Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
| глава на всичко, Този именно Хрис-
тос е бил даден на църквата!" Ако прочетем стиха, без особено да внимаваме, бихме могли да го разберем като твърдение, че Христос е Глава на църквата. И макар че това също е исти- на, стихът означава много повече. В него се подчертава фактът, че църквата е тясно свързана с Един, Който е Владе- тел над цялата вселена. От 21 cm. ние научихме, че Христос е далеч над Всяко създание в небето и на зе- мята в този свят и В бъдещия. В пърВа- та полоВина на 22 cm. видяхме, че всичко Живо и неЖиво е покорено под краката Му. Сега ние научаваме, че уникалното призоваване на църквата трябва да се сВърЖе с Него 6 Неговото безгранично господство. Христос ще раздели Своето управление с църквата. Цялото остана- ло творение ще бъде под Неговото уп- равление. 1:23 Последният стих на 1 гл. ни показ- ßa колко е близка Връзката меЖду Хрис- тос и църквата. Това моЖе да се Види В изразите: (1) Църквата е Неговото тяло и (2) пълнотата* на Този, Който изпълва всичко във всичко. Нито една Връзка не моЖе да бъде по- непосредствена от тази меЖду глаВата и тялото. Те са Жизнено свързани и В тях обитава Един и Същ Дух. Църквата е * Думите„Н7ль.тсж> с" са дадени В kypcuß, ко- ето означаВа, че липсВат В оригиналния niekcm и са били добаВени допълнително. — Бел. на преВ. събрание от хора, призовани да излязат от света в периода от Петдесетница до Грабването, спасени по една чудна благо- дат и получили изключителната приви- легия да бъдат тялото на Христос. Нито едно друго общество от вярващи В който и да било друг момент от чо- вешката история не е имало и няма да има тази отличителна черта. Втората характеристика на църква- та е, че тя е пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всичко. Това просто означава, че църквата е допълнение към Христос, Който е навсякъде по едно и също време. Допълнението е нещо, кое- то изпълва или завършва друго нещо. То предполага наличието на две неща, кои- то се свързват заедно, за да съставля- ват едно цяло. Също както тялото е до- пълнение към главата, така и църквата е допълнение към Христос. Но за да не би някой да си помисли, че това допълнение говори за несъвършен- ство или незабършеност В Христос, Па- вел бърза да добави, че тя е пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всичко. Господ Исус не само че няма нуЖ- да да бъде изпълван или завършван, но Той Самият е Този, Който изпълва всичко във всичко, Който прониква в ця- лата вселена и я снабдява с всичко необ- ходимо. Трябва да признаем, че всичко това надминава възмоЖностите ни за разби- ране. Ние моЖем само да се възхищаваме на безграничния ум и план на Бога и ед- новременно с това да признаваме наша- та собствена неспособност да го разбе- рем. Г. БоЖията сила, изявена в спасение- то и на езичниците, и на logeume (2: 1—10) 2:1 Разделянето на текста на две отдел- ни глави тук не трябва да прекъсва Жиз- неноваЖната връзка меЖду последния пасаЖ на 1 гл. и първите стихове на 2 гла- ва. Там видяхме превъзходното величие на БоЖията сила, с която Той е възкре- 65 Ефесяни 2  сил Христос от гроба и Го е уВенчал със
слаба и почит. Тук Виждаме как същата тази сила работи В собствения ни жи- вот, като ни Възкресява от духовна смърт и ни поставя да седнем с Христос В небесни места. Този пасаж много напомня на първата глава на Битие. И двата текста съдър- жат: (1) картина на опустошение, хаос и развалини (Бит. 1:2а; Еф. 2:1—3); (2) представяне на божествената сила (Бит. 1:26; Еф. 2:4); и (3) създаване на нов живот (Бит. 1:3—31; Еф. 2:5—22). В началото на 2 гл. ние сме описани като духовни трупове, лежащи в долина- та на смъртта. В края на главата ние не само сме поставени да седим с Христос в небесни места, но и образуваме Божие обиталище чрез Духа. По средата е вели- чественото чудо, доВело до тази забеле- жителна промяна. Първите десет стиха на 2 гл. описват Божията сила, изяВена В спасението и на езичниците, и на logeume. В сравнение с нея превръщането на Пепеляшка В царс- ка дърщеря е една слаба пародия! В1 и 2 cm. Павел напомня на своите чи- татели езичници, че преди обръщението си те са били мъртви, покварени, прок- лети и непокорни. Били са мъртви ду- ховно вследствие на своите престъпле- ния и грехове, т. е. мъртви спрямо Бога. Не са имали никаква жизнена връзка с Него. Живеели са така, сякаш Той не съ- ществува. Греховете са всякакъв вид погрешни действия — било то съзнател- ни или несъзнателни, а така също и всич- ки мисли, думи и дела, които не съответ- стват на Божието съвършенство. Прес- тъпленията са грехове, които са извър- шени В открито нарушение на изВестен закон. В един по-широк смисъл те Вклкзч- Ват и Всякакви погрешни стъпки или не- точности. 2:2 Ефесяните са били не само покваре- ни, но и слаби. Те са ходели според бър- везка на този свят. Съобразявали са се с духа на този век. Отдавали са се на раз- лични грехове. Светът използва един и същ калъп, в който „излива" своите пок- лонници. Това е калъпът на измамата, разврата, безбожието, егоизма, насили- ето и бунта. Казано с една дума — калъ- път на покварата. Такива са били и ефе- сяните. Но те не само са били такива сами по себе си, а и поведението им е било дявол- ско. Те са следвали примера на дявола, „княза на въздушната власт". Водени са били от главния господар на злите ду- хове, чието царство е въздухът. Добро- волно са се подчинявали на бога на този свят. Това обяснява защо неспасените много често стигат до такива форми на поведение, които не са характерни дори и за животните. И последно, били са непокорни, като са вървели според „духа, който сега дейст- ва в синовете на непокорството". Всич- ки неспасени хора са синове на непокорс- твото В смисъл, че непокорството спрямо Бога е тяхна характерна черта. Те получават силата си от Сатана и за- това са предразположени да предизвик- ват, да презират и да се противопоста- вят на Господа. 2:3 Промяната на местоимението от „вас" на „ние" показва, че Павел тук го- вори главно за вярващите к>деи (макар че moßa, което казва, е вярно и за всеки чо- век преди обръщението). Положението на вярващите logeu преди повярването може да бъде описано с три думи: те са били плътски, покварени и осъдени. „...мегкду които и ние всички сме Жи- вели някога в нашите плътски страс- ти..." Преди да бъдат новородени, Павел и неговите братя християни също са следвали вървежа на този свят. Техният живот е билгиътски. Единствената му цел е била задоволяването на плътските страсти и желания. Самият ПаВел е жи- Вял, общо Взето, чист нраВстВен живот, но едва сега разбира колко егоцентричен е бил всъщност той. А това, което чо- век представлява сам по себе си, е много по-лошо от онова, което някога е напра- вил. 66 Ефесяни 2  Невярващите logeu също са били пок-
варени и са изпълнявали волята на плътта и на помислите. Тези думи го- ворят за един стреме* към задоволява- не на всеки естествен подтик. „Волята на плътта и на помислите" моЖе да Вкл1очва целия диапазон от плътски страсти, като се започне от нормални- те Желания и се стигне до различните форми на разврат и извратеност. Тук апостолът най-Вероятно има предвид по-теЖките грехове. ЗабелеЖете също, че Павел говори не само за греховните действия, но и за греховете на мисълта. Ф. Б. Мейър отправя към нас следно- то предупреждение: „Еднакво разрушително е угаЖдането както на Желанията на гьгътта, така и на страстите на ума. С помощта на не- обикновения дар на въображението ние винаги моЖем да се отдадем на несвети фантазии и да дръпнем Ьздите на коня на страстта миг преди извършването на самото действие. Нито едно човешко око не моЖе да види до какви далечни мес- та стига душата, когато тръгне по сле- дите на развратните си мечти или по пъ- тищата на плътските си Желания. Тя ■ноЖе да отиде и да се Върне обратно, без никой да забелеЖи това. Представата на другите за белоснеЖната и чистота ос- тава абсолЬтно ненакърнена и тя оста- ва да чака необезпокоявана идването на МладоЖенеца заедно с останалите деви- Ци. Но ако тази практика не се осъди и не се изповяда, тя белязва човека, който я извършва, като син на неподчинението и дете на гнева."10 Това е окончателната оценка на Павел на неспасените logeu: no самото си ес- тество те са деца на гнева, също като другите. Това означава, че те имат ес- тествено предразположение към гняв, злоба, язвителност и избухливост. В това те приличат на цялото останало човечество. ОсВен това те също са обекти на БоЖия гняв, също подлеЖат на смърт и осъЖдение. ЗабелеЖете, че Във 2 и 3 cm. се споменават и тримата врагове на човека: светът (2 cm.), дяво- лът (2 cm.) и плътта (3 cm.). 2:4 Думите „Бог обаче..." представля- ват един от най-ваЖните, най-красноре- чивите и най-вдъхновяващите преходи В цялата литература. Те показват нас- тъпването на една Величествена промя- на — излизането от осъЖдението и от- чаянието на долината на смъртта и Вли- зането В неизразимото блаЖенство на царството на лк>бовта на БоЖия Син. Авторът на тази промяна е Самият Бог. Никой друг не би могъл да я извър- ши и никой друг не би поЖелал да я из- върши. Една от характеристиките на Благос- ловения е, че Той е богат на милост. Той ни показва милост, като не се отнася към нас така, както заслуЖаваме (Пс. 103:10). „Макар и да се излива щедро над хората вече шест хиляди години и хиля- ди хора да са станали нейни участници, БоЖията милост Все още представлява една неизчерпаема мина с богатства" — отбелязва Иди.11 Причината за БоЖията намеса се съ- дърЖа в думите „...поради голямата лкн бов, с която ни 6ъзлк)би." Неговата лк>- бов е голяма, защото Той е нейният из- точник. Също както Величието на дари- теля придава на неговия подарък особе- но значение, така и превъзходната сла- ва на Бога придава на Неговата л1обов особен блясък. Много по-прекрасно е да бъдеш обичан от всесилния суверенен Бог на цялата вселена, отколкото от който и да било човек. БоЖията лкюов е Велика заради цената, която Той е пла- тил за нас. Неговата л1обов е изпратила Господ Исус, Единородния БоЖий Син, за да умре за нас 8 най-големи мъки на Гол- гота. БоЖията лк>бов е велика и заради неописуемите богатства, които тя из- лива Върху нас. 2:5 БоЖията лкюов е велика и заради изключителната недостойност и небла- гочестивост на тези, които обича. Ние „бяхме мъртви чрез престъпленията си". Бяхме Врагове на Бога. Бяхме нещас- 67 Ефесяни 2 тни и покварени. Но Той ни е Възлк>бил
независимо от това. В резултат на БоЖията л1обов към нас и В резултат на изкупителното дело на Христос, ние сме били: (1) сьзкивени за- едно с Христос; (2) съвъзкресени с Него и (3) слоЖени да седнем В небесни места. Тези изрази описват нашето духовно полоЖение, дошло като следствие от съ- единението ни с Христос. Той е дейст- вал като наш Представител — и то не само вместо нас, но и като нас. Затова, когато Той е умрял, и ние сме умрели. Ко- гато Той е бил погребан, и ние сме били погребани. Когато Той е бил сь&ивен, Възкресен и слоЖен да седне в небесни места, и ние сме били съЖивени, възкресени и слоЖени да седнем в небесни места. Всички бла- гословения, които произтичат от Него- вото поЖертвувателно дело, са и наши благодарение на връзката ни с Него. Да сме сьЯшвени заедно с Христос, означа- ва, че сега и повярвалите к>деи, и повяр- валите езичници са свързани с Него в един нов Живот. Същата сила, която е дала възкресен Живот на Христос, е дала този Живот и на нас. Мисълта за това удивително чудо кара Павел да прекъсне потока на свои- те мисли и да възкликне: „По благодат сте спасени!" Апостолът е поразен от неизследимото благоволение, което Бог показва към тези, които заслуЖават точно обратното! Ето това е истинс- ка благодат! Ние вече споменахме, че милостта оз- начава да не получиш наказанието, кое- то си заслуЖил. Благодатта пък означа- ва да получиш спасението, което не си заслуЖил. Ние получаваме спасението като подарък, а не като нещо, което сме заработили. А този подарък идва от Един, Който не е длъЖен да ни го даде. А. Т. Пиърсън казва следното: „ То [спасението] е доброволен акт на лЬбов, който Бог неедлъзкен да извърши. Това, което съставлява славата на Бо- Жията благодат, е, че тя е един напълно свободен, доброволен израз на Неговата лЬбов към нещастните грешници. "12 2:6 Ние не само сме били съЖивени зае- дно с Христос, но сме били и възкресени заедно с Него. Така както смъртта и съ- дът са зад Христос, така те са и зад нас. Ние стоим на тази страна на гроба, на която се намира Възкресението. ТоВа е нашето прославено полоЖение в резул- тат на свързването ни с Христос, фак- тът, че нашето полоЖение е такова, трябВа да ни стимулира да Живеем като едни, които са съЖивени от мъртвите. Друга характеристика на нашето по- лоЖение е това, че в Христос ние сме слоЖени да седим заедно с Него 6 небес- ни места. Поради съединението ни с Него Бог ни виЖда вече като едни, кои- то са освободени от настоящия нечес- тив свят и са слоЖени да седят 6 Хрис- тос В слава. Ако ние приемем това чрез вяра, то ще промени характера на нашия Живот. Ние вече няма да сме вързани за земята и да мислим за еЖедневното и преходното, а ще търсим „това, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога" (Кол. 3:1). Кл1очът към 5 и 6 cm. се крие в думи- те „6 Христос Исус". Само в Него ние сме съЖивени, съвъзкресени и слоЖени да седим в небесни места. Той е нашият Представител и следователно Негови- те победи и Неговото полоЖение са и наши. ДЖордЖ Уилиямс изразява своите чувства, породени от този текст, със следното възклицание: „Колко изуми- телно! Представете си само — една Жена като Мария Магдалена и един мъЖ като разпънатия на кръста злодей ста- ват участници в славата на БоЖия Син!" 2:7 ТоВа чудо на преобразуващата бла- годат ще бъде обект на вечно открове- ние. В продълЖение на Всички безкрайни Векове Бог ще разкрива на небесното мноЖество какво Му е струвало да изп- рати Своя Син в тази дЖунгла на греха и какво е струвало на Господ Исус да поне- се нашите грехове на кръста. Това ще бъде една тема, която никога няма да се 68 Ефесяни 2 изчерпа. И отново ПаВел натрупва думи
Върху думи, за да ни Внуши поне част от Величието на Всичко това: Добрината Си към нас Своята благодат чрез добрината Си към нас Богатството на Своята благодат чрез добрината Си към нас Премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас Но ако Бог ще показва Всичко това през цялата Вечност, то тогава и ние ще се учим през цялата Вечност. Небето ще бъде нашето училище. Бог ще бъде наши- ят Учител. Неговата благодат ще бъде предметът, който ще изучаваме. А учеб- ната година ще продължава цяла веч- ност. ТоВа би трябвало да прогони от нас всякакви представи, че ние ще знаем Всичко, когато отидем на небето. Само Бог знае всичко, а ние никога няма да бъ- дем равни на Него.13 То също така повдига един интересен Въпрос: Колко ще знаем, когато отидем на небето? В отговор моЖем да предпо- лоЖим, че евенуалната подготовка за не- бесния „университет" е курсът на „сред- ното училище" на Библията още тук и още сега, на земята. 2:8 Следващите три стиха представ- ляват едно съвсем ясно твърдение за простия план на спасението, както е представен в Библията. Спасението произлиза от БоЖията благодат: Бог е поел инициативата за него. То се дава на хора, които изобщо не so заслуЖават, на основание на Личност- та и делото на Господ Исус Христос. Спасението ни се даВа като подарък още сега. Тези, които са спасени, могат да знаят moßa. Когато е писал на ефеся- ните, ПаВел им е казал: „По благодат сте спасени." Той е знаел, че те са спасе- ни. Те също са го знаели. Начинът, по който получаваме този подарък на вечния Живот, е чрез вяра. Вярата означава, че човек признава по- лоЖението си на виновен и загубен греш- ник и приема Господ Исус като сВоя единствена надеЖда за спасение. Истин- ската спасителна Вяра е да предадеш себе си на една Личност. Всяка представа, че чоВек моЖе да спе- чели или да заслуЖи спасението си, се оборва завинаги от думите: „...не от сами вас". Мъртвите не могат да Вър- шат нищо, а грешните не заслузкават нищо друго освен наказание. „Това е дар от Бога." Дарът е незаслу- Жен и безусловен подарък. Това е единс- твеното основание, на което Бог пред- лага спасението. Дарът от Бога е спасе- ние по благодат и чрез вяра. То се пред- лага на всички хора от Всички краища на земята. 2:9 То не е чрез дела — не е нещо, кое- то чоВек моЖе да спечели чрез някакВи заслуги. Така например то не моЖе да се спечели чрез:
9. Добро отношение към блиЖните си Ю.Водене на морален и почтен Живот Хората не се спасяват чрез дела. Те не се спасяват и чрез вяра и дела. Спасяват се единствено чрез вяра. В момента, В който човек трябва да прибави към спа- сението някакво дело в каквото и да било количество, то Вече престава да бъде по благодат (Рим. 11:6). Една от причините за абсолкзтното изклкочване на делата от спасението е „за да не се похвали никой". Ако човек би могъл да се спаси чрез своите собствени дела, тога- ва той би имал основание да се хвали пред Бога, а това не е възмоЖно (Рим. 3:27). 69 Ефесяни 2  Ако той би могъл да се спаси чрез доб-
рите си дела, тогава смъртта на Хрис- тос cmaßa ненуЖна (Гал. 2:21)! Но ние знаем, че причината, поради която Той умря, е, че друг път за спасение на Винов- ните грешници няма. Ако човек би могъл да се спаси чрез добрите си дела, тогава той би станал сВой собстВен спасител и би могъл да се поклони сам на себе си. Но това е идоло- поклонстВо, което Бог изрично забраня- ва (Изх. 20:3). Ако човек да моЖеше да се спаси осВен чрез Вяра В Христос и чрез собстВените си добри дела, тогава би се получила аб- сурдната ситуация с двама спасители— Исус и грешникът. Тогава Христос би трябвало да раздели славата на спаси- телното дело с друг, а това Той няма да направи никога (Ис. 42:8). И накрая, ако човек би могъл да допри- несе към своето спасение с дела, Бог би трябвало да му стане длъЖник. Но това също е неВъзмоЖно. Бог не моЖе да бъде длъЖник на никого (Рим. 11:35). За разлика от делата Вярата изклкзч- ва хвалбата (Рим. 3:27), тъй като тя не е някаква заслуга. Човек не би могъл да се гордее с това, че е повярвал в Господа. Вярата в Господ Исус е най-разумното, най-трезВото и най-смисленото нещо, което човек моЖе да направи. Да се до- вериш на своя Създател и Изкупител е единственото логично и разумно нещо. Ако ние не се доверим на Него, на кого другиго моЖем да се доверим? 2:10 Резултатът от спасението е, че ние сме Негово творение — творение на Бога, а не наше собствено. Всеки новоро- ден вярващ е един БоЖий шедьовър. Ко- гато си помислим за суровината, с коя- то Бог трябва да работи, Неговите пос- тиЖения ни се струват още по-забеле- Жителни. И наистина, този шедьовър не е нищо друго осВен едно ново творение, получено чрез съединението на вярващия с Христос, защото „ако е някой в Хрис- та, той е ноВо създание; старото преми- на; ето, Всичко стана ново" (2 Кор. 5:17). А целта на тоВа ноВо творение моЖе да се види в думите „...за добри дела". Колкото е вярно, че ние не се спасяваме чрез добри дела, толкова е и Вярно, че ние се спасяваме за добри дела. Добрите дела не са корените, а плодовете на дървото на спасението. Ние не вършим добри дела, за да бъдем спасени, а защото сме спасени. Същата страна на истината се под- чертава и в Посланието на Яков 2:14— 26. Когато Яков казва „вяра без дела е мъртва", той няма предвид това, че ние се спасяваме чрез вяра и дела, а че ние се спасяваме чрез такава вяра, която води до Живот, изпълнен с добри дела. Делата доказват истинността на нашата Вяра. ПаВел с готовност се присъединява към това мнение, като казва: „Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела." И така, БоЖият ред е следният: Вяра -» Спасение -» Добри дела -• Награда Вярата Води до спасение. Спасението
Но тук се появяВа следният Въпрос: „Какви са тези добри дела, които Бог очаква от мен?" Отговорът на този въпрос е, че това са „...добри дела, 6 ко- ито Бог отнапред е наредил да ходим." С други думи, Бог има подробен план за всеки Живот. Преди обръщението на все- ки един човек Той съставя план за духов- ното развитие на неговия нов Живот. Нашата отговорност е да открием Не- говата воля и след като я открием, да й се подчиняваме. Ние не трябва да съста- вяме свой план за нашия Живот, а само да приемем плана, който Той има за нас. ТоВа ни освобоЖдава от напреЖение и притеснение и ни гарантира, че ЖиВо- тът ни ще донесе максимална слаба на Бога, максимално благословение на дру- гите и най-голяма награда за самите нас. За да открием добрите дела, които Бог е определил за всеки един от нас, ние трябва: (1) да изповядаме и изоставим греха Веднага щом го осъзнаем В ЖиВота 70 Ефесяни 2  си; (2) да Му се отдаваме непрекъснато
и безусловно; (3) да изучаваме БоЖието слово, за да открием Неговата Воля, и след това да вършим Всичко, което то ни казва да вършим; (4) да отделяме вре- ме за молитва всеки ден; (5) да улавяме всяка възмоЖност за слуЖение, която се появява; и (6) да развиваме умението да общуваме и да се съветваме с другите християни. Бог не само подготвя нас за добрите дела, но подготвя и добрите дела, които трябва да вършим. А когато ги извършим, ни награЖдава за това! Ето такава е Неговата благодат! Д. Обединението на вярващите к>деи и вярващите езичници 6 Христос (2:11—22) В първата половина на 2 гл. Павел прос- ледява спасението на езичниците и к>де- ите по отделно. Сега той се обръща към въпроса за премахването на предишните национални различия меЖду кодеи и езич- ници чрез съединяването им в Христос и вграждането им В църквата като свят храм в Господа. 2:11 В 11 и 12 cm. апостолът напомня на своите читатели, че преди обръщени- ето си те са били езичници по роЖдение и следователно—отделени от logeume. Първо те са били презрени. Това се виЖ- да от факта, че logeume са ги наричали »необрязаните", тъй като езичниците не са имали знака на обрязването в своя- та плът, който е отделял израилтяни- те като народ на БоЖия завет. Думата пНеобрязаните" е била обидно нарица- ние, подобно на нарицанията, с които хо- рата се обръщат днес към презрени ет- нически групи. МоЖем да усетим силата на нейното уЖилване, като прочетем какво казва Давид за езичника Голиат: «Кой е тоя необрязан филистимец, та да хвърли презрение Върху Войските на Жи- Вия Бог?" (1 Царе 17:26) За разлика от тях logeume са наричали себе си „обрязаните" и много са се гор- деели с тоВа име. То ги е отделяло като избран БоЖий народ на земята, различен от Всички останали народи. Павел сякаш се дистанцира от тяхната гордост, като казва, че това обрязВане е било само „обрязВане на плътта, което се из- вършва с ръце", т. е. било е само физи- ческо. Въпреки че външно израилтяните са носели белега на народ на БоЖия за- вет, вътрешно те не са притеЖаВали ис- тинска Вяра В Господа. „Защото не е 1одеин оня, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта; а кодеин е този, който е вът- решно такъв; и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата; чи- ято похвала не е от човеците, а от Бога" (Рим. 2:28,29)*. Но независимо дали logeume са били об- рязани в сърцето, или не, ваЖното В 11 cm. е, че В своите собствени очи те са били истинските хора, а езичниците — презрените. Това противопоставяне меЖду logeu и езичници е най-голямата враЖда, която светът е познавал няко- га. Юдеинът се е радвал на едно изклю- чително привилегировано полоЖение пред Бога (Рим. 9:4, 5). Езичникът е бил чуЖденец. Ако той е искал да се поклони на истинския Бог по определения начин, той всъщност е трябвало да стане logeucku обръщенец (какъвто е случаят с Рахав или Рут). Юдейският храм в Еру- салим е бил единственото място на зе- мята, където Бог е бил поставил името Си и където хората са моЖели да дойдат при Него. Езичниците изобщо не са има- ли право да Влизат Във вътрешните дво- рове на храма под заплаха от смъртно наказание. В разговора Си с една езичница от Тир- скатпа и Сидонската област Господ Исус изпитва нейната вяра, като представя logeume като деца в къщата, а езичници- те —като кученца под масата. Жената признава, че е само едно малко кученце, но Го моли да и позволи да се нахрани с някои от трохите, които децата изпус- * Цитатът е Взет от текста на пърВо peßu- зирано издание на НоВия ЗаВет на издателст- Во „Верен" (ПРИНЗВ), 1993 г. — Бел. на преВ. 71 Ефесяни 2  kam nog масата. Egßa ли е нужно да каз-
ваме, че Вярата й е Възнаградена (Марко 7:24—30). Тук, В Ефесяни 2:11, апостолът напомня на сВоите читатели, че преди moßa те са били езичници и следовател- но — презрени. 2:12 Езичниците са били също така отделени от Христос: те не са имали Месия. Месията е бил обещан само на на- рода на Израел. Макар и да е било предс- казано, че служението на Месията ще донесе благословение и на народите (Ис. 11:10; 60:3), Той е трябвало да се роди като к>деин и да служи главно „на загубе- ните овце от израилевия дом" (Мат. 15:24). Освен че са били без Месия, езич- ниците са били и отлъчени от израиле- Вото гражданство. „Отлъчен" означа- ва „непринадлежащ", човек, който е чуж- денец, който няма правата и привилеги- ите на гражданин. Що се отнася до изра- елското общество, езичниците са били отделени от него като хора, които сто- ят извън оградата на дадено място и гледат вътре към него. Те също така са били чуЖди на заветите на обещание- то. Бог е склкзчил завети с народа на Из- раел чрез хора като Авраам, Исаак, Яков, Мойсей, Давид и Соломон. Тези завети са обещали благословения на кздеите. Езичниците са били изклкзчени от тези обещания. Те не са имали никаква надеЖ- да нито като народи, нито като отдел- ни хора. Като народи те не са били сигур- ни, че техните земи, управление и нация ще оцелеят. Като отделни хора тяхно- то положение също е било отчайващо: те не са имали никаква надеЖда за жи- вот след смъртта. Някой беше казал, че тяхното бъдеще е било като една вечна нощ, В която няма нито една звезда. И последно, те са били „без Бога на сбета". Това не означава, че езичниците непре- менно са били атеисти, тъй като те са си имали свои собствени богоВе, издяла- ни от дърво и от камък. Но те не са поз- навали единствения истински Бог. Били са без Бога в един безбожен и Враждебен сВят. 2:13 Думите „А сега..." предшестват още един рязък преход (ср. 2:4). Езични- ците от Ефес са били избавени от moßa място на отдалеченост и отчужденост и са били издигнати до положение на бли- зост до Бога. Това е станало по време на тяхното обръщение. В момента, в кой- то са се доверили на Спасителя, Бог ги е поставил в Христос Исус и ги е приел във Възлк»бения Си. От този момент ната- тък те са толкова близо до Бога, колко- то е Христос, тъй като те са В Хрис- тос. Цената на осъществяването на тази чудна промяна е кръвта на Хрис- тос. Преди да могат да се наслаждават на привилегията да бъдат близо до Бога, тези грешни езичници е трябвало да бъ- дат очистени от своите грехове. Един- ствено кръвта на Христос, пролята на кръста на Голгота, е могла да направи тоВа. Когато те са приели Господ Исус с един определен акт на вяра, цялата очистваща стойност на Неговата скъ- поценна кръв е била приписана на тяхна сметка. Исус не само ги е поставил близо до Бога; Той също така е създал и едно ново общество, в което древната вражда между logeu и езичници е била премахна- та веднъж завинаги. До идването на но- возаветното време хората от целия свят са били разделени на две групи — logeu и езичници. Нашият Спасител е създал една нова група — Божията цър- ква (1 Кор. 10:32). В следващите стихо- ве ние Виждаме как Вярващите logeu и вярващите езичници стават едно в Христос и образуват ново общество, в което няма нито к>деин, нито грък. 2:14 „Защото Той е нашият мир." За- бележете, че тук не се казва „Защото Той ни помири", макар че това също е вярно, както ще видим от следващия стих. Тук се казва, че Той Самият е на- шият мир. Но как може някой да бъде мир? Ето как: когато един 1одеин повярва в Господ Исус, той загубва своята нацио- нална принадлежност и от този момент 72 Ефесяни 2 нататък е „В Христос". По същия начин
и когато един езичник приеме Спасите- ля, той Вече престава да бъде езичник и също е „В Христос". С други думи, както Вярващите logeu, така и вярващите езичници, които някога са били разделе- ни от тази враЖда, сега са направени едно в Христос. Свързването им с Хрис- тос ги свързва неизбеЖно и едни с други. Следователно Христос е нашият мир, също както пророкува и Михей (Мих. 5:5). ПасаЖът от 14 до 18 cm. ни предлага подробно описание на обхвата на делото на Христос като наш мир. Най-напред е съединението, което току-що описахме. Той е направил две- те едно означава, че Той е съединил в едно вярващите logeu и вярващите езич- ници. Те вече не са logeu, нито езичници, а християни. За да бъдем съвсем точни, трябва да каЖем, че термините „togeüc- ки християни" и „езически християни" не са правилни. Всички плътски различия като национална принадлеЖност и др. са били приковани на кръста. Вторият етап от делото на Христос би могъл да се определи като разрушите- лен. Той е съборил средната стена, коя- то ги е разделяла. Тази стена не е била материална, а една невидима преграда, която е била издигната от Мойсеевия закон на заповедите и която е отделяла народа на Израел от другите народи. Като илкострация на това разделение вярващите често използват примера със стената в храма, която е ограничавала достъпа на неевреите само В двора на езичниците. На нея е имало табели с над- писи, които са забранявали преминаване- то на неевреи във вътрешните дворове "а храма: „Нито един чуЖденец няма пра- во да минава отвъд стената и оградата около СВятото място. Всеки, който бъде хванат, че прави това, сам ще бъде отговорен за смъртта си." 2:15 Едно трето следствие от делото на Христос е премахването на ВраЖда- та, тлееща меЖду logeume и езичниците, а така също и меЖду човека и Бога. Па- вел определя закона като невинната при- чина за тази враЖда: „закона със запове- дите му, изразени в постановления". Мойсеевият закон е бил един цялостен к»ридически кодекс, съставен от отдел- ни, обособени заповеди, които на свой ред са се състояли от догми или поста- новления, засягащи много, ако не и пове- чето области на Живота. Сам по себе си законът е бил сВят, справедлив и добър (Рим. 7:12), но греховната природа на чо- века го е използвала като причина за ом- раза. Тъй като законът наистина е от- делял Израел като избран БоЖий народ на земята, много от евреите са започна- ли да изпитват чувство на превъзходст- во над езичниците и да се отнасят с презрение към тях. Езичниците са от- върнали с дълбока омраза, която днес познаваме много добре като антисеми- тизъм. По какъв начин обаче Христос е премахнал закона като причина за враЖ- да, основана на закона? ПърВо, като е ум- рял, за да плати наказанието за наруше- нието на закона. По този начин Христос напълно е удовлетворил справедливите изисквания на Бога. Сега вече законът нищо не моЖе да каЖе на тези, които са „в Христос": тяхното наказание е било напълно изплатено. Вярващите не ЖиВе- ят под закон, а под благодат. Това, раз- бира се, не означава, че те могат да Жи- Веят както си искат. То означава, че сега вече те са роби на Христос и трябва да Живеят така, както Той иска. В резултат на унищоЖението на враЖ- дата, предизвикана от закона, Господ Исус е могъл да създаде едно ново творе- ние. От двата, т. е. от вярващите logeu и от вярващите езичници, Той е създал в Себе Си един нов човек — църквата. Чрез свързването им в Него бившите ВраЖдуващи страни са се съединили една с друга и са образували едно ново общес- тво. Църквата е „нов човек" в смисъл, че тя е един нов Вид организъм, който не е съществувал никога преди това. Новоза- ветната църква не е продълЖение на Из- 73 Ефесяни 2  раел om СЗ. Тя е нещо съВсем различно
от което и да било общестВо, което е същестВуВало преди нея или което няко- га ще съществува след нея. ТоВа трябва да стане ясно, когато се разгледат след- ните съобраЖения:
ЯВно Църквата е съВсем ново тВоре- ние с определено призвание и съдба, кое- то заема уникално място в БоЖиите на- мерения. Но обхватът на делото на Христос не свършва дотук. Христос също така е помирил logeume c езичници- те. Той е направил това, като е премах- нал причината за враЖдата, като им е ВлоЖил нова природа и като е създал един нов съ1оз. Кръстът е БоЖият отговор на расовата дискриминация, сегрегация- та, антисемитизма, фанатизма и всяка- къв Вид противопоставяне меЖду хо- рата. 2:16 Освен примиряването на к>деи и езичници едни с други Христос е прими- рил двата с Бога. Въпреки че обикнове- но Израел и народите се намират в със- тояние на остро противопоставяне едни на други, в едно отношение те все пак се обединяват и това е ВраЖдеб- ността им към Бога. Причината за тази ВраЖдебност е грехът. Чрез Своята смърт на кръста Господ Исус е премах- нал тази бра&дебност, като е отстра- нил причината за нея. Онези, които Го приемат, биВат счетени за праведни, простени, изкупени, извинени и освободе- ни от Властта на греха. ВраЖдата е из- чезнала: сега те имат мир с Бога. Господ Исус свързва вярващите fogeu и вярва- щите езичници в едно тяло—църквата, и представя това тяло на Бога, без 8 него да има и следа от каквато и да било враЖдебност. Бог никога не е имал нуЖда да бъде при- мирен с нас. Той никога не ни е мразел. Но ние сме имали нуЖда да бъдем примирени с Него. Делото на Господ Исус Христос на кръста осигурява справедливото ос- нование, което ни позволява да застанем в Неговото присъствие като приятели, а не като врагове. 2:17 В 14 cm. е казано, че Христос е на- шият мир, а В15 — че Той е Въдворим мир. Тук, В 17 cm., ние разбираме също, че Христос е дошъл и благоВествал мир. Кога и как е станало това? Най-напред Той е дошъл лично като възкръснал, след което е дошъл чрез представителство- то на Светия Дух. Христос е проповяд- вал мир след Възкресението. Всъщност думата „мир" е една от първите думи, които Той е изговорил, след като е бил възкресен от мъртвите (Лука 24:36; Йоан 20:19, 21, 26). След това Той е изп- ратил апостолите в силата на Светия Дух и е проповядвал мир чрез тях (Деян. 10:36). Добрата Вест за мира е била бла- говествана „на вас, които бяхте далеч" (езичниците), и „на тия, които бяха бли- зо" (logeume) — едно милостиво изпъл- нение на БоЖието обещание, за което че- тем в Ис. 57:19. 2:18 Практическото доказателство за състоянието на мир, което същест- вува меЖду частите на това тяло и Бога, е, че те имат достъп до БоЖието присъствие по всяко време на денонощи- ето. Това е коренно различно от реда в СЗ, според който в Светая светих, мяс- тото на БоЖието присъствие, е моЖел да Влиза само първосвещеникът. И това е ставало само един път в годината. Ииди ни обръща внимание Върху тази разлика със следните думи: 74 Ефесяни 2 „Сега вече и най-отдалеченият езич-
ник, който се намира в Христос, се нас- лаЖдава истински и непрекъснато на тази царствена привилегия, която в старозаветното време е била краткот- райно право на един-единствен човек от едно-единствено племе от един-единст- вен народ в един-единствен ден от годи- ната."14 Чрез молитвата Всеки Вярващ моЖе да Влезе В тронната зала на небето, да падне на колене пред Суверенния Владе- тел на Вселената и да се обърне към него като към Баща. Тук ние виЖдаме също какъв е нормал- ният ред, който трябва да следваме В молитвата. Първо трябва да знаем, че молитвата е чрез Него (чрез Господ Исус Христос). Той е единственият Посредник меЖду Бога и човека. Негова- та смърт, погребение и възкресение са премахнали всички кзридически пречки за допускането ни в БоЖието присъствие. Сега, като Посредник, Той Живее в най- високите места, за да ни поддърЖа в със- тояние на общение с Отца. Ние моЖем да застанем пред Бога единствено в Не- говото име. Ние не сме достойни за това сами по себе си, а ставаме достойни само защото Той е достоен. В молитвата мо- гат да участват и едните, и другите — и вярващите logeu, и вярващите езични- ци. Те са привилегировани, защото имат достъп до Бог Отец. Нашият Помощ- ник в молитвата е Светият Дух: ние се молим „6 един Дух". „Така също и Духът ни помага в нашата слабост: понеЖе не знаем за какво да се молим както тряб- ßa; но самият Дух се застъпва за нас в не- изговорими стенания" (Рим. 8:26)*. Този, в Чието присъствие заставаме, е Отец. Нито един старозаветен све- тия не е познавал Бога като Баща. Пре- ди възкресението на Христос хората са заставали пред Бога като създания пред своя Създател. Едва след като е възкръс- * Цитатът е Взет от текста на пърВо реви- зирано издание на НоВия ЗаВет на издателст- во „Верен" (ПРИНЗВ), 1993 г. — Бел. на преВ. нал, Христос е казал: „...иди при братя- та Ми и им каЖи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и ва- шия Бог" (Йоан. 20:17). В резултат на Неговото изкупително дело вярващите са могли за първи път да се обърнат към Бога като към Баща. В 18 cm. виЖдаме, че и трите Лица на Триединството се вклк»чват пряко в молитвите и на най- скромния вярващ: той се моли на Бог Отец, като влиза в Неговото присъст- вие чрез Господ Исус Христос и в силата на Светия Дух. 2:19 В последните четири стиха на тази глава апостол Павел изброява ня- колко от поразителните привилегии, ко- ито имат вярващите езичници. Те вече не са „странници и пришълци". Те нико- га повече няма да бъдат чуЖденци, куче- та, необрязани или външни наблюдате- ли. Сега те са съграЖдани на всички све- тии от новозаветния период. Вярващи- те от еврейски произход нямат никакво предимство пред тях. Всички християни са равноправни граЖдани на небето (Фил. 3:20,21) и „членове на БоЖието се- мейство". Те не само са станали подани- ци на небесното царство, но са и осино- вени в боЖественото семейство. 2:20 И освен това всички християни са станали членове на църквата или — как- то Павел ги представя тук — били са вградени като камъни в постройката на един свят храм. Апостолът описва този храм с големи подробности — неговата основа, крайгълния му камък, свързва- щото вещество, единството и симет- рията, нарастването на постройката и други особености. И така, този свят храм е построен на основата на апостолите и пророците. Това са апостолите и пророците от но- возаветното време. Те не биха могли да бъдат старозаветните пророци, тъй като старозаветните пророци не са зна- ели нищо за църквата. Това обаче не оз- начава, че апостолите и пророците са основата на църквата. Основата на църквата е Христос (8Ж. 1 Кор. 3:11), а 75 Ефесяни 2 апостолите са поставили основата с
това, което са проповядвали за Лич- ността и делото на Господ Исус. Църк- вата е основана на Христос — Такъв, Какъвто Той е бил открит чрез изповед- та и учението на апостолите и проро- ците. Когато Петър е изповядал, че Исус е Христос, Синът на Живия Бог, Исус е заявил, че Неговата църква ще бъде построена на тази канара, а именно — на твърдата и непоклатима истина, че Исус е БоЖият помазаник и Единород- ният БоЖий Син (Мат. 16:18). В Откро- вение 21:14 имената на апостолите се свързват с дванадесетте основни камъ- ка на светия Ерусалим. Те не са основа- та, а са свързани с нея, тъй като първи са проповядвали великата истина за Христос и църквата. Основата на всяка сграда се излива само веднъЖ Апостоли- те и пророците са извършили тази рабо- та веднъЖ завинаги. Основата, която те са полоЖили, е запазена за нас в Пос- ланията на НЗ, макар че самите апосто- ли вече не са с нас. В един вторичен сми- съл през всички векове е имало хора, чие- то слуЖение е било апостолско или про- роческо. Мисионерите и основателите на църкви са апостоли в един вторичен смисъл на тази дума, също както са про- роци и онези, които проповядват слово- то за назидание. Но всички те не са апос- толи и пророци в първичния смисъл на тази дума. Исус Христос е не само основата на храма, но и главният крайъгълен камък. Нито една картина или образ не е доста- тъчен, за да представи Христос в Него- вата многообразна слава и многостран- но слуЖение. За слуЖението на Христос като крайъгълен камък има най-малко три възмоЖни обяснения, всяко от кои- то сочи към Господ Исус като единст- вената, превъзходна и Жизненонеобходи- ма Глава на църквата. 1. Обикновено ние си представяме крайъгълния камък като камъка, който леЖи в долния преден ъгъл на една сграда. Тъй като цялата остана- ла постройка се крепи на него, крайъ- гълният камък се приема като нещо, което има основно значение за сграда- та. В този смисъл той представлява един истински символ на Господа. И освен това, понеЖе крайъгълният ка- мък слуЖи за връзка меЖду двете сте- ни, моЖе да се предполоЖи, че това е намек за съединението на вярващите к»деи с вярващите езичници в църква- та чрез Христос.
|