Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
СлуЖението не е професия, предназна- чена само за хора, които имат специал- но образование. Думата означава прос- то „работа". Тя Вкл1очва Всяка форма на духовна работа. Този стих ни казва, че Всеки вярващ трябва да бъде „в слуЖени- ето". Даровете се дават, за да усъвършенс- тват или за да оборудват всички хрис- тияни така, че да слуЖат на Господа и по този начин да изграЖдат Христово- то тяло. Ванс Хавнър обяснява това по неповторим начин: „Всеки християнин има специално наз- начение, всеки християнин е мисионер. Някой е казал, че благовестието не е нещо, което човек идва да чуе в църквата, а нещо, което вярващият излиза да гово- ри вън от църквата. Всички ние слье оп- ределени да излизаме вън от църквата, за да казваме благовестието на хората. Също така е било казано, че „християнс- твото е започнало като една група от непрофесионалисти, след което е навляз- ло в периода на професионшните свеще- ници, които са говорели от а,пвони и са били поддържани финансово от обикнове- ните миряни, които са били и техни зри- тели!" Днес също има „църковни служи- тели", които работят в християнското слуЖение на „пълен работен ден", а ние отиваме в църквата в неделя, за да ги гле- даме как работят. Всъщност всеки хрис- тиянин трябва да участва в християнс- кото слуЖение на „пълен работен ден"... Има, разбира се, и специа^ти слуЖения на пастири, учители и благовестители, но нека се запитаме за какво са ни дадени те? ...За усъвършенстването на светии- те за тяхното слуЖение. "27 Тези дадени ни от Бога хора не трябва да слуЖат по такъв начин, че да карат хората непрекъснато да зависят от тях. Точно обратното — те трябва да работят така, че след известно време светиите да могат да слуЖат самосто- ятелно. МоЖем да покаЖем това с една илк>страция (8Ж. фигурата). Да каЖем, че малкото кръгче в центъ- ра на диаграмата представлява дарът на учителя. Учителят слуЖи на онези, 92 Ефесяни 4   
които са около него, така, че те да бъ- дат усъвършенствани във Вярата. Те от своя страна отиват и слуЖат на други според дарбите, които Бог им е дал. По този начин църквата расте и се разши- рява. Това е боЖественият начин за раз- растване на тялото на Христос както по размер, така и духовно. Ограничаването на християнското слуЖение до избран кръг от вярващи пре- чи на развитието на БоЖиите хора, заду- шава делото на световната евангелиза- ция и спира растеЖа на църквата. Разде- лянето на християните на клир и миря- ни не е библейско и е моЖе би най-голяма- та пречка за разпространението на евангелието. 4:13 Cm. 13 дава отгоВор на Въпроса: „Колко дълго ще продълЖи този процес на растеЖ?" Отговорът е: „Докато ние всички достигнем до състояние на един- ство, зрялост и прилика." И така, единство. Когато Господ зане- се църквата Си у дома на небето, ние всички ще достигнем до единство на вя- рата. Сега ние виЖдаме много неща нея- сно, като в огледало. Имаме различия по много въпроси. Но тогава ще бъдем на- пълно единодушни и ще достигнем един- ството на... познаването на БоЖия Син. Тук ние виЖдаме Господа по индиви- дуален начин — както Самия Него, така и Неговите поучения. Но тогава ще Го видим Такъв, Какъвто е, и ще Го позна- ем —също както и ние сме били познати. „Пълнолетно мъЖество." При Грабва- нето ние също така ще достигнем пълен растеЖ или зрялост. Ще бъдем съвърше- ни в духовното си развитие не само като отделни индивиди, но и като Христово тяло. Прилика. Всички ние ще приличаме на Христос. Всеки ще бъде като Христос в морално отношение. Световната цър- ква ще бъде едно напълно развито Тяло, съвършено приготвено така, че да под- хоЖда на своята славна Глава. „Пълно- тата на Христос е самата Църква — пълнотата на Този, Който изпълва всич- ко във всичко" (НБфУГ). „Мярката на ръста" на църквата означава нейното пълно развитие, изпълнението на БоЖия план за нейния растеЖ. 4:14 Когато даровете слуЖат по начи- на, определен от Бога, и светиите рабо- тят активно в слуЖението за Господа, се избягват три опасности — незря- лост, неустойчивост и наивност. Незрялост. Вярващите, които никога не се отдават активно на слуЖението за Христос, никога не излизат от възраст- та на духовните деца. Липсата на опит ги прави недоразвити. На такива имен- но християни говори и авторът на Пос- ланието към евреите: „ПонеЖе докато вие трябваше досега... и учители да ста- нете, имате нуЖда да Ви учи някой отно- во..." (Евр. 5:12). Неустойчивост. Друга опасност за вярващите е духовното непостоянство. Незрелите християни стават лесна плячка за нововъведенията и хитрости- те на професионалните лъЖеучители. Те са така наречените религиозни „черга- ри", които непрекъснато се лутат от една фантастична идея към друга. Наивност. Най-сериозната от всички опасности е измамата. Бебетата хрис- тияни не познават добре словото на правдата. Техните сетива не са обучени да различават доброто от злото (Евр. 5:13,14). Те неизбеЖно срещат някой пос- 93 Ефесяни 4  ледоВател на култ, който ги Впечатля-
Ва със своето усърдие и показна искре- ност. И тъй като той говори на религи- озен език, те го вземат за истински хрис- тиянин. Ако бяха изучавали Библията сами, щяха да могат да Видят лъжата В джунглата от измамни думи. Но тъй като не са я изучавали, те много лесно биват завлечени от вятъра на негово- то учение и неговата измамност ги зап- лита в една непрекъсната заблуда. 4:15 Последните два стиха от този па- раграф описват процеса на растеж на Христовото тяло. Първото, което е не- обходимо за правилния растеж на Тяло- то, е доктринална вярност: християни- те трябва да действат истинно; не трябва да правят никакви компромиси по отношение на основните истини на вярата. Второ, те трябва да дейст- ват... в л1обов. Ако истината не се гово- ри с лкзбов, резултатът е едно едност- ранчиво свидетелство. Блейки ни пре- дупреждава за следното: „Истината е онова, в което ние тряб- ва да Живеем, да се двиЖим и да същест- вуваме... Тя трябва да склкзчи един нераз- рушим съЬз с л/обовта: добрите новини, казани по груб начин, престават да бъдат добри новини. Грубостта на вестоносеца унищоЖава красотата на посланието. "28 И когато даровете усъвършенстват сВетиите и светиите се отдадат на ак- тивно служение, те порастват Във всичко В Христос. Христос е целта и смисълът на техния растеж, а обхва- тът на растежа е „по Всичко". Те започ- ват все повече и повече да приличат на Него във всяка област от своя живот. Когато Главата управлява все по-голе- ми области от църквата, Неговото тяло ще Го изявява Все по-истинно пред света! 4:16 Господ Исус е не само целта на този растеж, но и неговият източник. От Него цялото тяло участва В расте- Жа. Чудната Връзка между отделните части на Тялото е описана с израза „сгло- бено и свързано". Това означава, че вся- ка част е замислена така, че да има свое собствено място и своя собствена служ- ба, и е свързана съвършено с всяка друга част така, че да образува един цял, жив организъм. Следващият израз ни показ- ва колко жизненоважна е всяка част за тялото: „...сглобено и свързано с доста- вяното от всяка става." Човешкото тяло се състои главно от кости, органи и плът. Костите се свързват заедно чрез стави и сухожилия. Всяка става и су- хожилие изпълнява определена функция в растежа и действието на тялото. Така е и с Христовото тяло. В него няма из- лишна част. Дори и най-скромният вяр- ващ е необходим. Когато всеки вярващ изпълнява опре- делената си функция, тялото расте като едно хармонично и съгласувано цяло. В един съвсем действителен сми- съл тялото изработва растеЖа на тя- лото, колкото и парадоксално да звучи това. Но то просто означава, че когато частите на тялото се хранят с Библия- та, когато се молят, когато се покла- нят на Бога и когато свидетелстват за Христос, растеЖът се стимулира от самото тяло. Както казва Чейфър: „Църквата, също като човешкото тяло, е саморазбиВащ се организъм." ОсВен че тялото нараства на размер, той също така нараства или се изгражда и 8 л!о- бовта. Това означава, че отделните час- ти се грижат взаимно една за друга. Ко- гато християните стоят в Христос и изпълняват определената си служба в църквата, те все повече се сплотяват в л1обов и единство. В. Призив за нов морал (4:17—5:21) 4:17 Оттук започва убедителният при- зив на апостола за ноВ морал — призиВ, който се простира до 5:21. Като говори и заявява това в Господа (което означа- ва с авторитет, даден от Господа, и по божествено вдъхновение), ПаВел увеща- ва християните да свалят от себе си всички останки от миналия си живот така, както биха сВалили мръсното си 94 Ефесяни 4  палто, и да се облекат с достойнствата
и превъзходствата на Господ Исус Хрис- тос. Те не трябва да Живеят така, как- то Живеят езичниците, защото Вече не са езичници. Те са християни и като та- kußa трябва да променят Живота си та- ка, че Той да съответстВа на новото им полоЖение. Павел виЖда, че езическият свят, който няма Христос, е потънал в невеЖество и упадък. Неговото уЖасно състояние моЖе да се опише със седем ха- рактеристики. Хората от езическите народи са: Безцелни. Те Живеят така, както ги учи техният суетен ум. Животът им е празен, безцелен и безплоден. Те Вършат много неща, но нямат напредък. Гонят химери и сенки и пренебрегват реалния Живот. 4:18 Слепи. „Живеят с превързани очи в един илЬзорен свят" (ПБДЖБф). Тех- ният разум е помрачен. От една стра- на, естеството им е такова, че те не могат да разбират духовните истини, а от друга, тъй като са отхвърлили позна- нието на истинския Бог, Господ впослед- ствие ги е наказал и с духовна слепота. Безбсикни. Те са „странни на Живота от Бога", което означава отдалечени, или отчуЖдени от БоЖия Живот. Това е така поради тяхното дълбоко и своевол- но невеЖество и поради закоравяването на сърцата им. Те са отхвърлили БоЖия- та светлина в творението и В съзнание- то и са се отдали на идолопоклонстВо. От този момент нататък езичниците се отдалечават от Бога Все повече и по- вече. 4:19Безсра^пни. Те са „изгубили чувст- во". У. Райт ни предлага следното обяс- нение на този израз: „Моул го превежда така: „...безчувстве- ни към всякаква болка." Изключително изразително, нали! Когато човекът не отговори на първото предупреждение на съвестта, той започва да изпитва ня- какво угризение, нещо като протест на съвестта, който се изразява в болка, ко- ято все още може да се усети. Но ако той потисне този протест, скоро гласът за- почва да става все по-неясен и по-нераз- личилг; протестът се заглушава и болка- та намалява, докато стане толкова не- доловима, че престава да се чувства. "29 Развратни. Те се отдават напълно съзнателно на сладострастие или раз- пътство. Основният грях на езичници- те е бил и все още е сексуалната нечис- тота. В това отношение те стигат до безпрецедентни дълбочини на поквара- та. Стените на Помпей са един от мно- гото примери за такова срамно поведе- ние и изгубено приличие. Днес езическият свят се характеризира със същите гре- хове. Безнравствени. Отдадени на сексуален грях, езичниците вършат всякаква не- чистота. Начинът, по който е описано това тяхно поведение, предполага тако- ва отношение, каквото е отношението на занаятчията или търговеца към него- вата работа. Те Вършат разврат като един Вид работа или търговия. Ненаситни. И във Всичко това те са ненаситни. Те никога не казват „стига". Грехът пораЖда в тях огромно Желание за още и още. 4:20 Каква огромна разлика меЖду всичко това и Христос, Когото ефесяни- те са познали и Възлкобили — Христос, Който е олицетворение на чистотата и благочестието; Който не знае що е грях, Който не е извършил никакъв грях и в Ко- гото няма никакъв грях! 4:21 Изречението „ПонеЖе сте чули и сте научени от Него..." подчертава ис- тината, че всички, които са чули Хрис- тос и са били научени от Него, са Го поз- нали като самото въплъщение на све- тостта и благочестивостта. Да си чул Христос, означава да си Го чул с ушите на Вярата, т. е. да си Го приел като Гос- под и Спасител. Изразът „научени от Него" се отнася до наставленията, кои- то ефесяните са приели, когато са влез- ли в общение с Него след тяхното обръ- щение. Блейки отбелязва следното: „Всяка истина придобива друг цвят и друг 95 Ефесяни 4  характер в личната връзка с Христос.
Отделена от Личността на Христос, ис- тината илш много малка сила. "30 „Как- то е истината 6 Исуса." Исус Христос не само ни учи на истината; Той е сама- та истина (Йоан 14:6). Името Исус ни Връща обратно към Неговия живот на земята, тъй като moßa е името Му ВъВ Въплъщението. В безгрешния живот, който Господ Исус Христос е живял ка- то ЧоВек от този свят, ние Виждаме пълната противоположност на начина, по който живеят езичниците и който ПаВел току-що е описал. 4:22 В училището на Христос научава- ме, че по Време на обръщението ние съб- личаме стария човек, който тлее по из- мамните страсти. „Старият човек" е Всичко онова, което човекът е бил пре- ди обръщението или което е бил като дете на Адам. Този човек тлее В резул- тат на отдаването си на измамни и зли желания, които изглеждат много прият- ни и обещаващи като перспектива и из- ключително грозни и отчайващи като преживяване. Що се отнася до положени- ето на Вярващия В Христос, неговият „стар човек" е разпънат и погребан в Него. Но що се отнася до поведението му, вярващият трябва на практика да покаже, че наистина счита стария човек в себе си за мъртъв. Тук Павел подчерта- ва онази страна от истината, която се отнася до нашето положение — ние сме съблекли стария човек веднъж завинаги. 4:23 Вторият урок, който ефесяните получават, когато седят и слушат при краката на Исус, е фактът, че те биват обновявани в духа на своя ум. Този факт говори за пълен обрат в тяхното мисле- не — от нечистотата на ума към све- тостта. Божият Дух оказва влияние върху процесите на мисълта на вярва- щия така, че той разсъждава върху не- щата от Божия гледна точка, а не от гледна точка на света. 4:24 Третият урок е, че ефесяните са облекли новия човек Веднъж завинаги. „Новият човек" е това, което вярващи- ят е в Христос. Той е новото създание, в което всичко старо е преминало и Всич- ко е станало ново (2 Кор. 5:17). Този нов човек е „създаден по образа на Бога" и се изявява в истинска правда и святост. Правдата е правилното поведение към другите. Светостта е „отношение на подчинение спрямо Бога, което Го поста- вя на полагаелюто Му се място", според опрделението на ф. У. Грант.31 4:25 След като е говорил за положени- ето на вярващите, Павел сега се обръща към въпроса за тяхното поВедение. Тъй като те са съблекли стария човек и са облекли новия чрез съединението си с Христос, Вярващите трябва да показ- ват тази удивителна промяна и във все- кидневния си живот. Те могат да правят това, като най- напред отхвърлят лъзката и решат да говорят само истината. Под „лъЖата" тук трябва да се разбира всякаква фор- ма на нечестие—било то скриване на ис- тината, преувеличаване, измама, несдър- жане на обещанията, неоправдаване на доверието, ласкателство или подправя- не на данъчните документи. Думата на християнина трябва да бъде абсолк>тно твърда. Неговото „Да" трябва да бъде „Да" и неговото „Не" — „Не". Когато един християнин започне да прави комп- ромиси с истината, вместо да бъде ис- тинско библейско свидетелство, него- вият живот става един фарс. Истината е нещо, което ние дължим на всички хора. Но когато Павел говори тук за блшкния, той има предвид глав- но своите вярващи братя и сестри. Това става ясно от следващите думи, които разкриват мотива за това: „...защото сме части един на друг" (ср. Рим. 12:5; 1 Кор. 12:12—27). Немислимо е един хрис- тиянин да излъже друг християнин, също както е немислимо даден нерв на тяло- то да изпрати лъжлив сигнал на окото или мозъка и да не предупреди тялото за надвисналата опасност. 4:26 Една друга област на практичес- ко обновление в нашия живот е грешно- 96 Ефесяни 4  mo разгнеВяВане и праведният гняв. Има
случаи, когато ВярВащият има праВо да се разгневи и moßa да бъде праведно, като например случаите, когато се ос- кърбява БоЖият характер. В такива мо- менти е дори задължително да се разгне- ВяВаме: „Гневете се" — казВа ПаВел. Гневът, когато е отправен срещу злото, моЖе да бъде праведен. Но има и случаи, когато гневът е грешен, като например когато е израз на злоба, завист, яд, от- мъстителност или ненавист поради лично оскърбление, и тогава той е забра- нен. Аристотел е казал: „Всеки моЖе да се разгневи—тоВа никак не е трудно. Но да се разгневиш на подходящия човек, в подходящата степен, в подходящото време, с подходящата цел и по подходя- щия начин... — това Вече не е толкова лесно." Ако вярващият си позволи да избухне В неправеден гняв, той трябва веднага да го изповяда и остаВи. Трябва да го изпо- вяда и пред Бога, и пред Жертвата на своя гняв. Не трябва да се оставя да под- хранва никакъв яд, никаква раздразни- телност, никакво чувство за мъст: „Слънцето да не залезе в разгневяване- то ви." Всяко нещо, което помрачава об- щението с Бога или с нашите братя и сестри, трябва незабавно да се отс- трани. 4:27 Неизповяданите грехове, свързани с яда, осигуряват на дявола онова място, на което да стъпи, за да извършва свои- те действия. Той моЖе да намери В нас много такива места, без ние съзнателно да му помагаме за moßa. Следователно ние не трябва да намираме извинения за злобата, яда, завистта, омразата и страстите в нашия Живот. Тези грехове компрометират християнското ни сви- детелство, представляват пречка за неспасените и спънка за вярващите и ни навреЖдат както духовно, така и физи- чески. 4:28 Сега Павел насочва вниманието си към двете противоположности с поВе- дението на човека — краденето и дава- нето. Старият човек краде, а новият дава. Свалете стария човек и облечете новия: „Който е крал, да не краде вече!" фактът, че Павел се обръща към вярва- щите с такова наставление, опроверга- ва всяка представа, че християните са съвършено безгрешни. Християните продълЖават да имат проблеми със сво- ето старо, зло и егоистично естество, което трябва да считат за мъртво във Всекидневния си ЖиВот. КраЖбата моЖе да cmaßa под много форми, като се започ- не от присвояването на големи суми и други предмети и се стигне до неизпла- щането на дълговете, свидетелстване- то за Христос през работно Време, пла- гиатството, използването на неверни теглилки и фалшифициране на докумен- ти. Забраната да не се краде не е ноВа. Още В Мойсеевия закон се казва „Не кра- ди" (Изх. 20:15). Но това, което свързва този стих с християнския Живот, е вто- рата му част. Ние не само не трябва да крадем, но трябва да се трудим, като се занимаваме с почтена работа, за да мо- Жем да даваме на онези, които нямат. Благодатта, а не законът, е силата на светостта. Само положителната сила на милостта моЖе да обърне един човек от крадец във филантроп. Това е нещо много основно и револкщи- онно. Естественото разполоЖение на човека е да работи за задоволяване на собствените си нуЖди и Желания. Кога- то доходите му се увеличат, неговият Жизнен стандарт също се увеличава. Всичко в неговия Живот се Върти около него самия. Този стих ни предлага едно по-благородно и по-Възвишено отноше- ние към професионалните ни занимания. Нашата работа трябва да бъде не само средство за осигуряване на един среден стандрат на Живот за едно семейство, но така също и начин за облекчаване на човешките нуЖди — както духовни, така и временни — и то не само на хора- та, които Живеят в собствената ни страна, но и на тези, които Живеят в Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|