Уилиям макдоналд о м
„за да се изпълните в цялата Бойкия
Изтегляне 12.36 Mb.
|
| глава идва, когато Павел се моли с думи-
те: „за да се изпълните в цялата Бойкия пълнота". Цялата пълнота на БоЖест- вото обитава В Господ Исус (Кол. 2:9). Колкото повече Той се вселява в нашите сърца чрез вяра, толкова повече ние ще се изпълваме в цялата БоЖия пълнота. Ние никога не бихме могли да се изпъл- ним с цялата БоЖия пълнота. Но това е една цел, към която трябва да се двиЖим непрекъснато. И така, тук е мястото да каЖем, че този пасаЖ крие такива дълбочини на значение, до които никой Вярващ все още не е достигнал. В процеса на изучаване на Писанията Всички ние добре съзнаваме, че боравим с истини, които са много по- велики от нашите способности да разби- раме и да обясняваме. Ние бихме могли да използваме различни ил1острации, за да изясним по-добре този стих, като напри- мер илкютрацията с напръстника, кой- то се хвърля в океана и се напълва с вода, но представете си само каква малка 86 Ефесяни 3,4  част от океана се намира В него! Но дори
и след като сме казали Всичко тоВа, тай- ната си ocmaßa тайна и ние моЖем само да застанем пред БоЖието слоВо, изпъл- нени с Възхищение и благоговение, и да се удивляваме на неговата безкрайност. 3. Славосло8иетонаПаВел(3:20,21) 3:20 Молитвата на Павел завършва с едно славослоВие, което Вдъхновява ду- шата. Молбите на апостола са големи, смели и сякаш невъзмоЖни за изпълнение. Но Бог моЖе да направи много повече, отколкото ние моЖем да помолим или да помислим. Диапазонът на Неговите възмоЖности се вшкда в начина, по кой- то Павел наслагва думите една върху друга, за да опише Неговите сВръхизо- билни благословения: МоЖе МоЖе да направи МоЖе да направи това, което искаме МоЖе да направи това, което мислим МоЖе да направи това, което искаме или мислим МоЖе да направи всичко, което иска- ме или мислим МоЖе да направи повече, отколкото искаме или мислим МоЖе да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим Начинът, по който Бог отговаря на молитвата, е даден в израза „според действащата в нас сила". Това се отна- ся до Светия Дух, Който постоянно ра- боти в нашия Живот, стремейки се да произведе плодовете на Христосоподоб- ния характер, като ни порицава, когато съгрешим, води ни В молитва, вдъхноВя- Ва ни 8 поклонението и ни насочва в слу- Жението. Колкото повече ние Му се от- даваме, толкоВа по-добри резултати ще има Той В преобразяването ни според об- раза на Христос. 3:21 „На Него да бъде слаба в църква- та и в Христа Исуса във всичките ро- дове от века и до века. Амин." Бог е единственият достоен обект за вечно хваление. Неговата мъдрост и сила се изявяват в ангелските войнства; в слън- цето, луната и звездите; в Животните, птиците и рибите; В огъня, градушката, снега и мъглата; ВъВ вятъра; в планини- те, хълмовете и дърветата; В царете и обикновените хора—както млади, така и стари; В Израел и В другите народи. Всички те са направени, за да хвалят името на Господа (Пс. 148). Но има още едно нещо, което ще от- дава безкрайна слава на Бога, и това е църквата — църквата, на която Хрис- тос е Главата, а Вярващите — Тялото. ТоВа изкупено общество ще бъде вечен свидетел на Неговата несравнима и прекрасна благодат. Уилиямз казВа така: „Вечната слава на Бога като Бог и Отец ще бъде изявявана през всички веко- ве в Църквата и в Христос Исус. Какво удивително твърдение! Средството на това вечно изявление ще бъдат Христос и Църквата като Едно цяло Тяло. "23 И сега църкВата трябВа да отдава сла- ва на Неговото име „чрез слуЖбата на хваление, чрез чистия Живот на отдел- ните вярващи, чрез разпространението на благовестието по целия свят и чрез участието в подполшгането на човешки- те нещастия и нуЖди" (Ердмън). Продължителността на това хвале- ние е „във всичките родове от века и до века". Когато чуваме как Павел ни при- зовава към вечно хваление на Бога в цър- квата и В Христос Исус, отговорът на сърцето на Всеки Вярващ е едно искрено „Амин"! II. Поведението на вярващия в Христос (4—6 z.V.) А. Призив за единство в християнското общение (4:1—6) 4:1 Тук Писмото до ефесяните променя рязко своята тема. Докато първите три глави бяха посветени на християнс- кото призвание, последните три зася- гат Въпроса за достойното обхоЖданс на християните според тяхното приз- 87 Ефесяни 4  Вание. Досега преобладаващата тема
беше положението, до което ни е издиг- нала благодатта. Отсега нататък те- мата ще бъде практическото изявяване на това полоЖение. Нашето възвишено полоЖение в Христос изисква съответ- ното на него благочестиво поведение. МоЖем да каЖем, че от височината на небесните места (1—3 гл.) Посланието до ефесяните слиза до низината на мес- тната църква, дома и обществото като цяло (4—6 гл.). Както посочва Стот, тези закл1очителни глави ни учат, че „ние трябва да развиваме единство в църквата, чистота в личния си Живот, хармония в семейните отношения и твърдост в борбата със силите на зло- то". Тук за втори път Павел нарича себе си „затворник...", но този път „...за Госпо- да". Теодорет ни предлага следния ко- ментар: „Това, което светът счита за нечестие, апостолът счита за най-голя- ма почит. Той се гордее с оковите си за Христос много повече, отколкото ца- рят — с перлената си диадема." Като човек, който е затворен заради своята вярност и послушание на Госпо- да, Павел увещава своите читатели да се обхоЖдат достойно на тяхното зва- ние. Той не им заповядва, нито им нала- га, а ги умолява с цялата неЖност и обич, на които го е научил езикът на благодат- та или на която е способен благодарение на нея. Думата „обхоЛдам се" се среща седем пъти в това Послание (2:2,10; 4:1,17; 5:2, 8,15) и описва цялостния начин на Живот на един човек. Достойното обхоЖдане е такъв начин на Живот, който съответ- ства на възвишеното полоЖение на хрис- тиянина като част от Тялото на Хрис- тос. 4:2 За християнина е ваЖно да показва Христосоподобния дух във всяка област на Живота. Това означава, че той тряб- ва да показва: Смирение. Смирението е истинска скромност, която идва от свързването ни с Господ Исус. Смирението ни пома- га да осъзнаем собствената си нищоЖ- ност и да оценяваме другите по-високо от себе си. То е точно обратното на ви- сокомерието и наглостта. Кротост. Кротостта е такова отно- шение, което кара човека да се подчиня- ва на Бога, без да се бунтува, и да приема човешкото оскърбление без Желание за отмъщение. Тя е показана най-добре от Христос, Който казва: „...защото съм кротък и смирен на сърце." Райт ни пред- лага следния коментар: „Каква удивителна и прекрасна истина! Този, Който е създал световете, Който е осеял простора със звезди и ги е назовал по име, Който поддърЖа неизброимите плеяди, за да не се отклонят от орбити- те си, Който запазва равновесието на планините и хълмовете, за да не се пок- латят, Който вшкда островите по-мал- ки от пясъчни зрънца, Който дърЖи води- те на океана в Своята шепа, пред Когото Жителите на зелшта са дребни като ска- калци... Този именно Бог слезе на зелшта във вид на човек и стана кротък и сми- рен по сърце. Той не салю даде на хората един съвършен човешки идеал и приспосо- би Себе Си къл1 него, но и стана такъв. "24 Дълготърпение. Дълготърпението е отношение на издръЖливост и търпение при обстоятелства на продълЖителни предизвикателства. Това моЖе да се илкютрира със следния пример. Предс- тавете си едно голямо и едно малко куче, които застават едно срещу друго. Мал- кото кученце започва да лае и да напада голямото куче, което с един удар на ла- пата би могло да го повали, но не го пра- ви, а търпеливо понася неговите предиз- викателства. „...като си претърпявате един на друг с лк>бов." Ние си претърпяваме един на друг с лкзбов, като си прощаваме вза- имно грешките и провалите и се приема- ме независимо от различията в характе- рите, способностите и предпочитания- та. Това не е външна лк>безност, докато вътре в себе си ние кипим от негодува- Ефесяни 4  ние, а обич към ония, които ни дразнят,
безпокоят или притесняват. 4:3 „...и се стараете във връзката на мира да опазите единството на Духа". При образуването на църквата Бог е премахнал най-големия повод за разцеп- ление, който някога е съществувал меЖ- ду хората — пропастта меЖду евреи и езичници. В Христос всички тези разли- чия престават да съществуват. Но как това моЖе да се осъществи практичес- ки в съвместния им Живот? Няма ли все пак да остане някакво чувство на анта- гонизъм? Няма ли опасност евреите да си образуват една „еврейска Христова църква", а езичниците—„Христова цър- ква на народите"? За да предпази църква- та от всякакви разцепления и убийстве- ни разединения, Павел изрично призовава християните към единство. Те трябва да бъдат усърдни да запа- зят единството на Духа. Светият Дух е съединил всички истински вярващи така, че да бъдат едно в Христос. В Тя- лото Живее един и същ Дух. Това единс- тво е нещо толкова основно, че нищо не моЖе да го унищоЖи. Но когато се карат и враЖдуват, вяр- ващите се дърЖат така, сякаш не са едно единно цяло. Да запазим единство- то на Духа, означава „да Живеем в мир едни с други". Мирът е връзката, която съединява частите на Тялото независи- мо от огромните естествени различия меЖду тях. Обичайната реакция от едно разцепление е образуването на ново об- щество. Но духовната реакция трябва да бъде следната: „В главното — единс- тво; в несъщественото — свобода; и във всичко — лкюов." Всеки от нас има в себе си достатъч- но плътски неща, които могат да разва- лят всяко местно събрание или БоЖие дело. Затова ние трябва да потискаме собствените си дребнавости и лични капризи и да работим заедно в мир за Бо- Жията прослава и за общото благослове- 4:4 Вместо да преувеличаваме разлики- те помеЖду си, ние трябва да мислим за седемте полоЖителни истини, които образуват основата на християнското единство. Едно тяло. Независимо от всички раз- личия по отношение на произхода, наци- оналната принадлеЖност, цвета на ко- Жата, културното ниво, езика и темпе- рамента, има само едно тяло, съставе- но от всички истински вярващи в перио- да от Петдесетница до Грабването. Разделянето на деноминации, секти и об- щества само пречи на осъществяването на тази истина. Всички подобни човеш- ки разцепления ще бъдат премахнати, когато Спасителят се върне. Затова на- шият лозунг сега трябва да бъде: „Нека няма разцепления и секти; нека има само Исус Христос, Който да бъде всичко във всичко!" Един Дух. Същият Свети Дух, Който обитава във всеки вярващ поотделно (1 Кор. 6:19), обитава и в Христовото тяло като цяло (1 Кор. 3:16). Една надеЖда. Всеки член на църквата е призован за една и съща надеЖда — да бъде с Христос, да бъде като Него и да сподели с Него славата във вечността. Едната надеЖда вклкочва всичко, което очаква светиите при Завръщането на Господ Исус и след това. 4:5 Един Господ. „Защото ако и да има така наречени богове, било на небето или на земята (както има много богове и господари много), за нас има само един Бог... и един Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него" (1 Кор. 8:5,6; 8Ж. също 1 Кор. 1:2). Една вяра. Това е християнската вяра —учението, което е било дадено веднъЖ завинаги на светиите (Юда 3) и което е било запазено за нас в НЗ. Едно кръщение. Има два смисъла, в ко- ито това е истина. Най-напред има едно кръщение в Духа, чрез което онези, кои- то вярват в Христос, стават части на едно тяло (1 Кор. 12:13). Също така има едно кръщение, чрез което новоповярва- 89 Ефесяни 4  лите признават cßoemo отъЖдествява-
не с Христос В смъртта, погребението и Възкресението. Макар и днес да има различни начини на кръщение, НЗ призна- ва само едно кръщение на Вярващите — В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Чрез него учениците изявяват принад- лежността си към Христос, погребване- то на тяхното старо естество и реше- нието си да вървят в ноВ Живот. 4:6 Един Бог. Всяко БоЖие дете приз- нава „един Бог и Отец на всички" изку- пени, Който е: „...над Всички" — върховен Владетел на вселената. „...чрез всички" — действа чрез всич- ки, като използва всичко за осъществя- ването на Своите цели. „...във всички" — Живее във всички вярващи и присъства навсякъде по едно и също време. Б. Богкият план за правилно функциониране на частите на тялото (4:7—16) 4:7 Доктрината за единството на Хрис- товото тяло е тясно свързана с една друга истина, а именно—доктрината за разнообразието на неговите части. Вся- ка част има своя определена слуЖба. Няма две еднакви части, нито пък две части, които имат една и съща слуЖба. СлуЖбата, която трябва да изпълнява всяка част, се определя според мярката на Христовия дар, т. е. определя се от Христос както Му е угодно. Ако „това, което Христос ни е дал", означава тук Светия Дух (Йоан 14:16, 17; Деян. 2:38, 39), тогава смисълът на този израз е, че Светият Дух е Този, Който определя дарбата на всеки светия и Който дава също така и способността за упраЖня- ването на тази дарба. Когато всяка част на тялото изпълнява определената за нея слуЖба, Христовото тяло расте както духовно, така и числено. 4:8 За да помогне на всяко БоЖие дете да открие и изпълни своята собствена слуЖба, Господ е дал специални дарове на слуЖение на църквата. Тези дарове не трябва да се смесват с дарбите, за кои- то се говори в предишния стих. Всеки вярващ има някаква дарба (7 cm.), но не всеки вярващ е един от даровете, за ко- ито се говори 811 стих: това са специа- лни дарове, предназначени да съдейст- ват за растеЖа на Тялото. Най-напред ние откриваме, че Онзи, Който дава тези специални дарове, е възкресеният, възнесен и прославен Гос- под Исус Христос. Тук Павел цитира Псалм 68:18 като пророчество, в което се казва, че Месията ще се възнесе до не- бето, ще победи враговете Си, ще ги за- веде в плен и ще даде дарове на човеци- те в резултат на Своята победа. 4:9 Но тук се появява и един проблем! Как моЖе Месията да възлезе на небе- то? Нима Той не е Живял в небето с Бог Отец още от вечността? Ако Той трябва да се възнесе на небето, очевид- но преди това трябВа да слезе на земя- та. Пророчеството за Неговото възне- сение в Псалм 68:18 предполага едно предварително слизане. Затова ние бих- ме могли да перифразираме 9 cm. no след- ния начин: „И така, когато се казва в Псалм 68: „Той бъзлезе", какво означава това, освен че така също първо е слязъл в по-долните части на земята?" Ние знаем, че се е случило точно това. Гос- под Исус е слязъл на земята, като се е ро- дил в едни ясли във Витлеем, за да умре със смърт на кръст и да отиде в гроба. Понякога се приема, че изразът „по-дол- ните части на земята" означава „ада". Но това тълкуване не подхоЖда на аргу- мента на Павел. Възнесението на Господ Исус Христос предполага едно предвари- телно слизане на земята, но не и в ада. Освен това Писанието посочва, че кога- то Христос е умрял, Неговият дух е отишъл на небето, а не в ада (Лука 23:43, 46). Новата английска Библия превеЖда този стих така: „А moßa „Възлезе" как- во друго означава, освен че Той също та- 90 Ефесяни 4  ка слезе go най-ниското ниВо, долу до са-
мата земя." 4:10 Пророчеството В Псалм 68:18 и слизането, което се подразбира от това пророчество, са изпълнени съвсем точно във Въплъщението, смъртта и погребе- нието на Господ Исус. Онзи, Който е слязъл от небето, е и Този, Който е по- бедил греха, Сатана, демоните и смърт- та; Който е възлязъл високо над атмос- ферата и над Всички зВездни небеса, за да изпълни всичко. Господ Исус наистина изпълва всичко — В смисъл, че Той е Източникът на Вся- ко благословение и на Всички добродете- ли и че Той е върховният суверенен Вла- детел над всичко. „Няма място меЖду дълбочината на кръста и височината на славата, което Той да не заема" — каз- Ва ф. У. Грант.25 Централната идея на пасаЖа от 8 до 10 cm. е, че Този, Който дава даровете, е Възнесеният Христос. Преди Той да Въз- лезе на небето, не е имало такива даро- ве. ТоВа още веднъЖ доказва, че църква- та не е съществувала в СЗ, защото ако е съществувала, тя е трябвало да бъде една църква без дарове. 4:11 Този стих ни казва какви са тези дарове. За наша изненада ние откриваме, че това са хора, а не дарования или та- ланти. „Той даде едни да бъдат апосто- ли, други пророци, други пък благовес- тители, а други пастири и учители." Апостолите са били хора, изпратени пряко от Господа, за да проповядват словото и да основават църкви. Те са били хора, които са Видели Христос Във възкресението (Деян. 1:22). Имали са власт да извършват чудеса (2 Кор. 12:12) като начин за потВърЖдаВане на благо- вестието, което те са проповядвали (Евр. 2:4). Заедно с новозаветните про- роци тяхното слуЖение е свързано глаВ- но с осноВаВането на църквата (Еф. 2:20). Апостолите, за които се говори в този пасаЖ, са хора, които са били апос- толи непосредствено след възнесението на Христос. Пророците са били БоЖии говорители. Те са получавали откровения пряко от Господа и са ги предавали на църквата. Това, което са говорели чрез Светия Дух, е било БоЖието слово. Ние вече нямаме пророци и апостоли в този първичен смисъл на тези понятия. Тяхното слуЖение е завършило с поста- вянето на основата на църквата и със завършването на Новозаветния Канон. Ние вече подчертахме, че тук Павел го- вори за новозаветните пророци, които са били дадени на църквата след Негово- то възнесение. Всяко предполоЖение, че тук става Въпрос за старозаВетните пророци, Внася 6 пасаЖа трудности и го прави абсурден. Благовестителите са онези, които проповядват благата вест за спасение. Те са екипирани по боЖествен начин, за да печелят загубените за Христос. Те имат специални способности да поста- вят диагноза за състоянието на грешни- ка, да изследват неговото съзнание, да отговарят на ВъзраЖенията, да насърча- ват решенията за Христос и да помагат на новопоВярВалите да намират увере- ност чрез словото. БлагоВестителите трябВа да излизат от местното събра- ние, да проповядват в cßema и да Водят ноВоповярвалите обратно в местното събрание, където те ще бъдат нахране- ни и насърчени. Пастирите са хора, които слуЖат като подовчари на овците на Христос. Те Водят и хранят стадото. Те трябва да дават мъдри съВети, да поправят, да насърчават и да утешават стадото. Работата на пастирите е тясно свър- зана с работата на старейшините в мес- тното събрание, като основната разли- ка меЖду тях е това, че пастирстВото е дар, докато старейшинстВото — слуЖба. НЗ говори за няколко пастири на една църква (Деян. 20:17, 28; 1 Петр. 5:1, 2), а не за един пастир или глаВен старей- шина. Учителите са хора, които получават боЖествена способност да обясняват 91 Ефесяни 4  moßa, което казВа Библията, да тълку-
Ват нейното значение и да го Влагат В сърцето и съзнанието на светиите. До- като благоВестителят обикновено из- ползва някой пасаЖ, като го изваЖда вън от контекста, учителят се стреми да покаЖе как този пасаЖ съответства на контекста. Тъй като в този стих пастирите са свързани с учителите, някои изследова- тели смятат, че става въпрос само за един дар, който трябва да се чете „пас- тиро-учители". Но това не е така. Един човек моЖе да бъде учител, без непре- менно да има сърце на пастир. А един пастир моЖе да умее да използва слово- то, без непременно да притеЖава дарба- та да поучава. Ако пастирите и учите- лите, за които се говори 611 cm., са едни и същи хора, то същото би трябвало да моЖе да се каЖе и за апостолите и про- роците, за които става Въпрос Във 2:20 (според същото граматическо прави- ло).26 И едно последно разсъЖдение. Ние трябва да внимаваме и да правим разли- ка меЖду небесни дарове и естествени таланти. Нито един неспасен човек, кол- кото и талантлив да е той, не моЖе да бъде благовестител, пастир или учител В новозаветния смисъл на тези думи. Съ- щото се отнася и до всеки християнин, който не е получил някой от тези даро- ве. Даровете на Духа са свръхестестве- ни. Те дават сили на човека, за да напра- ви това, което би било невъзмоЖно за него да го направи по човешки. 4:12 Така ние стигнахме до функцията или целта на даровете. Даровете се да- ват, за да усъвършенстват светиите за делото на слугкението с цел изграж- дането на Христовото тяло. Процесът е следният:
3. Така тялото се изграЖда. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|