Уилиям макдоналд о м



страница13/70
Дата23.07.2016
Размер12.36 Mb.
#2666
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   70

5:14 Животът на вярващия винаги
трябва да представляВа една ЖиВа про-
повед, да излага на показ заобикалящата

го тъмнина, да приканва невярващите


към Христос:

Събудете се, вие, заспали;

Станете от мъртвите

и Христос ще ви осветли!

Това е гласът на светлината, който


говори на онези, които спят в тъмнина-
та и леЖат в духовна смърт. Светлина-
та ги вика да станат за Живот и освет-
ление. Ако отговорят на поканата с
„да", Христос ще засвети и върху тях и
ще ги осветли.

5:15 В следващите седем стиха Павел
прави сравнение меЖду глупавото дър-
Жание и разумното поведение, обръщай-
ки се към читателите със серия от от-
рицателни и полоЖителни увещания.
Първото увещание е един общ призив, с
който апостолът приканва читатели-
те си да се обхоЖдат не като глупави,
но като мъдри хора. Както вече споме-
нахме, „обхоЖдам се" е една от ключови-
те думи В това Послание. Тя се среща се-
дем пъти и описва „цялата палитра от
дейности в Живота на отделния човек".
Да се обхозкдаме внимателно, означава
да Живеем в светлината на нашето по-
лоЖение като БоЖии деца. Да се обхозк-
даме като глупаби хора, означава да сле-
зем от височината на небесното ниво на
нивото на света.

5:16 Мъдрото обхоЖдане ни призовава
да изкупуваме благоприятното време
или да използваме всяка възмоЖност.
Всеки нов ден носи нови отворени Врати,
нови ВъзмоЖности. Да изкупуваме вре-
мето, означава да Живеем Живот, който
се характеризира със святост, милости-
ви дела и помощ. Това, което ни кара да
предприемем спешни мерки в това отно-
шение, е фактът, че дните, в които Жи-
веем, са лоши. Той ни напомня, че Бог
няма винаги да показва търпение към хо-
рата, че благодатното Време скоро ще
свърши, че възмоЖностите за поклоне-
ние, свидетелстване и слуЖение на земя-
та ще прикл1очат завинаги.

5:17 Затова ние не трябва да бъдем не-
разумни, а да разбираме каква е Господ-

103

Ефесяни 5

наша боля. ТоВа е много ваЖно. Изобил-
стВащият грях и краткостта на Време-
то могат да ни изкушат да прекараме
дните си В буйна и трескава надпревара
за Вършене на нещо, което сами сме си
избрали. Но moßa само ще ни изхаби. ВаЖ-
ното е да откриваме Всеки ден каква е
БоЖията боля за нас и да я изпълняваме.
Това е единственият начин, по който
ние моЖем да бъдем разумни и полезни.
Напълно е възмоЖно да вършим някаква
християнска работа според собствени-
те си представи и сили и изцяло да вър-
вим не по БоЖията воля. Пътят на мъд-
ростта ни призовава да разпознаваме
БоЖията Воля в Живота си като отдел-
ни индивиди и да й се подчиняваме изцяло.

5:18 „...и не се опивайте с Вино, следс-
твието от което е разврат..." За хрис-
тияните, които Живеят в Северна Аме-
рика, тази заповед изглеЖда почти неу-
местна, тъй като голяма част от тях
са поддръЖници на пълното въздърЖа-
ние. Но не трябва да забравяме, че Биб-
лията е била написана за вярващите от
всички народи и култури и че в много
страни виното присъства на трапезата
всеки ден. Писанията заклеймяват не
употребата на вино, а злоупотребата с
него. Така например пиенето на малко
вино се препоръчва като лекарство (Пр.
31:6; 1 Тим. 5:23). Господ Исус превръща
водата Във Вино, за да бъде изпито на
сватбата в Кана галилейска (Йоан 2:
1-11).

Но употребата на вино моЖе да се пре-


върне в злоупотреба при следните обс-
тоятелства и тогава тя наистина е заб-
ранена:

  1. Когато води до напиване (Пр. 23:29—
    35).

  2. Когато стане навик (1 Кор. 6:126).

  3. Когато стане спънка за слабата съ-
    вест на друг вярващ (Рим. 14:13; 1 Кор.
    8:9).

  4. Когато накърни свидетелството на
    християнина пред обществото и не
    носи слава на Бога (1 Кор. 10:31).

5. Когато кара християнина да изпитва
угризения на съвестта (Рим. 14:23).
Вместо да се опиваме с вино, Павел
ни предлага да се изпълваме с Духа. Това
предлоЖение би могло първоначално да
ни изненада, но когато сравним и проти-
вопоставим двете състояния, ще видим
защо апостолът ни предлага тази ал-
тернатива.

Първо, защото меЖду двете състоя-


ния има известни прилики:

  1. И при двете човек се намира под вли-
    яние на сила, която е вън от него. В
    единия случай това е силата на алко-
    хола (spirits), в другия — силата на
    Духа (Spirit)*.

  2. И при двете човек е възбуден. В Деня
    на петдесетница възбудата, причине-
    на от Духа, е била изтълкувана пог-
    решно като Възбуда, причинена от на-
    пиване със сладко Вино (Деян. 2:13).

3. И В двете състояния се променя дър-
Жанието на човека: в първия случай го-
ворът и походката му, а Във Втория
— моралът и начинът му на ЖиВот.
И, Второ, защото има дВе неща, кои-
то поставят тези две състояния в ост-
ро противоречие:

  1. В случая, когато човек се е напил с
    Вино, той се дърЖи развратно или
    разпътно. Духът никога не води до
    такова поведение.

  2. При напиването с Вино има също така
    загуба на самоконтрол, докато „пло-
    дът на Духа е... себеобуздание" (Гал.
    5:23). Вярващият, който е изпълнен с
    Духа, никога не моЖе да бъде повлиян
    до такава степен, че повече да не
    моЖе да контролира своите дейст-
    вия. Духът на пророка винаги се поко-
    рява на пророка (1 Кор. 14:32).
    Понякога в Библията изпълването с

Духа е представено като суверенен дар

* На английски думите позВоляВат едно инте-


ресно противопоставяне: думата „spirits" (мн.
ч.) осВен „алкохол", „алкохолни питиета", оз-
начаВа и „gyxoße", докато думата „Spirit", ко-
гато е написана с глаВна букВа, означаВа Дух
(СВетия Дух). — Бел. на npeß.

104

Ефесяни 5

от Бога. Така например Йоан Кръсти-
тел е бил изпълнен със СВетия Дух още
В утробата на майка си (Лука 1:15). В та-
киВа случаи чоВек получава Духа, без да е
необходимо да отговаря на никакви пред-
варителни условия. Това не е нещо, за ко-
ето той работи или се моли. Господ му
го дава така, както Му е угодно. Тук оба-
че, в Ефесяни 5:18, вярващият получава
заповед да се изпълва с Духа. Изпълване-
то с Духа изискВа действия и от страна
на Вярващия. То не идва автоматично, а
е резултат от подчинение.

Поради тази причина изпълването с


Духа трябва да се различава от някои
други Негови слуЖби. То не е същото
като:

  1. Кръщението в Светия Дух. Това е та-
    кава слуЖба на Духа, чрез която Вяр-
    ващият бива присъединен към Хрис-
    товото тяло (1 Кор. 12:13).

  2. Обитаването на Духа ВъВ Вярващия.
    Чрез това слуЖение Утешителят се
    настанява в тялото на християнина
    и му дава сила за свят Живот, покло-
    нение и слуЖение (Йоан 14:16).

  3. Помазанието на Духа. Самият Дух е
    помазанието, което учи БоЖието
    дете на всичко, което е от Господа (1
    Йоан. 2:27).

  4. Залогът и печатът на Духа. Вече ви-
    дяхме, че като залог Светият Дух за-
    пазва наследството за светията, а
    като печат запазва светията за нас-
    ледството (Еф. 1:13,14).

Това са някои от слуЖбите на Духа,
които се осъществяват в един човек в
момента, в който той се спаси. Всеки,
който е в Христос, автоматично полу-
чава кръщението, обитаването, помаза-
нието, залога и печата на Духа.

Но изпълването с Духа е нещо по-раз-


лично. То не е опитност, която Христо-
вият ученик преЖивява ВеднъЖ завинаги,
а постоянна опитност. Буквалният пре-
вод на тази заповед е: „БиВайте изпълва-
ни с Духа." Това моЖе да започне като
една особена опитност, но от този мо-
мент нататък трябва да продълЖи

като всекидневна и повторяема опит-


ност. Днешното ни изпълване с Духа не
моЖе да бъде валидно и за утре. Освен
това изпълването с Духа е нещо, което
трябва да бъде Желано. Това е идеално-
то състояние на Вярващия на земята и
означава, че Светият Дух моЖе да дейс-
тва в Живота на християнина, без да
бъде много натъЖаван, и че вярващият
изпълнява слуЖбата си в момента спо-
ред БоЖия план.

Но как моЖе вярващият да се изпълва


с Духа? В Писмото до ефесяните апос-
тол Павел не ни дава отговор на този
въпрос; той просто ни заповядва да се
изпълваме с Духа. Но от други места в
Словото знаем, че за да бъдем изпълва-
ни с Духа, ние трябва:

  1. Да изповядаме и да отхвърлим Всеки
    грях В нашия ЖиВот, който ни е извес-
    тен (1 Йоан. 1:5—9). За всеки е ясно, че
    такава свята Личност като Све-
    тият Дух не моЖе да действа свобод-
    но в Живота на човек, който одобрява
    греха.

  2. Да се предаваме изцяло на Неговото
    управление (Рим. 12:1,2). Това означа-
    ва да отдаваме Волята си, интелекта
    си, тялото си, талантите си и богат-
    ствата си. Изобщо всяка област от
    нашия Живот трябВа да бъде предаде-
    на на Неговото господство.

  3. Да позволяваме на Христовото слово
    да се вселява В нас богато (Кол. 3:16).
    Това означава да четем Библията, да
    я изучаваме и да й се подчиняваме.
    Следствията от богатото вселяване
    на Христовото слово В нас (Кол. 3:16)
    са същите като следствията от из-
    пълването с Духа (Еф. 5:19).

  4. И последно, да се освобождаваме от
    егоизма (Гал. 2:20). За да бъде напъл-
    нена с нова напитка, пълната чаша
    трябва да се изпразни от старата на-
    питка. За да се изпълваме сДуха, ние
    първо трябва да се изпразним от ста-
    рото си „аз". Един неизвестен аВтор
    е написал следното:

105

Ефесяни 5

Също както сте оставили целия то-
вар на вашия грях и сте се доверили на съ-
вършеното дело на Христос, така оста-
вете и целия товар на вашия Живот и
слуЖение и се доверете на настоящата
слуЖба на Светия Дух. Отдавайте се на
Духа всяка сутрин така, че да бъдете во-
дени от Него, и вървете и възхвалявайте,
без да се безпокоите, като Го оставяте
да управлява не само вас, но и вашия ден.
УпраЖнявайте се в навика да Му се дове-
рявате и да Му се подчинявате с радост
през целия ден, като очаквате Той да ви
води, просветлява, укорява, поучава, из-
ползва и да прави във Вас и с вас това, ко-
ето Той Желае. Разчитайте на Неговото
съдействие като на нещо, което е факт,
незавиашо че нито Го Вюкдате, нито Го
чувствате. Нека само да вярваме и да се
подчинявала на Духа като на Господар на
нашия Живот и да престанем да се опит-
ваме да правим всичко салш, и тогава
плодът на Духа ще се появи в нас така,
както Той Желае, за БоЖия слава."

Дали чоВек моЖе да знае кога е изпъл-


нен с Духа и кога не? Всъщност, колко-
то по-близко сме до Господа, толкова
по-добре съзнаваме нашата собствена
грехоВност и недостойност (Ис. 6:1—5).
В НегоВото присъстВие ние не намираме
В себе си нищо, с което да се гордеем
(Лука 5:8); В нас няма никакво чубстВо на
духовно превъзходство над другите, ко-
ето да ни накара да мислим, че сме пос-
тигнали нещо повече от тях. Вярващи-
ят, който е изпълнен с Духа, мисли за
Христос, а не за себе си.

И В същото Време той моЖе да разби-


ра, че Бог работи В неговия Живот и чрез
негоВия ЖиВот, да ВиЖда как нещата
стават по свръхестествен начин, как
обстоятелствата се нареЖдат удиви-
телно. Бог докосва Живота на отделния
човек по изумителен начин. Дори и при-
родните сили застават на негова стра-
на: те изглеЖдат вързани за колелата на
Господната колесница. Човек ВиЖда
Всичко moßa и разбира, че Бог работи за
и чрез него. Едновременно с това той се

чувства странно отделен от всичко, ко-


ето става по този начин, защото знае
чия е заслугата. В сВоето най-Вътреш-
но същество той разбира, че всичко
това е от Господа.

5:19 Сега апостолът изреЖда четири
следствия от изпълването с Духа. Пър-
вото е, че изпълнените с Духа христия-
ни разговарят един с друг с псалми и
химни, и духовни песни. БоЖественото
изпълване им отваря устата, за да гово-
рят за Господните неща, и им разширя-
ва сърцата, за да споделят тези неща с
другите. И макар че някои изследовате-
ли виЖдат псалмите, химните и песните
като части от старозаветната книга
Псалми, ние смятаме, че само псалмите
се отнасят до боговдъхновените писа-
ния на Давид, Асаф и другите автори.
Химните са небоговдъхновени песни, ко-
ито отправят поклонението и хвалени-
ето пряко към Бога. Духовните песни са
всички останали лирически съчинения на
духовни теми, дори и тези, които не са
отправени пряко към Бога.

Едно второ свидетелство за изпълва-


нето с Духа е вътрешната радост и хва-
ла на Бога: „...като пеете и възпявате
Господа в сърцето си." Изпълненият с
Духа Живот е като фонтан, в който ра-
достта блика като потоци вода (Деян.
13:52). Подходящ пример за това е Заха-
рия: когато е бил изпълнен със Светия
Дух, той е пял на Господа с цялото си
сърце (Лука 1:67—79).

5:20 Трето свидетелство за изпълва-
нето с Духа е благодарението: „...като
винаги благодарите за всичко на Бога и
Отца в името на нашия Господ Исус
Христос." Там, където царуВа Духът,
има благодарност към Бога, чувство на
дълбока признателност и спонтанно
благодарение. И moßa не е нещо случай-
но, а постоянно. И не е само за приятни-
те неща, а за всичко. Всеки моЖе да бла-
годари за слънчевите дни в своя Живот,
но не всеки моЖе да благодари за облаци-
те и бурите. За това е необходима сила-
та на Духа.

106

Ефесяни 5

Най-краткият и най-сигурният път
към пълното щастие е този:

Поставете си за задача да благодари-


те и да хвалите Бога за всичко, което ви
се случва. Защото е сигурно, че каквато
и беда да ви се случи, ако благодарите и
възхвалите Бога за нея, вие я превръща-
те в благословение. Дори и да моЖехте да
вършите чудеса, не бихте могли да напра-
вите повече за себе си от това, което
правите чрез този благодарствен дух: за-
щото той не се нуЖдае от думи, а прев-
ръща в щастие всичко, до което се докос-
не. " (Избрано)

5:21 Четвъртата проверка за изпълва-
нето на християните с Духа е дали те се
подчиняват един на друг в страх от
Христос. Ердмън изказва следното пре-
дупреждение:

Този стих ни казва нещо, което хрис-


тияните пренебрегват много често...
Той ни предлага една духовна проверка, ко-
ято християните прилагат прекалено
рядко... Много хора смятат, че като ви-
кат „Алелуя" и пеят търЖествуващи
песни на повече или по-малко „непознати
езици", те показват на практика какво
означава „изпълването с Духа". Всичко
това обаче моЖе да бъде лъЖливо, из-
мамно и безсмислено. Подчинението на
нашите братя и сестри християни, сми-
реното поведение, скромността, въздър-
Жането от спорове, търпимостта, вни-
манието това са непогрешшште до-
казателства за силата на Духа. ...Взаим-
ното подчинение на християните един на
друг трябва да сеупраЖнява „в страх от
Христос", т. е. в страхопочитание към
Този, Който е признат като Господар и
Владетел на всичко."
37

И така, това са четири от следстви-


ята от изпълването с Духа — говорене-
то, пеенето, благодарението и подчине-
ието. Но има поне още четири:
1. Дързост при смъмрянето на греха

(Деян. 13:9—12) и при свидетелства-

нето за Господа (Деян. 4:8—12, 31;
13:52—14:3).


  1. Сила за слуЖение (Деян. 1:8; 6:3, 8;
    11:24).

  2. Щедрост, а не егоизъм (Деян. 4:31,32).

  3. Превъзнасяне на Христос (Деян. 9:17,
    20) и на Бога (Деян. 2:4,11; 10:44,46).
    Ние трябва ревностно да Желаем да
    се изпълваме с Духа, но не за собстве-
    ната си прослава, а само за БоЖията
    слава.

Г. Призив за лично благочестие в

християнския дом (5:226:9)
5:22 Независимо че с този стих започва
нов параграф, меЖду него и предишния
стих има тясна връзка. В 5:21 Павел спо-
менава подчинението на християните
един на друг като едно от следствията
от боЖественото изпълване. В пасаЖа
от 5:22 до 6:9 той описва три отделни
области от християнското домочадие,
в които подчинението е БоЖията воля:

Съпругите трябва да се подчиняват
на своите съпрузи.

Децата трябва да се подчиняват на
своите родители.

И слугите трябва да се подчиняват на


своите господари.

фактът, че всички вярващи са едно 8


Христос Исус, не означава, че земните
взаимоотношения се премахват. Ние все
още трябва да почитаме различните
форми на власт и управление, които Бог
е постановил. Всяко подредено общест-
во се крепи на два основни стълба: авто-
ритетът и подчинението. Трябва да има
някой, който да упраЖняВа власт, и друг,
който да се подчинява на тази власт.
Този принцип е толкова основен, че при-
съства дори и в БоЖеството: „Но Желая
да знаете, че глава... на Христос е Бог"
(1 Кор. 11:3). Бог е определил човешкото
управление. Независимо колко зло моЖе
да бъде едно управление, от гледна точ-
ка на Бога то е по-добро, отколкото лип-
са на управление, и ние трябва да му се
подчиняваме, доколкото моЖем, стига
то да не изисква от нас неподчинение или
отричане от Господа. Липсата на какво-
то и да било управление е анархия, а нито

107

Ефесяни 5

едно общестВо не може да оцелее при
анархия.

Същото се отнася и до семейството.


В него трябВа да има глава и подчинение
на тази глаВа. Бог е наредил така, че мяс-
тото на глаВата да се заеме от мъжа.
Той е посочил това, като е сътворил
най-напред мъжа, а след moßa — жената
за мъжа. По този начин и като ред, и
като цел на творението Той е поставил
мъжа на мястото на авторитета, а же-
ната — на мястото на подчинението.
Подчинението не означава по-нисше по-
ложение. Господ Исус е подчинен на Бог
Отец, но Той по никакъв начин не е по-
нисш от Него. Подобно и жената не е по-
нисша от мъжа. В много отношения тя
дори може да бъде no-висша—в отдава-
нето, в съчувствието, в усърдието и в
героичната издръжливост. Но Жените
трябва да се подчиняват на своите съп-
рузи, както на Господа. Подчинявай-
ки се на авторитета на своя съпруг, же-
ната се подчинява на авторитета на
Господа. Това само по себе си трябВа да
премахне всякаква неохота или бунт от
страна на жената за подчинение.

Историята изобилства с примери на


хаос, идващи вследствие на неподчинени-
ето на Божиите наредби. Присвоявайки
си ръководното място и действайки
вместо своя съпруг, Еба въвежда греха в
човешката раса и с него—Всички катас-
трофални последици. В по-ноВо Време по-
вечето култови движения и секти са
били започнати от жени, които са си
присвоили мястото на авторитета, ко-
ето Бог никога не е възнамерявал да им
даде. Жени, които напускат определено-
то им от Бога място, могат да прова-
лят цяла една местна църква, да разт-
рогнат един брак и да разрушат един
дом.

От друга страна, няма нищо по-прив-


лекателно от жена, която изпълнява оп-
ределената й от Бога роля. Пълен пор-
трет на такава една жена ни предлага
текстът в Притчи 31, който стои като

вечен паметник на угодната на Господа


съпруга и майка.

5:23 Причината за подчинението на


жената е, че мъЖът й е нейната глава.
Той заема същото положение спрямо
нея, каквото е положението на Христос
спрямо църквата. Христос е глава на
църквата, като само Той е Спасител на
тялото. („Спасител" тук би могло да оз-
начава „Пазител" както в 1 Тим. 4:10
според НПБДжНД.) Следователо мъ-
Жът е глава на Жената, а така също и
неин пазител. Като глава той обича,
води и наставлява жена си; като пазител
той снабдява нуждите й, защитава я и се
грижи за нея.

Всички много добре познаваме големия


бунт на хората срещу тоВа учение, кой-
то наблюдаваме в наши дни. Някои обви-
няват Павел, че бил заклет ерген, мъж-
ки шовинист или женомразец. Други каз-
ват, че неговото мнение отразява оби-
чаите на обществото от неговото вре-
ме и че то няма никакво отношение към
нашето съвремие. Но Всичко това пред-
ставлява всъщност една фронтална
атака срещу богоВдъхновеността на Пи-
санието. Тези наставления не са само
думи на Павел, те са думи на Бога. Всяко
тяхно отричане е отричане на Бога и
навличане на трудности и беди.

5:24 Нищо не може да извиси повече ро-


лята на жената от сравнението между
нея и ролята на църквата като Невяс-
та на Христос Подчинението на църк-
вата на Христос е модел, който жената
трябва да следва. Тя трябва да се подчи-
нява на мъжа Във всичко, т. е. във Всич-
ко, което съответства на Божията
воля. Нито една жена не би трябвало да
се подчини на мъжа си, ако той изисква
от нея тя да направи компромис с вер-
ността си към Господ Исус. Но във всич-
ки нормални отношения на живота тя
трябва да се подчинява на своя съпруг
дори когато той е невярващ.

5:25 Ако гореспоменатите наставле-


ния към Жените бяха единствени и ако
нямаше съответни наставления към

108

Ефесяни 5

мъЖете, тогаВа тези наставления
моЖе би щяха да бъдат доста едност-
ранчиви, а моЖе би и несправедливи. Но
В следващите стихове истината В Писа-
нието се ураВноВесява по един много кра-
сив начин, който показва и съответния
стандарт, който се изисква от мъЖете.
МъЖете не трябва да се подчиняват на
своите Лени, а да ги възлк)бят така,
както и Христос е бъзлкюил църквата.
Някой е казал много добре, че нито една
Жена няма да има нищо против да се под-
чинява на един съпруг, който я обича
толкова много, колкото Христос обича
църквата. Имало един мъЖ, който се
страхувал, че разгневява Бога, като оби-
ча Жена си прекалено много. Когато един
християнски слуЖител го попитал дали
я обича повече, отколкото Христос оби-
ча църквата, мъЖът отговорил: „Не."
„Само когато преминеш тази граница—
казал първият, — само тогаВа ще мо-
Жеш да каЖеш, че обичаш Жена си прека-
лено много." Лк)боВта на Христос към
църквата е предстаВена тук чрез три
Величествени примера, които по време
се връщат назад към миналото, мина-
ват през сегашното и достигат В бъде-
щето. Христос е показал СВоята лкзбоВ
към църквата, като е дал Себе Си за
нея. Това се отнася до ЖертВената Му
смърт на кръста. Там Той е платил най-
Високата цена, за да купи една Невяста
за Себе Си. Също както Ева е била нап-
равена от реброто на Адам, така и цър-
квата в известен смисъл е била създаде-
на от прободеното ребро на Спасителя.

5:26 Понастоящем лк»боВта на Хрис-


тос към църкВата се ВиЖда 6 Неговото
дело на освещението: „...за да я освети,
като я е очистил с водно умиване чрез
словото." „Освещавам" означава „отде-
лям".

По полоЖение църквата винаги е осве-


тена, но практически тя се освещава
еЖедневно. Тя преминава през един про-
цес на морално и духовно отделяне, подо-
бен на едногодишния „курс по разкрася-
ване", който е преминала Естир, преди

да бъде представена на Цар Асуир (Ест.


2:12—16). Процесът на осВещаВане се
проВеЖда посредством водното умива-
не чрез словото.
Казано просто, това оз-
начава, че Животът на вярващия се очис-
тва, когато слуша думите на Христос и
им се подчинява. Така например Исус
каза на учениците Си: „Вие Вече сте чис-
ти чрез учението, което Ви говорих"
(Йоан 15:3). Също така Той свърза осве-
щаването със словото в Своята първос-
Вещеническа молитва: „Освети ги чрез
истината; Твоето Слово е истината"
(Йоан 17:17). Също както кръвта на
Христос ни очиства ВеднъЖ завинаги от
Вината и наказанието на греха, така и
БоЖието слово ни очиства постоянно
от осквернението и замърсяването на
греха. Този пасаЖ ни учи, че понастоя-
щем църквата се умива не с материална
Вода, а чрез очистващото действие на
БоЖието слово.

5:27 В миналото л1обоВта на Христос


се е изявила в нашето изкупление. Сега
тя се изявява в нашето освещение. В бъ-
дещето тя ще се изяВяВа В нашето прос-
лавяне. Сам Той ще представи църкВата
на Себе Си като една славна църква, „без
петно или бръчка, или друго такова
нещо, но... свята и непорочна". Тогава
тя ще достигне върха на красотата и ду-
ховното съВършенстВо.

А. Т. Пиърсън се обръща към нас със


следното възклицание:

Помислете си само когато най-


накрая Всемогъщото око на Бога ни пог-
ледне, то няма да открие нищо нищо
от рода на бръчката или бенката на ли-
цето на човека, което да смути Негова-
та абсолЬтна святост. Това наистина
е невероятно!"38

ф. У. Грант се присъединява към тоВа


мнение със следното изказване:

Нито един белег на старостта, нито


един недостатък, нищо няма да бъде по-
достойно за Него от цвета и чистота-
та на вечната младост, от свеЖестта
на чувствата, които никога неповяхват.
Тогава църквата ще бъде свята и без ни-


109

Ефесяни 5

какво петно. След Всичко, което знаем за
нейната история, това ни се струва най-
напред странно, но после престава да бъде
странно, когато си спомним колко слав-
но Бог запазва Своята победа над греха и
злото. "39


5:28 След Високите тоноВе на тази Ве-
личествена рапсодия, Възпяваща лк>бов-
та на Христос към църквата, ПаВел от-
ново се Връща на увещанията към съпру-
зите, на които те трябва да се подчиня-
ват: „Така са длъЖни и мъЖете да лк>-
бят Жените си, както своите тела."
Като подраЖаВат на л1обоВта на Хрис-
тос, мъЖете са длъЖни дал1обят Жени-
те си така, сякаш те са техни собстве-
ни тела.

На гръцки местоимението „своите"


(своето, своята) се среща шест пъти В
пасаЖа от 22 до 33 стих. Емфатичната
употреба на това местоимение идва да
ни напомни, че моногамният брак е бра-
кът, който е по БоЖията воля за Него-
вите хора. Макар и да е позволил много-
Женството в СЗ, Бог никога не го е одоб-
рявал.

Интересно е да се отбелеЖи и разноо-


бразието, с което ПаВел onucßa близки-
те Взаимоотношения меЖду мъЖа и Же-
ната. Той казВа, че когато обича своята
Жена, мъЖът всъщност обича собстве-
ното си тяло (28а cm.), самия себе си
(286,33 cm.) и своята плът (29 cm.). Тъй
като бракът вкл1очва и едно истинско
свързване на двамата съпрузи и двамата
стават една плът, мъЖът, който л!оби
Ясена си, Всъщност лкоби себе си.

5:29 Човек се раЖда с инстинкта да се
гриЖи за собственото си тяло. Той го
храни, къпе го и го пази от неудобства,
болки и нараняване. Неговото лично оце-
ляване зависи от гршките, които пола-
га за своето тяло. Тези огромни гриЖи
обаче са бледа сянка на гриЖите, които
Господ полага за църквата.

5:30 „...понеЖе сме части на Неговото
тяло." БоЖията благодат е изумителна.
Бог не само ни спасява от греха и ада, но
и ни присъединява към Христос като

части на Неговото тайнствено Тяло.
КакВа необятна лкзбоВ — Той ни обича
като СВое Собствено Тяло! Каква ог-
ромна гриЖа — Той ни храни, освещава и
обучава! И каква голяма сигурност —
Той няма да бъде В небето без Своите
части! Ние сме свързани с Него в един
общ Живот. Всяко нещо, което засяга
частите, засяга също и Главата.

5:31 Сега апостолът цитира Битие
2:24, за да представи първоначалните на-
мерения на Бога при постановяването на
брачните взаимоотношения. Първо,
връзката на мъЖа с неговите родители
отстъпва място на една no-Висша и по-
ваЖна връзка — меЖду мъЖа и неговата
Жена. За да осъществи Високия идеал на
брачните взаимоотношения, мъЖът
трябва да остави своите родители и да
„се привърЖе към Жена си". Второ, мъ-
Жът и Жената стават една плът: това
е едно действително свързване на двама
души. Ако ние непрекъснато взимаме под
внимание тези два основни факта, мно-
го роднински спорове ще престанат и
много семейни проблеми ще изчезнат.

5:32 Тази тайна е голяма, но аз казвам
това за Христос и за църквата. Тук Па-
вел стига кулминационната точка на
въпроса за брачните взаимоотношения,
като съобщаВа тази чудесна истина, ко-
ято досега не е била известна, а именно,
че kakßomo е Жената за съпруга, това е
и църквата за Христос.

Когато Павел казва, че тайната е го-


ляма, той няма предвид, че нейната
тайнственост е голяма, а че значението
й е голямо. Тайната е чудното намере-
ние на Бога, което е било скрито В Него
през изминалите векове, но което сега се
открива. Целта на това намерение е
призоваването от народите на народ,
който ще стане Тяло и Невяста на Не-
гоВия славен Син. По този начин брачна-
та връзка е представена чрез един съвър-
шен прототип във връзката меЖду
Христос и църквата.

110

Ефесяни 5,6

Едно с Исус Христос прославения
е църквата на Господа.
За нея, Своята невяста,
умря Той, закован на кръста.

Мери Боули Питърз

5:33 Този последен стих обобщава В
едно изречение moßa, което апостолът
гоВори досега на съпрузите и съпругите.
Последното уВещание към съпрузите е
следното: нека всеки един от вас, без из-
ключение, да лкзби своята Жена както
себе си, и то не просто както обича себе
си, а както би я обичал, ако тя беше едно
с него. Към съпругите увещанието е
следното: Жената трябВа непрекъсна-
то да убаЖаба мъЖа си и да му се подчи-
няВа. Сега спрете и помислете за мо-
мент! КакВо би станало, ако Всички тези
боЖестВени наставления се изпълняваха
В максимална степен от християните
днес! ОтгоВорът е ясен. Нямаше да има
никакви караници, никакВи раздели и ни-
какви разводи. Нашите домове щяха да
приличат на небето много повече, от-
колкото приличат сега.

6:1 В 5 гл. научихме, че едно от следс-


твията на изпълването с Духа е подчи-
нението на християните един на друг.
Видяхме също, че изпълнената с Духа
Жена се подчинява на сВоя мъЖ. Сега на-
учаваме, че изпълнените с Духа деца доб-
роволно се подчиняват на авторитета
на своите родители. Основното задъл-
Жение на Всички деца е да се покоряват
на родителите си в Господа. Дали деца-
та са християни или дали родителите са
християни, няма значение. Взаимоотно-
шенията родители—деца са определени
от Бога за цялото човечество, а не само
за вярващите. Заповедта децата да се
покоряват... 8 Господа означава, първо,
че когато се покоряват, децата трябва
да чувстват, че всъщност се покоряват
на Господа: те трябва да се покоряват
като на Него. И, Второ, че децата тряб-
ва да се покоряват във Всички случаи, ко-
гато това съответства на БоЖията
воля. Ако родителите им ги карат да

съгрешават, децата не трябВа да се под-


чиняват. В такива случаи те трябва
веЖливо да откаЖат да направят това,
което се иска от тях, и да понесат пос-
ледствията със смирение и без Желание
за отмъщение. Но Във всички останали
случаи трябва да се покоряват.

Дадени са четири причини, поради ко-


ито децата трябва да се покоряват на
родителите си. Първо, те трябва да се
покоряват, защото това е правилно.
Това е един основен принцип, вграден в
стуктурата на семейния Живот, според
който онези, които все още не са зрели и
опитни, трябва да се покоряват на ав-
торитета на родителите, които са по-
стари и по-мъдри от тях.

6:2 Втората причина е, че така казва


Библията. Тук Павел цитира Изход
20:12, където се казва: „Почитай баща
си и майка си" (вЖ. също Второзак. 5:16).
Заповедта да почитаме родителите си
е първата от десетте БоЖии заповеди,
която е подкрепена и с изрично обещание
за благословение. Тя призовава децата да
уваЖават своите родители, да ги оби-
чат и да им се подчиняват.

6:3 Третата причина, поради която де-


цата трябва да се подчиняват на роди-
телите, е, че това е добре за самите
тях. Представете си какво би се случи-
ло с едно дете, което не получава никак-
ви наставления и съвети и което роди-
телите му не поправят! То ще бъде едно
нещастно и невъзпитано същество, ко-
ето обществото няма да моЖе да по-
нася.

Четвъртата причина е, че подчинени-


ето води до пълноценен и дълъг Живот:
„...и да Живееш дълго на земята." В СЗ
еврейските деца, които са се подчинява-
ли на родителите си, наистина са се рад-
вали на дълъг Живот. В периода на благо-
датта това правило обаче има изклкзче-
ния. Подчинението на децата не винаги
води до продълЖителен Живот. Един
послушен син моЖе да умре и в много ран-
на възраст. Но като цяло е вярно, че чо-
Век, който Живее дисциплинирано и по-

111

Ефесяни 6

корно, има здраве и дълъг Живот, докато
човек, който Живее бурно и бунтовно,
често пъти свършва Живота си преждев-
ременно.

6:4 Наставленията към децата сега се


уравновесябат с наставления към бащи-
те. И така, бащите не трябва да драз-
нят децата си и да ги ядосват с безсмис-
лени изисквания, неподобаваща грубост
и постоянни предизвикателства. Деца-
та трябва да се възпитават 8 Господно-
то учение и наставление. „Господното
учение" означава дисциплина и поправле-
ние, които могат да бъдат както умс-
твени, така и телесни. „Наставление"
означава предупреждение, порицание и
мъмрене. Възпитаването на децата
трябва да бъде „в Господа", т. е. в съот-
ветствие с Неговата воля — така как-
то е разкрита в Библията от хора, кои-
то са действали като Негови предста-
вители.

Ск>зън Уесли, майка на седемнадесет


деца, меЖду които и две момчета на име
ДЖон и Чарлз, е казала веднъЖ следното:

Родителят, който се стреми да по-


тисне упорството В своето дете, работи
съвместно с Бога за обновяването и спа-
сението на неговата душа. Родителят,
койтоугаМда на детето си, съдейства на
дявола, като прави религията нещо неп-
рактично, спасението - нещо недостшки-
мо, и върши всичко възмозкно за вечното
погубление на неговия дух, душа и тяло. "40

6:5 Третата и последна област на под-


чинение В християнското домочадие е
областта на Взаимоотношенията меЖ-
ду слуги и господари. Думата, която Па-
вел използва за слуги, е „роби", но принци-
път, който той разкрива, се прилага за
всякакъв вид слуЖители или наемни ра-
ботници.

Първото задълЖение на слугите е към


онези, които са техни господари по
плът. Изразът „господарите си по
плът" ни напомня, че наемодателят има
някакви к>ридически права над работни-
ка по отношение на физическата или ум-
ствената работа, която му е възлоЖил,

но той не моЖе да упраЖнява никакво


влияние върху него в духовната област,
нито да заповядва на неговата съвест.

Второ, слугите трябва да се отнасят


към господарите си с уваЖение. Изразът
„страх и трепет" не означава страхли-
Во раболепие и необясним уЖас, а преда-
но уваЖение и боязън да не наскърбим
както Господа, така и своя господар.

Третото задълЖение на слугите е да


работят съвестно, или „в простотата
на сърцето си". Ние трябва да се стре-
мим да работим пълни шестдесет мину-
ти за всеки един час, който ни се плаща.

Четвърто, ние трябва да работим


като на Христос. Този израз показва, че
не трябва да правим разлика меЖду рабо-
тата си в обществото и слуЖението си
в църквата. Всяко нещо, което вършим,
трябва да бъде за Него. Трябва да го вър-
шим така, че на Него да Му хареса и Него
да Го възвеличи, а така също и да прив-
лече другите към Него. И най-обикнове-
ната и банална работа в Живота моЖе
да стане благородна и възвишена, кога-
то започнем да я вършим за слава на
Бога. Дори и миенето на чинии! Затова
някои домакини християнки са слоЖили
следния надпис над кухненската мивка:
„Тук се провеЖдат богослужения три
пъти дневно."

6:6 Ние трябВа да бъдем трудолюби-


ви винаги, а не само когато ни гледа на-
чалникът, и да съзнаваме, че нашият
най-голям „Началник" винаги ни гледа.
Всеки човек показва естествена склон-
ност да се отпуска, когато началникът
му отсъства, но тоВа също е един Вид не-
честие. Качеството на работата на
християнина не трябва да се променя в
зависимост от географското местона-
хоЖдение на неговия началник. В един ма-
газин за платове влязъл един купувач,
който поискал от продавача да му от-
пусне малко повече плат, отколкото бил
платил, като му казал, че шефът му не
ги гледал. Продавачът, който бил хрис-
тиянин, отговорил: „Моят Шеф винаги
гледа." Като слуги на Христос ние тряб-

112

Ефесяни 6

ßa ga изпълняваме Бозкията воля от
душа, т. е. с искреното Желание да се ха-
ресаме именно на Него. Ердмън казва
следното:

Подобни съобраЖения могат да напра-


вят от труда нещо изклЬчително Възви-
шено. Работата и на най-скромния слуга
моЖеда стане много благородна, когато
се върши така, че да бъде угодна на Бога,
с такова доброжелателство, с такава
готовност и усърдие на сърцето, че да
спечели одобрението на Господа. "41

6:7 ОсВен moßa ние трябва да работим


с добра боля—не само да показваме Вън-
шно добро, когато Вътрешно изгаряме
от негодувание, а да работим радостно
и охотно. Дори и В случаите, когато гос-
подарят ни се дърЖи грубо, оскърбител-
но и неразумно, пак трябва да работим
като на Господа, а не на човеците. Точ-
но този вид свръхестествено поведение
моЖе да говори най-красноречиво на сВе-
та, В който Живеем.

6:8 Голямо поощрение да вършим всич-


ко като за Христос е уверението, че Той
ще възнагради всяко добро дело. Няма
значение дали човек е роб или свободен.
Господ забелязва всичко, което сме из-
вършили за Него—било то приятно или
неприятно, и ще възнагради всеки един
от нас.

Преди да приклк>чим с този пасаЖ, кой-


то разглеЖда поведението на слугите,
нека да отбелеЖим следното:

  1. НЗ не заклеймява робството като
    такова. Той дори оприличава истинс-
    кия вярващ на слуга или роб на Хрис-
    тос (6 cm.). Там, където е отивало
    благовестието, лошите страни на
    робството винаги са изчезвали —
    главно чрез нравствено преустройст-
    во.

  2. НЗ има много повече неща да каЖе на
    слугите, отколкото на царете. ТоВа
    моЖе да бъде отраЖение и на факта,
    че голяма част от призваните не са
    нито мъдри, нито благородни (1 Кор.
    1:26). Вероятно повечето християни
    се намират на по-ниските нива в ико-

номическо и социално отношение.
Особеното Внимание към слугите по-
казва също така, че по-голяма част
от работниците на физическия труд
не са изклк>чени от най-големите бла-
гословения на християнството.
3. Значението на тези наставления към
слугите се виЖда и във факта, че в
ранните дни на християнството ро-
бите християни са се продавали на
робските пазари на по-високи цени от
робите езичници. Дори и днес работ-
ниците християни се ценят много по-
вече от своите работодатели от
онези, които никога не са били докос-
нати от БоЖията благодат.
6:9 Господарите трябва да се ръково-
дят от същите общи принципи като слу-
гите. Те трябва да бъдат справедливи,
внимателни и честни. Трябва особено да
внимават и да се въздърЖат от обиди и
заплашване. Ако те могат да се контро-
лират в тази област, няма да има нико-
га нуЖда да прибягват до физическо на-
казание над слугите си. Освен това гос-
подарите винаги трябва да помнят, че
и те имат Господар — Същия Господар
на небесата, Който имат и слугите. В
присъствието на Господа изчезват всич-
ки земни различия. Както слугите, така
и господарите ще застанат да отгова-
рят пред Един и Същ Господар.

Д. Увещания относно християнската


борба (6:10—20)

6:10 Павел Вече наблиЖаВа края на свое-
то Послание. Тук той се обръща към ця-
лото БоЖие семейство като към хора,
които са войници на Христос, и отпра-
вя към него един вълнуващ призив. Всяко
истинско БоЖие дете научава съвсем
скоро, че Животът на християнина е
една война. Сатанинското войнство си
е поставило за цел да спъва и пречи на де-
лото на Христос и да изхвърля колкото
се моЖе повече Войници от борбата.
Колкото по-ефективно един ВярВащ ра-
боти за Господа, толкова по-Жестоки
ще бъдат атаките на Врага срещу него:

113

Ефесяни 6

дяволът не хаби патроните си срещу
слабите християни. Ние никога няма да
моЖем да се справим с дявола със собст-
вени сили. Затова първата подготви-
телна заповед ни казва, че ние непрекъс-
нато трябва да заякваме ß Господа и 6
безграничната сила на Неговото могъ-
щество. Най-добрите войници на Бога са
онези, които съзнават собствената си
слабост и несъвършенство и които раз-
читат единствено на Него: „...също из-
бра Бог немощните неща на света, за да
посрами силните" (1 Кор. 1:276). Наша-
та слабост се препоръчва сама на сила-
та на Неговото могъщество.

6:11 Втората заповед засяга необходи-
мостта от небесно въоръжение. Вярва-
щият трябва да се облече в пълното Бо-
Жие въоръжение, за да моЖе да устои на
хитростите на дявола. Той трябва да
бъде напълно въоръЖен: наличието на
един или два елемента от това снаряЖе-
ние не е достатъчно. Само пълното Бо-
Жие ВъоръЖение моЖе да ни направи неу-
язвими. Дяволът използва различни
стратегии: обезкураЖаване, отчайване,
объркване, морално падане, доктринал-
но заблуЖдаване... Той знае нашето най-
слабо място и се насочва главно към
него. Ако не моЖе да ни обезоръЖи по
един начин, използва друг.

6:12 Тази борба не е война с безбоЖни
философи, с хитри свещеници, с отрича-
щи Христос последователи на различни
култове и с невярващи владетели. Бор-
бата е срещу дяволските сили, срещу ба-
тальоните от паднали ангели, срещу ду-
ховете на злото, които притеЖават ог-
ромна власт. Макар и да не ги виЖдаме,
ние сме заобиколени непрекъснато от
зли духовни същества. И макар че не мо-
гат да влязат и да заЖивеят в истинския
вярващ, тези зли духовни същества мо-
гат да го потискат и да го тормозят.
Християнинът не трябва нито да се от-
дава на мисли за демонизма, нито да се
бои от демоните. Чрез „БоЖието Всео-
ръЖие" той има всичко необходимо, за да
запази територията си незасегната от

атаките на дявола. Апостолът говори


за падналите ангели като за началства-
та и властите, владетелите на мрака
на тоя свят, духовете на злото в небес-
ните места. Ние нямаме достатъчно
знания, за да направим разлика меЖду от-
делните нива, но бихме могли да предпо-
лоЖим, че това са различни степени на
авторитет сред падналите ангели, по-
добно на различните степени на Власт
на президентите, управителите, кмето-
вете, съветниците и пр. В човешкото
общество.

6:13 Докато е писал тези редове, Па-
вел моЖе би е бил пазен от някой римски
войник, облечен в пълно Воинско снаряЖе-
ние. Винаги готов да забелеЖи духовни-
те уроци, които му предлага физически-
ят свят, апостолът прави следното
предупреждение: ние сме заобиколени от
страшни врагове и трябва да се облечем
в пълното БоЖие въоръЖение, за да мо-
Жем да им се противопоставим, когато
борбата стигне кулминационната си
точка. Тогава, когато димът на битка-
та се разсее, ние ще бъдем пак на своите
места. Злият ден Вероятно означава
Всеки момент, В който врагът Връхлита
Върху нас като порой. Обикновено сата-
нинското противопоставяне идва върху
нас на вълни, които ту прииЖдат, ту се
оттеглят. Така например, след като
беше изкушавал Господа в пустинята В
продълЖение на четиридесет дни, дяво-
лът Го остави за известно Време (Лука
4:13).

6:14 Първият елемент на снаряЖение-
то, който Павел споменава тук, е кола-
нът на истината. Необходимо е не само
ние да дърЖим здраво истината на Бо-
Жието слово, но и тя да дърЖи нас. Ние
трябва да прилагаме истината непре-
къснато Във Всекидневния си Живот. Ко-
гато изпитваме всичко чрез истината,
ние намираме сили и защита, за да про-
дълЖим да се бием.

Вторият елемент на пълното БоЖие


ВъоръЖение е броненият нагръдник на
правдата. Всеки Вярващ е облечен в Бо-

114

Ефесяни 6

Жията npaßga (2 Кор. 5:21) no полоЖение,
но той трябВа да показВа Вярност и пра-
Ведност и по поведение. Някой беше ка-
зал: „Когато един човек е облечен В прак-
тическа праведност, той е недосегаем.
Думите не могат да бъдат защита сре-
щу обвиненията, но добрият Живот
моЖе." Ако съвестта ни е чиста от съб-
лазни пред Бога и човеците, дяволът
няма да има в какво да се прицелва. Да-
вид си е слоЖил бронения нагръдник на
правдата В Псалм 7:3—5. Господ Исус го
е носил през цялото Време (Ис. 59:17).

6:15 Християнският войник трябва да
обуе краката си с готовност за пропо-
вядване на благовестието на мира. Това
означава, че той трябВа да бъде готов да
излезе В cßema c благовестието на мира
и следователно да навлезе във враЖеска-
та територия. Когато останем да по-
чиваме В нашите палатки, ние се нами-
раме В най-голяма опасност. МоЖем да
бъдем в безопасност само когато след-
ваме прекрасните стъпки на Спасителя
Върху планините, носейки добрата Вест
и проповядвайки мир (Ис. 52:7; Рим.
10:15).

Вземи краката ми и върви
и Твойто благовестие носи.

Франсис Ридли Хавергал



6:16 Освен това християнският вой-
ник трябва да вземе щита на вярата,
така че когато огнените стрели на не-
честивия връхлетят върху него, да бъ-
дат отблъснати, без да му сторят ни-
какво зло. Тук вярата е твърдата уВере-
ност В Господа и В Неговото слово. Ко-
гато вярващият застане пред различни
изкушения, когато обстоятелствата на
неговия Живот станат особено враЖдеб-
ни, когато го нападнат съмнения, кога-
то го заплашва корабокрушение, той
трябВа да Вдигне щита на вярата и да
каЖе: „Аз Вярвам 6 Бога."

6:17 Шлемът, който Бог ни дава, е спа-
сението (Ис. 59:17). Независимо колко
гореща моЖе да е битката, християни-

нът не моЖе да се уплаши, защото знае,


че окончателната победа е негова. Си-
гурността на окончателната победа го
предпазва от отстъпление или предава-
не. „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде
против нас" (Рим. 8:31)?

И последно, християнският войник


взема „меча на Духа, който е БоЖието
Слово". Класическият пример за такава
борба е начинът, по който нашият Гос-
под използва този меч при срещата Си
със Сатана. Той цитира БоЖието слово
три пъти, и то не някакви случайни сти-
хове, а точно определени пасаЖи, които
Светият Дух Му даде специално за цел-
та (Лука 4:1—13). БоЖието слово42 тук
не е цялата Библия, а определен пасаЖ
от Библията, който най-добре подхоЖ-
да на случая.

Дейвид Уотсън казва следното:

Бог ни дава цялата защита, от коя-
то се нуЖдаем в християнската борба.
Ние обаче трябва да направим така, че да
вървим с Господа на практика, опасани с
пояса на истината; да Живеем така, че
нашият Живот да бъде правилен („праве-
ден") пред Бога и пред хората около нас;
да се стремим да въдворяваме мир нав-
сякъде, където отидем; да дърЖим здра-
во шлема на вярата, за да угасявала ог-
нените стрели на лукавия; да пазилг умо-
вете си от страховете и опасенията, ко-
ито толкова лесно връ&штат върху нас;
и да използваме БоЖието слово за добро
в силата на Духа. Спомнете си, че само
благодарение на неколкократното изпол-
зване на БоЖието слово Исус успя да по-
беди врага в пустинята. "43


6:18 Молитвата не е спомената като
част от въоръЖението, но ние едва ли
ще надценим нейното значение, ако ка-
Жем, че тя е атмосферата, в която Вой-
никът трябва да Живее и да диша. Тя е
духът, в който той трябва да слага сна-
ряЖението си и да се изправя лице в лице
срещу Врага. Молитвата трябВа да бъде
постоянна, а не само от време на Време.
Тя трябва да стане за вярващия навик, а
не изолирано действие. Освен това хрис-


115

Ефесяни 6

тиянският Войник трябВа да използва
всички видове молитви: обща и лична,
съзнателна и спонтанна, молба и зас-
тъпничестВо, изповед и смирено призна-
ние, хваление и благодарение.

Молитвата трябва да бъде в Духа,
т. е. вдъхновена и водена от Духа. фор-
малните молитви, казани само по навик
(без изобщо човек да вниква в тяхното
значение), нямат никаква стойност В
борбата срещу силите на ада. Ние тряб-
ва да бъдем будни в нашите молитви:
„...бидейки бодри 6 това..." Трябва да
внимаваме да не заспиваме, да не се раз-
сейваме и да не отдаваме ума си на дру-
ги неща. Молитвата изисква духовна
бодрост, острота и съсредоточеност. В
молитвата трябва да има „неуморно
постоянство". Ние непрекъснато тряб-
ва да искаме, да търсим и да хлопаме
(Лука 11:9). Моленето ни трябва да бъде
за всички светии. Те също участват В
борбата и имат нужда да бъдат подкре-
пени чрез молитва от своите братя и
сестри християни.

6:19 Разглеждайки молбата на ПаВел
към другите християни да се молят и за
него, Блейки подчертава следното:

„Обърнете внимание на тази молба на


апостола, която разбива всички наши
представи за свещеника! Павел, който
сам по себе си има един огромен запас от
благодат за Всички ефесяни, се нуждае
от благодатта на техните молитви!"44

Когато пише това Послание, апостол


Павел се намира в затвора, но въпреки
тоВа не иска от ефесяните да се молят
за неговото осВобождаВане. Не, той иска
да му се даде израз или слово да отвори
устата си, за да говори с дръзновение
тайната на благовестието. Това е пос-
ледното споменаВене на тайната В Пос-
ланието към ефесяните, като тук тя е
представена като причината за окови-
те на Павел. Но апостолът не съжалява,
че moßa е така. Точно обратното! Той
желае да говори за нея все повече и по-
вече.

6:20 Обикновено посланиците прите-
жават дипломатически имунитет и не
могат да бъдат арестувани или затва-
ряни. Но хората са готови да проявят
търпимост почти към всичко с изключе-
ние на евангелието. Нищо друго не е в
състояние да причини такива вълнения,
да породи такава враждебност и да пре-
дизвика такива подозрения и преследва-
ния както евангелието. И така, Павел,
като представител на Христос, е „пос-
ланик в окови". Инди изразява мислите
и чувствата си Във връзка с това зат-
ворничество по следния начин:

Итози Павел, който е представител


на най-висшия Суверенитет, който е на-
товарен с едно посланичество с невшкда-
но благородство и спешност, който носи
със себе си акредитивни документи с не-
погрешима автентичност, е задърЖан в
затвора!"45

ОноВа, което най-Вече възбужда враж-


дебността на ограничените религиозни
учители, е Вестта, че сега вярващите
к>деи и вярващите езичници образуват
едно ново общество, в което те имат
равни права и признават Христос като



Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница