Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „Вни- мавай в слуЖбата, която си приел от Господа — да я изпълниш."
- „Благодат да бъде с бас. Амин."
- I. Уникално място 6 канона
- IV. Историческа обстановка и теми
- Павел
- Тимотей
- Благо- датта
- Благодатта
- „нашия" пред името „Отец" 3 . II. Личните отношения ме*ду Павел и солунците (1:2—3:13)
- „пред Нашия Бог и Отец".
- „със Светия Дух." Тази сила е била произведена от Светия Дух. И е дошло (3) „...с голяма
- „И вие станахте подраЖатели на нас и на Гос- пода."
4:17 Архип трябва да внимава 6 служ- бата, която е приел от Господа, и да я изпълни. Тук отново не се казва изрично за каква точно слузкба става въпрос. Много хора вярват, че Архип е бил син на Филимон и че е работел дейно в църква- та в Колос. Този стих може да придобие много голямо значение за всеки от нас, ако си представим, че ние сме Архип и че Божият Дух казва именно на нас: „Вни- мавай в слуЖбата, която си приел от Господа — да я изпълниш." Всеки един от нас е получил някаква служба от Гос- пода и един ден ще трябва да даде отчет за изпълненението й. 4:18 Сега апостолът взима перото в собствената си ръка, за да напише зак- лючителния поздрав, който започва с езическото му име Павел. Сигурно кога- то е правел това, веригите на ръцете му са пречели много на писането му, което го е накарало да каже на колосяните: „Помнете оковите ми." „Звукът от скърцането на перото и дрънченето на Веригите, с който завър- шва това Паслание, показва, че оковите на проповедника не могат да възпрат Божието слово."23 Накрая апостолът завършва Послани- ето с думите: „Благодат да бъде с бас. Амин." А. Т. Робъртсън казва следното: „Няма по-богата дума от думата „бла- годат", защото тя съдърЖа В себе си ця- лата БоЖия лЬбов, изявена чрез дара на БоЖия Син за нас. "24 Амин. 201 Колосяни — Крайни белеЖки  Крайни белезкки
за постоянно, както човек се наета- 22) нява да Живее в собствения си дом.
рази условието, което авторът или говорителят имат предвид. Тук съ- Ьзът „ei" в съчетание с глагола в изявително наклонение „epimenete" е условие от първи клас (Павел прие- ма за дадено, че те ще останат). (1:23) Pridham, further documentation unavailable. (2:2) Alfred Mace, further documentation unavailable. (2:9) Marvin Vincent, Word Studies in the New Testament, 11:906. (2:14) F. B. Meyer, Critical and Exegetical Handbook To the Epistles to the Philippians and Colossians, New York: Funk and Wagnalls, 1884, p. 308. (2:18) В критическия текст отри- цателната частица „не" е изпусна- та, но произтичащото значение е почти същото. Няма значение дали те действиелно са видели нещо или не, защото и двете идват от плът- та. (3:2) Robertson, Intellectuals, p. 149. (3:2) F. B. Hole, Paul's Epistles, Volume Two. p. 105. (3:11) J. C. Ryle, Holiness, pp. 436.455. (3:12) W. E. Vine, Expository Dictionary of New Testament Words, p. 56. (4:2) Guy King, Crossing the Border, p. 111. (4:16) От друга страна, тъй като Павел е прекарал в Ефес три години, той е познавал толкова много хора там, че би било рисковано да избере няколко от тях, без да засегне дру- гите. (4:1S) New Bible Commentary, p. 1051. (4:18) Robertson, Intellectuals, p. 211. 202 Колосяни — Библиография   Библиография
(Върху Посланията към колосяните и филимон) Carson, Herbert M., The Epistles of Paul to the Colossians and Philemon, Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1960. English, E. Schuyler, Studies in the Epistle to the Colossians, New York: Our Hope Press, 1944. Erdman, Charles R.,
Philadelphia: Westminster Press, 1933. King, Guy,
London: Marhall, Morgan & Scott, 1957. Lightfoot, J. B.,
Grand Rapids: Zondervan Publishing House, reprint of 1879 edition by MacMillan. Maclaren, Alexander,
London: Hodder and Stoughton, 1888. Nicholson, W. R.,
Grand Rapids: Kregel Publications, 1903. Peake, Arthur S., „Colossians," The Expositor's Greek Testament, Vol. 3, Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1961. Robertson, A. T., Paul and the Intellectuals, Nashville: Sunday School Board of the Southern Baptist Convention, 1928. Rutherford, John, St. Paul's Epistles to the Colossae and Laodicea, Edinburgh: T. & T. Clark, 1908. Sturz, Richard,
Thomas, W. H. Griffith, Studies in Colossians and Philemon, Grand Rapids: Baker Book House, 1973. Vine, W. E.,
London: Oliphants, 1955. 203 ПърВото послание на апостол ПаВел към солунците „В сравнение с всички останали Писма на Павел това Послание се характеризира с най-много простота, неЖност, обич... и отсъствие на всякаква полемика." У. Греъм СкродЖи ВъВедение I. Уникално място 6 канона Обикновено първата книга на Всеки ав- тор се оценява изклк>чително високо за- ради особената й изразителност и нада- реност. Спокойно моЖем да каЖем, че Първото послание към солунците е и първото боговдъхновено Писмо на Па- вел, фактът, че по време на краткия си престой В Солун апостолът е успял да предаде огромен обем християнско уче- ние на вярващите от този град, се вшк- да по големия брой докрини, които той обсъЖда 6 това Писмо и които вече са известни на солунците. Днес евнагелските християни твърдо вярват и очакват както Грабването, така и Второто пришествие на Хрис- тос, но това не винаги е било така. Въ- зобновяването на интереса към тази доктрина, особено чрез писанията на ранните братя от Великобритания (1825—1850), се основава до голяма сте- пен на Първото послание на апостол Па- Вел към солунците. Без това кратко Писмо ние бихме били уЖасно ощетени по отношение на разбирането на различ- ните страни на истината за връщането на Христос. II. Авторство На практика автентичността на Пър- вото послание към солунците като Пис- мо на Павел не се отрича от нито един изследовател на Библията. Доказател- ствата в подкрепа на тази теза са на- пълно достатъчни, „освен ако — както казва ДЖ. Е. фрейм — човек не реши да nocmaßu под съмнение или самото съ- ществуване на ПаВел, или оцеляването на неговите Писма."1 Външни доказателства за авторство- то на Павел могат да се намерят в писа- нията на Поликрап, Игнатий и Юстин, а така също и В Маркионския и в Мурато- риянския канон (ранни сборници от хрис- тиянски писания, единият от които е еретически, а другият—ортодоксален). Вътрешните доказателства Вклкзчат факта, че Посланието е написано на ха- рактерния за ПаВел език, както и отно- шението на автора като един лк>бящ ду- ховен баща. Позоваването на историчес- ките събития съответства на описани- ето в Деянията на апостолите. Авто- рът на два пъти споменава името си, като се нарича Павел (1:1 и 2:18). III. Датиране Първото послание към солунците е било написано в Коринт по време на осемна- десетмесечния престой на Павел в този град, скоро след идването на Тимотей (1 Сол. 3:6; 2:17). Тъй като се смята, че Га- лион (Деян. 18) е започнал да изпълнява длъЖността си на проконсул В началото на лятото на 51 г. сл. Хр., моЖе да се предполоЖи, че Павел е пристигнал в Ко- ринт в началото на 50 г. сл. Хр. и скоро след това е написал Първото писмо до солунците. Почти всички изследователи определят периода на написване на тази книга като началото на 50-те години, който за по-сигурно би могъл да се конк- ретизира като 50 или 51 г. сл. Хр.—само 205 1 Солунци   gßagecem години след Възнесението на
нашия Господ. IV. Историческа обстановка и теми Светлината на благовестието си проби- ва път В тъмнината на Солун по Време на първото мисионерско пътешествие на апостол Павел (Деян. 17:1—10). След освобождаването си от затвора във филипи Павел и Сила тръгват за Со- лун през Амфиполис и Аполония. По оно- ва време Солун е стратегически град както в търговско, така и в политичес- ко отношение. Верен на своите принци- пи, Павел отива най-напред в еврейската синагога, където посочва, че Месия трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите, като се позовава на Старо- заветните Писания, и заявява, че Исус от Назарет е обещаният Месия. Той прави това в продължение на три събо- ти. Някои от евреите се убеЖдават и застават на страната на Павел и Сила като Вярващи християни. Освен тях се обръщат много от гръцките прозелити и голям брой от по-видните Жени в гра- да. В този момент избухВа бурна ВраЖ- дебна реакция. НеповярВалите к>деи съ- бират някои мързеливци от пазара, за да подбудят народа към бунт, и обграЖдат къщата на Ясон, където са отседнали Павел и Сила. След като не успяват да намерят двамата проповедници в къща- та, извличат Ясон и няколко други вяр- ващи и ги завеЖдат пред градоначални- ците (политарсите) с обвинението, че са обърнали света с главата надолу. По този начин те, без да искат, отправят към тях една похвала. Освен това те обиняват християните в организиране- то на заговор за свалянето на императо- ра чрез издигането на друг Цар — Исус. Това става причина за голяма тревога сред политарсите, които решават да поискат гаранция от Ясон и другарите му, като най-вероятно им заповядВат да накарат гостите си да напуснат града. Така Ясон и другите християни са осво- бодени. Братята християни от Солун реша- ват, че е най-разумно проповедниците наистина да напуснат града, и затова ги изпращат през нощта за Берия. Забележителното е, че след като за- минават, Павел и Сила оставят след се- бе си едно общество от вярВащи, които са толкова здраво настаВени 6 учението на вярата, че не се огъват под теЖест- та на преследванията, дошли върху тях. От текста в Деян. 17:2 лесно бихме мог- ли да заклкочим, че Павел и неговите дру- гари престояват в Солун само три събо- ти. Но това би могло да бъде само вре- мето на тяхното проповядване В сина- гогата. Те са могли да прекарат дори три месеца В града. Писмата на апосто- ла до солунците показват, че тези Вяр- Ващи са познавали много добре христия- нското учение, което не би могло да ста- не само за три или четири седмици. От Берия Павел отива в Атина (Деян. 17:15), където научава за преследването на солунските християни. Апостолът се опитва да отиде отново при тях, но Са- тана му попречва (1 Сол. 17:18), затова решава да им изпрати Тимотей (3:1, 2). Тимотей донася на ПаВел окураЖителни ноВини (3:6—8), което cmaßa noßog за на- писването на това Писмо. В него апос- толът защитава своето слуЖение от хули и нападки, призовава вярващите да се отделят от преобладаващата липса на морал В обществото, поправя непра- вилната представа за състоянието на умрелите в Христос, смъмря онези, кои- то са престанали да Живеят в очакване на Христовото идване, и подтиква све- тиите да уваЖаВат духовните си во- дачи. Една от най-ваЖните теми В 1 Солун- ци е завръщането на Господ Исус. То се споменава най-малко по веднъЖ във вся- ка една от петте му глави. Сравнявайки отделните споменавания, Г. Р. Хардинг прави следното закл1очение: „В християнина, който очаква завръ- щането на Господ Исус, няма място за: (1) идоли в сърцето (1:9,10); (2) лентяйс- 206 1 Солунци 1   тво в слуЖението (2:9, 19); (3) разцепле-
ния в събранието (3:12, 13); (4) потисна- тост на ума (4:13—18) и (5) грях в Живо- та (5:23)."2 Схема на изложението
A. Препоръчителното отношение на ПаВел към солунците (1:2—10) Б. Преглед на слуЖението, посланието и поведението на ПаВел В Солун (2:1—12) B. Преглед на начина, по който солун- ците откликват на благовестието (2:13—16) Г. Обяснението на ПаВел за неуспешни- те му опити да отиде отново В Со- лун (2:17—20) Д. Мисията на Тимотей В Солун (3: 1—10)
(3:11—13) III. Практически увещания (4:1—5:22) A. ОсВещението, което изпълнява Бо- Жията воля (4:1—8) Б. Лк>боВта, която мисли за другите (4:9,10) B. Животът, който слуЖи като свиде- телство за външните хора (4:11,12) Г. НадеЖдата, която утешава вярва- щите (4:13—18) Д. Господният ден (5:1—11) Е. Различни увещания към светиите
IV. Закл1очителни поздрави към солун- ците (5:23—28) Коментар I. Поздрав (1:1) Писмото започва с имената на трима мъЖе, които са били обвинени, че са раз- мирили cßema. Обвинението е имало за цел да ги очерни, но на практика се е ока- зало похвала. Павел е авторът на това Послание. Сила и Тимотей пътуват едновременно с него и затова той споменава и техни- те имена В това Писмо. Вероятно Сила е същият онзи Сила, който е пял песни заедно с Павел В затВора Във филипи (Деян. 16:25). Тимотей е младият брат от Листра, който се е присъединил към Павел точно преди отпътуването му за Солун (Деян. 16:1). Писмото е написано до солунската църква в Бог Отец и Господ Исус Хрис- тос. Думата, която превеЖдаме като „църква", е била използвана по онова вре- ме във връзка с какъвто и да било вид събрание, затова Павел уточнява, че тук става Въпрос не за някакво езическо съб- рание, а за общество, което е свързано с Бог като Отец и Исус Христос като Господ. Поздравът „Благодат и мир..." съдър- Жа най-добрите благословения, на които моЖе да се наслаЖдава чоВек, който Жи- Вее от тази страна на небето. Благо- датта е незаслуЖената БоЖия милост ВъВ всяка страна на нашия Живот. Ми- рът е ненарушимото спокойствие, кое- то слуЖи като предизвикателство сре- щу теЖките и смазващи обстоятелст- ва на Живота. Благодатта е причината, а мирът — резултатът. ПаВел повта- ря* двойните боЖествени имена като съвместен източник на благослоВения- * В някои Версии, Вкл!очително и В НВПБК- ДЖ, поздравът продълЖаВа така: „Благодат и мир да бъде на Вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа." — Бел. на преВ. 207 1 Солунци 1    ma, като този път поставя притега-
телното местоимение „нашия" пред името „Отец"3. II. Личните отношения ме*ду Павел и солунците (1:2—3:13) А. Препоръчителното отношение на Павел към солунците (1:2—10) 1:2, 3 В своите молитви Павел винаги споменава и солунците. (Дали и ние по- казваме такава вярност в нашите мо- литви, като си спомняме всички наши братя и сестри в Христа?) Освен това, когато се моли, той никога не забравя да благодари, спомняйки си за тяхната ра- бота на вяра, труд на лк)бов и твър- дост на надезкдата. Работата на вяра вероятно се отна- ся най-вече до обръщението на солунци- те към Бога. Това описание на вярата като работа ни напомня за мястото, където някои хора питат Исус: „Какво да сторим, за да вършим БоЖиите дела?" А Исус им отговаря: „Това е Бо- Жието дело — да повярвате в Този, Ко- гото Той е изпратил" (6:28, 29). В този смисъл вярата е действие или дело. Тя обаче не е дело, чрез което човек спечел- ва някаква заслуга или похвала. Всъщ- ност тя е единственото дело, което чо- век моЖе да извърши, без да ограби от Христос Неговата слава като Спасител и без да отрече своето полоЖение на без- помощен грешник. Вярата е дело, в кое- то човек няма никаква лична заслуга; дело, с което творението признава своя Творец и грешникът — своя Спасител. Изразът „работа на вяра" също така Вкл1очва wAtuBoma на вяра, който повяр- валият започва да Живее след обръщени- ето. Освен тяхната работа на вяра Павел си спомня и техния труд на лкшов. Тру- дът на л]обов говори за слуЖението на солунците на Бога, мотивирано от л1о- бов към Господ Исус. Християнството не е Живот, който трябва да се Живее от лк)бов към дълга, а Личност, на която трябва да се слуЖи с лкзбов. Да бъдеш роб на Господ Исус е съвършената сво- бода, а „лкзбовта към Него прави робска- та работа боЖествена". В сравнение с лкзбовта изгодата е един евтин и безв- кусен мотив. Лк>бовта към Христос дава сили за такова слуЖение, каквото парите никога не могат да вдъхновят. Солунците са едно Живо свидетелство за този факт. И последно, Павел благодари за тяхна- та твърдост на надезкдата. Тази твър- дост говори за търпение и непоколеби- мост в очакването на Исус. Солунците са били подлоЖени на преследване зара- ди твърдото си стоене в Христос и са отвърнали на натиска с „Железен от- пор", както казва Филипс. Апостол Павел си спомня всичко това „пред Нашия Бог и Отец". Когато апос- толът влиза в БоЖието присъствие чрез молитва, той си спомня за духовното раЖдане и растеЖ на светиите и изказ- ва пред Бога своята благодарност за тяхната вяра, лк>бов и надеЖда. 1:4 Апостолът знае, че тези светии са били избрани от Бога още преди основа- ването на света. Как той е узнал това? МоЖе би чрез някакво свръхестествено видение? Не, той е узнал това от начи- на, по който те са приели благовести- ето. Доктрината за избирането4 означава, че Бог е избрал някои хора в Христос още преди основаването на света (Еф. 1:4). Тя не означава, че Той е избрал другите да бъдат осъдени. Ако най-накрая хора- та погиват, това става поради собстве- ния им грях и неверие. Същата Библия, която проповядва доктрината за боЖественото избиране, проповядва и доктрината за човешката отговорност или за свободния избор на човека. Бог прави едно всеобщо предло- Жение за спасение на всички хора от всич- ки краища на света. Всеки, който дойде при Христос, ще бъде приет веднага. Тези две доктрини — за избирането и за свободата на избора — са причина за 208 1 Солунци 1  непримирим конфликт 6 човешкия ум.
Но тъй като В Библията се съдърЖат и дВете доктрини, ние трябва да вярваме В тях дори когато не моЖем да ги съв- местим. Ние не знаем кои са избраните, зато- ва трябва да отнесем евангелието на це- лия свят. Грешниците не трябва да из- ползват учението за избирането като извинение за своето неверие. Ако те се покаят и повярват в Господ Исус Хрис- тос, Бог ще ги спаси. 1:5 Под „нашето благовестие" Павел няма предвид евангелие, което се разли- чава от евангелието на другите апосто- ли. Съдържанието на неговото еванге- лие е същото като тяхното: различни са само неговите носители. Солунците не са се отнесли към това послание като към една обикновена религиозна лекция. Те, разбира се, са го чули изречено с думи, но не само с думи. То е дошло до тях „със сила, със Све- тия Дух и с голяма увереност". Най-нап- ред то е дошло (1) „със сила." Евангели- ето е подействало В техния Живот със свръхестествена сила, произВеЖдайки изобличение за грях, покаяние и обръще- ние. Дошло е също (2) „със Светия Дух." Тази сила е била произведена от Светия Дух. И е дошло (3) „...с голяма увере- ност." Павел е проповядвал това посла- ние с твърда убеденост и солунците са го приели като БоЖие слово с голяма уве- реност. Резултатът от Всичко това В техния ЖиВот е пълната увереност на вярата. Сега Павел им напомня за своето соб- стВено поведение, докато е бил при тях. Той не само е проповядвал евангелието, но е и Живеел ЖиВот, съответен на него. Светият ЖиВот е най-добрата пропо- Вед. 1:6 ЗатоВа ПаВел моЖе да каЖе: „И вие станахте подраЖатели на нас и на Гос- пода." По човешки ние сме склонни да смятаме, че би било по-естествено Па- Вел да спомене на първо място Господа, а след moßa „нас": „подраЖатели... на Господа и на нас". Но тук ПаВел ни показ- ва реда на тяхната Жизнена опитност. Най-напред солунците са се запознали с Господ Исус чрез Живота на апостола. Добре е да знаем, че хората очакват да видят Христос в нас. Затова и ние тряб- ва да моЖем да каЖем като ПаВел: „Би- вайте подраЖатели на мене, както съм и аз на Христа" (1 Кор. 11:1). ЗабелеЖете, че солунците са приели словото сред много скърби, но с радост. Това е начинът, по който те са подраЖа- вали на Господа и на апостолите. Външ- но те са били в скръб, но вътрешно са имали радост. Не е ли това едно необик- новено съчетание! За хората от света е неВъзмоЖно да преЖиВеят радост и скръб едновременно; за тях скръбта е противоположното на радостта. Хрис- тиянинът има радостта на Светия Дух, която не зависи от обстоятелст- вата. За него противоположното на ра- достта е грехът. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|