Уилиям макдоналд о м
:14 Но Въпреки Всичко ПаВел Желае филипяните да знаят, че са направили
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Македония, нито една църква не е вляз- ла във връзка с
- 4:16 Дори и
- Епафро- дит, е
- „...моят Бог..."
- X. Заключителни поздрави (4:21 —23) 4:21
- IV. Историческа обстановка и тема
- „до сбети- те и верни братя 6 Христа, които са в Колос".
- „които са 6 Колоса".
- „Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа."
- „благодат и мир". „Благо- дат"
4:14 Но Въпреки Всичко ПаВел Желае филипяните да знаят, че са направили добре, като са взели участие В неговата скръб. Под „участие" Вероятно трябва да се разбират парите, които те са му изпратили, докато е бил В затвора. 4:15 В миналото филипяните са се от- личили особено много в благодатта на даването. По време на ранното слуЖе- ние на Павел, когато той е излязъл от Македония, нито една църква не е вляз- ла във връзка с него и не му е помогнала финансово освен тази на филипяните. Наистина е забелеЖително да се Види начинът, по който тези незначителни на глед подробности са записани в без- ценното БоЖие слово, за да останат за- винаги. С това Словото иска да ни нау- чи, че когато даваме на Господния слуЖи- тел, Всъщност даваме на Господа. Гос- под се интересува от всяка подробност. Той запомня всяко малко нещо, което е направено като за Него, и Го ВъзнаграЖ- дава с добра мярка, натъпкана, стърсе- на и препълнена. 4:16 Дори и когато апостолът е бил в Солун, филипяните са му изпращали по- мощ за неговите нуЖди един и два пъти. Очевидно тези вярващи се стояли тол- кова близко до Господа, че Той е могъл да ги насочва дори и в тяхното даване. Све- тият Дух е влоЖил В техните сърца то- вара на гриЖата за апостол Павел и те са отговорили на призива, като са му из- пратили помощ един и два пъти, т. е. два пъти. Когато си спомним колко кра- тък е бил престоят на Павел В Солун, ВиЖдаме, че тяхната помощ е била наи- стина значителна. 4:17 Този стих ни помага да видим още по-ясно какъв неегоистичен човек е апос- тол Павел. Той много повече се радва на техния плод, отколкото на техния пода- рък. Много повече копнее за плода, кой- то се умноЖава за сметка на филипяни- те, отколкото да получи финансова по- мощ от тях. И наистина, когато се да- ват пари за Господа, става точно така. Всички пари „се записват" в „счетовод- ните книги" на Господа и ще бъдат въз- върнати стократно в един бъдещ ден. Всичко, което ние имаме, принадлеЖи на Господа. ЗатоВа, когато даваме нещо за Него, ние Всъщност Му даваме това, което така и така Му принадлеЖи. Християните, които спорят дали да да- ват или да не дават десятък, всъщност показват едно голямо неразбиране. Дава- нето на десятък (една десета част) от доходите е било дадено като заповед на израилтяните, Живеещи под закона, като минималното количество, което те са били длъЖни да gaßam. Във века на благодатта ние не трябва да се питаме „Колко трябва да дам за Господа?", а „Колко смея да задърЖа за себе си?" Християнинът трябва да Желае да Жи- вее пестеливо и Жертвоготовно, за да моЖе да дава Все по-голяма част от сво- ите доходи за делото на Господа, така че да няма хора, които погиват, защото не са чули Христовото благовестие. 4:18 Когато Павел казВа „...получих всичко и имам изобилно", той няма пред- вид „...всичко... без изклк>чение", а „всич- ко... от което имахнуАда". За нас, които ЖиВеем В консуматорското общество на двадесети Век, е странно да чуем, че един Господен слуЖител не проси пари, а точно обратното — казВа, че има дос- татъчно и дори изобилно. Безкрайните християнски кампании за събиране на средства в наши дни представляват мерзост в очите на Бога и опозоряват Христовото име. Те са напълно излиш- ни. Хъдсън Тейлър каза веднъЖ: „ Когато БоЖията работа се върши по БоЖията Воля, никога няма да й липсват БоЖиите средства." Бедата днес е там, че ние не правим разлика меЖду работата за Бога и работата на Бога. Напълно е възмоЖ- но човек да работи нещо, което се нари- ча християнско слуЖение и което моЖе изобщо да не бъде по БоЖията воля. Там, където има изобилие от пари, Винаги съ- ществува много голяма опасност от за- 152 Филипини 4  почване на мероприятия, които не носят
печата на боЖестВеното одобрение. Нека още веднъЖ цитираме Хъдсън Тей- лър: „Това, от което трябва да се стра- хуваме, не са недостатъчните средства, а средствата, придобити по нечестен начин." Дарението, изпратено от филипяните с л1обоВ и донесено на ПаВел от Епафро- дит, е описано като „благоуханна ми- ризма, Жертва приятна, благоугодна на Бога". Има само още едно място, къде- то тези думи се използват, и то за да опишат Самия Христос (Еф. 5:2). ПаВел дава много Висока оценка на Жертвого- тоВната помощ от филипяните, като описва какво означава тя за Бога. Тя се издига като благоуханна Жертва към Него, която е не само приятна, но и бла- гоугодна. ВъВ връзка с това ДЖаует ни предла- га следния коментар: „Колко огромни могат да бъдат пос- ледствията от едно внимание, което из- глежда дребно на вид! Ние сме си лшсли- ли, че помагаме на един бедняк, а всъщ- ност сме разговаряли с един Цар! Предс- тавяли сме си, че благоуханието на наша- та жертва е изпълнило въздуха само на съседския дом, а ето че е проникнало в ця- лата вселена. Предполагали слге, че сме показали загриженост само към един Па- вел, а откриваме, че сме служили на него- вия Спасител и Господ. "22 4:19 ТоВа е моЖе би най-обичаният и най-известният стих в цялата глава. Обърнете Внимание, че това обещание идва непосредствено след едно описание на Вярно настойничество. С други думи, тъй като филипяните са дали от своите материални средства на Бога — дотол- кова, че дори прехраната им е била заст- рашена —то Бог ще снабди всяка тяхна нуЖда. Колко е лесно да се извади този стих от контекста и да се използва като удобна възглавничка от онези хрис- тияни, които с готовност харчат ог- ромни пари за себе си и рядко мислят за БоЖието дело: „Няма страшно. Какво- то и да става, Бог ще снабди всяка ваша нуЖда." И макар да е вярно, че Бог наистина снабдява нуЖдите на СВоите хора, moßa обещание се отнася с особена сила за оне- зи, чието участие 8 даването за Хрис- тос е Вярно и всеотдайно. Те наистина никога няма да изпитат нуЖда. Не един път е било подчертавано, че Бог снабдява нуЖдите на Своите хора не от Своите богатства, а според Своите богатства в слава в Христос Исус. Ако един милионер даде на някое дете един долар, той ще дава от СВоите богатс- тва. Но ако даде сто хиляди долара за нещо, което наистина си заслуЖава, той ще дава според СВоите богатства. Начи- нът, по който Бог снабдява нашите нуЖ- ди, е според Неговите богатства в сла- ва в Христос Исус! Има ли нещо по-голя- мо от тях! Уилиямз нарича 19 cm. „получаване на чек от банката на вярата": „...моят Бог..." — името на Банкера „...ще снабди..." — обещанието за изп- лащане на чека „...всяка ваша нузкда..." — стойност- та на чека „...според Своето богатство..." — ка- питалът на банката „...в слава..." — адресът на банката „...в Христос Исус"—подписът върху чека, без който той няма стойност.23 4:20 Мисълта за изобилната БоЖия гриЖа пораЖда в апостола Желание да възхвали Бога, което той не моЖе да сдърЖи. Това е подходящ начин за изразя- ване на благодарността на всяко БоЖие дете, което всеки ден изпитва милости- вата БоЖия загриЖеност — не само В снабдяването на материалните му нуЖ- ди, но и в даването на ръководство, В по- магането срещу изкушенията и В съЖи- Вяването на западащия му молитвен Жи- вот. X. Заключителни поздрави (4:21—23) 4:21 Когато си представя как Вярващи- те седят заедно и слушат написаното 153 Филипяни 4  от него Писмо, ПаВел не моЖе да не поз-
драви всеки светия в Христос Исус и да не изпрати поздрави от братята, кои- то са с него. 4:22 Споменаването на императорс- кия дом ни принуждава да изпитваме към този стих особена обич, макар и пър- воначално да сме били готови да се разг- неВим. Кои са тези хора от дома на Не- рон, за които става въпрос тук? МоЖе би това са само някои войници, които е трябвало да пазят апостол Павел и ко- ито са били спасени чрез негово слуЖе- ние? МоЖе би са роби или свободни хора, които са работели в двореца? Или този израз вкл1очва някои магистрати от римското правителство? Сега не мо- Жем да каЖем със сигурност кои са тези хора, но моЖем да каЖем, че този стих е една прекрасна ил1острация на истина- та, че и християните като гущерите могат да се промъкват навсякъде — дори и в царските палати (Пр. 30:28)! Благовестието не познава граници. То моЖе да проникне и през най-здраВите стени. МоЖе да хване корени точно сред онези, които се стремят да го изкоре- нят. Да, истина е, че и портите на ада няма да надделеят на църквата на Исус Христос! 4:23 Павел завършва Посланието със своите характерни поздрави. Благодат- та блестеше на първата страница на това Писмо и сега я намираме да блести и на последната. От изобилието на чо- вешкото сърце говори устата. Сърцето на Павел изобилства с най-великото нещо през всички векове—БоЖията бла- годат чрез Христос, и затова никак не е чудно, че тази скъпоценна истина изти- ча през всяка „пора" на неговия Живот. Пол Рийс ни предлага следното заклкоче- ние: „Току-що най-Великият от човеците е написал своето най-топло Писмо. Зада- чата на лЬбовта е приклЪчена. Денят е завършил. Веригата Виси на ръката на апостола. Войникът стои и го пази. Но нищо! Духът на Павел е свободен! Умът му е чист! И сърцето му свети! На следващата сутрин Епафродит тръгва за филипи!"24 154 филипяни — Крайни белеЖки  Крайни белезкки
155 филштяни — Библиография Библиография
Erdman, С. R., Tfie Epistle of Paul to the Philippians, Philadelphia: Westminster Press, 1928. Gifford, Е. Н.,
London: Hodder & Stoughton, 1897. Jowett, J. H.,
London: Andrew Melrose, 1909. Kelly, William,
London: G. Morrish, n. d. Kennedy, H. A. A., „Philippians," The Expositor's Greek Testament, Vol. Ill, Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1961. King, Guy H., Joy Way, London: Marshall, Morgan & Scott, 1954. Meyer, F. B.,
Grand Rapids: Kregel Publications, 1979. Rees, Paul,
Westwood, N. J.: Fleming H. Revell Co. 1959. Strauss, Lehman, Devotional studies in Philippians. Neptune, N. J.: Loizeaux Bros. Publishers, 1959. Vine, W. E.,
London: Oliphants, 1955. 156 Посланието на апостол Пабел към колосяните „Да навлезеш в това Послание, да размишляваш върху неговите боговдъховени мисли, облечени в боговдъхновен език, да позволиш на светлината и силата на тези мисли да изпълнят душата ти и да моделират ^кивота ти, означава да се обогатиш както за времето, така и за вечността." Р. Ленски Въведение I. Уникално място в канона Повечето от Писмата на Павел са били
Но макар че градът, където е било из- пратено това Писмо, не е бил особено ваЖен, самото Писмо е много ваЖно. Заедно с Йоан 1 и Евреи 1, Колосяни 1 представлява най-прекрасното описание на абсолютната боЖественост на на- шия Господ Исус Христос. Спокойно мо- Жем да каЖем, че високата оценка на не- говата стойност наистина не е преуве- личена, тъй като в доктринално отно- шение то има фундаментално значение за цялото християнско учение. Писмото също така съдърЖа богати наставления върху християнските взаи- моотношения, култовата религия и християнския Живот. II. Авторство Полозкителните свидетелства за ав-
съмнения в това отношение. Особено силни са външните свидетелства. Сред онези, които цитират това Писмо, спо- менавайки често и името на Павел като негов автор, са Игнатий, Юстин Мар- тир, Теофил от Антиохия, Тертулиан и Ориген. Както Маркионският канон, така и Мураторианският канон приема, че Посланието до колосяните е автен- тично Павлово Писмо. Вътрешните свидетелства вклктват простия факт, че авторът на Послани- ето три пъти споменава името си (1:1, 23; 4:18). Самото съдърЖание на Писмо- то е в унисон с тези споменавания. Начи- нът на излоЖение на учението, последва- но от едно увещание за дълг, е също ти- пичен за апостола. Но моЖе би най-убе- дителното доказателство за автен- тичността на това Писмо е силната му връзка с Посланието до филимон, за ко- ето няма съмнения, че е написано от Па- вел. Петима от мъЖете, чиито имена се споменават в Посланието до филимон, се срещат и в Посланието до колосяни- те. Дори и такъв критик като Ренан е бил убеден от сходствата на това Пос- лание с Писмото до филимон, а той е имал съмнения относно неговото автор- ство. Аргуметите против авторството на Павел се позовават на речниковия със- тав, учението за Христос и явните асо- циации с гностицизма. Във връзка с реч- никовия състав на Колосяни трябва да каЖем, че в него наистина се използват нови думи на мястото на лкзбими Павло- ви думи. Самън, един консервативен бри- 157 Колосяни   тански изследовател от миналия Век, се
противопоставя много умело на този аргумент, като казВа: „Не мога да се съг- лася с предполоЖение, което казва, че чо- век, който пише ново съчинение, не тряб- ва да използва думи, които не е използвал в предишните си съчинения, от страх да не загуби своята идентичност.и1 Що се отнася до христологията на Колосяни, определено трябва да каЖем, че тя съв- пада с тази на филипяни и Йоан, и само онези, които Желаят да изкарат божес- твеността на Христос развитие от езичеството, появило се през Втори Век, могат да имат проблеми В това отно- шение. Колкото до гностицизма, ще използва- ме мнението на либералния шотландски изследовател Мофат, който смята, че ранният етап на гностицизма, предста- вен в Колосяни, е могъл спокойно да съ- ществува и през първи век.2 Следователно моЖем да каЖем, че aß- торстВото на Павел Върху Посланието към колосяните почива на твърда ос- нова. III. Датиране Като едно от „Затворническите Посла- ния" Колосяни е могло да бъде написано по време на двегодишния престой на апостола в затвора в Кесария (Деян. 23:23; 24:27). Но тъй като там Павел (един толкова признателен християнин) е Живял В дома на благовестителя Фи- лип, изглеЖда невероятно, че е пропуснал да спомене неговото име в това Писмо. Има предположения, че апостолът е бил известно време и в затвора в Ефес, но това изглеЖда още по-невероятно. Предпочитанията на изследователите за времето на написването на това Пос- лание клонят към средата на пърВото затваряне на Павел в Рим — около 60 г. сл. Хр. (Деян. 28:30,31). За щастие както винаги, така и сега, разбирането на тази книга не зависи от цялостното познаване на обстоятелст- вата, при които тя е била написана. IV. Историческа обстановка и тема Колос е бил град в провинция фригия — област, позната под името Мала Азия. Той се е намирал на десет мили източно от Лаодикия и на тринадесет мили Юго- източно от Иерапол (вЖ. 4:13). Отстоял е също така на около сто мили източно от Ефес, В началото на един проход В планинската Верига Кадмиан (тясна дол- чинка с дълЖина дванадесет мили) — една от спирките на Военния маршрут от Ефрат към западния сВят. Колос се е намирал на река Ликос, която тече на запад и скоро след като излезе от Лаоди- кия, се Влива В река Меандър. На това място потокът, който идва от топли- те извори на Иерапол, се съединява със студената река от Колос и затова Вода- та при Лаодикия е хладка. Иерапол е бил както балнеоложки, така и религиозен център, докато Лаодикия е била столи- цата на долината. Колос е бил по-голям град преди новозаВетното Време. Пред- полага се, че името му произхоЖда от ду- мата „colossus", сВързана с фантастич- ните форми на варовиковите образу- вания. Ние не знаем кога за пръВ път благо- вестието е стигнало до Колос, но знаем, че когато ПаВел е писал това Писмо, той Все още не се е бил срещал с Вярващи- те от този град (2:1). Обиковено се смя- та, че този, който е занесъл най-напред благата вест за спасението В Колос, е Епафрас (1:7). Много хора вярват, че той е повярвал чрез Павел по време на двего- дишния престой на апостола В Ефес. Фригия е била област В проконсулска Азия, а ние знаем, че Павел е бил Във Фри- гия (Деян. 16:6; 18:23), без обаче да е бил В Колос (2:1). Знаем също така от самото Писмо, че едно лъЖеучение, което по-късно стаВа известно в зрялата си форма като гнос- тицизъм, е започнало да заплашва църк- вата В Колос. Гностиците са се гордее- ли със своите знания (гр. gnosis). Те са твърдели, че притеЖават по-превъзход- 158 Колосяни  ни знания от апостолите, и са се опит-
вали да създадат Впечатлението, че чо- век не моЖе да бъде истински щастлив, ако не е въведен в по-дълбоките тайни на техния култ. Някои от гностиците са отричали ис- тината за човешката природа на Хрис- тос. Според тях „Христос" бил някакво боЖествено влияние, което било дошло от Бога и било слязло върху Човека Исус по време на Неговото кръщение. Освен това те са проповядвали, че Христос бил напуснал Исус точно преди Негово- то разпъване. В резултат на това — казвали те — Исус бил умрял, докато Христос не бил умрял. Някои разклонения на гностицизма са учели, че меЖду Бога и материята има- ло духовни същества, намиращи се на различни нива. Те са възприели това мне- ние като опит да обяснят произхода на злото. А. Т. Робъртсън дава следното пояснение: „Размишленията на гностиците зася- гат в самата си същност произхода на Вселената и съществуването на злото. Те приемат, че Бог е добър, но че въпреки това злото съществува. Според тяхна- та теория злото е присъщо на материя- та. И тъй като един добър Бог не би мо- гъл да сътвори зла материя, те измис- лят съществуването на йерархия от еманации, еони, духове и ангели, които за- емат различни нива меЖду Бога и мате- рията. Според тази идея първият еон е произлязъл от Бога, вторият —от пър- вия и т. н., докато се е появил един еон, който е достатъчно отдалечен от Бога, така че Бог да не бъде замърсен от създа- ването на зла материя и едновременно с това достатъчно близък, за да моЛе да свърши тази работа. "3 Някои от гностиците, които са вяр- вали, че греховността е присъща на тя- лото, са се отдавали на аскетизъм — система от действия, характеризираща се с лишения, отказ от удобства и дори самонаказване, като опит за достигане на no-висше състояние. Други са отива- ли В противоположната крайност, като са се отдавали на плътски удоволствия, казвайки, че тялото няма значение и че то не оказва никакво влияние върху ду- ховния Живот на човека! ИзглеЖда, че в събранието в Колос е имало следи и от две други заблуди: ан- тиномианизъм и 1одеизъм. Антиномиа- низмът е бил учение, според което човек, който Живее под благодат, не трябва да се самоконтролира, но е свободен да даде пълна воля на телесните си Желания и страсти. Старозаветният 1одеизъм пък се е изродил в система от формални це- ремонии, с които човек се е надявал да достигне праведност пред Бога. Заблудите, съществували в Колос, се срещат и в наши дни. Гностицизмът съ- ществува под различни форми В христи- янската наука, мормонизма, свидетели- те на Йехова, обединителната църква и други култови системи. Антиномианиз- мът е характерен за всички, които каз- ват, че тъй като сме под благодат, мо- Жем да Живеем както ни се иска. Първо- начално 1одеизмът е бил дадено от Бога откровение, чиито форми и ритуали са имали за цел да внушават духовни исти- ни по един образен начин, както това се виЖда от Посланието към евреите и от други места в НЗ. Постепенно обаче той се е превърнал в една система, коя- то отдава по-голямо значение на сами- те форми, отколкото на тяхното съ- дърЖание, пренебрегвайки по този начин духовното им значение. Той има своето съответствие в многото религиозни системи, които проповядват, че човек моЖе да заслуЖи БоЖието благоволение чрез своите собствени дела, пренебрег- вайки или отричайки грешното си състо- яние и необходимост от спасение единс- твено чрез Бога. В Посланието към колосяните апос- тол Павел се противопоставя много умело на всички тези заблуди, като по- казва славата на личността и делото на нашия Господ Исус Христос. 159 Колосяни 1  Toßa Послание показва удивителна
прилика с Писмото на Павел до ефесяни- те, без обаче да се повтаря. Посланието към ефесяните вшкда вярващите като едни, които са слоЖени да седят заедно с Христос в небесни места, а Посланието към колосяните описва вярващите на зе- мята, докато Христос, тяхната просла- вена Глава, е в небесата. Ударението в Ефесяни пада на факта, че вярващият е в Христос, докато Колосяни наблягат върху истината, че Христос е във вярва- щия, че Той е неговата славна надеЖда. Схема на изложението I. Докрината за превъзходството на
A. Поздрав (1:1,2) Б. Благодарението и молитвата на Па-
B. Славата на Христос като Глава на църквата (1:15—23) Г. СлуЖението, което е поверено на Павел (1:24—29)
опасността от философия, законни- чество, мистицизъм и аскетизъм (2:1—23)
В Ефесяни вниманието е насочено към църквата като „Тялото" на Христос, пълнотата на Този, Който изпълва всич- ко във всички (Еф. 1:23) — оттук и уда- рението върху единството на Христо- вото тяло. В Колосяни 1 се набляга осо- бено силно върху истината за Христос като Глава на църквата и необходи- мостта да се дърЖим здраво за Нея (2:18,19), като Му се подчиняваме. Чети- ридесет и четири от 155-те стиха в Ефесяни са подобни на стихове, които се намират и в Колосяни. II. Дългът на вярващия към превъзход- ния Христос (3 и 4 гл.) A. Новият Живот на вярващия: събли- чането на стария и обличането на новия човек (3:1—17) Б. Подходящото поведение за членове- те на християнското домочадие (3:18—4:1) B. Молитвеният Живот на вярващия за членовете на християнското до- мочадие (4:2—6) Г. Поглед към някои от съработници- те на Павел (4:7—14)
Коментар I. Докрината за превъзходството на Христос (1 и 2 гл.) А. Поздрав (1:1,2) 1:1 В дните, когато е бил писан НЗ, е
вали власт да извършват чудеса (2 Кор. 12:12). В НЗ четем също така, че в опре- делени случаи, когато апостолите са по- лагали ръцете си върху вярващите, е бил даден Светият Дух (Деян. 8:15—20; 19:6). Днес в света няма апостоли в този смисъл на думата и е безмислено хората да казват, че са наследници на първите дванадесет апостоли. Текстът в Ефеся- ни 2:20 се разбира от много хора като указание, че делото на онези, които са притеЖавали дарбите на апостоли и пророци, е засягало главно основаването на църквата, за разлика от дарбите на благовестители, пастори и учители (Еф. 4:11), които продълЖават да действат и в тази диспенсация. 160 Колосяни 1  Проследявайки произхода на своето
апостолстВо, Павел заявява, че то му е било дадено с Бозкията боля (вЖ. също Деян. 9:15; Гал. 1:1). То не е занятие, ко- ето той е избрал сам за себе си или за ко- ето е бил обучен от човеци. Нито е пост, на който е бил назначен по човеш- ка запоВед. НегоВото апостолстВо не е „от човеци" (като източник), нито „чрез човеци" (като начин на получава- не). Точно обратното, той изпълнява ця- лото свое слуЖение със сериозното съз- нание, че Самият Бог го е избрал за апос- тол. По времето, когато Павел пише това Писмо, заедно с него е и брат Тимотей. Обърнете внимание на отношението на Павел към Тимотей — че в него няма ни- какви официалности. Както Павел, така и Тимотей са братя в Христос; в техни- те отношения няма и намек за някакВа йерархия, за различни рангове на църков- ни слуЖители с помпозни титли и отли- чително облекло. 1:2 Писмото е адресирано „до сбети- те и верни братя 6 Христа, които са в Колос". Това са две от лкзбимите обръ- щения, с които в НЗ се назовават всич- ки християни. Те са свети, защото са отделени от света за Бога, в резултат на което водят свят Живот. Обръщени- ето „верни братя" показва, че те са деца на един общ Баща чрез вяра в Гос- под Исус Христос, т. е. че те са вярва- щи братя и сестри. На други места в НЗ християните са наречени също така „ученици" и „вярващи". Изразът „6 Христа" говори за тяхно- то духовно полоЖение. В момента на спа- сението Бог поставя християните в Христос, като ги приема във Възлюбе- ния Си. От този момент нататък те вече имат Неговия Живот и Неговото естество. Бог вече не ги виЖда като деца на Адам или като паднали човеци, а ги виЖда В цялата приемлиВост на СВоя Собствен Син. Изразът „6 Христа" съ- дърЖа идеята за интимност, приемане и сигурност в много по-голяма степен, от- колкото който и да било човешки ум моЖе да я разбере. Географското место- полоЖение на тези вярващи е указано в израза „които са 6 Колоса". Наистина е съмнително дали някога щяхме да чуем за този град, ако в него не беше пропо- вядвано благовестието и ако нямаше спасени души. Сега Павел се обръща към светиите с лкюимия си поздрав: „Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа." Едва ли има други две думи, които да могат да изразят по-доб- ре благословенията на християнството, от думите „благодат и мир". „Благо- дат" е често срещан гръцки поздрав, а Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|