги правят същото! Как точно те правят това? Като лъЖеучи- тели ли? Или като атеисти? Отгово- рът е: „Не!" Те „се преправят на служи- тели на правдата", като се представят за религиозни слуЖители. Казват, че во- дят хората по пътя на истината и прав- дата, но са слуги на нечестивия. Техният край „ще бъде според делата им". Тъй като унищоЖават, и те сами- те ще бъдат унищоЖени. Тъй като тех- ните дела водят хората към осъЖдение, и те самите ще бъдат доведени до окон- чателно погубление. Д. Страданията на Павел заради Христос са доказателство за неговото апостолство (11:16-33) 11:16 Казвайки всичко това, Павел се на- дява, че никой няма да го помисли за бе- зумен заради това, че се хвали. Но ако ня- кой Желае да го приеме като безумен, не- ка го приеме, за да моЖе и той да се пох- вали малко. Обърнете внимание на употребата на „и" във втората половина на този стих: „... та да се похваля и аз малко нещо." Това „и" е наистина ваЖно. ЛъЖеучите- лите са се хвалили не малко, а много. Па- вел всъщност казва: „Дори и да трябва да ме видите като глупак, какъвто не 545 2Коринтяни съм, пак ме приемете, за да мога и аз
малко да се похваля като онези други мъ- Же." 11:17 Този стих има две ВъзмоЖни тъл- кувания. Някои предполагат, че това, ко- ето Павел казва тук, макар и да е бого- вдъхновено, не му е било дадено като за- повед от Господа. Според другото тълкуване това, кое- то Павел прави тук, тоест това, че се хвали, не е казано по Господа, в смисъл че не следва примера на Господа. Господ Исус никога не се е хвалил. Филипс явно възприема първото тъл- куване, което личи от неговия превод на текста: „Не говоря сега така, както Господ ми заповядва, но като безумен, на когото му се налага да участва в това самохвалство." Но ние предпочитаме второто мне- ние. Според него това, с което Павел се хвали, не е по Господа и като хвали така сам себе си, той прави нещо, което изг- лежда глупаво. Райри предлага следния коментар: „На него му се налага да се за- нимава с това [самохвалство], както казва той, противно на своите естест- вени инстинкти, за да моЖе да привлече тяхното внимание към някои ВаЖни фак- ти."41 11:18 Напоследък коринтяните са чу- ли много неща от хора, чиято покварена човешка природа ги е карала да отделят доста време, за да се хвалят сами. Щом коринтяните смятат, че лъЖеучители- те имат достатъчно основание за хвал- ба, нека сега да изслушат неговите хвал- би и да видят дали той има достатъчно основание за същото. 11:19 Тук Павел отново говори иронич- но. Това, което той сега ги моли да нап- равят за него, те правят за другите все- ки ден. Те се смятат за прекалено разум- ни, за да бъдат измамени от безумието на другите. Но както апостолът обяс- нява по-нататък, с тях става точно то- ва. 11:20 Те търпят хората, които пра- вят с тях описаните в този стих неща. Кои са тези хора? От това, което следва, става ясно, че това са учители- те на кздеизма, лъЖеапостолите, които се нахвърлят върху коринтяните като диви Животни върху плячка. Първо, те ги заробват. Тук без съмнение става въп- рос за робството на закона (Деян. 15:10). Те проповядват, че вярата в Христос не е достатъчна за спасението, а че хората трябва да се подчиняват и на МойсееВия закон. Второ, те изпояЖдат светиите, в смисъл че поставят пред тях теЖки фи- нансови изисквания. Не им слуЖат от лк>бов, а заради финансовата изгода. Изразът „ви обира" е метафора от областта на риболова или лова. ЛъЖеу- чителите се опитват да направят те- зи хора своя плячка, за да ги водят, накъ- дето си искат. Характерното за тези хора е това, че те се превъзнасят в своята гордост и са- мохвалство. Критикувайки другите, те винаги се опитват да се представят за по-велики в очите