Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- II. Старейшините в събранието (1:5—9) 1:5
- С тарейшините
- „на една Жена мъЖ"
- 1:7 Епископът е БоЖий настойник.
- „ла- ком за гнусна печалба"
благодат, милост* и мир. В този кон- текст благодатта означава боЖестве- на сила, необходима за ЖиВот и слуЖение. Милостта е съчувствие към нуЖдите на хората. А мирът — свобода от без- покойство, страх и безразсъдство, неза- висимо от всички враЖдебни обстоятел- * Cnopeq текста на НВПБКДЖ. — Бел. на преВ. ства. Тези три благословения идват от Бог Отец и Христос Исус, нашия Спаси- тел. Свързвайки по този начин Отец и Син, БоЖият Дух подчертава тяхното съвършено равенство. II. Старейшините в събранието (1:5—9) 1:5 След заминаването на Павел от Крит там са останали някои неща, кои- то е трябвало да бъдат слоЖени ß ред, като: наличието на лъЖеучители, които е трябвало да бъдат изобличени, и нале- Жащата необходимост от признаване- то на духоВни водачи в събранията. Тит е бил оставен, за да разреши тези проб- леми. Ние не знаем как християнската Вяра е достигнала до Крит. МоЖе би най-Вяр- ното предположение е, че критяните, които са били В Ерусалим В деня на Пет- десетница (Деян. 2:11), са се Върнали 6 Крит с добрата вест, вследствие на ко- ето са били основани местни църкви. Освен това не ни е известно кога точ- но Павел е бил с Тит в Крит. Знаем само, че апостолът се е доблиЖил до Крит по време на пътуването си за Рим като затворник (Деян. 27:12), но обстоятел- ствата egßa ли са могли да позволят ак- тивно слуЖение в църквите. И тъй като в Деянията на апостолите никъде не се говори за посещение на ПаВел 6 Крит, обикновено се предполага, че това е ста- нало след първото му затваряне в Рим. Ако прибегнем до едно малко библейско детективско разследване на основание на данни от Писмата на Павел, бихме могли да възстановим очертанията на следния маршрут. Haü-напред Павел е отплувал за Крит от Италия на път за Азия (днешна За- падна Турция). След като е остаВил Тит В Крит (Тит 1:5), той е отпътувал за Ефес, столицата на Азия. В Ефес той е упълномощил Тимотей да слоЖи в ред доктриналните заблуди, навлезли в та- мошното събрание (1 Тим. 1:3, 4). След това той се е отправил към Македония 352 Tumi    през Егейско море, за да осъществи на-
мерението си да посети филипи Веднага щом бъде освободен от затвора (фил. 1:26). И последно, апостолът е тръгнал на когоизток през Гърция за Никопол, къ- дето е възнамерявал да презимува и къ- дето е очакбал, че Тит ще се присъедини към него (Тит 3:12). Според Хоумър по това време в Крит е имало вече около деветдесет до сто града и явно в няколко от тях са били ос- новани църкви. Във всяка една от тях е имало нужда да бъдат определени отго- ворни старейшини. С  тарейшините
Старейшините В НЗ са били зрели хрис- тияни с безупречен характер, които са били духовни водачи на местното събра- ние. Названието „старейшина", което е свързано с духовната зрялост на един чо- век, е превод от гръцката дума „presbuteros" (презвитер). Гръцката дума „episcopos", превеждана като „епископ", „надзорник" или „настойник", също се из- ползва във Връзка със старейшините, описвайки тяхната функция като подов- чари на Божието стадо. Наименованията „старейшини" и „епископи" се приемат широко от изсле- доВателите като описания на едни и съ- щи лица поради следните няколко причи- ни. В Деяния 20:17 Павел изпраща да по- викат старейшините (presbuteroi) от Ефес; които В 28 cm. той нарича надзор- ници (episcopoi). В 1 Петрово 5:1,2 Петър също използва термините равнозначно. Изискванията за епископите (episcopoi) в 1 Тимотей 3 и тези за старейшините (presbuteroi) в Turn I no същество са едни и същи. Според съвременната употреба дума- та „епископ" означава прелат, който надзирава епархия или група от църкви В определен район. Но значението на дума- та никога не е било такова в НЗ. Биб- лейският модел е няколко епископи в една църква, а не един епископ на някол- ко църкви. Освен това старейшината не е също- то като съвременния пастор, който е отговорен главно за проповядването, по- учаването и осъществяването на тайн- ствата в една местна църква. Общопри- ето е мнението, че в ранната църква не е имало такъв човек. Първоначалните събрания са се състояли от светии, епис- копи и дякони (фил. 1:1) и това е било всичко. Клирикалната система се е поя- вила едва през втори век. Пастир в новозаветния смисъл на ду- мата е мъж, който има специални дарби за служение, дадени му от възкръсналия и възнесен Христос за усъвършенстване на светиите за делото на служението (Еф. 4:11, 12). В много отношения рабо- тата на пастирите и старейшините е сходна: и двата вида служители са призо- вани да се грижат и да хранят Божието стадо. Но тя не е напълно еднаква: слу- жението на пастира може да налага пъ- тувания на различни места, докато това на старейшината е свързано с жи- вота на местното събрание. Функциите на старейшините са опи- сани в НЗ със значителни подробности:
353 Tumi
Ю.ГриЖат се за бедните светии (Деян. 11:30).
П.Участват В препоръчването на нада- рени мъЖе за работата, на която Бог ги е призовал (1 Тим. 4:14). Става ясно, че 8 ранната църква ста- рейшините са били определяни от апос- толите и техните представители (Деян. 14:23; Turn 1:5). Това обаче не оз- начава, че апостолите и техните прате- ници са притеЖавали властта да напра- вят от един човек старейшина. За да моЖе даден човек да стане епископ, трябва да има както обдаряване от страна на Бога, така и лично Желание от страна на човека. Само Светият Дух моЖе да направи така, че даден човек да стане епископ или надзорник (Деян. 20:28). Необходимо е съчетаване на бо- Жественото с човешкото. Когато местните църкви са били ос- новани най-напред—по времето на апос- толите, в тях не е имало старейшини. Но с течение на времето Господ е под- готвил някои мъЖе за това ваЖно слуЖе- ние. И тъй като НЗ Все още не е бил го- тов в писмен вид, християните не са зна- ели като цяло какви трябва да бъдат ка- чествата и задълЖенията на старейши- ните. Само апостолите и техните по- мощници са знаели. На основание на това знание те са отделили мъЖе, които са отговаряли на боЖестВените изисква- ния, и са ги посочили пред всички като такива. Днес ние имаме НЗ в завършен Вид и знаем какъв трябва да бъде старейшина- та и какво се очаква от него. Когато ви- дим В църквата мъЖе, които имат та- kußa качества и които активно слуЖат като надзорници, ние ги признаваме ка- то такива (1 Сол. 5:12) и започваме да им се подчиняваме (Евр. 13:17). Определяне- то на старейшини не е Въпрос на наш из- бор, а въпрос на признаване на онези, ко- ито Бог вече е издигнал за тази работа. Изискванията към старейшините са изброени както в 1 Тимотей 3:1—7, така и тук, в Посланието към Turn. Понякога се чуват Възгласи от рода на: „Ако наис- тина изискванията са такива, то днес не моЖе да има никакви епископи." Това твърдение подценява авторитета на Библията, тъй като съдърЖа намека, че тя не говори сериозно това, което каз- ва. В дадените изисквания няма нищо не- разумно или непостиЖимо. Когато гле- даме на Библията само като на една иде- алистична книга, ние показваме окая- ността на собственото си духовно със- тояние. 1 техният Живот се характеризира с нео- спорима чистота. Никакво обвинение в лъЖливо учение или непозволено поведе- ние не моЖе да бъде доказано против тях. Това не означава, че те са безгреш- ни, а че когато извършат някакво дреб- но прегрешение, те са готови веднага да го поправят, като го изповядват пред Бога, като се извинят на засегнатия (или засегнатите) и като възстановят ще- тите, когато това е ВъзмоЖно. Второто изискване към старейшина- та е той да бъде мъ>к на една Жена. Това е било разбирано най-малко по седем раз- лични начина: (1) че трябва да бъде Же- нен; (2) че не трябва да бъде разведен; (3) че не трябва да е скл]очил Втори брак след развод; (4) че не трябва да бъде Же- нен повторно след смъртта на първата си съпруга; (5) че не трябва да има пове- че от една Жена; (6) че не трябва да има лк)бовници или незаконни съпруги и (7) че като цяло трябва да бъде верен съпруг и пример за строг морал. Ако изразът „на една Жена мъзк" оз- начава, че мъЖът трябва да бъде Женен, 354 Tumi     mo no същата логика той би трябвало да
има и деца, тъй като В същия този стих се казба, че децата му трябВа да бъдат Вярващи. Разбира се, че е за предпочита- не старейшината да е семеен човек, тъй като тогава той би могъл да помага по- компетентно за разрешаването на се- мейните проблеми в събранието, но ние много се съмняваме, че този стих реши- телно забранява на неженените мъЖе да бъдат старейшини. Вероятно той също така не означава, че старейшината не трябва да бъде раз- Веден при никакви обстоятелства, тъй като Спасителят е проповядвал, че раз- водът е разрешен най-малкото в един случай (Мат. 5:32; 19:9)2. Стихът също така не моЖе да бъде приет и като абсолкзтна забрана на пов- торната Женитба след развод при всич- ки случаи. Така например един вярващ, който моЖе да бъде изцяло невинен, мо- Же да бъде напуснат от невярващата си Жена, която след това моЖе да се омъЖи за друг. В такъв случай християнинът не носи отговорност за развода. Тъй като първият брак Вече е разрушен Вследст- вие на развода и на повторния брак на не- вярващия партньор, той е свободен да се оЖени отново. Тълкуването, че старейшината е по- малко годен да работи като такъв, ако се оЖени повторно след смъртта на пър- вата си съпруга, се опровергава напълно от принципа, заявен в 1 Коринтяни 7:39: „Жената е Вързана, докато е Жив мъ- Жът и; но ако мъЖът умре, свободна е да се омъЖи за когото ще, само В Господа." Убедено моЖем да каЖем, че изразът „на една Жена мъЖ" означава, че старей- шината не трябва да има повече от една съпруга и че не трябва да има също така налоЖници или лкобоВници. Накратко ка- зано, неговият семеен Живот трябва да бъде пример за чистота в събранието. ОсВен moßa той трябВа да има бярВа- Щи деца, които не са обвинени в разпус- нат Живот или непокорство. Библията търси отговорност от родителите за възпитанието на децата много поВече, отколкото ние Желаем да признаем (Пр. 22:6). Когато едно семейство е упраВля- Вано добре и е обучено в БоЖието слово, децата обикновено следват благочести- вия пример на своите родители. И макар че един баща не моЖе да определи спасе- нието на своите деца, той моЖе да под- готби пътя на Господа чрез полоЖител- но наставление в словото, лкзбов към дисциплината и избягване на лицемерие- то и непоследоВателността 6 собстве- ния си ЖиВот. Ако децата са разпилени и се бунтуват срещу родителския авторитет, Писани- ето дърЖи отговорен за това бащата. Той е виновен, защото ги е глезел и им е позволявал всичко. Ако той не моЖе да управлява добре собственото си семейс- тво, едва ли моЖе да се очаква, че ще бъ- де подходящ старейшина, тъй като и в двата случая се прилагат едни и същи принципи (1 Тим. 3:5). МоЖе да се зададе въпросът дали това изискване за децата ваЖи само докато те са у дома и Живеят под бащиния си аВ- торитет, или се отнася и до онези деца, които Вече са го напуснали. Ние смята- ме, че то засяга само децата, които Жи- веят у дома, като подчертаваме, че до- машното възпитание е един от основни- те определящи фактори за окончател- ния характер на човека. 1:7 Епископът е БоЖий настойник. Той не наглеЖда своето собствено събра- ние, а се гриЖи за БоЖиите дела в БоЖи- ето събрание. Тук за втори път се каз- ва, че той трябва да бъде непорочен — едно повторение, което има за цел да подчертае колко е ваЖно това качество. Нека да няма никакво съмнение — той трябва да бъде човек, чийто Живот е бе- зукорен както в доктринално, така и В морално отношение. Епископът не трябВа да бъде своеволен. Ако един чо- век е упорит и Живее с чувството, че само той е прав, без да допуска възмоЖ- ността, че онези, които са на различно мнение, могат също да са прави; ако е не- 355 Tumi   отстъпчив и нетърпящ друго мнение,
тогава той не е подходящ за духовен во- дач. Старейшината е регулатор, а не догматичен автократ. Той не трябва да бъде и гиевлив. Ако има непостоянен характер, трябва да се е научил да го управлява. Ако е избухлив, никога не трябва да го показва. Старейшината не трябва да бъде пристрастен към виното. За нашата страна тази забрана моЖе да изглеЖда толкова елементарна, че да ни се стру- ва почти ненуЖна. Но ние не трябва да забравяме, че Библията е написана за всички видове общества. В страните, в които виното се употребява от христи- яните като обичайна напитка, има опас- ност от злоупотреби и прояви на неприс- тойно поведение. Точно тази липса на са- моконтрол се има предвид тук. Библията прави разлика меЖду упот- ребата на вино и злоупотребата с него. Умерената му употреба като напитка е била позволена, когато Исус е превърнал водата във вино на сватбата в Кана (Йоан 2:1—11). Използването му за ме- дицински цели е предписано от Павел на Тимотей (1 Тим. 5:23; вЖ. също Пр. 31:6). Злоупотребата с вино и други алкохолни питиета се осъЖда в Притчи 20:1; 23: 29—35. И макар че пълното въздърЖане от вино не се налага в словото, има една ситуация, в която то се изисква — слу- чаят, когато пиенето на вино би могло да съблазни някой по-слаб брат или да стане причина той да се препъне (Римл. 14:21). Това е главното съобраЖение, ко- ето кара много християни от Северна Америка да се въздърЖат изцяло от ал- кохол. Що се отнася до старейшината, от него се очаква не толкова да се въздърЖа напълно от алкохол, колкото да не пре- калява с употребата на вино, която води до скандали. Старейшината също така не трябва да бъде побойник. Той не трябва да при- бягва до употребата на физическа сила и бой. Чували сме за невъздърЖани свеще- ници, които са раздавали по някоя и дру- га плесница на непокорни членове от тяхната енория, но този род арогантно поведение е абсолкипно забранено за епископа. Старейшината не трябва да бъде „ла- ком за гнусна печалба", завладян от не- наситното Желание да забогатее незави- симо от средствата, които трябва да използва. Вярно е—както казва Семкгьл ДЖонсън, — че „ЖаЖдата за богатство, безчувствена и безмилостна, е последни- ят етап от покварата на падналия чо- век". Истинският старейшина моЖе да каЖе заедно с Павел: „Никому среброто или златото, или облеклото не съм по- Желал" (Деян. 20:33). 1:8 В полоЖителен аспект от еписко- па се очаква да бъде гостолк)бив. Него- вият дом винаги трябва да бъде отворен за непознати, за хора с лични проблеми, за обезсърчени и потиснати. Това тряб- ва да бъде място на щастливо христия- нско общение, където всеки гост се при- ема като Самия Господ. Освен това той трябва да обича доб- рото, да обича добрите хора и добрите неща. Неговото говорене, действия, поз- нанства трябва да показват, че той се е отделил от всичко тъмно, съмнител- но или грешно. Той трябва да бъде и разбран — да бъде благоразумен, дискретен и господар на себе си. Същата тази дума е използва- на в Turn 2:2,5,6,12, където тя съдърЖа идеята за разумност, самоконтрол и трезвост. Спрямо другите старейшината тряб- ва да бъде справедлив, спрямо Бога — благочестив, а спрямо себе си — самоо- бладан. Това има предвид и Павел в Гала- тяни 5:22, 23: „А плодът на Духа е: ...се- беобуздание." Това означава, че човек трябва да моЖе да контролира всяка страст и Желание така, че да се подчиня- ва на Христос. И докато силата за това моЖе да дойде само от Светия Дух, от страна на вярващия трябва да има дис- циплина и сътрудничество. 356 Tumi    1:9 Епископът трябва да бъде твърд
във вярата. Той трябва да се дърЖи здра- во за духовно Верните доктрини, пропо- вядвани от Господ Исус и апостолите, които са запазени за нас в НЗ. Само то- гава той ще моЖе да даде на светиите пълноценна храна от здраво учение и да затвори устата на онези, които гово- рят против истината. Това са изискванията към духовните водачи в местното събрание. ЗабелеЖе- те, че тук не се казва нищо за тяхната физическа сила, образователен ценз, со- циално полоЖение или практическа сьо- бразителност. Един гърбав, необразован и неграмотен уличен чистач моЖе да бъде счетен напълно способен за старей- шина заради духовната си зрялост. Не е вярно, както понякога се смята, че същи- те качества, които осигуряват успеха на един човек в светската му работа, могат да го направят годен и за водачес- тво в църквата. Нека да споменем още едно наблюде- ние. Това описание не определя благочес- тивия старейшина като човек, който се занимава само с поканването на лекто- ри, разпределението на паричните сред- ства и склкзчването на договори за ре- монт на сградите. Истинският старей- шина проявява една дълбока и Жизнено- ваЖна загриЖеност към духовния Живот на църквата, като я наставлява, увеща- ва, окураЖава, порицава и изобличава. III. Заблудите 6 събранието (1:10—16) 1:10 Ранната църква се е характеризира- ла със „свобода на Духа", тоест свобода за мъЖете да участват в събранията, водени от Светия Дух. Павел описва едно такова „отворено" събрание в 1 Ко- ринтяни 14:26: „Тогава, братя, що става меЖду Вас? Когато се събирате, всеки има... псалом, има поучение, има откро- вение, има... език, има тълкувание. Всич- ко да става за назидание." Това е едно идеално полоЖение, В което БоЖият Дух е свободен да говори чрез различни члено- ве на събранието. Но поради слабости- те на човешката природа винаги когато съществува такава свобода, почти неи- зменно се намират хора, които се опит- ват да злоупотребяват с нея чрез някое лъЖеучение, празнословие или безкрайно дълго и несистемно говорене, в което няма нищо от Духа. Това се е случило и в критските събра- ния. Павел съзнава необходимостта от силно духовно водачество, което да кон- тролира злоупотребите и да пази свобо- дата на Духа. Той също така съзнава не- обходимостта и от внимание при опре- делянето на старейшини, които трябва да са напълно способни за тази работа. Затова тук той повтаря условията, ко- ито налагат бързи действия във Връзка с определянето на старейшини в църк- вите. Появили са се много непокорни човеци, които се бунтуват срещу авторитета на апостолите и се противопоставят на техните поучения. Тези хора са както празнословци, така и измамници. Тяхно- то говорене не донася никаква духовна полза. Точно обратното — то лишава хората от истината и ги води към заб- луда. Главните виновници за този смут са обрязаните, тоест logeuckume учители, които наричат себе си християни, но изискват от християните да се обряз- ват и да събл1одаВат церемониалния за- кон. На практика това означава отрича- не на достатъчността на делото на Христос. 1:11 Хора, които проповядват това, трябва да бъдат заставени да замъл- чат. Те трябва да се научат, че събрани- ето не е демокрация и че свободата на словото има граници. Такива хора съсип- ват цели домове. Дали това не означава, че те обичат да разпространяват гибел- ните си учения зад кулисите на частни- те домове? Да, моЖе да се каЖе, че това е лЬбим метод на разпространителите на култовете (2 Тим. 3:6). Също така по- дозрителни са и техните мотиви. Те ня- мат пари и използват слуЖението като 357 Tumi  средство за печалба. Тяхното послание
се харесва на законническата Жилка в природата на човека, тъй като го насър- чава да вярва, че моЖе да спечели БоЖи- ето благоволение чрез религиозни дела дори когато целият му Живот е поква- рен и омърсен. Те поучават за гнусна пе- чалба това, което нямат никакво право да поучават. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|
:6 Старейшините са непорочни, т. е.