Уилиям макдоналд к о г нови
:10 СлуЖението на християнина е свързано със скръб, но
Изтегляне 13.85 Mb.
|
6:10 СлуЖението на християнина е свързано със скръб, но въпреки това Па- вел винаги е радостен. Едва ли е нуЖно да казваме, че причините за скръбта на Павел са отхвърлянето на евангелското послание, провалите на БоЖиите хора и неговите собствени недостатъци. И все пак, когато помисли за Господа и за Бо- Жиите обещания, апостолът винаги мо- Же да намери основание, което да го на- кара да вдигне глава и да се зарадва. Що се отнася до богатствата на то- зи свят, Павел е беден човек. Никъде не се говори за някакви негови земни богат- ства и имот. Но помислете си само кол- ко Живота са били обогатени вследствие на неговото слуЖение! Така че, макар и да няма нищо, в известен смисъл той притеЖава всичко, което действител- но има стойност. „В тези наситени с напреЖение изрече- ния - казва А. Т. Робъртсън - Павел дава воля на своето въобраЖение, което се развихря така, както светкавицата се развихря сред облаците в небето."31 К. Призивът на Павел за откритост и обич (6:11-13) 6:11 Сега апостолът отправя към ко- ринтяните един страстен призив, с кой- то ги кара да отворят сърцата си за не- го. Той им е говорил открито и честно за своята л1обов. И тъй като устата го- вори от това, което препълва сърцето, устата на Павел са били отворени да го- ворят от едно сърце, което е преливало от л1обов към тези хора. Това е и общо- то значение на този стих, което се под- крепя и от израза: „сърцето ни се разши- ри", тоест сърцето ни е широко отворе- но да ви приеме с лкобов. Както казва Тоузър: „Павел е един ма- лък човек с голям вътрешен Живот. Чес- то неговото широко сърце е наранено от тесногръдието на неговите ученици. Гледката на техните свити души го на- ранява Жестоко." 32 6:12 Причината за тази ограниченост на отношенията меЖду Павел и корин- тяните не е в него, а в тях. Тяхната лк> бов към него е ограничена, защото те не са сигурни дали да го приемат, или не, до- като неговата лкобов към тях не е огра- ничена. Липсата на лкобов е от тяхна страна, а не от страна на Павел. 6:13 Ако те искат да се отплатят за л!обовта му към тях (тук Павел говори на онези, които са деца във вярата), трябва да разширят сърцата си. Павел се чувства като техен баща във вярата. Само Бог моЖе да извърши това в тех- ния Живот, но те трябва да Му позво- лят да го направи. Преводът на Мофат предава идеята на пасаЖа от 11 до 13 стих много сполуч- ливо: „О, коринтяни, аз нищо не крия от вас; сърцето ми е широко отворено за вас. „На вас ви е тясно?" Причината за това е у вас, не у мен. Нека сега да направим ед- на честна размяна, както казват деца- та! Отворете сърцата си широко за мен." JL Призивът на Павел за библейско отделяне (6:14-7:1) 6:14 Връзката меЖду 13 и 14 стих е след- ната: Павел е казал на светиите да раз- ширят сърцата си за него и сега им обяс- нява, че един от начините да направят това, е да се отделят от всички форми на греха и неправдата. Без съмнение в това той Вклктва и отделянето от лъ- Жеучителите, които са нахлули в корин- тското събрание. Споменаването на неравния ярем тук ни напомня за Второзаконие 22:10, къде- 525 2 Коринтяни 6  то се казва: „Да не ореш с Вол и осел зае-
дно." Волът е чисто Животно, докато оселът - нечисто, и начинът, по който те вървят и дърпат ралото, не е една- къв. Точно обратното на това е яремът, в който вярващите се впрягат заедно с Господ Исус: Неговото иго е благо и Не- говото бреме е леко (Мат. 11:29,30). Този паса* от Второто послание до коринтяните е един от клк>човите паса- Жи в цялото БоЖие слово по темата за отделянето. Той ясно наставлява вярва- щите, че трябва да се отделят от не- вярващите, нечестието, тъмнината, Велиал и идолите. В него се засяга също и въпросът за брачната връзка, в смисъл че християни- нът не трябва да влиза в брак с неспасен човек. В него обаче не се оправдават раз- дялата или разводът, в случай че вярва- щият вече е Женен за невярващ. Според БоЖията воля в този случай брачната връзка трябва да се запази с цел евенту- алното спасение на невярващия съпруг (1 Кор. 7:12-16). Този пасаЖ засяга също и въпроса за де- ловите взаимоотношения. Християни- нът не трябва да има за партньор човек, който не познава Господа. Едно от най- ясните прилоЖения на пасаЖа е въпро- сът за участието на християнина в раз- ни тайни ордени или братства: моЖе ли един човек, който е верен на Христос, да поддърЖа последователно добри отно- шения с общества, в които името на Господа е неЖелателно? ПрилоЖението му в обществения Живот би могло да бъ- де следното: християнинът трябва да поддърЖа връзки с неспасените, за да мо- Же да ги спечели за Христос, но никога не трябва да участва в техните грешни удоволствия или в някоя друга дейност по такъв начин, че да им дава повод да си помислят, че не се различава от тях. Ос- вен това този пасаЖ засяга и религиозни въпроси: един верен последовател на Христос не би трябвало да Желае да бъ- де член на някоя църква, в която съзна- телно се допуска членуването на невяр- ващи. ПасаЖът от 14 до 16 стих описва всич- ки ваЖни взаимоотношения в Живота: Правдата и беззаконието вклк)чват целия диапазон на нравствено поведение. Светлината и тъмнината засягат разбирането на БоЖиите неща. Христос и Велиал обозначават авто- ритета или, казано с други думи, лич- ността, или нещото, което един човек признава за господар в своя Живот. Вярващият и невярващият са катего- рии от областта на вярата. БоЖият храм и идолите са символи на поклонението, което извършва един чо- век. Правдата и беззаконието не могат да имат нищо общо помеЖду си: те са нрав- ствени противоположности. Подобно и светлината не моЖе да има общение с тъмнината. Когато светлината влезе в една стая, тъмнината трябва да изле- зе. Двете не могат да съществуват ед- новременно. 6:15 Името Велиал означава „нещо, ко- ето не струва", или „злина". Тук то е наз- вание на злия. МоЖе ли някога да има раз- бирателство меЖду Христос и Сатана? Не, никога! Също така не моЖе да има общение и меЖду един вярващ и един не- вярващ. Поддаването на изкушение в това отношение е измяна спрямо Госпо- да- 6:16 Идолите нямат нищо общо с Бо- Жия храм. След като това е така, защо вярващите, които са храмът на Живия Бог, търгуват с тях? Под „идоли" тук трябва да разбираме не само издялани образи, но и всяко нещо, което застава меЖду човешката душа и Христос. Това могат да бъдат или парите, или удовол- ствията, или славата, или материални- те неща. Апостолът открива изобилни доказа- телства за това, че ние сме храмът на Живия Бог, в такива пасаЖи като Изход 29:45, Левит 26:12 и Езекиил 37:27. Спо- ред Дени: 526 2 Коринтяни 6,7  „[Павел] очаква от християните да бъ-
дат толкова ревностни за запазването на чистотата на Бозкия дом, колкото и Ьдеите. Тук той казва, че този дом сме ние: ние трябва да пазим себе си неопет- нени от света." 33 6:17 Всичко това кара апостола да от- прави към нас един призив, с който ни предизвиква да излезем навън. За тази цел той използва един цитат от Исая 52:11. В него са дадени ясните БоЖии нас- тавления към Неговия народ за отделя- не от злото. Християните не трябва да остават в греха, като част от него, мис- лейки си, че ще го премахнат. Според Бо- зкия план те трябва да излязат навън. Нечистото, за което става въпрос в то- зи стих, представлява главно езически- ят свят, но моЖе да се отнесе и към вся- какъв вид зло както в областта на тър- говията, така и в областта на социални- те отношения и религията. Текстът в този стих обаче не трябва да се използва като основа за проповяд- ване на отделяне от другите вярващи. Християните имат увещанието да се стремят „да запазят единството на Ду- ха във връзката на мира". 6:18 Често пъти за християните е много трудно да бъдат послушни на Бо- Жието слово, като слоЖат край на някои връзки, които са съществували в продъл- жение на години. ИзглеЖда, че Бог преду- сеща тази трудност в 18 стих. В17 стих ние имаме Неговите думи: „Аз ще ви при- ема." Тук Той добавя: „И ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъ- щери"; казва Всемогъщият ГОСПОД. Отплатата за излизането при Христос извън стана на злото е познаването на общението с Отец по един нов и по-бли- зък начин. Това не означава, че ние ста- ваме синове и дъщери чрез послушанието на Неговото слово, а означава, че когато се дърЖим по този начин, ние се изявява- ме като Негови синове и дъщери и че то- ва е начин да изЖивеем радостите и нас- лаЖденията на синовната връзка така, както никога преди това. „БлаЖенството на истинското отде- ляне от греха не означава нищо друго ос- вен славно общение със Самия велик Бог." (Избрано) Този проблем присъства много осеза- телно сред евангелските християни от либералните и неоортодоксалните цър- кви. Те непрекъснато се питат: „Какво да правя?" Отговорът, който Бог дава на този въпрос, се намира в този стих. Те трябва да напуснат обществата, в които Господ Исус не се почита и не се възвисява като БоЖия възлкзбен Син и Спасителя на света. Истинските вярва- щи могат да направят много повече за Бога извън тези общества, отколкото вътре в тях. 7:1 Този стих е свързан тясно с пред- ходните стихове. Той не е началото на нов параграф, а краят на параграфа, кой- то започва в 6:14. Обещанията, за които става въпрос в този стих, могат да се прочетат в ци- тата, който е даден в 17 и 18 стих на предходната глава. „Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете си- нове и дъщери." Като имаме тези чудес- ни БоЖии обещания, ние трябва да „очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота". Оскверненията на плътта ВклкзчВат всякакви форми на физическа нечистота, докато оскверне- нията на духа обхващат вътрешния Жи- вот на човека, неговите подбуди и мис- ли. Бог обаче не само посочва отрицател- ната страна, той също така дава и по- лоЖителния изход: „... като се усъвър- шенстваме в святост в страх от Бо- га." Ние не само трябва да се откаЖем от това, което ни осквернява, но да ста- ваме все повече и повече съобразни с Гос- под Исус Христос във всекидневния си Живот. Този стих не иска да каЖе, че е ВъзмоЖно да станем съвършено свети на тази земя, защото практическото ос- вещение е процес, който продълЖава през целия ни Живот. Ние започваме все повече и повече да приличаме на Господ 527 2 Коринтяни 7 Исус Христос, докато дойде денят, 6
който ще Го видим лице в лице и в кой- то ще станем като Него, за да бъдем такива през цялата вечност. Когато из- питваме този благоговеен страх или страхопочитание към Бога, ние имаме в сърцата си Желанието да станем свети. Колко би било хубаво, ако всички се нау- чим да казваме като благочестивия Мъклейн: „Господи, направи ме толкова свят, колкото е възмоЖно да бъде свят един човек от тази страна на небето!" М. Радостта на Павел от добрите вести от Коринт (7:2-16) 7:2 „Сторете място в сърцата си за нас." Тъй като няма никаква причина ко- ринтяните да не направят това; Павел продължава мисълта, като казва, че той никого не е онеправдал, никого не е раз- вратил и никого не е измамил. Каквото и да казват против него критиците му, апостолът не е навредил на никого и не е използвал никого, за да извлече финан- сова облага от него. 7:3 Нито едно нещо, което Павел е ка- зал или казва, няма за цел да осъди корин- тяните по какъвто и да било начин. Той ги уверява неколкократно, че неговата дълбока обич към тях ще продълЖи как- то в Живота, така и в смъртта. 7:4 Тъй като се чувства толкова близ- ко свързан със светиите в Коринт, апос- толът има голяма увереност по отно- шение на тях. Също толкова голяма е и хвалбата му с тях в присъствието на други хора. Затова те не трябва да тъл- куват погрешно неговата откровеност като липса на лк)бов, а трябва да разбе- рат, че той наистина се гордее с тях и ги хвали навсякъде, където отиде. МоЖе би това, което по-конкретно предизвиква най-искрена хвалба от страна на Павел, е доброжелателното отношение на ко- ринтяните към събирането на средства за бедните светии в Ерусалим. Апосто- лът скоро ще засегне този въпрос по- подробно, а тук само го споменава мимо- ходом. „Напълно се утешавам; дазке във вся- ка наша скръб радостта ми е преизо- билна." Тези изречения са обяснени в следващите стихове. Защо Павел толко- ва се радва независимо от всички свои скърби? Защото Turn е донесъл от ко- ринтяните добри новини, които са ста- нали извор на огромна радост и насърче- ние за апостола. 7:5 Ние вече говорихме за това, как Па- вел е напуснал Ефес и е заминал за Троа- да, за да се види с Turn. И как, след като не го е видял там, е отпътувал за Маке- дония. Сега апостолът обяснява, че до- ри и пристигането му в Македония не му е дало спокойствието, от което се е нуЖдаел. Той е продълЖавал да бъде нес- покоен, притеснен и преследван. Отвън врагът го е нападал непрекъснато, а от- вътре е бил изпълнен със страхове и без- покойства, свързани несъмнено с факта, че все още не се е видял с Turn. 7:6 След това Бог се е намесил и го е утешил с идването на Turn. Така апос- толът е преЖивял истината, описана в Притчи 27:17: „Желязо остри Желязо; така и човек остри лицето си срещу при- ятеля си." МоЖете ли да си представи- те радостната среща меЖду тези двама верни слуЖители на Христос: Павел, който залива Тит с въпроси, и Тит, кой- то се опитва да му отговори колкото се моЖе по-бързо? (ВЖ. също Пр. 25:25.) 7:7 Но това, което е зарадвало Павел толкова много, не е било само щастли- вата среща с Turn, a новините за това, колко утешен е бил Тит от начина, по който коринтяните са откликнали на писмото на Павел. За него е било голяма радост да научи, че коринтяните копнеят да се видят с апостол Павел, независимо от всички опити от страна на лъЖеучителите да ги отчуЖдят от него. Коринтяните не само са копнеели да го видят, но са и пла- чели да го видят. Този плач моЖе би е бил причинен от съзнанието за безгриЖното отношение, което те са проявили, като са толерирали греха в събранието, или 528 2 Коринтяни 7  от скръбта и безпокойството, които
те са причинили на апостола. Освен за този плач Turn му е казал и за искреното им уваЖение към Павел и ревностното им Желание да му бъдат угодни. И така, радостта на апостола е дош- ла не само от идването на Turn, но и от тези свидетелства, които са показали, че коринтяните са се оказали послушни на наставленията на апостола и че про- дължават да го обичат. 7:8 Защото, дори да ви наскърбих с писмото си, не се разкайвам; въпреки че се бях поразкаял, когато видях, че оно- ва писмо ви наскърби, макар и за крат- ко време. Писмото, за което Павел говори тук, би могло да бъде Писмото, което ние познаваме като Първо послание към ко- ринтяните, или някое друго писмо, кое- то вече е изгубено и което моЖе би е кри- тикувало светиите доста по-строго. Нека сега да изясним онази част от стиха, в която се говори за разкаянието на Павел във връзка с написването на това писмо. Ако приемем, че тук става въпрос за Първото послание към корин- тяните, трябва да каЖем, че тези думи по никакъв начин не засягат неговата бо- говдъхновеност. Написаното от Павел там са истинските Господни заповеди, но самият Павел си остава човек, подв- ластен на обезсърчение и безпокойство като всички хора. Както казва Уилямс: „Разликата меЖду писателя и бого- вдъхновението се вшкда в 8 стих. Апос- толът знае, че неговото първо писмо е боговдъхновено и че думите в него са „за- повед от Господа ", но като един слаб, нес- покоен и лЬбящ човек той се безпокои да не би това писмо да повлияе на коринтя- ните така, че те да се отчуЖдят от не- го, и да им причини болка. Това е един ин- тересен пример за разликата ме?кду Про- рока и индивидуалността на Пророка и посланието на Светия Дух, което му е по- верено."34 И така, нека да обобщим. Павел казва, че когато коринтяните са прочели най- напред неговото писмо, те са го почувс- твали като укор и са били засегнати. Из- пращайки им писмото, апостолът е очаквал тяхната реакция и това го е на- тъЖавало. Това не означава, че той е имал съзнанието, че е направил нещо ло- шо; тук няма и намек за такова нещо. По-скоро той е съЖалявал, че когато е вършел работата си за Господа, поняко- га е трябвало да кара другите хора да се чувстват временно нещастни с цел осъ- ществяването на БоЖиите намерения в техния Живот. Във втората половина на 8 стих Павел подчертава мисълта, че, макар и писмо- то му да ги е наскърбило, това е било са- мо за малко време. Първата цел на пис- мото е била да причини болка, но болка, която не е продълЖителна. Целият процес, който апостолът описва тук, моЖе да се сравни с работа- та на един хирург. Ако хирургът иска да отстрани някоя опасно заразена част от тялото, той трябва да реЖе дълбо- ко в плътта. Той не се радва, че това но- си болка на пациента, но добре знае, че трябва да го направи, ако иска неговият пациент да бъде отново здрав. При то- ва, ако пациентът му е близък приятел, хирургът още по-остро усеща страда- нията, който болният трябва да понесе. Но той добре разбира, че тези страда- ния са само временни, и е съгласен да под- лоЖи приятеля си на тях, тъй като окон- чателният резултат ще бъде благопри- ятен. '35 7:9 Павел не се радва на наскърбяване- то на коринтяните, а се радва, че тази временна скръб ги е довела до покаяние. С други думи, тяхното наскърбяване е довело до промяна в мисленето, която е довела до практическа промяна в поведе- нието. Покаянието, казва ХодЖ, „не е просто промяна на целите, а вклкзчва ед- на промяна и на сърцето, която води до обръщане гръб на греха с неговата скръб и ненавист и заставане с лице към Бо- га
529 2 Коринтяни 7  Скръбта на коринтяните е по Божия-
та боля. Това е такъв вид наскърбяване, което е угодно на Бога. Тъй като тяхна- та скръб и покаяние са били „по Бога", коринтяните не са претърпели някаква трайна вреда от порицанието на апос- тол Павел. 7:10 Този стих прави разлика меЖду „скръбта по Бога" и „светската скръб". „Скръбта по Бога" е скръб, коя- то идва в Живота на един човек, след ка- то този човек извърши грях, и която го води към покаяние. Той разбира, че Бог му е говорил, и решава да застане на страната на Бога против себе си и про- тив своя грях. Когато Павел казва, че „скръбта по Бога докарва спасително покаяние", той не мисли непременно за спасението на душата (макар че това също моЖе да бъде вярно). Нали в края на краищата ко- ринтяните вече са спасени! Но тук дума- та „спасение" се използва, за да предаде значението на „избавление от всякакъв вид грях, робство или злочестина в Жи- вота на един човек". Има спор дали изразът „което не при- чинява разкаяние"* се отнася до покая- нието или до спасението. И тъй като чо- век еднакво не съЖалява нито за покая- нието, нито за спасението, ние оставя- ме въпроса открит. „Светската скръб" не е истинско по- каяние, а само угризение. Тя докарва яз- вителност, коравосърдечие, отчаяние и накрая смърт. Пример за такава скръб е Животът на Юда. Той не съЖалява за последствията, които неговият грях до- нася върху Господ Исус, а изпитва само угризения заради уЖасния плод, който са- мият той Жъне от него. 7:11 Апостолът посочва опита на ко- ринтяните като пример за това, което е казал в първата част на 10 стих. Защо- то това, което той говори за благочес- тивата скръб, се виЖда осъществено на практика в техния Живот. Днес ние бих- * Или „за което не съЖаляваш". - Бел. на прев. 530 ме употребили следните думи: „...като доказателство на факта, че вие се нас- кърбихте по Бога..." По-нататьк апос- толът изреЖда различните последствия от тяхната благочестива скръб. Най-напред тя произвеЖда „усърдие" или искрена загриЖеност. Ако тук апос- толът има предвид дисциплинарните мерки, описани в Първото послание, то- гава този израз означава, че макар и пър- воначално да са били безразлични, впос- ледствие коринтяните са започнали да се вълнуват от този проблем и са проя- вили усърдие. Тя е довела и до „себеочистване". То- ва не означава, че светиите са искали да се оправдаят или да се извинят по няка- къв начин, а че, вземайки решителни мер- ки, те са се опитали да очистят себе си от всякаква вина в този случай. Промя- ната в тяхното отношение довеЖда и до промяна в тяхното поведение. „Какво негодувание!" Този израз моЖе би изразява отношението на коринтяни- те към грешника във връзка с укорите, които той навлича на името на Хрис- тос. Но по-вероятно е този израз да го- вори за отношението им към самите тях във връзка с факта, че са позволили този грях да продълЖи толкова дълго и не са взели никакви мерки срещу него. „Какъв страх!" Без съмнение дейст- вията на коринтяните са били продик- тувани от страх от Господа, но е въз- моЖно те да са изпитвали страх, че апостолът би могъл да ги посети и да не бъде особено благоразположен към тях. „Какво оЖидане" буквално означава „какъв копнеЖ". Повечето изследовате- ли са на мнение, че това „оЖидане" се от- нася до искрения копнеЖ на коринтяни- те да видят Павел сред тях. Но освен това то би могло да означава и силно *е- лание да видят кривото изправено и зло- то поправено. „Каква ревност!"Този израз се обясня- ва различно от различните изследовате- ли, като например ревност за БоЖията слава, ревност за възстановяването на 2 Коринтяни 7  грешника, ребност за собственото им
очистване 6 конкретния случай и рев- ност за заставане на страната на апос- тола. „Какво мъздовъздаване" означава „каквонаказание" или „какво възмездие". Идеята е, че те са взели активни мерки срещу провинилия се брат в събранието. Те са заявили решително, че грехът трябва да бъде наказан. И накрая Павел добавя: „Във всичко вие показахте, че сте чисти в това не- що." Разбира се, апостолът не иска да ка- Же, че те никога не са били виновни, а че просто са взели всички необходими мер- ки и са действали така, както е трябва- ло да действат от самото начало. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|