Уилиям макдоналд к о г нови



страница74/77
Дата01.01.2018
Размер13.85 Mb.
#39005
1   ...   69   70   71   72   73   74   75   76   77

7:12 Във връзка с този стих съществу-
ват четири главни проблема. Първият
е кое писмо има предвид Павел, когато
казва „ако ви... писах това..."? Вторият
е кой е „обидникът"? Третият е кой е
„обиденият"? И четвъртият е как
трябва да се преведе краят на стиха:
„нашата гршка за вас" или вашето
„усърдие спрямо нас"?

Писмото, за което става въпрос тук,


е най-вероятно Първото послание към
коринтяните или някакво следващо пис-
мо, което не е запазено до днес. Обидни-
кът или оскърбителят би могъл да бъде
блудникът, за когото се говори в 1 Ко-
ринтяни 5, или някой друг бунтовник в
църквата. Ако става въпрос за блудника,
тогава обиденият трябва да е собстве-
ният му баща. Но ако е някой друг бун-
товник 6 църквата, тогава наскърбени-
ят сигурно е или самият Павел, или ня-
кое неназовано лице.

В ПБКДЖ и НВПБКДЖ последната


част на стиха е преведена така: „...но за
да ви се яви пред Бога нашата гршка за
вас." Повечето съвременни версии обаче
предават текста подобно на превода на
НАСПБ: „но за да моЖе вашето усърдие
по отношение на нас да ви се яви пред Бо-
га."

7:13 Павел се чувства утешен, тъй ка-
то неговото писмо е довело до Желания

резултат. Коринтяните са се покаяли и


са застанали на негова страна. Освен
това той е насърчен и от ентусиазма,
който Тит показва към светиите: той
се чувства освеЖен вследствие на сре-
щата си с тях.

7:14 Очевидно преди да изпрати Тит в
Коринт, апостолът му е говорил похвал-
ни неща за вярващите там. Сега той се
радва, че неговите хвалби не са се оказа-
ли напразни. Всичко, което апостолът е
казал за коринтяните, е било потвърде-
но от това, което Тит е видял при сре-
щата си с тях. И както всичко, казано
от апостола за коринтяните, е било вяр-
но, така и похвалата му с тях пред Тит
е излязла вярна.

7:15 Очевидно Тит не е знаел как ще
бъде приет при пристигането си в ЮЖ-
на Гърция. МоЖе би той е очаквал най-
лошото. Но когато е пристигнал, корин-
тяните са го приели най-радушно. Освен
това те са се подчинили с готовност на
наставленията, които той им е донесъл
от апостол Павел, и с това са му стана-
ли още по-мили.

Когато казва, че коринтяните са при-


ели Тит „със страх и трепет", апосто-
лът няма предвид някакъв унизителен
срах или уЖас, а чувство на страхопочи-
тание пред Господа във връзка с пробле-
ма и силно Желание да са му угодни.

7:16 Когато казва „във всичко съм на-


сърчен за вас", Павел има предвид, че е
уверен в светиите за всичко. Това не оз-
начава, че той не допуска за коринтяни-
те никаква възмоЖност за грях или неу-
спех, а че увереността, с която той раз-
чита на тях и с която се е похвалил на
Тит, не е била напразна. Те са се оказали
достойни за неговото доверие. Тук също
така е вклЬчена и идеята, че след като
коринтяните са предприели правилни
мерки във връзка с разрешаването на
проблема, обсъден в Първото послание,
той се чувства насърчен да моЖе напъл-
но да разчита на тях.

С този стих завършва първата част


на Второто послание до коринтяните,

531

2 Коринтяни 7,8

която, както Вече Видяхме, беше посве-
тена на описанието на апостолското
слуЖение и решителността на ПаВел да
заздрави връзката си с коринтяните.
Следващите две глави са посветени на
въпроса за „благодатта на даването".

П. Увещанието на Павел за
довършване на дарението за
светиите в Ерусалим (8 и 9 гл.)


А. ПолоЖителни примери за щедро

даване (8:1-9)

8:1 Павел Желае вярващите да знаят за
необикновения начин, по който БоЖия-
та благодат се е изявила сред христия-
ните от църквите в Македония (Север-
на Гърция), филипи и Солун са два от
градовете, в които има такива църкви.

Конкретният начин, по който тези


македонци са показали, че са приели Бо-
Жията благодат, е тяхната щедрост.

8:2 Тези християни са били подлоЖени


на „голямо утеснение". Обикновено хо-
рата, които преминават през такова из-
питание, започват да пестят парите си,
за да могат да се подсигурят за бъдеще-
то си. Това ваЖи с особена сила, когато
тези хора не са много богати, какъвто е
бил случаят и с македонците. Като цяло
те не са имали много пари. Но тяхната
християнска радост е била толкова изо-
билна, че когато са разбрали за нуЖдата
на светиите в Ерусалим, те са се дърЖа-
ли противно на очакванията и са участ-
вали в дарението с изключителна щед-
рост. Тези светии са успели да съчетаят
притеснението с радостта, бедност-
та с щедростта.

8:3 Тяхната щедрост показва и други
уникални черти. Те са дали не само спо-
ред възможностите си, но и над въз-
моЖностите си. Освен това са дали
„доброволно*4, тоест спонтанно, без да
бъдат принуждавани или убеЖдабани, или
придумВани.

8:4 Били са толкова настоятелни, че


сами са помолили Павел да им позволи да
участват В облекчаването на нуЖдите

на ерусалимскшпе светии. МоЖе би апос-


толът се е колебаел дали да приеме тех-
ния подарък, или не, като е знаел колко
голяма е била тяхната собствена бед-
ност по това време. Но те не са могли
да се примирят с отказ и са настоявали
да им се позволи и те да участват в по-
мощта.

8:5 Вероятно Павел само е очаквал или


се е надявал, че те ще постъпят като
повечето смъртни хора: най-напред ще
дадат неохотно, а след тоВа ще увели-
чат количеството на своята помощ, ко-
гато върху тях се упраЖни по-голям на-
тиск. Но македонците не са постъпили
така! Тези обичани християни са дали
най-напред най-големия подарък - сами-
те себе си, а след това и по-малкия - сво-
ите пари. Когато Павел казва „първо
предадоха себе си на Господа, и по БоЖи-
ята воля й на нас", той само иска да ка-
Же, че те най-напред са предали изцяло
Живота си на Христос, след което са
предали себе си доброволно и на Павел, в
смисъл че са участвали в събирането на
помощта за Ерусалим. Те всъщност са
казали: „Ние вече сме се предали на Гос-
пода и сега се предаваме и на теб като на
Негов слуЖител. Ти ни каЖи какво да
правим, тъй като ти си апостол на
Христос, нашия Господ."

„Даренията за Господното дело - каз-


ва ДЖ. Кемпбел Моргън - са ценни само
когато са дадени от онези, които сами
себе си са предали на Бога."

8:6 Апостолът се чувства толкова на-


сърчен от примера на македонците, че
очаква и коринтяните да последват тех-
ния пример. Затова той казва, че е помо-
лил Тит да довърши работата, която е
започнал в Коришп. С други думи, когато
е посетил коринтяните най-напред, Тит
им е представил тази нуЖда. Сега, при
следващото си посещение, той трябва
да направи така, че добрите намерения
да прераснат в действия.

8:7 Тъй като коринтяните са толко-


ва забележителни в много неща (което е
истина), Павел иска сега от тях да се

532

2 Коринтяни 8

отличат и В даването. Той им признава
заслугите за изобилстването им във вя-
рата, в говоренето, в знанието, във
всяко усърдие (старание) и в лк>бовта
им към него. В Първото си послание Па-
вел отправя похвала към коринтяните
заради тяхното знание и говорене. Тук
той добавя още няколко добродетели,
които без съмнение са резултат от пре-
биваването на Turn меЖду тях.

Изразът „във вяра" моЖе да описва


силната вяра на коринтяните в Бога,
дарбата на вярата или Верността на вза-
имоотношенията им с техните блиЖни.

Изразът „в говорене" без съмнение се


отнася до умението на коринтяните да
говорят езици, една тема, която той
разглеЖда подробно в Първото писмо
към коринтяните.

В знание" моЖе би се отнася до хариз-


матичната дарба на знание, която те
имат, или до широтата на разбирането
на божествените истини.

Изразът „в пълно усърдие" описва


техния Жар и старание относно БоЖии-
те неща.

И последната добродетел, която Па-


вел споменава като похвална, е лк)бовта
на коринтяните към него. МоЖе би апос-
толът не би имал нищо напротив, ако
удълЖим този списък с още една добро-
детел, а именно - „с пълна щедрост". Де-
ни ни предупреждава, че има хора, които:

...показват изобилие от духовни инте-


реси, изпълнени са сЖар, молитва, лЬбов,
готовност да говорят в църквата, но не
са способни да се разделят с парите си. "36

8:8 Павел не налага това дарение на ко-


ринтяните като задълЖителна заповед,
а no-скоро иска да провери искреността
на тяхната лкЯюв в светлината на усър-
дието на македонските християни. Ко-
гато Павел заявява, че не казва това „ка-
то по заповед", той няма предвид „не по
БоЖие вдъхновение". Той просто иска да
каЖе, че даването трябва да идва от
сърце, изпълнено с Желание, тъй като
„Бог обича онзи, който дава на драго сър-
це".

8:9 На това място апостол Павел на-


писва един от най-великите стихове в
това прекрасно Писмо. На фона на дреб-
навите обстоятелства на Живот в Ма-
кедония и в Коринт той рисува един
прекрасен портрет на най-щедрата Лич-
ност, Която някога е Живяла.

В НЗ думата „благодат" се използва


по няколко начина, но тук тя определено
означава „щедрост". Колко голяма е би-
ла щедростта на Господ Исус? Негова-
та щедрост е била толкова голяма, че
Той е дал за нас всичко, което е имал, за
да моЖем ние, чрез Неговата бедност,
да станем вечно богати.

Муърхед ни предлага следния комен-


тар:

Господ Исус е бил богат на притежа-


ния, сила, почит, общение, щастие... на
всичко. Съгласил се е да стане беден как-
то по полоЖение, така и по обстоятелс-
тва и в отношенията Си с хората. От
нас се иска да дадем само малко пари, хра-
на или облекло, а Той е дал Самия Себе
Си."37

Този стих ни казва какво е било пред-


варителното съществуване на Господ
Исус. Кога Той е бил богат? Бил ли е бо-
гат, когато е дошъл на света като Мла-
денеца от Витлеем? Разбира се, че не! Не
е бил богат и когато е скитал трийсет
и три години „като бездомен странник в
света, който Неговите ръце бяха създа-
ли". Господ Исус е бил богат 6 далечна-
та вечност, когато е обитавал заедно с
Отца в небесните селения. Но след то-
ва е станал беден. Това се отнася не са-
мо до времето 8 Назарет, но и до време-
то в Гетсимания, Гавата и Голгота. И
всичко това заради нас, за да мо^кем ние
чрез Неговата бедност да станем бога-
ти.

Ако това е така (а то е така), тогава


за нас трябва да бъде най-голяма радост
да отдадем на Него всичко, което сме и
имаме. При едно разглеЖдане на въпроса
за християнското даване едва ли има по-
убедителен аргумент от този - щед-
ростта на нашия Господ Исус.

533

2 Коришпяни 8

Б. Съветът на Павел за довършване
на дарението (8:10,11)


8:10 Тук апостолът отново се връща на
Въпроса за участието на коришпяните В
това даване. Те са мислели да съберат
дарение за бедните сВетии, преди още
македонците да решат да направят то-
Ва. И тъй като коришпяните са започна-
ли тоВа дело преди македонците - още
миналата година - за да бъдат последо-
вателни, те трябва да го завършат. То-
ва ще бъде и за тяхна полза, тъй като ще
послужи като доказателство за тяхна-
та искреност и Вярност.

8:11 Независимо каква може да бъде
причината за това протакане, ПаВел им
казва, че те трябва да я пренебрегнат и
да довършат това, за което са показа-
ли, че имат Желание. И трябва да го нап-
равят според възможностите си, които
имат в този момент, а не според това,
което биха искали да направят, ако бо-
гатството им се увеличи.

В. Три положителни принципа за
щедро даване (8:12-15)


8:12 Изглежда, че коришпяните са се за-
бавили в приготвянето на помощта за
нуждаещите се светии В Ерусалим, защо-
то са се надяВали да съберат по-голямо
дарение малко по-късно. Тук ПаВел им на-
помня, че изобщо не става въпрос за ко-
личеството на изпратената помощ.
Ако те имат истинско желание в сърца-
та си да участват в общението по този
полезен начин, тогава Бог ще приеме
техния подарък независимо от неговия
размер. Това, което има значение, е раз-
положението на сърцето.

8:13 Целта на Павел не е да утежни фи-


нансовото положение на коришпяните.
Той не иска ерусалимската църква да бъ-
де облекчена, а коринтската - притес-
нена.

8:14 Този стих описва Божията наред-
ба за облекчаване на нуждите в църква-
та на Господ Исус Христос. Целта на
Господа е винаги, когато сред христия-

ните има нужда в една област, тази нуж-


да да бъде запълнена от друга област.
Това непрекъснато вливане и изливане на
средства трябва да доведе до равенст-
во между църквите на световно ниво.

Ето защо по времето, когато Павел


пише това Писмо, в Ерусалим се влива
поток от помощи от Коринт, Македо-
ния и други места. Но може би в бъдеще
светиите в Ерусалим ще имат по-голя-
мо изобилие, докато светиите В Коринт
ще се окажат в оскъдност. Тогава пото-
кът от помощи ще започне да тече в об-
ратна посока. Точно това е и значение-
то на този стих. Сега тези, които имат
нужда, са светиите в Ерусалим, но В бъ-
деще нуждаещите се могат да бъдат
светиите в Коринт и тогава другите ще
помагат на тях.

8:15 Този принцип на равенство е под-
чертан още веднъж и чрез цитирането
на Изход 16:18. Когато израилтяните са
излизали да събират манната, някои са
успявали да съберат по-голямо количес-
тво от другите. Но това не е имало зна-
чение. Когато манната се е разпределя-
ла, Всеки е получавал едно и също коли-
чество - по един гомор, или приблизител-
но два и половина килограма. По този на-
чин този, „който беше събрал малко, ня-
маше излишък, и който беше събрал
много, не му беше оскъдно". Всеки опит
за запасяваме с манна е завършвал с неу-
спех, защото тя е раждала червеи!

Равенството не се е получавало като


по чудо или с магия. То се е получавало,
защото тези, които са имали прекалено
много, са разделяли притежанията си с
онези, които не са имали нищо. Ходж ни
предлага следното набл1одение:

Поуката... която научаваме от Изход


и от Павел, е, че сред Бсокия народ свръх-
изобилието на едни трябва да се използ-
ва за облекчаване нуЖдите на други; и че
всеки опит за противопоставяне на то-
зи закон ще доведе до срам и загуба. Иму-
ществото е като манната: то не пона-
ся запасяването." 38


534

2 Коринтяни 8

По подобен начин звучи и този избран
цитат от неизвестен автор:

БоЖието намерение е всеки човек да


има част от благата на Живота. Някои
събират повече, други - по-малко. Ония,
които имат повече, трябва да разделят
благата си с тия, които имат по-малко.
Бог позволява неравномерното разпреде-
ление на благата не за да могат богати-
те егоистично да им се наслаждават, а
за да могат да ги разделят с бедните."


Г. Трима добри братя, които да под-
готвят дарението (8:16-24)
8:16 В следващите два стиха Павел пох-
валва Turn за правилното му отношение
по този въпрос. Най-напред той благода-
ри на Бога за това, че е влоЖил същото
усърдие по отношение на коринтяните
и в сърцето на Turn. В него Павел е от-
крил една сродна душа. Същата загршке-
ност, която апостолът чувства към ко-
ринтяните, чувства и Turn.

8:17 Павел е отправил към Turn молба
да отиде в Коринт с това Писмо, но тя
се е оказала излишна. Той самият е бил
готов да тръгне доброволно. „Сам...
тръгна към вас..." е пример на еписто-
ларното време аорист, което предста-
вя действието не по времето, когато
Павел е писал Писмото, а по времето,
когато коринтяните са го чели. Без съм-
нение Turn е този, който е занесъл Пис-
мото на коринтяните. Той не е тръгнал
за Коринт, преди Павел да завърши Пис-
мото.

8:18 ПасаЖът от 18 до 22 cm. описва
още двама братя християни, които са
придружавали Turn в неговото пътуване.
Първият е описан в текста от 18 до 21
cm., a вторият - във 22 стих. Имената
и на двамата не са дадени.

Този пасаЖ от Писанието е ценен, за-


щото показва предпазните мерки, които
апостол Павел взима при отнасянето на
дарението с цел премахването на какви-
то и да било основания за обвинения в
неправилно използване на парите.

Първият брат, за когото се говори в

този пасаЖ, е достоен за похвала пора-
ди участието си в делото на благовес-
тието. Тук мненията за това, кой моЖе
да бъде този брат, се различават. Някои
казват, че това моЖе да е Лука, други -
Сила, а трети - Тимотей. Но в опити-
те си да узнаем за кого точно се говори
тук, ние моЖем да пропуснем да разбе-
рем целия дух на пасаЖа. Това, че негово-
то име е изпуснато, не е ли направено на-
рочно? Истинското ученичество често
пъти е обвито в неизвестност. Така е
станало с малката мома пленница, коя-
то е изиграла толкова ваЖна роля в Жи-
вота на прокаЖения Нееман. Така е ста-
нало и с малкото момче, което е предос-
тавило своята храна на разполоЖение на
Господ Исус.

8:19 Този неназован брат е бил също
така „избран от църквите за делото на
това благодеяние". С други думи, той е
бил посочен като един от пратениците,
кошпо ще отнесат доброволно събрана-
та помощ. Апостолът смята себе си и
другите братя за слуЖители или изпъл-
нители на това милостиво дело, което
те вършат за славата на Господа. Те съ-
що го Желаят, защото то им дава въз-
моЖност да покаЖат своята готовност
и усърдие да послуЖат на бедните све-
тии в Ерусалим.

8:20 Апостолът е достатъчно мъдър
човек, за да знае, че не е добре да носи па-
рите сам или да ги повери на някой, кой-
то също е сам. Той настоява парите да
бъдат занесени от двама или трима, или
дори от повече от трима души. Това е
смисълът на 20 стих. За да избегне всяка
възмоЖност за съмнения и скандални об-
винения, Павел организира предаването
на тоя щедър подарък така, че да няма
никакво основание за злословене.

8:21 „ПонеЖе се гршким за това, кое-
то е честно" означава „понеЖе се гри-
Жим всичко да бъде извършено по честен
начин". Павел се старае всички негови
действия да бъдат честни „не само пред
Господа,
но и пред човеците". Морган
отбелязва следното: „Християнското


535

2 Коринтяни 8,9

общество трябва да се гршки да си вър-
ши работата така, че хората от света
да нямат причина да изпитват каквито
и да било съмнения относно правотата
на неговите дела."39

Този стих, меЖду другото, прилича


много на текста в Притчи 3:3, 4 в Сеп-
туагинтата.

8:22 Тук ние четем за още един непоз-
нат брат, когото Павел е определил да
помогне за довършването на това ваЖ-
но дело. Неговото усърдие е било опита-
но много пъти и в много неща, а сега
той се е оказал още по-усърден заради го-
лямото доверие, което има към корин-
тяните.

На това място ПБКДЖ казва следно-


то: „... заради голямото доверие, което
ние имаме към вас." Думите „ние има-
ме" са добавени допълнително (в курсив)
и много преводачи ги заместват с „той
има".
Тогава това би означавало, че Па-
вел го препоръчва не само заради минала-
та му вярност, но и поради голямото му
доверие към коринтяните.

8:23 И така, ако някой попита какви са
тези трима мъЖе, коринтяните трябва
да му каЖат, че колкото се отнася до
Тит, той е негов другар и съработник,
а колкото се отнася до другите двама
братя, те са пратеници на църквите и
слава на Христос. Изразът „слава на
Христа" е едно приповдигнато описание
на тези двама мъЖе. Те са наречени та-
ка именно защото са пратеници на цър-
квите. Вследствие на тяхната дейност
Господното дело започва да блести пред
очите на човеците. Те са почит за Гос-
пода и отразяват Неговата слава.

8:24 Знаейки всичко това, коринтяни-
те трябва да ги приемат добре и да оп-
равдаят Павловата похвала с тях, като
им поверят щедрия дар за светиите от
Ерусалим. Това трябва да послуЖи като
доказателство за тяхната християнска
л!обов пред другите църкви. Филипс
предлага следния превод на този стих:
„И така, покаЖете на тях, а така също
и пред всички църкви колко искрена е ва-

шата лк)бов и оправдайте всички хубави


неща, които казахме за вас!"

Д. Призив към коринтяните да оп-


равдаят Павловата хвалба с тях
(9:1-5)



Сподели с приятели:
1   ...   69   70   71   72   73   74   75   76   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница