Уилиям макдоналд о м



страница22/70
Дата23.07.2016
Размер12.36 Mb.
#2666
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   70

3:12 В 10 cm. Павел каза, че ние сме об-
лекли нобия чоВек. Сега той ни gaßa и ня-
колко практически указания как можем
да правим moßa ВъВ Всекидневния си жи-
Вот. Най-напред той се обръща към ко-
лосяните с думите „Богкии избрани".
ТоВа показва факта, че те са били избра-
ни от Бога В Христос още преди основа-
ването на света. Божията избираща
благодат е една от тайните на божес-
твеното откровение. Писанието ясно
заявява, че в Своя суверенитет Бог е из-
брал човека да принадлежи на Христос.
Ние не вярваме, че Бог някога е избрал
някого да бъде осъден. Подобно учение е
чуждо на Писанието. Но както вярваме
в истината за избиращата Божия благо-
дат, така вярваме и в истината за чо-
вешката отговорност. Бог не спасява
хората против тяхната воля. Същата
Библия, която казва „избрани по Божие-
то предузнание", казва също и „всеки,
който призове Господното име, ще се
спаси".

След това Павел нарича колосяните


„свети и 6ъзлк>бени". „СВети" означава
осветени или отделени (същата дума
като „светии") за Бога от света. Ние
сме свети по положение и трябва да бъ-
дем свети и на практика в нашия живот.
Тъй като сме обекти на Божията лкзбоВ,
тя ни дава желание да бъдем угодни на
Бога по всякакъв начин.

Сега Павел описва християнските доб-


родетели, които ние трябВа да облечем
като дреха. Милосърдието говори за
сърдечно съчувствие. Благостта говори
за неегоистичен дух на оказване помощ
на другите. Това е едно отношение на
обич и доброжелателство. Смирението
говори за скромност, за готовност да за-
емаш по-ниски места и да оценяваш дру-
гите по-високо от себе си. Кротостта
не означава слабост, а сила да се отре-

чеш от себе си и да се отнасяш с благост


към Всички хора. Вайн казва така:

Общоприето е мнението, че един чо-


век MOike да бъде кротък само когато е
безсилен. Но Господ е бил кротък, въпре-
ки че е имал на разположение безкрайна-
та БоЖия сила. Противоположното на
кротостта са самоувереността и себе-
лЬбието. Кротостта означава спокойс-
твие на духа, който не е нито приповдиг-
нат, нито потиснат, просто защото
изобщо не е отдаден на егоистичното
„аз"на човека."20

Ако можем да определим смирението


като „отсъствие на Всякаква гордост",
то кротостта би могла да се определи
като „отсъствие на Всякаква страст".
Дьлготърпението пък означава издър-
жане и търпелиВост, когато към теб се
отправят различни предизвикателства
и обиди. То съчетава вниманието към
другите с твърдостта В страданията.

3:13 Претърпяването един на друг
описва поносимостта, която ние тряб-
Ва да показваме към грешките и особе-
ностите в характерите на нашите бра-
тя и сестри. Когато един човек живее с
други хора, той неизбежно ще открие в
тях недостатъци. Ние много често има-
ме нужда от Божията благодат, за да
свикнем с индивидуалните особености
на другите хора, както и те—с нашите.
Но този стих ни казва, че ние трябва да
си претърпяваме и да си прощаваме
един на друг, ако някой има оплакване
против някого.
Има много малко разног-
ласия, които не биха могли да се разре-
шат изклктително бързо, ако се спазват
тези заповеди. Ние трябва да прощава-
ме на другите, когато ни засегнат. Чес-
то пъти в такива случаи чуваме следно-
то оплакване: „Но как, та нали той ме е
обидил..." Да, но именно това е ситуаци-
ята, при която ние сме призовани да
простим. Ако другият човек не ни е оби-
дил, няма да има нужда да прощаваме. В
случая, когато ние обидим някого, тряб-
ва да отидем при него и да го помолим да
ни прости. Претърпяването предполага,

190

Колосяни 3

че не трябва да се обшкдаме,а прощава-
нето — че не трябва да таим обидата в
себе си. Едва ли има по-голям стимул за
прощение от думите, които намираме в
този стих: „...както Господ е простил
вам, така прощавайте и вие." Как ни е
простил Господ? Той ни е простил, без да
има никакво основание да ни прости. Та-
ка трябва да простим и ние. Той ни е
простил, без да исква нищо от нас. Така
трябва да простим и ние. Когато пра-
вим това, ние трябва да следваме нашия
благословен Господ както по отношение
на начина, така и по отношение на обх-
вата.

