Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
„даде Себе Си за нас", за да бъдем „рев- ностни за добри дела". Ние трябва да го- рим от Желание да вършим милосърдни дела в Неговото име и за Неговата сла- ва. Когато си помислим за усърдието, с което хората се трудят в областта на спорта, политиката или търговията, трябва да изпитваме Желание да се из- пълним с Жар и вдъхновение за добри дела. 2:15 Тит е изпратен, за да поучава всичко това—всичко, което апостолът обсъЖда в предходните стихове и особе- но целта на мъките на Спасителя. Той трябва да увещава ида насърчава свети- ите да Живеят благочестив Живот, а така също и да изобличава всеки, който се противопоставя на поученията на апостолите както с думи, така и с дела. Освен това той не трябва да се извиня- ва за настъпателното си слуЖение, а да го върши с пълна власт и дръзновение от Светия Дух. „Никой да не те презира." Тит не трябва да изпитва никакви при- теснения във връзка със своята мла- дост, езически произход или какъвто и да било друг свой недостатък. Той говори БоЖието слово и това променя всичко останало. V. Увещанието в събранието (3:1-11) 3:1 Тит също така трябва да напомня на вярващите в критските събрания какви са техните отговорности спрямо управ- лението на тази страна. Християнско- то разбиране по този въпрос е, че всяка власт е определена от Бога (Римл. 13:1). Един реЖим моЖе да бъде изклк>чително нехристиянски и дори антихристиянски, но наличието на каквато и да било власт е по-добро от отсъствието на всякаква власт. Липсата на управление означава анархия, а хората не могат да Живеят дълго време при анархия. Дори когато уп- равляващият не познава Бога лично, той пак си остава „Господният помазаник" като официален представител на власт- та и трябва да бъде уваЖаван като та- къв. Християните трябва да се покоря- ват на началствата и властите. Кога- то обаче едно управление надвиши пра- вата, които Бог му е дал, и поиска от християнина да не се подчини на Бога, тогава вярващият трябва да откаЖе да извърши заповяданото на основание на 363 ТшпЗ  принципа 6 Деяния 5:29: „Подобава да се
покоряваме на Бога, а не на човеците." Ако бъде наказан, вярващият трябва да се смири и да понесе наказанието като нещо, което прави за Господа. Вярва- щият никога не трябва да участва в бунт против Властта или В опити за нейното сваляне по насилствен начин. Х  ристиянинът и светът
Вярващите трябВа да се подчиняват на законите, вклк>чително и на правилника за уличното движение, и да си плащат да- нъците и другите такси. Те трябва да бъдат миролюбиви, почтителни и изпъл- нителни поданици. Като цяло има три области, в които мненията на христия- ните за тяхното участие в света се раз- личават значително: изборите, отго- ворните ръководни служби и войната. Във Връзка с първите две области Биб- лията ни предлага следните ръководни принципи:
трябва да участва във Война, когато по- ложението В неговата страна налага това. Представителите и на двата ла- гера имат силни аргументи, но на нас ни се струва, че везните на доказателства- та натежават в полза на онези, които са против такова участие. Всички гореспо- менати принципи могат да се приложат и към този проблем, но освен тях има и няколко допълнителни: (1) Нашият Гос- под казва: „...ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят..." (Йоан 18:36). (2) Той също така казва: „...всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат" (Мат. 26:52). (3) Самата идея за отнемане на човеш- ки живот се противопоставя на Негово- то поучение: „Обичайте неприятелите си" (Мат. 5:44). Онези, които не желаят да носят оръ- жие, могат да бъдат благодарни, ако жи- веят в страна, която признава техните убеждения и им предлага друга алтерна- тива. От друга страна, много мъже христи- яни са били достойни участници във Вой- ни. Те са забелязали, че В НЗ стотници- те (като Корнилий и Юлий) са предста- вени в благоприятна светлина. Освен това са използвани много военни терми- ни и изрази като илкютрации па. христи- янската борба (напр. в Ефесяни 6:10— 17). Ако войнстването беше нещо греш- но само по себе си, трудно бихме могли да си обясним защо Павел ни призовава 364 ТшпЗ  да бъдем „добри Войници на Исус Хрис-
тос". И така, независимо от мнението, което един християнин моЖе да поддър- жа, той не трябва да съди или да осъЖда онези, които са на противоположното мнение. В този случай има място за раз- лични мнения. Е Христовия ученик е това, че той тряб- ва да бъде готов за всяко добро дело. Не всички дейности са почтени — голяма част от съвременната реклама напри- мер е построена на лъЖи, а някои клоно- ве на промишлеността предлагат про- дукти, които са направо вредни и за ду- ховното, и за умственото, и за физичес- кото здраве на човека. За да има спокой- на съвест, вярващият трябва да избягва тези дейности. 3:2 Християнинът не трябва да злос- лови никого. В Библията има и други текстове, които забраняват да се хули началникът (Изх. 22:28; Деян. 23:5) — за- повед, която всички християни трябва добре да помнят особено в разгара на из- борните кампании или когато са потис- кани или гонени. Тук обаче обхватът на тази заповед е разширен, като се забра- няват всякакви подигравки, хули, обиди и злословене. Какви огромни океани от не- щастие и сълзи биха били избегнати, ако християните се подчиняваха на това просто правило — да не говорят хулни думи по адрес на никого! Ние трябва да бъдем миролюбиви и да избягваме Всякакви караници. За да има свада, са необходими най-малко дВама души. Когато някакъв човек се опитал да се скара с д-р Айрънсайд за някакъв ма- ловаЖен въпрос, Върху който той бил проповядвал, докторът отговорил: „Скъпи братко, когато отидем на небе- то, един от нас ще се окаЖе неправ и моЖе би това ще бъда аз." Този дух пос- тавил точка на целия спор. Ние трябва да бъдем неЖни и внима- телни. Едва ли има човек, който да раз- мишлява върху това качество, без да си спомни за Господ Исус. Той е неЖен и вни- мателен, тих и отстъпчив. Ние трябва да показваме съвършена кротост и сми- рение към всички човеци. Изброяването на кротостта като една от християнс- ките добродетели изглеЖда толкова ес- тествено. В основата си тя означава да мислим със смирение за другите, като ги поставяме на първо място и като гово- рим и правим за тях това, което изиск- ва милостта. Смиреният човек слуЖи най-напред на другите, а след това на себе си, притичва се на помощ при всяка възмоЖност и Веднага бърза да изрази благодарността си за Вниманието, кое- то му е оказано. Кроткият човек нико- га не е груб, вулгарен или нахален. 3:3 И отново, по средата на пасаЖ, който разглеЖда изключително етичес- ки проблеми, апостолът ни предлага едно класическо доктринално твърдение за нашето спасение, поставяйки ударе- ние върху целта на спасението, а именно — Живота на добри дела. Потокът на мисълта е следният: (1) нашето състо- яние преди спасението (3 cm.); (2) естес- твото на нашето спасение (4—7 cm.) и (3) конкретният резултат от спасени- ето (8 cm.). Описанието на нашето със- тояние преди спасението, което Бог ни предлага, не е никак ласкателно. Макар и да сме твърдели, че знаем отговорите на всички въпроси, ние всъщност сме били несмислени и глупави, неспособни да разбираме духовните истини и неразум- ни в нашия избор и поведение. Били сме непокорни на Бога, а най-вероятно и на родителите си и на другите авторите- ти. Били сме заблуЖдавани от дявола и от собствените си изкривени преценки и винаги сме пропускали правилния път и сме стигали до задъдени улици. СлуЖели сме на разни нечисти навици и сме били роби на зли мисли и всякакъв род уЖасни грехове. Животът ни е бил една непре- късната поредица от злоба и завист към другите. Необичащи и егоистични, ние не само сме били нещастни, но сме правели и другите нещастни. Били сме омразни 365 ТшпЗ    u сме се мразели един друг. Каква тъж-
на картина на взаимоотношенията меж- ду съседи, които непрекъснато се карат, служители, които постоянно си завиж- дат, конкуренти, които са готови да си прережат гръкляна, и семейства, които се избиват заради вражди! 3:4 Това ужасно описание на човешка- та поквара е прекъснато от едно от най-великите „но "-та в Писанието. Кол- ко благодарни трябва да бъдем за тези сък>зи, които идват В най-критичния мо- мент и които ни съобщават за чудната Божия намеса в живота на човека и спа- сението му от унищожение! Някой ги беше нарекъл „преградите, които Бог поставя пред човека по пътя му към ада "! Но когато се яви благостта и човеко- лк)бието на Бога, нашия Спасител... Благостта и човеколкобието на Бога, на- шия Спасител, се яви, когато Господ Исус дойде на света преди повече от хи- ляда и деветстотин години. В един по- различен смисъл Божията благост и лк> бов към чоВеците се явява лично на все- ки от нас, когато биваме спасени. Това, че Бог изпрати Своя възлк>бен Син, за да умре за един свят от бунтовни грешни- ци, е изява именно на тези качества на Бога. Изразът „лк>бов... към човеците" е превод на една гръцка дума, от която произхожда думата „филантропия". Тя съчетава представите за лк>бов, милост и състрадание. Наименованието „Бог, нашия Спасител" се отнася до Бог Отец, Който е наш Спасител, защото изпрати Своя Син В света като Жерт- ва за нашите грехоВе. Господ Исус също е наречен Бог, нашия Спасител (2:13), за- щото Той понесе необходимото наказа- ние, за да може ние да получим извинение и прощение. 3:5 Бог ни спаси от вината и наказани- ето на всички наши грехоВе—минали, се- гашни и бъдещи. По Времето на смърт- та на Спасителя всички те Все още са предстоели, но въпреки това Неговата смърт е покрила всичките. За съжаление една от най-простите и най-ясни исти- ни на евангелието се оказва и най-труд- на за приемане от човека. Това е истина- та, че спасението не се основава на доб- ри дела, т. е. че човек не става христия- нин, като живее християнски живот. Онези, които отиват на небето, не са най-добрите хора. Последователното свидетелство на Библията е, че човек не може нито да спечели, нито да заслужи спасението по някакъв начин (Еф. 2:9; Римл. 3:20; 4:4,5; 9:16; 11:6; Гал. 2:16; 3:11). Човек не може да се спаси чрез добри дела. Всички негоВи праведни дела са В Божиите очй като омърсена дреха (Ис. 64:6). Човек не може да стане христия- нин, като живее християнски живот, по- ради простата причина, че сам по себе си той няма сили да живее християнски жи- Вот. Не добрите хора отиват на небето — на небето отиват грешниците, кои- то са били спасени чрез Божията благо- дат! Добрите дела не са основата за спасе- нието. Добрите дела сарезултатът от спасението. Винаги когато има истинс- ко спасение, има и добри дела. Затова тук четем, че Бог не ни е спасил заради праведните дела, които ние сме извър- шили, а по Своята милост. Спасението е дело на милостта, не на справедли- востта. Справедливостта изисква чо- век да изтърпи наказанието, което зас- лужава. Милостта осигурява праведния път, според който човек бива освободен от това наказание. Бог ни спаси чрез окъпването на ново- рождението. Резултатът от обръще- нието е едно действително ново създа- ние (2 Кор. 5:17).Тук появата на това ноВо създание е представена образно като окъпване. Това е същият образ, който Господ Исус използва, когато каз- Ва на Своите ученици, че има едно-един- ствено цялостно окъпване и много на брой малки умиВания, необходими да очистят човека от оскВернение (Йоан 13:10). ТоВа окъпване на ноВорождение- то няма нищо общо с кръщението. То не е телесно умиване с Вода, а морално очис- 366 ТшпЗ    тване чрез Божието слобо (Йоан 15:3).
Кръщението дори не е симВол на тоВа окъпване, защото то представлява сим- вол на погребването ни с Христос В смърт (Римл. 6:4). Нашето новороЖдение е наречено също така „обновяването на Светия Дух". Бойкият Дух извършва едно чудно преобразувание. Това не е обличане на стария чоВек в ноВи дрехи, а обличане на един нов човек в старите му дрехи! Све- тият Дух е Агентът на това обновле- ние, а БоЖието слово е инструментът. 3:6 Бог изля Светия Дух изобилно Вър- ху нас. Духът започва да Живее във все- ки Вярващ В момента на неговото ноВо- роЖдение. Духът е достатъчен, за да до- веде до това славно обновление. Духът се дава чрез Исус Христос, нашия Спаси- тел. Също както изобилието на фарао- новия дВор е стигнало до Якововите си- нове чрез посредничеството на Йосиф, така и БоЖиите благословения, сред ко- ито и неизказаното благословение на Не- говия Дух, стигат до нас посредством Господ Исус. Исус е нашият „Йосиф". Всичките три Лица на Благословено- то Триединство имат връзка с нашето спасение: Бог Отец (4 cm.), Светия Дух (5 cm.) и БоЖия Син (6 cm.). 3:7 Непосредственият резултат от нашето ноВороЖдение е, че оправдани чрез Неговата благодат, ние ставаме наследници според надеЖдата на веч- ния Живот. Поради изкуплението, кое- то е В Христос Исус, Бог ни счита за праведни чрез един акт на изумителна благодат. Вследствие на това ние ста- ваме наследници на всичко, което Бог е приготвил за онези, които Го л1обят. На- шата надеЖда е Всичко, което се Вклк>ч- Ва В тоВа да бъдеш с Христос и да бъдиш като Него през цялата Вечност. 3:8 Какво има предвид ПаВел, когато казВа: „Вярно е това слово" — дали, че е Вярно онова, което е казал в предходния пасаЖ, или че е вярно това, което ще каЖе до края на този стих? ИзглеЖда, че теЖестта на неговия аргумент пада най-вече върху истината, че след като сме били спасени от толкова много неща чрез едно такова велико спасение, ние трябва да Живеем по начин, който е дос- тоен за Високото ни призвание. В слуЖението си в Крит Turn трябва да настоява върху тези неща (обсъдени в пасаЖа от 1 до 7 cm.), така че вярващи- те да бъдат старателни да вършат добри дела. Въпреки че изразът „добри дела" моЖе да означава почтени заня- тия, тук апостолът моЖе би има пред- вид неговото по-широко значение—доб- ри дела изобщо. Поучението, което изис- ква поведение, отговарящо на християн- ската изповед, е добро и полезно. Всяко поучение трябва да бъде прието както лично от човека, така и прилоЖено на практика. 3:9 По пътя на християнското слуЖе- ние винаги има клопки, които трябва да се избягват. В дните на Павел христия- ните са се впускали в глупави разисква- ния за чисти и нечисти храни, за начини на пазене на съботата и празнуване на светите дни. Водели са спорове за ангел- ски и човешки родословия. Карали са се за слоЖни правила, които допълнително са били налагани Върху закона. ПаВел е бил отВратен от Всичко тоВа и го нарича безполезно и суетно. СлуЖителите на Господа 8 наши дни могат да се поучат от съвета на ПаВел и да избягват следните крайности: Отдаване на прекалено голямо Внима- ние на символите за сметка на духовни- те реалности. Пример за това са древ- ните спорове за Господната вечеря — дали да се използва истинско вино или гроздов сок, квасен или безквасен хляб, една обща чаша за всички или отделни чаши за всеки поотделно — като че ли тези въпроси са най-ваЖното нещо в Библията! Спорове за думи. РазглеЖдане само на една истина или
367 ТшпЗ       Алегоризиране на Писанието go сте-
пен, когато то биВа превърнато В аб- сурд- Теологично издребняване, което не на- зидаВа никого. Отклоняване от правия път на слово- то към обиколни пътища и християнски „кръстоносни походи" против едно или друго нещо. Каква голяма трагедия е губенето на иенно време за дребнавости, когато цял един свят погива! 3:10 Човекът, който отдава Времето си на такива маловаЖни неща, е раздор- ник и еретик5. Той прилича на музикант, чиято цигулка има само една струна и той свири на нея до припадък. Много ско- ро този човек събира около себе си тесен кръг от отрицателно настроени хора, като прогонва останалите. Той предпо- чита да разцепи събранието, отколкото да се откаЖе от своята доктринална фикс-идея. Нито една църква не трябва да търпи такава глупост. Ако, след като бъде предупреден един или два пъти, този човек твърдо продълЖи да пропо- вядва своите лъЖи, той трябва да бъде отлъчен от обществото на местната църква и християните трябва да се въз- дърЖат от всякакви социални контакти с него. Целта на тази мярка е неговото довеЖдане до покаяние и до по-уравнове- сеното му Възприемане на БоЖието слово. 3:11 За да не би някой да си помисли, че такъв човек не представлява сериозна опасност за църквата, апостолът из- рично казва, че той е извратен и съгре- шаващ и от само себе си е осъден. Него- вото поведение представлява карикату- ра на християнството, а не истинско християнство. Той съгрешава, защото образува секти или партии. И е осъден от само себе си, защото упорито се е прилепил и е продълЖил да се дърЖи за своето нечестие, макар и да е бил пре- дупреден от отговорни християни. VI. Заключение (3:12—15) 3:12 Посланието завършва с няколко кратки указания към Turn. Павел възна- мерява да изпрати в Крит или Артем, или Тихик, който да утеши Turn. Hue вече сме срещали името на Тихик в Дея- ния 20:4; Ефесяни 6:21 и Колосяни 4:7, но не и името на Артем. От 2 Тимотей 4:12 изглеЖда, че Тихик е изпратен в Ефес вместо в Крит, така че моЖе би Артем е човекът, който го е заместил в Крит. Веднага след като пристигне, Turn трябва да отиде в Никопол, където Павел е решил да прекара зимата. По времето на Павел е имало най-малко се- дем града, които са носели името Нико- пол, но повечето тълкуватели смятат, че Turn е избрал да замине В онзи Нико- пол, който се е намирал В областта Епир, Западна Гърция. 3:13 Turn ще има гости — законника Зина и Аполос. МоЖе би това са хората, които са занесли на Turn Писмото от Павел. В онези дни е имало два вида за- конници — книЖниците, които са разяс- нявали религиозния закон, и lopucmume, които са се занимавали с проблеми на граЖданския закон. Ние сами трябва да решим към коя точно категория е при- надлеЖал Зина. По мое мнение той е при- надлеЖал към първата категория закон- ници, тъй като подозирам, че моЖе би е бил извикан да помогне на Turn в потуша- ването на безкрайните разисквания вър- ху Мойсеевия закон (9 cm.). Ако пък е бил topucm, то със сигурност е бил честен! Има само още един Аполос В НЗ, чието име се среща в Деяния 18:24—28 и в 1 Ко- ринтяни. МоЖе би тук става въпрос за същия човек. Когато Павел казва на Turn Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|
дно допълнително задълЖение на