на хората. И последно, те бият вярващите по ли- цето, което е едно голямо униЖение. Ед- ва ли ще сбъркаме, ако приемем тези ду- ми в буквалния им смисъл, тъй като през всички векове е имало арогантни църков- ни слуЖители, които наистина са биели своите енориаши, опитвайки се по този начин да утвърдят своя авторитет. - Апостолът се удивлява, че коринтяни- те са готови да търпят такова обидно отношение, каквото показват към тях тези лъЖеучители, а не Желаят да ш> търпят неговите неЖни и изпълнени с л1обов предупреждения и увещания. Дарби казва следното: „Удивително е колко много неща хората са готови да изтърпят като лъЖа и колко малко ка- то истина."42 11:21 Някои предполагат, че в този стих Павел казва следното: „Говоря та- ка, като един вид лично униЖение, че ко- гато бях с вас, бях слаб и не се осмелявах да утвърЖдавам своята власт така, както тези мъЖе правят това." 546 2 Коринтяни 11 Според едно друго мнение смисълът на
казаното от Павел е малко по-различен: „Като казвам това, аз злепоставям се- бе си, но ако това е силата, тогава пред- почитам да съм слаб." Преводът на Фи- липс съвпада с второто мнение: „Почти ме е срам да каЖа, че никога не съм вър- шел такива смели неща за вас като тях." Павел казва, че ако силата, която са показвали лъЖеучителшпе, е истинска- та сила, тогава той трябва да каЖе за свой срам, че никога не е показал такава сила, а no-скоро слабост. И после бързо добавя, че с каквото се осмеляват да се хвалят тези лъЖеучители, със същото моЖе да се хвали и той. Мофат изразява смисъла на този стих така: „...но с как- вото и да се хвалят, аз съм равен на тях % (да, такава е ролята на глупака!)." С те- зи уводни думи Павел започва един от най-величествените пасаЖи в това Пос- лание, в който той подчертава своето право да бъде истински слуЖител на Гос- под Исус Христос. Спомняте си, че коринтската църква се съмняваше дали Павел е истински апостол. Какви уверения би могъл да да- де той, че е получил небесно призвание? Как би могъл например да докаЖе доста- тъчно добре, че е равен на дванадесетте апостоли? Павел е готов да даде отговор на те- зи въпроси, но той няма да бъде точно това, което ние очакваме. Апостолът няма да си извади дипломата, за да пока- Же, че е завършил някаква духовна семи- нария. Няма да донесе някакво официал- но писмо, подписано от братята в Еру- салим, в което се казва, че те са го наз- начили на това слуЖение. Няма да се пох- вали и с личните си успехи или постшке- ния. Той ще ни покаЖе една вълнуваща картина на страданията, които е из- търпял заради делото на благовестие- то. Обърнете внимание на драматич- ността и патоса на този пасаЖ! Предс- тавете си как храбрият Павел непрекъс- нато кръстосва земи и океани, заставен от Христовата лк>бов и готов да из- търпи неизговорими трудности, за да не погинат хората от липса на знание за Христовото благовестие. Едва ли има човек, който моЖе да прочете тези сти- хове без чувство на дълбоко вълнение, и срам. 11:22 Едно от нещата, с които са се хвалели лъЖеучшпелите, е техният ев- рейски произход. Те са се гордеели с фак- та, че са чистокръвни евреи, потомци на Израел и на Авраам. ПродълЖавали са да Живеят със заблуЖдението, че тази семейна принадлеЖност им дава предим- ство пред очите на Бога. Не са разбира- ли, че БоЖият древен народ, Израел, сега е загубил временно БоЖието благоволе- ние заради това, че е отхвърлил Месия. Не са съзнавали, че в очите на Бога сега няма разлика меЖду евреи и езичници, че всички са грешници и всички имат нуЖда от спасение единствено чрез вяра в Христос. Тази тяхна хвалба е безсмислена, тъй като техният произход не им дава ни- какво предимство пред Павел: той също е евреин, израилтянин, от Авраамовото потомство. Но не това го прави да е апостол на Христос. Затова Павел пре- минава на главното в своята аргумента- ция: има едно нещо, в което те не могат да го превъзхоЖдат - в мъките и стра- данията. 