Уилиям макдоналд о м



страница6/70
Дата23.07.2016
Размер12.36 Mb.
#2666
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   70
раздел меЖду света и БоЖието дете.

6:15 Макар и да не личи от пръв поглед,


този стих е едно от най-ваЖните твър-
дения на християнската истина в цяло-
то Послание.

Обрязването е външен ритуал, Вън-
шен обряд. Юдейските учители праВят
така, че всичко да зависи от съблк>дава-
нето на този обряд. Обрязването е ос-
новата на кздеизма. Павел събаря тази
основа с един замах, като казва: „нито
обрязването е нещо". Нито ритуалът,
нито 1одеизмът, нито законничеството
са нещо. Веднага след това апостолът
добавя: „нито необрязването". Има хо-
ра, които се гордеят, че не спазват ни-
какви ритуали. Цялото слуЖение на тях-
ната църква е един голям бунт срещу ри-
туалите. Това обаче също не ги ползва.

Това, което наистина има значение за


Бога, е „новото създание". Бог иска да
види човешкия ЖиВот променен, финдли
казва така: „Истинското християнст-
во е християнството, което обръща
злите хора в добри и превръща робите на
греха в БоЖии синове." Всички хора при-
надлеЖат към едно от двете създания.
Като чоВеци, родени В този свят, те са
грешни, безпомощни и осъдени. Всички-
те им усилия да се спасят или да помог-

41

Галатяни 6

нат на Бога за спасението си чрез добрия
си характер или чрез добрите си дела са
напразни и ги остаВят непроменени. Но-
вото създание
се оглавява от Възкръсна-
лия Христос и ВклЬчВа Всички, които са
били изкупени от греха и са получили ß
Него нов Живот. И тъй като новото
създание е цялото Христово—от нача-
ло до край, то изклк>чва всякаква мисъл
за спечелване на БоЖието благоволение
чрез доброта на характера или чрез дела.
Християнинът наистина Живее свят
Живот, но не като спазва някакъв ри-
туал, а като се предава на Христос и Му
позволява да Живее СВоя ЖиВот 8 него.
Новото създание не е подобрение или до-
бавка към старото, а нещо съвсем раз-
лично.

6:16 Какво е това правило, за което
Павел говори тук? Това е правилото на
новото създание. Апостолът изказва
двойно благословение на мир и милост
на всички, които проверяват Всяко уче-
ние чрез Въпроса „Това учение от новото
създание ли е, или от старото?" и които
отхвърлят всяко учение, което не е от
новото създание.

И на Бо/кия Израил." Много хора при-


емат, че тези думи се отнасят до църк-
вата. Но ние смятаме, че под „Бозкия
Израил" трябва да се разбират онези ев-
реи, които са такива по роЖдение и кои-
то приемат Господ Исус като Месия. За
хората, които са Живели под закона, не е
имало нито мир, нито милост, но сега
делът на онези, които са в новото създа-
ние, са както мирът, така и милостта.

6:17 Павел, който някога също е бил
роб на закона, сега е освободен от това
робство от Господ Исус. Сега той при-
надлеЖи на Господа като един, който е
станал Негов роб по Желание. Също как-
то някога робите са били белязвани с пе-
чата на техния господар, така и Павел
носи на cßoemo тяло белезите на принад-
леЖността си към Господ Исус. Какви са
тези белези? ТоВа са белезите, които
Господ Исус е получил от ръцете на СВо-
ите гонители. Затова сега апостолът

казва: „Нека никой не се опитва да ме


превъзпитава. Не ми говорете за белези-
те на обрязването и не ми показвайте
колко е хубаво робството на закона. Аз
нося белезите на моя нов Господар —
Исус Христос."

6:18 Апостолът скоро ще остави перо-


то, но преди това иска да каЖе още една
дума. Коя е тя? БЛАГОДАТ — думата,
която е толкова характерна за негово-
то благовестие. Благодат, а не закон.
ТоВа е думата, с която Павел започна
своето Послание (1:3), и това ще бъде ду-
мата, с която ще го завърши. „Благо-
датта на нашия Господ Исус Христос
да бъде с вашия дух. Амин."

Законничеството

След като завърши изучаването на Пос-


ланието към галатяните, човек би си по-
мислил, че Павел оборва поддръЖниците
на законничеството толкова решител-
но, че този въпрос никога повече няма да
тревоЖи църквата. Но историята и
практиката показват точно обратно-
то! Влиянието на законничеството Вър-
ху християнството днес е толкова сил-
но, че много хора наистина вярват, че то
е част от него.

Да, за съЖаление законниците продъл-


Жават да бъдат меЖду нас. Как иначе
бихме могли да наречем онези хора, кои-
то се представят за слуЖители на Хрис-
тос и учат например, че конфирмацията,
кръщението или членството в църква-
та са необходими условия за спасението;
или че законът трябва да определя начи-
на на Живот на вярващия; или че ние се
спасяваме чрез вяра, но запазваме спасе-
нието си чрез дела? Какво друго, ако не
к>деизъм, допълнително внесен В христи-
янството, е назначената от човеци сис-
тема на свещеничеството с неговото
отличително облекло; или църковните
сгради, построени по подобие на храма,
със специално изработени олтари и сло-
Жен ритуал; или църковният календар с

42

Галатяни 6

определени дни за пости, празници и чес-
твания?

И какво, ако не галатийска ерес, е


твърдението, че вярващите трябва да
пазят съботата, ако искат накрая да се
спасят? Съвременните проповедници на
законничеството предприемат масира-
ни атаки срещу онези, които изповядват
вяра в Христос, и това налага всеки вяр-
ващ да бъде предупреден за опасността
от тяхното учение и да бъде наставен
как да им отговаря.

Поборниците на съботата обикнове-


но започват, като проповядват еванге-
лието за спасение чрез вяра в Христос.
Те използват л1обими евангелски химни,
за да примамят лековерните, и дават
вид, че обръщат много голямо Внимание
на Библията. Но много скоро започват
да карат своите последователи да спаз-
ват Мойсеевия закон и особено заповед-
та за съботния ден. (Съботата е седми-
ят ден на седмицата.)

Всеки би се запитал, как тези хора се


осмеляват да правят това в светлина-
та на учението на Павел, който изрич-
но казва, че християнинът е умрял за за-
кона? По какъв начин те заобикалят
толкова ясните твърдения на Послани-
ето към галатяните? Отговорът е, че
те правят това, като поставят грани-
ца меЖду моралния и церемониалния за-
кон. Моралният закон са десетте БоЖии
заповеди. Церемониалният закон вклк>ч-
ва всички останали заповеди, дадени от
Бога, като правилата за храненето, за
проказата, за БоЖиите приноси и др.

Те казват, че като израз на вечната


БоЖия истина моралният закон никога
не е бил отменен. Идолопоклонството,
убийството и прелк>бодейството вина-
ги ще бъдат противни на БоЖия закон.
Церемониалният закон обаче бил отме-
нен в Христос. Следователно — казват
те — когато Павел проповядва, че хрис-
тиянинът е умрял за закона, той говори
за Церемониалния закон, а не за десетте
БоЖии заповеди.

И тъй като моралният закон все още


продълЖава да е валиден, християните са
длъЖни да го спазват — настояват те.
Това означава, че християните трябва
да пазят съботата, т. е. че те не тряб-
ва да вършат никаква работа в този ден.
Законниците твърдят, че един от папи-
те на римокатолическата църква бил
въвел промяната на спазването на дни-
те от събота в неделя в пълно неподчи-
нение на Библията.

Всичко това звучи много логично и убе-


дително, но всъщност изобщо не съот-
ветства на БоЖието слово. Помислете
върху следните няколко съобраЖения:

  1. Във 2 Коринтяни 3:7—10 десетте Бо-
    Жии заповеди са наречени „това, кое-
    то преминаваше". В 7 cm. законът е
    описан като „слуЖението на онова,
    което докарва смърт". Това моЖе да
    означава единствено моралния, а не
    церемониалния закон. Само десетте
    БоЖии заповеди са били написани с
    букви, издълбани на камък, от БоЖия
    пръст (Изх. 31:18). В 11 cm. четем, че
    слуЖението на това, което докарва
    смърт, макар и славно, е било нетрай-
    но. Има ли нещо по-ясно от това?
    Следователно съботата няма никак-
    ви изисквания към християнина.

  2. Нито един езичник не е получавал за-
    повед да спазва съботата. Законът е
    бил даден само на еврейския народ
    (Изх. 31:13). И макар че Сам Бог си е
    починал на седмия ден, Той не е запо-
    вядал на никого да прави същото, пре-
    ди да даде закона на израелския народ.

  3. Християните не са започнали да праз-
    нуват неделята за сметка на събота-
    та на основание на заповед на който и
    да е папа. Ние отделяме Господния
    ден като специален ден за поклонение
    и слуЖение, защото на този ден Гос-
    под Исус е възкръснал от мъртвите,
    което е едно доказателство, че дело-
    то на изкуплението е било завършено
    окончателно и напълно (Йоан 20:1).
    На същия този ден са се срещали и
    ранните ученици, за да разчупват хля-

43

Галатяни 6

ба като Възпоминание на смъртта на
Господа (Деян. 20:7). Също така не-
делният ден е бил посочен от Бога на
християните, за да отделят cßoume
приноси според успеха, който Господ е
даВал на работите им (1 Кор. 16:1,2).
ОсВен moßa Светият Дух е бил изпра-
тен от небето също В първия ден на
седмицата.

Християните не пазят Господния ден


като средство за постигане на свя-
тост или поради страх от наказание.
Те го пазят в израз на лкзбов и посве-
щение на Този, Който е дал Себе Си за
тях.

  1. Павел не прави разлика меЖду морал-
    ния закон и церемониалния закон, а
    казва, че законът е едно цяло и че той
    носи проклятие на Всички, които се
    стремят да постигнат оправдание
    чрез него, без да успеят да го спазят
    целия.

  2. Девет от десетте БоЖии заповеди се
    повтарят и в НЗ като морални нас-
    тавления към БоЖиите деца. Те зася-
    гат неща, които сами по себе си са
    добри или лоши. Единствената запо-
    Вед, която е изпусната В НЗ, е запо-
    Ведта за съботния ден. Само по себе
    си пазенето на определен ден не е
    нито добро, нито лошо. Християни-
    те не са получили наставление да па-
    зят съботния ден. Писанието опреде-
    лено заявява, че християнинът не
    моЖе да бъде осъден за това, че не го
    спазва (Кол. 2:16)!

  3. Наказанието за нарушаването на съ-
    ботната заповед в СЗ е било смърт
    (Изх. 35:2). Но онези, които изискват
    от вярващите да пазят съботата

днес, не могат да изпълнят moßa на-
казание спрямо нарушителите. По
този начин те обезценяват закона и
принизяват неговия авторитет,
като не настояват за удовлетворява-
не на неговите изисквания. Всъщност
те казват: „Това е БоЖият закон и
вие сте длъЖни да го спазвате, но и да
не го спазвате, нищо няма да ви се
случи."

7. Христос, а не законът, е правилото за


Живота на вярващия. Ние трябва да
Живеем така, както Той е Живял. Това
е един много по-Висок критерий за Жи-
вот от критерия, който се определя
от закона (Мат. 5:17—48). Ние полу-
чаваме сили да Живеем свят Живот
чрез Светия Дух и искаме да Живеем
свято от л!обов към Христос. Изиск-
ваната от закона праведност се из-
пълнява от онези, които ходят не по
плът, а по Дух (Рим. 8:4).
И така, учението, че вярващите
трябва да пазят съботата, противо-
речи на Библията (Кол. 2:16) и е едно
„друго благовестие", което БоЖието
слово заклеймява като проклето (Гал.
1:7,9).

Нека Бог даде на всекиго мъдрост, за


да моЖе да познава злото учение на за-
конничеството в каквато и форма да
го срещне! Нека никога не търсим оп-
раВдание или осВещение чрез ритуали
или човешки усилия, а да разчитаме из-
цяло и единствено на Господ Исус
Христос за Всяка нуЖда. Нека винаги
помним, че законничеството е оскър-
бление за Бога, тъй като то замест-
ва Действителността със сянката,
Христос с церемониализма.

44

Галатяни — Крайни белеЖки

Крайни белезкки

  1. (1:8, 9) John Stott, Only One Way: The
    Message of Galatians, pp. 27,28.

  2. (1:18—20) В критическия текст се
    казВа Кифа (арамейското име го. Пе-
    тър).

  3. (2:1) Е. F. Kevan, The Keswick Week
    1955, p. 29.

  4. (2:3) Обрязването е проста хирурги-
    ческа операция, извършвана върху
    мъЖете. Когато Бог е наредил на
    Авраам и неговите потомци да се
    обрязват, Той го е дал като знак на
    завета Си с тях, според който Той
    ще бъде техен Бог и те ще бъдат
    Негови л1оде (Бит. 17:1—11). Обряз-
    Ването не е било само физически бе-
    лег, а и духовен символ. Авраам е бил
    обрязан В знак на повярването си в
    Бога (Рим. 4:11). Много скоро обаче
    logeume са забравили духовното зна-
    чение на обрязването и са започна-
    ли да го извършват само като един
    формален ритуал. По този начин то
    е загубило своята стойност В Бо-
    Жиите очи.

В НЗ заповедта за обрязването е
отпаднала, тъй като отношенията
на Бога както с езичниците, така и
с logeume се основават на благодат-
та. В ранните години на църквата
вярващите евреи са мислели, че об-
рязването е необходимо за спасени-
ето. Оттук и названието на тези
вярващи — „обрязаните" (Гал. 2:12).

  1. (2:3) Доста подробен разказ за тази
    среща в Ерусалим е даден в Деяния-
    та 15 глава. Изучете го внима-
    телно.

  2. (2:11) ВЖ. 2 забележка.

7) (2:13) Препинателните знаци, вклЬ-
чително и кавичките, са добавени
към текста на Библията по-късно.
На това място някои преводачи
слагат край на цитата, разглеЖдай-
ки пасаЖа от 14 до 21 cm. като по-

късно обяснение на Павел на думите
му към Петър.

  1. (2:21) W. М. Clow, The Cross in the
    Christian Experience, p. 114.

  2. (3:1) Което Все пак не означава, че
    на Въпроса не моЖе да се даде отго-
    вор В мн. ч.

  3. (3:5) Най-старите ръкописи са съ-
    дърЖали само главни букви. (Малки-
    те букви са били въведени по-късно.)
    И макар че голямото „Т" в местои-
    мението „Този" е резултат от ре-
    дакторска намеса, в този случай то
    съответства на контекста.

  4. (3:13) J. Cynddylan Jones, Studies in the
    Gospel According to St. John, p. 113.

  5. (3:20) Макар на пръв поглед да изг-
    леЖда, че има противоречие меЖду
    аргумента тук и факта, че по-къс-
    но Христос е наречен „посредник на
    нов завет" (Евр. 9:15), думата„иос-
    редник" има два различни смисъла на
    тези две места. Мойсей е послуЖил
    като посредник просто защото е
    получил закона от Бога и го е дал на
    израелския народ. Той е бил посред-
    никът или представителят на на-
    рода. Христос е Посредник на Но-
    вия Завет в един много по-възвишен
    смисъл. Преди Бог да е могъл спра-
    ведливо да даде благословението на
    този завет, Господ Исус е трябва-
    ло да умре. Също както едно човеш-
    ко завещание влиза в сила само след
    смъртта на завещателя, така и
    Новият Завет е тряВало да бъде
    подпечатан само с кръвта на Хрис-
    тос. Той е трябвало да даде Себе Си
    като откуп за всички (1 Тим. 2:6).
    Христос не само осигурява благос-
    ловенията на завета за Своите
    хора, но и пази тези хора В един
    свят, който е антагонистично нас-
    троен към тях. Той праВи това
    като Първосвещеник и като За-
    щитник и това е също част от Не-
    говата посредническа слуЖба.

  6. (3:24) Гръцката дума „paidagogos"
    (от която произхоЖда думата „пе-

45

Галатяни — Крайни белеЖки

дагогика ") означава буквално „дете- 22)
Водител". ТоВа е бил човек, обикно-
вено роб, който е трябвало да за- 23)
ВеЖда детето до училище и да го до-
ВеЖда обратно Вкъщи. Понякога
той е моЖел и да преподава.

  1. (4:7) Критическият текст гласи
    просто „наследник чрез Бога".

  2. (4:7) Norman В. Harrison, His Side
    Versus Our Side, p. 71.

  3. (4:13) Има няколко теории Във връз-
    ка с тази „телесна слабост" на Па-

Вел. Най-Вероятното предполоЖе- 24)
ние е, че става Въпрос за някаква
очна болест. Някои от другите
предположения са малария, мигрена,
епилепсия и няколко други често
срещани болести в Средния изток.

  1. (4:17) Stott, Galatians, p. 116. 25)

  2. (5:1) С. Н. Mackintosh, Genesis to
    Deutronomy, pp. 232, 233. 26)

  3. (5:4) C. F. Hogg and W. E. Vine, Epistle
    of Paul the Apostle to the Galatians, p.

241. 27)

  1. (5:4) C. F. Hogg and W. E. Vine, Epistle
    of Paul the Apostle to the Galatians,
    p. 241.

  2. (5:13) Arthur T. Pierson, няма други
    данни. 28)

(5:16) C. I. Scoffield, In Many Pulpits
with Dr. C. I. Scoffield, p. 234.
(5:19-21) В критическия текст ду-
мата „прелк>бодейство" е изпусна-
та* Често пъти думата „прелк>бо-
действо" (porneia) се преВеЖда като
„разврат", който я вклктва в свое-
то значение. Но едва ли Павел би
пропуснал да спомене този уЖасен
грях на съпруЖеска неВярност В
един подобен списък от плътски
грехове.

(5:19—21) В критическия текст ду-


мата „убийства" (phonoi) е изпусна-
та* Тъй като тя много прилича на
предишната дума („зависти",
phthonoi), моЖем да предполоЖим, че
е била изпусната при преписване.
(5:19—21) ВЖ. белеЖката върху
1 Коринтяни 6:9.

(5:10—21) Samuel Chadwick, quoted


by James A. Steward, Pastures of Tender
Grass, p. 253.

(5:24) Времето на глагола е индика-


тивен аорист (estauorosan). To под-
чертава не толкова резултатите
от действието, колкото самото
действие.
(6:7) J. A. Froude, няма други данни.

* Също както и В преВода на Библията на
бълг. ез. от 1924 ?.. — Бел. на преВ.

Галатяни — Библиография

Библиография

Cole, Alan,



The Epistle of Paul to the Galatians,
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing Company, 1965.

Eadie, John,



Commentary on the Epistle of Paul to the

Galatians,

Edinburgh: T. and T. Clark, 1884.

Harrison, Norman B.,

His Side Versus Our Side,

Minneapolis: The Harrison Service, 1940.

Hogg, C. F., and W. E. Vine,

Epistle to the Galatians,

Glasgow: Pickering and Inglis, 1922.

Ironside, Harry A.,

Expository Messages on the Epistle to the

Galatians,

New York: Loizeaux Brothers, 1941.

Kelly, William,

Lectures on the Epistle of Paul the Apostle to

the Galatians,

London: G. Morrish, n. d.

Lightfoot, J. B.,

The Epistle of St. Paul to the Galatians.,
Grand Rapids: Zondervan Publishing
Company, 1962.

Mackintosh, C. H.,


Genesis to Deutronomy,
Neptune, N. J.: Loizeaux Bros.

Stott, John. R.,



Only One Way: The Message ofGalatians.,

Downers Grove, IL: Inter-Varsity Press,

1968.


47

Посланието на апостол ПаВел към ефесяните

Короната на Павловите писания."
ДЖ. АрмитидЖ Робинсън

Посланието на Павел за третото небе."


А. Т. Пиърсьн

Въведение

I. Уникално място в канона

В някои аспекти Посланието към ефеся-
ните е типично Павлово послание: позд-
равът, благодарението, излагането на
учението, приложението на това учение
като наш дълг и завършващите поздрав-
ления. Едновременно с това обаче, без да
престава да бъде истинско Писмо, Пос-
ланието към ефесяните прилича много
на проповед или дори на християнско бо-
гослуЖение и хваление. Чрез това Писмо
— както казва Муърхед —„ние навлиза-
ме в тишината и спокойствието на едно
светилище... В него преобладава атлюс-
ферата на покой, размишление, поклоне-
ние и мир."
1

Независимо от факта, че толкова


много хора се съгласяват с цитираната
no-горе оценка на Робинсън, някои съвре-
менни изследователи, пренебрегвайки
осемнадесет или деветнадесет века
християнско учение, твърдят, че Павел
не би могъл да бъде авторът на Писмо-
то до ефесяните. Но нека да разгледаме
фактите и да видим дали това е така.

Н. Авторство



Външните доказателства, които подк-
репят тезата, че Посланието към ефе-
сяните е автентично Павлово Писмо, са
сигурни и убедителни. За нито едно дру-
го Послание на ПаВел няма такива ранни
и непрекъснати доказателства, като се

започне с цитирането му от Климент


от Рим, от Игнатий, от Поликарп и от
Херма и се продълЖи с Климент от
Александрия, Иреней и Иполит. Маркион
го е вклк>чил в своя „канон", но под назва-
нието „Послание към лаодикийците". То
се съдърЖа и в Мураторианския канон
като едно от Посланията на Павел.

Вътрешните доказателства съдър-
Жат факта, че авторът на Посланието
два пъти посочва изрично, че името му е
Павел (1:1 и 3:1). При това (в някои от-
ношения) съдърЖанието му толкова
прилича на съдърЖанието на Послание-
то към колосяните, че спокойно моЖем
да предполоЖим, че двете Писма са били
написани скоро едно след друго. Както
вече споменахме, структурата на това
Послание е типична Павлова структура.
Естествено, в тази книга Павел въвеЖ-
да и някои нови идеи, но ако един писател
не моЖе да направи това без опасност да
бъден обвинен във фалшификация, то
възмоЖностите на библейските автори
да спомогнат за растеЖа на светиите
ще се окаЖат наистина нищоЖни!

Либералният германски изследовател


Шлайермахер е бил моЖе би първият,
който не е приел авторството на Павел.
Той е бил последван от много съвремен-
ни изследователи като например Мофат
и Гудспид. За да се отрече авторството
на апостола, се използват такива субек-
тивни аргументи като речниковия със-
тав, стила, „модерното" учение и други
подобни. Но трябва да каЖем, че за все-
ки един от тези аргументи моЖе да се

49

Ефесяни

намери задоволителен контрааргумент.
На фона на убедителните странични до-
казателства и на мнението на огромен
брой ерудирани изследователи, които
смятат, че Посланието към ефесяните
не само е написано в духа на Павел, но и
че е „неговото най-боЖествено Посла-
ние" — както казва КолеридЖ, автен-
тичността на това Писмо се налага
сама по себе си.

III. Датиране

Заедно с Посланията към колосяните,
филипяните и филимон Писмото до ефе-
сяните е едно от така наречените „зат-
ворнически Писма" на Павел. За кое точ-
но затваряне на апостола става въпрос
тук (3:1; 4:1), не е съвсем ясно. Някои из-
следователи предполагат, че тук става
въпрос за двегодишния престой на Павел
в Кесария или дори за едно недоказано
затваряне на апостола в Ефес, но везни-
те на доказателствата като че ли на-
теЖават в посока на първото затваря-
не на Павел в Рим (малко след 60 г. сл.
Хр.). Също както и Писмото към коло-
сяните (4:7—9), това Послание е било за-
несено в провинция Азия от Тихик (6:21,
22). Този факт обяснява сходството в
съдърЖанието на двете Послания в док-
тринално отношение, тъй като едни и
същи идеи са вълнували ума на апостола,
докато ги е писал.

IV. Историческа обстановка и теми

Главната тема на Ефесяните е това, ко-
ето ПаВел нарича „тайната". Под това
понятие той няма предвид нещо, което
не моЖе да се обясни, а чудна истина, ко-
ято не е била изявена никога преди това
и която се открива в този момент.

Възвишената истина, която образува


сърцевината на това Послание, е вест-
та, че сега както вярващите logeu, така
и вярващите езичници са едно 6 Христос
Исус. Те са членове на църквата, която е
Христовото тяло. Понастоящем те се-
дят с Христос в небесни места, а 8 бъде-

ще ще споделят Неговата слава като





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница