Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
| Глава на църквата. Неговата Лич-
ност и слуЖение са уникални. Също така Той е Този, Който дава на църк- вата изключителните й черти. Пър- во Той и дава нейната основа: 2:21 Цялото здание е сглобено в Него, т. е. в Христос. Той е Източникът на Живота и растеЖа на църквата. Блейки казва така: „В Христос ние се ВграЖдаме ß църква- та. В Христос ние растем в църквата. В Христос целият храм нараства, за да достигне последния етап, при който най- горният камък ще бъде донесен с възгла- си: „Слава, слава на Него!''15 Изразът „...здание, стройно сглобе- но..." говори за единството и симетрия- та на храма. Храмът е едно цяло здание, състоящо се от много части. В него вся- ка отделна част има точно определено място, за което той или тя е предназна- 76 Ефесяни 2,3  чена. Всички камъни, които Бог е извадил
по Своята милост от долината на смъртта, са обработени така, че да си пасват съвършено. Уникалното на това здание е, че то расте. То обаче не расте така, както расте една сграда, когато слагаме нови тухли и цимент, а както един организъм, като например човешко- то тяло. Църквата не е неодушевен предмет. Тя не е и организация. Тя е едно Живо цяло, на което Христос е Главата, а всички вярващи са тялото. Църквата е била родена В деня на Петдесетница и оттогава досега расте и ще продълЖава да расте до момента на ГрабВането. Това растящо здание от ЖиВи „камъ- ни" е свят храм 8 Господа. Думата, ко- ято ПаВел използва тук за „храм", се от- нася не до Външните gßopoBe на храма, а до Вътрешното светилище (гр. „naos"). Апостолът има предвид главното зда- ние на храмовата постройка, където се е намирало Пресвятото място. Там е обитавал Бог и там Той се е изявявал като светъл и блестящ облак на сла- вата. Този текст крие за нас следните ня- колко поуки: (1) Бог обитава В църквата. Спасените logeu и спасените езичници образуват Живо сВетилище, В което Бог обитава и където Той изявява Своята слава. (2) Този храм е свят. Той е отде- лен от сВета и посветен на Бога за све- ти цели. (3) Като свят храм църквата е мястото, от което към Бога се изди- гат хваление, поклонение и Възхищение чрез Господ Исус Христос. По-нататък Павел описва този свят храм като храм, който е 8 Господа. С други думи, Господ Исус е източникът на святост. Частите на този храм са све- ти по полоЖение чрез съединението си с Него и трябва да бъдат свети и по по- ведение заради лк>бо6та си към Него. 2:22 Този прекрасен пасаЖ ни казва, че Вярващите езичници са равни на Вярва- щите logeu. Тези думи би трябвало осо- бено да ни развълнуват, така както те са разВълнуВали ефесяните и другите Вярващи, когато са ги чули за пръв път. Огромното Величие на полоЖението на Вярващите се състои 8 това, че те зае- дно образуВат БоЖие обиталище в Духа. ТоВа е и целта на храма — да бъде мяс- то, където Бог моЖе да Живее В общение със Своите хора. Такова място е църква- та. Сравнете това полоЖение с полоЖе- нието на езичниците в СЗ. Тогава те изобщо не са могли да се приблиЖат до БоЖието обиталище. Сега те са част от него! ЗабелеЖете също и слуЖението на вся- ка от Личностите на БоЖеството във връзка с църквата: (1) ,3 Който...", т. е. в Христос... или чрез съединението ни с Христос ние се вграЖдаме в храма... (2) „...за БоЖие обиталище..." Този храм е домът на Бог Отец на земята. (3) „...в Духа." Именно в Личността на Светия Дух Бог обитава в църквата (1 Кор. 3:16). И така, тази глава, която започна с описание на езичниците като хора, кои- то са били мъртви, покварени, дяволски и непокорни, завършва с ново описание на същите тези езичници, които сега са очистени от всякаква вина и оскверне- ние и които образуват Бозкие обитали- ще 8 Духа! Е. Отваряне на скоба, в която Павел обяснява тайната (3:1—13)
Това, което прави този пасаЖ изклкь чително интересен, е фактът, че насто- ящата епоха на църквата сама по себе си представлява отваряне на една скоба В отношенията на Бога с човечеството. Това моЖе да се обясни така: през по-го- лямата част от историята, записана в СЗ, Бог е имал отношения глаВно с ев- рейския народ. Всъщност от Битие 12 до Малахия 4 повествуванието е съсредо- 77 Ефесяни 3  точено изключително Върху АВраам и
