Уилиям макдоналд о м
I. Превъзходството на Христос
Изтегляне 12.36 Mb.
|
I. Превъзходството на Христос no отношение на Неговата Личност (1:1—4:13) А. Превъзходството на Христос пред пророците (1:1—3) 1:1 Нито едно друго НобозаВетно Пос- лание не се заема с разглеждането на проблема толкова бързо, колкото Пос- ланието към евреите. Без да отделя ни- kakßo място за поздрав или въведение, писателят веднага се залавя с темата. ИзглеЖда, сякаш той е изгарял от свято нетърпение да опише no-скоро славните превъзходства на Господ Исус Христос. Най-напред авторът прави едно срав- нение меЖду БоЖието откровение, даде- но на хората чрез пророците, и откро- вението Му в Неговия Син. Пророците са били боговдъхнобени БоЖии говорите- ли. Те са били почетни слуЖители на Йе- хова. Духовното богатство на тяхното слуЖение е запазено в СЗ. И Все пак тяхното слуЖение е било час- тично и откъслечно. На всеки един от тях е била дадена определена част отк- ровение, която във Всеки отделен случай е била непълна. Но освен че истината е била давана на пророците на части, те са използвали и различни начини, за да я предадат на хо- рата. Тя е била представяна като закон, история, поезия и пророчество. Поняко- га формата на нейното предаване е била устна, друг път—писмена. Била е изявя- вана чрез Видения, сънища, символи и пан- томима. Определено моЖе да се каЖе, че представянето на БоЖието откровение на израелския народ В миналото е било предварително, прогресивно и многооб- разно. 1:2 Периодичните, частични и разгра- ничителни пророчества от СЗ сега вече са засенчени от превъзходното и оконча- телно откровение на Бога в лицето на Неговия Син. Пророците са били само канали за предаване на боЖественото слово. Самият Господ Исус Христос е окончателното БоЖие откровение към човеците. Както казва Йоан: „Никой кога да е не е видял Бога; Единородният Син, Който е В лоното на Отца, Той Го изяви" (Йоан 1:18). Сам Господ Исус каз- ва за Себе Си: „Който е видял Мене, ви- дял е Отца" (Йоан 14:9). Христос говори не само за Бога, но и като Бог. За да подчертае безкрайното превъз- ходство на БоЖия Син пред пророците, авторът на Посланието към евреите Го представя най-напред като „Наследник на всичко". „Наследник на всичко" озна- чава, че цялата Вселена Му принадлеЖи чрез една боЖествена наредба и че Той скоро ще господства над нея. Чрез Него именно Бог е направил и световете. Исус Христос е бил актив- ният Деятел при сътворението. Той е привел в съществуване звездното небе, земята, човешката раса и боЖествения план за вековете. Всяко сътворено същество—и духов- но, и физическо — е било направено от Него. 1:3 Исус Христос е също така сияние на БоЖията слава. Това означава, че всички съвършенства, които се намират в Бог Отец, се намират и в Него. Той е блясъкът или сиянието на Неговата сла- ва. Всички морални и духовни атрибути на Бога се виЖдат в Него. По-нататък авторът ни казва, че Гос- под Исус е отпечатък на същността на БоЖието същество. Това, разбира се, не моЖе да се отнася до физическата при- лика, тъй като в своята същност Бог е Дух. Това означава, че по Всеки ВъзмоЖен начин Христос представлява Отец. Ни- какво по-близко сходство от това не е ВъзмоЖно. Синът, бидейки Бог, открива на човека чрез Своите думи и пътища ка- къв точно е Бог. Освен това Господ Исус крепи Вселе- ната чрез Словото на Своята мощ. Първоначално Той е говорил, за да приве- 387 EBpeu 1  ge cßemoßeme В съществуване (Евр.
11:3). Но Toü ßce още говори и Неговото мощно слово крепи ЖиВота, сплотява материята, за да не се разпадне, и под- дърЖа реда ВъВ вселената, така че да функционира правилно. Чрез Него всичко се сплотява (Кол. 1:17). Тук получаваме просто обяснение на един слоЖен научен проблем. Учените се борят да открият какво е онова, което крепи молекулите цели. Този текст ни казва, че великият Крепител е Исус Христос и че Той пра- ви това чрез Своето могъщо слово. Следващото славно качество на На- шия Спасител е най-поразителното от Всички — това, че Той е извършил чрез Себе Си очистване на греховете. Създа- телят и Крепшпелят на Всичко е станал и Носителят на нашите грехове. За да създаде вселената, Господ Исус е тряб- вало само да говори. За да поддърЖа и уп- равлява вселената, Той също така тряб- ва само да говори, тъй като в това няма никакъв морален проблем. Но за да от- махне нашия грях ВеднъЖ завинаги, Той е трябвало да умре на кръста на Голгота. Колко изумителна е мисълта, че суверен- ният Господ се е смирил дотолкова, че е станал Жертвеният Агнец. И накрая авторът говори за това как Исус Христос е бил възвисен и възцарен като Господ, като е седнал отдясно на Величието бъв висините. Тоба, че Той е седнал, говори за едно полоЖение на по- чивка. Това не е почивката, която идва след теЖък труд, а почивката на удов- летворението от свършената работа. То показва, че делото на изкуплението е завършено. „Отдясно на Величието на високо" е мястото на почест и привилегироВа- ност (Евр. 1:13). Заради Неговата слаВ- на победа Бог е Възвисил Господ Исус най-Високо. ОсВен това мястото отдяс- но на Бога е и място на сила (Мат. 26:64), радост и Веселие (Пс. 16:11). Прободена- та ръка на Спасителя дърЖи скиптъра на Вселенското господство (1 Петр. 3:22). Проследявайки пътя на нашия Господ от сътворението до Голгота и след това до славата, ние като че ли изгубва- ме от погледа си пророците. Макар и славни, те сякаш потъват В сянка. И това наистина е така. Те са били свиде- тели за идващия Месия (Деян. 10:43). Сега, след като Той е дошъл, те с радост се отдръпват, за да Му направят място и да изчезнат на заден план. Б. Превъзходството на Христос пред ангелите (1:4—2:18) 1:4 Следващият етап в аргументацията на Посланието се позовава на факта, че Христос е по-Висш от ангелите. ТоВа е необходимо, тъй като еврейският народ е имал много възвишена представа за слуЖението на ангелите. В края на краи- щата законът е бил даден чрез ангелите (Деян. 7:53; Гал. 3:19) и ангелски същес- тва са се появявали често в историята на древния БоЖий народ. МоЖе би по това време се е смятало, че при отказ- ването от к>деизма заради Христос чо- век се лишава от най-ваЖната особе- ност на своето национално и религиозно наследство. Истината е, че при приема- нето на Христос, човек приема Един, Който е по-горен от ангелите в две от- ношения —първо като БоЖий Син (1:4— 14) и след това като Човешки Син (2:5— 18). Христос е станал толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Този израз говори, от една страна, за придо- бито, а от друга — за присъщо превъз- ходство. Придобитото превъзходство е резул- тат от Неговото Възкресение, възнесе- ние и възвишаване като Господ и Хрис- тос. ВъВ Въплъщението Той е бил напра- вен малко по-долен от ангелите, за да из- страда смъртта (2:9). Но Бог Го е Въз- висил и Го е поставил да седи на трон В най-голямата слаба. Присъщото превъзходство е свързано с Неговата вечна Връзка с Бог Отец 388 EBpeu 1  като БоЖий Син. По-горното име е име-
то „Син". 1:5 На moßa място авторът цитира gßa стиха от СЗ, които показват Меси- ята като БоЖий Син. Първият е от Псалм 2:7, където Бог се обръща към Него като към Син: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих." В един смисъл Христос е Вечно роденият Син. В друг — Той е бил роден при Въплъщението. В трети—бил е роден във възкресението — „първоро- ден от мъртвите" (Кол. 1:18). Павел из- ползва този стих, когато говори в сина- гогата В Антиохия Писидийска, прила- гайки го към Първото пришествие на Христос (Деян. 13:33). Но най-ваЖният момент тук е, че Бог никога не се обръща към някой ангел като към Свой Син. Ангелите като цяло са наричани БоЖии синове (Йов 1:6; Пс. 89:6, бел. под линия), но в този случай това не означава нищо повече от сътво- рени същества. Това, че Господ Исус е БоЖият Син, означава, че е равен на Бога. Вторият цитат е от Втора книга на Царете 7:14: „Аз ще Му бъда Отец, и Той ще Ми бъде Син." И въпреки че тези думи изглеЖдат свързани със Соломон, Светият Дух тук ги използва като думи, отнасящи се за по-великия Син на Давид. И отново главният аргумент тук е, че Бог никога не е говорил по този начин за някой ангел. 1:6 Третото отношение, в което Христос е „по-горен от ангелите", е, че Той е обект на тяхното поклонение, до- като те са Негови пратеници и слуЖи- тели. За да докаЖе този свой аргумент, авторът цитира Второзаконие 32:43 (8 Септуагнитата и свитъците от Мърт- во море) и Псалм 97:7 (бел. под линия в НПБКДЖ). Стихът във Второзаконие сочи към времето, когато Бог отново въбеЖда Първородния във вселената, т. е. вре- мето на Второто пришествие на Хрис- тос, когато ангелите ще Му се покло- нят пред Всички. ТоВа моЖе само да оз- начава, че Христос е Бог. Всяко поклоне- ние на нещо друго освен на истинския Бог е идолопоклонство. А тук Бог заповядва на ангелите да се поклонят на Господ Исус Христос. „Първородният" моЖе да означава Първият по време (Лука 2:7) или Първи- ят по полоЖение или слава (Пс. 89:27). Тук, както и в Римляни 8:29, и в Колося- ни 1:15,18 това определение има второ- то значение. 1:7 В противоположност на Своя сла- вен Син Бог прави ангелите Си ветро- ве (или духове) и служителите Си огнен пламък. Той е Създателят и Начални- кът на ангелите. Те се подчиняват на Неговата воля със скоростта на вятър и с пламенността на огън. 1:8 Сега отново авторът рисува една галактика от превъзходства, които по- казват колко несравним е Синът. Най- напред Бог се обръща към Сина Си като към Бог. В Псалм 45:6 Бог Отец привет- ства Месията с думите: „Твоят прес- тол, о БоЖе, е до вечни векове." Тук от- ноВо е представена по един непогрешим начин божествеността на Христос, а аргументът идва от един традиционен староеврейски текст. (Във всяка глава на Посланието към евреите има поне по един цитат от СЗ.) Синът е също така Вечният Суверен. Неговият престол продълЖава за вечни векове. Неговото царство наистина „ще се разпростре от бряг до бряг и всички небесни светила ще угаснат и ще се сто- пят като сняг". Той е праведният Цар. Псалмистът говори за Него като за Един, Който дър- Жи „скиптър на правота", което е един поетичен начин да се каЖе, че този Цар управлява в абсолкнпна честност и спра- ведливост. 1:9 Неговата лична правота се виЖда от факта, че Той решително е 8ъзлк>бил правдата и е намразил беззаконието. ТоВа без съмнение се отнася главно до тридесет и трите земни години на Исус Христос, през които БоЖието око не е 389 Eßpeu 1,2  могло ga намери никакъв недостатък В
НегоВия характер и никакВа грешка В Не- говото поведение. Той е доказал способ- ността Си да царува. Заради това Негово лично превъзходс- тво Бог Го е помазал с миро на радост повече от Неговите събратя. Това оз- начава, че Бог е дал на Христос място- то на върховна власт над всички други същества. Мирото тук моЖе да симво- лизира Светия Дух: Христос е бил обда- рен с Духа повече от всички други (Йоан 3:34). „Неговите събратя" са всички оне- зи, с които Той е свързал Себе Си, което обаче не означава, че те са били равни на Него. МоЖе би тук са вклктени и ангели- те, но по-Вероятно е това да се отнася само до Неговите еврейски събратя. 1:10 Господ Исус Христос е Творецът на небето и земята. Това се вшкда от Псалм 102:25—27. В този Псалм Месия- та се моли така: „Да не ме грабнеш, БоЖе мой..." (24 cm.). Тази молитва в Гетсиманската градина и на Голгота по- лучава следния отговор от Бог Отец: „В началото Ти, Господи, си основал земя- та, и дело на Твоите ръце е небето." Обърнете внимание, че тук, в 10 cm., Бог се обръща към Своя Син с „Господи", тоест Йехова. Изводът е неизбеЖен: Исус от НЗ е Йехова от Стария. 1:11,12 В 11 и 12 cm. преходността на творението се противопоставя на веч- ността на Създателя. Неговите творе- ния ще изчезнат, но Той остава. Въпре- ки че слънцето, луната, планините, оке- аните и реките изглеЖдат вечни, исти- ната е, че те естествено остаряват. Псалмистът ги уподобява на дреха, коя- то най-напред се износва, след това се свива и става неизползваема и накрая се изменя, като се замества от нещо по- добро. Погледнете заснеЖените Върхове на планините, величествения залез и изпъс- треното със звезди небе и след това се вслушайте във великолепната музика на тези думи: „И като одеЖда ще ги свиеш, и те ще бъдат изменени, но Ти си съ- щият, и Твоите години няма да се свър- шат." 1:13 Следващият цитат (Пс. 110:1) по- казва върховенството на Сина. В този Псалм Бог казва на Месията: „Седи от- дясно Ми, докато полозка враговете Ти за Твое поднозкие." Въпросът е: „На кой от ангелите Бог някога е казал нещо по- добно?" И отговорът, разбира се, е: „На никого." Мястото отдясно на Бога обозначава едно полоЖение на най-високи почести и неограничена власт. Полагането на всички Негови врагове за Негово подно- Жие или за столче под краката Му гово- ри за всеобщо подчинение и господство над всички. 1:14 Предназначението на ангелите е не да владеят, а да слуЖат. Те са духов- ни същества, които Бог е създал, за „да слугуват на онези, които ще наследят спасение". Този израз моЖе да се разбира по два начина: първо, че ангелите „слугу- ват" на онези, които Все още не са обър- нати, и второ, че те „слугуват" на оне- зи, които са спасени от наказанието и властта на греха, но все още не са спасе- ни от присъствието на греха, тоест на онези вярващи, които все още са на зе- мята. Дали тоВа означава, че има „ангели па- зители"? А защо да няма? Защо трябВа да се изненадваме от подобна истина? Сигурно е, че има зли духове, които во- дят непрекъсната война против БоЖи- ите избрани (Еф. 6:12). Трябва ли тога- ва да се учудваме, че има свети ангели, които слуЖат на онези, които са призо- вани към спасение? Но нека да се върнем към главната ми- съл на пасаЖа, която подчертава не това, че съществуват ангели пазители, а това, че ангелите са толкова по-нисши от БоЖия Син, колкото слуЖителите на Суверенния Властелин на вселената са по-нисши от Него. 2:1 Авторът на Посланието току-що е приклкзчил своя аргумент, според кой- то Христос е несравнимо по-горен от 390 Eßpeu 2   ангелите, тъй като е Божият Син. Пре-
ди да докаже, че Той е също така по-го- рен и като Човешки Син, авторът спи- ра за малко, за да вмъкне първото от ня- колкото сериозни предупреждения в това Послание. Това предупреждение ни обръща внимание на опасността от раз- минаване с посланието на благовести- ето. Величието на Дарителя и величието на Неговия дар задължава онези, към ко- ито е отправено благовестието, да вни- мават още повече на това, което са чули. Винаги съществува опасността от отдалечаване от Личността на Спаси- теля и потъване обратно в религията на образите. Това означава потъване в гре- ха на отстъплението — грях, за който няма покаяние. 2:2 Вече споменахме, че евреите са при- давали особено значение на служението на ангелите в тяхната история. Може би водещият пример за това е даването на закона в присъствието на безброй ан- гелски същества (Второзак. 33:2; Пс. 68:17). Вярно е, че законът е бил изгово- рен чрез ангели. Вярно е също така, че той е бил истинен. И е вярно, че всяко на- рушение е било съответно наказвано. Това са неща, които Всички признават. 2:3 Сега обаче аргументът се премес- тва от по-малкото на по-голямото. Ако онези, които са нарушили закона, са били наказвани, каква ще бъде съдбата на тези, които пренебрегват благовести- ето? Законът казва на хората какво те трябва да правят; благовестието им казва какво Бог е направил. Чрез закона идва знанието за греха; чрез благовести- ето идва знанието за спасението. Пренебрегването на едно толкова ве- лико спасение е много по-сериозно от на- рушаването на закона. Законът е бил да- ден от Бога чрез ангели първо на Мойсей, а след това и на народа. Но благовести- ето е било изговорено по един пряк начин от Самия Господ Исус. И не само тоВа, то е било потвърдено на ранните хрис- тияни, от апостолите и от другите, ко- ито са чули Самия Спасител. 2:4 Самият Бог е потвърдил верност- та на посланието чрез знамения и чуде- са, чрез разни велики дела и чрез дарове- те на Светия Дух*. Знаменията са оне- зи чудеса на Господа и на апостолите, ко- ито показват духовни истини. Така нап- ример нахранването на петте хиляди (Йоан 6:1—14) образува основата на бе- седата за Хляба на Живота, която идва скоро след това (Йоан 6:25—59). Чудеса- та са свръхестествени дела, които имат за цел да Възбудят удивление в зри- телите. Една илкзстрация на такова чудо е съживяването на Лазар (Йоан 11:1—44). Великите дела са изяви на свръхестествена сила, които се проти- вопоставят на законите на природата. Даровете на Светия Дух са специални способности, давани на хората, за да го- ворят и да действат по начин, който е напълно извън техните естествени въз- можности. Целта на всички тези чудеса е да дока- жат верността на истината на благо- вестието. Те са необходими в особена степен за еврейския народ, който по традиция търси някакво знамение, пре- ди да повярва. Има известни доказател- ства, че след написването на НЗ в пълен вид необходимостта от утвърдителни чудеса е престанала, но не е възможно да се докаже безусловно, че Светият Дух никога вече няма да повтори тези чуде- са през другите векове. Изразът „по волята Си" показва, че тези свръхестествени сили се дават от Светия Дух по Негов избор. Те са суве- ренни Божии дарове и не могат да бъдат изисквани от хората, нито пожелавани като отговор на молитва, тъй като Бог никога не ги е обещавал на всички. 2:5 В първата глава Видяхме, че Хрис- тос е по-горен от ангелите като Божия Син. Сега ще Видим, че Той е по-горен и като Човешкия Син. Това ще ни помог- * Според НПБКДЖ. — Бел. на преВ. 391 Евреи 2  не да проследим потока на мисълта,
като не забравяме, че в мисленето на logeume представата за въплъщението на Христос е била невероятна и истина- та за Неговото уншкение — срамна. За logeume Исус е бил само един човек и сле- дователно е принадлежал към един по- нисък разред от ангелите. Следващите стихове показват, че дори и като Човек Исус е бил по-добър от ангелите. Най-напред авторът посочва, че спо- ред БоЖията наредба обитаемият бъ- дещ свят няма да бъде управляван от ан- гели. „Бъдещият свят" тук е златният век на мир и благоденствие, за който пророците говорят толкова често. Ние говорим за него като за хилядолетното царство. 2:6 Тук авторът използва един цитат от Псалм 8:4—-6, за да покаЖе, че оконча- телното господство над земята е даде- но на човека, а не на ангелите. В извес- тен смисъл човекът наистина е незначи- телен, но Бог все пак го помни. Човекът също така не е и особено ваЖен и все пак Бог го посещава или зачита. 2:7 В йерарахията на творението чо- векът е бил поставен на място, малко по-долно от ангелите. Той е по-ограни- чен по знание, подвшкност и сила. Освен това той е подвластен на смъртта. И въпреки това в БоЖиите намерения чо- векът трябва да бъде увенчан със слава и чест. Ограниченията на неговото тяло и ум ще бъдат до голяма степен отстранени и той ще бъде възвисен на земята. 2:8 В този бъдещ ден всичко ще бъде поставено под властта на човека — ан- гелските същества, светът на Живот- ните, птиците и рибите, системата на планетите... всяка част от сътворена- та вселена ще бъде под негов контрол. Такъв е бил първоначалният план на Бога за човека. Така например Той му е казал: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и вла- дейте над морските риби, над въздушни- те птици, над всяко Живо същество, ко- ето се двиЖи по земята" (Бит. 1:28). Защо тогава ние не виЖдаме всичко това да му е подчинено? Отговорът на този въпрос е, че човекът е загубил гос- подството си поради своя грях. Грехът на Адам е донесъл проклятие върху тво- рението. Плахи и покорни Животни са станали свирепи и диви зверове. Земята е започнала да раЖда тръни и бодили. Чо- вешкото господство над природата е намалено и ограничено. 2:9 Но когато Човешкият Син се вър- не, за да царува над земята, господство- то на човека ще бъде възстановено. Исус, като Човек, ще възстанови всичко, което Адам е изгубил, и дори още повече. Така че, макар и сега да не виЖдаме всич- ко да е подчинено на човека, ние вшкда- ме Исус, в Когото намираме клк>ч към окончателното господство на човека над земята. За малко време, и по-точно за триде- сет и трите години на Неговото земно слуЖение, Исус е бил направен по-долен от ангелите. Неговото слизане от небе- то и отиването Му във Витлеем, 6 Гет- симания, на Гавата, на Голгота и в гро- ба белеЖи етапите на Неговото униЖе- ние. Сега обаче Той е увенчан със слава и чест. Неговото възвисяване е резул- тат от Неговите страдания и смърт. Кръстът води до короната. БоЖията милостива цел във всичко това е Христос да вкуси смърт за все- ки човек. Спасителят е умрял като наш Представител и като наш Заместник, т. е., от една страна, Той е умрял като човек, а от друга—умрял е за човека. На кръста Той е понесъл в Своето тяло ця- лото БоЖие наказание на греха, за да моЖе онези, които вярват В Него, нико- га да не го понесат. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|