11:23 Те са Христови слуЖители само на думи, а той е слуга на Исус Христос „по посвещение, труд и страдания". Апостол Павел никога не моЖе да забра- ви, че е последовател на страдащия Спа- сител. Той знае, че слугата не е по-горен от господаря си и че апостолът не мо- Же да очаква от света по-добро отноше- ние от отношението, което светът е показал към неговия Господар. Павел знае, че колкото по-вярно слуЖи на Хрис- тос и представя Спасителя, толкова по- вече страдания ще получи от страна на хората. И въпреки че апостолът се чув- ства като глупак, когато се хвали по то- зи начин, необходимостта му налага да говори истината, а истината е, че тези 547 2Коринтяни лъЖеучшпели не са известни с никакви
страдания. Те са избрали лесния път, който им помага да заобиколят всякак- ви укори, гонения и презрение. Той добре разбира неизгодното полоЖение, в което те изпадат, когато го нападат като слу- жител на Христос. Нека сега да разгледаме страданията, които Павел изброява в подкрепа на сво- ето твърдение за истинско апостолст- во. „Бил съм в повече трудове." Трудове- те вклк)чват мисионерските пътешес- твия на Павел и начина, по който той е пропътувал цялото Средиземно море, за да възвестява Христос. „В бичувания чрезмерно." Бичувания- та са боят, който Павел е получил от ръцете на Христовите врагове - и евреи, и езичници. ,3 тъмници още повече." Едно от те- зи затваряния, което Павел е трябвало да изтърпи до този момент в своя Жи- вот, е описано в Деян. 16:23, където се казва как той и Сила са били хвърлени в затвора във филипи. Сега ние научаваме, че това е само едно от многото затва- ряния и че Павел е бил добре известен в тамошните затвори. „Много пъти и на смърт." Сигурно, когато е писал тези думи, апостолът си е мислел за начина, по който е избегнал смъртта в Листра (Деян. 14:19), а така също и за други подобни събития в своя Живот, когато е бил на косъм от смърт- та поради преследвания и гонения. 11:24 Мойсеевият закон е забранявал на евреите да нанасят повече от чети- ридесет удара на един бой (Второзак. 25:3). За да са сигурни, че не престъпват този закон, евреите са имали навик да нанасят само тридесет и девет удара. И това е ставало само в случаите на теЖ- ко провинение. Тук апостол Павел ни каз- ва, че неговият собствен народ по плът е прилоЖил към него това най-Жестоко наказание в пълна мярка по пет различ- ни повода. 11:25 „Три пъти бях бит с тояги." Единственият подобен бой, споменат в НЗ, е този във филипи (Деян. 16:22). Но оттук разбираме, че е имало още два слу- чая, когато Павел е бил подлоЖен на то- ва болезнено и унизително наказание. „ВеднъЖ ме биха с камъни." Без съм- нение тук става дума за случая в Лист- ра, за който вече говорихме (Деян. 14:19). Този бой с камъни е бил толкова Жесток, че са извлекли тялото на Павел извън града, предполагайки, че е мъртъв. „Три пъти съм претърпял корабокру- шение." Не всички изпитания на Павел са идвали пряко от човешки ръце. Поняко- га той е ставал Жертва и на действието на природните стихии. Нито едно от ко- рабокрушенията, за които Павел гово- ри тук, не е било записано за нас. (Кора-, бокрушението, описано в Деян. 27, което е станало по пътя за Рим, се е случило в някоя от по-късните години от Живота на Павел.) „Една нощ и един ден съм бил по мор- ските дълбочини." Тук отново трябва да каЖем, че моЖе би нито едно от пре- Живяванията, споменати в Деянията, не отговаря на това описание. Съществува спор дали дълбочините, за които Павел говори тук, са някакви тъмници или мо- рето. Ако е морето, дали Павел е бил на някакъв сал или в открит кораб? Ако не, тогава той е могъл да преЖивее такова едно приклЬчение във водата само чрез пряка, свръхестествена намеса от стра- на на Господа. 