Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
7:12 Във връзка с този стих съществу- ват четири главни проблема. Първият е кое писмо има предвид Павел, когато казва „ако ви... писах това..."? Вторият е кой е „обидникът"? Третият е кой е „обиденият"? И четвъртият е как трябва да се преведе краят на стиха: „нашата гршка за вас" или вашето „усърдие спрямо нас"? Писмото, за което става въпрос тук, е най-вероятно Първото послание към коринтяните или някакво следващо пис- мо, което не е запазено до днес. Обидни- кът или оскърбителят би могъл да бъде блудникът, за когото се говори в 1 Ко- ринтяни 5, или някой друг бунтовник в църквата. Ако става въпрос за блудника, тогава обиденият трябва да е собстве- ният му баща. Но ако е някой друг бун- товник 6 църквата, тогава наскърбени- ят сигурно е или самият Павел, или ня- кое неназовано лице. В ПБКДЖ и НВПБКДЖ последната част на стиха е преведена така: „...но за да ви се яви пред Бога нашата гршка за вас." Повечето съвременни версии обаче предават текста подобно на превода на НАСПБ: „но за да моЖе вашето усърдие по отношение на нас да ви се яви пред Бо- га." 7:13 Павел се чувства утешен, тъй ка- то неговото писмо е довело до Желания резултат. Коринтяните са се покаяли и са застанали на негова страна. Освен това той е насърчен и от ентусиазма, който Тит показва към светиите: той се чувства освеЖен вследствие на сре- щата си с тях. 7:14 Очевидно преди да изпрати Тит в Коринт, апостолът му е говорил похвал- ни неща за вярващите там. Сега той се радва, че неговите хвалби не са се оказа- ли напразни. Всичко, което апостолът е казал за коринтяните, е било потвърде- но от това, което Тит е видял при сре- щата си с тях. И както всичко, казано от апостола за коринтяните, е било вяр- но, така и похвалата му с тях пред Тит е излязла вярна. 7:15 Очевидно Тит не е знаел как ще бъде приет при пристигането си в ЮЖ- на Гърция. МоЖе би той е очаквал най- лошото. Но когато е пристигнал, корин- тяните са го приели най-радушно. Освен това те са се подчинили с готовност на наставленията, които той им е донесъл от апостол Павел, и с това са му стана- ли още по-мили. Когато казва, че коринтяните са при- ели Тит „със страх и трепет", апосто- лът няма предвид някакъв унизителен срах или уЖас, а чувство на страхопочи- тание пред Господа във връзка с пробле- ма и силно Желание да са му угодни. 7:16 Когато казва „във всичко съм на- сърчен за вас", Павел има предвид, че е уверен в светиите за всичко. Това не оз- начава, че той не допуска за коринтяни- те никаква възмоЖност за грях или неу- спех, а че увереността, с която той раз- чита на тях и с която се е похвалил на Тит, не е била напразна. Те са се оказали достойни за неговото доверие. Тук също така е вклЬчена и идеята, че след като коринтяните са предприели правилни мерки във връзка с разрешаването на проблема, обсъден в Първото послание, той се чувства насърчен да моЖе напъл- но да разчита на тях. С този стих завършва първата част на Второто послание до коринтяните, 531 2 Коринтяни 7,8  която, както Вече Видяхме, беше посве-
тена на описанието на апостолското слуЖение и решителността на ПаВел да заздрави връзката си с коринтяните. Следващите две глави са посветени на въпроса за „благодатта на даването". П. Увещанието на Павел за довършване на дарението за светиите в Ерусалим (8 и 9 гл.) А. ПолоЖителни примери за щедро даване (8:1-9) 8:1 Павел Желае вярващите да знаят за необикновения начин, по който БоЖия- та благодат се е изявила сред христия- ните от църквите в Македония (Север- на Гърция), филипи и Солун са два от градовете, в които има такива църкви. Конкретният начин, по който тези македонци са показали, че са приели Бо- Жията благодат, е тяхната щедрост. 8:2 Тези християни са били подлоЖени на „голямо утеснение". Обикновено хо- рата, които преминават през такова из- питание, започват да пестят парите си, за да могат да се подсигурят за бъдеще- то си. Това ваЖи с особена сила, когато тези хора не са много богати, какъвто е бил случаят и с македонците. Като цяло те не са имали много пари. Но тяхната християнска радост е била толкова изо- билна, че когато са разбрали за нуЖдата на светиите в Ерусалим, те са се дърЖа- ли противно на очакванията и са участ- вали в дарението с изключителна щед- рост. Тези светии са успели да съчетаят притеснението с радостта, бедност- та с щедростта. 