Уилиям макдоналд о м


:20 Вярващият се отъЖдествява с



страница3/70
Дата23.07.2016
Размер12.36 Mb.
#2666
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   70

2:20 Вярващият се отъЖдествява с
Христос в Неговата смърт. На Голгота
е бил разпънат не само Хриапос. Аз също
съм бил разпънат там — В Него. Това
означава, че Бог Вече не гледа на мен
като на грешник. Означава край на мои-
те стремеЖи да заслуЖа или да спечеля
спасението със собствените си усилия.
Аз Вече не съм дете на Адам, не съм чо-
Век, който ЖиВее под проклятието на за-
кона. С моето старо, покВарено естест-
во вече е свършено. Старото, зло „аз" е
било разпънато и Вече не управлява все-
кидневния ми Живот. И както това е
Вярно за моето полоЖение пред Бога,
така то трябва да стане вярно и за мо-
ето поведение.

18

Галашяни 2, 3

Вярващият не престава да съществу-
ва като отделна личност или като инди-
вид. Но онзи, когото Бог виЖда като
един, който е умрял, не е същият като
този, който Живее. „Вече не аз Живея, но
Христос Живее 6 мен." Спасителят не
е умрял за мен, за да продълЖа да Живея
Живота си както си искам. Той е умрял
за мен, за да моЖе отсега нататък Той
да Живее Своя Живот в мен. Животът,
който сега Живея 6 това човешко тяло,
го Живея с вярата в БоЖия Син. „Вяра-
та" означава доверие или зависимост.
Християнинът Живее, като се доверява
непрекъснато на Христос, като непре-
къснато Му се отдава и като непрекъс-
нато Му позволява да ЖиВее Своя Живот
в него.

По такъв начин Онзи, Който управля-


ва Живота на вярващия, е Христос, а не
законът. Животът на християнина Вече
не е един непрекъснат стремеЖ, а едно
непрекъснато упование. Той ЖиВее сВят
Живот не от страх от наказание, а от
лкюов към БоЖия Син, Който го е бъз-
лк>бил и е предал Себе Си заради него.

Ти предал ли си някога своя Живот на


Господ Исус с молитва, В която Му каз-
ваш, че Желаеш Неговият Живот да бъде
изявен в твоето тяло?

2:21 БоЖията благодат се виЖда в Бо-
Жия безусловен дар на спасението. Всеки
опит на човека да заслуЖи спасението си
обезсмисля благодатта. Тя вече не е бла-
годат, ако чоВек моЖе да я заслуЖи. Пос-
ледният довод на Павел срещу Петър е
изключително силен. Ако Петър би мо-
гъл да спечели БоЖието одобрение, като
събл1одава logeuckume обреди, „тогава
Христос е умрял
напразно". Той просто
е хвърлил Живота си хей така, без ника-
къв смисъл. Но ние знаем, че Христос е
умрял, защото човек не моЖе да придо-
бие оправдание по никакъв друг начин —
нито дори като спазва закона.

Клау казва следното:


„Най-голямата от всички ереси, които
разяЖдат църквите, заквасват убежде-

нията със заблуда и изпълват сърцата на
християните с гордост, е идеята за спа-
сението чрез дела. „Аз Вярвам", казва
ДЖон Рьскин, „ че коренът на всеки разкол
и всяка ерес, от които християнската
църква страда толкова много, се крие в
усилието на човека да заслуЖи спасение-
то, вместо да го приеме като дар. И една
от причините нашите проповеди да бъ-
дат толкова неефективни е, че те много
по-често призовават хората да работят
за Бога, вместо да гледат как Бог рабо-
ти за тях. "s


II. Доктриналната страна на Посла-
нието: Павел защитава оправдани-
ето чрез Вяра (3:1—5:1)


А. Великата истина на благовестие-
то (3:1—9)


3:1 Действията на галатяните показ-
ват пълна липса на разбиране и разум.
Обръщането им от благодатта към за-
кона показва, че те са омаяни. Да бъдеш
омаян, означава да бъдеш омагьосан
така, че съвсем непредпазливо да прие-
меш една лъЖа за истина. Във въпроса,
който Павел задава: „Кой 8и омая?",
въпросителното местоимение е В1 л. eg.
ч. (на гр. tis)? което моЖе би предполага,
че авторът на това лъЖеучение е дяво-
лът. Самият Павел е проповядвал на га-
латяните Исус Христос като разпъ-
нат,
с което им е показал, че кръстът
трябва да ги раздели завинаги от прок-
лятието и от робството на закона. Да
не би те да не са приели истината?

3:2 Но целият този проблем има разре-


шение. Нека галатяните се върнат към
времето на своето обръщение — време-
то, когато Светият Дух е дошъл да оби-
тава в техните тела. Как са получили
те Духа? Чрез дела или чрез Вяра? Оче-
видно чрез вяра. Никой никога не е полу-
чил Духа, като е спазвал закона.

3:3 Ако те не са могли да получат спа-


сение чрез дела, могат ли сега да очак-
ват, че ще се усъвършенстват В свя-
тост или че ще пораснат в християнска

19

Галашяни 3

зрялост чрез закона? Ако силата на Духа
е била необходима, за да ги спаси, могат
ли те да завършат процеса с плътски
усилия?

3:4 Когато са повярвали най-напред В


Христос, галатяните са се излоЖили на
Жестоки преследвания, част от които
са дошли в резултат на омразата от
страна на ревностни к>дейски пазители
на закона, които са ненавиждали еванге-
лието на благодатта. Напразно ли е
било цялото това страдание? Нима га-
латяните не разбират, че като се връ-
щат обратно към закона, те всъщност
казват, че онези, които са ги преследва-
ли, са били прави? Ако наистина това е
било напразно! Така Павел изразява неу-
вяхващата си надеЖда, че те ще се вър-
нат към евангелието, заради което ня-
кога са страдали.

3:5 Има разногласия дали местоимени-
ето „Този" (или„този") в 5 cm. се отна-
ся до Бога, до Павел или до някой друг,
който е слуЖел на галатяните по време-
то, когато апостолът пише това Пис-
мо. Най-Вероятно е то да се отнася до
Бога, тъй като единствен Той моЖе да
дава Светия Дух. Но В един вторичен
смисъл то моЖе да се отнася и до хрис-
тиянския работник като инструмент,
чрез който Бог изпълнява Своята воля.
ТоВа придава много Възвишен Вид на
християнското слуЖение. Някой беше
казал: „Истинското християнско случке-
ние е да предаваш Светия Дух на другите:
това е едно действително раздаване на
Духа.
"

Но ако апостолът има предвид себе си,


той сигурно мисли за чудесата, които
придруЖават неговото проповядване и
приемането на Христос от неговите
слушатели (Евр. 2:4). Времето на глаго-
ла обаче показва, че става въпрос не за
нещо, което се е случило В миналото, а за
нещо, което става В момента на писане-
то. Павел най-Вероятно говори за чудни-
те дарби, които Светият Дух дава на
вярващите след тяхното обръщение,
описани в 1 Коринтяни 12:8—11.

Дали Бог върши всичко това чрез


дела, изисквани от закона, или чрез вяра
в посланието? ОтгоВорът е: „Чрез вяра
в посланието." ЗаЖивяването на СВетия
Дух ВъВ Вярващия и Неговото действие
след това никога не могат да се зарабо-
тят или заслуЖат, а винаги се дават по
благодат и се получават чрез вяра. Така
че галатяните би трябвало да са разбра-
ли от собствен опит, че благословение-
то идва чрез вяра, а не чрез спазване на
закона.

Като второ доказателство Павел из-


ползва самото Писание, което лъЖеучи-
телите изопачават, за да покаЖат нео-
бходимостта от обрязване! Да Видим
какво наистина казва СЗ по този въпрос.

3:6 Павел Вече е доказал, че отношени-


ята на Бога с галатяните се основаВат
изцяло на Вяра. Сега той показва, че и В
старозаветното Време хората са се спа-
сявали по същия начин. Въпросът на Па-
вел в 5 cm. беше „Чрез дела, изисквани от
закона, ли върши това, или чрез вяра в
посланието?", а отговорът — „Чрез
вяра в посланието." Веднага след този
отговор започва 6 cm. c думите: „как-
то... Авраам..."—т. е. и Авраам е бил оп-
равдан по същия начин — чрез Вяра в пос-
ланието.

МоЖе би logeückume учители използ-


ват примери от Живота на АВраам, за да
обосноват своите аргументи за необхо-
димостта от обрязване (Бит. 17:24,26).
Ако това е така, Павел ще използва слу-
чая, за да се пребори с тях на тяхна те-
ритория. Как е бил спасен Авраам? Като
е повярвал в Бога. Той не е извършил ни-
какво дело, заради което да заслуЖи спа-
сението: просто е повярвал 6 Бога. В
това няма никаква заслуга: човек би бил
глупак да не повярва В Бога. ПоВярВане-
то В Бога е единстВеното „дело", което
той моЖе да избърши Във връзка със спа-
сението, но В него няма никакво място
за хвалба. То не е „добро дело", в което
са вклк>чени човешки усилия. То не дава
място на алътта. Какво по-естествено

20

Галатяни 3

от moßa, създанието да се добери на своя
Създател или детето — на своя Баща?

Оправданието е БоЖий акт, чрез кой-


то Бог обяВяВа за праведни Всички, кои-
то Вярват В Него. Бог моЖе да се отне-
се към грешниците по този начин с пъл-
но основание, защото Христос умря
като техен Заместник на кръста на Гол-
гота, като плати наказанието за техни-
те грехове. Оправданието не означава,
че Бог прави грешника праведен и безгре-
шен сам по себе си. Той го смята за пра-
веден на основание на делото на Спаси-
теля. Бог поставя вярващия грешник в
полоЖение на праведност, което го пра-
ви годен за небето, след което очаква от
него да Живее праведно от благодарност
за това, което Той е направил за него.
ВаЖното е да разберем, че оправданието
няма нищо общо със спазването на зако-
на. То е изцяло на принципа на вярата.

3:7 Без съмнение к>дейските учители


са казвали, че за да бъдат истински Ав-
раамови синоВе, галатяните е трябвало
да се обреЖат. Но истинските синове на
Авраам не са онези, които са logeu no
роЖдение, нито тези, които са повярва-
ли В 1одеизма впоследствие, а такива, ко-
ито се спасяват чрез вяра. В Римляни
4:10,11 ПаВел казва, че Авраам е бил сче-
тен за праведен, преди да е бил обрязан.
С други думи, той е бил оправдан, дока-
то Все още е бил езичник.

3:8 Тук Старият Завет е представен
като пророк, който предвшкда, че Бог
ще оправдае както езичниците, така и
togeume на принципа на вярата. Благос-
лавянето на езичниците чрез вяра е
предсказано не само в СЗ, но е и съобще-
но на Авраам от Бога В Битие 12:3: „...и
в тебе ще се благословят всички земни
племена."

Когато за първи път прочетем цита-


та от Битие, ни е трудно да видим как
Павел е могъл да намери в него точно
този смисъл. Но Светият Дух, Който е
написал този стих 6 СЗ, е знаел, че той
съдърЖа евангелието за спасение чрез
вяра на Всички народи. И тъй като Павел

е писал вдъхновен от Същия Свети Дух,


той е могъл да ни обясни и това скрито
значение: 6 теб (т. е. заедно с Авраам,
или по същия начин като Авраам), ще се
благославят (ще се спасяват) всичките
народи (както езичниците, така и toge-
ume). Как се е спасил Авраам? Чрез вяра.
Как ще се спасяват народите? По същия
начин като АВраам — чрез Вяра. При
това те ще се спасяват като езичници,
а не след като първо станат logeu.

3:9 Според свидетелството на еврейс-


ките Писания всички, които имат вяра,
се благославят заедно с вярващия Ав-
раам.

Б. Законът срещу обещанието

(3:10—18)



3:10 Сега Павел показва чрез Свещеното
Писание, че вместо да благослови, зако-
нът моЖе само да постави под прокля-
тие. В този стих не се казва „Всички, ко-
ито са нарушили закона", а се казва
„всички, които се облягат на дела, изис-
квани от закона". Това ще рече „всички,
които се опитват да спечелят БоЖието
одобрение, като спазват закона". Всич-
ки тези хора „са под клетва" или под
проклятие, т. е. осъдени са на смърт.
„ПонеЖе е писано" (във Второзак.
27:26): „Проклет всеки, който не посто-
янства да изпълнява..." Не е достатъч-
но само да спазваш закона в продълЖение
на един ден или на един месец, или на една
година... Трябва постоянно да го спаз-
ваш. Подчинението трябва да бъде пъл-
но. Не е достатъчно да изпълняваш само
десетте БоЖии заповеди. Трябва да из-
пълняваш всичките шестстотин и пове-
че заповеди, записани в петте Мойсееви
книги!

3:11 И още веднъЖ Павел опровергава
лъЖеучителите с аргументи от СЗ. Сега
той цитира пророк Авакум* за да пока-
Же, че Бог винаги е оправдавал хората
чрез вяра, а не чрез закона. Според под-
реЖдането на думите в оригиналния ци-

* Aßak. 2:4 — Бел. на преВ.



21

Галатяни 3

mam на гръцки език текстът гласи:
„Праведният (или оправданият) чрез
Вяра ще Живее." С други думи, онези, ко-
ито са били счетени за праведни чрез вя-
ра, а не чрез дела, ще имат Вечен Живот.
Оправданите чрез вяра ще ЖиВеят.

3:12 Законът не кара хората да Вяр-
ват. Той дори не кара хората да се опит-
ват да спазват заповедите. Той изисква
точно, пълно и съвършено подчинение,
както moßa става много ясно В Левит.
ТоВа е един противоположен принцип на
Вярата. Законът казва: „ПраВи и ще Жи-
Вееш." Вярата казба: „ВярВай и ще Жи-
вееш." Следователно аргументът на
Павел е следният: оправданият ще Жи-
вее чрез вяра. Този, който Живее под за-
кона, не Живее чрез вяра. Следователно
той не е праведен пред Бога. Когато Па-
вел казва: „Който върши това, което
заповядва законът, ще Живее чрез
него", той просто изказва една аксиома
или едно съвършено полоЖение, което
обаче е невъзмоЖно да се достигне.

3:13 Да изкупиш, означава да откупиш
или да освободиш, като платиш опреде-
лена цена. Проклятието на закона е
смъртта. ТоВа е наказанието за наруша-
ването на неговите заповеди. Христос
е освободил хората от закона, като е
платил смъртното наказание, налоЖено
от него. (Когато използва личното мес-
тоимение „ни", Павел несъмнено има
предвид най-вече вярващите logeu, макар
че те биха могли да се приемат и като
представители на цялото човечество.)

Синдилън ДЖоунс казва следното:

Галатяните са си представяли, че
Христос ги е изкупил от закона са^но на-
половина и че те трябва да изкупят ос-
таналата половина от себе си, като се
подлоЖат на обрязване и изпълняват ня-
кои други bgeücku ритуали и церемонии.
Оттук и тяхната склонност да бъдат
водени от лгокеучители и да смесват
християнството с /одеизма. (Според
Ьдейската традиция) Павел тук казва:
„Христос напълно ни е изкупил от прок-
лятието на закона. "1J


Христос е изкупил хората, като е ум-
рял Вместо тях и е изтърпял уЖасния
гняв на Бога заради техните грехове. Бо-
Жието проклятие е паднало Върху Него
като Върху Един Заместник на грешни-
ците. Той не е станал грешен Сам по
Себе Си, а греховете на хората са били
поставени върху Него.

Христос е изкупил хората от прокля-


тието на закона не като е спазвал съ-
вършено десетте БоЖии заповеди в Своя
Живот. Писанието не казва, че Негово-
то съвършено подчинение на закона е
счетено и на нас. Той е избавил хората
от закона, като е понесъл неговото
уЖасно проклятие в смъртта. Вън от
Неговата смърт не моЖе да има спасе-
ние. Законът е учел, че обесването на
осъдените престъпници е било знак на
БоЖието проклятие върху тях (Второз.
21:23). В този пасаЖ Светият Дух ВиЖ-
да пророчество за начина, по който Спа-
сителят ще умре, за да понесе прокляти-
ето вместо Своите създания. Той е бил
повесен меЖду небето и земята като
един, който е недостоен и за двете. За
Неговата смърт чрез разпъване се гово-
ри като за окачване на дърво (Деян. 5:30;
1 Петр. 2:24).

3:14 Бог е обещал да благослови Ав-
раам, а чрез него — и целия свят. „Бла-
гословението, дадено на Авраам",
е
Всъщност спасението по благодат чрез
вяра. Най-напред обаче е трябвало да се
плати смъртното наказание, което Бог
е изисквал. Затова Господ Исус е станал
проклет за нас, за да моЖе Бог да дос-
тигне и go logeume, u go езичниците със
Своята благодат. Сега Всички народи са
благословени В Христос (Който е Пото-
мък на АВраам).

В обещанието, което Бог дава на АВ-


раам В Битие 12:3, не се споменава нищо
за Светия Дух. Но тук боговдъхноВени-
ят ПаВел ни казва, че дарът на Светия
Дух е бил Вкл1очен В безусловния завет за
спасение, който Бог е склктил с Авраам.
Там той се е съдърЖал в него в зачатъ-
чен вид. Светият Дух не е могъл да дой-

22

Галатяни 3

ge no Времето на закона. Преди да е било
ВъзмоЖно даването на СВетия Дух,
Христос е трябвало умре и да бъде прос-
лавен (Йоан 16:7).

Апостолът Вече показа, че спасението


е чрез Вяра, а не чрез закона: (1) чрез опи-
та на галатяните и (2) чрез свидетелс-
тВото на СтарозаВетното Писание.
Сега той решава да използва един пример
от Всекидневния Живот.

Аргументът на Павел в този пасаЖ


моЖе да се обобщи по следния начин. В
Битие 12:3 Бог е обещал да благослови
всички земни племена. Това обещание за
спасение се отнася както go togeume,
така и до езичниците. В Битие 22:18 Бог
е обещал и следното: „...В твоето по-
томство ще се благословят всичките
народи на земята." Той е казал „потом-
ство" (eg. ч.), а не „потомства" (мн. ч.).
Бог е имал предвид Един Единствен Чо-
век — Господ Исус Христос, Който е
пряк Потомък на Авраам (Лука 3:34). С
други думи, Бог е обещал да благослови
чрез Христос Всички народи — както
езическите, така и к>дейския. Това е едно
безусловно обещание. То не изисква нито
дела, нито подчинение на закона. То е
едно просто обещание, предназначено да
се изпълнява чрез проста Вяра.

Освен тоВа законът, даден на Израел


430 години по-късно, също не е могъл да
прибави към това обещание никакви ус-
ловия, нито по някакъв начин да го изме-
ни. От земна гледна точка това би било
несправедливо, а от небесна — немисли-
мо. Следователно моЖем да заклк)чим,
че БоЖието обещание за благословение
на езичниците е чрез Христос, т. е. чрез
вяра, а не чрез спазване на закона.

3:15 Когато хората скл!очат един до-
говор или напишат едно завещание,
обикновено никой не мисли да го проме-
ни или да добави нещо към него. Ако чо-
вешките договори не могат да се нару-
шат, тогава какво остава за БоЖиите!

3:16 Без съмнение logeückume учители
са казвали, че макар и обещанията да са
били дадени най-напред на Авраам и на

неговото потомство (израелския народ)


чрез вяра, впоследствие същият този на-
род е бил поставен под закона. Следова-
телно, макар и галатяните да са били
спасени най-напред чрез вяра, сега те са
длъЖни да съблк>дават и десетте БоЖии
заповеди. Отговорът на Павел е: „Обе-
щанията се изрекоха на Авраам и на не-
говия потомък" (В eg. ч.). Понякога по-
нятието „потомък" би могло да означа-
ва и „мноЖество хора", но тук то озна-
чаВа само едно Лице — Христос. (Ако
БоЖият Дух не ни беше дал това прос-
ветление, ние вероятно никога нямаше
да разберем тази истина сами при прочи-
тането на СЗ.)

3:17 БоЖието обещание към АВраам е
било безусловно: то изобщо не е зависе-
ло от делата. Бог просто е решил да
даде на Авраам Потомък (Христос). И
макар че Авраам не е имал никакви деца,
той е повярвал В Бога, като по този на-
чин е повярвал и в бъдещия Христос, и
така е бил оправдан. Даването на зако-
на, станало четиристотин и тридесет
години по-късно, не е могло да засегне по
никакъв начин обещанието за спасение.
То не е могло нито да го отмени, нито
да добави каквито и да било условия към
него.

МоЖе би кодейските учители са иска-


ли да каЖат, че законът, даден четирис-
тотин и тридесет години след обещани-
ето, го е отменил. „Но не! ТоВа изобщо
не е така!" — казВа всъщност Павел.
„Обещанието е като едно завещание, ко-
ето е влязло в сила след смърт (заветна-
та Жертва; Бит. 15:7—11; ВЖ. също ЕВр.
9:15—22). То е неотменимо."

Периодът от четиристотин и триде-


сет години започва от момента, В кой-
то Бог потВърЖдаВа пред Яков завета,
който Той е склк>чил с Авраам — точно
преди Яков да влезе в Египет (Бит.
46:1—4), и завършва с даването на зако-
на — около три месеца след излизането
на Израел от Египет.

3:18 Наследството моЖе да се получи
или само чрез Вяра, или само чрез дела, но

23

Галатяни 3

не и чрез двете. Писанието недвусмисле-
но заявява, че то е било дадено на АВра-
ам чрез обещание. Така е и със спасение-
то. То се предлага като подарък без ни-
какви условия. Всяка идея за неговото за-
работване е немислима.

В. Целта на закона (3:19—29)

3:19 „Тогава защо се даде законът?" Ако

— както казва Павел — законът нито


отменя, нито добавя някакви условия
към БоЖието обещание, дадено на Авра-
ам, тогава каква е неговата цел? Целта
на закона е да открие истинския харак-
тер на греха като престъпление. Грехът
е съществувал и преди даването на зако-
на, но човекът не го е признавал като
престъпление, защото престъплението
е нарушение на даден закон.

Законът е бил даден на един народ от


грешници. Те никога не биха могли да бъ-
дат оправдани, като го спазват, защото
нямат силата да направят това. Зако-
нът е имал за цел да покаЖе на хората
тяхната безнадеждна греховност, за да
извикат към Бога и Той да ги спаси по ми-
лост. БоЖият завет с Авраам е едно бе-
зусловно обещание за благословение, до-
като законът носи само проклятие. За-
конът показва колко човекът е недосто-
ен да получи това свободно и безусловно
обещание. Ако човек трябва да бъде бла-
гословен, това моЖе да стане само чрез
БоЖията благодат.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница