Уилиям макдоналд о м



страница46/70
Дата23.07.2016
Размер12.36 Mb.
#2666
1   ...   42   43   44   45   46   47   48   49   ...   70

1:12 Тук Павел напомня на Turn какви
са хората, с които той работи. Необи-
чайно откровеното и хапливо описание
се отнася както до лъЖеучителите кон-
кретно, така и до критяните като
цяло. Павел цитира Епименид, един от
критските поети, Живял около 600 г. пр.
Хр., който ги е нарекъл „лъАци, зли зве-
рове, лениви търбуси". ИзглеЖда, че все-
ки народ си има свои национални черти,
но малко са онези народи, които могат
да надминат критяните по изврате-
ност. За тях е нещо обичайно да лъЖат;
те не могат да не лъЖат. Те са свирепи
като диви Животни, които Живеят само
за да задоволяват елементарните си и
долни страсти. Те имат алергия към
труда и страст към преяЖдането. Жи-
вотът им прилича на дом, който предс-
тавлява една огромна кухня, в която
няма никакво място за параклис!

1:13 Апостолът потвърЖдава точ-
ността на тази характеристика, като
казва, че „това свидетелство е вярно".
Материалът, с който Turn работи, не е
обещаващ — той е достатъчно лош, за
да обезсърчи който и да е мисионер! Но
Павел не зачерква този „материал" из-
цяло, нито съветва Turn да го остави.
Благовестието носи надеЖда и за най-
злите човеци. Ето защо Павел съветва
своя помощник да изобличава критяни-
те остро, за да бъдат здрави в христи-
янската вяра. Един ден тези хора могат
да станат не само примерни вярващи, но
и благочестиви старейшини в местните
събрания. Този пасаЖ е преизпълнен с на-
сърчения за християнските работници в
трудните полета на световната нива (а
кое ли поле не е трудно?). Зад грубост-

та, упоритостта и невъзприемчивост-


та на хората винаги стои надеЖдата за
тяхното развитие към милост, чисто-
та и плодоносна святост.

1:14 Освен че трябва да порицава лъЖ-
ливите учители, Turn също така трябва
да предупреждава критяните за опас-
ността от „logeöcku басни и заповеди
от човеци, които се отвръщат от ис-
тината". Юдеистите Живеят в един
свят на религиозни фантазии и норми,
съсредоточени около правила за чисти и
нечисти храни, съблк>даване на дни и из-
бягване на церемониално осквернение.
Това именно има предвид и Павел в Ко-
лосяни 2:23: „Тия неща наистина имат
вид на мъдрост в произволно богослуЖе-
ние и смирение и в нещадене на тялото,
но не струват нищо В борбата против
угаЖдането на тялото."

1:15 Следващите думи на апостола са
дали повод за толкова неправилни тъл-
кувания, че е необходимо да се даде под-
робно обяснение. И така, тук той казва:
„За чистите всичко е чисто; а за оск-
вернените и невярващите нищо няма
чисто, но и умът им и съвестта им са
оскбернени."

Ако вземем само думите „за чистите


всичко е чисто" и ги извадим от контек-
ста, приемайки ги като твърдение зааб-
солЬтна истина, което засяга Всички об-
ласти на Живота, ще изпаднем в затруд-
нение! Не всичко е чисто дори и за онези,
чиито умове са чисти. Но хората изпол-
зват този стих, за да оправдаят порног-
рафските списания, непристойните фил-
ми и дори самия разврат. По този начин
— казва Петър — те изопачават Писа-
нията „за своята погибел" (2 Петр.
3:16).

Нека дебело да подчертаем, че този


стих няма нищо общо с неща, които са
грешни сами по себе си и които Библия-
та заклеймява. Този пословичен израз
трябва да се разглеЖда само в светлина-
та на контекста. Павел не говори тук за
неща, чиято морална стойност е ясно
разграничима, тоест неща, за които

358

Turn 1,2

ясно можем да кажем дали са правилни
или неправилни. Не, тук той обсъжда
Въпроси, чието значение В морало отно-
шение не е определено, тоест неща, кои-
то к>деинът, който жиВее под закон, счи-
та за церемониално оскВерняВащи, но ко-
ито са напълно законни за християнина,
който живее под благодат. ТакъВ при-
мер е яденето на сВинско месо. То е било
забранено за Божия народ В СЗ, но Господ
Исус отменя тази забрана, като казба,
че нищо, което Влиза В човека, не може
да го оскВерни (Марко 7:15). Казвайки
moßa, Той обявява Всички храни за чисти
(Марко 7:19). ПаВел поВтаря тази исти-
на В думите: „А moßa, що ядем, не ще ни
препоръча на Бога; нито ако не ядем, гу-
бим нещо; нито ако ядем, печелим нещо"
(1 Кор. 8:8). Когато апостолът казВа „за
чистите Всичко е чисто", той има пред-
Вид тоВа, че за новородения ВярВащ Всич-
ки храни са чисти, а „за осквернепите и
невярващите няма нищо чисто". Не
това, което чобек яде, го оскВерняВа, а
moßa, което излиза от сърцето му (Мар-
ко 7:20—23). Ако вътрешният живот на
човека е нечист, ако той няма вяра В Гос-
под Исус, тогава за него нищо не е чисто.
И никакво съблкздаване на норми за хра-
нене няма да може да промени moßa по-
ложение. Повече от Всичко друго той се
нуждае от обръщение, от спасение, кое-
то се получава като подарък, а не Вслед-
ствие на опити да бъде спечелено чрез
ритуали и законничество. Самите умо-
ве и съзнания на тези хора са покварени.
Техните мисловни процеси и морални ус-
тои са оскВернени. Тук не стаВа Въпрос
за Външно церемониално осквернение, а
за вътрешна поквара и изВратеност.

1:16 Говорейки очевидно за лъжеучите-
лите и по-конкретно за кздеистите, Па-
вел казва, че те „твърдят, че познават
Бога, но с делата си Го отричат". На
думи тези хора се представят за вярва-
щи християни, но животът им не съот-
ВетстВа на тяхната изповед. За да заси-
ли още повече остротата на изобличи-
телната си критика, апостолът разши-

рява тази характеристика, като добавя:


„мръсни, непокорни, неспособни за как-
вото и да било добро дело". Личното по-
ведение на тези хора е ужасяващо. В Бо-
жиите очи техният живот изглежда
като един огромен паметник на диво не-
покорство. Колкото до добрите дела,
които те са извършили за Бога или за чо-
века, те нямат никаква стойност. До-
пустимо ли е за Павел да говори за други-
те с такива остри думи? Решителният
отговор на този въпрос е: „Да!" Любов-
та никога не замазва греха. Лъжливите
учители изопачават благовестието,
опозоряват Личността и делото на Гос-
под Исус и мамят душите на хората.
Снизходителността към подобни из-
мамници е грях.

IV. Поведението на членовете на
събранието (2:115)

2:1 Животът на лъжеучителите е един
фарс, а не прилагане на Библията на прак-
тика. Със своето поведение те отричат
Великите истини на вярата. Кой може да
измери вредата, нанесена на християнс-
кото свидетелстВо от хора, които са се
представяли за Вярващи, но чийто жи-
вот е бил една лъжа? Задачата, повере-
на на Turn (и на всички Верни служители
на Господа), е да говори „това, което
приляга на здравото учение". Трябва да
се затвори огромната пропаст между
думите на Божиите хора и техния жи-
вот. Всъщност това е и главното посла-
ние на Писмото — практическото при-
лагане на здравото учение чрез Вършене-
то на добри дела. Следващите стихове
ни предлагат нагледни примери за естес-
твото на тези добри дела.

2:2 Най-напред апостол Павел се обръ-


ща към старите мъ?ке. ТоВа не са ста-
рейшините, а зрелите мъже 6 напредна-
ла възраст. И така, старите мъже
трябва да бъдат самообладани. В осно-
вата си тази дума означава „сдържани в
употребата на вино", но значението и
може да се разшири и тогава тя ще оз-
начава „Внимателни Във Всички области

359

Turn 2

на Живота". Те трябва да бъдат сериоз-
ни и изпълнени с достойнство (което
обаче не означава мрачни!). Всички хора
си имат достатъчно лични проблеми.
Старите мъЖе трябва да бъдат разбра-
ни, уравновесени и дискретни, да бъдат
здрави във вярата. С напредването на
възрастта някои хора стават груби, яз-
вителни и цинични, но християните, ко-
ито са здрави във вярата, са признател-
ни, ведри и приятни като събеседници. Те
трябва да бъдат също така здрави и в
лк>бовта. Шобовта не е егоцентрична,
тя мисли за другите и се изявява, като
дава. Старите хора трябва да бъдат
здрави и 6 търпението. Старостта
носи със себе си слабости и несгоди, кои-
то често пъти е трудно да се приемат.
Онези, които са здрави в търпението,
понасят тези изпитания с достойнство
и сила на духа.

2:3 Старите Жени пък трябва да
имат благоговейно поведение, или пове-
дение, което съответства на светост-
та. Бог да ни избавя от празноглави
Жени, чийто ум е зает само с лекомисле-
ни неща! Също така старите Жени не
трябва да бъдат клеветници. Думата,
която Павел използва тук, е гръцката
дума за дявол (diabolos). Това е една мно-
го подходяща дума, защото злото гово-
рене е дяволско по своя произход и харак-
тер. Те не трябва да бъдат пристрасте-
ни към алкохола. Всъщност те не тряб-
ва да бъдат подвластни на каквато и да
било храна, питие или лекарство. Макар
и да не са определени за общественото
слуЖение като учители в църквата, ста-
рите Жени имат правото да поучават у
дома. А нима някой моЖе да измери обх-
вата на такова едно слуЖение!

2:4 Като една по-конкретна задача


старите Жени трябва да учат младите.
Годините, през които старите Жени са
изучавали Библията и са трупали прак-
тически опит, им позволяват да дават
ценни съвети на онези, които сега навли-
зат в Живота. Ако това не беше така,
всяко ново поколение щеше да бъде осъ-

дено да научава всичко по теЖкия път на


собствения опит, като повтаря всички
грешки на миналото. И докато отговор-
ността за поучаването е поверена на
старата Жена, всяка мъдра млада Жена
с готовност ще създава приятелства с
благочестиви възрастни християнки и
настоятелно ще търси техния съвет и
изобличение.

Младата Жена трябва да бъде учена да


обича своя съпруг. Да го обича означава
много повече от просто да го целува, ко-
гато той отива на работа. То вклЬчва
хиляди начини, по които тя моЖе да по-
каЖе, че наистина го уваЖава — като
признава първенствуващата му роля у
дома, като не взима никакви ваЖни реше-
ния без него, като поддърЖа ред в къща-
та, като обръща внимание на външния
си вид, като харчи според възмоЖности-
те им, като изповядва веднага вината
си, като прощава милостиво, като оста-
вя винаги възмоЖност за разговор, като
се въздърЖа от критикуване или проти-
вопоставяне на съпруга си пред външни
хора и като го подкрепя, когато работи-
те му не вървят добре.

Младите Жени също така трябва да


бъдат учени да обичат и децата си
като четат и се молят заедно с тях,
като си бъдат вкъщи, когато те се връ-
щат от училище или от игра, като ги на-
казват твърдо и справедливо и като ги
възпитават за слуЖба на Господа, а не на
света, а оттам и на ада!

2:5 Младите Жени трябва да бъдат


учени да бъдат разбрани или благора-
зумни*. Това означава да имат правилно
чувство за това, което е прилично за
тях като християнки, и да избягват
крайностите. Те трябва да бъдат цело-
мъдрени, верни на своите съпрузи и да
избягват нечистотата в мислите, думи-
те и действията. Трябва да работят по
домовете си и да бъдат къщовници.
Младите Жени трябва да разберат, че
домашната работа е свещена работа,

* Според НВПБКДЖ. — Бел. на npeö.



360

Turn 2

която моЖе да се Върши за слаба на Бога.
Старите Жени трябва да ги учат на Ве-
ликата чест да слуЖат на Господа у
дома като съпруги и майки, Вместо да
работят В промишлеността или търго-
вията и да пренебрегват семейството
си. Младите Ясени трябва да се учат да
бъдат „благи", тоест да Живеят за дру-
гите и да бъдат гостоприемни, милос-
тиви и Великодушни, а не користол1оби-
ви и егоистични. Те трябва да се подчи-
няват на мъЖете си,
като ги признават
за глави в семействата. Ако една Жена е
по-способна и по-надарена от мъЖа си,
вместо да господства над него, тя тряб-
ва да го насърчава и да му помага да бъде
по-активен в ръководенето на семейст-
вото и В слуЖенето на местната църк-
ва. Вместо да се поддава на изкушение-
то да го критикува, тя трябва да го хва-
ли. Всичко трябва да се свърши така, че
да не се хули Богкието слово. Като цяло
Писмото към Turn е едно сериозно пре-
дупреЖдение за това колко голяма е
опасността от похулване на Господна-
та кауза вследствие на непоследовател-
ния Живот на Неговите хора.

2:6 Павел не подтиква Turn да поучава


младите Жени. От гледна точка на бла-
горазумието това слуЖение е оставено
за старите Жени. Апостолът обаче из-
рично подчертава, че Turn трябва да уве-
щава младите мъзке
и по-специално —
да ги съветва да бъдат разбрани и да се
владеят. Това е един много подходящ съ-
вет, тъй като младостта е време на
буен плам, безкрайна енергия и изгарящи
страсти. Във всяка област на Живота
те имат нуЖда да се научаВат на въздър-
Жаност и равновесие.

2:7 ПаВел има и един специален съвет


към Turn. Като човек, който е натова-
рен с обществено слуЖение в църквите,
Turn трябва добре да ВнимаВа Винаги да
бъде пример за добри дела. МеЖду него-
вото учение и неговото поведение тряб-
Ва да има тясна Връзка. Неговото учение

* Според НВПБКДЖ. — Бел. на преВ.

трябва да се характеризира с вярност,
сериозност и непоквареност*. Верност-
та означава, че неговото учение трябва
да съотВетства на вярата, веднъЖ зави-
наги дадена на светиите. С изискването
за сериозност Павел иска да каЖе, че то
трябва да бъде възвисено и разумно. Не-
поквареността е качество (за съЖале-
ние пропуснато в повечето съвременни
версии3 на Библията), което характери-
зира искрения учител, който не моЖе да
бъде отклонен от пътя на истината.

2:8 Здравото и безукорно говорене е
говорене, в което няма правила с изклю-
чения. То трябва да бъде свободно от
странични последствия, доктринални
новости, изкуствени допълнения, прос-
ташки забелеЖки и други подобни. Този
вид слуЖение е неустоимо. Противници-
те на здравото учение ще бъдат засра-
мени, тъй като няма да могат да наме-
рят никаква пролука Във ВъоръЖението
на Вярващия. Няма по-добър аргумент
от светия Живот!

2:9 Сега апостол Павел отправя специ-


ални наставления към слугите. Нека да
си припомним, че Библията признава съ-
ществуването на някои институции, ко-
ито тя не одобрява. Така например в СЗ
се говори за патриарси, които са имали
повече от една Жена, Въпреки че много-
Женството никога не е било БоЖията
воля за Неговия народ. ОсВен това Бог
никога не е одобрявал несправедливости-
те и Жестокостите на робството и
един ден Той ще потърси сметка от гос-
подарите. Едновременно с това трябва
да каЖем, че НЗ не одобрява премахване-
то на робството по насилствен начин—
например чрез револкщия, но осъЖда и
премахва злините на робството със си-
лата на благовестието. Историята по-
казба, че навсякъде, където БоЖието
слобо е било широко разпространявано
и изучавано, неправдите на робството
са изчезвали.

Но междувременно там, където то


съществува, робът трябва да знае, че не
е лишен от най-доброто В християнст-

361

Turn 2

Bomo. Той моЖе да бъде свидетел за пре-
образуващата сила на Христос и моЖе
да украсява учението на Бога, нашия Спа-
сител. НЗ отделя много повече място на
слугите, отколкото на водачите на на-
роди! Това моЖе да бъде много показа-
телно за тяхната относителна ваЖ-
ност в БоЖието царство. Слугите хрис-
тияни трябва да се подчиняват на гос-
подарите си, с изклк>чение на случаите,
когато това би означавало да не се под-
чинят на Господа. В тези случаи те
трябва да откаЖат да се подчинят и
търпеливо да си понесат последствията
като християни. Слугите също така
трябва да задоволяват господарите си
във всяко отношение: това означава, че
те трябва да работят добре както в ко-
личествено, така и в качествено отно-
шение. Те могат да вършат цялата си
работа така, сякаш работят на Хрис-
тос, и да бъдат уверени, че Той напълно
ще ги възнагради. Слугите не трябва да
противоречат на своите господари и да
бъдат безочливи. Много слуги от ранни-
те дни на християнството са имали при-
вилегията да доведат господарите си до
Господ Исус именно защото разликата
меЖду невярващите и вярващите слуги
е била толкова поразителна.

2:10 Една от най-очебийните разлики е


бил фактът, че християните не са се
поддавали на най-често срещания грях
сред другите роби, а именно — дребните
краЖби. Християнската етика ги е за-
дълЖавала да бъдат абсолкзтно честни.
Нима е чудно тогава, че робите христи-
яни са се продавали по-скъпо на публични-
те търгове? Като цяло робите са били
учени да показват съвършена и истинска
вярност. На тях е моЖело напълно да се
разчита. По този начин те са украсява-
ли учението на Бога, нашия Спасител
във всеки аспект от своя Живот и слуЖе-
ние. Това, което е било вярно за христи-
янските роби във времето на ранната
църква, трябва да бъде характерно за
всички християнски работници днес.

2:11 Следващите четири стиха рису-
ват една красива картина на нашето
спасение. И докато се наслаЖдаваме на
този литературен бисер, нека не забра-
вяме, че не трябва да го лишаваме от не-
говия декор. В този пасаЖ Павел насто-
ятелно увещава всички членове на БоЖи-
ето семейство да имат последователно
поведение. Сега той показва, че една от
големите цели на нашето спасение е да
Живеем в неподправена святост.

Защото се яви БоЖията благодат..."


Тук „БоЖията благодат" е пълен сино-
ним на „БоЖия Син". БоЖията благодат
се яви, когато Господ посети нашата
планета и особено когато даде Себе Си
заради нашите грехове. Той се яви, за да
донесе спасение на всичките човеци. Не-
говото заместително дело е достатъч-
но за изкуплението на всички. Всички
хора получават едно истинско предлоЖе-
ние за прощение и извинение, но само оне-
зи от тях, които искрено приемат Исус
Христос като Господ и Спасител, са спа-
сени. Нито тук, нито на което и да било
друго място в Библията се казва, че нак-
рая всички хора ще бъдат спасени. Всео-
бщото спасение е лъЖа на дявола.

2:12 Същата тази благодат, която ни
спасява, след това ни обучава в училище-
то за святост. В това училище има мно-
го отрицателни неща, които трябва да
се научим да отхвърляме. Първото е не-
честието. То говори за безбоЖие. Вто-
рото са световните страсти. Те
вклк)чват не само сексуалните грехове,
но и Желанието за обогатяване, власт,
удоволствия, слава и всяко друго нещо,
чиито корени са в света.

Като нещо полоЖително благодатта


ни учи да Живеем разбрано, праведно в
отношенията си с другите хора и благо-
честиво в чистата светлина на БоЖие-
то присъствие. Това са добродетелите,
които трябва да характеризират нашия
Живот в света, в който всичко, което ни
заобикаля, ще се стопи. Той е мястото
на нашето пришелствуване, а не място-
то на окончателния ни дом.

362

Turn 2,3

2:13 Докато Живеем като странници
в този свят, ние имаме една величестве-
на надеЖда, която ни вдъхновява—явя-
ването на славата на нашия велик Бог и
Спасител Исус Христос. Какво точно
трябва да разбираме под това — дали
Грабването, когато Христос ще се яви
на църквата в слава и ще я занесе на не-
бето (1 Сол. 4:13—18), или идването на
Христос, за да царува, когато Той ще се
яви в слава на света, ще повали врагове-
те Си и ще установи царството Си
(Откр. 19:11—16)? Като цяло ние смя-
таме, че Павел има предвид първото —
идването на Христос за Неговата невяс-
та, църквата. И без значение дали това
ще бъде Неговото идване като Младо-
Женец или като Цар, вярващият трябва
да бъде подготвен и да очаква славното
Му пристигане.

2:14 А докато чакаме Неговото завръ-
щане, ние никога не трябва да забравяме
целта на Неговото Първо идване и само-
Жертва. Той „даде Себе Си" не само за да
ни спаси от вината и наказанието на гре-
ха, но и „за да ни изкупи от всяко безза-
коние". Нашето спасение би било едно
половинчато спасение, ако Господ Исус
беше платил само наказанието за нашия
грях, а беше оставил господството му в
нашия Живот.

Също така Той даде Себе Си, за да


очисти за Себе Си народ за Свое прите-
жание. ПБКДЖот 1611 г. използва изра-
за4 „специален народ". Много често ние
наистина сме „специален народ", но за съ-
Жаление не такъв, какъвто Господ Исус
Желае да бъдем! Той не е умрял, за да ни
направи странен или особен народ, а за да
бъдем народ, който Му принадлеЖи по
един специален начин (а не принадлеЖи на
света или на себе си). Освен това Той


Сподели с приятели:
1   ...   42   43   44   45   46   47   48   49   ...   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница