Уилиям макдоналд о м
:20 Вярващият се отъЖдествява с
Изтегляне 12.36 Mb.
|
2:20 Вярващият се отъЖдествява с Христос в Неговата смърт. На Голгота е бил разпънат не само Хриапос. Аз също съм бил разпънат там — В Него. Това означава, че Бог Вече не гледа на мен като на грешник. Означава край на мои- те стремеЖи да заслуЖа или да спечеля спасението със собствените си усилия. Аз Вече не съм дете на Адам, не съм чо- Век, който ЖиВее под проклятието на за- кона. С моето старо, покВарено естест- во вече е свършено. Старото, зло „аз" е било разпънато и Вече не управлява все- кидневния ми Живот. И както това е Вярно за моето полоЖение пред Бога, така то трябва да стане вярно и за мо- ето поведение. 18 Галашяни 2, 3  Вярващият не престава да съществу-
ва като отделна личност или като инди- вид. Но онзи, когото Бог виЖда като един, който е умрял, не е същият като този, който Живее. „Вече не аз Живея, но Христос Живее 6 мен." Спасителят не е умрял за мен, за да продълЖа да Живея Живота си както си искам. Той е умрял за мен, за да моЖе отсега нататък Той да Живее Своя Живот в мен. Животът, който сега Живея 6 това човешко тяло, го Живея с вярата в БоЖия Син. „Вяра- та" означава доверие или зависимост. Християнинът Живее, като се доверява непрекъснато на Христос, като непре- къснато Му се отдава и като непрекъс- нато Му позволява да ЖиВее Своя Живот в него. По такъв начин Онзи, Който управля- ва Живота на вярващия, е Христос, а не законът. Животът на християнина Вече не е един непрекъснат стремеЖ, а едно непрекъснато упование. Той ЖиВее сВят Живот не от страх от наказание, а от лкюов към БоЖия Син, Който го е бъз- лк>бил и е предал Себе Си заради него. Ти предал ли си някога своя Живот на Господ Исус с молитва, В която Му каз- ваш, че Желаеш Неговият Живот да бъде изявен в твоето тяло? 2:21 БоЖията благодат се виЖда в Бо- Жия безусловен дар на спасението. Всеки опит на човека да заслуЖи спасението си обезсмисля благодатта. Тя вече не е бла- годат, ако чоВек моЖе да я заслуЖи. Пос- ледният довод на Павел срещу Петър е изключително силен. Ако Петър би мо- гъл да спечели БоЖието одобрение, като събл1одава logeuckume обреди, „тогава Христос е умрял напразно". Той просто е хвърлил Живота си хей така, без ника- къв смисъл. Но ние знаем, че Христос е умрял, защото човек не моЖе да придо- бие оправдание по никакъв друг начин — нито дори като спазва закона. Клау казва следното: „Най-голямата от всички ереси, които разяЖдат църквите, заквасват убежде- нията със заблуда и изпълват сърцата на християните с гордост, е идеята за спа- сението чрез дела. „Аз Вярвам", казва ДЖон Рьскин, „ че коренът на всеки разкол и всяка ерес, от които християнската църква страда толкова много, се крие в усилието на човека да заслуЖи спасение- то, вместо да го приеме като дар. И една от причините нашите проповеди да бъ- дат толкова неефективни е, че те много по-често призовават хората да работят за Бога, вместо да гледат как Бог рабо- ти за тях. "s II. Доктриналната страна на Посла- нието: Павел защитава оправдани- ето чрез Вяра (3:1—5:1) А. Великата истина на благовестие- то (3:1—9) 3:1 Действията на галатяните показ- ват пълна липса на разбиране и разум. Обръщането им от благодатта към за- кона показва, че те са омаяни. Да бъдеш омаян, означава да бъдеш омагьосан така, че съвсем непредпазливо да прие- меш една лъЖа за истина. Във въпроса, който Павел задава: „Кой 8и омая?", въпросителното местоимение е В1 л. eg. ч. (на гр. tis)? което моЖе би предполага, че авторът на това лъЖеучение е дяво- лът. Самият Павел е проповядвал на га- латяните Исус Христос като разпъ- нат, с което им е показал, че кръстът трябва да ги раздели завинаги от прок- лятието и от робството на закона. Да не би те да не са приели истината? 3:2 Но целият този проблем има разре- шение. Нека галатяните се върнат към времето на своето обръщение — време- то, когато Светият Дух е дошъл да оби- тава в техните тела. Как са получили те Духа? Чрез дела или чрез Вяра? Оче- видно чрез вяра. Никой никога не е полу- чил Духа, като е спазвал закона. 3:3 Ако те не са могли да получат спа- сение чрез дела, могат ли сега да очак- ват, че ще се усъвършенстват В свя- тост или че ще пораснат в християнска 19 Галашяни 3    зрялост чрез закона? Ако силата на Духа
е била необходима, за да ги спаси, могат ли те да завършат процеса с плътски усилия? 3:4 Когато са повярвали най-напред В Христос, галатяните са се излоЖили на Жестоки преследвания, част от които са дошли в резултат на омразата от страна на ревностни к>дейски пазители на закона, които са ненавиждали еванге- лието на благодатта. Напразно ли е било цялото това страдание? Нима га- латяните не разбират, че като се връ- щат обратно към закона, те всъщност казват, че онези, които са ги преследва- ли, са били прави? Ако наистина това е било напразно! Така Павел изразява неу- вяхващата си надеЖда, че те ще се вър- нат към евангелието, заради което ня- кога са страдали. 3:5 Има разногласия дали местоимени- ето „Този" (или„този") в 5 cm. се отна- ся до Бога, до Павел или до някой друг, който е слуЖел на галатяните по време- то, когато апостолът пише това Пис- мо. Най-Вероятно е то да се отнася до Бога, тъй като единствен Той моЖе да дава Светия Дух. Но В един вторичен смисъл то моЖе да се отнася и до хрис- тиянския работник като инструмент, чрез който Бог изпълнява Своята воля. ТоВа придава много Възвишен Вид на християнското слуЖение. Някой беше казал: „Истинското християнско случке- ние е да предаваш Светия Дух на другите: това е едно действително раздаване на Духа." Но ако апостолът има предвид себе си, той сигурно мисли за чудесата, които придруЖават неговото проповядване и приемането на Христос от неговите слушатели (Евр. 2:4). Времето на глаго- ла обаче показва, че става въпрос не за нещо, което се е случило В миналото, а за нещо, което става В момента на писане- то. Павел най-Вероятно говори за чудни- те дарби, които Светият Дух дава на вярващите след тяхното обръщение, описани в 1 Коринтяни 12:8—11. Дали Бог върши всичко това чрез дела, изисквани от закона, или чрез вяра в посланието? ОтгоВорът е: „Чрез вяра в посланието." ЗаЖивяването на СВетия Дух ВъВ Вярващия и Неговото действие след това никога не могат да се зарабо- тят или заслуЖат, а винаги се дават по благодат и се получават чрез вяра. Така че галатяните би трябвало да са разбра- ли от собствен опит, че благословение- то идва чрез вяра, а не чрез спазване на закона. Като второ доказателство Павел из- ползва самото Писание, което лъЖеучи- телите изопачават, за да покаЖат нео- бходимостта от обрязване! Да Видим какво наистина казва СЗ по този въпрос. 3:6 Павел Вече е доказал, че отношени- ята на Бога с галатяните се основаВат изцяло на Вяра. Сега той показва, че и В старозаветното Време хората са се спа- сявали по същия начин. Въпросът на Па- вел в 5 cm. беше „Чрез дела, изисквани от закона, ли върши това, или чрез вяра в посланието?", а отговорът — „Чрез вяра в посланието." Веднага след този отговор започва 6 cm. c думите: „как- то... Авраам..."—т. е. и Авраам е бил оп- равдан по същия начин — чрез Вяра в пос- ланието. МоЖе би logeückume учители използ- ват примери от Живота на АВраам, за да обосноват своите аргументи за необхо- димостта от обрязване (Бит. 17:24,26). Ако това е така, Павел ще използва слу- чая, за да се пребори с тях на тяхна те- ритория. Как е бил спасен Авраам? Като е повярвал в Бога. Той не е извършил ни- какво дело, заради което да заслуЖи спа- сението: просто е повярвал 6 Бога. В това няма никаква заслуга: човек би бил глупак да не повярва В Бога. ПоВярВане- то В Бога е единстВеното „дело", което той моЖе да избърши Във връзка със спа- сението, но В него няма никакво място за хвалба. То не е „добро дело", в което са вклк>чени човешки усилия. То не дава място на алътта. Какво по-естествено 20 Галатяни 3  от moßa, създанието да се добери на своя
Създател или детето — на своя Баща? Оправданието е БоЖий акт, чрез кой- то Бог обяВяВа за праведни Всички, кои- то Вярват В Него. Бог моЖе да се отне- се към грешниците по този начин с пъл- но основание, защото Христос умря като техен Заместник на кръста на Гол- гота, като плати наказанието за техни- те грехове. Оправданието не означава, че Бог прави грешника праведен и безгре- шен сам по себе си. Той го смята за пра- веден на основание на делото на Спаси- теля. Бог поставя вярващия грешник в полоЖение на праведност, което го пра- ви годен за небето, след което очаква от него да Живее праведно от благодарност за това, което Той е направил за него. ВаЖното е да разберем, че оправданието няма нищо общо със спазването на зако- на. То е изцяло на принципа на вярата. 3:7 Без съмнение к>дейските учители са казвали, че за да бъдат истински Ав- раамови синоВе, галатяните е трябвало да се обреЖат. Но истинските синове на Авраам не са онези, които са logeu no роЖдение, нито тези, които са повярва- ли В 1одеизма впоследствие, а такива, ко- ито се спасяват чрез вяра. В Римляни 4:10,11 ПаВел казва, че Авраам е бил сче- тен за праведен, преди да е бил обрязан. С други думи, той е бил оправдан, дока- то Все още е бил езичник. 3:8 Тук Старият Завет е представен като пророк, който предвшкда, че Бог ще оправдае както езичниците, така и togeume на принципа на вярата. Благос- лавянето на езичниците чрез вяра е предсказано не само в СЗ, но е и съобще- но на Авраам от Бога В Битие 12:3: „...и в тебе ще се благословят всички земни племена." Когато за първи път прочетем цита- та от Битие, ни е трудно да видим как Павел е могъл да намери в него точно този смисъл. Но Светият Дух, Който е написал този стих 6 СЗ, е знаел, че той съдърЖа евангелието за спасение чрез вяра на Всички народи. И тъй като Павел е писал вдъхновен от Същия Свети Дух, той е могъл да ни обясни и това скрито значение: 6 теб (т. е. заедно с Авраам, или по същия начин като Авраам), ще се благославят (ще се спасяват) всичките народи (както езичниците, така и toge- ume). Как се е спасил Авраам? Чрез вяра. Как ще се спасяват народите? По същия начин като АВраам — чрез Вяра. При това те ще се спасяват като езичници, а не след като първо станат logeu. 3:9 Според свидетелството на еврейс- ките Писания всички, които имат вяра, се благославят заедно с вярващия Ав- раам. Б. Законът срещу обещанието (3:10—18) 3:10 Сега Павел показва чрез Свещеното Писание, че вместо да благослови, зако- нът моЖе само да постави под прокля- тие. В този стих не се казва „Всички, ко- ито са нарушили закона", а се казва „всички, които се облягат на дела, изис- квани от закона". Това ще рече „всички, които се опитват да спечелят БоЖието одобрение, като спазват закона". Всич- ки тези хора „са под клетва" или под проклятие, т. е. осъдени са на смърт. „ПонеЖе е писано" (във Второзак. 27:26): „Проклет всеки, който не посто- янства да изпълнява..." Не е достатъч- но само да спазваш закона в продълЖение на един ден или на един месец, или на една година... Трябва постоянно да го спаз- ваш. Подчинението трябва да бъде пъл- но. Не е достатъчно да изпълняваш само десетте БоЖии заповеди. Трябва да из- пълняваш всичките шестстотин и пове- че заповеди, записани в петте Мойсееви книги! 3:11 И още веднъЖ Павел опровергава лъЖеучителите с аргументи от СЗ. Сега той цитира пророк Авакум* за да пока- Же, че Бог винаги е оправдавал хората чрез вяра, а не чрез закона. Според под- реЖдането на думите в оригиналния ци- * Aßak. 2:4 — Бел. на преВ. 21 Галатяни 3   mam на гръцки език текстът гласи:
„Праведният (или оправданият) чрез Вяра ще Живее." С други думи, онези, ко- ито са били счетени за праведни чрез вя- ра, а не чрез дела, ще имат Вечен Живот. Оправданите чрез вяра ще ЖиВеят. 3:12 Законът не кара хората да Вяр- ват. Той дори не кара хората да се опит- ват да спазват заповедите. Той изисква точно, пълно и съвършено подчинение, както moßa става много ясно В Левит. ТоВа е един противоположен принцип на Вярата. Законът казва: „ПраВи и ще Жи- Вееш." Вярата казба: „ВярВай и ще Жи- вееш." Следователно аргументът на Павел е следният: оправданият ще Жи- вее чрез вяра. Този, който Живее под за- кона, не Живее чрез вяра. Следователно той не е праведен пред Бога. Когато Па- вел казва: „Който върши това, което заповядва законът, ще Живее чрез него", той просто изказва една аксиома или едно съвършено полоЖение, което обаче е невъзмоЖно да се достигне. 3:13 Да изкупиш, означава да откупиш или да освободиш, като платиш опреде- лена цена. Проклятието на закона е смъртта. ТоВа е наказанието за наруша- ването на неговите заповеди. Христос е освободил хората от закона, като е платил смъртното наказание, налоЖено от него. (Когато използва личното мес- тоимение „ни", Павел несъмнено има предвид най-вече вярващите logeu, макар че те биха могли да се приемат и като представители на цялото човечество.) Синдилън ДЖоунс казва следното: „Галатяните са си представяли, че
Христос е изкупил хората от прокля- тието на закона не като е спазвал съ- вършено десетте БоЖии заповеди в Своя Живот. Писанието не казва, че Негово- то съвършено подчинение на закона е счетено и на нас. Той е избавил хората от закона, като е понесъл неговото уЖасно проклятие в смъртта. Вън от Неговата смърт не моЖе да има спасе- ние. Законът е учел, че обесването на осъдените престъпници е било знак на БоЖието проклятие върху тях (Второз. 21:23). В този пасаЖ Светият Дух ВиЖ- да пророчество за начина, по който Спа- сителят ще умре, за да понесе прокляти- ето вместо Своите създания. Той е бил повесен меЖду небето и земята като един, който е недостоен и за двете. За Неговата смърт чрез разпъване се гово- ри като за окачване на дърво (Деян. 5:30; 1 Петр. 2:24). 3:14 Бог е обещал да благослови Ав- раам, а чрез него — и целия свят. „Бла- гословението, дадено на Авраам", е Всъщност спасението по благодат чрез вяра. Най-напред обаче е трябвало да се плати смъртното наказание, което Бог е изисквал. Затова Господ Исус е станал проклет за нас, за да моЖе Бог да дос- тигне и go logeume, u go езичниците със Своята благодат. Сега Всички народи са благословени В Христос (Който е Пото- мък на АВраам). В обещанието, което Бог дава на АВ- раам В Битие 12:3, не се споменава нищо за Светия Дух. Но тук боговдъхноВени- ят ПаВел ни казва, че дарът на Светия Дух е бил Вкл1очен В безусловния завет за спасение, който Бог е склктил с Авраам. Там той се е съдърЖал в него в зачатъ- чен вид. Светият Дух не е могъл да дой- 22 Галатяни 3  ge no Времето на закона. Преди да е било
ВъзмоЖно даването на СВетия Дух, Христос е трябвало умре и да бъде прос- лавен (Йоан 16:7). Апостолът Вече показа, че спасението е чрез Вяра, а не чрез закона: (1) чрез опи- та на галатяните и (2) чрез свидетелс- тВото на СтарозаВетното Писание. Сега той решава да използва един пример от Всекидневния Живот. Аргументът на Павел в този пасаЖ моЖе да се обобщи по следния начин. В Битие 12:3 Бог е обещал да благослови всички земни племена. Това обещание за спасение се отнася както go togeume, така и до езичниците. В Битие 22:18 Бог е обещал и следното: „...В твоето по- томство ще се благословят всичките народи на земята." Той е казал „потом- ство" (eg. ч.), а не „потомства" (мн. ч.). Бог е имал предвид Един Единствен Чо- век — Господ Исус Христос, Който е пряк Потомък на Авраам (Лука 3:34). С други думи, Бог е обещал да благослови чрез Христос Всички народи — както езическите, така и к>дейския. Това е едно безусловно обещание. То не изисква нито дела, нито подчинение на закона. То е едно просто обещание, предназначено да се изпълнява чрез проста Вяра. Освен тоВа законът, даден на Израел 430 години по-късно, също не е могъл да прибави към това обещание никакви ус- ловия, нито по някакъв начин да го изме- ни. От земна гледна точка това би било несправедливо, а от небесна — немисли- мо. Следователно моЖем да заклк)чим, че БоЖието обещание за благословение на езичниците е чрез Христос, т. е. чрез вяра, а не чрез спазване на закона. 3:15 Когато хората скл!очат един до- говор или напишат едно завещание, обикновено никой не мисли да го проме- ни или да добави нещо към него. Ако чо- вешките договори не могат да се нару- шат, тогава какво остава за БоЖиите! 3:16 Без съмнение logeückume учители са казвали, че макар и обещанията да са били дадени най-напред на Авраам и на неговото потомство (израелския народ) чрез вяра, впоследствие същият този на- род е бил поставен под закона. Следова- телно, макар и галатяните да са били спасени най-напред чрез вяра, сега те са длъЖни да съблк>дават и десетте БоЖии заповеди. Отговорът на Павел е: „Обе- щанията се изрекоха на Авраам и на не- говия потомък" (В eg. ч.). Понякога по- нятието „потомък" би могло да означа- ва и „мноЖество хора", но тук то озна- чаВа само едно Лице — Христос. (Ако БоЖият Дух не ни беше дал това прос- ветление, ние вероятно никога нямаше да разберем тази истина сами при прочи- тането на СЗ.) 3:17 БоЖието обещание към АВраам е било безусловно: то изобщо не е зависе- ло от делата. Бог просто е решил да даде на Авраам Потомък (Христос). И макар че Авраам не е имал никакви деца, той е повярвал В Бога, като по този на- чин е повярвал и в бъдещия Христос, и така е бил оправдан. Даването на зако- на, станало четиристотин и тридесет години по-късно, не е могло да засегне по никакъв начин обещанието за спасение. То не е могло нито да го отмени, нито да добави каквито и да било условия към него. МоЖе би кодейските учители са иска- ли да каЖат, че законът, даден четирис- тотин и тридесет години след обещани- ето, го е отменил. „Но не! ТоВа изобщо не е така!" — казВа всъщност Павел. „Обещанието е като едно завещание, ко- ето е влязло в сила след смърт (заветна- та Жертва; Бит. 15:7—11; ВЖ. също ЕВр. 9:15—22). То е неотменимо." Периодът от четиристотин и триде- сет години започва от момента, В кой- то Бог потВърЖдаВа пред Яков завета, който Той е склк>чил с Авраам — точно преди Яков да влезе в Египет (Бит. 46:1—4), и завършва с даването на зако- на — около три месеца след излизането на Израел от Египет. 3:18 Наследството моЖе да се получи или само чрез Вяра, или само чрез дела, но 23 Галатяни 3  не и чрез двете. Писанието недвусмисле-
но заявява, че то е било дадено на АВра- ам чрез обещание. Така е и със спасение- то. То се предлага като подарък без ни- какви условия. Всяка идея за неговото за- работване е немислима. В. Целта на закона (3:19—29) 3:19 „Тогава защо се даде законът?" Ако — както казва Павел — законът нито отменя, нито добавя някакви условия към БоЖието обещание, дадено на Авра- ам, тогава каква е неговата цел? Целта на закона е да открие истинския харак- тер на греха като престъпление. Грехът е съществувал и преди даването на зако- на, но човекът не го е признавал като престъпление, защото престъплението е нарушение на даден закон. Законът е бил даден на един народ от грешници. Те никога не биха могли да бъ- дат оправдани, като го спазват, защото нямат силата да направят това. Зако- нът е имал за цел да покаЖе на хората тяхната безнадеждна греховност, за да извикат към Бога и Той да ги спаси по ми- лост. БоЖият завет с Авраам е едно бе- зусловно обещание за благословение, до- като законът носи само проклятие. За- конът показва колко човекът е недосто- ен да получи това свободно и безусловно обещание. Ако човек трябва да бъде бла- гословен, това моЖе да стане само чрез БоЖията благодат. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|