Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
| главата (от рода на мигрената), или не-
що, свързано с речта на Павел. Муърхед казва следното: „МоЖе би истинската природа на този трън в плътта е била скрита нарочно, за да моЖе всички стра- дащи да бъдат насърчени и подпомогна- ти от това неназовано, но болезнено страдание на Павел."48 Нашите изпита- 551 2 Коринтяни 12  ния могат да се различават от изпита-
нията на Павел, но те трябва да водят до същите резултати и плодове. Апостолът описва тръна в плътта като „пратеник от Сатана да ме мъ- чи". В известен смисъл той наистина представлява опит от страна на Сата- на да възпрепятства Павел в делото му за Господа. Но Бог е по-велик от Сата- на и Той използва този трън, за да съ- действа за делото на Господа, като сми- ри Павел. Успешното слуЖение за Хрис- тос зависи от слабия слуЖител. Колко- то по-слаб е той, толкова повече силата на Христос съпътства неговото пропо- вядване. 12:8 Павел три пъти се е молил на Гос- пода да махне от него този трън в плътта. 12:9 Молитвата на Павел получава отговор, но не този отговор, който той очаква. Всъщност Бог казва на Павел: „Аз няма да махна тръна, а ще направя нещо по-добро: ще ти дам благодат, за да го носиш. И не забравяй,'Павле, че ма- кар и да не ти давам това, което искаш, Аз ти давам нещо, от което ти имаш много нуЖда. Ти Желаеш Моята власт и Моята сила да придружават твоето проповядване, нали? Тогава най-добрият начин да стане това е, като ти си немо- щен." Това е трикратният отговор на мо- литвата на Павел, която той поставя пред Бога три пъти. И това продълЖава да бъде БоЖият отговор на молитвите на Неговите хора, които страдат по це- лия свят. Вместо да отмахне изпитани- ята и страданията, Бог ни дава нещо по- добро: другарството на БоЖия Син и си- гурността на Неговата сила и благодат, за да моЖем да ги носим. ЗабелеЖете, че Бог казва: „Доволно ти Е Моята благодат." Ние не трябва да Го молим да ни даде достатъчно бла- годат: тя вече Е достатъчна. Апостолът е напълно удовлетворен от отговора на Господа. Той казва: „И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила." След като Господ обяснява мъдрост- та на Своите действия, Павел всъщ- ност казва, че това е единственият на- чин, по който той е съгласен да Живее. И така, вместо да се оплаква и да мърмо- ри заради този трън, апостолът предпо- чита да се похвали със своите немощи. Той предпочита да падне на колене и да благодари на Господа за тях. Готов е да ги носи с радост, стига само силата на Христос да почива върху него. ДЖ. Осу- алд Сандърс изразява това много добре: „Политиката на света е следната: „ Това, което не моЖе да се изцели, тряб- ва да се изтърпи. "Но Павел свидетелст- ва съвсем друго: „ Това, което не моЖе да се изцели, моЖе да се носи с радост. Аз се радвам на немощите, страданията, ли- шенията и трудностите." Той доказва, че Бозкията благодат е толкова прекрас- но нещо, че той срадост приема всяка но- ва възможност, която му позволява да черпи от нейната пълнота. „Нося с пре- голяма радост... и дори се хваля... с моя трън в плътта." 49 Животът на Ема Пйечинска, съпруга на полски благородник, бил изпълнен с ра- зочарования и отчаяние. И въпреки това тя е притеЖавала забележителна вяра, на която нейният биограф отдава по- чит със следното изречение: „Тя напра- ви прекрасни букети от БоЖиите отка- зи!" 12:10 По човешки погледнато, за нас е невъзмоЖно да намираме удоволствие в нещата, които са изброени тук. Но клю- чът към разбирането на този стих се крие в думите „за Христа". В името на Неговата кауза и за разпространението на Неговото евангелие ние трябва да сме готови да изтърпим всичко, което обик- новено не сме готови да изтърпим зара- ди себе си или заради някого, когото оби- чаме. И едва когато разберем своята собст- вена слабост и нищоЖност, едва тогава започваме най-много да зависим от Бо- 552 2 Коринтяни 12  Жията сила. ЕдВа когато Му предоста-
вим себе си В пълно подчинение по този начин, едВа тогава Неговата сила ни се изявява и ние наистина сме силни. Уилям Уилбърфорс, човекът, който повеЖда борбата за премахване на робс- твото в Британската империя, е бил фи- зически слаб и неЖен човек, но е имал дъл- бока вяра в Бога. Босуел казва за него: „Видях как този човек, който изглеЖда- ше като малко кутре, се превърна в си- лен лъв." В този стих Павел се подчинява на сло- вото на Господа от Матей 5:11,12. Той се радва, когато хората го хулят и го го- нят. Ж. Знаменията на Павел подкрепят неговото апостолство (12:11-13) 12:11 Тук започва да ни се струва, че Па- вел вече се е уморил от своето привидно самохВалстВо. Той казва, че е станал бе- зумен с това хВалене. Апостолът смя- та, че не е трябвало да се хвали, но е бил принуден от коринтяните да направи това, защото, вместо да мълчат, кога- то неговите критици са отправяли Жес- токите си обвинения срещу него, те е трябвало да го препоръчат. Защото, ма- кар и сам по себе си да е нищо, той все пак не е в нищо по-долен от тези „пре- възходни апостоли", с които те толко- ва се гордеят. 2:12 Апостолът им напомня, че кога- то е дошъл в Коринт и им е проповядвал благовестието, Бог е потвърдил негово- то проповядване с „признаците на апос- толите". Тези признаци са силите за чу- деса, дадени на апостолите от Бога, за да могат слушателите им да познаят, че те наистина са изпратени от Господа. Думите „знамения, чудеса и велики дела" не описват три различни вида чу- деса, а no-скоро три различни аспекта на чудесата. Знаменията са чудеса, които предават послание с определено значение за човека. Чудесата правят такова по- разително впечатление на човека, че въз- буЖдат човешките емоции. Великите дела са събития, които явно стават със свръхчовешка сила. Обърнете внимание на начина, по кой- то Павел казва, че апостолските приз- наци са били показани меЖду тях. Изпол- зването на страдателен залог посочва, че апостолът не търси слава за себе си, а за Бога, подчертавайки истината, че Бог ги е показал чрез него. 12:13 Що се отнася до чудесата, корин- тяните не са в нищо по-долни от други- те църкви. Те са били свидетели на тол- кова чудеса от страна на Павел, колко- то и другите църкви, които той е посе- тил. В какво отношение тогава корин- тяните са по-долни от другите църк- ви? Единственото отношение, което Павел моЖе да види, е това, че той не им е бил в теЖест, тоест, че не е настоя- вал да получава финансова помощ от тях. Ако това е единственото нещо, за- ради което те се смятат за по-долни от другите църкви, то тогава Павел ги мо- ли да му простят „тая неправда". Това е единственият апостолски признак, който той не е показал меЖду тях! 3. Предстоящото пътуване на Павел до Коринт (12:14-13:1) 12:14 „Ето, готов съм да дойда при вас за трети път." Това моЖе да означава, че апостолът е бил готов да посети Ко- ринт три пъти, но е бил там само Вед- нъЖ. Не е отишъл Втори път, защото не е искал да се отнесе с тях строго. Сега Павел е готов да отиде трети път, ко- ето ще бъде неговото второ посещение. То също така моЖе да означава, че апостолът е на път да посети Коринт за трети път. Първото му посещение е описано в Деян. 18:1. Второто му посе- щение е посещението, свързано със скръб, за което той говори във 2 Кор. 2:1 и в 13:1. И това ще бъде третото му по- сещение. Когато сега отиде при тях, Павел е ре- шен да не ги отегчи. С това той иска да каЖе, че няма да вземе никакви пари от тях. Ще бъде независим от тях, що се 553 2 Коринтяни 12 отнася go финансовото си положение.
Причината за това е, че той не се инте- ресува от материалното им богатство, а от самите тях. За Павел хората са много по-ваЖни от вещите. По отношение на коринтяншпе той Желае да играе ролята на родител. Деца- та не са длъзкни да събират имот за ро- дителите, а родителите - за децата. Това твърдение ни разкрива една Жи- тейска истина. Според обичайния ход на Живота родителите са онези, които ра- ботят неуморно и упорито, за да осигу- рят на децата си храна и облекло. Обик- новено децата не се гриЖат за родите- лите си. И така, в този стих Павел из- разява своето Желание коринтяните да му позволят да се дърЖи към тях като родител. Добре е да внимаваме и да не влагаме в този стих повече, отколкото трябва. Тук апостолът не иска да каЖе, че роди- телите са длъЖни да трупат богатст- ва, за да осигурят бъдещето на своите деца. Това няма нищо общо с бъдещите му нуЖди. Павел мисли за задоволяване на непосредствените си нуЖди, които ще се появяват, докато слуЖи на Госпо- да в Коришп. Той твърдо е решил да не зависи от тамошните светии. Дори и през ум не му минава мисълта, че те трябва да трупат средства, за да осигу- рят неговата старост, или че той тряб- ва да прави това за тях. 12:15 Този стих ни дава прекрасната възмоЖност да се докоснем за малко до неугасимата лк)бов на апостол Павел към БоЖиите деца в Коринт. Апосто- лът е готов да отдаде себе си с най-голя- ма радост в неуморно слуЖение и Жерт- ва за техните души, тоест за духовното им благополучие. Неговата лкзбов е мно- го по-изобилна от л1обовта на лъЖеучи- телите, които са били сред тях, макар че самият той е обичан по-малко от тях. Въпреки че не се надява на никаква отплата от тяхна страна, апостолът ще продълЖи да ги обича. В това отно- шение той вярно следва Господа. 12:16 Павел тук използва същите ду- ми, които неговите критици са използ- вали срещу него. Те всъщност са казвали: „Добре, приемаме, че Павел не е взимал пари лично от вас, но той е изпращал пратеници и те са взимали пари и са му ги занасяли." 12:17 „Ако не съм ви ограбил с имама, изпратил ли съм други, които да го нап- равят?" Апостолът пита коринтяните направо дали тези обвинения срещу него са верни, 12:18 и отговаря сам на своите въпро- си. Павел е помолил Тит да отиде при тях, но не го е изпратил да отиде сам, а е изпратил още един брат с него. Така коринтяните няма да имат основание за никакви подозрения ойшосно мотивите на апостола. Какво се е случило, когато Тит е пристигнал в Коринт? Поискал ли е от коринтяншпе да го подкрепят фи- нансово? Опитал ли се е да спечели нещо от тях? Не, нищо подобно. От този па- саЖ разбираме, че Тит е работил, за да изкара своята прехрана, като е вършил някаква светска работа. Това се виЖда от въпросите: „Не със същия ли дух се обхоЖдаме? Не със същите ли стъпки?" С други думи, както Тит, така и Павел следват една и съща политика: те рабо- тят, за да не бъдат издърЖани от корин- тяните. 12:19 От всичко казано от Павел досе- га коринтяните могат да помислят, че неговата цел е да се защити пред тях ка- то пред негови съдии. Но това не е така. Истинската цел на Павел е да им напи- ше всичко това като пред Бога, за тях- но собствено назидание. Той иска да ги укрепи в християнския им Живот и да ги предупреди за опасностите, които ги за- обикалят. За него е много по-ваЖно да им помогне, отколкото да защити собстве- ната си репутация. 12:20 Павел Желае, когато посети Ко- ринт, да завари коринтяните в щастли- во общение един с друг, след като се от- хвърлили лъЖливите учители и са приз- нали авторитета на апостолите. 554 2 Коринтяни 12,13 Освен това той иска да ги посети с ра-
дост, а не със скръб. Той би бил много наскърбен, ако намери сред тях раздор, завист, гняв, партизанщина и други плътски конфликти. 12:21 В края на краищата коринтяни- те са радостта на Павел и венец нахба- ление. Те са неговото основание за слава. Той не иска да дойде при тях и да трябва да се срамува. Не иска и да трябва да оп- лаче мнозината, които са съгрешили и не са се покаяли за своята нечистота, блудство и разпътство. Кои са тези мнозина, които са се пре- дали на тези грехове? Единственото ра- зумно предположение е, че това са хора от коринтската църква, защото в про- тивен случай апостолът едва ли щеше да обсъжда тяхното поведение в Писмо до коринтяните! Но те едва ли са истинс- ки вярващи. Тук изрично се казва, че са се предали на тези грехове, а на едно друго място Павел ясно заявява, че нито един човек, чийто живот се характеризира с такива прояви, няма да наследи Божие- то царство (1 Кор. 6:9,10). Апостолът ще ги оплаче, защото те не са се покая- ли и поради тази причина трябва да бъ- дат отлъчени. Дарби отбелязва, че тази глава започ- ва с третото небе и завършва с ужасни- те грехове на земята. По средата меж- ду двете, казва той, се намира изходът от това това положение - силата на Христос, която почива върху апостол Павел.50 13:1 Павел се готви да посети корин- тяните и тогава ще бъдат разгледани всички случаи на грях сред вярващите. Това разследване ще се проведе според божествения принцип, постановен във Второзаконие 19:15: „От устата на двама или трима свидетели ще се пот- върди всяка работа." Павел не иска да каже, че той ще води това разследване. То ще бъде извършено от местната цър- ква, а той ще действа само като съвет- ник. И. Павловото апостолство се подкрепя от самите коринтяни (13:2-6) 13:2 При второто си посещение, което не е споменато никъде другаде, Павел е предупредил коринтяните, че ще се от- несе строго с виновниците. Сега, макар и да не е при тях, той предупреждава всички, че когато дойде отново, няма да пощади тия, които съгрешават. 13:3 Коринтяните са били накарани от лъжеучителите да се усъмнят в апос- толството на Павел. Всъщност те са ги принудили да поискат от него доказа- телство, че той е истински Божий гово- рител. Има ли той пълномощия, които показват, че Христос наистина говори чрез него? Апостолът започва своя от- говор с повторение на наглата им молба: „... като търсите доказателство, че в мене говори Христос..." След това, отваряйки една скоба, той им напомня, че Христос им е изявил Се- бе Си именно чрез него с голяма сила. Във величествената револкщия на техния живот след повярването им в евангелс- кото послание няма нищо немощно. 13:4 Споменаването на думите „немо- щен" и „сила" напомня на Павел парадок- салната истина за силата, която идва от немощта и която може да се види както в живота на Спасителя, така и в живота на Неговите служители. Макар че Нашият Господ беше разпънат в не- мощ, Той пак живее чрез Божията сила. И макар че Неговите последователи са- ми по себе си са слаби, Господ пак показ- ва силата Си чрез тях. Когато Павел казва „но ще сме зкиви с Него чрез Божи- ята сила спрямо вас", той няма предвид възкресението. Апостолът иска да ка- же, че когато ги посети, той ще покаже великата Бозкия сила в начина, по който ще се отнесе към съгрешилите. Те каз- ват, че той е слаб и презрян, а той ще им покаже, че може да бъде и силен - особе- но когато трябва да се налагат наказа- телни мерки! 555 2 Кориншяни 13  13:5 Този стих е свързан с първата по-
ловина на 3 стих по следния начин: „Тъй като търсите доказателство, че Хрис- тос говори в мен... изпитвайте себе си дали сте във Вярата." Те самите са до- казателството за неговото апостолст- во. Чрез кого другиго, ако не чрез него ко- ринтяншпе са били доведени до Спасите- ля! Ако искат да видят неговите препо- ръчителни писма, трябва само да пог- леднат себе си. Често пъти 5 cm. се използва погреш- но, за да се поучава, че ние трябва да пог- леднем вътре в себе си, за да се уверим в спасението си. Това обаче моЖе да ни до- веде до голямо обезсърчение и съмнение. Увереността в спасението идва най-нап- ред и най-вече от БоЖието слово. В мо- мента, в който ние се доверим на Хрис- тос, моЖем да знаем, че сме били ново- родени на основание на авторитета на Библията. С времето ние откриваме и други доказателства за нашия нов Жи- вот - нова лк)бов към светостта, нова омраза към греха, л1обо8 към братята и сестрите, практическа праведност, пос- лушание на Господа и отделяне от све- та. Павел не казва на коринтяните, че ако искат да намерят доказателството за своето спасение, трябва да започнат да се самоизследват. Той no-скоро ги моли да открият в своето спасение доказа- телство за неговото апостолство. Има само две възможности: или Исус Христос е в тях, или те са фалшиви или негодни. Думата, преведена като „пори- цани", се е използвала, за да опише състо- янието на метали, които са се оказали фалшиви след изпитване. Подобно и ко- ринтяните или са истински вярващи, или са се оказали фалшиви, защото не са из- дърЖали на изпитанието. 13:6 Ако те направят заклк>чение, че наистина са спасени, тогава и апостол Павел е истински апостол, а не фалшив. Чудната промяна, която се е състояла в Живота на коринтяните, едва ли е мог- ла да стане вследствие слуЖението на един фалшив учител. Й. Желанието на Павел да направи добро на коринтяните (13:7-10) 13:7 Павел продълЖава да разглеЖда въп- роса за наказанието на съгрешилите чле- нове в църквата 6 Коринт. Той казва, че се моли на Бога коринтяните да не из- вършат никакво зло, когато се изпра- вят лице с лице срещу греха, който е сред тях, а да работят неуморно за наказва- нето и възстановяването на съгрешили- те членове. Той не се моли самият той да се показке одобрен или видян в по-доб- ра светлина. Той не иска те да направят това, за да моЖе да използва тяхното подчинение като доказателство за своя авторитет. Това изобщо не е неговата цел. Той иска те да направят това, защо- то то е правилно и честно. И предпочи- та да го направят дори и с риска да бъде счетен за фалшив. Тук ние виЖдаме още едно доказател- ство за самопоЖертвувателността на Павел. В неговия молитвен Живот мис- лите му непрекъснато са насочени към това, което е добро за другите, а не към това, което го препоръчва лично него. Ако Павел отиде в Коринт с тояга и ут- върди своя авторитет, като спечели подчинението на коринтяните на свои- те наставления по отношение на дис- циплинарните мерки, тогава би могъл да използва всичко това като аргумент против лъЖеучителите. Би могъл да ка- Же, че това е свидетелство за неговата законна власт. Но той предпочита ко- ринтяните да вземат необходимите мерки сами, в неговото отсъствие, дори и това да го постави в неблагоприятна светлина в очите на законниците. 13:8 Формата на глагола в този стих (1 л. мн. ч.) ни подсказва, че тук най-веро- ятно става въпрос за апостолите. Па- вел казва, че всичко, което те правят, трябва да се прави с цел утвърЖдаване- то на БоЖията истина, а не за постига- нето на някакви егоистични мотиви. До- 556 2 Коришпяни 13  ри и В случаите, когато става въпрос за
дисциплинарни мерки, не трябва да поз- воляваме намесата на каквито и да би- ло мисли за лично отмъщение. Всичко трябва да се върши за Божията слава и за доброто на нашите братя и сестри християни. 13:9 Тук отново апостолът изразява своето напълно неегоистично отноше- ние към коринтяните. Ако неговата не- мощ, унижение и укоряване води до тях- ното укрепване в Божието дело, тогава той се радва. И освен че се радва, той съ- що така се и моли за тяхното усъвър- шенстване. Във връзка с наказването на съгрешилите сред тях Павел се моли те да бъдат възстановени и усъвършенст- вани. Неговото най-горещо желание е да се осъществи цялата Божия воля в тех- ния живот. Както казва Ходж, „Павел се моли тези хора да бъдат изведени от състоянието на объркване, разпри и зло, в което са изпаднали, и да бъдат съвър- шено възстановени."51 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|