3:14 Тук Павел говори за л!обовта ка-
то за връхна дреха или колан, който
свързва всички останали добродетели в
едно, за да образува съвършенството.
Под нейно въздействие всички черти на
християнския характер стават симет-
рични. ВъзмоЖно е човек да изяви някои
от гореспоменатите добродетели, без
да има лк>бов 6 сърцето си. Затова тук
Павел изрично подчертава, че това, ко-
ето вършим, трябва да бъде вършено с
истински дух на лк>бов към братята и
сестрите. Нашите действия не трябва
да бъдат вършени с неЖелание или недо-
волство, а родени от сърдечна обич.
Гностиците мислят, че знанието е
това, което „свързва всичко в съвър-
шенство", но Павел казва, че не знание-
то, а лк)бовта „свързва всичко в съвър-
шенство".


3:15 В нашите сърца трябва да господ-
ства Христовият мир*. Ако ние не сме
сигурни относно правотата на дадено
нещо, трябва да си зададем следните
въпроси: „Ще има ли полза от него за
мира?" и „Ще имам ли мир в сърцето си,
ако го извърша?"

Този стих е особено полезен в случаи-


те, когато търсим водителство от
Господа. Ако Господ наистина Желае да
извършиш дадено дело, то Той съвсем си-

* В някои ръкописи „БоЖият мир". — Бел. на


преВ.

гурно ще ти даде мир за това. Ако ти ня-


маш този мир, не трябва да го вършиш.
Някой е казал: „Неяснотата относно из-
вършването на дадено нещо е указание,
че не трябва да го вършим."

Христос ни е призовал да се наслаЖда-


ваме на Неговия мир както като индиви-
ди, така и в църквата. Не пренебрегвай-
те значението на втората част на сти-
ха: „...за който бяхте и призвани в едно
тяло..." Ние бихме могли да се наслаЖда-
ваме на мира и като Живеем изолирано
от всички други християни. Но това не
е целта на Бога. Той е дал на хората се-
мейството, за да не бъдат сами. Според
БоЖието намерение ние трябва да се съ-
бираме в местни църкви. И макар че Жи-
веенето с други християни моЖе да пос-
тави на изпитание нашето търпение,
Бог по този начин развива в християни-
на добродетели, които не моЖе да развие
по никакъв друг начин. Затова ние не
трябва нито да бягаме от отговорност
в местното събрание, нито да се отказ-
ваме от нея, когато сме засегнати, а
трябва да Живеем в съвместно съЖител-
ство с другите вярващи и да им помага-
ме с всичко, което правим или казваме.

И бъдете благодарни." Това увеща-


ние се повтаря много често в Писания-
та на Павел и за това сигурно има осно-
вателна причина: БоЖият Дух сигурно
смята, че благодарността е много ваЖ-
но нещо. Ние вярваме, че това наистина
е така! Благодарността е ваЖна не само
за духовния Живот на човека, но и за фи-
зическото му благосъстояние. Неотдав-
на лекарите откриха това, което Писа-
нията ни казват от много отдавна—че
веселото, благодарно разполоЖение на
ума оказва благотворно въздействие
върху тялото и че загриЖеността, по-
тиснатостта и оплакването увреЖдат
здравето на човека. Обикновено ние мис-
лим за благодарността като за нещо, ко-
ето се определя от непосредствени обс-
тоятелства, но в този стих Павел по-
казва, че тя е добродетел, която тряб-
ва да се култивира. Ние сме отговорни

191

Колосяни 3

ga бъдем благодарни. От Всички хора на
света ние имаме най-много за какво да
благодарим (ср. с Второзак. 33:29). Проб-
лемът не е В липсата на основания за бла-
годарност, а В егоистичните ни сърца.

3:16 ВъВ Връзка с пунктуацията на 16
cm. има различни мнения. В оригиналния
език, на който е бил написан НЗ, не е съ-
щестВуВала пунктуация, така че значе-
нието на стих като този се определя до
голяма степен от мястото на препина-
телинте знаци. Ние предлагаме следна-
та пунктуация: „Нека Христовото сло-
во да се вселява във вас богато; с пълна
мъдрост се учете и се увещавайте един
друг с псалми, химни и духовни песни,
като пеете на Господа с благодат в сър-
цата си" (Преработка „Верен").

И така, В този случай стихът би мо-


гъл да се раздели на три обособени час-
ти. Първата ни казВа, че ние трябВа да
даВаме на Христовото слово да се вселя-
ва В нас богато. Тук под „Христовото
слово" трябВа да разбираме поученията
на Христос В Библията. Когато ние на-
сищаме сърцата и умовете си с НегоВо-
то свято слово и се стремим да му се
подчинявами Във всекидневния си Живот,
тогава Христовото слово се чувства
действително „у дома" в нашите сърца.

Втората идея е, че ние трябва да се


учим и да се увещаваме един друг с пъл-
на мъдрост. Всеки християнин има от-
говорност към своите братя и сестри в
това отношение. Ученето е свързано с
учението, докато увещаванетос дъл-
га. Ние сме длъЖни да споделяме с наши-
те братя и сестри знанието си Върху
Библията и да се стремим да им помага-
ме с практически и благочестиви съве-
ти. Когато ученето и увещаването са
съчетани с мъдрост, има по-голяма Ве-
роятност да бъдат приети, отколкото
когато говорим със сила, но без мъдрост
и без лкзбов.

И третото нещо е, че с псалми, хим-


ни и духовни песни ние трябва да пеем
на Господа с благодат в сърцата си.
Псалмите са боговдъхноВени мисли, съб-

рани В Библията под формата на книга,


позната под същото заглавие („Псал-
ми"), които са част от поклонението на
Израел. Химните, от друга страна, са
обикновено песни на поклонение и хвала,
които са отправени към Бог Отец или
към Господ Исус Христос, като нап-
ример:

Исусе, мисълта за Теб

изпълва сърцето ми със сладост.

Но колко по-сладко е да Видя

Твоето лице
и да се наслаждавам


на Твоята благост.

(Предполагаем автор:


Bernard of Clairvaux.)

Химните не са боговдъхновени В съ-
щия смисъл като псалмите. Духовните
песни са свързани с религиозната поезия,
описваща християнския опит. Ето при-
мер за една такава песен:

Какъв огромен мир изгубваме!
Колко излишни болки търпим!
И Всичко това защото не казваме
на Бога онова, което ни боли.

ДЖоузеф Скривън

Като използваме тези различни видо-
ве песни, ние трябва да пеем на Господа
с благодат или с благодарение в нашите
сърца. МоЖе би тук е добре да се каЖе, че
християнинът трябва да проявява бди-
телност към музиката, която пее или
слуша. Голяма част от така наречената
„християнска музика" днес е лека и по-
върхностна. Преобладаващата част от
нея е абсолкзтно противоположна на
Библията, като едновременно с това е
толкова близка на светската поп- и рок-
музика, че е истински позор за името на
Христос.

16 cm. е много подобен на пасаЖа в Ефе-


сяни 5:18, 19, където се казВа: „И не се
опивайте с вино, следствието от което
е разврат, но изпълвайте се с Духа и раз-
говаряйте се с псалми и химни, и духовни

192

Колосяни 3

песни, kamo пеете и Възпявате Господа
В сърцето си." Разликата меЖду този па-
саЖ и Колосяни 3:16 е, че Вместо да каЯсе
„Изпълвайте се с Духа", Павел казва:
„Христовото слово да се вселява във
вас богато." С други думи, както изпъл-
ването с Духа, така и изпълването с Бо-
Жието слово е необходима предпоставка
за един радостен, полезен и плодотворен
ЖиВот. Ние няма да се изпълваме с Духа,
ако не сме наситени с БоЖието слово, а
изучаването на БоЖието слово няма да
бъде резултатно, ако не предоставим и
най-вътрешното си същество на управ-
лението на Светия Дух. Не бихме ли мог-
ли тогава да закл!очим, че да бъдеш из-
пълнен с Духа, означава да бъдеш изпъл-
нен с БоЖието слово? Това не е някакво
тайнствено, емоционално преЖивяване,
а всекидневно хранене с Писанията, раз-
мишляване върху тях, подчиняване на
тях и ЖиВеене според тях.

3:17 17 cm. ни gaßa едно всеобхватно
правило, което ни помага да преценява-
ме поведението си като християни. Мла-
дите хора днес срещат особени труднос-
ти, когато трябва да решат дали да из-
вършат дадено нещо, или не. Този стих,
когато непрекъснато го носим в памет-
та си, моЖе да се окаЖе клкзч към разре-
шаването на много от тези проблеми.
Големият Въпрос, чрез който трябВа да
подлагаме на проверка всяко наше реше-
ние, трябВа да бъде: „Мога ли да направя
тоВа 8 името на Господ Исус Христос?"
ТоВа ще Му донесе ли слаВа? Мога ли да
очаквам, че ще бъде благословено от
Него? Бих ли могъл да го върша в момен-
та на Неговото второ идване? Забеле-
Жете, че на тази проверка трябва да от-
говорят както думите, които говорим,
така и делата, които вършим. Подчине-
нието на тази заповед облагородява це-
лия ни ЖиВот. Когато християнинът се
научи да Върши всичко като за Господа и
за Неговата слава, той ще стане носи-
тел на една скъпоценна тайна. И още
ВеднъЖ апостолът добаВя думите:
»—благодарящи чрез Него на Бога

Отца." Благодарим Ти, благодарим Ти,
БоЖе, от Все сърце Ти благодарим! ТоВа
е едно Вечно задълЖение на онези, които
са спасени по благодат и са определени за
небесните дворове.

Б. Подходящото поведение за
членовете на християнското
семейство (3:184:1)

Сега Павел ни предлага серия от настав-


ления за членовете на християнското се-
мейство. Тези наставления се съдърЖат
в пасаЖа, който продълЖаВа до 4:1. Сред
тях има съВети за съпругите и съпрузи-
те, за децата и родителите и за слуги-
те и господарите. Отначало тоВа пре-
минаване на Павел от проблемите, с ко-
ито досега се е занимавал, към такива
обикновени теми на еЖедневния Живот
моЖе да изглеЖда малко странно, но
всъщност е много ваЖно.

Християнското домочадие

Бог гледа на семейството като на един


много ВаЖен фактор В християнския Жи-
вот. Известната поговорка „Ръката,
която лк)лее лк>лката, управлява и све-
та" съдърЖа много повече истина, от-
колкото изглеЖда на пръв поглед. Семей-
ната единица е създадена от Бога, за да
моЖе да бъде запазена голяма част от
това, което наистина струва нещо в
този Живот. Колкото по-малко внима-
ние се отдаВа на семейството, толкова
по-бързо се разпада нашата цивилизация.
Първото Писмо на Павел към Тимотей
ни показва по един особен начин, че Бог е
определил семейния Живот като средст-
во за развитие на духовни качества и че
дори годността на един християнин за
Водачество В църквата се определя от
одобрения му характер В дома.

Следващите точки ни предлагат ня-


кои от основните водещи принципи за
Живота на християнското семейство.
Когато изследваме този пасаЖ, ние

193

Колосяни 3

трябва добре да съзнаваме следните ня-
колко „трябва":

  1. Християните трябва да имат семеен
    „олтар", т. е. всеки ден време, В кое-
    то семейството да се събира за чете-
    не на Светото Писание и за обща мо-
    литва.

  2. Бащата трябва да има най-голям ав-
    торитет в семейството и трябва да
    го упраЖнява с мъдрост и лк>бов.

  3. Съпругата и майката трябва да раз-
    бере, че нейната главна отговорност
    пред Бога и пред семейството е учас-
    тието й в семейния Живот. Като
    цяло, не е разумно съпругата да рабо-
    ти вън от дома си, но това правило,
    разбира се, има и изклк>чения.

  4. Съпругът и съпругата трябва бъдат
    пример за благочестие на своите деца.
    Те трябва да бъдат единодушни по
    всички въпроси, вклкзчително и кога-
    то наказват децата, ако това е необ-
    ходимо.

  5. Семейството трябва да се поддърЖа.
    Много е възмоЖно родителят да бъде
    толкова погълнат от работата си,
    от социалните си задълЖения и дори
    от християнското си слуЖение, че де-
    цата да започнат да страдат от лип-
    сата на обич, другарство, наставле-
    ние и наказание. Много родители са
    признавали с мъка непокорното пове-
    дение на своя син или дъщеря: „И като
    се занимаваше слугата ти, той се из-
    губи" (3 Царе 20:40).

  6. Има три основни правила по отноше-
    ние на възпитанието на децата. Ни-
    кога не ги наказвайте, когато сте раз-
    гневени. Никога не ги наказвайте нес-
    праведливо. Никога не ги наказвайте,
    без да обясните причината за това.

  7. Добре е децата да се научат да носят
    ярема си още от малки (Плач. 3:27), да
    бъдат дисциплинирани в труда и да
    приемат отговорност, а така също и
    каква е истинската стойност на па-
    рите.

  8. Но най-много от всичко родителите
    християни трябва да избягват да хра-

нят амбиции по отношение на своите
деца по светския, плътския начин, а
непрекъснато да издигат пред тях
примера със слуЖението на нашия
Господ като най-изгодния начин на
Живот. За едни това моЖе да означа-
ва целодневна работа на мисионерско-
то поле, за други — слуЖене на Госпо-
да в едно светско занятие. Но и в два-
та случая работата за Господа тряб-
ва да има главно значение. Независимо
дали сме вкъщи или на работа, или къ-
дето и да било другаде, ние трябва да
съзнаваме факта, че представляваме
нашия Спасител, така че всяка наша
дума и действие да бъдат достойни за
Него и да бъдат наистина направлява-
ни от Него.

3:18 Първото наставление на апосто-
ла е насочено към Лените. В него те би-
ват увещавани да се подчиняват на мъ-
Жете си както прилича 6 Господа. Спо-
ред боЖествения план мъЖът е главата
на дома. Дългът на Жената е да се под-
чинява на своя мъЖ. Тя не трябва нито
да господства над него, нито да го води,
а да следва бодителството му винаги,
когато това не й налага да прави комп-
ромис със своята вярност към Христос.
Има, разбира се, случаи, когато Жената
не моЖе едновременно да се подчини на
мъЖа си и да остане вярна на Христос.
В такива случаи предимство има вер-
ността и към Господ Исус. Този стих по-
каз ва, че в семействата, в които съпру-
гата християнка има муден и колеблив
съпруг, тя трябва да му помогне да зае-
ме полагаемото му се място В дома,
Вместо тя да го заема като по-умна от
двамата.

3:19 Красотата, която крие равнове-
сието на БоЖието слово, е наистина впе-
чатляваща. Апостолът не спира своите
увещания със съветите към Жените, а
продълЖава по-нататък, за да ни пока-
Же, че мъзкете също имат отговорност.
Те трябва да обичат своите Жени и да
не се огорчават против тях. Ако ние

194

Колосяни 3

следвахме тези прости правила, много
от проблемите в семейния Живот щяха
да изчезнат и семействата щяха да бъ-
дат много по-щастливи В Господа.
Всъщност нито една Жена не би била
против да се подчинява на съпруг, който
истински я обича. ЗабелеЖете, че тук ни-
къде не се казба за съпруга, че трябва да
накара Жена си да му се подчинява. Ако
тя не прави това, той трябва да предс-
тави този проблем пред Господа. Подчи-
нението трябва да дойде доброволно от
нейна страна, както е подобаващо В Гос-
пода.

3:20 Децата получават увещание да се
покоряват на родителите си във всич-
ко, защото това е угодно на Господа.
През Всички Векове семействата са били
споявани от два прости принципа — ав-
торитета и подчинението. Тук вшкдаме
втория принцип. ЗабелеЖете, че това
подчинение трябва да бъде „във всичко".
ТоВа означава не само В приятните не-
ща, но и в онези, които сами по себе си не
са толкова приятни.

Децата християни, чиито родители не


са спасени, често пъти биват поставяни
в трудно полоЖение. Те искат да бъдат
верни на Господа и едновременно с това
родителите им отправят към тях изис-
квания, които поставят на изпитание
тази вярност. Като цяло ние смятаме,
че ако децата почитат родителите си,
то и Бог на Свой ред ще почете тях. До-
като Живеят в дома на своите родите-
ли, децата имат да изпълняват едно съв-
сем определено задълЖение. Разбира се,
те не трябва да правят нищо, което
моЖе да се противопостави на поучени-
ята на Христос, но обикновено и никой
не изисква от тях такова нещо. Често
пъти от тях се иска да избършат нещо,
което моЖе да им изглеЖда неприятно,
но ако то не е явно неправилно или греш-
но, могат да се съгласят да го извършат
като за Господа. По този начин децата
могат да бъдат добро свидетелство
пред родителите си и да се опитат да ги
спечелят за Господа.

3:21 Бащите не трябва да дразнят де-
цата си, за да не се обезсърчават. Ин-
тересно, че този съвет е отправен към
бащите, а не към майките. Дали това не
означава, че бащата се намира В по-голя-
ма опасност да изпадне в тази грешка,
отколкото майката? Кели предполага,
че майките са по-склонни да разглезват
децата си от бащите.



Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница