Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
„Вас" и глаголи Във 2 л. мн. ч. Вторият признак е дори по-яВен от пърВия. ГоВорейки на Вярващи, аВторът казва: „Обаче... надяваме се от вас, въз- любени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението."* Това, което се подразбира от този текст, е, че неща- та, които са описани В пасаЖа от 4 до 6 cm., не придруЖаВат спасението. * Текстът на НПБКДЖ гласи: "Но относно Вас, Възлкюени, ние сме убедени за нещо по- добро, да, за неща, които придруЖават спа- сението."' 6:10 Две от нещата, които придруЖа- Ват спасението, се изявяват ясно в Жи- вота на светиите — извършеното дело и показаната л1обов. Тяхната вяра се изявява в Живот на добри дела, като ос- Вен това те носят и белега на истинско- то християнство — действена л!обо8 към хората от домочадието на вярата. Вярващите не престават да слуЖат на Господния народ заради Него. 6:11 Следващите два стиха изглеЖдат адресирани към различна група от хора и по-точно към онези вярващи, в които aß- торът не е сигурен. Това са такива вяр- ващи, които показват склонност да се Върнат обратно към кздеизма. Най-напред аВторът им поЖелаВа да имат същото усърдие „за пълна увере- ност 6 надеЖдата докрай", което по- казват истинските вярващи. Той им Же- лае да продълЖават упорито да Живеят за Христос до пълното осъщестВяВане и на последната надеЖда на християни- на в небето. ТакъВ един ЖиВот е доказа- телство за истинност. 6:12 Те не трябва да бъдат лениви, не трябва да позволяват на краката си да се влачат и на духовете си да се отпус- кат. Трябва да се борят, като подраЖ- Ват на Всички истински вярващи, които чрез вяра и търпение наследяват обе- щанията. 6:13 Заключителният пасаЖ на 6 гл. е свързан с увещанието в 12 cm., което подтиква светиите да устояват с уве- реност и търпение. За насърчение на вяр- ващите е даден примерът с Авраам и се потвърЖдава сигурността на надеЖда- та на вярващия. В известен смисъл вярващият моЖе да изглеЖда като чоВек В неизгодно полоЖе- ние. Той моЖе да е дал Всичко за Христос и да няма нищо материално, което да по- каЖе В замяна на moßa. На него Всичко Все още му предстои. Как тогава би мо- гъл да бъде сигурен, че негоВата надеЖда не е напразна? ОтгоВорът се намира В БоЖието обе- щание към Авраам, което съдърЖа В за- 410 Eßpeu 6      чатъчен Bug Всичко, което Той по-късно
ще gage В Лицето на Христос. Когато е направил moßa обещание, Бог се е заклел 6 Себе Си, тъй като не е имало никой по- голям, 8 когото да се закълне. 6:14 Обещанието моЖе да се прочете В Битие 22:16,17: „В Себе Си се заклевам, казВа Господ, че... ще те благословя премного и ще умноЖа и преумноЖа по- томството ти..." Бог се е заклел В Себе Си, че ще изпълни това обещание, което означава, че изпълнението му е сигурно. 6:15 АВраам е поВярВал В Бога и, като е устоял с дълготърпение, е получил обе- щаното. Всъщност АВраам не е рискувал нищо, когато е повярвал в Бога. БоЖие- то слово е най-сигурното нещо във все- лената. Изпълнението на всяко БоЖие обещание е толкова сигурно, колкото като че ли Вече е станало. 6:16 В обикновения Живот хората се кълнат 6 някого, който е по-голям от самите тях. Когато застават пред съда например, те обещават, че ще каЖат ис- тината и само истината, като най-нак- рая добаВят: „...затова помогни ми, БоЖе." Те се обръщат към Бога, за да потвърди, че това, което ще каЖат, ще бъде истина. Когато хората се заклеват, за да пот- върдят дадено обещание, това обикнове- но приклк>чва Всички cnopoße. ЗаклеВане- то означава, че обещанието ще бъде спа- зено. 6:17 Бог иска Неговият вярващ народ да бъде абсолкзтно сигурен, че това, ко- ето Той е обещал, ще се сбъдне. Всъщ- ност Неговото обещание е достатъчно сигурна гаранция само по себе си, но Той Желае да покаЖе това още по-пълно. За- това Той добавя към обещанието и една клетва. „Наследниците на обещанието" са всички онези, които са деца на верния Ав- раам чрез вяра. Обещанието, за което става въпрос тук, е обещанието за веч- но спасение на всички, които вярват в Него. Когато Бог е обещал на Авраам по- томстВо, това обещание е намерило своето пълно и окончателно изпълнение в Христос и Всичките благословения, ко- ито произтичат от съединението на вярващите с Христос, се вклЬчват в това обещание. 6:18 Сега вярващият има две „неизме- ними неща", на които да се опре — БоЖи- ето слово и БоЖията клетва. Не е въз- моЖно да си представим нещо по-сигур- но и по-надеЖдно от тези две неизмени- ми неща8. Бог обещава да спаси всички, които вярват в Христос, след което потвърждава това обещание с клетва. Изводът е неизбеЖен: вярващият е оси- гурен завинаги. В останалите стихове до края на гла- вата авторът използва четири литера- турни образа, за да илЬстрира по-наг- ледно сигурността на християнската надеЖда: (1) образа на един прибеЖищен град, (2) образа на една котва, (3) образа на предтечата или предвестника и (4) образа на Първосвещеника. Най-напред истинските вярващи са представени като хора, които бягат от осъдения свят и търсят прибеЖище в небесния град. За да ги насърчи в това бягство, Бог им дава една неувяхваща на- деЖда, която се основава на Неговото слово и на Неговата клетва. 6:19 Сред бурите и изпитанията на Жи- вота тази надеЖда слуЖи като котва за душата. Знанието, че нашето просла- вяне е толкова сигурно, колкото като че ли вече е станало, ни пази от навлизане сред бурните вълни на съмнението и от- чаянието. Тази котва не е хвърлена В плаващите пясъци на този свят, а е забита в небес- ното светилище. И тъй като тази кот- ва е нашата надеЖда, тя е напълно си- гурна заради самото БоЖие Присъствие зад завесата. Колкото е сигурно, че кот- вата е там, толкова е сигурно, че и ние ще бъдем там. 6:20 Исус е Влязъл Във вътрешното светилище и като наш предтеча или предшественик. Неговото присъствие там гарантира окончателното влизане 411 Eßpeu 6, 7   на Всички, които Му принадлежат. Няма
да бъде преувеличено, ако каЖем, че и най-простият Вярващ на земята моЖе да бъде толкова сигурен, че ще бъде В не- бето, колкото и светиите, които Вече са там. Д. Андерсън-Бери казва следното: „Думата, преведена като „предтеча",
Четвъртият образ е този на Първос- вещеника. Нашият Господ е станал Първосвещеник ßoßeku според Мелхисе- дековия чин. Неговото Вечно свещенст- Во гарантира нашето вечно запазване. Също колкото е сигурно нашето прими- рение с Бога чрез Неговата смърт, също толкова е сигурно и нашето спасение чрез Неговия Живот като наш Свещеник от дясната страна на Бога (Римл. 5:10). Това споменаване на Исус като Пър- восвещеник според Мелхиседековия чин ни напомня за прекъсването на тази тема в 5:10, където авторът прави от- клонение, в което се обръща към своите читатели с едно сериозно предупреЖде- ние за опасността от отстъпление. Сега той отново е готов да започне раз- глеЖдането на темата за превъзходст- вото на първосВещенстВото на Хрис- тос пред пърВосбещенството на Аарон. Той много умело се Връща към глаВния поток на аргумента. 7:1 Мелхиседек е един загадъчен образ, който се появява на сцената на човешка- та история съвсем за кратко (Бит. 14:18—20), след което веднага изчезва. Векове по-късно неговото име се споме- нава от Давид (Пс. 110:4). По-нататък, след изминаването на още векове, то се появява отново тук, В Посланието към евреите. Едно е ясно: Бог подреЖда под- робностите от неговия Живот така, че той да бъде един превъзходен преобраз на нашия Господ Исус Христос. Тези първи стихове на 7 гл. съдърЖат няколко исторически факти за него, ко- ито ни напомнят, че В личността си Мелхиседек е съчетавал функциите на цар и на свещеник. Той е бил цар на Са- лим (наречен по-късно Ерусалим) и све- щеник на Всевишния Бог. Бил е полити- чески и духовен водач на своя народ. Това, разбира се, е и БоЖият идеал — да няма разделение меЖду светско и свещено. Ко- гато царува един грешен човек, разделе- нието меЖду дърЖава и църква е нещо абсолкотно необходимо. Съединението меЖду двете ще стане ВъзмоЖно единс- твено когато Христос дойде, за да цару- ва в правда (Ис. 32:1,17). Мелхиседек е срещнал Авраам, когато последният се е връщал от победа на бойното поле, и го е благословил. Значе- нието на moßa действие остава скрито за нас до 7 стих. Ако ние имахме само текста на Старозаветното Писание, никога нямаше да моЖем да разберем дълбокото значение на тези на пръв пог- лед незначителни подробности. 7:2 Авраам е отделил една десета част от бойните трофеи, за да ги даде на този тайнствен цар свещеник. И от- ново трябва да чакаме до 4,6 и 8—10 cm., за да научим какво е истинското значе- ние на АВраамоВия десятък. В Писанието името на човека показва какъв е той. За името на Мелхиседек и негоВата титла научаваме следното: името означава „цар на правда", а тит- лата („салимски цар") означава „цар на мир". Фактът, че тук най-напред се споме- нава правдата, а след тоВа мирът, не е 412 Eßpeu 7  без значение. Не моЖе да има мир, ако
първо няма npaßga. Toßa се вижда съвсем ясно В делото на Христос. На кръста „милост и Вяр- ност... се срещнаха, npaßga и мир... се це- лунаха" (Пс. 85:10). Тъй като Спасите- лят е отгоВорил на Всички спраВедлиВи изисквания на Бога по отношение на на- шите грехоВе, ние можем да имаме мир с Бога. 7:3 Загадката, свързана с Мелхиседек, се задълбочава, когато Видим, че той е бил „без баща, без майка, без родословие, без начало на дни, или край на живот". Ако извадим тези твърдения от контек- ста, ще трябВа да заклкочим, той е бил или посетител от небето, или пришълец от друга планета, или някакво специално Божие творение. Но клкочът към значението на тези думи се крие именно В разглеждането им в контекста. Темата на целия този па- саж е свещенството. В него авторът прави сравнение между Мелхиседеково- то и Аароновото свещенство. За да има npaßo да бъде свещеник според Аароно- Вия чин, човек трябва да бъде роден в племето на ЛеВи, ß семейството на Аарон. Родословието е решаващ фактор. Освен това неговото npaßo на служение започва с раждането и свършва със смъртта. СвещенстВото на Мелхиседек е съВ- сем различно. Той не наследява свещенс- твото, като се ражда ß свещеническо се- мейство. Бог просто го избира и го опре- деля за свещеник. По отношение на све- щенството на Мелхиседек няма никакви данни за неговата баща или майка, или родословие. В неговия случай това няма значение. По отношение на личния му Живот не се споменава нищо за раждане или смърт, което означава, че неговото свещенстВо Все още продължава. От всичко това не трябва да се прави заклкзчение, че Мелхиседек не е имал ни- какви родители, че никога не е бил раж- дан и че никога не е умирал. Това не е така. Идеята тук е. че що се отнася до неговото свещенство, няма никакви дан- ни за тази Важна статистика, тъй като неговото служение като свещеник не е било зависимо от нея. Той не е бил Божият Син, както някои смятат погрешно, но е бил „оприличен на БоЖия Син" В смисъл, че неговото свещенство е продължило без прекъс- ване. Авторът вече е на път да покаже, че Мелхиседековото свещенство е по-вис- ше от Аароновото. Като доказателст- во той използва три аргумента: аргу- мента с десятъка и благословенията, ар- гумента с промяната, настъпила при за- местването на АароноВото свещенст- во, и аргумента с вечността на свещен- ството на Мелхиседек. 7:4 Пасажът от 4 до 10 cm. съдържа първия аргумент. Той започва с едно не- обикновено възклицание, В което авто- рът моли читателите да помислят за величието на Мелхиседек. На него дори и патриархът Авраам е дал десятък от най-добрата плячка. И тъй като Авра- ам е бил една от най-ярките звезди на ев- рейското небе, от това следва, че Мел- хиседек е бил звезда от още по-голяма ве- личина. 7:5 Що се отнася до левитските све- щеници, те са получавали право по зако- на да събират десятъци от cßoume ев- рейски събратя. И свещениците, и наро- дът са водели произхода си от Абраам, бащата на верните. 7:6 Но когато Мелхиседек е получил десятък от Абраам, това е било едно необикновено и нетрадиционно дейст- вие. АВраам, призован да бъде баща на на- рода, от който е щял да дойде Месията, е показал почит към един, който не е бил свързан с избрания народ. Свещенство- то на Мелхиседек е надхвърляло всякак- ви национални граници. Друг важен момент е фактът, че Мел- хеседек е благословил Авраам. Той е ка- зал: „Благословен да бъде Авраам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята" (Бит. 14:19,20). 413 Eßpeu 7   7:7 Когато един човек благославя друг
чоВек, обикновено no-Висшият благосла- вя no-нисшия. Това не означава, че вто- рият е по-нисш В личностно или морално отношение, а просто че е по-нисш по по- лоЖение. Когато четем тези аргументи, чието основание се намира В СЗ, добре е да се опитаме да си представим реакцията на еврейските читатели. Те Винаги са почи- тали АВраам като един от техните най- Велики национални герои, и то с пълно право. Тук обаче те научават, че Авраам е признал един „нееврейски" свещеник за по-висш от себе си. Помислете само! Това събитие е стояло записано В тяхна- та Библия, а те изобщо не са го забеля- зали! 7:8 В Аароновото свещенстВо десятъ- ците са били получавани от смъртни хора. Това е налагало и непрекъсната смяна на свещениците — всеки е слуЖел на своето собствено поколение, след ко- ето е умирал. Що се отнася до Мелхисе- дековото свещенство, не се споменава нищо за неговата смърт. Следователно той е представител на едно свещенст- во, което е уникално по това, че е Вечно. 7:9 МоЖе да се каЖе, че когато е полу- чил десятък от Авраам, Мелхиседек Все едно го е получил от Левий. И тъй като Левий е бил главата на свещеническото племе, това означава, че Аароновото свещенство е дало десятък на Мелхисе- дек, признавайки по този начин неговото превъзходство. 7:10 Защо моЖе да се каЖе, че Левий е дал десятък на Мелхиседек? Нали имен- но Авраам е този, който е дал десятъка? Авраам е бил прадядо на ЛеВий. И макар че Левий все още не е бил роден, той е бил 8 чреслата на АВраам, тоест бил е пре- допределен да се роди от патриарха. Ко- гато е дал десятъка на Мелхиседек, АВ- раам всъщност е действал като предс- тавител на всички свои потомци. По този начин както ЛеВий, така и сВещен- cmßomo, което е произлязло от него, са Втори по чин след Мелхиседек и негоВо- то свещенстВо. 7:11 В пасаЖа от 11 до 20 cm. намира- ме Втория аргумент, който показва, че Мелхиседековото свещенство е по-вис- ше от АароноВото. Според този аргу- мент 8 сВещенството е настъпила про- мяна. Свещенството на Христос е за- местило свещенстВото на Левий. Това нямаше да бъде необходимо, ако второ- то беше постигнало целта си напълно и окончателно. Ясно е, че съвършенството не е било постиЖимо чрез лебитското сВещенст- Во. Чрез него греховете никога не са мог- ли да бъдат отмахнати и поклонниците никога не са получавали успокоение на съ- вестта. СвещенстВото, организирано по закона на Мойсей, не е било оконча- телно. То е заместено от друг вид свещенст- Во — това на съвършения Свещеник, ко- ето не е според Аароновия чин, а според Мелхиседековия чин. 7:12 фактът, че сбещенството е про- менено, налага извода, че цялостната за- конова структура, на която то е било основано, също е променена. Това е едно изклкзчително ВаЖно съобщение! Подоб- но на биеща камбана то известява изли- зането на стария ред и приветства вли- зането на новия. Ние вече не сме под за- кон. 7:13 Това, че има промяна В закона, cmaßa явно от факта, че Господ Исус принадлежи на едно племе, което според леВитския закон не е имало праВо да из- пълня Ва свещенически функции. 7:14 Нашият Господ произлиза от Юдовото племе. МойсееВият закон ни- кога не е давал праВо на хора от това племе да стават свещеници. Но Исус е Свещеник. Как е станало ВъзмоЖно moßa? Toßa е станало ВъзмоЖно благода- рение на промяната на закона. 7:15 Авторът има още доказателства за това, че в закона е настъпила драс- тична промяна. По подобие на Мелхисе- дек се е издигнал друг свещеник, чието 414 Eßpeu 7  npaßo на слуЖение е много по-различно
om moßa на Ааронобите синове. 7:16 JIeßumckume свещеници са получа- вали право да слуЖат като свещеници, ако са отговаряли на изискванията на за- кона по отношение на техния произход. Те е трябвало да бъдат родени в Левие- вото племе и в Аароновото семейство. Но кое е онова, което дава право на Господ Исус да бъде Свещеник като Мелхиседек по силата на един вечен Жи- вот? Това не е Неговото родословие, а Неговата лична, вътрешна власт, фак- тът, че Той Живее завинаги. 7:17 Потвърждение на това право са и думите на Давид в Псалм 110:4, които сочат към свещенството на Месията: „Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков." Тук ударението пада върху израза „до бека". Неговото све- щенство никога няма да престане, защо- то Неговият Живот няма да има край. 7:18 Законът, който постановява Аароновото свещенство, е унищоЖен поради своята слабост и безполезност. Той е отменен от пришествието на Христос. В какъв точно смисъл законът е бил слаб и безполезен? Нали е бил даден от Самия Бог? МоЖе ли Бог да даде нещо, което е слабо и безполезно? Отговорът е, че в БоЖиите намерения този закон никога не е бил окончателният закон на свещенството. Той е бил само един под- готвителен закон, действащ само до ид- ването на съвършеното БоЖие свещенс- тво. Бил е само един непълен и временен образ на нещо, което е съвършено и вечно. 7:19 Законът е бил слаб и безполезен в смисъл, че „не е усъвършенствал нищо". Хората никога не са моЖели да влязат в БоЖието присъствие в Пресвятото място. Това налоЖено разстояние меЖ- ду Бога и човека е напомняло непрекъсна- то, че въпросът с греха не е бил решен веднъЖ завинаги. Сега обаче е въведена една по-добра надегкда, чрез която ние се приблшкава- ме при Бога. По-добрата надеЖда е Са- мият Господ Исус. Онези, за които Той е единствената надеЖда, имат съвър- шен достъп при Бога по всяко време. 7:20 Освен това има промяна не само в реда и в закона на свещенството, но — както ще видим сега — и в начина на въ- веЖдане в слуЖение. Центърът на раз- съЖденията тук е използването на Бо- Жието заклеване във връзка със свещен- ството на Христос. Заклеването тук означава въвеЖдането на нещо, което е неизменяемо и вечно. Рейнзбъри казва следното: „Няма по-голямо нещо от зак- леването на Всемогъщия Бог, което да гарантира така пълно ефикасността и вечността на свещенството на нашия благословен Господ Исус."10 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|