Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
2:10 Възстановяването на господст- вото на човека чрез униЖението на Спа- сителя е изцяло 8 съгласие със справедли- вия характер на Бога. Грехът е нарушил БоЖия ред. Но преди редът да моЖе да бъде изведен от хаоса, Бог трябва спра- 392 Eßpeu 2   ВедлиВо да разреши проблема с греха.
ТоВа, че Христос е трябвало да постра- да, да пролее кръвта Си и да умре, за да отмахне греха, съотВества напълно на сВетия характер на Бога. Този мъдър Проектант е описан като „Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко". От една страна, Той е обектът или целта на цялото творе- ние; всички неща са били направени за Не- гоВа слаба и удоВолстВие. От друга, Той е Източникът или Причинителят на ця- лото творение; нищо не е станало без Него. БоЖшта Велика цел е довеждането на много синове до слава. Когато си помис- лим за нашата собствена нищоЖност, не моЖе да не ни порази мисълта, че Бог изобщо се е загршкил за нас, но бидейки Бог на всяка благодат, Той ни е призовал към Своята вечна слава. Каква е цената на нашето прославяне? Начинателят или Авторът на нашето спасение е трябвало да бъде направен съ- вършен чрез страдания. Колкото до мо- ралния Си характер, Господ Исус Винаги е бил безгрешно съвършен. Той никога не би могъл да бъде усъвършенстван В това отношение. Но Той е трябвало да бъде усъвършенстван като наш Спасител. За да моЖе да купи за нас Вечно изкупление, Господ Исус е трябвало да понесе цяло- то наказание, което нашите грехове са заслуЖавали. Ние не бихме могли да бъ- дем спасени чрез Неговия безупречен Жи- вот; Неговата заместителна смърт е била абсолк>тно необходима. Бог е намерил начин за нашето спасе- ние, който е бил достоен за Него. Той е изпратил Своя Единороден Син, за да умре вместо нас. 2:11 Следващите три стиха подчерта- ват съвършенството на човешката страна на Исус. Ако на Него Му се пола- га да възстанови господството, което Адам е изгубил, тогава трябва да пока- Же, че наистина е Човек. Затова авторът най-напред подчер- тава факта, че „...и Оня, Който освеща- ва, и онези, които се освещават, всички са от едно..."* т. е., че те Всички са но- сители на човешко естество. Текстът също би могъл да се преведе, че „...всич- ки имат един произход..." (РИСПБ), кое- то означава, че като човеци те имат един Бог и Отец. Христос е Онзи, Който освещава, т. е. Той отделя човеците от света за Бога. БлаЖени всички, които Той отделя по този начин! Осветен човек или осветено нещо е онзи човек или онова нещо, което е от- делено от обикновена употреба, за да бъде за лично притеЖание на Бога, за Не- гова лична употреба и наслаЖдение. Об- ратното на освещението е оскВернени- ето. Библията говори за четири Вида осве- щение: освещение преди обръщението, по- зиционно освещение, практическо осве- щение и съвършено освещение. Тези чети- ри вида освещение са разгледани подроб- но в екскурса в Първото послание към со- лунците 5:23, който трябва внимателно да се прочете. Всеки читател трябва да обърне сери- озно внимание на различните пасаЖи в Евреи, В които се говори за освещение- то, и да се опита да определи за какъв Вид освещение става въпрос Във Всеки отделен пасаЖ. Именно защото е станал истински Човек, Исус не се срамува да нарича Сво- ите последователи „братя". Нима е Въз- моЖно Вечният Суверен на вселената да стане човек и да се отъЖдестви толко- ва близко със Своите творения, че да ги нарече „братя"? 2:12 Отговорът на този въпрос се на- мира в Псалм 22:22, където Той казва: „Ще възвестявам името Ти на братя- та си." Същият този стих показва Гос- пода като Един, Който се отъЖдествя- Ва със Своя народ В общо поклонение: „Ще Те хваля всред събранието." В Сво- ите смъртни мъки Той е гледал към деня, * Според НПБКДЖ. — Бел. на преВ. 393 Eßpeu2  когато ще noßege Cßoume изкупени към
Бог Отец ß хбаление. 2:13 В доказателство на човешката същност на Христос авторът цитира още два стиха от еврейското Писание. В Исая 8:17 (според Септуагинтата) Той говори, че полага уповавието Си 6 Бога. Безрезервното доверие в Йехова е един от най-големите белези на истинската човечност. По-нататък в Исая 8:18 се цитира, че Господ казва: „Ето Аз и деца- та, които Ми е дал Бог." Смисълът на този цитат е, че всички те са членове на едно общо семейство, което признава един общ Баща. 2:14 Онези, които считат уншкението на Човешкия Син за срамно, сега са пока- нени да разгледат четири ваЖни благос- ловения, които произтичат от Негови- те мъки. Първото е унищожението на Сатана. Как е станало това? Има един специален смисъл, в който Бог е дал на Христос Своите деца — за да ги освещава, спася- ва и освобоЖдава. И тъй като тези деца имат човешка природа, Господ Исус е трябвало също да облече тяло от плът и кръв. Той е отделил външната изява на Своята бозкественост и е забулил Бо- Жеството в „дреха от кал". Но пътят на Господ Исус не е свършил във Витлеем. „Той е трябвало да изми- не целия път до Голгота заради мен, за- щото ме е обичал толкова много." Чрез смъртта Си Господ Исус е уни- щоЖил този, който е имал властта на смъртта, тоест дявола. Тук под „уни- щоЖение" трябва да се разбира не тол- кова загуба на съществуванието, колко- то загуба на благосъстоянието. „Да уни- щоЖи" означава „да обезсили" или „да сведе до нула". Сатана все още се проти- вопоставя активно на БоЖиите цели в света, но на кръста той е бил смъртно ранен. Неговото Време е кратко и съдба- та му — предрешена. Той е един победен враг. В какъв смисъл дяволът има властта на смъртта? МоЖе би главният смисъл, в който той има тази власт, е в изисква- нето на смъртта. Именно чрез Сатана грехът най-напред е влязъл в света. Бо- Жията святост налага смъртта на всички, които са съгрешили. В ролята си на противник дяволът моЖе да настоя- ва това наказание да бъде платено. В езическите страни неговата власт моЖе също така да се види в способност- та на неговите слуЖшпели — магьосни- ците целители—да произнесат прокля- тие върху някой човек, при което той умира без никаква естествена причина. Никъде в Писанието не се казва, че дя- волът моЖе да причини смъртта на един вярващ, без това да му бъде позволено от Бога (Йов 2:6). Следователно той не моЖе да определя кога вярващият тряб- ва да умре. Чрез зли човеци понякога дя- волът получава позволение да убие вяр- ващия. Но Исус предупреЖдава Своите ученици да не се боят от онези, които могат да унищоЖат тялото, а да се боят от Бога, Който моЖе да унищоЖи и душата, и тялото в пъкъла (Мат. 10:28). В СЗ четем, че Енох и Илия са отишли в небето, без да умрат. Несъмнено това е станало така, защото като вярващи те са били счетени за умрели във все още предстоящата смърт на Христос. Когато Христос дойде при Грабване- то, всички Живи вярващи ще отидат в небето, без да умрат. Но и те избягват смъртта именно защото изискванията на БоЖията святост са били удовлетво- рени за тях чрез смъртта на Христос. Възкръсналият Христос сега има „клку- човете на смъртта и на ада" (Откр. 1:18), т. е. Той има пълната власт над тях. 2:15 Второто благословение, което произлиза от Христовото униЖение, е освобоЖдението от страха. Преди кръс- та страхът от смъртта е дърЖал хо- рата в доЖивотно подчинение. И макар че в СЗ има няколко кратковременни лъча светлина за Живота след смъртта, общото впечатление е впечатлението 394 Eßpeu 2,3  за несигурност, уЖас и тъмнина. Toßa,
което тогаба е било неясно, сега е изяс- нено, тъй като Христос е извадил на светлина Живот и безсмъртие чрез бла- говестието (2 Тим. 1:10). 2:16 Третото благословение е изкупле- нието от греха. С идването Си в света Господ не е помогнал на ангелите, а е по- могнал на Авраамовото потомство. „Помогнал на" е превод на думата „epi- lambano", която означава „хващам здра- во", „сграбчвам" (оттук и вариантът в ПБКДЖ: „той не взе [върху себе си ес- теството на] ангелите, а взе [върху себе си] АВраамовото потомство"). И макар че този глагол моЖе да няма значението на грубо сграбчване на нещо и пренасяне- то му на друго място, значенията на по- мощ и отнасяне са част от неговата употреба в този случай. „Авраамовото потомство" моЖе да означава както физическите потомци на Авраам — logeume, така и неговите ду- ховни потомци — вярващите от всеки век. 2:17 Тъй като това е така, Господ Исус е трябвало да се оприличи във всич- ко на братята Си. Той е трябвало да приеме да стане истински и абсолкшен човек. Той се е подчинил доброволно да има човешки Желания, мисли, чувства, емоции и преЖивявания, с едно ваЖно из- кл1очение — бил е без грях. Неговото чо- вешко естество е било съвършено, дока- то нашето е завладяно от един чуЖд еле- мент — греха. Заради тази Негова съвършена човеш- ка същност на Него му приляга да бъде милостив и верен Първосвещеник пред Бога. Той моЖе да бъде милостив по от- ношение на човека и верен по отношение на Бога. Неговата главна функция като Първосвещеник е „да извърши умилос- тивение [удовлетворение] за греховете на лк)дете". За да извърши това, Той е направил нещо, което нито един друг първосвещеник не е направил, нито е мо- гъл да направи някога — принесъл е Себе Си в безгрешна Жертва, умрял е добро- волно вместо нас. 2:18 Четвъртото благословение е това, че Господ Исус моЖе да помага на изкушените. Тъй като Той Самият е пострадал, като е бил изкушен, сега мозке да помага на онези, които биват изкушавани. Той моЖе да помага на дру- ги, които преминават през същото нещо, тъй като Самият Той вече е бил там. Тук отново трябва да прибавим едно обяснение. Господ Исус е бил изкушен от нещо извън Него и никога — от нещо вътре в Него. Изкушението в пустиня- та показва, че Той е бил изкушен отвън. Сатана се е появил при Него и се е опи- тал да Го изкуши чрез външни примамки. Но Спасителят никога не е могъл да бъде изкушен да съгреши по пътя на вът- решни Желания и страсти, тъй като в Него не е имало нито грях, нито какво- то и да било друго нещо, което да отк- ликне на греха. И така, Той е пострадал, като е бил изкушен. И докато нас ни боли да се съпротивляваме на изкушени- ето, Него Го е боляло да бъде изобщо из- кушен. В. Превъзходството на Христос пред Мойсей и Исус Навиев (3:1—4:13) 3:1 Мойсей е един от най-великите наци- онални герои на Израел. Затова тре- тият момент от стратегията на ав- тора е да покаЖе колко безкрайно е пре- възходството на Христос пред величи- ето на Мойсей. Посланието е отправено към „свети братя, участници в небесното призва- ние". Всички истински вярващи са свети по полоЖение и трябва да бъдат свети и на практика. Те са свети в Христос и трябва да бъдат свети и в самите себе си. Тяхното небесно звание е в противо- речие със земното призоваване на Изра- ел. Старозаветните светии са били при- зовани към материални благословения в обещаната земя (макар да са имали и не- 395 Eßpeu 3 бесна надежда). ВъВ Века на църквата
Вярващите са призовани към духовни благословения В небесните места сега и към небесно наследство в бъдеще. „Размислете... за Исус." Той е превъз- ходно достоен за нашето размишление като Апостол и Първосвещеник, Кого- то ние изповядваме. Когато Го изповяд- ваме като Апостол, ние искаме да ка- жем, че Той представлява за нас Бога. Когато Го изповядваме като Първосве- щеник, ние искаме да кажем, че Той нас ни представлява пред Бога. 3:2 В едно отношение Господ Исус е като Мойсей по общо признание: Той е бил верен на Бога също както Мойсей е бил верен в Божия дом. Домът тук не означава само скинията, а цялата сфера, в която Мойсей, е бил представител на Божиите интереси. Това е домът на Из- раел, древния Божий народ. 3:3 Но с това свършва и сходството. Във всяко друго отношение Господ Исус е несъмнено по-велик от Мойсей. Първо, Той заслуЖава по-голяма слава от Мой- сей, така както строителят на една къща заслужава по-голяма почит от са- мата къща. Господ Исус е Строителят на Божия дом, докато Мойсей е бил само една част от него. 3:4 Второ, Исус е по-велик от Мойсей, защото е Бог. Всяка къща трябва да се построи от някого. Този, Който е пост- роил всичко, е Бог. В Йоан 1:3, Колосяни 1:16 и Евреи 1:2,10 научаваме, че Господ Исус е бил активният Деятел при сът- ворението. Изводът е неизбежен—Исус Христос е Бог. 3:5 Четвъртото съображение е, че Христос е по-Велик от Мойсей и като Син. Мойсей е бил верен... В целия Божий дом като слуга (Чие. 12:7), тъй като е насочвал хората към идващия Месия. Той е свидетелствал за онова, което е щяло да се говори по-късно, т. е. за бла- гата вест на спасението В Христос. За- това Исус казва на едно място: „...ако вярвахте Мойсей, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа" (Йоан 5:46). В беседата Си с учениците по пътя към Емаус Исус започва от Мойсей и всички пророци и „тълкуваше им писано- то за него във всичките Писания" (Лука 24:27). 3:6 Но Христос е бил верен в Божия дом не като слуга, а като Син, като В Неговия случай синовността означава равенство с Бога. Божият дом е Негови- ят собствен дом. Тук авторът обяснява какво е значени- ето на Божия дом днес. Той се състои от всички истински вярващи в Господ Исус: „Неговият дом сме ние, ако удърЖим докрай дръзновението и похвалата на надеЖдата си" (или „Неговият дом сме ние, ако дърЖим здраво дръзноВението и похвалата на надеждата докрай"*)1. Първоначално би могло да ни се стори, че значението на този текст е, че нашето спасение зависи от това дали ще го удър- жим. В този случай спасението би озна- чавало нашето устояване, а не свърше- ното дело на Христос на кръста. Ис- тинското значение на този израз е, че ние доказваме, че сме Божият дом, ако удържим. Устояването е доказателст- во за истинност. Онези, които изгубват доверието си в Христос и в Неговите обещания и се връщат обратно към ри- туалите и церемониите, показват, че никога не са били новородени. Точно сре- щу такова отстъпление е насочено и следващото увещание. 3:7 Тук авторът вмъква второто пре- дупреждение на Посланието — предуп- реждението против закоравяването на сърцето. Това се е случило с Израел в пус- тинята и би могло да се случи отново и днес. Затова Светият Дух все още про- дължава да говори чрез думите в Псалм 95:7—11, така както е говорил, когато за първи път е вдъхновил написването на тези думи: „Днес ако чуете гласа Му..." 3:8 Винаги когато Бог говори, ние трябва да бъдем бързи да слушаме. Да се * Според текста на НВПБКДЖ. — Бел. на npeß. 396 Eßpeu3  съмняваме ß НегоВшпе думи означава да
Го наречем лъЖец и да си навлечем Него- вия гняв. Точно това показва и историята на Израел 6 пустинята. Тя представлява един уЖасен разказ на оплакване, страст, идолопоклонство, неверие и бунт. В Ра- фидим например израилтяните се оплак- ват от липсата на вода и се усъмняват в БоЖието присъствие сред тях (Изх. 17:1—7). Във фаранската пустиня, кога- то невярващите съгледвачи се връщат с лоши и обезсърчителни новини (Чие. 13:25—29), хората се усъмняват и реша- ват да се върнат обратно в Египет, в страната на робство (Чие. 14:4). 3:9 Бог толкова се разневява, че нареЖ- да Израел да се скита в пустинята в про- дълЖение на четиридесет години (Чие. 14:33—34). От всички войници, които из- лизат от Египет на възраст двадесет и повече години, само двама влизат В хана- анската земя — Халев и Исус Навиев (Чие. 14:28—30). От особено значение е фактът, че как- то Израел прекарва четиридесет годи- ни в пустинята, така и БоЖият Дух ра- боти с народа на Израел приблизително четиридесет години след смъртта на Христос. Народът обаче закоравява сър- цето си срещу Христовото послание. През 70 г. сл. Хр. Ерусалим бива разрушен и народът — разпръснат сред езически- те нации. 3:10 Това сурово наказание е резултат от огромното БоЖие негодувание към Израел в пустинята. Бог обвинява наро- да в непрекъсната склонност да се отда- лечава от Него и в своеволно непознава- не на Неговите пътища. 3:11 В гнева Си Бог се заклева така: „Те няма да влязат в Моята почивка." С други думи, те няма да Влязат в хана- анската земя. 3:12 ПасаЖът от 12 до 15 cm. съдърЖа извода, който Светият Дух прави за нас от случилото се с Израел. И тук, както и на други места В Посланието към евре- ите, читателите са наречени „братя". Обръщението „братя" не означава, че всички читатели са истински христия- ни. Ето защо всички, които се наричат „вярващи", трябва винаги да внимават да не би в тях да има зло сърце на небе- рие, което да ги накара да отпаднат от Живия Бог. Това е една постоянна опас- ност. 3:13 Едно от противосредствата сре- щу това отпадане е Взаимното увеща- ние. Особено в дни на трудности и несго- ди БоЖиите хора трябва всеки ден да се увещават един друг да не оставят Хрис- тос заради религии, които не могат да разрешат въпроса с греха. Обърнете внимание, че това увещание не се ограничава само в рамките на една свещеническа класа, а е задълЖение на всички братя. То трябва да продълЖи до- тогава, докогато е „днес", т. е. дотога- ва, докогато продълЖи да действа БоЖи- ето предлоЖение за спасение по благо- дат чрез вяра. »Днес" е благоприятното време, „днес" е денят на спасението. Да отпаднеш от Живия Бог означава да се закоравиш чрез измамата на гре- ха. Грехът често изглеЖда много прив- лекателен, преди да е извършен. Тук този грях предлага бягство от укоряването заради Христос, по-ниски критерии за святост, ритуали, които се харесват на естетическите усещания, и обещание за земни продобивки. Но след извършване- то грехът показва грозотата на истин- ския си лик. Този грях оставя човека без никакво прощение на греховете, без ни- каква надеЖда за съществуването му отвъд гроба и без никаква ВъзмоЖност за покаяние. 3:14 И отново този стих ни напомня, че ние сме станали участници в Хрис- тос, ако удърЖим твърдо докрай наша- та първа увереност. Често пъти сти- хове като този се използват погрешно, за да се поучава, че човек моЖе да се спа- си и отново да бъде изгубен. Такова тъл- куване обаче е невъзмоЖно, тъй като Библията недвусмислено свидетелства, че спасението се подарява безусловно по 397 Eßpeu 3  БоЖия благодат, kynyßa се чрез Христо-
вата кръв, приема се от човека с Вяра и се засвидетелства чрез добрите му дела. Истинската Вяра винаги притеЖава ка- чеството да бъде постоянна. Ние не удърЖаме твърдо докрай, за да запазим спасението си, а удърЖаме като доказа- телство, че наистина сме спасени. Вяра- та е коренът на спасението; удърЖане- то е плодът. Кои са участниците в Христос? „Онези, които чрез устояване- то си във вярата доказват, че наистина Му принадлеЖат." 3:15 Сега авторът прави едно заклк> чение от тъЖния опит на Израел, като повтаря думите от Псалм 95:7,8: ,Днес ако чуете гласа Му, не закораВяВайте сърцата си както 6 преогорчението." Този затрогващ призив, който някога е бил отправен към Израел, сега е отпра- вен към всички, които биха могли да бъ- дат изкушени да оставят благата Вест и да се Върнат обратно към закона. 3:16 Тази глава завършва с историчес- ко тълкуване на отстъплението на Из- раел. Под формата на серия от три въп- роса и три отговора авторът проследя- ва бунта на Израел, неговото предизви- кателството към ЙехоВа u неговото Възмездие. Най-накрая той npaßu и из- бода. Бунтът: Бунтовниците са представе- ни като Всички онези, които са излезли от Египет, бодени от Мойсей. Халев и Исус НавиеВ са единствените изклкме- ния. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|