Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
| Главата
на Тялото. „Да държиш Главата", озна- чава да живееш със съзнанието, че Хрис- тос е Главата, като задоволяваш всич- ки свои нужди от Неговите неизтощими запаси и правиш всичко за Негова слава. То също така означава да гледаш към Господа В Неговата слава за подкрепа и водителство и да бъдеш В общение с Него. ТоВа се вижда по-нататък от из- речението, което следва: „...от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и Жилите си, расте с на- растване, дадено от Бога." Различните части на човешкото тяло са свързани със стави и Жили, а самото тяло е свър- зано с главата. Тялото се ръководи и на- сочВа от главата. Това е и идеята на апостол Павел тук. Частите на Хрис- товото Тяло на земята трябва да нами- рат цялостното си удовлетворение и пълнота В Него, а не да се заблуждават в убедителните аргументи на тези лъ- Жеучители. Здравото дърЖене за Главата под- чертава необходимостта от ежеминут- ната зависимост от Господа. Помощ- та, която сме получили вчера, няма да ни бъде дадена автоматично и днес. Не мо- жем да мелим Жито с вода, която вече е минала през язовирната стена. Освен това там, където християните се дър- Жат за Главата, се получава в резултат спонтанно действие, което съответст- ва на поведението на другите части на Тялото. 2:20 В контекста на този пасаЖ изра- зът „първоначалните учения на света" има значението на различни ритуали и обреди. Така например ритуалите в СЗ са първоначални учения на света в сми- съл, че те са проповядвали елементарни- те принципи или азбуката на религията (Гал. 4:9—11). МоЖе би тук Павел мисли също така и за ритуалите и обредите на гностицизма и другите религии и по-кон- кретно за ритуалите и обредите на ас- кетизма, който произлиза от 1одеизма, след като 1одеизмът загубва полоЖение- то си пред Бога, или от гностицизма, или от някой друг култ, който никога не е имал никакво полоЖение пред Бога. Сега Павел пита колосяните защо В тях все още има Желание да се подчиняват на такива постановления, след като вече са умрели с Христос, защото да правят това, означава да забравят, че са скъса- ли връзките си със света. МоЖе би някои биха си задали следния въпрос: „Ако хрис- тиянинът е мъртъв за Всякакви поста- новления, защо той все още участва в кръщението и Господната вечеря?" Най- очеВидният отговор е, че той участва в тези два ритуала, защото те са били постановени за християнската църква в НЗ. Но той не гледа на тях като на „средства, чрез които моЖе да получи благодат" и които го правят по-годен за небето, нито като на начин за спечелва- не на някакви заслуги пред Бога. Те пред- ставляват просто действия на подчине- ние на Господа, които символизират съ- ответно отъЖдествяВането на Вярва- щия с Христос и ВъзпоменаВането на Христос В Неговата смърт. Те са не толкова закони, които трябва да се спаз- ват, колкото привилегии, на които хрис- тияните се радват. 184 Колосяни 2  2:21 Този стих моЖе да се разбере по-
добре, ако преди това добавим „като". С други думи, В 20 cm. ПаВел казВа: „Тога- Ва защо, като че ли Живеете ß cßema, се подчинявате на постановления като: „Не докосвай", „не хбащай"; „не вкус- вай"? Странно наистина, но някои хора проповядват, че тук ПаВел заповядва на колосяните да не докосват, да не Вкус- ват и да не пипат разни неща, което е точно обратното на смисъла на пасаЖа. Трябва да споменем, че някои автори- тетни изследователи като Уилиям Кели смятат, че заповедните изречения В този стих трябва да бъдат подредени, както следва: „Не пипай; нито вкусвай; нито дори докосвай." Този начин на под- реждане показва една растяща строгост в практикуването на аскетизма. 2:22 Значението на този пасаЖ става още по-ясно в 22 стих. Тук ние научаваме, че това са забрани, измислени от човеци- те, защото са „по човешки заповеди и учения". Това ли е същността на истин- ската религия — да се отдаваш на спаз- ването на правила за ядене и пиене вмес- то на ЖиВия Христос? Уеймаут предлага следния npeßog на пасаЖа от 20 до 22 стих: „Ако сте умрели с Христос и сте избя- гали от първичните представи за света, защо тогава, като че ли Животът Ви Все още принадлеЖи на cßema, се подчинява- те на такива наредби като „Не пипай тоВа!"; „Не Вкусвай онова!"; „Не докос- вай третото!", отнасящи се до неща, всички от които са предназначени да бъ- дат използвани и да погинат, според обикновени човешки заповеди и учения?" 2:23 Всички тези практики на човеш- ката религия имат вид на мъдрост в произволно (или сВоеволно) богослуже- ние и смирение и в нещадене на тялото. Своеволното богослужение означава, че тези хора възприемат някаква форма на поклонение според техните собствени представи за добро, а не според БоЖието слово. Те имат вид на религиозни хора, но не са истински християни. Ние вече обяс- нихме kakßo означава лъЖливото смире- ние — когато хората се преструват на прекалено скромни, за да отидат напра- во при Бога, и използват ангели като пос- редници. Нещаденето на тялото вклкзч- ва различни аскетични практики. Това е едно вярване, според което човек моЖе да достигне no-Висше състояние на свя- тост чрез самоотричане и самоизмъчва- не. То е характерно за хиндуизма и за дру- ги мистични източни религии. Каква е стойността на Всички тези практики? МоЖе би тя е изразена най- добре В заключителната част на стиха: „...не струват нищо в борбата против угаЖдането на плътта." Всички тези практики са много привлекателни на външен вид, но не успяват да направят нищо против угаЖдането на плътта. (Дори и добронамерената въздържаност се оказва безсилна да постигне тази цел.) Всяка лъЖлива система е напълно неспо- собна да направи човека по-добър. Макар и да създаВа Впечатлението, че В плът- та има нещо, което моЖе да заслуЖи Бо- Жието благоволение, тя е безпомощна да обуздае страстите и Желанията на плътта. Християнското отношение е, че ние сме умрели за плътта с всички нейни Желания и страсти и отсега ната- тък Живеем за слава на Бога. Ние правим това не от страх от наказание, а от лк>- бов към Този, Който е дал Себе Си за нас. А. Т. Робъртсън изразява това много добре: „ЛЬбовта е онова, което ни прави истински свободни, за да Вършим добро. Лобовта улеснява този избор. ЛЬбовта разхубавява лицето на дълга. ЛЬбовта ус- лаЖда следването на Христа. ЛЬбовта действа така, че слуЖението на доброто да бъде свобода." 185 Колосяни 3  II. Дългът на вярващия към
превъзходния Христос (3 и 4 гл.) А. Новият Живот на вярващия: събличането на стария и обличането на новия човек (3:1-17) 3:1 И така, ако сте възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога. Ськззът „ако" В началото на този стих не изразява съмнение от страна на апос- тол ПаВел. ТоВа е така нареченото „ако" на аргумента, което би могло да се преведе и като „тъй като": „И така, тъй като сте били Възкресени заедно с Христос..." Както споменахме ВъВ 2 гл., на ВярВа- щия се гледа като на един, който е умрял с Христос, бил е погребан с Него и е Въз- кръснал заедно с Него отсред мъртвите. Духовното значение на Всичко тоВа е, че ние сме казали „сбогом" на предишния си начин на ЖиВот и сме започнали един съ- вършено ноВ начин на ЖиВот — Живота на Възкресения Господ Исус Христос. И тъй като сме възкресени заедно с Хрис- тос, ние трябва да търсим това, което е горе. Ние сме Все още на земята, но трябва да Възпитаваме у себе си небес- ни навици. 3:2 Мирогледът на християнина не трябва да е свързан със земята. Той трябва да Вшкда нещата не така както изглеждат, а според тоВа дали имат зна- чение за Бога и за вечността. Според Винсент глаголът „търсете" В 1 cm. обозначава практическия стремете, до- като „мислете" от 2 cm. описва вът- решния импулс и предразположение. Съ- щата дума е използвана и във филипяни 3:19*: „които даВат ума си на земните неща." А. Т. Робършсън казва следното: „Кръстеният Живот означава, че хрис- тиянинът търси небето и мисли небесно. Неговите крака са на земята, но главата * Но е преведена на български като „дават". — Бел. на преВ. му е сред звездите. Той Живее като граЖ- данин на небето тук на земята. "17 По Време на Втората световна Война млад християнин ентусиазирано съоб- щил на един зрял слуЖител на Христос: „Разбрах, че нашите бомбардировачи са атакували градовете на врага тази нощ." По-възрастният ВярВащ отгоВо- рил: „Не знаех, че БоЖията църква има бомбардировачи." Очевидно той Възпри- емал нещата от небесна гледна точка и не изпитвал никакво удоволствие от унищожението на Жени и деца. ф. Б. Хоул ни предлага следното ясно обяснение на нашето полоЖение: „Противоположното на отъЖестВяне- то ни с Христос В Неговата смърт е отъЖдествяването ни с Него в Негово- то възкресение. Резултатът от първо- то е отделянето ни от човешкия свят, човешката религия и човешката мъд- рост. Резултатът от Второто е свър- зването ни с БоЖия свят и с всичко, ко- ето е там. Първите четири стиха на 3 гл. ни разкриват блаЖенството, в кое- то сме въведени." 18 3:3 Когато Павел казва, че вярващите са умрели, той има пред Вид тяхното по- лоЖение, а не тяхното поведение. Зара- ди нашето отъЖдествяВане с Христос 6 Неговата смърт Бог иска от нас да се смятаме за умрели заедно с Него. Наши- те собствени сърца са Винаги готови да се усъмнят в този факт, защото ние се чувстваме толкова Живи за греха и изку- шението. Но чудното нещо е, че когато чрез вяра ние смятаме себе си за умрели с Христос, това става една нравствена реалност в нашия Живот. Ако ние Жи- веем като умрели за греха, тогава Живо- тът ни става все повече и повече съоб- разен на Живота на Господ Исус Хрис- тос. Разбира се, ние никога няма да дос- тигнем съвършенство в този Живот, но това е един процес, който трябва да ха- рактеризира всеки вярващ. Ние сме не само умрели, но и нашият Живот е скрит с Христос в Бога. Неща- та, които засягат и интересуват eßem- 186 Колосяни 3  ския човек, се намират на планетата, на
която и ние Живеем. Но нещата, които най-много интересуват ВярВащия, се съ- държат В личността на Господ Исус Христос. Неговата съдба и нашата съд- ба са неделими. Мисълта на апостол Па- вел е, че тъй като нашият Живот е скрит с Христос 6 Бога, ние не трябва да се занимаваме с малоВаЖните неща от този свят и особено с религиозния свят около нас. Но изразът „Животът ви е скрит с Христа 6 Бога" е свързан с още една ми- съл. Светът не виЖда нашия духовен Жи- вот. Той не ни разбира. За него е стран- но това, че ние не Живеем като остана- лите хора. Той не разбира нашите мисли, подбуди и постъпки. Също както се каз- ва за Светия Дух, че светът нито Го виЖда, нито Го познава, така е и с нашия духовен Живот: той „е скрит с Христа 6 Бога". Текстът в 1 Йоан. 3:1 ни казва: „Затова светът не познава нас, защото Него не позна." Истинското отделяне от света се крие в това, че светът не разбира и дори погрешно разбира вярва- щия. 3:4 Сега, като една кулминация В опи- санието на полоЖението на Вярващия В Христос, апостолът насочва нашето внимание към Второто идване на Хрис- тос. „Когато Христос, нашият Живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава." Понастоящем ние сме въкресе- ни заедно с Христос и се наслаЖдаваме на един Живот, който хората нито виЖ- дат, нито разбират. Но иде ден, когато Господ Господ Исус ще се върне за Свои- те светии. И тогава ние ще се явим с Него в слава. Тогава хората ще ни разбе- рат и ще осъзнаят защо поведението ни е било такова. 3:5 В 3 cm. се казва, че ние сме умрели. Сега, в 5 cm., се казва, че ние трябва да умъртвяваме земните си части. Тези дВа стиха представляват една съвсем ясна илкютрация на разликата меЖду по- лоЖението и състоянието на вярващия. По полоЖение вярващият е умрял за све- та, но по състояние той трябва да се смята за мъртъв за греха, като умърт- вява частите си, които са на земята. Нашето полоЖение е онова, което сме в Христос, а състоянието ни е това, кое- то сме сами по себе си. Нашето полоЖе- ние е подаръкът от Бога чрез вяра В Гос- под Исус Христос, а състоянието ни е отговорът на тази БоЖия благодат. Нека да отбелеЖим също така и раз- ликата меЖду закона и благодатта. Бог не казва: „Ако ЖиВеете лишен от грях Живот, Аз ще 8и дам полоЖение на смърт с Христос." Това би било закон. Нашето полоЖение би зависело от собс- твените ни усилия, а едва ли е необходи- мо да казваме, че тогава никой никога няма да спечели makoßa едно полоЖение. Вместо това Бог казва: „На всички, ко- ито вярват в Господ Исус, Аз подарявам полоЖение на благоразположение В Мои- те очи. Отсега нататък вървете и Жи- вейте Живот, който съответства на това възвишено призвание!" Ето това е благодат! Когато апостолът казва, че трябва да умъртвяваме земните си части, той не иска да каЖе, че ние буквално трябва да унищоЖаваме някои от частите на на- шето физическо тяло! Този израз има преносен смисъл и се обяснява по-ната- тък. Под „части" трябва да разбираме различни форми на страст и омраза, ко- ито апостолът изброява. Обикновено думата „блудство" се из- ползва със значението на незаконни сек- суални отношения или разврат, особено меЖду неЖенени хора (Мат. 15:19; Мар- ко 7:21). Понякога значението й е по-ши- роко и се превеЖда като сексуална немо- ралност. Нечистотата е свързана с ос- кверняване на мисълта, речта или дейс- твията. Тя говори no-скоро за морална мръсотия, отколкото за физическо из- цапване. Страстта е силно и необузда- но поЖелаване. Злата пощяВка (или зло- то Желание) говори за силно и често пъти непреодолимо влечение. Сребролк>- бието като цяло означава ненаситност 187 Колосяни 3  или Желание да имаш Все повече и пове-
че, но тук то моЖе да е свързано по-кон- кретно и с едно несвято Желание за задо- воляване на сексуалния апетит, което е идолопоклонство. Страстта се изразява в действията, но започва в мотивите. Първо се опис- ват различните форми на сексуалния грях, след което се проследява и техни- ят източник, а именно — ненаситното сърце на човека. БоЖието слово казва съвсем ясно, че в секса сам по себе си няма нищо лошо. Бог е направил човека така, че да моЖе да се възпроизвежда. Но грехът идва, когато онова, което Бог толкова милостиво е подарил на Своите творения, започне да се използва за зли и извратени цели. Сексуалният грях е бил най-големият грях на езическия свят по Времето на Павел и, без съмнение, про- дълЖава да дърЖи това първенство и до днес. Там, където вярващите не са от- дадени на Светия Дух, много често в техния Живот навлизат различни сексу- ални грехове, които ги събарят. 3:6 Хората смятат, че могат да вър- шат тези уЖасни грехове и да избегнат наказанието. И тъй като небето мълчи, човекът става все по-смел. Но с Бога шега не бива. Заради всичко това Бо- Жият гняв иде върху синовете на непо- корството. Тези грехове имат последс- твия и в този Живот: хората Жънат в собствените си тела плодовете от сек- суалното разпътство. ОсВен това те ще поЖънат уЖасна Жътва В съда, кой- то предстои в един бъдещ ден. 3:7 Павел напомня на колосяните, че и те някога, преди своето обръщение, са се отдавали на тези грехове. Но БоЖията благодат е дошла Върху тях и ги е осво- бодила от нечистотата. Това е един пе- риод от техния Живот, който сега е пок- рит от кръвта на Христос. Сега те имат нов Живот, който им дава сили да Живеят за Бога. ВиЖте Галатяни 5:25: „Ако по Духа Живеем, по Духа и да хо- дим." 3:8 Тъй като са били изкупени на така- ва Висока цена, сега колосяните трябВа да отхвърлят „Всичко това" както хвърлят мръсна дреха. Под „всичко това" апостолът има предвид не само различните видове несвети страсти, из- броени В 5 cm., но и различните Видове зла омраза, които той се готви да изб- рои. Гневът е силен дух на неприязън или враЖдебност, на отмъстителност и твърда омраза. Яростта е много по-сил- на форма на гняв, вклк>чващ евентуално и буйни външни изблици. Злобата е зло- Желателно отношение към друг чоВек, имащо за цел да нанесе Вреда на негоВа- та личност или репутация. Тя е неразум- на антипатия, която кара човека да се радва, когато другият страда. Хулата тук означава оскърбително говорене или груб и невъздърЖан език. Тя означава да се караш на някого злонамерено и на- хално. Срамното говорене Вклкочва изразява- не с неприличен език, или използване на мръсни и непристойни думи и изрази. ТоВа е позорно и мръсно говорене. В този списък от грехове апостолът засяга най- напред мотивите и постепенно преми- нава на действията. Язвителността за- почва като подбуда В човешкото сърце и след това се изявява под различните форми, които апостол Павел описва. 3:9 В 9 cm. апостолът Всъщност каз- ва: „Нека състоянието ви да съответс- тва на вашето полоЖение. Вие сте съб- лекли вече стария човек: сега го събле- чете и на практика, като не се лъЖете един друг." ЛъЖата е едно от нещата, които принадлеЖат към стария човек, и затова няма никакво място в Живота на БоЖието дете. В Живота си ние всеки ден се изкушаваме да изопачаваме исти- ната. ТоВа би могло да стане, като укри- ваме в данъчните документи част от информацията за доходите си, като пре- писваме на изпит и дори като преувели- чаваме подробностите В някой разказ. ЛъЖата става двойно по-сериозна, кога- 188 Колосяни 3 mo нараним другия човек с лъЖливо
твърдение или когато създадем В него лъЖливо Впечатление. 3:10 Ние не само сме съблекли стария чоВек, но сме и „облекли новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал". Също както стари- ят чоВек е Всичко онова, което ние сме били като синоВе на Адам с покварената ни природа, така новият човек е описа- ние на нашето ново полоЖение като Бо- Жии деца. Има ноВо творение и ние сме нови създания. Целта на Бога е този нов човек да расте и да прилича Все повече и повече на Господ Исус Христос. Ние ни- кога не трябва да се задоволяваме с нас- тоящите си постиЖения, а Винаги тряб- Ва да се стремим към целта да ставаме все по-съобразни на Спасителя. Той е на- шият пример и правило на Живот. В един бъдещ ден, когато ще застанем пред Христовото съдилище, ние ще бъдем съ- дени не толкова според това до каква степен нашият Живот е бил по-добър от Живота на другите, а според това докол- ко той е приличал на Живота на Самия Господ Исус. „БоЖият образ не се ВиЖда Във форма- та на нашето тяло, а в красотата на но- вородения ни ум и сърце. Светостта, л1обовта, смирението, кротостта, вни- манието и прощението — Всичко тоВа съставлява небесния характер." (Всекид- невни белеЖки на Библейското друЖес- тво) 3:11 В новото творение, за което го- вори апостолът, няма грък или 1одеин, обрязан или необрязан, варварин, скит, роб или свободен, а Христос е всичко и във всичко. Националните, религиозни- те, културните и социалните различия нямат никакво значение. Що се отнася до полоЖението им пред Бога, Всички вярващи са на едно и също ниво. Същото това отоншение трябва да се възприеме и от всяко местно събрание. Това не означава, че в църквата няма никакви различия. Някои имат дарбата на ебангелизатори, други на пастири, а трети на учители. Някои мъЖе са ста- рейшини В църквата, а други — дякони. Така че този стих не заличава слуЖебни- те различия. Също така не трябва да се смята, че гореизброените различия са заличени и в света. Светът все още прави разлика меЖду грък и к>деин. Тук под „грък" трябва да разбираме езическите народи изобщо. Светът прави разлика и меЖду обрязан и необрязан. В НЗ тези две по- нятия се използват обикновено за евре- ите и езичниците съответно. Но тук те биха могли да се отнасят до самия ри- туал, който се практикува от еврейския народ и се пренебрегва от езичниците. В света Все още има „варвари" (некул- турни хора) и „скити". Тук тези две по- нятия не се противопоставят едно на друго. Скитите също са били Варвари, но те са били най-дивите и най-Жестоките Варвари. И последното противопоста- вяне е меЖду роби и свободни. Свободни са онези хора, които никога не са били в робство, а са били родени на свобода. За християнина тези светски различия вече нямат никакво значение. Това, което на- истина има значение, е Христос. Той е всичко за вярващия и е във всичко. Той е и центърът, и периферията на христи- янския Живот. Епископ Райл заявява тази истина много смело: „Тези три думи —„Христос е Всичко" —представляват същността и сърцето на християнството. Ако нашите сърца наистина могат да ги приемат, ще бъде добре и за нашите души... Много хора от- делят на Христос някакво място в сво- ята религия, но не и мястото, което Бог е предназначил да бъде запълнено от Него. За техните души Христос не е „всичко във всичко". Не! За тях освен Христос трябва да има и нещо друго — като нап- ример Христос и църквата, ши Христос и тайнствата, или Христос и Неговите специално ръкоположени слуЖители, или Христос и тяхното собствено покаяние, или Христос и тяхната собствена добро- 189 Колосяни 3  та, или Христос и техните собствени
молитви, или Христос и тяхната собс- твена искреност и милосърдие, на които те на практика поверяват душите си. "19 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|