11:26 „Много пъти съм бил и в пъте- шествия." Обикновено на последните страници на много Библии има карти, на които стои заглавието „Мисионерските пътешествия на св. Павел". Когато проследите стрелките, които обознача- ват маршрутите, по които е минал апостолът, и помислите колко прими- тивен е бил транспортът по онова вре- ме, ще осъзнаете още по-дълбоко значе- нието на този израз! По-нататък Павел изброява пет раз- лични видове опасности, на които е бил 548 2 Коринтяни 11 изложен. Той е бил „6 опасност от реки",
тоест буйни реки и потоци. Бил е „в опасност от разбойници", тъй като го- ляма част от пътищата, през които е минал апостолът, са гъмЖали от прес- тъпници. Бил е в опасност както от собствените си съотечественици, kxje- ите, така и от езичниците, на които е искал да отнесе благовестието. Бил е „в опасност в град", като например в Лис- тра, филипи, Коринт и Ефес, а така съ- що и „в пустиня" - вероятно рядко насе- лените райони на Мала Азия и Европа. Бил е „в опасност по море" вследствие на бури, подводни скали и моЖе би пират- ски нападения. И последно, бил е „в опас- ност меЖду лъЖебратя". Несъмнено тук става дума за онези logeucku закон- ници, които са се представяли за христи- янски учители. 11:27 Трудът е свързан с непрекъсна- тото работене на Павел, а мъката - с изтощението и страданията, свързани с този труд. „Много пъти в неспане." По време на много от своите пътешествия Павел сигурно е трябвало да спи на открито. Но поради многото опасности, които са го заплашвали от всяка страна, той е трябвало да прекара много безсънни но- щи, за да се предпази от тях. „В глад п duukga, много пъти в неяде- не." В своето елуЖение за Господа вели- кият апостол често пъти е бил принуден да върви гладен и Жаден. Неяденето тук моЖе да означава доброволно въздържа- не от храна, но най-вероятно означава принудителен глад вследствие на липса на храна. „В студ и в голота." Внезапните про- мени на времето, съчетани с факта, че апостолът често пъти е бил лошо обут и недостатъчно облечен, допълват кар- тината на тези крайно теЖки несгоди в неговия Живот. ХодЖ ни предлага след- ния коментар: „ Тук пред нас застава най-великият от апостолите и ние вшкдаме колко много следи от рани има по неговия гръб вслед- ствие на честите бичувания, как тялото му е изпосталяло от глад, ЖаЖда и Жи- вот на открито, как теЖко е Живял той в студ и голота, В преследване от Ьдеи и от езичници, тласкан от място на мяс- то, без да има осигурен подслон. Повече от всички останали пасаЖи, този пасаЖ кара дори и най-усърдните съвременни слуЖители на Христос да наведат лице и да се засрамят. Какво са направили или изстрадали те, за да могат да се срав- нят с това, което този апостол е напра- вил? За нас е утешение да знаем, че сега Павел е толкова изтъкнат в слава, кол- кото е бил измъчен тук В страдания- та."43 11:28 „И освен другите неща».", то- ест освен необикновените и извънредни неща Павел носи всеки ден един нелек товар - гриЖата за всички християнски църкви. Колко е ваЖно, че този товар стои най-отгоре на всички останали из- питания! Павел е един истински пастир. Той обича Господните хора и се гриЖи за тях не като наемник, а като истински подовчар на Господ Исус. Това е и исти- ната, която апостолът иска да докаЖе в тази част от Писанието и която, от гледна точка на всеки разумен човек, той наистина доказва. Неговата гриЖа за църквите ни напомня поговорката: „Създаването на една църква изтощава; усъвършенстването на една църква не престава." 11:29 МеЖду този и предходния стих има тясна връзка. В 28 cm. апостолът казва, че всеки ден носи товара на гршка- та за всички църкви, а тук обяснява как- во има предвид под това. Ако Павел чуе, че някой християнин „изнемощява", сам той започва да се чувства слаб. Страда- нията на другите се пренасят и върху не- го. Ако научи, че някой брат в Христос се е поддал на съблазън, апостолът за- почва да се разпалва от възмущение. То- ва, което засяга БоЖиите хора, засяга и него. Той скърби с техните скърби и ли- кува с техните победи. Всичко това из- 549 2 Коринтяни 11,12 разходва нервната енергия на Христовия
слуЖител и Павел добре знае това! 11:30 С какво се хвали Павел? Със сво- ите успехи, дарби и способности ли? Не! Хвалбата на апостола са неговите сла- бости, укорите и униЖенията, на които е бил подлоЖен. Съвсем различно от оно- ва, с което се хвалят обикновено хората и което ги прави известни! 11:31 Мисълта за страданията и оби- дите, които е трябвало да изтърпи, ка- ра Павел инстинктивно да си спомни най-унизителния момент в цялото си слуЖение. Ако апостолът трябва да се похвали с това, което го показва като слаб човек, той не моЖе да не спомене съ- битието, което е преЖивял в Дамаск. Всеки човек, който се хвали с преЖивява- не, което го уншкава толкова много, пра- ви нещо толкова неестествено за чо- вешката природа, че Павел тук призова- ва Бога да потвърди истинността на не- говите думи. 11:32 По-големи подробности за това събитие са дадени в Деяния 9:19-25. След своето обръщение близо до Дамаск, Па- вел започва да проповядва в тамошните синагоги. В началото неговите пропове- ди събуЖдат лк)бопшпство и интерес, но не след дълго kxjeume организират заго- вор, за да го убият. Те поставят дено- нощна засада при портите на града, за да го уловят. 11:33 Една нощ учениците вземат апостола, слагат го в един кош и го спус- кат през един прозорец в градската сте- на, за да избяга от града. Защо обаче Павел споменава тази случка тук? ДЖ. Б. Уотсън предполага, че причината за това е следната: „Той взема едно преживяване, което обикновено кара хората да се срамуват или ги прави за присмех, и го използва ка- то доказателство, че най-ваЖното нещо в неговия Живот е да слуЖи на Господ Исус, заради Когото той е готов да по- Жертва собствената си гордост и да из- глеЖда като страхливец в очите на хора- та.' ,44 Е. Откровенията на Павел подкрепят неговото апостолство (12:1-10) 12:1 На Павел му се иска да не е принуден да се хвали изобщо. СамохВалството не е нито прилично, нито полезно, но при дадените обстоятелства се оказва нео- бходимо. И затова, след като разказва за най-унизителното събитие в своето слу- Жение, апостолът преминава към най- възвишеното. Тук апостолът започва да ни разказва за личната си среща със Са- мия Господ. 12:2 Павел познава един човек, който е преЖивял това преди четиринадесет* години. Макар че Павел не го назовава по име, няма съмнение, че този човек е са- мият той. Описвайки такова едно въз- вишено преЖивяване, той няма да споме- не себе си, а ще говори по-общо. Чове- кът, за когото става въпрос тук, е „в Христос", тоест той е християнин. 12:3 Павел не знае дали тогава е бил в тялото или извън тялото. Някои хора предполагат, че това се е случило по вре- ме на едно от преследванията на Павел, като например преследването в Листра. Според тях той моЖе действително да е умрял и да е отишъл в небето. Но тек- стът не подкрепя такова едно тълкува- не. Всъщност, щом самият Павел не знае дали тогава е бил в тялото или вън от тялото, тоест дали е бил Жив или мър- тъв, би било странно, ако някои съвре- менни тълкуватели са в състояние да хвърлят повече светлина върху този въпрос! ВаЖното е, че този човек е бил „зане- сен до третото небе". От Писанията се подразбира, че има три небеса. Първото е атмосферата около нас, тоест синьо- то небе, което виЖдаме. Второто е звездното небе. И третото е най-висо- кото небе, където се намира БоЖият престол. * В текста на Библията на бълг. ез. е допус- ната грешка. - Бел. на прев. 550 2 Коринтяни 12 От следващите стихове става ясно,
че Павел е бил в същото място на бла- женство, в което Господ Исус завеЖда покаялия се злодей след неговата смърт, тоест БоЖието обиталище. 12:4 Там Павел е чул езика на рая и е разбрал това, което се е говорило, но не е получил разрешение да каЖе нито една дума от него, когато се върне на земята. Думите са били „неизразими", в смисъл че са били прекалено свети, за да бъдат произнесени от човек, и затова не е мог- ло да бъдат оповестени. Г. Кемпбел Моргън казва така: „Има хора, които горят от нетърпе- ние да, говорят за виденията и открове- нията, които са преЖивели. Въпросът е дали това нетърпение не е доказателст- во, че тези техни видения и откровения не са „от Господа". Когато такива виде- ния и откровения се дават (а те сигурно се дават на някои БоЖии слуЖители при определени обстоятелства), резулта- тът е благоговейна сдърЖаност. Те са прекалено сериозни и търЖествени, за да могат лекомислено да се описват или об- съЖдат, но ефектът от тях е явен в ця- лостния Живот и слуЖение на дадения човек."45 12:5 Когато се хвали със слабостта, апостолът няма нищо против да споме- не и себе си. Но когато се хвали с виде- ния и откровения от Господа, той не ги свързва пряко със себе си, а говори за тях no-скоро безлично - като че ли са се слу- чили на някой човек, когото познава. Па- вел не отрича, че самият той е преЖивял това, а просто не иска да говори за себе си по един толкова пряк и личен начин във връзка с това събитие. 12:6 Апостолът моЖе да се похвали и с други велики неща, които е преЖивял. И дори да поиска да направи това, пак ня- ма да бъде безумен, защото, каквото и да каЖе, ще бъде истината. Но той ня- ма да го направи, защото не иска никой да си помисли за него повече от това, ко- ето виЖда в него или чува от него. 12:7 Целият този пасаЖ представлява едно много точно описание на Живота на един Христов слуЖител. В него има мо- менти на дълбоко униЖение, каквато е случката в Дамаск, и моменти на вър- ховни преЖивявания, каквото е това вдъхновяващо откровение. Но обикнове- но след като един Господен слуЖител преЖивее една такава опитност, Господ позволява той да получи някой „трън в плътта". Точно това става тук и с Па- вел. Този стих ни дава много безценни поу-- ки. Първата е, че дори и боЖествените откровения от Господа не поправят плътта в нас. Дори и след като слуша райския език, апостолът продълЖава да притеЖава своята стара природа и да Живее в опасност от възгордяване. Как- то казва Р. ДЖ. Райд: „ Човекът в Христос "ев безопасност в БоЖието присъствие само докато слуша неизразимите неща, които се говорят в рая, но когато се върне на земята, той се нуЖдае от „трън в плътта", защото в противен случай плътта в него ще започ- не да се хвали с боЖественото му преЖи- вяване."46. Какъв е бил този трън в плътта на Павел? Това, което със сигурност мо- Жем да каЖем, е, че той е бил някакъв вид телесно изпитание, което Бог е позво- лил да се случи в неговия Живот. Несъм- нено Господ нарочно не уточнява какъв е този трън. По този начин, когато све- тиите от всички следващи векове бъдат подлоЖени на изпитание или на проверка, те ще могат да чувстват по-близко род- ството си с апостола, докато страдат. МоЖе би той е бил някакъв вид болест, свързана с очите47, или с ушите, или с Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|