Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
Потомъкът е Христос. Следовател- но законът е бил даден като временна мярка до идването на Христос. Обеща- ното на Авраам благословение е трябва- ло да дойде чрез Него. Един договор, кой- то се скл1очва меЖду две страни, се нуЖ- дае от ходатай или посредник. Законът вкл1очва две договорни страни — Бог и Израел. Мойсей е слуЖел като посредник (Второзак. 5:5). Ангелите са били БоЖи- ите пратеници, които са предали зако- на на Мойсей (Второзак. 33:2; Пс. 68:17; Деян. 7:53; Евр. 2:2). Участието на Мой- сей и ангелите говори за разстояние меЖду Бога и Неговия народ като народ, който не е бил достоен за Неговото при- съствие. 3:20 Ако имаше само една договорна страна и ако тя дадеше едно обещание, без да поставя никакви условия на друга- та, не би имало нуЖда от посредник. Фактът, че законът е имал нуЖда от посредник, показва, че човекът е трябва- ло да спази своята част от договора. Това е слабата страна на закона: той е изисквал подчинение от едни, които не са имали силата да му се подчинят. Когато Бог е дал обещанието Си на Авраам, Той е бил единствената договорна Страна. В това е и силата на обещанието: всич- ко е зависело от Бога и нищо — от чове- ка. Не е имало никакъв посредник, тъй като не е имало нуЖда от такъв.12 3:21 Законът против или вместо обе- щанията ли е? „Да не бъде!" Ако беше възмоЖно да се даде закон, чрез който грешниците биха могли да достигнат съ- вършенството, изисквано от Бога, то- гава спасението сигурно щеше да бъде чрез спазване на закона. Бог едва ли щеше да изпрати Своя възлкюен Син, ако мо- Жеше да постигне същия резултат по много по-безболезнен начин. Но законът имаше на разполоЖение достатъчно Вре- ме и хора, за да докаЖе, че не моЖе да спа- сява грешници. В този смисъл той беше слаб чрез плътта (Рим. 8:3). Това, което законът моЖеше да направи, беше да по- каЖе на хората безнадеждното им със- тояние и да им подскаЖе, че могат да се спасят само чрез безусловната БоЖия благодат. 3:22 СЗ показа, че всички хора са греш- ни, вклкзчително и тези под закона. Чо- векът трябваше да бъде напълно убеден в своя грях, така че обещанието за спа- сение чрез вяра В Исус Христос да се даде на тези, които вярват. КлЬчови- те думи във 22 cm. са „вяра", „даде" и „вярват". В него никъде не се спомена- ват думите „върша" или „пазя закона". 3:23 Тук под „Вярата" трябва да се разбира християнската вяра. Тя обхваща периода, чието начало започва със 24 Галатяни 3  смъртта, погребението, Възкресението
и Възнесението на Господ Исус Христос и с проповядването на благовестието на Петдесетница. Преди този период к>де- ите са били под страЖата на закона. Те са били притиснати от изискванията на закона и тъй като не са могли да ги из- пълнят, били са ограничени по отноше- ние на вида вяра за спасение. По този на- чин хората, които са дивеели под зако- на, са били като затворници до момен- та, в който евангелието е известило славната вест за освобождение от Връз- ките на закона. 3:24 Законът е представен като води- тел, детеводител или възпитател.13 ТоВа понятие подчертава идеята за обу- чение. Законът преподава уроци във връзка с БоЖията сВятост, греховност- та на човека и нуЖдата от примирение. Тук тази дума се използва, за да предаде представата за човек, който упраЖнява авторитет и общ надзор над някой (или някои) по-малък или по-незрял от него. Думите „да ни доведе" не са част от оригинала, а са добавени от преводачи- те. Без тях стихът би гласял, че зако- нът е станал еврейски детеводител до Христос, т. е. до идването на Христос или предвид идването на Христос. В из- вестен смисъл законът е водил израелс- кия народ като отделна нация чрез на- редбите за склкнВане на брак, притеЖа- ние на имущество, начин на хранене и др. Когато е дошла „Вярата", тя е била из- вестена най-напред на този народ, така чудно пазен през изминалите векове. Оп- равданието чрез Вяра е било дадено на основание на свършеното дело на Изку- пителя — Христос. 3:25 Законът е детебодител или Въз- питател, но след идването на християн- ската вяра вярващите к>деи бече не са под закон. Колко по-малко биха били под закон езичниците (като например гала- тяните), които никога не са били Водени от такъв Възпитател! Във 24 cm. ние разбрахме, че човек не се оправдава чрез закона, а сега разбираме, че законът не е ръководство за зкивот на този, който е оправдан. 3:26 Обърнете Внимание на промяната в лицето на глагола—от „сме" на „сте". Докато говори за кодеите, Павел изпол- зва 1 л. мн. ч. С това той показва, че те са били пазени под закона до идването на Христос. Законът ги е пазел като отде- лени хора, на които е трябвало да се про- повядва оправданието чрез вяра. След като са били оправдани, те са престана- ли да бъдат под закон и тази особеност, която ги е отличавала като logeu, е прес- танала да съществува. НоВата форма на глагола (2 л. мн. ч.) от тук до края на гла- вата означава, че Павел вече не прави разлика меЖду спасените logeu и спасени- те езичници. Всички те са БоЖии сино- 8е чрез вяра в Исус Христос. 3:27 Съединението с Христос, което става по Време на обръщението, се изпо- вядва във водното кръщение. Човек не става част от Христос или наследник на БоЖието царство чрез тоВа кръщение. То е само едно открито отъЖдестВява- не с Христос, което Павел нарича „обли- чане" с Христос. Също както войникът показва своята принадлежност към ар- мията, като облича Войнишка униформа, така и Вярващият показва сВоята при- надлеЖност към Христос, като се кръ- щава Във вода. С това свое дейстВие той дава открит израз на решението си да се подчинява на водителстВото и ав- торитета на Христос. Той заявява пред всички, че е БоЖий син. Апостолът в никакъв случай не иска да каЖе, че онова, което свързва човека с Христос, е Водното кръщение. ТоВа би било В пълно противоречие с неговата основна теза, която гласи, че спасение- то е единстВено чрез Вяра. Също така тук Павел няма предВид и кръщението В Духа, чрез което вярващи- ят става участник в Христовото тяло (1Кор. 12:13). Кръщението 8 Светия Дух е невидимо. В него няма нищо, което да го свързва с откритото „обличане" с Христос. 25 Галашяни 3,4  ТоВа е едно кръщение „В Христос".
Също както израилтяншпе са били кръс- тени В Мойсей, отъждествявайки себе си с него като техен Водач, така и Вярва- щите днес се кръщават в Христос, приз- навайки Го като свой законен Господар. Чрез кръщението Вярващият показва също така, че слага край на плътта и на нейните усилия за постигане на оправда- ние. То обозначава края на стария начин на Живот и началото на новия начин на ЖиВот. Във водното кръщение галатя- ните са признали, че са умрели с Христос и че са били погребани с Него. Също как- то Христос е умрял за закона, така и те са умрели за закона и следователно не трябва да Желаят да Живеят под него като начин на Живот. Също както Хрис- тос 8 Своята смърт е заличил разлика- та меЖду logeu и езичници, така и те са умрели за всякакви национални различия. Те са облекли Христос в смисъл, че сега Живеят съвършено нов ЖиВот — Живо- та на Христос. 3:28 Законът прави разлика меЖду от- делните народи и класи. Така например във Второзаконие 7:6 и 14:1,2 се подчер- тава разликата меЖду logeu и езичници. В сутрешната си молитва к>деинът е благодарял на Бога, че не се е родил езич- ник, роб или Жена. В Христос Исус всич- ки тези разлики се заличават, що се от- нася до приемането на отделните хора от Бога. Бог не показва предпочитание към к>деина за сметка на езичника, нито към свободния човек за сметка на роба, нито към мъЖа за сметка на Жената. Всички са едно, защото са 6 Христос Исус. Когато четем този стих, не трябва да търсим в него повече, отколкото той съдърЖа. Що се отнася до всекидневния Живот (да не говорим за общестВеното слуЖение в църквата), Бог прави разли- ка меЖду мъЖете и Жените. НЗ съдър- Жа наставления към всеки от двата пола. В него се дават съвети отделно за робите и отделно за господарите. Но ко- гато става въпрос за получаване на бла- гословения от Бога, тези различия прес- тават да имат значение. ВаЖното е да бъдем 6 Христос Исус. (Това се отнася до нашето небесно полоЖение, а не до земното ни състояние.) В очите на Бога вярващият к>деин не е с нищо по-превъз- ходен от обърналия се езичник! ГаВет казва така: „Всички разлики, дошли в ре- зултат на закона, се заличават в общия гроб, даден от Бога." Колко е глупаво то- гава християните да търсят допълни- телна святост, като отново отдават значение на разлики, които Христос вече е заличил. 3:29 Галатяните се мамят, ако мис- лят, че могат да станат Авраамово по- томство, като спазват закона. Христос е Авраамовият Потомък. Обещаното на Авраам наследство е изпълнено В Христос. Когато грешниците повярват В Христос, те стават едно с Него. В Него те стават Авраамово потомство и наследяват всички БоЖии благосло- вения. Г. Деца и синове (4:1—16) 4:1, 2 Тук виЖдаме едно описание на бо- гат баща, който възнамерява да предаде управлението на своето богатство на сина си, когато той стане пълнолетен. Но дотогава, докогато наследникът е малолетен, неговият статут е като на роб. Непрекъснато му се казва какво моЖе и какво не моЖе да прави. Има над- зиратели, които се гриЖат за неговата собственост, и настойници, които от- говарят за самия него. По този начин, макар че наследството е негово, той не моЖе да му се наслаЖдава напълно, дока- то не порасне достатъчно. 4:3 Такова е било и състоянието на logeume nog закона. Те са били като ма- лолетни деца, на които законът е на- реЖдал какво да правят и какво да не правят — също като на роби. Били са „поробени под първоначалните учения на света" в смисъл, че е трябвало да спазват елементарните приниципи на logeückama религия. Церемониите и ри- 26 Галатяни 4  туалите на 1одеизма са били създадени за
онези, които не са познавали Бог Отец ТакъВ, КакъВто е разкрит В Христос. В подобно състояние са намира и малкото дете, което се учи да чете, като сбърз- Ва срички, или да различава предмети, като използва картинки. Законът е бил изпълнен със сенки и образи, които са го- ворели на духовния човек посредством физическото и видимото. Един такъв пример е обрязването. Юдейската рели- гия е материалното, външното и вре- менното, докато християнската вяра е духовното, Вътрешното и постоянно- то. ОноВа, външното, е било нещо като робство за малолетните. 4:4 Изпълването на времето се отна- ся до момента, определен от Небесния Отец, В който наследниците ще станат пълнолетни (вЖ. 2 cm.). Този стих съдърЖа само 6 няколко думи едно прекрасно твърдение за боЖес- тВеното и човешкото естество на Спа- сителя. Той е вечният БоЖий Син, но въпреки това е бил роден от Жена. Ако Исус е бил само човек, щеше да бъде без- смислено да се казва, че се е родил от Лена. Как иначе би могъл да се роди чо- век? Изричното споменаване на начина, по който се е родил Господ, свидетелс- тва за уникалността на Неговата Лич- ност и раЖдане. След като се е родил в света като из- раилтянин, Господ Исус се е родил и под закона. Като БоЖий Син Господ Исус не би трябвало никога да е под закон, тъй като Той е бил Този, Който го е дал. Но в Своята безкрайна милост Господ Исус е решил да постави и Себе Си под зако- на, който Той е дал, за да моЖе да го из- пълни в Живота Си и да понесе неговото проклятие в смъртта Си. 4:5 Законът е изисквал от всички, кои- то не могат да го спазят, да заплатят тоВа с цената на своя Живот. Преди Бог да е могъл да постави хората в чудното полоЖение на синове, тази цена е тряб- вало да се заплати. Затова Господ Исус, идвайки в света като член на човечест- вото и на еврейския народ, е заплатил це- ната, изисквана от закона. И тъй като Той е Бог, Неговата смърт има безкрай- но висока стойност: тя е достатъчна, за да плати греховете на безкраен брой грешници. Но тъй като Господ Исус е бил и Човек, Той е могъл да умре като За- местник на хората. Гавет казва така: „Христос, по природа БоЖий Син, е ста- нал Човешки Син, за да моЖем ние, по природа човешки синове, да станем Бо- Жий синове. Каква прекрасна размяна!" Дотогава, докогато хората са роби, те не могат да бъдат синове. Христос ги е освободил от робството на закона, за да могат да бъдат осиновени. Обър- нете внимание на разликата меЖду Бо- киедете и БоЖий син (ср. Рим. 8:14,16). Вярващият се раЖда в БоЖието семейс- тво като дете (вЖ. Йоан 1:12). Тук уда- рението пада върху небесното раЖдане, а не върху привилегиите и отговорнос- тите на синовното полоЖение. Но вяр- ващият е същевременно и син В БоЖие- то семейство. Всеки християнин става незабавно син и притеЖател на наследс- твото. Затова наставленията към християните в НЗ не предполагат съ- ществуването на детска възраст меЖ- ду светиите. Всички вярващи биват при- ети като Възрастни синове. Осиновяването по Времето на римс- ката империя се е различавало от съвре- менното осиновяване. Под „осиновява- не" ние разбираме приемането на едно чуЖдо дете за свое собствено. Но в НЗ осиновяването е означавало поставяне на вярващите в полоЖение на Възраст- ни синове с Всички съответни привиле- гии и отговорности. 4:6 За да могат онези, които са БоЖи- ите синове, да осъзнаят величието на своето полоЖение, Бог е изпратил на Петдесетница Светия Дух, за да обита- ва в тях. Духът пораЖда съзнание за си- новност и кара Вярващите да се обръ- щат към Бога като към Баща. „Абва, Отче" е известно обръщение, което представлява съчетание от арамейска- 27 Галатяни 4  та и гръцката дума за „татко" . Нито
един роб не е имал npaßo да се обръща към главата на семейството по този на- чин. То е било израз на лк>боВ и goßepue и е моЖело да се използВа само от членоВе- те на семейството. Забележете споме- наването на ТриединстВото В този стих и реда, по който То се споменава — Дух, Син и Отец. 4:7 Вярващият вече не е роб, не е под закон. Сега той е БоЖий син. И тъй като Христос, като БоЖий Син, е наследник на всички БоЖий богатства, то и хрис- тиянинът е БоЖий наследник чрез Христос14 Всичко, което Бог притеЖа- ва, е негово чрез Вяра. В съвременните училища за раВини В Израел на мъЖете не е разрешено да че- тат Песен на песните или Езекиил 1, преди да навършат четиридесет години. Песен на песните се забранява, защото се смята за прекалено „сексуална" книга за младите мъЖе, а Езекиил 1 глава—за- ради величественото описание на слаВа- та на неизразимо светия Бог. В Талмуда има една история, която разказва как един чоВек, който още не бил наВършил четиридесет години, започнал да чете Езекиил 1, и от страниците на книгата излязъл огън и го изгорил. Тази история би трябвало да показва, че човекът, кой- то Живее под закон, не моЖе да се смята за зрял мюк преди четиридесетгодишна Възраст. (Всеизвестният „бар мицвар" на тринадесетгодишна Възраст само утВърЖдаВа момчето като „син на заве- та", каквото е и значението на ритуала, и го прави отговорен да спазва закона.) До четиридесетгодишна Вързаст ев- рейският мъЖ се смята за малолетен. Но с вярващите, които Живеят под благодат, не е така. В момента, В който те се спасят, цялото наследство става тяхно. Те биват приети от Бога като възрастни, зрели синове и дъщери и цяла- та Библия е тяхна — за да я четат, да и се наслаЖдаВат и да и се подчиняват. В светлината на тези истини увеща- нието на Харисън звучи особено убеди- телно: „ДетенаБоЖияталЬбоВ, знай, че Всич- ко е твое! Бог ти казва това В 1 Корин- тяни 3:22,23, за да те доведе до знанието за богатства, които надвишават и най- големите ти познавателни способности. Погледни Вселената. Чия е тя? Само Не- гова и твоя. Затова Живей като цар."15 4:8 Галатяните вече са били веднъЖ роби на идолите. Преди да повярват, те са били езичници, които са се покланяли на идоли от дърво и от камък, т. е. на лъЖшВи богове. Сега те се обръщат към едно друго робство — робството на за- кона. 4:9 Как те биха могли да извинят cßo- ето поведение? Те са познали Бога, а дори и да не са Го познали дълбоко като лична опитност, били са познати от Него, т. е. били са спасени. И Въпреки това същите хора сега обръщат гръб на Неговата сила и богатства (на които са станали наследници) и се връщат назад към слабите и мизерни първоначални учения, сВързани със закона, като обряз- ването, пазенето на дните и въздърЖа- нето от храни. Те отново поробват себе си, като вършат неща, които не могат нито да ги спасят, нито да ги обогатят, а само да ги направят още по-бедни. ПаВел нарича закона и свързаните с него церемонии „слаби и сиромашки". БоЖиите закони са били добри на своето Време и на своето място, но като замес- тители на Господ Исус те могат да слу- Жат само като препятствия. Обръща- нето от Христос към закона е идолопок- лонство. 4:10, 11 Галатяните съблкздаВат ев- рейския календар с Всички негови съботи, празници и времена. Павел се страхува за онези, които тВърдят, че са християни, и едновременно с това се опитват да спечелят БоЖието одобрение, като спазват наредбите на закона. Дори и не- вярващите могат да пазят дните, месе- ците и годините. Някои хора изпитват 28 Галатяни 4   огромно удоволствие да мислят, че има
неща, които могат да направят със соб- ствени сили, за да спечелят БоЖието одобрение. Но това би означавало, че чо- век все пак има някакви сили и следова- телно няма нуЖда от Спасител. Ако Павел е могъл да говори по такъв начин на галатяните, какво ли би казал на съвременните християни, които твърдят, че са вярващи, и едновремен- но с това се опитват да придобият свя- тост, като съблкодават наредби от за- кона? Нима той няма да заклейми тра- дициите, внесени в християнството от кодеизма, като например назначаването на свещеници от човеци, носенето на специално облекло от свещениците, па- зенето на съботите, почитането на све- щени места, паленето на свещи, използ- ването на осветена вода и др.? 4:12 Очевидно галатяните са забрави- ли благодарността, която са изпитвали към Павел, когато им е проповядвал бла- говестието за първи път. Но независи- мо от техните провали и опасенията му във връзка с тях апостолът пак се обръ- ща към галатяните с думата „братя". Павел също е бил 1одеин, който е Живял под закона. Но сега, когато е в Христос, той е свободен от закона. Ето защо той им казва: „Станете като мен. Освобо- дете се от закона и повече не Живейте като негови роби." Като бивши езични- ци галатяните никога не са Живели под закона и сега също не са под неговата власт. Затова апостолът им казва: „И аз станах като вас. Аз, който съм Ьдеин, сега се наслаждавам на свободата да не се подчинявам на закона, която вие, езичниците, винаги сте имали." „Не сте ми сторили никаква неправ- да." Не е съвсем ясно какво точно Павел има предвид тук. МоЖе би той казва, че няма усещане да е засегнат лично от от- ношението им към него. Това, че те са се отвърнали от него и са се обърнали към лъЖеучителите, не е толкова удар по са- мия него, колкото удар по БоЖията ис- тина и следователно удар по самите тях. 4:13 Павел им е проповядва* благовес- тието за първи път в телесна сла- бост.16 Бог често пъти използва слаби, презрени и бедни хора като инструмен- ти, чрез които осъществява Своето дело, за да моЖе славата да принадлеЖи на Него, а не на нас. 4:14 Болестта на Павел е била изпи- тание както за него, така и за неговите слушатели. Но галатяните не са се пов- лияли нито от външния му вид, нито от неговото говорене, а са го приели като Бозкий ангел, т. е. като БоЖий прате- ник, и като Самия Христос Исус. Тъй като Павел е представлявал Господа, га- латяните са го приели така, както биха приели Самия Господ (Мат. 10:40). За тях посланието на Павел е било самото БоЖие слово. Нека това да бъде урок за всички християни за начина, по който трябва да се отнасяме към Господните посланици. Когато ние приемаме Него- вите пратеници с лк>бов, все едно прие- маме Самия Него (Лука 10:16). Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|