8:3 Тяхната щедрост показва и други уникални черти. Те са дали не само спо- ред възможностите си, но и над въз- моЖностите си. Освен това са дали „доброволно*4, тоест спонтанно, без да бъдат принуждавани или убеЖдабани, или придумВани. 8:4 Били са толкова настоятелни, че сами са помолили Павел да им позволи да участват В облекчаването на нуЖдите на ерусалимскшпе светии. МоЖе би апос- толът се е колебаел дали да приеме тех- ния подарък, или не, като е знаел колко голяма е била тяхната собствена бед- ност по това време. Но те не са могли да се примирят с отказ и са настоявали да им се позволи и те да участват в по- мощта. 8:5 Вероятно Павел само е очаквал или се е надявал, че те ще постъпят като повечето смъртни хора: най-напред ще дадат неохотно, а след тоВа ще увели- чат количеството на своята помощ, ко- гато върху тях се упраЖни по-голям на- тиск. Но македонците не са постъпили така! Тези обичани християни са дали най-напред най-големия подарък - сами- те себе си, а след това и по-малкия - сво- ите пари. Когато Павел казва „първо предадоха себе си на Господа, и по БоЖи- ята воля й на нас", той само иска да ка- Же, че те най-напред са предали изцяло Живота си на Христос, след което са предали себе си доброволно и на Павел, в смисъл че са участвали в събирането на помощта за Ерусалим. Те всъщност са казали: „Ние вече сме се предали на Гос- пода и сега се предаваме и на теб като на Негов слуЖител. Ти ни каЖи какво да правим, тъй като ти си апостол на Христос, нашия Господ." „Даренията за Господното дело - каз- ва ДЖ. Кемпбел Моргън - са ценни само когато са дадени от онези, които сами себе си са предали на Бога." 8:6 Апостолът се чувства толкова на- сърчен от примера на македонците, че очаква и коринтяните да последват тех- ния пример. Затова той казва, че е помо- лил Тит да довърши работата, която е започнал в Коришп. С други думи, когато е посетил коринтяните най-напред, Тит им е представил тази нуЖда. Сега, при следващото си посещение, той трябва да направи така, че добрите намерения да прераснат в действия. 8:7 Тъй като коринтяните са толко- ва забележителни в много неща (което е истина), Павел иска сега от тях да се 532 2 Коринтяни 8  отличат и В даването. Той им признава
заслугите за изобилстването им във вя- рата, в говоренето, в знанието, във всяко усърдие (старание) и в лк>бовта им към него. В Първото си послание Па- вел отправя похвала към коринтяните заради тяхното знание и говорене. Тук той добавя още няколко добродетели, които без съмнение са резултат от пре- биваването на Turn меЖду тях. Изразът „във вяра" моЖе да описва силната вяра на коринтяните в Бога, дарбата на вярата или Верността на вза- имоотношенията им с техните блиЖни. Изразът „в говорене" без съмнение се отнася до умението на коринтяните да говорят езици, една тема, която той разглеЖда подробно в Първото писмо към коринтяните. „В знание" моЖе би се отнася до хариз- матичната дарба на знание, която те имат, или до широтата на разбирането на божествените истини. Изразът „в пълно усърдие" описва техния Жар и старание относно БоЖии- те неща. И последната добродетел, която Па- вел споменава като похвална, е лк)бовта на коринтяните към него. МоЖе би апос- толът не би имал нищо напротив, ако удълЖим този списък с още една добро- детел, а именно - „с пълна щедрост". Де- ни ни предупреждава, че има хора, които: „...показват изобилие от духовни инте- реси, изпълнени са сЖар, молитва, лЬбов, готовност да говорят в църквата, но не са способни да се разделят с парите си. "36 8:8 Павел не налага това дарение на ко- ринтяните като задълЖителна заповед, а no-скоро иска да провери искреността на тяхната лкЯюв в светлината на усър- дието на македонските християни. Ко- гато Павел заявява, че не казва това „ка- то по заповед", той няма предвид „не по БоЖие вдъхновение". Той просто иска да каЖе, че даването трябва да идва от сърце, изпълнено с Желание, тъй като „Бог обича онзи, който дава на драго сър- це". 8:9 На това място апостол Павел на- писва един от най-великите стихове в това прекрасно Писмо. На фона на дреб- навите обстоятелства на Живот в Ма- кедония и в Коринт той рисува един прекрасен портрет на най-щедрата Лич- ност, Която някога е Живяла. В НЗ думата „благодат" се използва по няколко начина, но тук тя определено означава „щедрост". Колко голяма е би- ла щедростта на Господ Исус? Негова- та щедрост е била толкова голяма, че Той е дал за нас всичко, което е имал, за да моЖем ние, чрез Неговата бедност, да станем вечно богати. Муърхед ни предлага следния комен- тар: „Господ Исус е бил богат на притежа- ния, сила, почит, общение, щастие... на всичко. Съгласил се е да стане беден как- то по полоЖение, така и по обстоятелс- тва и в отношенията Си с хората. От нас се иска да дадем само малко пари, хра- на или облекло, а Той е дал Самия Себе Си."37 Този стих ни казва какво е било пред- варителното съществуване на Господ Исус. Кога Той е бил богат? Бил ли е бо- гат, когато е дошъл на света като Мла- денеца от Витлеем? Разбира се, че не! Не е бил богат и когато е скитал трийсет и три години „като бездомен странник в света, който Неговите ръце бяха създа- ли". Господ Исус е бил богат 6 далечна- та вечност, когато е обитавал заедно с Отца в небесните селения. Но след то- ва е станал беден. Това се отнася не са- мо до времето 8 Назарет, но и до време- то в Гетсимания, Гавата и Голгота. И всичко това заради нас, за да мо^кем ние чрез Неговата бедност да станем бога- ти. Ако това е така (а то е така), тогава за нас трябва да бъде най-голяма радост да отдадем на Него всичко, което сме и имаме. При едно разглеЖдане на въпроса за християнското даване едва ли има по- убедителен аргумент от този - щед- ростта на нашия Господ Исус. 533 2 Коришпяни 8 Б. Съветът на Павел за довършване
на дарението (8:10,11) 8:10 Тук апостолът отново се връща на Въпроса за участието на коришпяните В това даване. Те са мислели да съберат дарение за бедните сВетии, преди още македонците да решат да направят то- Ва. И тъй като коришпяните са започна- ли тоВа дело преди македонците - още миналата година - за да бъдат последо- вателни, те трябва да го завършат. То- ва ще бъде и за тяхна полза, тъй като ще послужи като доказателство за тяхна- та искреност и Вярност. 8:11 Независимо каква може да бъде причината за това протакане, ПаВел им казва, че те трябва да я пренебрегнат и да довършат това, за което са показа- ли, че имат Желание. И трябва да го нап- равят според възможностите си, които имат в този момент, а не според това, което биха искали да направят, ако бо- гатството им се увеличи. В. Три положителни принципа за щедро даване (8:12-15) 8:12 Изглежда, че коришпяните са се за- бавили в приготвянето на помощта за нуждаещите се светии В Ерусалим, защо- то са се надяВали да съберат по-голямо дарение малко по-късно. Тук ПаВел им на- помня, че изобщо не става въпрос за ко- личеството на изпратената помощ. Ако те имат истинско желание в сърца- та си да участват в общението по този полезен начин, тогава Бог ще приеме техния подарък независимо от неговия размер. Това, което има значение, е раз- положението на сърцето. 8:13 Целта на Павел не е да утежни фи- нансовото положение на коришпяните. Той не иска ерусалимската църква да бъ- де облекчена, а коринтската - притес- нена. 8:14 Този стих описва Божията наред- ба за облекчаване на нуждите в църква- та на Господ Исус Христос. Целта на Господа е винаги, когато сред христия- ните има нужда в една област, тази нуж- да да бъде запълнена от друга област. Това непрекъснато вливане и изливане на средства трябва да доведе до равенст- во между църквите на световно ниво. Ето защо по времето, когато Павел пише това Писмо, в Ерусалим се влива поток от помощи от Коринт, Македо- ния и други места. Но може би в бъдеще светиите в Ерусалим ще имат по-голя- мо изобилие, докато светиите В Коринт ще се окажат в оскъдност. Тогава пото- кът от помощи ще започне да тече в об- ратна посока. Точно това е и значение- то на този стих. Сега тези, които имат нужда, са светиите в Ерусалим, но В бъ- деще нуждаещите се могат да бъдат светиите в Коринт и тогава другите ще помагат на тях. 8:15 Този принцип на равенство е под- чертан още веднъж и чрез цитирането на Изход 16:18. Когато израилтяните са излизали да събират манната, някои са успявали да съберат по-голямо количес- тво от другите. Но това не е имало зна- чение. Когато манната се е разпределя- ла, Всеки е получавал едно и също коли- чество - по един гомор, или приблизител- но два и половина килограма. По този на- чин този, „който беше събрал малко, ня- маше излишък, и който беше събрал много, не му беше оскъдно". Всеки опит за запасяваме с манна е завършвал с неу- спех, защото тя е раждала червеи! Равенството не се е получавало като по чудо или с магия. То се е получавало, защото тези, които са имали прекалено много, са разделяли притежанията си с онези, които не са имали нищо. Ходж ни предлага следното набл1одение: „Поуката... която научаваме от Изход и от Павел, е, че сред Бсокия народ свръх- изобилието на едни трябва да се използ- ва за облекчаване нуЖдите на други; и че всеки опит за противопоставяне на то- зи закон ще доведе до срам и загуба. Иму- ществото е като манната: то не пона- ся запасяването." 38 534 2 Коринтяни 8  По подобен начин звучи и този избран
цитат от неизвестен автор: „БоЖието намерение е всеки човек да има част от благата на Живота. Някои събират повече, други - по-малко. Ония, които имат повече, трябва да разделят благата си с тия, които имат по-малко. Бог позволява неравномерното разпреде- ление на благата не за да могат богати- те егоистично да им се наслаждават, а за да могат да ги разделят с бедните." Г. Трима добри братя, които да под- готвят дарението (8:16-24) 8:16 В следващите два стиха Павел пох- валва Turn за правилното му отношение по този въпрос. Най-напред той благода- ри на Бога за това, че е влоЖил същото усърдие по отношение на коринтяните и в сърцето на Turn. В него Павел е от- крил една сродна душа. Същата загршке- ност, която апостолът чувства към ко- ринтяните, чувства и Turn. 8:17 Павел е отправил към Turn молба да отиде в Коринт с това Писмо, но тя се е оказала излишна. Той самият е бил готов да тръгне доброволно. „Сам... тръгна към вас..." е пример на еписто- ларното време аорист, което предста- вя действието не по времето, когато Павел е писал Писмото, а по времето, когато коринтяните са го чели. Без съм- нение Turn е този, който е занесъл Пис- мото на коринтяните. Той не е тръгнал за Коринт, преди Павел да завърши Пис- мото. 8:18 ПасаЖът от 18 до 22 cm. описва още двама братя християни, които са придружавали Turn в неговото пътуване. Първият е описан в текста от 18 до 21 cm., a вторият - във 22 стих. Имената и на двамата не са дадени. Този пасаЖ от Писанието е ценен, за- щото показва предпазните мерки, които апостол Павел взима при отнасянето на дарението с цел премахването на какви- то и да било основания за обвинения в неправилно използване на парите. Първият брат, за когото се говори в този пасаЖ, е достоен за похвала пора-
535 2 Коринтяни 8,9  общество трябва да се гршки да си вър-
ши работата така, че хората от света да нямат причина да изпитват каквито и да било съмнения относно правотата на неговите дела."39 Този стих, меЖду другото, прилича много на текста в Притчи 3:3, 4 в Сеп- туагинтата. 8:22 Тук ние четем за още един непоз- нат брат, когото Павел е определил да помогне за довършването на това ваЖ- но дело. Неговото усърдие е било опита- но много пъти и в много неща, а сега той се е оказал още по-усърден заради го- лямото доверие, което има към корин- тяните. На това място ПБКДЖ казва следно- то: „... заради голямото доверие, което ние имаме към вас." Думите „ние има- ме" са добавени допълнително (в курсив) и много преводачи ги заместват с „той има". Тогава това би означавало, че Па- вел го препоръчва не само заради минала- та му вярност, но и поради голямото му доверие към коринтяните. 8:23 И така, ако някой попита какви са тези трима мъЖе, коринтяните трябва да му каЖат, че колкото се отнася до Тит, той е негов другар и съработник, а колкото се отнася до другите двама братя, те са пратеници на църквите и слава на Христос. Изразът „слава на Христа" е едно приповдигнато описание на тези двама мъЖе. Те са наречени та- ка именно защото са пратеници на цър- квите. Вследствие на тяхната дейност Господното дело започва да блести пред очите на човеците. Те са почит за Гос- пода и отразяват Неговата слава. 8:24 Знаейки всичко това, коринтяни- те трябва да ги приемат добре и да оп- равдаят Павловата похвала с тях, като им поверят щедрия дар за светиите от Ерусалим. Това трябва да послуЖи като доказателство за тяхната християнска л!обов пред другите църкви. Филипс предлага следния превод на този стих: „И така, покаЖете на тях, а така също и пред всички църкви колко искрена е ва- шата лк)бов и оправдайте всички хубави неща, които казахме за вас!" Д. Призив към коринтяните да оп- равдаят Павловата хвалба с тях (9:1-5) Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|