Уилиям макдоналд о м
:17 Предизвикателството: Това са същите тези бунтовници, които са пре- дизвиквали Йехова в продълЖение на че-
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „...както рече Бог: „Така се заклех в гне- ва Си: Те няма да влязат в Моята по- чивка"
- „...ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света."
- „Те няма да влязат* в Моята почивка."
- „Те няма да влязат* в Моята по- чивка."
- „За БоЖиите лк)де остава една събот- на почивка."
- БоЖие слово е: Живо
- „И няма създание, което да не е явно пред Бога."
- II. Превъзходството на Христос по отношение на Неговото сбещенстбо (4:14—10:18) А. Превъзходството на първосвещеи- ството на Христос пред първосве
- „велик Първосбещеник" 4:15
- „...за да придобием ми- лост и да намерим благодат
3:17 Предизвикателството: Това са същите тези бунтовници, които са пре- дизвиквали Йехова в продълЖение на че- тиридесет години. Броят им е бил око- ло 600 000, което означава, че В края на тези четиридесет години пустинята е била осеяна с 600 000 гроба. 3:18 Възмездието: Това са хората, ко- ито не са могли да Влязат В ханаанската земя поради своето непокорство. Целта на тоВа просто изброяване на въпроси и отговори е да упраЖни огромно Влияние върху онези, които биха могли да се изку- шат да оставят презряното малцинст- во от истински християни заради огром- ното мнозинство от хора, които упраЖ- няВат външните форми на религията, но се отричат от силата на благочестие- то. Винаги ли мнозинството е право? Тази глава от израелската история ни показва, че само дВама души са били пра- ви, а повече от половин милион — греш- ни! А. Т. Пиърсън представя сериозност- та на греха на Израел така: Тяхното неверие съдърЖа едно чети- рикратно предизвикателство, защото то представлява:
От друга страна, Халев и Исус На- виев отдават почит на Бога, като счи- тат Неговото слово за абсолкмпно ис- тинно, Неговата сила — за безкрайна, Неговото отношение — за непроменли- во по Своята милост, и Неговата вяр- ност —за толкова съвършена, че Той ни- кога няма да насърчи някаква надеЖда, която не би могъл да осъществи на- пълно. 3:19 Изводът. ТоВа, което е попречи- ло на бунтовните деца да Влязат В обе- щаната земя, е неверието и пак невери- ето е онова, което отделя човека от Бо- Жието наследство въВ всяка диспенса- ция. Поуката е ясна: ние трябва да се па- зим от злото сърце на неверието. Следващите стихове представляват един от най-трудните пасаЖи в цялото 398 Eßpeu 3,4    Послание. Мненията на тълкувателите
по отношение на цялостното развитие на аргумента се различават значително независимо от факта, че поуката от па- саЖа е доста ясна. Темата на пасаЖа от 1 до 13 cm. е Бо- Жията почивка и необходимостта от усърдие за достигането й. За нас би било много полезно, ако още от началото от- белеЖим, че Библията говори за няколко вида почивка:
ката на спасението, тази е почивка- та на слуЖението. „Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене,...и ще намерите покой на душите си" (Мат. 11:29). 5. И последната почивка е вечната по- чивка, която очаква вярващия в Дома на Отца 8 небето. Тази бъдеща почив- ка, наречена също „съботна почивка" (Евр. 4:9), е окончателната почивка, на която всички други почивки са само образи. Тази именно почивка е и глав- ната тема на пасаЖа в Евр. 4:1—13. 4:1 Никой не трябва да мисли, че обе- щанието за почивка вече не е валидно. В миналото то никога не е било изпълнено окончателно и напълно. Следователно това обещание все още остава. Всички, които наричат себе си „вярва- щи" обаче, трябва да се проверят дали не са от онези, което не са достигнали цел- та. Ако тяхната изповед е празна, вина- ги съществува опасността от обръща- не гръб на Христос и връщане обратно към някоя религиозна система, която е безсилна да спасява. 4:2 На нас ни е донесено едно благовес- тие —благата вест за вечен Живот чрез вяра в Христос. На израилтяните също е било донесено едно благовестие — бла- гата вест за почивка в ханаанската земя. Но те не са се възползвали от бла- говестието за почивката. За това има две възмоЖни обяснения в зависимост от това кой ръкописен про- чит на 2 cm. приемаме. Според НПБКДЖ причината за техния провал е това, че посланието не се е съединило с вяра в онези, които са го чули. С други думи, те не са повярвали в посланието и не са дейс- твали според него. Според другия прочит (белеЖката под линия в НВПБКДЖ) „те не са се съедини- ли чрез вяра с онези, които са се вслуша- ли в него". Значението на този прочит е, че мнозинството от израилтяните не са се съединили чрез вяра с Халев и Исус Навиев, двамата съгледвачи, които са повярвали на БоЖието обещание. 399 Eßpeu 4  И ß gßama случая главната идея е, че
неверието изклкзчва тези хора от почив- ката, която Бог е приготвил за тях в зе- мята на обещанието. 4:3 Точно в този стих, който сякаш се състои от три разпокъсани и несвърза- ни изречения, става трудно да се просле- ди потокът на мисълта. Това обаче не пречи да се забелеЖи наличието на една свързваща нишка Във Всяко изречение — темата за БоЖията почивка. Най-напред научаваме, че ние, повярва- лите, сме онези, които Влизаме В БоЖи- ята почивка. Вярата е кл!очът, който отваря вратата. Както вече беше посо- чено, днес вярващите се наслаждават на почивка на съвестта, която се получава от знанието, че те никога няма да бъдат изправени на съд заради своите грехове (Йоан 5:24). Вярно е също така, че повяр- валите са единствените, които някога ще влязат в окончателната БоЖия по- чивка в слава. МоЖе би точно тази бъ- деща почивка се има предвид тук. Следващото изречение подчертава съ- щата идея под формата на отрицание: „...както рече Бог: „Така се заклех в гне- ва Си: Те няма да влязат в Моята по- чивка" (цитирано от Пс. 95:11). Също както Вярата пропуска, така неверието изгонва. Ние, които упвоваваме на Хрис- тос, сме сигурни в БоЖията почивка, до- като неВряващите израилтяни не могат да бъдат сигурни в нея, защото не Вяр- ват в БоЖието слово. Третото изречение представлява най- голямата трудност. В него се казва: „...ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света." МоЖе би най-простото обяснение моЖе да се намери, като се свърЖе това изречение с предходното. В него, говорейки за Своя- та почивка, Бог използва бъдеще време: „Те няма да влязат* в Моята почивка." Бъдещето време предполага, че БоЖия- та почивка е реална възмоЖност, неза- висимо че някои са я загубили поради не- * Или „...не ще Влязат..." — Бел. на npeß. 400 верие и че тази почивка все още моЖе да се постигне въпреки факта, че БоЖиите дела са били свършени още от основава- нето на света. 4:4 Този стих има за цел да докаЖе чрез Писанието, че Бог си е починал, след като делото на сътворението е било за- вършено, фактът, че авторът не показ- ва съвсем ясно откъде точно цитира този текст, не говори за невеЖество от негова страна. Това е просто един лите- ратурен начин на цитиране от книга, чийто текст по онова време не е бил раз- делен на глави и стихове. Стихът пред- ставлява адаптация на текста от Би- тие 2:2: „И... на седмия ден си почина от всичките Си дела." Използването на минало време тук би могло да означава за някои, че БоЖията почивка е история, а не пророчество и че тя няма никакво значение за нас днес, но това изобщо не е така. 4:5 За да подсили мисълта, че спомена- ването на БоЖията почивка след сътво- рението не означава, че с това въпросът е прикл1очен, авторът отново цитира с леки промени един текст от Псалм 95:11, където също се използва бъдеще време: „Те няма да влязат* в Моята по- чивка." Всъщност той казВа: „В мисле- нето си не ограничавайте БоЖията по- чивка с това, което се е случило в Битие 2, а си спомнете, че Бог по-късно говори за Своята почивка като за нещо, което все още тече." 4:6 До този момент ние видяхме, че Бог още от сътворението предлага на човечеството почивка и че Вратата за влизане в нея все още е отворена. В пустинята израилтяните не успя- ват да влязат в нея поради своето непо- корство, което не означава, че обещани- ето вече не е в сила. 4:7 Със следващата стъпка в аргумен- та авторът иска да покаЖе, че дори и в случая с Давид, след като ханаанската земя е била затворена за израилтяните в продълЖение на около 500 г., Бог все още дава ВъзмоЖност, като определя Eßpeu 4  един ден, u този ден е „днес". АВторът
Вече е цитирал веднъЖ текста от Псалм 95:7,8 В ЕВреи 3:7,8,15. Сега той отново го цитира, за да докаЖе, че БоЖи- ето обещание за почивка не спира с изра- илтяните в пустинята. И Във Времето на Давид Бог продълЖава да призовава хората да Му се доверят и да не закора- вяват сърцата си. 4:8 Някои израилтяни наистина Вли- зат В ханаанската земя с Исус Набиев, но дори и те не се наслаждават на окон- чателната почивка, която Бог е при- готвил за онези, които Го лк)бят. И в ха- наанската земя има стълкновения, грях, болести, мъка, страдания и смърт. Ако те бяха изпитали напълно БоЖието обе- щание за почивка, Той не би я предлоЖил отново във времето на Давид. 4:9 И така, казаното в предходните стихове води до следното заклкзчение: „За БоЖиите лк)де остава една събот- на почивка." Тук авторът използва за „почивка" различна гръцка дума — sabbatismos—която е свързана с думата „сабат". Тя се отнася до вечната почив- ка, на която ще се наслаЖдват всички, които са били изкупени чрез скъпоценна- та кръв на Христос. Това е една „събот- на почивка", която никога няма да има край. 4:10 Всеки, който влиза в БоЖията по- чивка, си почива от труда, така както Бог си е починал на седмия ден. Преди да сме били спасени, ние моЖе би сме се опитвали да работим за нашето спасение. Когато сме разбрали, че Хрис- тос е свършил цялото дело на Голгота, ние сме се отказали от собствените си нищоЖни усилия и сме се доверили на въз- кръсналия Изкупител. След спасението ние се изразходваме в труд от лкзбов към Онзи, Който ни е възлЬбил и е дал Себе Си за нас. Нашите добри дела са плодът от обитаващия в нас Свети Дух. Ние често се изморяваме В това слуЖение, макар и да не се изто- щаваме напълно. Във вечната БоЖия почивка ние окон- чателно ще си починем от нашите дела на земята. Това не означава, че в небето няма да вършим абсолк>тно нищо. Ние ще продълЖаваме да се покланяме и да слуЖим на Бога, но без умора, без напре- Жение, без преследване и без скръб. 4:11 Предишните стихове показват, че БоЖията почивка все още продълЖа- ва. Този стих пък ни казва, че за да вле- зем 6 тази почивка, е необходимо усър- дие. Ние трябва да се стараем, за да бъ- дем сигурни, че единствената ни надеЖ- да е Христос, Господ. Трябва усърдно да се противопоставяме на всяко изкуше- ние, което ни кара да изповядваме с уста вяра в Него, а след това — когато дой- дат страдания и гонения — да Го отри- чаме. Израилтяните са били несериозни. Те са се отнасяли към БоЖиите обещания лекомислено и са копнеели да се върнат в Египет, земята на своето робство. Не са се стараели да усвояват за себе си Бо- Жиите обещания чрез вяра, в резлутат на което никога не са стигнали до хана- анската земя. Ние трябва да си извадим поуката от техния печален пример. 4:12 Следващите два стиха съдърЖат сериозното предупреждение, че неверие- то никога не моЖе да остане незабеляза- но. Haü-напред неверието се открива чрез БоЖието слово. (Думата, използва- на тук за „слово", е logos, една позната на нас дума, която Йоан използва във въве- дението на своето Евангелие. Но в този стих се говори не за Живото Слово — Исус, а за писаното слово — Библията.) Това БоЖие слово е: Живо — непрекъснато и активно; действено — активиращо; реЖещо — по-остро от всеки двуос- тър меч; разделящо — пронизващо душата и духа, двете невидими и нематериални части на човека; пронизващо ставите и мозъка: ставите, чрез които тялото се двиЖи, и мозъка, който е скрит в кости- те, но е носител на Живота; 401 Евреи 4     проницателно — проникващо и оценя-
ващо мислите и намеренията на сърце- то: не ние съдим словото, а то съди нас. 4:13 Освен това неверието се открива от Либия Господ. Тук има промяна на местоимението, което от нещо безлич- но започва да изразява нещо лично: „И няма създание, което да не е явно пред Бога." От Бога не може да се скрие нищо. Той присъства абсолк>тно навсякъде. Знае Всичко, което става във вселената. В конкретния контекст това означава, че Бог знае къде има истинска вяра и къде — само интелектулно съгласие с фактите. II. Превъзходството на Христос по отношение на Неговото сбещенстбо (4:14—10:18) А. Превъзходството на първосвещеи- ството на Христос пред първосве- щенството на Ларон (4:14—7:28) 4:14 Тези стихове отново подемат мощ- ния поток от мисли на автора, чието на- чало е в 3:1 — Христос като великия Първосвещеник на Своя народ. Те Го представят като един мощен запас на Неговия нуждаещ се народ, способен да го запази от падане. Освен това те беле- жат и една промяна на ударението, кое- то вече подчертава не толкова ролята на словото като изобличител, колкото служението на Господ като Състрада- тел. След като словото ни е изобличило изцяло (12 и 13 cm.), ние можем да оти- дем при Него за милост и благодат. Забележете превъзходствата на на- шия прекрасен Господ:
4:15 Обърнете освен това Внимание на Неговия жизнен опит. Никой не може истински да съчувства на някой друг, ако самият той не е преживял същото. Като Човек нашият Господ е изпитал нашите преживявания и следователно може да разбере изпитанията, през кои- то ние преминаваме. (Той обаче не може да ни съчувства в злите ни дела, защото никога не ги е преживял.) Във всяка болка, която ни пробожда, Човекът на Скръбта е заедно с нас. Той е бил изкушен във всяко отноше- ние като нас, но пак без грях. Писание- то ревниво пази истината за съвършена- та безгрешност на Господ Исус, което означава, че и ние трябва да правим съ- щото. Той не е знаел грях (2 Кор. 5:21), не е извършил никакъв грях (1 Петр. 2:22) и В Него не е имало грях (1 Йоан. 3:5). За Господ Исус не е било Възможно да съгреши нито като Бог, нито като Чо- век. Като съвършен ЧоВек Той не е мо- гъл да Върши нищо по СВоя Собствена инициатива; бил е абсолк>тно послушен на Отец (Йоан 5:19), а очевидно Отец никога не би Го повел към грях. Възражението, че Неговото изкуше- ние не е имало никакво значение, след като Той не е можел да съгреши, е неле- по. Една от целите на изкушението е да се покаже окончателно, че Той не е мо- гъл да съгреши.3 Ако един къс злато се подложи на изпи- тание, изпитанието не губи своята сила от moßa, че златото е чисто. Ако В него 402 Eßpeu 4, 5   има примеси, изпитанието ще покаЖе
moßa. Също толкова погрешно е да се казВа, че ако Той не е могъл да съгреши, не е бил съвършен ЧоВек. Грехът не е при- същ елемент на човешката природа, той е no-скоро един натрапник. Нашата чо- Вешка същност е развалена от греха; до- като Неговата е съвършена. Ако Исус беше съгрешил като ЧоВек на земята, какво моЖе да Му попречи да не съгреши като ЧоВек ß небесата? При възнасянето Си при Отец и заставане- то от дясната Му страна Той не е оста- вил Своята човешка страна на земята. Той е бил безпогрешен на земята и сега продължава да бъде безпогрешен и на не- бето. 4:16 Тук диапазонът на милостивата покана се разширява: „Приблшкавайте се с дръзновение към престола на благо- датта!" Нашето дръзновение се основа- ва на знанието, че Господ Исус е умрял, за да ни спаси, и че сега Живее, за да ни пази. Ние сме уверени, че ще бъдем пос- рещнати най-сърдечно, защото Той ни е казал да дойдем. Хората от старозаветното време не са моЖели да се приблиЖават при Него, с изклк>чение на първосвещеника, и то само веднъЖ в годината. Ние моЖем да влизаме в Неговото присъствие по вся- ко Време на деня или на нощта, за да по- лучим милост и да намерим благодат, която да помага своевременно. Морган ни предлага следното полезно обяснение: „Никога не се уморявам да посочвам, че гръцкият израз, преведен тук като „по- мага своевременно", е израз от разговор- ния език, който моЖе да се преведе като „точно навреме": „...за да придобием ми- лост и да намерим благодат точно нав- ре Ate... ", т. е. благодат точно когато и където имаме нуЖда от нея. Вие се нами- рате в изкушение. В този критичен мо- мент вие поглеждате към Него и виЖда- fne, че благодатта е там, за да ви помог- не своевременно. Не е нуЖно да чакате до вечерта, за да отправите вашата мо- литва, а ощетал1, на улицата на града, с изгарящото изкушение пред вас, вие мо- Жете да се обърнете към Христос и да на- мерите благодатта в критичния мо- мент. "4 До този момент Исус е показан като Един, Който е много по-горен от проро- ците, от ангелите и от Мойсей. Сега ав- торът се обръща към една особено ваЖ- на тема—свещенството — за да ни по- каЖе, че първосвещенството на Исус е много no-висше от първосвещенството на Аарон. Когато Бог е дал закона на Мойсей на Синайската планина, Той е постановил образуването на човешкото свещенст- во, чрез което хората да могат да се приблиЖават при Него. Според тази на- редба свещениците е трябвало да прои- злизат от Левиевото племе и от Ааро- ноВото семейство. Този чин е известен като Левиевото или Аароновото све- щенство. Друго свещенство, образувано по бо- Жествена наредба и споменато в СЗ, е свещенството на патриарха Мелхисе- дек. Този човек е Живял по времето на Авраам, много преди даването на закона, и е бил както цар, така и свещеник. В па- саЖа, който разглеЖдаме, авторът по- казва, че Господ Исус Христос е свеще- ник според Мелхиседековия чин и че този чин е по-висш от Аароновото свещен- ство. Първите четири стиха съдърЖат опи- сание на Аароновия свещеник. По-ната- тък, В пасаЖа от 5 до 10 cm., на базата на контраста се описва подробно превъз- ходството на Христос като свещеник. 5:1 Първата характеристика на Ааро- новия свещеник е, че той е бил избиран Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|