Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
да се погршки да изпрати тези двама души на път, той вклкзчва в това увеща- ние както гостоприемството по време на техния престой в Крит, така и всич- ко необходимо за отпътуването им от- там. 3:14 Turn трябва да учи другите хрис- тияни („нашите") да показват гостоп- 368 ТшпЗ  риемстВо, да се гриЖат за болните и
страдащите и да бъдат щедри към нуж- даещите се. Вместо да работят само за да задоволяват собствените си нуЖди и потребности, те трябВа да имат ясно- то християнско съзнание, че трябВа да помагат на не толкова облагодетелст- ваните (вЖ. Еф. 4:286). Това ще ги изба- ви от нещастието на егоисти и от тра- гедията на напразно пропиления и безп- лоден Живот. 3:15 Заключителните поздрави не трябва да се считат нито за дребни, нито за маловаЖни. В страни, където християните са малко на брой и са прези- рани и преследвани, тези мили думи съ- дърЖат огромно количество лк>бов, при- ятелски чувства и насърчение. Всички, които са с апостола, изпращат поздра- ви на Turn, който пък от своя страна трябва да поздрави всички, които оби- чат ПаВел и неговите съработници бъб вярата. Накрая ПаВел завършва Писмо- то си с темата, която стои на първо място В неговия Живот — Господната благодат. „Благодат да бъде с всички ви. Амин." 369 Turn — Крайни белеЖки  Крайни белеЖки
обикновено, но не Винаги, е подкре- пен и от повечето ръкописи.
370 * Съвременното значение на тази дума е „особен'% „чудат", „специален". — Бел. на npeß. Библиография ВЖ. библиографията В края на Първото послание към Тимотей. Turn — Библиография 3 „Един истински малък шедьовър на писателското изкуство." Ернест Ренан „Всички ние сме [Господни] Онисимовци." Мартин Лутер Въбедение I. Уникално място 8 канона Някои християни биха могли да каЖат, че ние спокойно моЖем да минем и без moßa малко Писмо на ПаВел, но те биха били уЖасно неправи. Най-напред защо- то moßa Послание е Всеобщо признато като автентично лично Писмо, идващо направо от сърцето на апостол Павел. Като такова то е един скъпоценен би- сер. Много често това Писмо е било сравнявано с едно светско писмо, написа- но по същия повод — бягството на един роб — от римлянина Плиний Младши до негов приятел. С изключение на елегант- ната реторика, Писмото на Павел го преВъзхоЖда по Всички останали показа- тели. Това малко Послание е един прекрасен израз на учтивостта, тактичността (съчетана с тънък хумор) и лк>бовта на сърцето на ПаВел. И макар че самото Послание като такова не съдърЖа ни- какви явни доктринални истини, на прак- тика то представлява една съвършена илк>страция на доктрината за „прехвър- лянето на вината от едно лице на друго", което се виЖда най-вече в следните думи на Павел към филимон: „Мини това на моя сметка." Също както неуспехите на Онисим са били приписани на сметката на ПаВел и платежоспособността на Па- вел —счетена за платежоспособност на Онисим, така и греховете на християни- на се приписват или вменяват на смет- ката на нашия Господ и Неговите спаси- телни заслуги биват зачетени за наши в „главната счетоводна книга" на Бога. Тогава няма защо да се учудваме на думи- те на Великия реформатор Мартин Лу- тер: „ Тук ние вюкдаме как св. Павел се зас- тъпва за бедния Онисим и с всички сред- ства се опитва да го защити пред него- вия господар — сякаш че той самият е Онисим и именно той е ощетил фили- мон. Това, което Христос направи за нас пред Бог Отец, прави и Павел за Онисим пред филимон. ...Ние всички сме Негови Онисимовци, мисля аз."1 II. Авторство Всички осВен най-негатиВно настроени- те критици приемат, че авторът на Писмото до филимон е Павел. Всъщ- ност Ренан е бил толкова сигурен в не- говата автентичност, че това го е на- карало да се усъмни В собственото си отхвърляне на автентичността на близко свързаното с него Послание към колосяните. Тъй като Писмото до филимон е тол- кова кратко и толкова лично, не е изне- надващо, че няма много ранни цитати от него. Външни доказателства Посланието към филимон се цитира или подразбира в произведенията на Иг- натш. Тертулиан и Ориген. Евсевий каз- ва за него, че е една от книгите, приета от всички християни (хомологомена). ОсВен че е Вклк>чено В „канона" на Мар- кион, Посланието е признато и от Мура- торианския канон. 373 филимон Вътрешни доказателства
Дори и ß moßa кратко Писмо ПаВел споменава три пъти cßoemo име (1,9 и 19 cm.). 2,23 и 24 cm. са тясно свързани с Ко- лосяни 4:10—17, така че gßeme Писма Взаимно подкрепят своята автентич- ност. По този начин вътрешните дока- зателства съвпадат с Външните. III. Датиране Писмото е било изпратено по едно и също Време с Посланието към колосяни- те (около 60 г. пр. Хр.), или около триде- сет години след Възнесението на нашия Господ. IV. Историческа обстановка и тема Историята, която стои в основата на това Послание, се налага да бъде възста- новена както от съдържанието на само- то Писмо, така и от Писмото на Павел до колосяните. ИзглеЖда, че филимон е бил Жител на Колос (ср. Кол. 4:17 с фи- лим. 2 cm.) и е бил обърнат чрез слуЖени- ето на апостол Павел (19 cm.). Един от неговите слуги — Онисим, е избягал от дома му (15, 16 cm.). Текстът дори съ- дърЖа лек намек, че моЖе би Онисим е откраднал нещо от имота на господаря си (18 cm.). Беглецът е пристинал в Рим по време- то, когато Павел е бил затворен там (9 cm.). Hue не моЖем да бъдем сигурни Схема на изложението
дали апостолът Вече е бил зад решетки- те на затВора, или moßa се е случило по времето, когато е имал свободата да си наеме къща (Деян. 28:30). Благодарение на едно интересно стечение на обстоя- телствата Онисим се е срещнал с Павел в тази гъсто населена столица и е бил доведен при Христос чрез неговото слу- Жение (10 cm.). Впоследствие меЖду два- мата се е развила взаимна друЖба (12 cm.) и Онисим се е оказал един много це- нен помощник на апостола (13 cm.). По- късно двамата приятели са решили, че ще бъде най-праВилно Онисим да се Вър- не при филимон и да Възстанови щети- те, които му е нанесъл в миналото. И така, Павел написва moßa Писмо до фи- лимон, в което се застъпва за Онисим, и му изреЖда няколко основателни причи- ни, поради които той би трябвало да възвърне благоволението си към своя роб (17 cm.). Точно по това време Павел на- писва и Писмото до колосяните, изпра- щайки Тихик като пощальон, а заедно с него и Онисим, който трябва да се вър- не в Колос (Кол. 4:7—9). От всички Павлови Послания това е неговото най-лично Писмо. Посланията към Тимотей и Turn са били написани също до отделни лица, но те засягат по- скоро въпроси, свързани с Живота на съб- ранието, отколкото лични проблеми.'
Коментар I. Поздрав (1—3 cm.) 1 cm. Пабел представя себе си по-скоро
тол. Той би могъл да използва сВоя апос- толски авторитет, но предпочита да призовава светиите от едно място, ко- ето в очите на другите изглеЖда Жалко и недостойно. И въпреки това апосто- лът изпълва това презряно място с не- бесна слава. Павел е затворник не на 374 филимон  друг, а на Христос Исус Той не би се уни-
жил нито за миг да стане затворник на Рим! Очите на апостола са насочени да- леч извън границите на римската импе- рия и гледат към Царя на царете. По Вре- мето, когато ПаВел пише moßa Писмо, Тимотей е заедно с него, затоВа апосто- лът споменава името на този Верен уче- ник заедно със сВоето, макар че авторът на Писмото е само той. Главният получател на Писмото е фи- лимон. Името филимон означава „лк>- бящ". Очевидно този Филимон е бил Ве- рен на сВоето име, тъй като Павел го описва като „нашия Възлк)бен* сьра- ботник". 2 cm. Тъй като Апфия е женско име, по- вечето изследователи приемат, че тя е била съпруга на филимон. фактът, че Писмото е адресирано отчасти и до нея, би трябвало да ни подскаже колко много християнството възвисява жените2. Малко по-късно ще видим, че християнс- твото възвисява и робите. Въображени- ето на осветените светии почти неиз- менно отъждествява Архип със сина на филимон. Не можем да бъдем съвсем си- гурни, но знаем, че той е участвал актив- но в християнската борба. ПаВел го удос- тоява с титлата „нашия сподвшкник". Бихме могли да го опишем като Верен ученик на Господ Исус, изгарящ от свя- та страст. В Колосяни Павел отправя към него специално послание: „И кажете на Архип: Внимавай на службата, която си приел от Господа, да я изпълниш!" (Кол. 4:17) Ако филимон, Апфия и Архип състаВ- ляВат един портрет на ноВозаветното християнско семейство, изразът „тво- ята домашна църква" извиква в съзна- нието ни картината на една новозавет- на църква. От този израз става ясно, че домът на филимон е бил място за съби- ране на вярващи. Там те са се срещали за поклонение, молитва и изучаване на Биб- * Правилният превод е „Възлк>бен", а не „лю- безен". — Бел. на npeß. лията. Оттам те са излизали, за да сви- детелстват за Христос в един свят, който никога не е приемал с радост тях- ното послание, но никога не го е и забра- вял. Когато са се събирали в къщата на филимон, всички християни са били едно в Христос Исус. Богати и бедни, мъже и жени, господари и роби — всички те са били там като пълноправни членове на Божието семейство. В момента, в кой- то са се връщали обратно в ежедневие- то на обикновения свят на труда, соци- алните различия между тях отново са се появявали. Но на Господната вечеря те са били едно общо цяло, състоящо се от равнопоставени свети свещеници. Така например филимон не е имал превъзход- ство над Онисим. 3 cm. Характерният поздрав на Павел съдържа сякаш най-доброто, което той може да желае за онези, които обича. Благодатта вклк)чва цялата незаслуже- на милост, която Бог показва към Сво- ите хора. Мирът тук е духовно спокойс- твие и равновесие, характеризиращи жи- вота на онези, които се поучават от Не- говата благодат. И двете благословения идват от Бог, нашия Отец, и Господ Исус Христос. Този израз е пълен със зна- чение. Той означава, че Господ Исус е ра- вен на Бог Отец в изливането на благо- дат и мир. Би било богохулство да се от- дава такава почит на Христос, ако Той не беше наистина и напълно Бог. II. Благодарението и молитвата на Павел за филимон (4—7 cm.) 4 cm. Винаги когато Павел се моли за фи- лимон, той благодари на Бога за този свой благороден брат. Имаме всички ос- нования да вярваме, че той е избран съд на Божията благодат — човек, който Всеки би искал да има за приятел и брат. Някои тълкуватели предполагат, че това, което Павел казва в тези първона- чални стихове, е продиктувано от дип- ломатични съображения и че неговата цел е да „смекчи" сърцето на филимон, за да приеме отново Онисим. Тези пред- 375 филимон    полоЖения приписваш на апостола недос-
тойни мотиВи и хвърлят сянка Върху бо- гоВдъхноВения текст. ПаВел не би казал нещо, ако не го чуВстВаше искрено. 5 cm. Характерът на филимон показ- Ва gße черти, които са голяма радост за ПаВел — неговата лк»боВ и Вярата, коя- то има към Господ Исус и към всички- те светии. Вярата на филимон в Хрис- тос показва, че той има В себе си корена на небесния Живот, а лкзбовта му към всичките светии — че има и плодовете. Неговата Вяра е една плодовита Вяра. В Ефесяни 1:15, 16 и В Колосяни 1:3, 4 ПаВел изказва подобни благодарности и за светиите, към които са адресирани тези Писма. На тези две места обаче той поставя Вярата преди лкзбоВта. Тук той поставя лкзбовта преди вярата. На какво се дълЖи тази разлика? Маклерън дава следното обяснение: „Последова- телността тук е последователност на анализа — от следствието към причина- та. Последователността в паралелни- те пасаЖи е последователност на синте- за — от причината към следствието." Аргументът на ПаВел показВа още една интересна характеристика. Той разкъсва израза „лкобоВ... към всичките светии", като след думата „лкобов" Вмъква израза „вярата,... към Господа Исуса". Ние бихме могли да опишем moßa така: „...л1обов (и Вярата... към Господа Исуса) към всичките светии." Обектът на вярата е Господ Исус. Обектът на л1обо6та са светиите. Павел обаче раз- меня местата на вярата и лк>бовта, за да предупреди сякаш филимон, че той ще има специална възмоЖност да покаЖе ис- тинността на своята вяра, като пока- Же лкюоВ към роба Онисим. По този на- чин той поставя специално ударение Вър- ху думата „всички" чрез израза „всички- те светии". 6 cm. Предходните два стиха изразя- ват благодарностите на Павел за фили- мон. Този стих показва какво е естест- вото на молитвата на апостола за него. „Това общение в твоята вяра" означа- ва „практическата загриЖеност, която филимон показва към другите". Ние имаме общение на нашата Вяра не само като проповядваме за Христос, но и като храним гладните, обличаме голите, утешаваме наскърбените, облекчаваме измъчените и дори като простим на един избягал роб. И така, Павел се моли Великодушният Живот на филимон да накара много хора да признаят, че всич- ки негови добри дела идват от Христос Исус. Живот, който изявява на практи- ка БоЖията лк)бов, има голяма сила и влияние. Едно е да четеш за л1обовта, а съвсем друго е да видиш Словото, въплъ- тено в един човешки Живот! Това наис- тина задълЖава! 7 cm. Новините за удивителното Вели- кодушие и самопоЖертвувателната лк>- бов на филимон са прекосили разстояни- ето от Колос до Рим, донасяйки „голяма радост"3 (или „благодарение", според бе- леЖката под линия в НВПБКДЖ) и уте- ха на затворника на Христос. ДоВеЖда- нето на филимон до Господа е било голя- ма привилегия за ПаВел, но какво удов- летворение за апостола е да чуе сега, че неговото дете Във Вярата се развива добре в Господа. Колко укрепващо е за него да знае, че сърцата на светиите са били изобилно освеЖени от този възлю- бен брат и особено от неговата л1обов. Никой не Живее сам за себе си и никой не умира сам за себе си. Нашите постъпки засягат другите. Ние не сме в състояние да измерим обхвата на нашето влияние. Ние имаме неограничен потенциал за добро или за зло. Ш.Застъпничеството на Павел за Онисим (8—20 cm.) 8 cm. Сега Павел стига до главната цел на Писмото. Той иска да се застъпи за Онисим. Но как да подходи към този въп- рос? Като апостол той би имал пълно- то основание да каЖе на филимон: „Слу- шай, братко, твой дълг е като Вярващ да простиш и да приемеш този избягал роб и аз ти казвам да направиш точно това." 376 филимон  Да, ПаВел спокойно би могъл да му наре-
ди да направи moßa и филимон, без съм- нение, би се подчинил. Но ß този случай moßa щеше да бъде една Жалка победа. 9 cm. От друга страна обаче, ако апос- толът не спечели сърцето на филимон, Онисим би получил едно много студено приемане. Единствено подчинението, мотивирано от л1обов, би могло да нап- рави поносимо положението на роба в този дом. МоЖе би, когато пише това, Павел си спомня думите на Спасителя: „Ако Ме лкзбите, ще пазите Моите за- поведи" (Йоан 14:15). И така, заради лю- бовта апостолът предпочита да моли филимон, вместо да му заповядва. Дали лк>бовта на филимон би прекосила море- то и би стигнала до един затвор, където един стар посланик4 на Христос е зат- ворник заради Господ Исус? Дали фили- мон би се трогнал от тези две съобраЖе- ния — че Павел е вече старец, а сега и затворник за Христос Исус? Ние не зна- ем каква точно е била възрастта на апостола по това време. Изчисленията варират от петдесет и три до шестде- сет и три години. За някои moßa моЖе да не изглеЖда много, но за апостол Павел това моЖе би е била напреднала възраст, тъй като той моЖе би е бил преЖдеВре- менно състарен от начина, по който е изгорял В слуЖението си за Христос. А сега апостолът е и затворник за Исус Христос. Казвайки това, ПаВел не иска да предизвика съЖаление, а се надява, че Филимон ще Вземе предвид и тези фак- тори при своето решение. 10 cm. В оригиналния текст името Онисим стои на последно място 6 този стих: „Моля те относно моя син, кого- то родих 8 оковите — Онисим..." В мо- мента, в който филимон стига до име- то на сВоя нехаен роб нехранимайко, той е напълно обезоръЖен. Представете си неговата изненада, когато разбира, че „разбойникът" е повярвал и дори още по- изненадващо — че е бил доведен до Хрис- тос чрез Павел, който е затворник! Една от скритите наслади на христи- янския Живот е да Видиш как Бог работи по различни чудни и невероятни начини, разкривайки Себе Си в необикновени съв- падения, които не могат да бъдат обяс- нени чрез случайно стечение на обстоя- телствата или късмет. Най-напред Па- вел довеЖда филимон до Господа. След moßa бива арестуван и изпратен в Рим на разпит. По това време избягва робът на филимон и също се отправя към Рим, къ- дето по някакъв начин среща Павел и по- вярва. По този начин и господар, и роб биват новоредни чрез слуЖението на един и същ проВоВедник, но на gße различ- ни места и при съвсем различни обстоя- телства. Дали това е случайно наис- тина?
„Новият Завет... не постановява пря- ко с никакви политически или социални наредби, но съдърЖа принципи, които ги засягат така дълбоко, че попиват в об- щественото съзнание. "5 Насилствената револкщия не е пътят на Библията за поправяне на социалните 377 филимон     злини. Причината за безчоВечността на
хората леЖи В тяхната паднала природа. Евангелието е насочено към първопричи- ната и предлага ноВо създание В Христос Исус. Става очевидно, че роб, който има до- бър господар, се намира В по-добро поло- жение от онзи, който е независим. Също- то се отнася и за Вярващи, които са роби на Господ Исус. Онези, които са Негови роби, се наслаЖдават на най-истинската свобода. Изпращайки Онисим обратно при филимон, Павел не му прави лоша ус- луга. Както господарят, така и робът са вярващи. От една страна, филимон е длъЖен да се отнася към своя роб с хрис- тиянска загриженост, а от друга — Они- сим би трябвало да слуЖи на своя госпо- дар с християнска вярност. Дълбоката обич, която апостолът изпитва към Онисим, е изразена В думите: „пращам... самото ми сърце". За Павел изпращане- то на Онисим е като загубване на част от самия него. Нека да отбелеЖим, че този пасаЖ съ- дърЖа ваЖния принцип за възстановява- нето на нанесените щети. Сега, след като е спасен, Онисим трябва ли да се върне при бившия си господар, или не? Отговорът е: „Да, трябва." Спасението отнема наказанието и силата на греха, но не изличава дълговете. От новия хрис- тиянин се очаква да ВъзстаноВи Всички неизплатени сметки и да поправи всички злини, доколкото това е по човешки въз- моЖно. Онисим е длъЖен да се върне при своя господар, за да му слуЖи и да възста- нови всички суми, които моЖе би е отк- раднал. 13 cm. Що се отнася до личното пред- почитание на апостола, той Желае да за- дърЯш Онисим при себе си в Рим. Има толкова много неща, които повярвали- ят роб би могъл да направи за Павел, до- като той е затворен заради евангелие- то. От друга страна, това би могло да даде възмоЖност на Филимон да послу- Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|
71