Уилиям макдоналд о м



страница21/70
Дата23.07.2016
Размер12.36 Mb.
#2666
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   70
Главата
на Тялото. „Да държиш Главата", озна-
чава да живееш със съзнанието, че Хрис-
тос е Главата, като задоволяваш всич-
ки свои нужди от Неговите неизтощими
запаси и правиш всичко за Негова слава.
То също така означава да гледаш към
Господа В Неговата слава за подкрепа и
водителство и да бъдеш В общение с
Него. ТоВа се вижда по-нататък от из-
речението, което следва: „...от Когото
цялото тяло, снабдявано и сплотено
чрез ставите и Жилите си, расте с на-
растване, дадено от Бога." Различните
части на човешкото тяло са свързани
със стави и Жили, а самото тяло е свър-
зано с главата. Тялото се ръководи и на-
сочВа от главата. Това е и идеята на
апостол Павел тук. Частите на Хрис-
товото Тяло на земята трябва да нами-
рат цялостното си удовлетворение и
пълнота В Него, а не да се заблуждават
в убедителните аргументи на тези лъ-
Жеучители.

Здравото дърЖене за Главата под-
чертава необходимостта от ежеминут-
ната зависимост от Господа. Помощ-
та, която сме получили вчера, няма да ни
бъде дадена автоматично и днес. Не мо-

жем да мелим Жито с вода, която вече е


минала през язовирната стена. Освен
това там, където християните се дър-
Жат за Главата, се получава в резултат
спонтанно действие, което съответст-
ва на поведението на другите части на
Тялото.

2:20 В контекста на този пасаЖ изра-
зът „първоначалните учения на света"
има значението на различни ритуали и
обреди. Така например ритуалите в СЗ
са първоначални учения на света в сми-
съл, че те са проповядвали елементарни-
те принципи или азбуката на религията
(Гал. 4:9—11). МоЖе би тук Павел мисли
също така и за ритуалите и обредите на
гностицизма и другите религии и по-кон-
кретно за ритуалите и обредите на ас-
кетизма, който произлиза от 1одеизма,
след като 1одеизмът загубва полоЖение-
то си пред Бога, или от гностицизма, или
от някой друг култ, който никога не е
имал никакво полоЖение пред Бога. Сега
Павел пита колосяните защо В тях все
още има Желание да се подчиняват на
такива постановления, след като вече
са умрели с Христос, защото да правят
това, означава да забравят, че са скъса-
ли връзките си със света. МоЖе би някои
биха си задали следния въпрос: „Ако хрис-
тиянинът е мъртъв за Всякакви поста-
новления, защо той все още участва в
кръщението и Господната вечеря?" Най-
очеВидният отговор е, че той участва в
тези два ритуала, защото те са били
постановени за християнската църква в
НЗ. Но той не гледа на тях като на
„средства, чрез които моЖе да получи
благодат" и които го правят по-годен за
небето, нито като на начин за спечелва-
не на някакви заслуги пред Бога. Те пред-
ставляват просто действия на подчине-
ние на Господа, които символизират съ-
ответно отъЖдествяВането на Вярва-
щия с Христос и ВъзпоменаВането на
Христос В Неговата смърт. Те са не
толкова закони, които трябва да се спаз-
ват, колкото привилегии, на които хрис-
тияните се радват.

184

Колосяни 2

2:21 Този стих моЖе да се разбере по-
добре, ако преди това добавим „като". С
други думи, В 20 cm. ПаВел казВа: „Тога-
Ва защо, като че ли Живеете ß cßema, се
подчинявате на постановления като:
„Не докосвай", „не хбащай"; „не вкус-
вай"? Странно наистина, но някои хора
проповядват, че тук ПаВел заповядва на
колосяните да не докосват, да не Вкус-
ват и да не пипат разни неща, което е
точно обратното на смисъла на пасаЖа.

