Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
| Глава на всичко.
Тайната се открива във всяка от шестте глави на това Послание. В 1 гл. тя е наречена „тайната на Бо- Жията воля" и изразява едно очакване на времето, когато всичко небесно и всич- ко земно ще бъде оглавено от Христос (9,10 cm.). Участници в славата на този ден ще станат както вярващите Jogeu (11 cm., „ние"), така и вярващите езични- ци (13 cm., „вие"). Заедно с Христос те ще царуват над цялата вселена като Не- гово тяло и Негова пълнота (22,23 cm.). Гл. 2 описва как и logeume, и езичници- те се спасяват чрез БоЖията благодат; как те се примиряват с Бога и един с друг; как, в сък>з с Христос, те стават един човек; и как се вграЖдат заедно в Духа за свято БоЖие обиталище. Гл. 3 дава най-ясното обяснение на та- зи тайна. В нея тя е наречена „Христо- вата тайна". Христос е Главата, а всич- ки вярващи са Неговото тяло. В това тяло вярващите езичници са съвместни наследници, съвместни части и съвмес- тни участници в БоЖието обещание (6 cm.). Гл. 4 подчертава единството на тяло- то и БоЖия план за неговия растеЖ към зрялост (1—16 cm.). В 5 гл. тайната е наречена „Христос и църквата" (32 cm.). Връзката меЖду Христос и църквата е образец на връзка- та меЖду вярващия съпруг и неговата съпруга. И най-накрая, в 6 гл., Павел говори за „тайната на благовестието", за което той е „посланик в окови" (19,20 cm.). Опитайте се да си представите въз- действието на тази вест върху вярва- щите езичници, на които тя е била изп- ратена. Те не само са спасени по благо- дат чрез вяра също като Ьдеите, но и за първи път имат еднакви привилегии с тях. Що се отнася до полоЖението им пред Бога, те не са с нищо no-низши. И освен това тяхното предназначение е да бъдат поставени на трона заедно с 50 Ефесяни 1    Христос като НегоВо тяло и НегоВа не-
Вяста, споделяйки славата на Неговото Вселенско управление. Друга ВаЖна тема на Посланието към ефесяните е темата за лЬбовта (на гр. „agape": л1обов, която се изразяВа чрез во- лята). ТоВа е темата, с която ПаВел за- почВа и завършва своето Послание (1:4; 6:24). Освен това глаголът „л1обя" и съ- ществителното „лкзбоВ" се използват в това Послание много по-често в сравне- Схема на изложението I. ПолоЖението на вярВащия В Хрис-
A. Поздрав (1:1,2) Б. Хвалението, което ПаВел отправя
B. Благодаренията и молитвите на Па- вел за светиите (1:15—23) Г. БоЖията сила, изявена В спасението и на езичниците, и на logeume (2:1— 10)
Вярващите езичници В Христос (2:11—22) Е. Отваряне на скоба, в която Павел обяснява тайната (3:1—13) ние с Всички други Павлови Писма. Това
Ж. Молитвата на Павел за светиите (3:14—19) 3. СлаВослоВието на ПаВел (3:20, 21) И. Поведението на вярващия в Хрис- тос (4—6 гл.) A. Призив за единство в християнско- то общение (4:1—6) Б. БоЖият план за правилно функцио- ниране на частите на тялото (4:7— 16) B. ПризиВзаноВморал(4:17—5:21) Г. ПризиВ за лично благочестие В хрис-
Д. Увещания относно християнската борба (6:10—20) Е. Личните поздрави на ПаВел (6:21—24) Коментар Ь Полозкението на вярващия в Христос (1—3 гл.) А. Поздрав (1:1,2) 1:1 Името Павел означава „малък". Мо- Же би физическият вид на апостола наи- стина е отговарял на това описание, но това не е попречило неговото влияние В духовно отношение да бъде огромно. В този стих ПаВел представя себе си като апостол на Исус Христос. ТоВа означа- Ва, че той е бил изпратен от Възкръсна- лия Господ с една специална мисия — да проповядва на езичниците благовестие- то и да осветлява всички относно Вели- ката тайна за църквата (3:8, 9). фак- тът, че Посланието към ефесяните раз- глеЖда именно Въпроса за църквата, и фактът, че тази истина е била открита най-напред на апостолите и на пророци- те (3:5), прави представянето на Павел като апостол напълно уместно. ТоВа не е признак на гордост, а обяснение защо той моЖе да говори с такъв авторитет по тази тема. Източникът на неговия авторитет се ВиЖда В думите „с БоАи- 51 Ефесяни 1      ята Воля". ПаВел не е избрал moßa слуЖе-
ние като някакъВ Bug работа. И никакВи хора не са го назначили на него.То е резул- тат от небесно призвание от начало go край (Гал. 1:1). Писмото е адресирано „до светиите и Верните в Христос Исус, които са в Ефес". Светиите са хората, които са отделени за Бога от eßema. Toßa е едно название, което се прилага В НЗ за Всич- ки ноВородени Вярващи. Основно думата описва положението на вярващия в Хрис- тос, а не това, което той е сам по себе си. В Христос Всички вярващи са светии, въпреки че на практика те не Винаги се дърЖат като такива. Така например Па- вел се обръща към коринтяните като към светии (1 Кор. 1:2), макар че от по- нататъшното излоЖение става ясно, че не всички от тях са Живели свято. Но според БоЖията воля нашето поведение трябва да съответства на нашето по- лоЖение: светиите трябва да Живеят свято. „...и верните в Христос Исус." Дума- та „верните" означава „вярващите" и е подходящо описание на Всички истински християни. Разбира се, вярващите тряб- ва също така да бъдат и верни В смисъл, че на тях трябва да моЖе да се разчита и да им се оказва доверие. Но основната мисъл тук е, че това са хората, които признават Христос Исус за техен един- ствен Господ и Спасител. Макар и да присъства в повечето ръ- кописи, изразът „които са 8 Ефес" липс- ва в gßa от най-старите от тях. Много изследователи са на мнение, че това Послание е било едно циркулярно Писмо, което е трябвало да се чете от няколко местни събрания, сред които ефеското е било най-изВестно. За щастие този въпрос не накърняВа нито автентич- ността на Писмото, нито неговата стойност. 1:2 Сега следва поздравът на апостола към светиите. За разлика от големия брой лишени от съдърЖание поздрави, които ние използваме днес, тук всяка дума е натоварена с духовно значение. Благодатта е боЖествената помощ, която ние получаваме в еЖедневния си Живот. Читателите на Павел вече са спасени чрез БоЖията благодат—незас- луЖената Му милост към изгубените души. Но сега те имат нуЖда от сила от Бога, за да се справят с проблемите, из- питанията и скърбите на Живота. Точ- но тази благодат им Желае и апостолът. Мирът означава спокойствие на духа при Всички промени на Жизнените обсто- ятелства. Светиите вече са изпитали мира с Бога при обръщението си. Но те всеки ден имат нуЖда и от мира на Бога, т. е. от твърдото и уверено спокойст- вие, което не зависи от обстоятелства- та и което идва, когато представяме всичко пред Бога в молитва (фил. 4:6,7). ЗаслуЖаВа си да отбелеЖим, че ПаВел най-напред споменава благодатта, а след нея — мира. Редът винаги е такъв. Мирът моЖе да се познае само след като благодатта разреши проблема с греха. И само чрез незаслуЖената сила, която Бог му дава Всеки ден, Вярващият моЖе да изпита мира, съвършения мир, при всички променящи се обстоятелст- ва на Живота. Думата „благодат" (charis) е характе- рен гръцки поздрав. Евреите използват думата „мир" (shalom) като поздрав. Ко- гато ги поставим една до друга, ще полу- чим благовестието за целия свят в ми- ниатк)рен вид. Когато ги съединим, ще получим истината за новозаВетната църква, която ПаВел излага толкова пъл- но в Посланието към ефесяните, а имен- но, че в Христос logeume и езичниците се вграЖдат в едно тяло. Благодатта... и мирът идват от Бога, нашия Отец, и от Господа Исуса Христа. Павел без колебание поставя Господ Исус на едно и също ниВо с Бог Отец: той почита Сина така, както по- чита и Отца. Така трябВа да Го почита- ме и ние (Йоан 5:23). 52 Ефесяни 1   Нека не отминаваме с лекота израза
„Бог, нашия Отец". Взето отделно, на- именованието Бог изразява идеята за Един, Който е безкрайно далечен и недо- сегаем. От друга страна, наименование- то Отец говори за Един, Който е изклю- чително близък и достъпен. Когато съ- единим двете наименования с местоиме- нието нашия, ще получим поразителна- та истина, че великият и възвишен Бог, Който обитава във вечността, е и лю- бящият Отец на всеки, който е бил ро- ден отново чрез вяра в Господ Исус Пълното име на нашия Спасител е Господ Исус Христос Като Господ Той е нашият абсол1отен Господар, Който има Всичките права Върху това, което сме и което имаме. Като Исус Той е на- шият Спасител от греха. Като Христос Той е нашият назначен от Бога Пророк, Свещеник и Цар. Колко много неща раз- крива Неговото име на Всяко ухо, което иска да слуша! Б. Хбалението, което Павел отправя към Бога заради благословенията на благодатта (1:3—14) 1:3 След краткия си поздрав апостолът издига своя глас във величествен химн на хвала, който достига едни от най-голе- мите височини на новозаветно поклоне- ние. В него ние чувстваме как прелива едно сърце, което се възхищава на Бога заради благословенията на Неговата благодат. В тези стихове (от 3 до 14 cm.) Павел проследява действията на Бога въВ връзка с нашето спасение, като тръгва от вечността, минава през вре- мето и стига до вечното бъдеще. Това по необходимост налага да се разгледа тайната на БоЖията Воля — полоЖени- ето на Вярващите togeu и езичници като съвместни участници В славното нас- ледство. И така, апостолът започва този па- саЖ, като призовава Всички, които поз- нават Бога, да Го благославят, т. е. да зарадват Неговото сърце с хваление и преклонение. „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос" Понякога Исус се обръща към Бога като към Бог (Мат. 27:46), друг път говори за Него като за Отец (Йоан 10:30). Този, Който е благословен, е и Онзи, Който благославя. Ние Го благославяме, като Го хвалим. Той ни благославя и ни прави щастливи, като излива Върху нас богат- ствата на Своята благодат. „В Христос" Бог „ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места". Тази благодат моЖе да се изоб- рази като една пирамида: благословение духовно благословение всяко духовно благословение всяко духовно благословение в небес- ни места всяко духовно благословение в небес- ни места в Христос ЗабелеЖете най-напред колко щедри са Неговото сърце и ръка — „всяко духов- но благословение". ЗабелеЖете също, че тези благословения са духовни. Най-прос- тият начин да се обясни това е, като се сравни с благословенията на Израел под закона. В СЗ верният и послушен кодеин е получавал за награда дълъг Живот, го- лямо семейство, изобилна реколта и за- щита от враговете (Второзак. 28:2—8). За разлика от това благословенията на християнството са духовни, тоест те ни дават богатства, които не са мате- риални, не се виЖдат и не умират. Наис- тина и старозаветните светии са се наслаЖдавали на някои духовни благосло- вения, но както ще видим по-нататък, днес християните се наслаЖдаВат на благословения, които не са били познати на хората В предишните времена. Нашите благословения са „в небесни места" (буквално $ „небесните"). Вмес- то да са материални благословения В земни места, те са духовни благослове- ния „внебесни места". Изразът „в небес- ни места" се използва пет пъти В тоВа Послание със значението на: 1:3 Сферата на нашите духовни бла- гословения 53 Ефесяни 1    1:20 Мястото, където Христос седи
сега на трон 2:6 Мястото, където ние седим на трон ß Христос 3:10 Мястото, където ангелите ста- ßam свидетели на БоЖията премъдрост, изябена В църквата 6:12 Областта, която е източник на настоящата ни борба със злите духове Когато сВърЖем тези пасаЖи, ще по- лучим едно истинско библейско опреде- ление на небесните места. Както казва Ангър — те са „областта на полозкени- ето и опита на вярващия в резултат на съединението му с Христос чрез кръщени- ето в Духа". Всички духовни благослове- ния са в Христос. Той ни ги е осигурил чрез завършеното Си дело на Голгота. Сега ние моЖем да ги получим чрез Него. Всичко, което Бог има за вярващия, е в Господ Исус. За да получим тези благос- ловения, ние трябва да се съединим с Христос чрез вяра. В момента, в който човек започне да пребъдва в Христос, той става притеЖател на всички тях. „Да бъдеш в Христос, което е дял на всич- ки спасени, означава да станеш участник във всичко, което Христос е направил, всичко, което е Той сега, и всичко, което някога ще бъде. "2 Изразът „в Христос" е един от кл1очо- Вите изрази на Писмото до ефесяните. В НЗ има две тясно свързани истини — истината за полоЖението на вярващия и истината за неговото поведение. Нека да разгледаме най-напред истина- та за полоЖението на Вярващия. Всеки чоВек на света е или „В Адам", или „В Христос". Онези, които са „в Адам'", са в своите грехове и следователно са осъ- дени пред Бога. Сами по себе си те не мо- гат да направят нищо, което да угоди на Бога или да спечели Неговото одобрение. Те не могат да имат никакви претенции към Бога и ако трябва да получат това, което заслуЖават, завинаги ще погинат. Когато човек повярва, Бог вече не гле- да на него като на осъден потомък на Адам. Той го ВиЖда 6 Христос и го прие- ма на това основание. Много е ваЖно да разберем moßa. Вярващият грешник се приема от Бога не на основание на това, което е, а заради това, че е В Христос. Когато е 6 Христос, той застава пред Бога, облечен в цялата приемливост на Самия Христос. И той ще се наслаЖда- ва на БоЖието одобрение и приемане, до- като им се наслаЖдава Христос, т. е. за- винаги. И така, полоЖението на вярващия е moßa, което е той 6 Христос. Но тази картина има и обратна страна, а имен- но —поведението на вярващия, това, ко- ето е той сам по себе си. Неговото поло- Жение е съвършено, но поведението му не е. Според БоЖията воля неговото пове- дение трябва Все повече и повече да съо- тветства на неговото полоЖение. То обаче никога няма да стане съвършено, преди вярващият да отиде на небето, но процесът на освещение, растеЖ и все по- голяма прилика с Христос не трябва ни- кога да прекъсва, докато той е тук, на земята. Когато разберем разликата меЖду по- лоЖението на Вярващия и неговото със- тояние, ще намерим съответствието меЖду такива противоречиви стихове като: Вярващите са усъвършенствани заВи- наги (10:14). Вярващите са умрели за греха (Рим. 6:2). Вярващите са свят народ (1 Петр. 2:9). Вярващите трябВа да бъдат съВърше- ни (Мат. 5:48). Вярващите трябва да смятат себе си мъртви за греха (Рим. 6:11). Вярващите трябВа да бъдат cßemu (1 Петр. 1:15). Първата група стихове засяга полоЖени- ето на вярващия, а втората — неговото поведение или състояние. Самото Писмо се разделя на дВе поло- вини, в които тези дВе истини се разг- леЖдат успоредно една на друга: 1—3 гла- Ва: нашето полоЖение (moßa, което сме 54 Ефесяни 1       В Христос); 4—6 глаВа: нашето noßege-
ние (тоВа, което трябВа да бъдем сами по себе си). ПърВата половина излага уче- нието по този Въпрос; Втората описва нашия дълг. На много места в първите три глави нашето полоЖение е описано с такива изрази като „в Христос", „в Христос Исус", „в Него, „В Когото". В последните три глаВи се използва много по-често изразът „в Господа", за да се подчертае отговорността на вярващия пред Христос като Господ. Някой е ка- зал много добре, че пърВата част от Писмото описва положението на вярва- щия в небесните места в Христос, дока- то втората го разглеЖда как действа В кухнята на Живота. Сега вече моЖем да започнем да разг- леЖдаме някои от духовните благосло- вения 6 небесните места, които са наши 6 Христос. 1:4 Първото благословение е това, ко- ето обикновено наричаме „избиране": ...както ни е избрал 6 Него преди осно- ваването на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него ß лк)бов. Обърнете най-напред внимание на по- лоЖителния факт на избирането, изра- зен в думите [Той] „ни е избрал", а след това и на истината за нашето полоЖе- ние — „В Него". Всички БоЖии цели за Не- говите хора могат да се осъществят на практика само В Личността и делото на Господ Исус. Времето на избирането ни от Бога е посочено в израза „преди съз- данието на света", а целта е ние да бъ- дем свети и без недостатък пред Него 6 лк)бов. Тази цел няма да бъде осъщест- вена напълно, докато ние не отидем с Него в небето (1 Йоан. 3:2), но процесът за постигането и трябва да започне и непрекъснато да се развива още тук, на земята. Сега нашата молитва би могла да бъде такава: ..Господи, прави ме сВят сега, тъй като тоВа е ТВоята Вечна цел за мен. Амин." БоЖественото ни избиране Учението за избирането поставя пред човешкия ум сериозни Въпроси и затова ние решихме да засегнем по-подробно оноВа, което Библията учи (или не учи) по този проблем. И така, най-напред Библията учи, че Бог наистина избира хората за спасение (2 Сол. 2:13). Тя се обръща към Вярващи- те като към хора, които са „избрани по предузнанието на Бога Отца" (1 Петр. 1:2). Тя учи, че хората могат да знаят дали са избрани по начина, по който от- говарят на благовестието: онези, които го чуят и повярват, са избрани (1 Сол. 1:4—7). От друга страна обаче, Библията ни- къде не учи, че Бог избира хората за по- губление. фактът, че Бог избира някои за спасение, не означава, че Той своевол- но осъЖда всички останали на унищоЖе- ние. Бог никога не осъЖда хора, които заслуЖават да бъдат спасени (защото такиВа няма), но наистина спасява ня- кои, които заслуЖават да бъдат осъде- ни. Когато описва избраните, Павел го- вори за тях като за съдове на милостта, които Бог е приготвил отпреди за слава (Рим. 9:23). Когато обаче се обръща към неспасените, апостолът казва просто, че те са съдове на гнева, приготвени за погибел (Рим. 9:22). Бог приготвя съдове на милостта за слава, но Той не пригот- вя хора за унищоЖение: те самите пра- вят това чрез собственото си неверие. Учението за избирането позВолява на Бога да бъде Бог. Бог е суверен, т. е. Той моЖе да прави това, което Му е угодно, но на Него никога не Му е угодно да пра- ви нещо несправедливо. Ако бъдат оста- вени сами на себе си, всички хора биха били загубени. Нима Бог няма право да показва милост към някои? Но тази картина има и обратна стра- на. Същата Библия, която проповядва учението за суверенния избор, проповяд- ва и учението за човешката отговор- 55 Ефесяни 1   Hocm. Никой няма да моЖе да използва
учението за избирането като извинение за това, че не се е спасил. Бог прави все- общо предложение за спасение на всички хора от всички краища на земята (Йоан 3:16; 3:36; 5:24; Рим. 10:9,13). Всеки моЖе да се спаси, като се покае от греховете си и повярва в Господ Исус Христос. Сле- дователно, ако един чоВек се погуби, той се погубва не защото Бог Желае това, а защото сам е избрал да бъде погубен. факт е, че една и съща Библия учи как- то доктрината за избирането, така и доктрината за свободното спасение на всички, които искат да го приемат. И двете доктрини се съдърЖат в един и същ стих: „Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя" (Йоан. 6:37). Първата половина на стаха говори за суверенния БоЖий избор, а Втората отпраВя предложението за спасение към всички. Всичко това представлява една труд- ност за човешкия ум. Как моЖе Бог да из- бира някои и едновременно с това да предлага спасение на Всички? Да, това наистина е една тайна за нас. Но затруд- нението идва не от Бога, а от нас. Най- доброто, което моЖем да направим, е да повярваме и в двете доктрини, тъй като Библията проповядва и двете. Истина- та не се намира някъде по средата меЖ- ду избирането и свободната воля на чо- века, а и в двете крайности. У. Г. Блейки я обобщава така: „Истините и за БоЖествения суверени- тет, и за човешката отговорност, и за свободното иунивсрсално предложение за спасение по .пи.юст се съдърЖат в Биб.т- ята и.макар че ние не моЖем да намерим съответствието. пеЖду тях с по. пощта на нашата човешка логика, те всички трябва да на. перят. място в нашия ум. "3 1:5 Второто духовно благословение от съкровищницата на БоЖията благо- дат е предопределението. Макар и свър- зано с избирането, то не е същото. Из- бирането представлява БоЖий избор на хора за спасение, а предопределението е нещо, което стаВа преди това: то озна- чава, че Бог определя предварително това, че всички, които се спасят, ще бъ- дат също така и осиновени в Неговото семейство и ще станат Негови синове. Бог е могъл да ни спаси, без да ни осино- ви, но е избрал да направи и двете. Много npeßogu свързват последните две думи от 4 cm. с началото на 5 cm., както следВа: „...6 лк)бов, като ни е пре- допределил." Това ни напомня за уникалната лкюов, която е накарала Бога да се отнесе към нас толкова милостиво. Истината за нашето славно осинове- ние е разкрита 6 израза „като ни е пре- допределил да Му бъдем осиновени". В НЗ осиноВението означава приемане на вярващия в БоЖието семейство като зрял, възрастен син с всички привилегии и отговорностти на това полоЖение (Гал. 4:4—7). Духът на осиновение влага във вярващия инстинкт да се обръща към Бога като към свой Баща (Рим. 8:15). Нашето осиноВение е станало въз- моЖно чрез Исус Христос. Бог никога ня- маше да ни приеме в moßa полоЖение на близост и лкюов при Себе Си, ако ние бяхме останали в греховете си. Затова и Господ Исус дойде на земята и чрез Сво- ята смърт, погребение и възкресение разреши въпроса за греха така, че Бог да бъде напълно удовлетворен. Безкрайно голямата стойност на Неговата Жерт- ва на Голгота осигурява оноВа справед- ливо основание, което дава право на Бога да ни осинови. И всичко това става по благоволение- то на Неговата боля. Това е суверенна- та причина за нашето предопределение. То дава отговор на въпроса: „Защо Бог е направил всичко това?'' Той го е напра- вил, защото то просто е било по Него- вото благоволение. Той не е могъл да бъде доволен, докато не е заобиколил Себе Си със синове, подобни на образа на 56 Ефесяни 1   Неговия Единороден Син — с Него и
като Него завинаги. 1:6 „...за похвала на славната Си бла- годат, с която ни е обдарил във Възлю- бения Си." След като е размишлявал върху БоЖията благодат най-напред в избирането ни, а след това и в предопре- делянето ни като БоЖии синове, Павел сега спира за момент своите разсъЖде- ния, за да произнесе един рефрен, който е едновременно и възклицание, и обясне- ние, и увещание. Той е въз/ошцание, защо- то изразява свято удивление пред пре- възходната слава на БоЖията благодат. Обяснение е, защото казва, че както обектът, така и резултатът от всички действия на БоЖията милост спрямо нас е Неговата вечна слава. Ние Му дъл- Жим вечно възхищение заради Неговата несравнима милост. Обърнете внимание на условията на Неговата благодат — Той ни е обдарил с нея (без да иска в за- мяна нищо от нас). Получателите на Неговата благодат сме ние. Каналът, чрез който получаваме тази благодат, е Той — Неговият Възлк)бен Син. И пос- ледно, то е увещание, защото Павел всъщност казва: „Нека да Го хвалим за Неговата славна благодат." Преди да продълЖим по-нататък, нека наистина да направим това! О, БоЖе, колко си велик! И колко са прекрасни Твоите пътища! Но ТВошпа благодат блести с най-ярка светлина и възхвалява Твоите качества! Кой Бог прощава като Тебе, БоЖе! Кон Бог богато благодат да подарява люЖе?! Семкгьл Дейвис 1:7 Проследявайки така необятния об-
бода. Господ Исус е Изкупителят („в Ко- гото имаме изкуплението си"), а изкупе- ните сме ние. Неговата кръв е цената на откупа. Нищо друго не моЖе да плати този откуп. Един от резултатите на изкупление- то е прощението на прегрешенията. Прошението не е едно и също с изкупле- нието: то е един от неговите плодове. Христос трябваше да извърши пълно удовлетворение за нашите грехове, пре- ди те да могат да бъдат простени. Това Той направи на кръста. Сега вече — строгата справедливост не люЖе да има никакви изисквания и милостта моЖе да излее свободно своите благословения. Мярката на нашето прощение се виЖ- да в думите „според богатството на Неговата благодат". Ако ние моЖем да измерим богатствата на БоЖията бла- годат, ще моЖем също да измерим и пъл- нотата на Неговото прощение. Но Не- говата благодат е безгранична! Същото се отнася и за Неговото прощение! 1:8 И така, Бог ни е избрал, предопре- делил и изкупил според Своята благодат. Но това не е всичко. Бог е направил съ- щата тази благодат да изобилства към нас във всяка мъдрост и разбиране. Това означава, че Той милостиво е спо- делил с нас Своите планове и намерения. Неговото Желание е ние да имаме разби- ране и проникновение за Неговите плано- ве за църквата и за вселената. Поради тази причина Бог, така да се каЖе, ни се е доверил и ни е разкрил великата цел, към която се двиЖи цялата история. 1:9 Сега Павел обяснява конкретния начин, чрез който Бог е направил да изо- билства към нас всяка мъдрост и разби- ране. Това е станало, като Той ни е от- крил тайната на Своята воля. Това е една доминираща тема в цялото Посла- ние — великата истина за Христос и църквата. Тя е тайна не защото е зага- дъчна, а защото е свещена истина, коя- то не е била известна до този момент, но която сега се разкрива на светиите. 57 Ефесяни 1  Този Величествен план е Възникнал пър-
воначално В суверенната Воля на Бога, без участието на каквито и да било Вън- шни влияния: той е възникнал според бла- гото Му намерение. А великият обект на Неговия план е Господ Исус Христос. ТоВа се ВиЖда от израза „...което е по- лоЖил 8 Себе Си". 1:10 Този стих е началото на едно по- обстойно обяснение на БоЖията тайна, като 6 тази глава Павел мисли главно за бъдещия аспект на тайната. Във 2 и 3 гл. апостолът ще хвърли допълнителна светлина Върху настоящия аспект на тайната. Времето, за което Павел говори тук, се вшкда в израза „за да се прилоЖи, ко- гато се изпълнят времената"*. Ние смя- таме, че това се отнася за хилядолетно- то царство, когато Христос ще се вър- не на земята, за да царува като Цар на царете и Господ на господарите. Бог има специален план за управление на земята през последния етап от човешката ис- тория. Според Неговия план всичко трябва да се оглави от Христос (НПБДЖНД). През хилядолетното царство Всичко, което е на небесата, и всичко, което е на земята, ще бъде събрано 6 Христос. Спасителят, Който сега е отхвърлен и непризнат, ще бъде Най-преВъзходният, Господарят на всичко, Обектът на все- общо поклонение. ТоВа е и целта на Бога — да постави Христос като глава на Всичко В царството — и небесно, и зем- но. Обхватът на господството на Хрис- тос се ВиЖда В думите „...това, което е небесно и земно". Белет казва така: „ Това е една тайна, която никога преди това не е 6iua позната. Книгата на про- рок Исая ни предлага едно красиво описа- ние на хгиядолетното царство, но там * На гръцки тук е използвана думата „oikonomia" (диспенсация, администрация) и текстът зВучи приблизително така: „...по Време на диспенсацията на изпълнението на Времената". — Бел. на преВ. не се казва, че Христос ще бъде глава и на небесата. Нима Исая казва някъде, че всичко в небето и в земята ще бъде Възг- лавено от прославения Христос и събра- но в Него?"4 Понякога 10 cm. се използва като аргу- мент в подкрепа на лъЖеучението за уни- версалното спасение. Той се изкривява дотам, че се доказва, че най-накрая всич- ко и всички ще бъдат възстановени и примирени с Христос. Но тази идея изоб- що не съответства на пасаЖа. В него Павел говори за универсалното господс- тво, а не за универсалното спасение! 1:11 Една ЖизненоВаЖна част от тай- ната представлява истината, че В този велик план на Бога имат дял както Вяр- ващите кздеи, така и вярващите езични- ци. Апостолът най-напред разкрива връзката меЖду тайната и Вярващите logeu (в 11 и 12 cm.), след това говори за връзката меЖду нея и вярващите езич- ници (в 13 cm.) и накрая (в 14 cm.) прави връзка и меЖду двете. Що се отнася до християните от kxjeucku произход, за тях Павел казва следното: „...в Него,... В Когото станах- ме и наследство." Тяхното право на участници в наследството не се основа- ва на предишните им национални приви- легии, а на сък>за им с Христос. Наследс- твото тук ни отпраща към един бъдещ момент, В който както Вярващите logeu, така и всички други истински вяр- ващи ще бъдат изявени на останалия свят като тялото на Христос, невяста- та на Агнето. Тези кодейски християни са били опре- делени за това привилегировано място от суверенната БоЖия воля още от Веч- ността, бидейки предопределени според намерението на Бога, Който върши всичко по решението на Своята боля. 1:12 Целта на тоВа предопределение е те да бъдат за похва\а на Неговата слава. С други думи, те са трофеи на Бо- Жията благодат, защото показват оно- ва, което Той моЖе да направи от такъв 58 Ефесяни 1  лош материал, носейки Му по този начин
слаба. Апостолът гоВори за себе си и за дру- гите Вярващи кздеи като за „ние, които отнапред се надявахме 6 Христос". Тук той мисли за Вярващия остатък от eß- рейския народ, който е откликнал на бла- говестието В ранните дни на християн- ството. Благовестието е било пропо- вядвано най-напред на logeume, но по-го- лямата част от народа го е отхвърлило. И Все пак имало е един остатък от бла- гочестиви logeu, които са повярвали В Господ Исус. Един от тях е и Павел. Когато Спасителят дойде на земята за Втори път, Всичко ще бъде много по- различно. Тогава народът ще погледне на Този, Когото е пробол, и ще заплаче за Него, както плаче някой за единствения си Син (Зах. 12:10). „И така, целият Из- раил ще се спаси, както е писано: „Изба- вител ще дойде от Сион; Той ще отвър- не нечестията от ЯкоВа" (Рим. 11:26). ПаВел и неговите съвременници христи- яни от еврейски произход са повярвали в Месията първи от целия народ. Затова апостолът използва за тях следното описание: „...ние, които отнапред се на- дявахме на Христа". Тези, които отпреди са се надявали В Христос, ще царуват заедно с Него над Цялата земя. Останалата част от ев- рейския народ ще бъдат земните подани- ци в Неговото царство. 1:13 След като разглеЖда полоЖение- то на вярващите, които са били родени като к>деи, ПаВел се обръща към Въпро- са за вярващите, които са били родени като езичници. ТоВа се Вшкда от промя- ната на местоимението — от „ние" на «бие". Онези, които са били спасени от езичестВото, също участват в тайната на БоЖията Воля — като обърналите се 1°деи. Сега апостолът проследява ета- пите, през които ефесяните и другите езичници са били доведени до общение с Христос. Те са чули благовестието. Повярваш са В Христос. Били са запечатани със Светия Дух на обещанието. Най-напред те са чули словото на ис- тината, благовестието за тяхното спасение. В основата си moßa слоВо съ- дърЖа главно благата Вест за спасение чрез вяра В Господ Исус. Но В един по-ши- рок смисъл то Вкл1очва всички поучения на Христос и апостолите. След като са чули това послание, те са предали себе си на Христос чрез един оп- ределен акт на вяра. Господ Исус е един- ственият Обект на истинската Вяра. Спасението моЖе да се намери само в Него. В момента, В който са повярвали, ефе- сяните (и другите езичници) са били за- печатани със Светия Дух на обещание- то. ТоВа означаВа, че Всеки истински вярващ получава БоЖия Дух В знак на това, че принадлеЖи на Бога и че ще бъде пазен от Него до момента на получава- не на прославеното си тяло. Също както в областта на нотариалното право пе- чатът означава собственост и осигуре- ност, така и в небесния свят той има по- добно значение. Обитаващият В нас СВе- ти Дух ни подпечатва като БоЖия собс- твеност (1 Кор. 6:19,20) и гарантира за- пазването ни до деня на изкуплението (Еф. 4:30). Ние сме запечатани със Светия Дух на обещанието. Първо, Той е Светият Дух, т. е. Той е това, което е, Сам по Себе Си. Второ, Той е Духът на обещанието. Той е бил обещан от Отец (Йоил 2:28; Деян. 1:4) и от Господ Исус (Йоан 16:7). Освен това Той е гаранцията, че всички БоЖии обещания към Вярващия ще бъдат изпъл- нени. С 13 cm. завършва първото от много то споменавания на ТриединстВото В тоВа Писмо: Бог Отец (3 cm.) Бог Син (7 cm.) Бог Дух (13 cm.) 1:14 И отново ПаВел променя числата
59 Ефесяни 1  Ва тук, В 14 cm., „нашето". С помощта
на този прост литературен noxßam той много умело намекВа за нещо, което ще обясни по-пълно ВъВ 2 и 3 гл. — съединя- ването на Вярващите logeu c Вярващите езичници, за да образуват ноВ организъм — църквата. Светият Дух е залогът на нашето наследство. ТоВа е нещо като предпла- та, която гарантира изплащането на цялата сума. То е същото по качество като пълното изплащане, но не е също- то по количество. В момента, в който се спасим, Све- тият Дух започва да ни разкрива някои от богатствата, които са наши В Хрис- тос. Той ни gaßa да предвкусим идещата слаВа. Но как моЖем да бъдем сигурни, че някой ден ще получим и пълното наслед- cmßo? Самият СВети Дух е залогът или гаранцията, че moßa наистина ще стане. Като печат Светият Дух ни гарантира, че ние самите ще бъдем запазени за нас- ледството така, че да го получим. Като залог Той ни гарантира, че това наслед- ство ни е запазено и осигурено. Духът е залог, докато бъде изкупено притеЖанието. Залогът дава гаранция за пълното изкупление, също както пър- вите плодове са гаранция за голямата Жетва. СлуЖбата на Духа като залог ще се прекрати, когато бъде изкупено при- теЖанието. Какво има предвид Павел под „изкупване на притеЖанието"? 1. Под „изкупване на притеЖанието" апостолът моЖе би има предвид полу- чаването на нашето наследство. Всичко, което Бог притеЖава, е наше чрез Господ Исус: ние сме БоЖии нас- ледници и сънаследници с Исус Хрис- тос (Рим. 8:17; 1 Кор. 3:21—23). Сама- та вселена е била осквернена от вли- зането на греха в света и има нуЖда от примирение и очистване (Кол. 1:20; ЕВр. 9:23). Когато Христос се Върне на земята, за да царува, това стене- що творение ще бъде освободено от робството на тлението и ще Влезе в славната свобода на БоЖиите деца (Рим. 8:19—22).
окончателният резултат е един и същ — похвалата на Неговата слава. Тогава чудният БоЖий план ще достигне свое- то славно осъществяване и Бог ще бъде обект на непрекъснато хваление. В тази глава Павел три пъти ни напомня, че целта на БоЖиите намерения и неизбеЖ- ният резултат от всички БоЖии дейст- вия са Неговата прослава и възвелича- ване: „...за похвала на славната Си благодат" (6 cm.)
„...тъй щото да бъдем за похвала на Не- говата слава'" (12 cm.) „...за похвала на Неговата слава" (14 cm.). 60 Ефесяни 1  В.Благодаренията и молитвите на
Павел за светиите (1:15—23) 1:15 В предходния пасаЖ, който започва с 3 cm. и завършва с 14 cm. (и на гръцки представлява едно-единствено изрече- ние!), апостолът проследява вълнуващия и необятен обхват на БоЖия план от Вечността В миналото до вечността в бъдещето. Той прави преглед на някои от най-вдъхновяващите мисли, които вълнуват човешкия ум и които са толко- ва възвисени, че карат Павел да сподели със своите читатели товара, който той носи в молитвения си Живот във връзка с духовното им просветление относно тези понятия. Неговото голямо Жела- ние за тях е те да могат да оценят сво- ите славни привилегии в Христос и ог- ромната сила, която е била небходима, за да моЖе Христос да бъде даден на цър- квата като Глава на цялото творение. Встъпителната дума „затова" свър- зВа този стих с мисълта за всичко, кое- то Бог е направил и предстои да напра- ви за онези, които са части на Христо- вото тяло, както това е описано в па- саЖа от 3 до 14 стих. »•..като чух за вярата би в Господа Исуса и за лй)бовта... към всичките све- тии..." Когато е чул всичко това, Павел се е уверил, че неговите читатели са при- теЖатели на току-що описаните духов- ни благословения, и това го е подтикна- ло да се моли за тях. Тяхната Вяра в Гос- под Исус е донесла чудото на спасението В техния Живот, а лк>боВта към всички- те светии е изяВила, че тяхното обръ- щение е истинско. Онези библейски изследователи, които смятат, че Писмото не е било написа- но единствено до ефесяните, използват като доказателство на своята теза именно този стих. Тук Павел казВа, че е чул за вярата на своите читатели, кое- то би могло да създаде погрешното Впе- чатление, че той никога не ги е виЖдал. Но ние знаем, че той е прекарал в Ефес най-малко три години (Деян. 20:31). Този факт кара някои хора да заклкзчат, че това Писмо не е било изпратено само до църквата в Ефес, а до няколко църкви, една от които е била и ефеската. За щастие този проблем не засяга по- уките, които моЖем да извлечем от стиха. Така например ние ВиЖдаме, че Господ е представен като единствения истински обект на нашата вяра: „...вя- рата ви в Господа Исуса." Тук не се каз- ва, че трябва да повярваме в някакво Ве- рук), В църква или в християни. Спасител- ната вяра е вярата във възкръсналия и ВъзВисен Христос, Който седи отдясно на Бога. Друга поука за нас се крие В израза „лк> бовта, която сте показали към всички- те светии". Нашата лк>боВ не трябва да бъде ограничена само към светиите от нашето събрание, а да се излива върху всички, които са били очистени от кръв- та на Христос, върху цялото домочадие на Вярата. Трета поука се крие В съчетанието вяра и лк)бов. Някои хора казват, че имат вяра, без да показват това на прак- тика. Други се хвалят с голяма лкзбов, но се отнасят съвсем безразлично към нео- бходимостта от вяра в Христос. Ис- тинското християнство съчетава здра- вото учение със здравия Живот. 1:16 Вярата и лкобовта на вярващите кара Павел да благодари на Господа и да се моли непрестанно за тях. СкродЖи описва това много добре: „Апостолът благодари за полоЖената вече основа и се моли за изграЖдащата се В момента надстройка. Той трябва да благодари за това, което вече е постиг- нато, и да се застъпи за това, което предстои. Благодарението се изказва за това, което вече е действителност, а застъпничеството — за това, което е ВъзмоЖно, според БоЖия план за тях." 1:17 Каква голяма привилегия е това— да моЖем да погледнем В молитвения ЖиВот на един БоЖий чоВек! Всъщност тоВа Писмо ни предоставя две такиВа ВъзмоЖности — тук и В 3:14—21. Тук Па- Вел се моли за духовно просветление, а 61 Ефесяни 1  там — за духовна сила. Тук неговата мо-
литва е отправена към Бога, а там — към Отца. И в двата случая обаче мо- литвите на апостола са непрестанни, конкретни и актуални. Тази молитва е отправена към „Бог на нашия Господ Исус Христос, славния Отец". Изразът „славният Отец" моЖе да означава, че Бог или е:
Той моЖе да им даде мъдрост и откро- вение, за да Го познаят. Светият Дух е Духът на мъдрост (Ис. 11:2) u на откро- вение (1 Кор. 2:10). Но тъй като Той оби- тава във всеки вярващ, Павел не би мо- гъл да се моли неговите читатели да по- лучат Личността на Светия Дух, а по- скоро да получат специална мярка на просветление от Него. Откровението засяга предаването на знание, а мъдростта — правилното му използване в нашия Живот. Апостолът не си мисли за знанието изобщо, а за спе- циален вид знание — познаването (на гр. „epignosis") на Бога. Той иска Вярващите да имат дълбоко, духовно, практическо познаване на Бога — познаване, което не моЖе да се получи чрез интелекта на човека, а само чрез милостивото слуЖе- ние на Духа. Дейл обяснява това така: „ Тези християни от Ефес вече са били
1:18 Ние видяхме, че източникът на ду- ховно просветление е Бог, каналът е Светият Дух и върховната му цел е пъл- ното познаване на Бога. Сега вече идва- ме до начина, по който става това прос- ветление: чрез просветляването на очи- те на сърцето.6 Този преносен израз ни показва, че пра- вилното разбиране на боЖественото откровение не зависи от това дали чо- век има остър ум, а от това дали има неЖно сърце. То засяга както чувства- та, така и ума. Бог дава Своите откро- вения на ония, които Го обичат. Това открива пред всеки вярващ чудесни въз- моЖности, защото макар и не всички да могат да имат висок коефициент на ин- телигентност, всички могат да имат лкюящи сърца. След това Павел посочва три опреде- лени области на боЖествено познание, които той Желае за светиите:
сочи към бъдещето — към тази оконча- телна съдба, която Бог е полоЖил в Сво- ите намерения за нас, когато ни е призо- вал. Тя вклкзчва и факта, че ние ще бъдем завинаги с Христос и като Него. Ще бъ- дем изявени на вселената като БоЖии си- нове и ще царуваме с Него като Негова съвършена невяста. Ние се надяваме на 62 Ефесяни 1    moßa не защото се съмняваме, а защото
това е онази страна от нашето спасе- ние, която Все още предстои да бъде из- пълнена и която очакваме с нетърпение. Богатството на слабата на Негово- то наследство в светиите е Втората необятна област, която предстои да бъде изследвана от Вярващите. Забеле- жете начина, по който Павел наслагва изразите един над друг, за да произведе ефект на необятност и величие: Неговото наследство Неговото наследство в светиите Славата на Неговото наследство в светиите Богатството на славата на Неговото наследство в светиите Има дВа Възмогни начина за разбиране на този израз и тъй като и дВата имат смисъл, ние ще разгледаме и дВата. Спо- ред пърВия Бозкието наследство са све- тиите и Бог гледа на тях като на съкро- вище с несравнима стойност. В Turn 2:14 и В 1 Петр. 2:9 Вярващите са наречени -,избран род... л!оде, които Бог придоби". Фактът, че такива зли и недостойни грешници, спасени чрез Христос, могат да заемат такова място В БоЖието сър- Це, че Той да ги нарече Свое наследство, наистина говори за една неизразима бла- годат. Според втория наследството е Всич- ко онова, което ние ще наследим. Нак- ратко, то Вкл1очВа както цялата Вселе- на под управлението на Христос, така и самите нас — като едни, които ще ца- pyßam над нея заедно с Него като Него- Ва невяста. Ако ние истински оценяваме богатството на слаВата на Всичко, кое- то Той е приготвил за нас, веднага ще разберем, че наслаЖдаването на красо- тите и удоВолстията на този сВят не cmpyßa нищо. 1:19 Третата молба на ПаВел е сВърза- на с Желанието му Бог да даде на тези, които Вярват, правилно да оценяват си- Дата, която Той е употребил, за да моЖе всичко moßa да стане: какво е превъз- ходното величие на Неговата мощ към нас, вярващите. ф. Б. Мейър казва така: „ Това е истин- ската мощ —Неговата мощ. Това е една Велика мощ. Нищо друго не може да бъде толкова силно. Тази превъзходно велика мощ многократно надвишава и най-голе- мите ни възможности да си я предста- вим."7 Това е силата, която Бог е използвал, за да ни изкупи; която Той използва, за да ни запази; и която ще използва В бъдеще, за да ни прослави. Луис Спери Чейфър каз- ва следното: „Павел иска да впечатли вярващия с ве- личието на силата, която Бог използва, за да осъществи всичко, което е положил В намеренията Си за него според делото Си на избиране, предопределение и суверен- но осиновение. "8 1:20 За да подчертае още повече мощ- та на тази Власт, апостолът сега опис- 8а най-голямото изявление на боЖестВе- на сила, която сВетът е познавал досега, а именно — силата, която е възкресила Христос от мъртвите и Го е слоЖила да седне отдясно на Бога. Вероятно ние бихме си помислили, че най-мощното изявление на БоЖията сила е сътВорени- ето на Вселената или избавлението на БоЖия народ Израел през Червено море. Но НЗ ни учи, че Възкресението и Възне- сението на Христос са изисквали най-го- лемия разход на боЖестВена енергия. Защо е било така? ИзглеЖда, че Всич- ките Войски на ада са съсредоточили уси- лията си да осуетят БоЖиите намере- ния, като са се опитали или да задърЖат Христос В гроба, или да предотвратят Възнасянето Му на небето след Възкре- сението. Но Бог е победил Всяка съпро- тиВа. Възкресението и прославянето на Христос представляват решителен раз- гром на Сатана и негоВата армия и сла- Вен израз на БоЖията победна мощ. Никой не е В състояние да опише така- ва голяма мощ. Затова, когато описВа силата, която Бог е използвал заради нас, апостол ПаВел заимстВа няколко 63 Ефесяни 1 думи от областта на динамиката: „спо-
ред действането на могъщата Негова мощ, с която подейства В Христа, кога- то Го възкреси от мъртвите..." В moßa описание думите сякаш се огъват под тежестта на представената идея. ЕдВа ли е необходимо да уточняваме значени- ето на Всяка от тях поотделно. Доста- тъчно е да се Възхитим на необятност- та на НегоВата сила и да Му се поклоним заради Неговото Всесилие! Мейър изразява cßoemo възхищение така: „Какво величествено въздигане! От смъртта и гроба — до трона на вечния Бог, Който единствен притеЖава безс- мъртие. От тъмнината на гроба — до неописуемата светлина. От този малък свят — до центъра и столицата на все- лената. Отворете компаса на вашата вяра и се опитайте да измерите тази не- измерилш пропаст. Тогава ще видите, че не мо)ке да не се удивите на силата, коя- то пренесе нашия Господ на отвъдната и страна."9 Що се отнася до библейското свиде- телство, Възкресението на Христос е първото подобно събитие В чоВешката история (1 Кор. 15:23). Имало е и други хора, които са били Възкресени от смъртта, но те отноВо са умрели. Гос- под Исус е първият, Който е възкръснал в силата на един Вечен живот. След въз- кресението и възнесението на Христос Бог Го е слогка\ да седне от дясната Си страна в небесата. Дясната страна на Бога е мястото на привилегированост- та (ЕВр. 1:13), на силата (Мат. 26:64), на превъзходството (Евр. 1:3), на радост- та (Пс. 16:11) и на господството (1 Петр. 3:22). За нея се казва също, че се намира на небесата, т. е. тя вклк>чва мястото, къ- дето обитава Бог. Господ Исус се нами- ра там в едно тяло, което буквално се състои от плът и кости — едно просла- вено тяло, което никога повече няма да може да умре. Много скоро ние също ще бъдем там, където е Той. 1:21 По-нататък прославянето на на- шия Спасител е описано с думите: „...да- лече no-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и 6 бъдещия." Господ Исус е по-Висо- ко от Всеки Владетел или авторитет — било то човешки или ангелски — както сега, така и завинаги. В небесата има различни рангове ан- гелски същества, някои от които са зли, други — добри. Те имат различна степен на власт. Някои биха могли да съответ- стват на президентите, управителите или кметовете, други — на генералите, майорите и старшините. Но независимо колко голямо е тяхното влияние, авто- ритет, власт или господство, Христос е далеч над всички тях. И тоВа е така не само в света, В кой- то сега живеем, но и 6 бъдещия свят, тоест ще бъде така и по време на хиля- долетното царство на Христос на земя- та. ТогаВа Той ще бъде Цар над Всички царе и Господар над всички господари. Ще бъде издигнат над всички сътворени същества и няма да има никакво изклю- чение В това отношение. 1:22 Освен това Бог е покорил всичко, което е сътворено, под краката Му. Това означава всеобщо господство не само над хората и над ангелите, но и над цялото останало Негово творение — както живо, така и неживо. Авторът на Посланието към евреите ни напомня, че сега ние не виждаме още да Му е подчи- нено всичко (Евр. 2:8). ТоВа наистина е така. Макар и всеобщото управление да принадлежи на Христос, Той все още не го упражнява. Така например хората все още се бунтуват срещу Него и Го отри- чат или Му се противопоставят. Но според Божията наредба един ден Него- вият Син ще държи жезъла на световно- то господство и това е толкова сигур- но, като че ли вече е станало. Следващите думи звучат почти неве- роятно. Този, Чиято прободена ръка ще държи жезъла на суверенното господст- 64 Ефесяни 1, 2  ßo над цялата Вселена, Този именно Вла-
детел е даден от Бога на църквата! Тук апостол Павел ни изненадва с едно уди- Вително откровение, свързано с тайна- та на БоЖията Воля. Той ни води стъп- ка по стъпка, за да ни съобщи тази вели- ка истина. С умението на график той талантливо рисува картината на Хрис- товото Възкресение, прославяне и възца- ряване. И докато сърцата ни тръпнат от страхопочитание пред това описа- ние на всеславния Господ, апостолът из- ВеднъЖ ни казва: „Не друг, а Този, Кой- то е Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|