Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
97 Ефесяни 4  другите страни. ЕдВа ли е необходимо да
казваме колко големи са тези нузкди! 4:29 В този стих апостолът засяга Въпроса за нашата реч, като npaßu раз- лика меЖду оноВа, което е безсмислено, и moßa, което е за назидание. Гнилата дума е израз, с който апостолът иска да опише разговор, пълен с непристойни ду- ми и намеци. Те биха могли да бъдат не- уместни шеги, мръсни Вицове или ругат- ни. Но тук тя моЖе би има по-широк смисъл и означава Всякакво говорене, ко- ето е несериозно, празно, лекомислено и безсмислено. В пасаЖа в 5:4 Павел изрич- но се занимава с мръсния и непристоен език, но тук той ни казва, че християни- нът трябва решително да се откаЖе от безполезното говорене и да говори само това, което е за назидание. Говоренето на християнина трябва да бъде: Назидателно. То трябва да води до усъвършенстване на слушателите. Уместно. Трябва да подхоЖда на слу- чая. Благодатно. Трябва да принася благо- дат на тия, които го слушат. 4:30 „...и не оскърбявайте Светия Бо- Жий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението." Ако това е каза- но Във връзка с предходния стих, то би означавало, че безполезното говорене на- тъЖава Духа. Но то също така моЖе да бъде свързано и с пасаЖа от 25 до 28 cm. и тогава би означавало, че лъЖата, неп- раведният гняв и краЖбата също наскър- бяват Светия Дух. Или, в един по-широк смисъл, то би могло да означава, че ние трябва да се ВъздърЖаме от Всяко нещо, което наскърбяВа Светия Дух. Ние трябва да правим това поради три много ваЖни причини:
беше споменато и по-рано, печатът е символ, който говори за собственост и осигуреност. Светият Дух е печа- тът, който гарантира нашето запаз- ване до Второто пришествие на Христос, когато нашето спасение ще бъде завършено. Интересното тук е, че ПаВел използва вечната осигуре- ност на вярващите като една от главните причини, за да не съгреша- Ваме. фактът, че Светият БоЖий Дух моЖе да бъде наскърбен, показва, че Той е Личност, а не просто Влияние. Той също така показ Ва, че Той ни обича, за- щото само този, който обича, моЖе да бъде наскърбен. Лкобимото слуЖение на Светия Дух е да прославя Христос и да променя Вярващия по Неговия образ (2 Кор. 3:18). Когато един християнин съг- реши, Светият Дух трябва да остави това слуЖение и да се заеме с възстано- вяването на съгрешилия. Той се натъЖа- ва, когато виЖда, че напредването на Вярващия се прекъсва от греха. Тогава Той трябва да вземе християнина и да го заведе до мястото на покаяние и изпо- вядване на греха. 4:31 Всички грехове, свързани с настро- ението и езика, трябва да се изоставят. Тук апостолът изброява само няколко от тях. Макар и да не е възмоЖно да се определи съвсем точно значението на Всеки конкретно, като цяло то е ясно: Огорчението е задушаващо негодува- ние, неЖелание да простиш и яд. Яростта е изблик на гняв, силни емо- ции и невъздърЖаност. Гневът е лошо настроение, враЖдеб- ност и оЖесточение. Викът—силни изблици на гняв, крясъ- ци, каране и затваряне устата на про- тивника. Хулата — зло говорене, обиЖдане, ос- кърбителна реч, ругаене. Злобата — злоЖелателство, яд, злина. 4:32 Всички гореспоменати изблици на настоение трябва да се изоставят, но последвалият вакуум трябва да се запъл- 98 Ефесяни 5  ни с разбиването на Христосоподобни
качества. Докато първите са естестве- ни пороци, вторите са свръхестествени добродетели: Благостта е неегоистична загриже- ност за добруването на другите и Жела- ние да помогнем дори когато това озна- чава самоЖертва. Милосърдието е съчувствено, състра- дателно и милостиво отношение към другите и Желание да носиш и техния то- вар. Простителността — готовност да простиш обидите, да пренебрегнеш лич- ните оскърбления и да не таиш Желание за отмъщение. Най-добрият пример за простител- ност е Самият Бог. Основата на Него- вата простителност е делото на Хрис- тос на Голготския кръст. А недостой- ните обекти на Неговата простител- ност сме ние. Бог не би могъл да прости греха, без да е получил подходящо удов- летворение. В голямата Си лк>бов Той сам е осигурил удовлетворението, което изисква Неговата справедливост. В Христос, т. е. в Личността и делото на Христос, Бог получава праведното удов- летворение, което Му позволява да ни прости. И тъй като Той ни е простил, когато ние сме Му дълЖали „милиарди долари", ние трябва да простим на другите, кога- то те ни дълЖат само „няколко стоти- ци" (Мат. 18:23—28; ПБДЖБПф). Ленс- ки ни дава следния съвет: „Веднага след като един човек ме оби- ди, аз трябва да му простя, и тогава ду- шата ми ще бъде свободна. Ако тая яд cpeufy него, аз съгрешавам против Бога и против него и рискувам Бог да не прости и на мен. Това дали този човек ще се по- кае, ще поправи злото и ще ми се извини, или не, няма значение. Аз му прощавам така и така. Разбира се, той трябва да се изправи пред Бога и да отговаря за зло- то, което е направил. Това обаче засяга само него и Бога. Аз бих могъл ca.no да му помогна да направи това според текста в Мат. 18:15, но дали той действително ще го направи или не, няма значение. Аз трябва да му простя, преди изобщо да за- почне да го прави. "32 5:1 Основата на увещанието на Павел в този стих е БоЖият пример за прости- телност, за който апостолът говори в 4:32. Връзката е следната: Бог ви е прос- тил в Христос, а сега вие бъдете подра- Жатели на Бога, като си прощавате един на друг. Сравнението „...като Въз- любени чада" съдърЖа и един допълните- лен мотив. В естествения Живот деца- та носят семейната прилика и обикнове- но се стремят да се дърЖат достойно на името, което носят. В духовния Живот ние трябва да изявяваме нашия Баща на света и да се стремим да Живеем съот- ветно на достойното си полоЖение на Негови възлк>бени деца. 5:2 Друг начин, по който ние трябва да приличаме на Господа, е като ходим 6 лк)бов. По-нататък в стиха се обяснява, че да ходим В л!обо8, означава да се от- даваме на другите. Това именно е напра- вил Христос, нашият съвършен Пример. Тава е един изумителен факт! Доказа- телството за Неговата лк>бов е, че Той е дал Себе Си за нас в смърт на Голгота. Неговият дар е описан като „принос и Жертва на Бога". Принос е всяко нещо, което се дава на Бога, докато Жертва- та вклкзчва и един допълнителен еле- мент — смърт. Христос е бил истинс- кият принос на всеизгаряне—Този, Кой- то напълно се е отдал на БоЖията воля, даЖе до смърт на кръст. Неговата гкер- тва на неописуемо отдаване е възхвале- на с израза „благоуханна миризма", ф. Б. Мейър казва така: „ Тази Жертва, която е била толкова неизмерима, толкова все- отдайна и толкова безценна, дадена за едни, които по самото си естество са толкова недостойни, е била израз на една лЬбов, която е изпълнила небесата с бла- гоухание, а БоАието сърце—срадост. "33 Господ Исус е зарадвал Своя Отец, като е дал Себе Си за другите. Поуката за нас е, че ние също трябва да носим ра- 99 Ефесяни 5  gocm на Бога, като даваме себе си за дру-
гите. Отдавай себе си на другите! — такъв да бъде твоят Живот. Ходи в лЬбов и всеотричане и подражавай на Христос. Чърлз Д. Мейгз 5:3 В 3 и 4 cm. апостолът отново се
Всичко това не трябва дори да се спо- менава сред християните. От само себе си се разбира, че за нито един вярващ не трябва да се говори, че е извършил някой от тези грехове. Те дори не трябва да се обсъЖдат по начин, който би могъл да омаловаЖи или подцени техния грешен и срамен характер. Винаги съществува опасност да започнем да говорим за тях недостатъчно сериозно, да ги извинява- ме или дори да ги обсъЖдаме надълго и нашироко. Павел подчертава сериоз- ността на своето увещание с израза „...както прилича на светии". По свое- то полоЖение вярващите вече са отде- лени от покварата, която е в света. Сега те трябва и практически да се от- делят от тъмните страсти—както на дело, така и на думи. 5:4 Говоренето на вярващите също трябва да бъде освободено от: Срамни приказки, което означава вся- какъв вид мръсни вицове и непристойни истории със сексуален оттенък, а така също и всякъв вид сквернословия и ру- гатни. Глупости или празно говорене, което е достойно само за един умствено недо- развит човек. Това вклкзчва и всякакви вулгарности. Подигравки. Под „подигравки" тряб- ва да разбираме шеги или говорене с на- меци и недомлъвки. Когато един човек много говори за нещо, шегува се с него и често го Вмъква в разговора, той Все по- вече и повече се приблиЖава до момента, в който ще го извърши. Винаги е опасно да се шегуваш с греха. Вместо да използва езика си за такова недостойно и непристойно нещо, хрис- тиянинът трябва съзнателно да се уп- раЖнява 8 благодарение към Бога за всички благословения и милости, който Той е излял в неговия Живот. Това е при- ятно на Господа, добър пример за други- те и полезно за собствената му душа. 5:5 Няма никакво съмнение за отноше- нието на Бога към развратните хора: те нямат наследство 6 царството на Христос и Бога. Тази присъда е точно обратното на настоящото отношение на света, който гледа на сексуалната разпуснатост като на болест, която се нуЖдае от психиатрична намеса. Хора- 100 Ефесяни 5  ma казВат, че развратът е болест, а Бог
го нарича грях. Хората го извиняват, а Бог го осъжда. Хората търсят разреше- ние на проблема В психоанализата, а Бо- жието разрешение е новорождението. Тук са назовани трима нарушители, които извършват същите три гряха, споменати в 3 cm. — блудникът, нечис- тият чоВек и сребролк)бецът, като ос- вен това се казВа, че сребролк)бецът е и идолопоклонник. Една от причините, по- ради които можем да кажем, че сребро- лк)бието е идолопоклонстбо, е погреш- ната представа на сребролкзбеца за Бога. Сребролк>бецът смята, че Бог одобрява алчността, В противен случай не би се осмелил да бъде сребролкзбец. Друга причина да считаме сребролк>бие- то за идолопоклонство е moßa, че то постаВя Волята на човека над Божията воля. И третата причина е резултатът от него: сребролЬбието води до покло- нение пред творението, а не пред Творе- ца (Рим. 1:25). Когато Павел казва, че такива хора нямат наследство 6 царст- вото, той има предвид точно това, ко- ето казва. Хората, чийто живот се ха- рактеризира с такива грехове, са загубе- ни. Те Все още са В грехоВете си и Вървят по пътя към ада. Те не се намират в цар- ството, което сега е невидимо; няма да бъдат в царството, когато Христос се върне, за да царува; и ще бъдат отделе- ни от вечното царство в небето завина- ги. Апостолът не казва, че това са хора, които ще бъдат В царството, но ще претърпят загуба на Христовото съди- лище. Тук става въпрос за спасението, а не за наградите на спасените. Макар и да твърдят, че са християни, тези хора доказват с живота си, че никога не са били спасени. Те, разбира се, могат да се спасят чрез покаяние и вяра в Господ Исус Христос. Но ако те наистина са спасени, никога няма да вършат тези грехове постоянно. Забележете, че божествеността на Христос се подразбира в израза „царст- вото на Христа и Бога". Христос е пос- тавен на едно ниво с Бог Отец като Вла- детел на царството. 5:6 Много хора в света имат едно сниз- ходително и толерантно отношение към сексуалната разпуснатост. Те каз- ват, че задоволяването на телесните апетити е необходимо и благотворно и че тяхното потискане води до деформи- ране и депресиране на личността. Спо- ред тях моралът е изцяло въпрос на кул- турата, в която ние живеем. Следова- телно, ако „предбрачните", „извънбрач- ните" и „хомосексуалните" връзки (кои- то Божието слово осъжда като блудст- во, прелк>бодейство и перверзност) са приети в нашата култура, те трябва да се узаконят. Изненадващото е, че някои от главните защитници на узаконяване- то на тези сексуални грехове са хора, ко- ито заемат високи постове В официал- ните църкВи. По този начин миряните, които Винаги са смятали, че сексуална- та разпуснатост е неморална, сега полу- чават уверения от видни проповедници, че времето на това отношение е отми- нало. Християните не трябва да се оста- вят да бъдат мамени от такива празни думи, „понеЖе заради тия неща идва Бо- йкият гняв върху синовете на непокор- ството". Отношението на Господа към грехове като блудството и прелк)бо- действото се вижда в пасажа в Числа 25:1—9: заради греха, който извършват с моавките, са избити двадесет и чети- ри хиляди израилтяни. Отношението на Господа към хомосексуализма се вижда и в начина, по който Той унищожава Со- дом и Гомор със сяра и огън от небето (Бит. 19:24, 28). Но Божият гняв не се изразява само чрез такива свърхестествени наказания. Хората, които живеят в сексуален грях, могат да изпитат Божието наказание и по друг начин. Има физически наказания, като например Венерически болести и СПИН. Има психични, нервни и емоцио- нални разстройства, които се появяват Вследствие на чувството за вина. Има 101 Ефесяни 5  изкривявания на личността—Женстве-
ните мъЖе могат да станат още по- Женствени (Рим. 1:27). И, разбира се, има и един последен, вечен съд на Бога над прелк)бодейците и блудниците (Евр. 13:4). Никаква милост няма да се пока- Же към „синовете на непокорството", към онези, които са потомци на непокор- ния Адам и които съзнателно го следват 6 неподчинението към Бога (Откр. 21:8). 5:7 Този стих представлява едно сери- озно предупреждение към вярващите да не стават съучастници на хора с тако- ва безбоЖно поведение. Всяко подобно съучастие означава опозоряване на име- то на Христос, разрушаване Живота на други хора, опетняване на личното им свидетелство и навличане на БоЖия гняв. 5:8 За да подчертае сериозността на заповедта в 7 cm., апостолът изнася сега една съдърЖателна беседа върху тъмни- ната и светлината (8—14 cm.). Някога ефесяните са били тъмнина, но сега са светлина 6 Господа. Павел не казва, че те са били в тъмнината, а че те самите са били олицетворение на тъмнината. Сега, вследствие на съеднинението им с Господа, те са станали светлина. Той е светлина, а те се в Него. Затова сега те са светлина в Господа. Отсега нататък тяхното състояние трябва да отговаря на тяхното полоЖение. Те трябва да Жи- веят като деца на светлината. 5:9 Тази скоба обяснява какъв плод про- извеЖдат тези, които ходят в светли- ната: Плодът на Духа34 се състои от всяка доброта, правда и истина. Добротата вкл1очва всяко морално превъзходство. Правдата означава вярност в отноше- нията с Бога и човеците. Истината е честност, справедливост и истинност. Съберете ги на едно място и вие ще по- лучите светлината на Живот, изпълнен с Христос, която свети в тъмнината. 5:10 Онези, които ходят в светлина- та, не само произвеЖдат плода, за кой- то се говори в горния стих, но и опитват това, което е угодно на Господа. Те под- лагат на проверка всяка мисъл, дума и действие, като си задават следните въп- ' роси: „Какво би казал Господ за това?" Как би изглеЖдало то в Неговото при- съствие?" Всяка област от техния Жи- вот се осветлява от Него като от про- Жектор — начинът, по който говорят, стандартът на Живот, дрехите, книги- те, работата, удоволствията, развлече- нията, мебелите, приятелствата, по- чивките, колите и спортът. 5:11 Вярващите не трябва да участ- ват в безплодните дела на тъмнината нито като ги извършват, нито като по- казват някакво отношение, което би могло да се изтълкува като неутрално или толерантно. Що се отнася до Бога и хората, тези дела са безплодни. Имен- но това безплодие е накарало Павел да попита християните в Рим: „Какъв плод имахте тогава от ония неща—неща, за които сега се срамувате?" Освен това тези дела са „...на тъмнината": те при- надлеЖат на света с приглушените светлини, спуснатите завеси, заклкте- ните врати и тайните стаи и отразя- ват естественото предпочитание на човека към тъмнината и неговия уЖас от светлината, когато делата му са зли (Йоан 3:19). Вярващият е призован не само да се въздърЖа от безплодните дела на тъмнината, но и да върши нещо полоЖително — да ги изобличава. Това той прави по два начина: първо, като Жи- вее свят Живот, и Второ, като говори изобличително под водителството на Светия Дух. 5:12 Сега апостолът обяснява защо християнинът не трябва да бъде съучас- тник в моралната поквара на света, а трябва да я изобличава. Греховете, кои- то хората извършват тайно, са толко- ва уЖасни, че дори е срамно да се говори за тях. Неестествените форми на греха, измислени от човека, са толкова гнусни, че дори описването им ще оскВерни умо- вете на хората, които слушат. Затова 102 Ефесяш 5 християнинът трябва да се въздърЖа
дори да говори за тях. 5:13 Светлината изявява Всичко, ко- ето е В тъмнината. Така например гре- ховността на Живота на нечестивите става съвсем явна, когато се сравни със светия Живот на християните. Подхо- дящото изобличение моЖе също така да изяви истинския характер на греха. Блей- ки ни предлага следната илк>страция: „Нека да Видим какво стана, когато нашият Господ изобличи лицемерието на фарисеите — моЖе би преди това те не са изглеждали на учениците толкова зли, но когато Христос ги освети с чистата светлина на истината, те ги видяха в ис- тинския им вид — отвратителни и дву- лични. "35 Краят на 13 cm. би трябвало да се пре- веде така: „...понмке всичко, което ста- ва явно, е светлина."36 Това означава просто, че когато християните упраЖ- няват своето слуЖение като светлина, другите хора се довеЖдат до светлина- та. Злите хора се преобразуват в деца на светлината чрез изобличителното слу- Жение на светлината. Това правило обаче има изключения: не всеки, който се излага на светлината, става християнин. Но в духовното цар- ство има един общ принцип, според кой- то светлината моЖе да се възпроизвеЖ- да. Ние откриваме една илк)страция на този принцип В 1 Петр. 3:1, където Вяр- ващите съпруги се увещават да спече- лят невярващите си съпрузи за Христос чрез своето поведение: „Подобно и Вие, Жени, покорявайте се на мъЖете си, така щото, даЖе и ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придо- бият без словото, чрез обходата на Же- ните си." По този начин светлината на съпругата християнка ВъзтърЖестВува над тъмнината на езическия й съпруг и последният също стаВа светлина. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|