неговите потомци. Когато Господ Исус дойде на земята, Той беше отхвърлен от Израел. В резултат на това Бог оттег- ли временно благоволението Си от Из- раел като Негов избран народ на земята. Сега ние Живеем в епохата на църквата, в която logeume и езичниците са на едно и също ниво пред Бога. След като църк- вата бъде завършена и грабната, за да бъде занесена у дома на небето, Бог ще възобнови осъществянето на плана Си за Израел като отделен народ. Стрелки- те на пророческия часовник отново ще започнат да отмерват времената по ци- ферблата. Така че настоящата епоха е нещо като отваряне на скоба в отноше- нията на Бога с Израел в миналото и с Израел в бъдещето. Това е нов момент, нова диспенсация в божествената прог- рама — уникална и различна от всички други преди и всички други след нея. В пасаЖа от 2 до 13 cm. Павел дава от- носително подробно описание на този момент. Интересно е да се запитаме: „Използването на една литературна скоба за обяснение на една диспенсацион- на скоба случайно съвпадение ли е, или не?" Апостолът започва този пасаЖ с ду- мите: „Затова аз, Павел, затворник за Исуса Христа заради вас, езичници- те..." Думата „затова" ни връща обрат- но към онова, което Павел току-що е ка- зал за привилегированото място, в кое- то са поставени езичниците в резултат на свързването им с Христос. Широко разпространено е мнението, че това Писмо е било написано по време на първия престой на Павел в римския затвор. Но апостолът не говори за себе си като за затворник в Рим, защото това би предзвикало чувство на пораЖе- ние, самосьЖаление, или съчувствие. Па- вел нарича себе си „затворник за Исус Христос", което означава, че той прие- ма това полоЖение с достойнство и чув- ство на победа. Рут Паксън обяснява това много добре: „В Посланието към ефесяните не сеусе- ща никакъв мирис на затвор. Павел не е вързан духовно. Той наистина се намира в тъмницата като затворник на Рим, но не признава това, а заявява, че е затвор- ник за Исус Христос. Каква е тайната на тази победа над света? Тайната е, че ма- кар тялото на Павел да леЛи в затвора, неговият дух е в небесата с Христос. "16 Причината за затварянето на Павел са езичниците. През цялото свое слуЖе- ние Павел непрекъснато се сблъсква с Жестока ненавист поради това, което проповядва, а именно — че сега вярващи- те езичници имат равни права с вярва- щите к>деи В християнската църква. Конкретната причина за неговото арес- туване и разпитване пред императора е лъЖливото обвинение, че той е завел един ефесянин на име Трофим в онази част на храма, където езичниците ня- мат право да влизат (Деян. 21:29). Но ис- тинската причина, която се крие зад това обвинение, е Жестоката враЖдеб- ност на религиозните водачи. 3:2 Тук Павел прекъсва потока на сво- ите мисли, за да се впусне в една беседа върху тайната на Христос, като отва- ря литературна скоба, с помощта на ко- ято обяснява диспенсационната скоба. Думата „понеЖе"*, с която започва 2 cm. („...понезке сте чули..."), би могла да създаде впечатлението, че читателите на апостола не са знаели за неговото спе- циално слуЖение сред езичниците. Всъщ- ност този стих понякога се използва като доказателство, че Павел не е поз- навал хората, на които е писал това Послание, и че то не е било написано до ефесяните. Но тук „понеЖе" означава „защото" или „тъй като". Така напри- мер Филипс перифразира началото на този стих така: „Защото трябва да сте чули..." Те със сигурност знаят, че това специално слуЖение е поверено на Павел. Апостолът го описва с думите „нареде- * Която В някои английски Версии на Библия- та се преВезкда като „ако". — Бел. на npeß. 78 Ефесяни 3   ното от БоЖията благодат". Тук за-
реденото" означава „настойничество- то". Настойникът е човек, който е наз- начен да ръководи делата на друг човек. Павел е БоЖий настойник, натоварен да разяснява великата истина за новоза- ветната църква. Това е настойничест- во на БоЖията благодат поне в три от- ношения:
И все пак това настойничество на благодатта е дадено на Павел, за да моЖе той на свой ред да го предаде на езичниците. 3:3 Апостолът не е научил тази тайна от друг човек, нито я е открил със собс- твената си мъдрост, а тя му е била из- Вестена чрез пряко откровение от Бога. Той не ни казва нито къде, нито как се е случило това, но знаем, че по някакъв свръхестествен начин Бог е показал на Павел своя план за църквата, съставена от повярвали logeu и повярвали езичници. Ние вече споменахме, че тайната е све- щена истина, която не е била позната до един определен момент и не е било въз- моЖно да бъде позната по човешки, но в даден момент бива известена по боЖес- твен начин. Апостолът вече неколкок- ратно споменава тази тайна в 1:9—14, 22,23 и във 2:11—22. 3:4 Това, което апостолът е написал до този момент по темата, е доста- тъчно, за да моЖе да покаЖе на своите читатели, че има дадено му от Бога от- кровение за Христовата тайна. Блейки перифразира този пасаЖ така: „...във връзка с което, т. е. във връзка с написаното досега, за да го разберете по- добре, ви пиша сега по-пълно, така че да люЖете да видите, че вашият настой- ник е подробно информиран по въпроса за тайната..."17 Преводът на Дарби „тайната на Христос и Неговото тяло" предполага, че той има предвид тайната на Христос като Глава на църквата и Неговото тяло, съставено от вярващите в Хрис- тос. (Друг текст, в който името на Христос вкл1очва както Господ Исус, така и Неговите хора, се намира в 1 Кор. 12:12.) 3:5 Стихове 5 и 6 съдърЖат най-пълно- то определение на тайната, което има- ме. Най-напред Павел обяснява какво е тайна, а след това — какво е Христова- та тайна. Първо, тайната е истина, която в други поколения не е била известена на човешките синове. Това означава, че е безсмислено да я търсим в СЗ. Там моЖе да има образи и символи, които намек- ват за тази истина, но самата тя не е била известна по онова време. Второ, тайната е истина, която сега се открива на БоЖиите свети апосто- ли и пророци чрез Светия Дух. Бог е Онзи, Който я открива. Апостолите и пророците са онези, които са отделени, за да приемат това откровение. А Све- тият Дух е каналът, чрез който това откровение идва до тях. Само когато разберем, че тук става въпрос за новозаветните, а не за старо- заветните апостоли и пророци, само тогава този стих престава да съдърЖа противоречие. В първата половина на стиха се казва, че тази истина не е била известена в миналите векове и следова- телно не е била позната на старозавет- ните пророци. Как тогава би могла да бъде известена по времето на Павел от хора, които са били мъртви от векове? Очевидно значението на този стих е, че великата истина за Христос и църквата е била известена на хора като Павел от 79 Ефесяни 3 епохата на църквата, които са били спе-
циално определени от Възкръсналия Гос- под, за да слуЖат като Негови говорите- ли. (Павел не твърди, че той е единстве- ният, на когото тази тайна е била извес- тена. Макар и да е първият, той е един от многото, които предават тази ис- тина на езичниците от неговото съвре- мие и които ще я предават и на следва- щите поколения чрез Посланията.) Бихме искали да отбележим, че има много християни, които застават на различно мнение от това, което ние зас- тъпваме. Според тях църквата е същес- твувала и в СЗ, но тогава тя е била Из- раел, така че тук истината за нея се раз- крива още по-пълно. Всъщност те каз- ват така: „Тайната не е била позната в други поколения така, както сега се от- крива. Тя е била позната, но не в същата степен като сега. Ние имаме по-пълно откровение, но все още сме БоЖият Из- раел, т. е. ние сме продълЖение на БоЖия народ." В подкрепа на своя аргумент те използват текста в Деяния 7:38 според превода на Библията от Кинг ДЖеймс от 1611, където израелският народ е на- речен „църквата" (или „събранието" в НВПБКДЖ и в НАСПБ) в пустинята". ТоВа, че избраният БоЖий народ е наре- чен събранието ß пустинята, е истина, но то не означава, че той има някаква Връзка с християнската църква. В края на краищата гръцката дума„ekklesia" е широко понятие, което моЖе да означа- ва Всякакъв вид събрание, събор или при- зовано общество. Тя е използвана не само във връзка с Израел (в Деян. 7:38). Същата дума, преведена като „нав&ш- ца", се използва и в Деяния 19:32, 41 за описание на една езическа тълпа. Ние трябва да определим във Всеки конкре- тен случай на основание на контекста за какъв точно Вид „църква" или събрание" става въпрос В него. Но какво да каЖем за техния аргу- мент, че според 5 cm. църквата е същес- твувала и в СЗ, макар и не изявена в та- кава степен като сега? Отговорът на този въпрос се намира в Колосяни 1:26, където се казва съвсем ясно, че тази тайна „е била скрита за Векове и поколе- ния, а сега се откри на Неговите све- тии". Тук не става въпрос за степен на откровение, а за самия факт на откро- вение. 3:6 Така ние дойдохме до главната ис- тина, която се съдърЖа В тайната, а именно, че в църквата на Господ Исус Христос вярващите езичници са съв- местни наследници, съвместни части и съвместни участници В Неговото обе- щание в Христос Исус чрез благовести- ето. С други думи, сега повярвалите езичници се наслаЖдВат на еднакво по- лоЖение и равни привилегии с повярвали- те logeu. И така, първо, те са сънаследници. Що се отнася до наследството, те ще си го разделят наравно със спасените logeu. Те са наследници на Бога, сънаследници с Исус Христос и съвместни наследници с Всички изкупени. Второ, те са съвместно части на едно и също тяло. Те не са нито отделени, нито ощетени в църквата, а са равни на спасените кздеи. И трето, 8 Христос езичниците са съвместни участници в обещанието чрез благовестието. „Обещанието" тук моЖе да означава или Светия Дух (Деян. 15:8; Гал. 3:14), или Всичко, което благовестието обещава на онези, които са 6 Христос Исус. Във всичко това езичниците участват съвместно с к>де- ите. Нито една от тези истини не е била Валидна за старозаветната диспенсация, нито ще бъде валидна за идващото цар- ство на Христос. В СЗ Израел определено се е радвал на едно привилегировано полоЖение пред Бога. Всеки намек, че езичникът има ед- накъв дял с к>деина в БоЖиите обещания, би предизвикал смях у 1одеина. Това прос- то не е било Вярно. Наистина израелски- те пророци са предрекли призоваването на езичниците (Ис. 49:6; 56:6, 7), но те 80 Ефесяни 3  дори и не са намекнали, че езичниците ще
бъдат части на едно и също тяло с loge- ите, без последните да имат какВото и да било предимство пред тях. В бъдещото царство на Христос Из- раел ще стои начело на Всички народи (Ис. 60:12). Езичниците също ще бъдат благословени, но чрез Израел (Ис. 60:3; 61:6; Зах. 8:23). Призоваването на Израел е засягало главно, макар и не изклкочително, Вре- менни благословения В земни места (Второзак. 28; Амос 9:13—15). Призова- ването на църквата засяга главно духов- ни благословения в небесни места (Еф. 1:3). Израел е бил призован, за да бъде из- браният БоЖий народ на земята. Църк- вата е призована, за да бъде небесната Невяста на Христос (Откр. 21:2,9). Из- раел ще бъде благословен под управлени- ето на Христос по време на Неговото хилядолетно царство (Ос. 3:5). Църква- та ще владее с Него над цялата вселена, споделяйки Неговата слава (Еф. 1:22,23). И така, трябва да стане ясно, че цър- кВата не е на едно и също ниво нито с Из- раел, нито с царстВото. Тя е едно ноВо общество, уникално по своя характер и начин на общение и е най-привилегирова- ното тяло от Вярващи, за което четем в Библията. Църквата се е появила след възнесението на Христос и даването на Светия Дух (Деян. 2). Тя е била образува- на чрез кръщението в Светия Дух (1 Кор. 12:13) и ще бъде завършена при ГрабВане- то, когато всички, които принадлежат на Христос, ще бъдат занесени у дома на небето (1 Сол. 4:13—18; 1 Кор. 15:23, 51—58). 3:7 След като е показал раВенстВото В партньорството на езичници и kxjeu в църквата, Павел сега продължава да раз- глеЖда въпроса за своето лично слуЖение във връзка с тази истина (7—9 cm.). Най-напред той е стана\ слугкител на благовестието. Уест ни обръща внима- ние Върху следния факт: „Думата „слу- Жител" би могла да ни обърка, тъй като днес тя се използва със значението на „свещенослужител" в една църква. Тя обаче никога не е имала това значение в НЗ. Основното значение на тази дума е „слуга". Павел просто иска да каЖе, че той е слуга на Господа и че неговото слу- Жение е свързано с тази тайна." Само по себе си това слуЖение е един незаслуЖен дар: „... според БоЖията бла- годат — дар, който ми е даден по дейс- твието на Неговата сила". Освен това то не е само израз на благодат, но показ- ва и БоЖията сила, която е успяла да дос- тигне този горд и самонадеян фарисей, да спаси неговата душа, да го изпрати като апостол, да му даде власт за отк- ровения и да го укрепи за делото. Зато- ва тук Павел казва, че този дар му е бил даден според действието на Неговата сила. 3:8 Освен това апостолът говори за себе си като за „най-нищоЖния от всич- ки светии". На някои това моЖе да се стори лицемерна скромност, но в дейст- вителност то представлява една ис- тинска самооценка на човек, който е из- пълнен от Светия Дух. Всеки, който види Христос В Неговата слаВа, разбира много добре своята собствена грехов- ност и безполезност. В случая с Павел обаче има и още нещо — споменът за това, че той е преследвал Господ Исус (Деян. 9:4), като е преследвал БоЖията църква (Гал. 1:13; фил. 3:6). Независимо от този факт обаче Господ го е изпра- тил със специално слуЖение, за да занесе благовестието на езичниците (Деян. 9:15; 13:47; 22:21; Гал. 2:2,8). Павел е апос- тол сред езичниците, така както Пе- тър е апостол сред logeume. Неговото слуЖение има дВе страни: от една стра- на то засяга благовестието, а от друга — църквата. Най-напред апостолът каз- ва на хората как могат да се спасят, а след това ги води в истината за новоза- ветната църква. За него евангелизиране- то не е цел само по себе си, а стъпка към установяването и укрепването на мест- ни новозаветни църкви. 81 Ефесяни 3   ПърВата задача на неговото слуЖение
е да благовести микду езичниците не- изследимото богатство на Христос. Блейки изразява това много добре: „ Тук вюкдаме две думи —„богатство"
Когато чоВек се добери на Господ Исус, той Веднага cmaßa духовен милиа- рдер: в Христос той започва да прите- Жава неизчерпаеми богатства. 3:9 Втората задача на слуЖението на Павел е да осветлява всичките „в на- редбата относно тайната"*. С други думи, да осветлява хората относно на- чина, по който тази тайна трябва да се осъществи на практика. БоЖият план за настоящия Век е призоваването на народ за Неговото име от езичниците (Деян. 15:14), Невяста за Неговия Син. Всичко, вклктено в този план, е наредбата (или настойничеството, според белеЖката под линия в НИПБКДЖ19 на тайната. „Всичките" тук би трябвало да означа- ва „всичките вярващи". Неспасените хора не могат да очакват да разберат дълбоките истини на тази тайна (1 Кор. 2:14.). Когато казВа „всичките", ПаВел следователно има предвид всичките спасени хора от всякакъв вид — незави- симо дали са togeu или езичници, роби или свободни. Тайната е била скрита у Бога от ве- кове. Планът за нея е бил в БоЖия ум още * Или „относно настойничеството на тайна- та1" според ПРИНЗВ. — Бел. на преВ. от вечността, но Той го е пазел като тайна през всички векове на човешката история. И още веднъЖ вшкдаме с какво внимание Светият Дух се гриЖи да ни внуши факта, че събранието или cßemoB- ната църкВа е нещо ново, уникално и без- прецедентно. Тази тайна не е била поз- ната преди това на никого освен на Бога. Тя е била скрита у Бога, Който е Създа- телят на всичко. Той е създал матери- алната Вселена, Той е създа\ вековете и Той е създал и църквата. Но В Своята мъдрост Бог е решил да задърЖи всяко знание за това ново творение до Първо- то пришествие на Христос. 3:10 Една от настоящите цели на Бога във връзка с тази тайна е да открие Сво- ята многообразна мъдрост на небесно- то ангелско войнство. Тук Павел отно- во използва една метафора, свързана с училището. Бог е Учителят. Вселената е класната стая. Ангелските началства и Власти са учениците. Темата е „Мно- гообразната премъдрост на Бога". А по- казният урок е църквата. От небето ангелите са принудени да се Възхищават на неизследимите БоЖии присъди и да се удивляват на Неговите пътища. Те виЖ- дат как Бог е победил греха за Своя прос- лава. ВиЖдат как е изпратил Най-добро- то от небето за най-лошото на земята. Как е изкупил Своите врагове на една ог- ромна цена и ги е приготвил да станат Невяста на Неговия Син. Как ги е благос- ловил с всички духовни благословения в небесна места. И как чрез делото на Гос- под Исус на кръста Бог е получил много повече слаВа и вярващите togeu и езични- ци са получили много повече благослове- ния, отколкото ако грехът никога не беше Влязъл в този свят. Бог е оправдан. Христос е ВъзВисен. Сатана е победен. И В Христос църквата е издигната на тро- на, за да раздели Неговата слаВа. 3:11 Всичко moßa — самата тайна, нейното скриване, последвалото го от- криване и начинът, по който тя изявява БоЖията мъдрост, са „според предвеч- ното намерение, което Той изработи в 82 Ефесяни 3  Христа Исуса, нашия Господ". Преди
още сВетът да е бил създаден, Бог е знаел, че Сатана ще падне и че човекът ще го последва В греха. И още тогава Той е измислил един майсторски план, с кой- то да се противопостави на всичко това. Този план е бил осъществен на практика във Въплъщението, смъртта, възкресението, възнесението и просла- вянето на Христос. Всичко е било съсре- доточено в Христос и се е осъществило чрез Него. Сега Бог моЖе да спасява без- боЖните евреи и езичници, да ги прави части на Христовото тяло, да ги фор- мира по образа на Неговия Син и да ги възнаграждава с уникална слава като Не- вяста на Агнето през цялата вечност. 3:12 В резултат на Христовото дело и съединението ни с Него сега ние имаме неописуемата привилегия да влизаме в БоЖието присъствие по всяко Време с пълната увереност, че Той ни чува и без изобщо да се страхуваме, че Той ще ни се скара (Як. 1:5). Нашето дръзновение е почтителното отношение и липса на страх, които ние имаме като деца, кои- то се обръщат към своя Баща. Нашият достъп е свободата да моЖем да гово- рим на Бога в молитва. Нашата увере- ност е сигурността, че ще бъдем пос- рещнати като добре дошли, че ще бъдем изслушани и че ще получим мъдър и лк>- безен отговор. И Всичко това „чрез вяра В Него", т. е. чрез нашата вяра 6 Господ Исус Христос. 3:13 Като има предвид величието на сВоето слуЖение и чудните резултати, които произтичат от него, ПаВел на- пълно основателно насърчава светиите да не се обезкураЖават, когато си мис- лят за неговите страдания. Той се рад- ва, че понася скърби при изпълнението на мисията си сред езичниците. Вместо да се обезсърчават от неговите изпитания, те трябва да бъдат горди, че той е бил счетен за достатъчно достоен да поне- се страдания заради Господ Исус. Те трябва да се радват, когато мислят за ползата, която тези негови скърби са донесли на тях и на други езичници, и трябва да гледат на неговото настоящо затваряне като на нещо славно, а не като на нещо позорно. Ж. Молитвата на Павел за светиите (3:14—19) 3:14 На това място апостолът затВа- ря скобата и отново подема мисълта, която беше започнал в 1 cm. и беше пре- къснал с отварянето на скобата за обяс- нението на тайната. Така че думата „затова", с която започва 14 cm., е свър- зана с 2 гл. и двете описания на езични- ците — такива, каквито са били по при- рода, и такива, каквито са станали чрез съединението си с Христос. Това удиви- телно издигане от полоЖение на бед- ност и смърт до полоЖение на богатс- тво и слава кара Павел да се обърне към Бога с една молитва. В нея апостолът Го моли да пази езичниците така, че те Винаги да се наслаЖдават и практичес- ки на издигнатото си полоЖение. Неговата позиция в молитвата се виЖда в думите „...прекланям коленете си". ТоВа не означава, че когато се моли, Вярващият Винаги трябва да бъде на ко- лене като поза на тялото. Добре е душа- та му винаги да бъде на колене. МоЖем да се молим и когато вървим, седим или леЖим, но духът ни винаги трябВа да се прекланя пред Бога В смирение и страхо- почитание. Молитвата на ПаВел е отправена към Отца. В по-общ смисъл Бог е Отец на всички хора, което означава, че Той е техният Създател (Деян. 17:28, 29). В по-тесен смисъл Бог е Отец на всички вярващи, което означава, че Той ги е ро- дил в Своето духовно семейство (Гал. 4:6). И в един изкл1очителен смисъл Бог е Отец на нашия Господ Исус Христос, което означава, че Те са равни (Йоан 5:18). 3:15 Конкретната функция на Бог Отец, която Павел има предвид тук, е, че Бог е Този, „от Когото носи името си 83 Ефесяни 3  Всеки род на небесата и на земята".
Това моЖе да означава, че:
3. Всяко създание във вселената, което изпълнява функцията на баща, получа- ва името си от Него. Бащинството на Бога е първоначалното и съвърше- ното бащинство. То е прототип на всяко друго бащинство. Филипс пре- веЖда този стих така: „...от когото цялото бащинство — както земно, така и небесно — получава името си." 3:16 Не моЖем да не се удивим на ши- ротата на молбата на Павел: „...да би даде, според богатството на славата См..."Апостолът иска да помоли Бога да утвърди светиите духовно. Но до как- ва степен да ги утвърди? ДЖемиесън, фосет и Браун отговарят на този въп- рос така: „[Да ги утвърди] ...изобилно, съответно на богатствата на Своята слава, а не „според" тесногръдието на нашите сърца."20 Проповедниците чес- то казват, че има разлика меЖду изрази- те „от богатствата" и „според богат- ствата". Един богат човек моЖе да даде нищоЖно малко и това пак ще бъде от неговото богатство, но няма да бъдесъ- ответно на неговото богатство! Павел моли Бога да даде на светиите сила спо- ред богатството на Своето съвършен- ство. Тъй като Господ е безкрайно бо- гат на слава, светиите трябва да се под- готвят да бъдат залети от нея като от потоп! Защо да искаме дребни неща от такъв велик Цар? Когато един човек по- искал от Наполеон някаква голяма услу- га, той незабавно се съгласил да удовлет- вори Желанието му, защото—казал пъл- ководецът: „Този човек ме почете с ве- личието на своята молба." При Мощен Цар отиваш ти: големи искания приготви. Огромна сила и богатства има Той; и няма искане, което е по-високо от небето. ДЖон Нкзтън Сега ние идваме до конкретните мол-
Най-напред Павел се моли светиите да бъдат утвърдени здраво във вътреш- ния човек чрез Неговия Дух. Благослове- нието, което той търси, е духовна сила. Не сила за извършване на зрелищни чуде- са, а духовна мощ, която е необходима, за да бъдат християните зрели, стабилни и знаещи. Онзи, Който придава тази сила, е Светият Дух. Разбира се, Той моЖе да ни даде сила само когато се храним с Бо- Жието слово, когато дишаме чистия въздух на молитвата и когато се упраЖ- няваме във всекидневно слуЖение на Гос- пода. Тази сила моЖе да се изпита бъб Вът- решния човек, т. е. в духовната част на нашето естество. Вътрешният човек е онзи, който се наслаЖдава в БоЖия закон (Рим. 7:22). Вътрешният човек е онзи, който се обновява всеки ден, независимо че външният тлее (2 Кор. 4:16). Макар и да е от Бога, нашият вътрешен човек също има нуЖда от сила, растеЖ и разви- тие. 3:17 Втората молба на Павел е: „чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца". Това е резултатът от укрепва- 84 Ефесяни 3 нето чрез Духа: ние биваме утвърдени,
за да моЖе Христос да се всели в наши- те сърца. Всъщност Господ Исус идва да Живее лично Във Вярващия по Време на не- говото обръщение (Йоан 14:23; Откр. 3:20). Но апостолът не се моли за това. Тук не става Въпрос за Неговото идване да Живее Във вярващия, а no-скоро за това как Той моЖе да се чувства 6ъВ Вяр- ващия катоу дома! Христос идва, за да Живее постоянно във всеки спасен човек, но тук Павел се моли главно за това Христос да има достъп до всяка „стая" и „килер" в „къщата" на душата на Вяр- ващия; да не бъде натъЖаван от грешни мисли, думи, подбуди и деяния; да се нас- лаЖдава на непрекъснато общение с вяр- ващия. По този начин сърцето на хрис- тиянина става дом на Христос, място, където Той обича да бъде — също като домът на Мария, Марта и Лазар във Ви- тания. Сърцето, разбира се, е центърът на духовния ЖиВот. То контролира Вся- ка страна на нашето поведение. Всъщ- ност апостолът се моли господството на Христос да се разпростре върху кни- гите, които четем, върху работата, ко- ято вършим, върху храната, която ядем, върху парите, които харчим, върху думи- те, които изговаряме... изобщо Върху най-малките подробности от нашия Жи- Вот. Колкото повече ние биваме утвърде- ни от Светия Дух, толкова повече започ- ваме да приличаме на Самия Господ Исус. А колкото повече приличаме на Него, толкова поВече Той „ще се ВселяВа и ще се чувства у дома В нашите сърца" (РПБ- КУ). Ние започваме да изпитваме радост- та от това, че Той се вселява в нас чрез вяра. Това означава постоянна зависи- мост, постоянно отдаване и постоянно признаване на правото на Христос да бъде в нашите сърца като у дома Си. Само чрез вяра ние моЖем „да изпитва- ме Неговото присъствие", както брат Лорънс много добре изразява това. До този момент молитвата на Павел вклкмва всяко Лице на Триединството. Апостолът моли Отец (14 cm.) да ут- върди вярващите чрез Своя Дух (16 cm.), за да моЖе Христос да се ВселяВа в тех- ните сърца (17 cm.). Една от големите привилегии на молитвата е, че ние мо- Жем да молим вечното БоЖестВо и за другите, и за самите себе си. Резултатът от неограничения дос- тъп на Христос В нашите сърца е, че християните стават вкоренени и осно- вани в лкюобта. Тук Павел използва думи от областите на ботаниката и строителството. Коренът снабдява растението с храна и Влага и представ- лява онова, което го крепи, за да стои. Подземната част на сградата е основа- та, Върху която тя стои. Както казва СкродЖи: „Лк>боВта е почвата, в която нашият Живот трябва да пусне корени, а така също и канарата, Върху която Вя- рата ни Винаги трябва да стои."21 Да бъдеш вкоренен и основан в любов- та, означава да бъдеш укрепен в любов- та като начин на ЖиВот. Животът В лк)бо6 е Живот на Внимание, Всеотдай- ност, неЖност и смиреност. Това е Жи- вотът на Христос, който се изявява Във вярващия (вЖ 1 Кор. 13:4-7). 3:18 Тези молби очертават една прог- рама за духовен растеЖ и развитие, коя- то подготвя БоЖието дете така, че да моЖе напълно да разбере заедно с всич- ките светии какво е широчината и дълЖината, височината и дълбочи- ната. Преди да разгледаме тези Величини, нека видим kakßo означава изразът „зае- дно с всичките светии". Това, което трябва да разберем, е толкова голямо, че ние сами моЖем да разберем само една малка част от него. Затова е необходи- мо то да се изучава, обсъЖда и споделя с другите. За да хвърли допълнителна светлина Върху Писанието, често пъти Светият Дух използва съвместните разсъЖдения на група от опитни вяр- ващи. 85 Ефесяни 3  Величините, за които cmaßa дума В
този стих, обикноВено се смятат за раз- мери, които характеризират ХристоВа- та л1обоВ, макар че текстът не казВа тоВа изрично. Всъщност изразът „Хрис- товата лк)боВ" е споменат В следВащия стих. Но ако тези размери се отнасят Все пак до Христовата лк>бов, тогава биха могли да се направят следните връзки: широчината — светът (Йоан 3:16) дълЖината —завинаги (1 Кор. 13:8) дълбочината — „даЖе смърт на кръст" (фил. 2:8) височината —небето (1 Йоан. 3:1—2) ф. Б. Мейър изразява това много добре: „Хоризонтът пред нас ще бъде винаги толкова безкраен, колкото е бил и хори- зонтът зад нас. Дори когато ще сме гле- дали Вече лицето на Исус няколко хиляди години, неговата красота ще бъде толко- ва свеЖа, пленителна и неизчерпаема, колкото когато сме го видели за пръв път от райските врати. "22 Но тези величини могът също така да се отнасят и до тайната, която заема такова ваЖно място В Посланието към ефесяните. Всъщност никак не е труд- но да ги намерим в самия текст:
тази пропаст на мръсотия и разлоЖе- ние, за да умре заради нас. 4. Височината моЖе да се види във 2:6, където ние сме не само съвъзкресени с Христос, но и слоЖени да седим В Него В небесни места, за да споделим Неговата слава. И така, това са величини, които гово- рят за внушителност и безкрайност. Когато си помислим за тях, „единстве- ното нещо, което моЖем да направим— казва СкродЖи,—е да отбелеЖим поред- ността в този низ от свети думи". 3:19 Следващата молба на апостола е светиите да познаят от опит лк)бовта на Христос, която преВъзхоЖда Всяко знание. Те никога не биха могли да позна- ят Христовата лкзбоВ напълно, тъй като тя е един огромен океан без брего- ве, но могат да я опознават все повече и повече с Всеки изминат ден. Затова апос- толът се моли за едно дълбоко познание на чудната лк>бо6 на нашия прекрасен Господ чрез опит и наслаЖдение. Кулминацията на тази удивителна Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|