Трябва да споменем, че някои автори-


тетни изследователи като Уилиям
Кели смятат, че заповедните изречения
В този стих трябва да бъдат подредени,
както следва: „Не пипай; нито вкусвай;
нито дори докосвай." Този начин на под-
реждане показва една растяща строгост
в практикуването на аскетизма.

2:22 Значението на този пасаЖ става
още по-ясно в 22 стих. Тук ние научаваме,
че това са забрани, измислени от човеци-
те, защото са „по човешки заповеди и
учения". Това ли е същността на истин-
ската религия — да се отдаваш на спаз-
ването на правила за ядене и пиене вмес-
то на ЖиВия Христос?

Уеймаут предлага следния npeßog на


пасаЖа от 20 до 22 стих:

„Ако сте умрели с Христос и сте избя-


гали от първичните представи за света,
защо тогава, като че ли Животът Ви Все
още принадлеЖи на cßema, се подчинява-
те на такива наредби като „Не пипай
тоВа!"; „Не Вкусвай онова!"; „Не докос-
вай третото!", отнасящи се до неща,
всички от които са предназначени да бъ-
дат използвани и да погинат, според
обикновени човешки заповеди и учения?"

2:23 Всички тези практики на човеш-
ката религия имат вид на мъдрост в
произволно (или сВоеволно) богослуже-
ние и смирение и в нещадене на тялото.
Своеволното богослужение означава, че
тези хора възприемат някаква форма на
поклонение според техните собствени
представи за добро, а не според БоЖието

слово. Те имат вид на религиозни хора, но


не са истински християни. Ние вече обяс-
нихме kakßo означава лъЖливото смире-
ние — когато хората се преструват на
прекалено скромни, за да отидат напра-
во при Бога, и използват ангели като пос-
редници. Нещаденето на тялото вклкзч-
ва различни аскетични практики. Това е
едно вярване, според което човек моЖе
да достигне no-Висше състояние на свя-
тост чрез самоотричане и самоизмъчва-
не. То е характерно за хиндуизма и за дру-
ги мистични източни религии.

Каква е стойността на Всички тези


практики? МоЖе би тя е изразена най-
добре В заключителната част на стиха:
„...не струват нищо в борбата против
угаЖдането на плътта." Всички тези
практики са много привлекателни на
външен вид, но не успяват да направят
нищо против угаЖдането на плътта.
(Дори и добронамерената въздържаност
се оказва безсилна да постигне тази цел.)
Всяка лъЖлива система е напълно неспо-
собна да направи човека по-добър. Макар
и да създаВа Впечатлението, че В плът-
та има нещо, което моЖе да заслуЖи Бо-
Жието благоволение, тя е безпомощна да
обуздае страстите и Желанията на
плътта. Християнското отношение е,
че ние сме умрели за плътта с всички
нейни Желания и страсти и отсега ната-
тък Живеем за слава на Бога. Ние правим
това не от страх от наказание, а от лк>-
бов към Този, Който е дал Себе Си за нас.
А. Т. Робъртсън изразява това много
добре: „ЛЬбовта е онова, което ни прави
истински свободни, за да Вършим добро.
Лобовта улеснява този избор. ЛЬбовта
разхубавява лицето на дълга. ЛЬбовта ус-
лаЖда следването на Христа. ЛЬбовта
действа така, че слуЖението на доброто
да бъде свобода."

185

Колосяни 3

II. Дългът на вярващия към
превъзходния Христос (3 и 4 гл.)


А. Новият Живот на вярващия:
събличането на стария и
обличането на новия човек


(3:1-17)

3:1 И така, ако сте възкресени заедно с
Христос, търсете това, което е горе,
където Христос седи отдясно на Бога.
Ськззът „ако" В началото на този стих
не изразява съмнение от страна на апос-
тол ПаВел. ТоВа е така нареченото
„ако" на аргумента, което би могло да се
преведе и като „тъй като": „И така,
тъй като сте били Възкресени заедно с
Христос..."

Както споменахме ВъВ 2 гл., на ВярВа-


щия се гледа като на един, който е умрял
с Христос, бил е погребан с Него и е Въз-
кръснал заедно с Него отсред мъртвите.
Духовното значение на Всичко тоВа е, че
ние сме казали „сбогом" на предишния си
начин на ЖиВот и сме започнали един съ-
вършено ноВ начин на ЖиВот — Живота
на Възкресения Господ Исус Христос. И
тъй като сме възкресени заедно с Хрис-
тос, ние трябва да търсим това, което
е горе. Ние сме Все още на земята, но
трябва да Възпитаваме у себе си небес-
ни навици.

3:2 Мирогледът на християнина не


трябва да е свързан със земята. Той
трябва да Вшкда нещата не така както
изглеждат, а според тоВа дали имат зна-
чение за Бога и за вечността. Според
Винсент глаголът „търсете" В 1 cm.
обозначава практическия стремете, до-
като „мислете" от 2 cm. описва вът-
решния импулс и предразположение. Съ-
щата дума е използвана и във филипяни
3:19*: „които даВат ума си на земните
неща." А. Т. Робършсън казва следното:
„Кръстеният Живот означава, че хрис-
тиянинът търси небето и мисли небесно.
Неговите крака са на земята, но главата

* Но е преведена на български като „дават".
— Бел. на преВ.

му е сред звездите. Той Живее като граЖ-
данин на небето тук на земята. "17

По Време на Втората световна Война


млад християнин ентусиазирано съоб-
щил на един зрял слуЖител на Христос:
„Разбрах, че нашите бомбардировачи са
атакували градовете на врага тази
нощ." По-възрастният ВярВащ отгоВо-
рил: „Не знаех, че БоЖията църква има
бомбардировачи." Очевидно той Възпри-
емал нещата от небесна гледна точка и
не изпитвал никакво удоволствие от
унищожението на Жени и деца.

ф. Б. Хоул ни предлага следното ясно


обяснение на нашето полоЖение:
„Противоположното на отъЖестВяне-
то ни с Христос В Неговата смърт е
отъЖдествяването ни с Него в Негово-
то възкресение. Резултатът от първо-
то е отделянето ни от човешкия свят,
човешката религия и човешката мъд-
рост. Резултатът от Второто е свър-
зването ни с БоЖия свят и с всичко, ко-
ето е там. Първите четири стиха на 3
гл. ни разкриват блаЖенството, в кое-
то сме въведени." 18

3:3 Когато Павел казва, че вярващите
са умрели, той има пред Вид тяхното по-
лоЖение, а не тяхното поведение. Зара-
ди нашето отъЖдествяВане с Христос
6 Неговата смърт Бог иска от нас да се
смятаме за умрели заедно с Него. Наши-
те собствени сърца са Винаги готови да
се усъмнят в този факт, защото ние се
чувстваме толкова Живи за греха и изку-
шението. Но чудното нещо е, че когато
чрез вяра ние смятаме себе си за умрели
с Христос, това става една нравствена
реалност в нашия Живот. Ако ние Жи-
веем като умрели за греха, тогава Живо-
тът ни става все повече и повече съоб-
разен на Живота на Господ Исус Хрис-
тос. Разбира се, ние никога няма да дос-
тигнем съвършенство в този Живот, но
това е един процес, който трябва да ха-
рактеризира всеки вярващ.

Ние сме не само умрели, но и нашият


Живот е скрит с Христос в Бога. Неща-
та, които засягат и интересуват eßem-

186

Колосяни 3

ския човек, се намират на планетата, на
която и ние Живеем. Но нещата, които
най-много интересуват ВярВащия, се съ-
държат В личността на Господ Исус
Христос. Неговата съдба и нашата съд-
ба са неделими. Мисълта на апостол Па-
вел е, че тъй като нашият Живот е
скрит с Христос 6 Бога, ние не трябва
да се занимаваме с малоВаЖните неща
от този свят и особено с религиозния
свят около нас.

Но изразът „Животът ви е скрит с


Христа 6 Бога" е свързан с още една ми-
съл. Светът не виЖда нашия духовен Жи-
вот. Той не ни разбира. За него е стран-
но това, че ние не Живеем като остана-
лите хора. Той не разбира нашите мисли,
подбуди и постъпки. Също както се каз-
ва за Светия Дух, че светът нито Го
виЖда, нито Го познава, така е и с нашия
духовен Живот: той „е скрит с Христа
6 Бога". Текстът в 1 Йоан. 3:1 ни казва:
„Затова светът не познава нас, защото
Него не позна." Истинското отделяне
от света се крие в това, че светът не
разбира и дори погрешно разбира вярва-
щия.

3:4 Сега, като една кулминация В опи-


санието на полоЖението на Вярващия В
Христос, апостолът насочва нашето
внимание към Второто идване на Хрис-
тос. „Когато Христос, нашият Живот,
се яви, тогава и вие ще се явите с Него
в слава." Понастоящем ние сме въкресе-
ни заедно с Христос и се наслаЖдаваме
на един Живот, който хората нито виЖ-
дат, нито разбират. Но иде ден, когато
Господ Господ Исус ще се върне за Свои-
те светии. И тогава ние ще се явим с
Него в слава. Тогава хората ще ни разбе-
рат и ще осъзнаят защо поведението ни
е било такова.

3:5 В 3 cm. се казва, че ние сме умрели.


Сега, в 5 cm., се казва, че ние трябва да
умъртвяваме земните си части. Тези
дВа стиха представляват една съвсем
ясна илкютрация на разликата меЖду по-
лоЖението и състоянието на вярващия.
По полоЖение вярващият е умрял за све-

та, но по състояние той трябва да се


смята за мъртъв за греха, като умърт-
вява частите
си, които са на земята.
Нашето полоЖение е онова, което сме в
Христос, а състоянието ни е това, кое-
то сме сами по себе си. Нашето полоЖе-
ние е подаръкът от Бога чрез вяра В Гос-
под Исус Христос, а състоянието ни е
отговорът на тази БоЖия благодат.

Нека да отбелеЖим също така и раз-


ликата меЖду закона и благодатта. Бог
не казва: „Ако ЖиВеете лишен от грях
Живот, Аз ще 8и дам полоЖение на
смърт с Христос." Това би било закон.
Нашето полоЖение би зависело от собс-
твените ни усилия, а едва ли е необходи-
мо да казваме, че тогава никой никога
няма да спечели makoßa едно полоЖение.
Вместо това Бог казва: „На всички, ко-
ито вярват в Господ Исус, Аз подарявам
полоЖение на благоразположение В Мои-
те очи. Отсега нататък вървете и Жи-
вейте Живот, който съответства на
това възвишено призвание!" Ето това е
благодат!

Когато апостолът казва, че трябва да


умъртвяваме земните си части, той не
иска да каЖе, че ние буквално трябва да
унищоЖаваме някои от частите на на-
шето физическо тяло! Този израз има
преносен смисъл и се обяснява по-ната-
тък. Под „части" трябва да разбираме
различни форми на страст и омраза, ко-
ито апостолът изброява.

Обикновено думата „блудство" се из-


ползва със значението на незаконни сек-
суални отношения или разврат, особено
меЖду неЖенени хора (Мат. 15:19; Мар-
ко 7:21). Понякога значението й е по-ши-
роко и се превеЖда като сексуална немо-
ралност. Нечистотата е свързана с ос-
кверняване на мисълта, речта или дейс-
твията. Тя говори no-скоро за морална
мръсотия, отколкото за физическо из-
цапване. Страстта е силно и необузда-
но поЖелаване. Злата пощяВка (или зло-
то Желание) говори за силно и често
пъти непреодолимо влечение. Сребролк>-
бието като цяло означава ненаситност

187

Колосяни 3

или Желание да имаш Все повече и пове-
че, но тук то моЖе да е свързано по-кон-
кретно и с едно несвято Желание за задо-
воляване на сексуалния апетит, което е
идолопоклонство.

Страстта се изразява в действията,


но започва в мотивите. Първо се опис-
ват различните форми на сексуалния
грях, след което се проследява и техни-
ят източник, а именно — ненаситното
сърце на човека. БоЖието слово казва
съвсем ясно, че в секса сам по себе си
няма нищо лошо. Бог е направил човека
така, че да моЖе да се възпроизвежда. Но
грехът идва, когато онова, което Бог
толкова милостиво е подарил на Своите
творения, започне да се използва за зли и
извратени цели. Сексуалният грях е бил
най-големият грях на езическия свят по
Времето на Павел и, без съмнение, про-
дълЖава да дърЖи това първенство и до
днес. Там, където вярващите не са от-
дадени на Светия Дух, много често в
техния Живот навлизат различни сексу-
ални грехове, които ги събарят.

3:6 Хората смятат, че могат да вър-


шат тези уЖасни грехове и да избегнат
наказанието. И тъй като небето мълчи,
човекът става все по-смел. Но с Бога
шега не бива. Заради всичко това Бо-
Жият гняв иде върху синовете на непо-
корството. Тези грехове имат последс-
твия и в този Живот: хората Жънат в
собствените си тела плодовете от сек-
суалното разпътство. ОсВен това те
ще поЖънат уЖасна Жътва В съда, кой-
то предстои в един бъдещ ден.

3:7 Павел напомня на колосяните, че и


те някога, преди своето обръщение, са се
отдавали на тези грехове. Но БоЖията
благодат е дошла Върху тях и ги е осво-
бодила от нечистотата. Това е един пе-
риод от техния Живот, който сега е пок-
рит от кръвта на Христос. Сега те
имат нов Живот, който им дава сили да
Живеят за Бога. ВиЖте Галатяни 5:25:
„Ако по Духа Живеем, по Духа и да хо-
дим."

3:8 Тъй като са били изкупени на така-


ва Висока цена, сега колосяните трябВа
да отхвърлят „Всичко това" както
хвърлят мръсна дреха. Под „всичко
това" апостолът има предвид не само
различните видове несвети страсти, из-
броени В 5 cm., но и различните Видове
зла омраза, които той се готви да изб-
рои.

Гневът е силен дух на неприязън или
враЖдебност, на отмъстителност и
твърда омраза. Яростта е много по-сил-
на форма на гняв, вклк>чващ евентуално
и буйни външни изблици. Злобата е зло-
Желателно отношение към друг чоВек,
имащо за цел да нанесе Вреда на негоВа-
та личност или репутация. Тя е неразум-
на антипатия, която кара човека да се
радва, когато другият страда. Хулата
тук означава оскърбително говорене или
груб и невъздърЖан език. Тя означава да
се караш на някого злонамерено и на-
хално.

Срамното говорене Вклкочва изразява-
не с неприличен език, или използване на
мръсни и непристойни думи и изрази.
ТоВа е позорно и мръсно говорене. В този
списък от грехове апостолът засяга най-
напред мотивите и постепенно преми-
нава на действията. Язвителността за-
почва като подбуда В човешкото сърце и
след това се изявява под различните
форми, които апостол Павел описва.

3:9 В 9 cm. апостолът Всъщност каз-


ва: „Нека състоянието ви да съответс-
тва на вашето полоЖение. Вие сте съб-
лекли вече стария човек: сега го събле-
чете и на практика, като не се лъЖете
един друг." ЛъЖата е едно от нещата,
които принадлеЖат към стария човек,
и затова няма никакво място в Живота
на БоЖието дете. В Живота си ние всеки
ден се изкушаваме да изопачаваме исти-
ната. ТоВа би могло да стане, като укри-
ваме в данъчните документи част от
информацията за доходите си, като пре-
писваме на изпит и дори като преувели-
чаваме подробностите В някой разказ.
ЛъЖата става двойно по-сериозна, кога-

188

Колосяни 3

mo нараним другия човек с лъЖливо
твърдение или когато създадем В него
лъЖливо Впечатление.

3:10 Ние не само сме съблекли стария
чоВек, но сме и „облекли новия, който се
подновява в познание по образа на Този,
Който го е създал". Също както стари-
ят чоВек е Всичко онова, което ние сме
били като синоВе на Адам с покварената
ни природа, така новият човек е описа-
ние на нашето ново полоЖение като Бо-
Жии деца. Има ноВо творение и ние сме
нови създания. Целта на Бога е този нов
човек да расте и да прилича Все повече и
повече на Господ Исус Христос. Ние ни-
кога не трябва да се задоволяваме с нас-
тоящите си постиЖения, а Винаги тряб-
Ва да се стремим към целта да ставаме
все по-съобразни на Спасителя. Той е на-
шият пример и правило на Живот. В един
бъдещ ден, когато ще застанем пред
Христовото съдилище, ние ще бъдем съ-
дени не толкова според това до каква
степен нашият Живот е бил по-добър от
Живота на другите, а според това докол-
ко той е приличал на Живота на Самия
Господ Исус.

„БоЖият образ не се ВиЖда Във форма-


та на нашето тяло, а в красотата на но-
вородения ни ум и сърце. Светостта,
л1обовта, смирението, кротостта, вни-
манието и прощението — Всичко тоВа
съставлява небесния характер." (Всекид-
невни белеЖки на Библейското друЖес-
тво)

3:11 В новото творение, за което го-
вори апостолът, няма грък или 1одеин,
обрязан или необрязан, варварин, скит,
роб или свободен, а Христос е всичко и
във всичко. Националните, религиозни-
те, културните и социалните различия
нямат никакво значение. Що се отнася
до полоЖението им пред Бога, Всички
вярващи са на едно и също ниво. Същото
това отоншение трябва да се възприеме
и от всяко местно събрание.

Това не означава, че в църквата няма


никакви различия. Някои имат дарбата
на ебангелизатори, други на пастири, а

трети на учители. Някои мъЖе са ста-


рейшини В църквата, а други — дякони.
Така че този стих не заличава слуЖебни-
те различия.

Също така не трябва да се смята, че


гореизброените различия са заличени и в
света. Светът все още прави разлика
меЖду грък и к>деин. Тук под „грък"
трябва да разбираме езическите народи
изобщо. Светът прави разлика и меЖду
обрязан и необрязан. В НЗ тези две по-
нятия се използват обикновено за евре-
ите и езичниците съответно. Но тук те
биха могли да се отнасят до самия ри-
туал, който се практикува от еврейския
народ и се пренебрегва от езичниците.

В света Все още има „варвари" (некул-


турни хора) и „скити". Тук тези две по-
нятия не се противопоставят едно на
друго. Скитите също са били Варвари, но
те са били най-дивите и най-Жестоките
Варвари. И последното противопоста-
вяне е меЖду роби и свободни. Свободни
са онези хора, които никога не са били в
робство, а са били родени на свобода. За
християнина тези светски различия вече
нямат никакво значение. Това, което на-
истина има значение, е Христос. Той е
всичко за вярващия и е във всичко. Той
е и центърът, и периферията на христи-
янския Живот.

Епископ Райл заявява тази истина


много смело:

Тези три думи „Христос е Всичко"


представляват същността и сърцето
на християнството. Ако нашите сърца
наистина могат да ги приемат, ще бъде
добре и за нашите души... Много хора от-
делят на Христос някакво място в сво-
ята религия, но не и мястото, което Бог
е предназначил да бъде запълнено от Него.
За техните души Христос не е „всичко
във всичко". Не! За тях освен Христос
трябва да има и нещо друго като нап-
ример Христос и църквата, ши Христос
и тайнствата, или Христос и Неговите
специално ръкоположени слуЖители, или
Христос и тяхното собствено покаяние,
или Христос и тяхната собствена добро-

189

Колосяни 3

та, или Христос и техните собствени
молитви, или Христос и тяхната собс-
твена искреност и милосърдие, на които
те на практика поверяват душите си. "19




Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница