Уилиям макдоналд о м
„било че сме Живи, или че сме починали"
Изтегляне 12.36 Mb.
|
„било че сме Живи, или че сме починали". Някои изследователи смятат, че той оз- начава „било че сме Живи, или че сме по- чинали по време на Грабването". Те по- сочват, че по това време ще има gße ка- тегории Вярващи—едните, които са по- чинали В Христос, и другите, които Все още са Живи. Следователно тук Павел иска да каЖе, че независимо дали ще бъ- дем сред Живите или сред мъртвите по време на Христовото идване, ние ще Живеем заедно с Него. Християните, ко- ито умират, не губят нищо. Господ обяс- нява това на Марта: „Аз съм възкресе- нието и Животът; който вярва в Мен, * Според НВПБКДЖ. — Бел. на преВ. 232 ако и да умре (т. е. християнинът, кой- то умре преди Грабването), ще Живее (ще бъде Възкресен отсред мъртвите); и никой, който е Жив и вярва в Мен (т. е. вярващият, който е Жив по Време на Грабването), няма да умре до Века..." (Йоан 11:25,26). Според други „Живи, или... починали" означава „бдителни, или... светски". С други думи, Павел казва, че независимо дали сме духовно бдителни или по плът- ски безразлични към духовните неща, всички ние ще бъдем грабнати, за да срещнем Господа. Нашето външно спа- сение не заВиси от духовната ни бдител- ност през последните моменти на наше- то време на земята. Ако действително сме повярвали, ние ще Живеем заедно с Него, когато Той дойде отново — неза- висимо дали бодърстваме прави и Го ча- каме, или сме в легнало полоЖение и спим. Нашето духовно полоЖение ще определи нашите награди, но спасението ни зави- си единствено от вярата ни в Христос. ПоддръЖниците на второто мнение посочват, че думата, преведена като „Живи" в 10 cm., е същата като думата, преведена като „будни" в 6 cm. А дума- та, преведена като „починали", е изпол- звана и в 6 и 7 cm. със значението „безчув- ственост към небесните неща, включва- що пригаЖдане към света" (Вайн). Но тя не е същата дума, използвана в 4:13,14, 15 със значението на „смърт"14. 5:11 Като гледаме на едно толкова ве- лико спасение и като обичаме един тол- кова велик Спасител, и като Живеем в светлината на Неговото скорошно ид- ване, ние трябва да се насърчаваме един друг, като се поучаваме, увещаваме и си даваме пример, и да се изграЖдаме Взаи- мно с БоЖието слово и с лк>бяща гриЖа. Заради истината, че ще Живеем заедно с Него тогава, ние трябва да моЖем да Живеем заедно в дух на разбирателство и взаимна помощ сега. 1 Солунци 5  Б. Различни увещания към светиите
(5:12—22) 5:12 МоЖе би старейшините на солунс- ката църква Вече са порицали онези, кои- то са спрели да работят и са подтикВа- ли и други да правят същото. Вероятно обаче мързеливците не са се отнесли достатъчно сериозно към тяхното мъмрене, което до голяма степен обяс- нява moßa уВещание към Водачите и Во- дените от тях християни. Когато ПаВел моли светиите да приз- нават онези, които се трудят меЖду тях, той иска им да каЖе, че те трябва да уваЖават и да се подчиняват на свои- те духовни водачи. Това става ясно от думите „ваши настойници в Господа и ваши увещатели". Старейшните са по- довчари на БоЖието стадо. Те носят отговорността да го поучават, управля- ват и предупреждават. Този стих е един от многото стихове В НЗ, който показва, че апостолските църкви никога не са били ръководени от един-единствен човек. Във всяко събра- ние е имало група от старейшини, които са пасели местното стадо. Както обяс- нява Дени: „ Солунската църква не е била ръководе- на от един-единствен президент или цър- ковен слуакител в съврелгенния смисъл на тази дума, който да притежава изклЬ- чителните права върху управлението. Ръ- ководството на църквата е било повере- но на много хора. "15 Отсъствието на еднолично управле- ние обаче не оправдава присъствието на всеобщо управление. Християнското събрание не трябВа да бъде демокрация, а аристокрация—управление на най-спо- собните. 5:13 Старейшините слуЖат като представители на Господа. Тяхната ра- бота е БоЖията работа. Поради тази причина към тях трябва да се отнасяме с голямо уВаЖение и лк)бов16. Увещанието „Живейте мирно по- мезкду си" не е Вмъкнато тук случайно. Във Всички царкВи проблем номер едно сред християните е проблемът с взаим- ното разбирателство. Всеки Вярващ притеЖава достатъчно неща от плът- та в себе си, за да успее да провали която и да е местна църква. Единствено кога- то получаваме сили от Духа, ние моЖем да развием л1обов, смирение, търпимост, неЖност, сърдечност и простителност, които са абсолкнпно необходими за мира. МоЖе би една по-конкретна запла- ха за мира, срещу която Павел ни предуп- реЖдава тук, е обособяването на отдел- ни групи около чоВешки Водачи. 5:14 ИзглеЖда, че този стих е отпра- вен към духовните водачи на събрание- то. Той им казва как да се отнасят към братята, които създават проблеми. Те трябва:
Що се отнася до текста на този стих според ПБКДЖ: „Насърчавайте сла- боумните", Окенга отбелязва следно- то: „Дори и думата да означаваше „слабоумните", ние пак трябва да ги утешаваме. Често пъти тези хора разбират, когато се проповядва благо- вестието. " Още повече че това е една похвала за благовестието и за христи- янската църкВа — има поне едно мяс- то, където тези хора намират съчув- ствие, лк)бов и Внимание. 3. Да поддърЖат слабите, т. е. да пома- гат на онези, които са слаби духовно, морално или физически. Най-вероятно 233 1 Солунци 5  основното значение на това увещание
е духовното и морално подпомагане на онези, които са слаби ВъВ Вярата, ко- ето, разбира се, не означава, че ние не трябва да им помагаме и финансово. 4. Да бъдат търпеливи към всички: да показват добродетелта на дълготър- пението, когато другите ги дразнят или нервират. 5:15 Като се обръща сега към христи- яните изобщо, Павел забранява Всяка ми- съл за отмъщение. Естествената реак- ция на всеки човек е да отвърне на удара с удар и на злото със зло. Но християни- нът трябва да бъде в такоВа общение с Господ Исус, че да отвърне на злото по свръхестествен начин. С други думи, той инстинктивно трябва да показва внимание и лк>бов не само към другите вярващи, но и към неспасените. 5:16 Радостта моЖе да бъде постоян- ното състояние на християнина дори и при най-враЖдебни обстоятелства, тъй като източникът и обектът на негова- та радост е Христос, както и Онзи, Който управлява Всички обстоятелст- ва. МеЖду другото, „винаги се радвай- те" е най-краткият стих в Библията на гръцки език, докато „Исус се просълзи" е най-краткият стих в Библията на анг- лийски език. 5:17 Молитвата трябва да бъде пос- тоянното състояние на християнина, което не означава, че той трябва да изостави всички свои обичайни задълЖе- ния и да се отдаде изцяло на молитва. Той моЖе да се моли на определено вре- ме, но моЖе да се моли и извън това вре- ме, когато тоВа е необходимо, и моЖе също така да се наслаЖдаВа на непрекъс- нато общение с Господа чрез молитва. 5:18 Да благодари на Бога трябва да бъде за християнина най-естественото нещо. Ако ние ВярВаме на текста В Рим- ляни 8:28 , то тогава трябва да моЖем да хвалим Господа по всяко време, при всички обстоятелства и за всичко, сти- га, когато правим това, да не извинява- ме греха. Тези три добри заповеди са наречени „постоянният устав на църквата". Те представляват БоЖията воля за нас в Христос Исус. Изразът „в Христос Исус" ни напомня, че Исус Христос е про- повядвал тези неща по време на Своето земно слуЖение, бидейки Живото въплъ- щение на това, което е проповядвал. Чрез поучение и личен пример Господ Исус Христос ни е открил БоЖията воля за радостта, молитвата и благодаре- нието. 5:19 Следващите четири стиха са пос- ветени главно на поведението на вярва- щите в събранието. Да угасяваме Духа, означава да заду- шаваме работата Му сред нас, да Го ог- раничаваме и да Му пречим. Грехът уга- сява Духа. Традициите Го угасяват. Из- мислените от човека правила и наредби за обществено поклонение Го угасяват. Разединението също Го угасява. Някой е казал: „Студенината, презрението, мъл- чанието, преднамереното незачитане са едни от нещата, които могат да угася- ват Духа доста успешно. Същото прави и студената критика." Райри казва, че Духът се угасява винаги когато Негово- то слуЖение се задушава както в отдел- ния чоВек, така и В църквата като цяло. 5:20 Ако свърЖем този стих с предиш- ния, тогава моЖем да каЖем, че ние уга- сяваме Духа, когато презираме пророку- ванията. Така например един млад брат би могъл да направи някое не особено кра- сиво изказване на обществено място. Когато го критикуваме така, че да се засрами в свидетелстването си за Хрис- тос, ние угасяваме Духа. В първичния си, новозаветен смисъл „пророкувам" означава „говоря БоЖието слово". Боговдъхновените слова на про- роците са запазени за нас в Библията. В един вторичен смисъл „пророкувам" оз- начава „изявявам БоЖиите слова така, както са заявени в Библията". 5:21 Ние трябва да проверяваме това, което чуваме, и да дърЖим здраво само онова, което е добро, праведно и истин- 234 1 Солунци 5   но. Критерият, чрез който изпитваме
Всяка проповед и поучение, е БоЖието слово. Там, където Духът има сВобода да говори чрез различни братя, има опас- ност от злоупотреба. Но угасяВането на Духа не е начинът за избягване на този проблем. Както е казал д-р Дени: „Една от най-крещящите нуЖди на съв-
Според А. Т. Пиърсън в пасаЖа от 16 до 22 cm. са описани седем разположения на ума на християнина:
IV. Заключителни поздрави към солунците (5:23—28) 5:23 Сега Павел се моли за освещението на християните. Източникът на това осВещение е Бог на мира, а неговият об- хват се съдърЖа в думата „напълно", ко- ято означава „Всяка част на Вашето съ- щество". Някои проповедници използват този стих в християнското слуЖение, за да докаЖат доктрината за светостта или цялостното освещение, според която вярващият моЖе да стане съвършено без- грешен още в този ЖиВот. Но ние смята- ме, че Павел няма предвид това, когато се моли: „А Сам Бог на мира да ви осве- ти напълно." Той не се моли за пълно из- чезване на грешната природа, а за осве- щение, което да се разпростре върху вся- ка част на тяхното същество — дух, душа и тяло. О  свещението
В НЗ има четири етапи на освещение — преди обръщението, позиционно, прак- тическо (или нарастващо) и съвършено.
235 1 Солунци 5    mo слово (Йоан 17:17; 2 Кор. 3:18).
Това практическо освещение е процес, който трябва да продълЖи, докато вярващият Живее на тази земя. Вяр- ващият никога няма да достигне съ- вършенство или безгреишост на земя- та, но винаги трябва да се стреми към тази цел. 4. Съвършеното освещение се отнася до окончателното състояние на вярва- щия в небето. Когато отиде в небе- то, за да бъде с Господа, вярващият ще бъде в морално отношение като Господа—напълно и съвършено отде- лен от греха (1 Йоан. 3:1—3). А пазването на солунците. Това запазване трябва да вклктва целия човек, тоест неговия дух, душа и тяло. Обърнете вни- мание на реда на изреЖдането на отдел- ните елементи, от които се състои чо- векът. Човекът винаги поставя тялото на първо място, като казва „тялото, ду- шата и духа". Бог Винаги поставя духа на първо място, като казва „духа, душата и тялото". В първоначалното творение първото място е било на духа, а послед- ното — на тялото. Грехът е обърнал този ред и сега човекът Живее за тяло- то и пренебрегва духа. Когато се молим един за друг, ние трябва да следваме биб- лейския ред и да постаВяме духовното благосъстояние над физическите нуЖди. От този и други стихове става ясно, че ние сме тристранни същества. Ду- хът е онази част, която ни прави способ- ни да общуваме с Бога. Душата е свърза- на с нашите емоции, Желания, усещания и предразположения (Йоан 12:27). А тя- лото е сградата, в която обитава наша- та личност (2 Кор. 5:1). Всички наши части имат нуЖда да бъ- дат запазени непокътнати, тоест ця- лостни и здрави. Един изследовател беше описал цялостните нуЖди на чоВе- ка от запазване, както следва: 1. Духът трябва да бъде запазен от: (а) Всичко, което би могло да го оскВерни (2 Кор. 7:1); (б) Всичко, което би мог-
2. Душата трябва да бъде запазена от: (а) зли мисли (Мат. 15:18,19; Еф. 2:3); (б) плътски Желания, които ВраЖду- ват против нас (1 Петр. 2:11); и (в) разпри и разцепления (Евр. 12:15). 3. Тялото трябва да бъде запазено от: (а) осквернение (1 Сол. 4:3—8) и (б) зли употреби (Рим. 6:19). Някои казват, че неспасените хора ня- мат дух, позовавайки се Вероятно на факта, че те са духовно мъртви (Еф. 2:1). Това обаче не означава, че те нямат никакъв дух, а че те са мъртви по отно- шение на връзката си с Бога. Техните ду- хове биха могли да бъдат съвсем Живи, що се отнася до връзката с окултния свят например, но да са абсол1отно мър- тви спрямо Бога. Ленски отправя към нас следното пре- дупреЖдение: „Много хора се задоволяват с частич- но християнство, докато някои области от техния зкивот остават свързани със света. Апостолските предупреждения непрекъснато проникват в най-отдалече- ните кътчета на нашето естество, така че нито едно от тях да не остане неочистено. По-нататък молитвата продълЖава с искането БоЖието освещение и запаз- ване да се разпростре върху всяка със- тавна част от личностите на солунци- те, така че вярващите да бъдат без по- рок при пришествието на нашия Гос- под Исус Христос. Това, изглеЖда, сочи към Христовото съдилище, което след- ва Грабването. Тогава ще бъде направен преглед на Живота, слуЖението и свиде- телството на християнина, вследствие на което той или ще бъде награден, или ще претърпи загуба. 236 1 Солунци 5     5:24 Както научихме ß 4:3, БоЖията
Воля е нашето осВещение. Бог ни е призо- вал най-накрая да застанем без недоста- тък пред Него. И тъй като е започнал moßa дело В нас, Той ще го и заВърши (фил. 1:6). Онзи, Който ни призовава, е верен на СВоето обещание. 5:25 ЗаВършбайки cßoemo Писмо, Па- Вел казВа на светиите да се молят за него. Той никога не престава да има нуЖ- да от молитвата на своите братя и сес- три. Така трябва да бъде и с нас. Когато преставаме да се молим за другите вяр- ващи, ние изпадаме В грях. 5:26 След това апостолът заръчва да поздравят всички братя със свята це- лувка. По онова време святата целувка е била общоприет поздрав. В някои стра- ни и досега се смята, че мъЖете могат да целуват само мъЖе, а Жените — само Жени. Има и страни, където е прието мъЖете и Жените да се целуват помеЖ- ду си. Но тъй като в много случаи това е довело до злоупотреби, налоЖило се е да се изостави тази практика. Целувката не е дадена от Господа като единствена форма на поздраВяВа- не, нито е проповядвана от апостолите като задълЖителен поздрав. Библията е дала мъдро разрешение на въпроса, като е позволила и други форми на поздравява- не в общества, където целувката моЖе да доведе до сексуално разпускане. Бо- Жият Дух се стреми да ни предпази от такива нередности, като изрично под- чертава, че целувката трябва да бъде свята. 5:27 Сега апостолът се обръща с една сериозна заръка към солунците, като ги заклева да прочетат това Послание на всичките свети20 братя. Тук трябва да бъдат отбелязани две неща:
Дени ни предлага следното мъдро зак- л1очение: „Няма постшкение В мъдростта или в добротата, което благовестието да скрие за някой човек. И няма по-сигурен знак за безверието и измамата В дадена църква от това да се образуват привиле- гировани кръгове или малцинства, да се възпрепятства свободното четене на Светото Писание и да се избират места от Словото, така че не всичко, което то съдърЖа, да бъде достъпно на всички бра- тя. "21 Обърнете Внимание, че В пасаЖа от 25 до 27 cm. са ни дадени три клкта към ус- пешния християнски характер: (1) мо- литвата (25 cm.); (2) лЬбовта към бра- тята и сестрите, която е свързана с об- щението (26 cm.); и (3) четенето и изу- чаването на словото (27 cm.). 5:28 И най-накрая Писмото завършва с характерния поздрав на Павел, който започна своето Първо послание към со- лунците с благодат и сега го завършва със същото поЖелание. За апостола християнството е благодат отначало докрай. Амин. 237 1 Солунци — Крайни белеЖки   Крайни белезкки
238 1 Солунци — Библиография  Библиография
(1 и 2 Солунци) Buckland, A. R.,
Philadelphia: The Union Press, 1908. Buckland, A. R.,
Philadelphia: The Union Press, 1909. Denney, James,
New York: George H. Doran Company, n.d. Eadie, John, A Commentery on the Greek Text of the Epistles of Paul to the Thessalonians, London: MacMillan, 1877. Frame, James E. A., Critical and Exegetical Commentary the Epistles of Paul to the Thessalonians, ICC, New York: Chas. Scribner's Sons, 1912. Hogg, C. F. and W. E. Vine, The Epistles of Paul the Apostle to the Thessalonians, London: C. A. Hammond, 1953. Kelly, William, Elements of Prophecy, London: G. Morrish, 1976. Morrish, Leon, The Epistles of Paul to the Thessalonians, TBC, Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Company, 1957. Morrish, Leon, The First and Second Epistles to the Thessalonians, NIC, Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Company, 1957. Wood, George Robert Harding, St. Paul's First Letter, London: Herat E. Walter Ltd., 1952. 239 Второто послание на апостол Пабел към солунците „Както и В Първото си послание, апостолът не започва веднага даразглеЖда проблема с грешката, а подготвя сърцата на светиите постепенно и всестранно, така че да изяви истината и да заклейми грешката веднага след като я изобличи. Това е пътят на божествената благодат и мъдрост: изправяне на сърцето, а не просто отстраняване на грешката или злото." Уилиям Кели Въбедение I. Уникално място в канона ТоВа малко Писмо съдърЖа истини, кои-
II. Авторство Външните доказателства на Второто послание към солунците са дори по-убе- дителни от тези на Първото послание. За него свидетелстват не само Поли- карп, Игнатий и Юстин, но и Иреней, който го цитира по име, а така също и фактът, че то е вкл1очено както в Мар- кионския пролог, така и в Мураторианс- кия канон. Тъй като е доста кратко, Посланието не съдърЖа толкова много вътрешни до- казателства като 1 Солунци, но то го допълва и му съответства до такава степен, че много малко изследователи се колебаят да приемат авторството на Павел. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|
постолът също така се моли за за-