Уилиям макдоналд о м
и се простирам към предното..."
Изтегляне 12.36 Mb.
|
| глава, и дори „...духовните си победи".
„...и се простирам към предното...", а именно към преимуществата и отговор- ностите на християнския ЖиВот—било то поклонение, слуЖение или лично раз- Витие на християнски характер. 3:14 Представяйки се като участник в състезание, Павел описва себе си като един, който напряга всичките си сили към постигането целта на наградата на горното призвание от Бога в Хрис- тос Исус. Прицелната точка или целта е лини- ята на финиша, която се начертаВа В края на Всяко надбягване. Наградата е Венецът, който се дава на победителя. В този случай целта ще бъде краят на над- бягването на Живота и моЖе би още по- конкретно — Христовото съдилище. Наградата ще бъде венецът на правда- та, който е описан от Павел на други места като наградата на онези, които са се борили добре (2 Тим. 4:8). „...на горното от Бога призвание в Христа Исуса" означава всички цели, ко- ито Бог е имал в Своя ум, когато ни е спасил. То вклк>чва спасение, съобразява- не с образа на Христос, сънаследничест- во с Него, дом на небесата и безброй дру- ги духовни благословения. VII. Увещание за небесно обхоЖдане според примера и на самия апос- тол (3:15—21) 3:15 И така, нека онези, които са зрели, да споделят готовността на Павел да пострада и да умре за Христос и нека мо- билизират всичките си усилия в постига- нето на прилика с Господ Исус. Това е отношението на зрелия християнин. Ня- кои хора смятат, че то е крайно, ради- кално и дори фанатично. Но апостолът ясно заявява, че онези, които са зрели, ще видят, че това е единственият прави- лен, логичен и разумен отговор на спаси- телното дело на Онзи, Който е пролял кръвта на своя Живот за тях на Гол- гота. „...и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него." Павел разби- ра, че не всички ще се съгласят с него и ще приемат такава една Жертвоготов- на философия. Но той изразява сВоята увереност, че ако човек искрено Желае да узнае истината, Бог ще му я открие. Причината за днешното лекомислено и самодоволно християнство е в това, че ние не искаме да знаем истината и не Же- лаем да се подчиним на изискванията на съвършеното християнство. Бог е го- тов да открие истината на всички, кои- то Желаят да я следват. 3:16 След това апостолът добавя, че меЖдувременно ние трябва да Живеем според светлината, която Господ ни е дал. Ние не трябва да чакаме да дойде 145 фшшпяниЗ  Времето, когато ще имаме no-пълно зна-
ние за moßa, което се изисква от нас като християни. Докато чакаме Господ да ни открие пълното значение на кръс- та, ние трябва да се подчиняваме на она- зи степен на познание на истината, коя- то Вече сме получили. 3:17 Сега Павел се обръща към филипя- ните с едно увещание, в което най-нап- ред ги насърчава да бъдат негови после- дователи или подраЖатели. Това, че апостолът моЖе да каЖе тези думи, е едно доказателство за примерния му Жи- вот. Често пъти хората се шегуват, като казват: „Прави това, което каз- вам, но не Върши онова, което върша." Но така ли е с Павел? Не, разбира се. Апостолът моЖе да покаЖе своя Живот като пример на пълно посвещение на Христос и Неговата кауза. Лимън Щраус ни предлага следния ко- ментар: „Павел смята себе си за получател на БоЖията милост, за да люЖе да бъде „пример" за другите вярващи. По този начин целият му Живот след обръщение- то е посветен на представянето пред другите на това, което християнинът трябва да бъде. Бог е спасил Павел, за да моЖе да покаЖе чрез прилгера на негово- то обръщение, че онова, което Исус Хрис- тос е направил с него, Той ще направи и с другите. Не е ли това и специалната цел, която нашият Господ е имал предвид, като е излял милостта Си върху теб и лхен? Аз вярвали че той ни е спасил, за да бъдел1 npiutep за всички бъдещи вярващи. СлуЖшп ли ние като пример на онези, ко- ито са спасени чрез Неговата благодат? Дано да е така!"19 „...и внимавайте на тия, които се об- хозкдат така, както имате пример в нас." Тук Павел говори за всички вярва- щи, които Живеят същия Живот като него. Ние не трябва да се отнасяме към тях с неодобрение, както правят хора- та, описани в следващия стих, а да ги наб- л1одаваме с Желание да следваме техни- те стъпки. 3:18 Ако 17 cm. описва християните, които вярващите трябва да следват, то този пасаЖ говори за хората, които те не трябва да следват. Апостолът не каз- ва кои точно са тези хора. Той не посоч- ва изрично дали това са kxjeuckume лъЖе- учители, за които се говори във 2 cm., или формалните християнски учители, кои- то превръщат свободата в задълЖение и използват благодатта като предлог, за да съгрешават. Павел вече е предупредил светиите относно тези хора и сега отново ги пре- дупреЖдава с плач. Но защо апостолът плаче, когато произнася това решител- но изобличение? Той плаче заради вреда- та, която тези хора нанасят на БоЖии- те църкви. Заради разбития Живот на много хора. Заради укорите, които те нанасят на Христовото име. Заради изо- пачаването на значението на кръста. А така също и защото истинската лкобов плаче дори когато изобличава Враговете на Христовия кръст, също както Гос- под Исус плака за Ерусалим—града, кой- то Го уби. 3:19 Краят на тези хора е вечната по- гибел. Под „погибел" тук не трябва да разбираме унищоЖение, а БоЖие осъЖде- ние, което ги изпраща завинаги в огнено- то езеро. „Богът" на тези хора е техният ко- рем. Всички техни действия, дори и рели- гиозната им слуЖба, имат за цел доста- вянето на храна (и моЖе би пиене) за за- доволяване на техните телесни апети- ти, ф. Б. Мейър описва този тип хора особено сполучливо: „В къщата на тех- ния Живот нялш място за параклис: тя цялата е една огромна кухня." Тяхната слава е 6 техния позор. Те се хвалят точно с това, от което би тряб- вало да се срамуват — със своята голо- та и с цялото си неморално поведение. Техният ум е отдаден на земни неща. За тях най-ваЖното в Живота са храна- та, облеклото, почестите, удобствата и удоволствията. Никакви вечни истини и небесни откровения не могат да ги от- 146 филипяни 3,4  Влекат от ровенето В боклука на този
сВят. Те се дърЖат така, сякаш ще Жи- Веят Вечно на земята. 3:20 На Всичко moßa апостолът про- тивопоставя небесното мислене на ис- тинските Вярващи. По времето на написването на това Послание филипи е бил римска колония (Деян. 16:12). филипяните са били римс- ки граждани и са се наслаждавали на всич- ки съответни привилегии и облаги. Ос- вен това те са били подчинени и на мес- тното управление. На фона на всичко това апостолът напомня на вярващите, че тяхното гразкданство е на небето. Мофат превеЖда този текст така: „За- щото ние сме небесна колония." Това не означава, че християните ня- мат и земно гражданство там, където Живеят. Има текстове В Писанието, ко- ито съвсем ясно казват, че ние трябва да се подчиняваме на властите, тъй като те са назначени от Бога (Рим. 13:1—7). И наистина, вярващите тряб- ва да се подчиняват на властта във всич- ки неща, които не са забранени изрично от Господа, филипяните са длъЖни да бъдат верни на местните управители, а така също и на императора в Рим. И така, вярващите носят отговорност към земните правителства, но тяхната главна отговорност е пред Господа В не- бето. Ние сме не само граЖдани на небето, но и очакваме с нетърпение небесния Спасител! Думата, преведена като „очакваме", означава (на оригиналния език на НЗ) „искрено и настойчиво очак- ване на нещо, за което вярваме, че идва скоро". Буквално тя означава да си пода- деш главата навън В нетърпеливо очак- ване да чуеш или да видиш нещо. 3:21 Когато дойде отново, Господ Исус ще измени нашите тела. В тялото ни само по себе си няма нищо зло или не- честиво. Злото е В погрешните начини, по които то се използва. И все пак това е едно „уншкено тяло". То остарява, по него се появяват бръч- ки и белези, разболява се и умира. То ни теЖи и ни ограничава. Господ обаче ще преобрази това наше униЖено тяло в едно славно тяло. Ние не знаем точно какво ще бъде то, но знаем, че няма да се Влияе от смъртта и от раз- валата, от ограниченията на времето и от естествените бариери. То ще бъде едно истинско тяло, но съвършено при- годено за условията на небето. Ще бъде като възкресеното тяло на Господ Исус. Това не означава, че всички ние ще изг- леЖдаме еднакво на външен вид! След Своето възкресение Исус е бил разпоз- нат съвсем ясно. Без съмнение всеки от- делен индивид ще има своя собствена фи- зическа индивидуалност във вечността. Също така този пасаЖ не казва, че ние ще бъдем като Господ Исус, що се отна- ся до боЖествените Му характеристи- ки. Ние никога няма да имаме цялото познание или цялата сила, нито пък ще бъдем навсякъде по едно и също време. Но ние ще бъдем като Господ Исус в морално отношение. Ще бъдем завинаги освободени от греха. Този пасаЖ не ни дава достатъчно информация, за да за- доволим напълно любопитството си, но ни казва достатъчно, за да ни вдъхне уве- реност и да насърчи нашата надеЖда. „...по упрагкнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." Преобра- зяВането на нашите тела ще бъде извър- шено със същата боЖествена сила, коя- то Господ по-късно ще използва, за да по- кори всичко на Себе Си. Господ „моЖе... да спасява" (Евр. 7:25); „...да помага" (Евр. 2:18); „да... пази" (Юда 24). А в този стих научаваме, че Той мозке и да поко- рява. „Защото Тоя Бог е наш Бог до веч- ни векове; Той ще ни ръководи дори до смърт" (Пс. 48:14). 147 филипяни4  VIII. Призив за хармония в отношения-
та меЖду вярващите, взаимна помощ, радост, търпение, молит- вен дух и дисциплина на мислене- то (4:1—9) 4:1 Като използва за основа чудната на- дежда, която е очертал пред очите на Вярващите В предишния стих, сега апос- толът се обръща към тях с едно увеща- ние, В което ги моли да стоят твърдо в Господа. Този стих е пълен с мили обръ- щения към Вярващите. Най-напред Па- вел ги нарича свои братя, и то не просто „братя", а „възл!обени... братя". Освен това той изразява мисълта, че копнее за тях, т. е. желае да бъде отново с тях. По-нататък апостолът говори за тях като за негова радост и негов венец. Не- съмнено той иске да каже, че те са него- Вата радост сега и че ще бъдат негов ве- нец пред Христовото съдилище. И пос- ледно, той ги нарича „възлк)бени мои". Апостолът наистина обича хората и може би това е една от причините за го- лямата резултатност на неговата ра- бота за Господа. 4:2 Еводия и Синтихия са две жени от църквата във филипи, които явно не мо- гат да се разбират добре. Тук не са даде- ни поВече подробности за причината на тоВа тяхно неразбирателство (а може би това няма и значение!). Апостолът използва два пъти думата „моля", за да покаже, че увещанието се отнася в еднаква сила и до двете. Той ги моли да бъдат „единомислени в Госпо- да". За нас е невъзможно да бъдем един- ни по отношение на нещата от всекид- невния ни живот, но е напълно Възможно да потискаме дребните си лични разли- чия, за да можем да прославим Господа и да съдействаме за напредъка на Негово- то дело. 4:3 Има доста предположения по от- ношение на това кой е искреният сът- рудник (или другар по ярем20) на Павел, към когото той се обръща В този стих. Сред тях се срещат имената и на Тимо- тей, и на Лука, но най-Вероятно става въпрос за Епафродит. Павел го умолява да помага на тези Жени, които са се трудили заедно с него в благовестието. Предполагаме, че тези две жени са имен- но Еводия и Синтихия и че апостол Па- вел се обръща към своя сътрудник с един съвет, който е бил доказан от практи- ката като много разумен. Често пъти, когато има несъгласие между двама души, то може да се разреши, когато проблемът се представи пред трети чо- век — някой, който може да погледне на него зряло и духовно. Тук не става въпрос за повърхностно и авоторитарно разг- леждане на проблема, а за Вземане на ре- шение на основание на Божието слово, което да убеди спорещите в правотата на този изход. Когато тълкуваме израза „...се труди- ха в делото на благовестието заедно с мене", трябва да бъдем особено внима- телни. Това в никакъв случай не може да означава, че тези две жени са проповяд- вали благовестието заедно с апостол ПаВел. Има много начини, по които же- ните могат да се трудят В делото на благовестието — чрез оказване гостоп- риемство на Христовите служители, чрез посещения по домовете, чрез поуча- ване на по-младите жени в църквата и децата — но не чрез обществено служе- ше или проповядване. Друг един съработник на Павел е Кли- мент. За него не знаем със сигурност нищо повече. После апостолът спомена- ва другите си съработници, чиите име- на са в книгата на Живота. Това е един прекрасен намек за вечното и неизрази- мо блаженство, което съпровожда вяра- та 6 Христос и служението за Него. 4:4 И отново Павел повтаря тук л1о- бимото си увещание, като се обръща към цялата църква. Тайната на това не- гово увещание се крие в думите „в Госпо- да". Независимо колко тежки могат да бъдат обстоятелствата на живота, за християнина винаги е Възможно да се радва в Господа. 148 филипяш 4  ДЖаует споделя своя опит ß христия-
нската радост със следните думи: „Християнската радост е едно наст- роение, което не зависи от заобикалящи- те ни обстоятелства. Ако тя зависеше от тях, щеше да бъде толкова несигурна, колкото е несигурен пламъкът на незащи- тена свещ, запалена на открито през ветровита нощ. В един миг той гори буй- но и ярко, в следващия се свива до осно- вата на фитила и едва мъЖдука или изоб- що не гори. Но християнската радост няма нищо общо с временните обстоя- телства на този Живот и следователно не е подвластна на Влиянието на отми- наващия ден. В един момент условията на моя Живот биха могли да изглеЖдат като слънчев Ьнски ден, В друг — като мрачно ноемврийско утро. Днес мога да съм на сватба, утре — да отида на пог- ребение. В един момент мога да спечеля десет новопоВярвали за Господа чрезлю- ето слуЖение, след което в продълЖение на десетки дни да не спечеля нито един. Да, дните са променливи като времето, но християнската вяра остава постоян- на. Къде се крие тайната на това славно постоянство? Ето къде: „Ето, Аз съм с Вас през Всич- ките дни." Той е с нас през всичките про- менливи дни. Той нито се променя, нито се уморява. Той не е с мен само докато времето е хубаво, за да ме напусне, кога- то Врелгето стане лграчно и студено. Не е като онези, които са мои приятели са- мо докато сълг богат и преуспяващ и ко- ито бързат да лхе изоставят, когато обеднея или се проваля. Не стои до мен само докато нося корона, за да скрие вед- нага щом ми слоЖат трънен Венец. Той е с лген през всичките ми дни —както ко- гато преуспявам, така и когато скърбя; както когато бие погребалната ксипбана, така и когато звънят сватбените звън- ци. „През всичките дни ": в деня на Живот — в деня на смърт — в деня на съд. "21 4:5 В този стих Павел уВещаВа филипя- ните да направят така, че тяхната кро- тост да бъде позната от всички чове- ци. Думата „кротост" моЖе да се преве- де също така и като „снизходителност", „търпимост", „отстъпчивост". Труд- ността по отношение на този текст не се съдърЖа толкова & разбирането на не- говото значение, колкото в неговото из- пълнение, и особено на последната му част: „...от всички човеци". „Господ е близо" моЖе да означава или че Господ е тук сега, или че Неговото ид- ване е наблшкило. И двете значения са верни, макар че ние предпочитаме вто- рото. 4:6 ВъзмоЖно ли е наистина христия- нинът да не се безпокои за нищо? Да, ВъзмоЖно е тогава, когато пребъдва В изпълнената с вяра молитва. Останала- та част от стиха обяснява как нашият Живот моЖе да бъде освободен от греш- но безпокойство. Ние трябва да предс- тавяме всяко нещо пред Господа в мо- литва. „Всяко нещо" означава „всичко". Нищо не е прекалено голямо или прекале- но малко, за да не заслуЖава вниманието на Неговата загриЖеност и лк»бов! Молитвата е не само действие, но и атмосфера. Ние заставаме пред Госпо- да В определено Време и отправяме към Него оределени молби. Но освен това е ВъзмоЖно да се Живее и в една апиюсфе- ра на молитва. ВъзмоЖно е цялото нас- троение на нашия Живот да бъде едно молитвено настроение. МоЖе би дума- та „молитва" в този стих обхваща ця- лостното отношение на нашия Живот, докато думата „молба" се отнася до конкретните искания, които ние отпра- вяме към Господа. Също така нашите молби трябва да бъдат изказани пред Бога с благодаре- ние. Някой беше обобщил значението на този стих, като беше казал, че ние тряб- ва „да не се безпокоим за нищо, да се мо- лим за всичко и да благодарим за Всяко нещо". 4:7 Ако това отношение е характерно за нашия Живот, БоЖият мир, който никой ум не мозке да разбере, ще пази сърцата ни и мислите ни в Христос 149 Филипяни4  Исус. Бозкият мир е едно усещане на сбя-
та увереност и задоволство, които из- пълват Живота на вярващия, когато той се облегне на Бога. Облегнати на Йехова, сърцата ни са напълно благословени. Намерили в обещанието на Бога съвършен мир, който ги прави блаЖени. Франсис Ридли Хавергал И така, БоЖият мир превъзхожда
Този мир пази сърцата ни и мисловния ни Живот. Колко ни е необходим той днес, когато целият свят боледува от неврози, нервни сривове и душевни разс- тройства! 4:8 Сега апостолът ни предлага един последен съвет, свързан с мисловния ни Живот. Библията навсякъде учи, че ние моЖем да контролираме мислите си. Правилно ли е тогава да издигаме пред себе си една защитна преграда, като каз- ваме, че сме безсилни да направим какво- то и да било, когато умовете ни се из- пълват с неЖелани мисли? Не, не е пра- вилно, защото не сме безсилни. Ние наи- стина моЖем да се отървем от неЖела- ните мисли. Просто трябва да започнем да мислим нещо полоЖително. Тайната се крие в един добре познат принцип — силата на новата, полоЖителна мисъл изгонВа старата, отрицателна такава. Човек не моЖе да мисли едновременно и лоши неща, и за Господ Исус. Така че, ако ви дойде на ум някоя лоша мисъл, вие вед- нага трябва да се отървете от нея, като започнете да размишлявате върху Лич- ността и делото на Христос. Повечето съвременни психолози и психиатри са стигнали до същото решение на този въпрос като апостол Павел. Те непре- къснато изтъкват колко голяма е опас- ността от негативното мислене. Не са нуЖни много усилия, за да наме- рим Господ Исус Христос в 8 cm. Всичко онова, което е истинно, честно, правед- но, лк)безно (или чисто), благодатно, добродетелно и похвално се намира в Него. Нека да разгледаме тези доброде- тели една по една. „Истинно" означава почтено или морално чисто. „Честно" е онова, което е справедливо както по от- ношение на Бога, така и по отношение на човеците. Праведното се отнася до ви- сокоморалния начин на Живот на един чо- век. Лк>безното съдърЖа представата за нещо, което предизвиква възхищение или е приятно за гледане или размишле- ние. Думата, преведена като „благодат- но", би могла да се преведе и като „нещо с добро име" или „благонадеждно". Доб- родетелното, разбира се, е нещо, което се слави с морално превъзходство, а пох- валното — нещо, което заслуЖава пох- вала. В 7 cm. Павел уверява светиите, че Бог ще пази техните сърца и мисли в Хрис- тос Исус, като не пропуска да им напом- ни, че те също носят отговорност за това. Бог няма да пази чисти мислите на човек, който не Желае те да бъдат пазе- ни чисти. 4:9 И отново апостол Павел дава себе си за пример на светия. Той увещава вяр- ващите да правят това, което са научи- ли от него и което са видели 6 неговия Живот. фактът, че това увещание следва уве- щанието в 8 cm., е особено многозначи- телен. Правилният начин на Живот е ре- зултат от правилното мислене. Ако мисленето на един човек е чисто, тога- ва и Животът му ще бъде чист. От дру- га страна, ако умът на един чоВек е из- Вор на поквара, тогава моЖете да бъде- те сигурни, че и потокът, който тече от него, ще бъде пълен с безчестие. Ос- вен това винаги трябва да помним, че 150 Филипяни 4  ако един човек мисли нещо зло доста-
тъчно дълго Време, най-накрая той ще го и напраВи. Онези, които Вярно следВат примера на апостола, имат обещанието, че Бог на мира ще бъде с тях. В 7 cm. се казВа, че Бойкият мир е делът на онези, които се молят, а тук — че Бог на мира е Дру- гарят на тези, които Живеят сВят Жи- Вот. Мисълта е, че общението с Бога ще стане едно много интимно и истинно преЖивяване за Всички, чийто Живот е Въплъщение на истината. IX. Благодарностите на Павел за па- ричната помощ, която е получил от светиите (4:10—20) 4:10 В пасаЖа от 10 до 19 cm. ПаВел го- вори за Взаимоотношенията меЖду цър- kßama ВъВ филипи и самия него ВъВ Връз- ка с финансоВото му полоЖение. ЕдВа ли моЖе да се преувеличи значението на те- зи стихове за всички БоЖии светии, при- зовани да преминат през Времена на ма- териални затруднения и недоимък. Павел е радостен, че след един дълъг период от Време филипяните най-после са му изпратили парична помощ за дело- то на Господа. Той не ги обвинява за вре- мето, през което не е получавал никак- ва помощ, защото знае, че те са искали да му помогнат, но не са имали благопри- ятна Възможност за това. Мофат пре- веЖда този текст така: „...защото то- ва, което Ви е липсВало, не е било Жела- ние да помогнете, а ВъзмоЖност да го покаЖете." 4:11 В начина, по който апостолът разглеЖда този финансов проблем, е за- белеЖително да се видят Вниманието и тактичността, с които той подхоЖда към него. Павел не иска светиите да мис- лят, че той се оплаква от недостига на средства. Целта на апостола е да им по- каЖе, че той не зависи от никакВи земни обстоятелства. ПаВел се е научил... да е доволен независимо от финасовото си състояние. Задоволството е нещо по-ве- лико от богатството, защото „макар и да не произвеЖда богатство, то пости- га същия резултат като него, като про- гонва Желанието за него". „Да дърЖиш главата си Високо изпра- вена, когато стомахът ти е празен; да гледаш открито, когато в дЖоба ти няма пукната пара; да вървиш с щастли- во сърце, когато не си получил заплата; и да се радваш в Бога, когато всички на- около са безверници — това е наистина една благословена тайна." (Избрано) 4:12 Павел знае как да Живее в оскъд- ност — без да има и най-необходимите ' неща — и знае също как да Жибее в изо- билие, т. е. да има повече, отколкото му е необходимо в момента. Навсякъде и във всичко той е научил тайната и да е сит, и да е гладен, и да е в изобилие, и да е в оскъдност. Как апостолът е нау- чил това? Просто като е уверен, че всичко е по БоЖията Воля. Той знае, че където и да бъде или В каквито и обсто- ятелства да се намира, той е там, защо- то Бог е наредил така. Ако е гладен, то е защото Бог иска той да бъде гладен. Ако е сит, то е, защото неговият Гос- под е определил това. Като Верен пода- ник, който предано слуЖи на сВоя Цар, апостолът моЖе да каЖе: „Да бъде как- то Ти искаш, Татко, защото така Ти се е Видяло угодно." 4:13 На това място апостолът доба- вя следните думи, които са се оказали за- гадка за много хора: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя." Буквално ли трябва да приемаме тези думи? Дали наистина апостолът смята, че няма абсолкзтно нищо, което той не моЖе да направи? Отговорът е след- ният. Когато апостол Павел казва, че има сила за всичко, той има предвид всичко, което е по БоЖията воля. Той е научил, че когато Бог заповядва нещо, Той дава и силата, за да го извършим. Знае, че Бог никога няма да го призове да направи нещо, без да му даде и необходи- мата благодат за това. Под „всичко" тук най-вероятно трябва да разбираме 151 филипяни 4  не толкова Велики подбизи, колкото го-
леми лишения и понасяне на трудности. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|