Уилиям макдоналд о м



страница66/70
Дата23.07.2016
Размер12.36 Mb.
#2666
1   ...   62   63   64   65   66   67   68   69   70

14:6,7 Ангелът, който лети сред небе-
то с вечното благовестие, изглеЖда, съ-
ответства на описанието в Матей
24:14: „И това благовестие на царство-
то ще бъде прогласявано по целия свят*
за свидетелство на всичките народи; и
тогава ще дойде свършекът." Предме-
тът на благовестието е даден в 7 стих.
Хората трябва да се боят от Бога, а не
от звяра; да въздават слава на Бога, а
не на идолопоклонническия образ; и да се
покланят на Бога, а не на един обикновен
човек. Има само едно благовестие, раз-
бира се: благата вест за спасението чрез
вяра в Христос. Но в различните диспен-
сации се набляга на различни страни на
това благовестие. По време на Голяма-
та скръб благовестието ще се стреми
да отвърне хората от поклонението на
звяра и да ги подготви за Христовото
царство на земята.

14:8 Вторият ангел провъзгласява па-
дането на Вавилон. Тази вест предваря
събитията, описани в 17 и 18 глава. Вави-
лон е образ на отстъпническия 1одеизъм
и отстъпническия християнски свят,
който ще бъде един огромен търговски
и религиозен конгломерат с главна квра-
тира Рим. Всички народи ще се опият
от виното на нейното разпалено блуд-
стване.

14:9,10 МоЖем да определим времето
на гласа на третия ангел като средата

* ТоВа е праВилният npeßog. — Бел. на npeß.

491

Откровение 14

на Скръбния период, което е еднозначно
с началото на Голямата скръб. Ангелът
предупреЖдава, че всеки, който се съгла-
си да участва в поклонението на звяра в
която и да е от неговите форми, ще из-
пита БоЖия гняв сега и Във вечността.
Виното на БоЖия гняВ ще бъде излято
на земята по време на Голямата скръб.
Но това ще бъде само предвкусване на
мъките Във вечния ад, където невярва-
щите ще бъдат мъчени с огън и сяра.

14:11 Този стих ни напомня, че адът се
състои от вечно и осъзнато наказание.
Библията никъде не казва, че злите мър-
тви ще бъдат напълно изличени. Димът
от тяхното мъчение ще се издига веч-
но, без да има никакъв отдих ни денем,
ни нощем.

14:12 Това ще бъде едно време, когато
светиите ще бъдат призовани да издър-
Жат търпеливо Жестокостите на звяра;
да се подчиняват на Бога, като отказ-
ват да се поклонят на човек или на идол;
и да дърЖат здраво изповядването на вя-
рата си 6 Исус. Описанието на оконча-
телната съдба на злите хора (9—11 cm.)
има за цел да насърчи верните вярващи
да устоят.

14:13 Вярващите, които умират в то-
зи период, няма да пропуснат благослове-
нията на Хилядолетното царство. Хо-
рата казват: „БлаЖени Живите!", а Бог
казва: „БлаЖени мъртвите, които уми-
рат в Господа!" и: „делата им следват
подир тях". Всяко нещо, направено за
Христос и в Негово име, ще бъде богато
възнаградено — всяка милост, Жертва,
подарък, молитва, сълза или свидетел-
ство.

14:14 Ако сравним този пасаЖ с текс-
та В Матей 13:39-^3 и 25:31-^6, ще ви-
дим, че Жътвата на земята става при
Второто пришествие на нашия Господ.
Докато тук се казва, че Жъне Господ, В
Матей 13:39 се казва, че Жътварите са
ангелите. И двата текста са верни, за-
щото чрез ангелите Всъщност Жъне
Христос.

Този стих описва как Христос слиза на


бял облак, „имайки на главата Си злат-
на корона и в ръката Си остър сърп".

14:15 Един ангел от храма Му казва да
хвърли сърпа Си, защото Жътвата на
земята е презряла. Това не трябва да се
разбира като заповед, тъй като ангели-
те нямат право да заповядват на Бога.
То е no-скоро едно настоятелно искане
или послание, изпратено от Бог Отец.

14:16 Има два начина, по които моЖе
да се разбира тази първа Жътва. От една
страна, тя моЖе да олицетворява съби-
рането на вярващите от времето на
Скръбта, за да влязат в Хилядолетието.
Ако това е така, тя съответства на съ-
бирането на Житото, за което се гово-
ри в Матей 13, т. е. синовете на царст-
вото. От друга страна, тази Жътва
моЖе да символизира един съд. В този
случай обектите на съда могат да бъдат
езичниците, тъй като за Израел се гово-
ри в следващата Жътва (17—20 cm.).

14:17 Сега разказът се съсредоточава
върху последните етапи от уЖасния съд,
който ще се излее върху невярващата
част от народа на Израел — „гроздове-
те на земното лозе" (вЖ. Пс. 80:8; Ис.
5:1—7; Ер. 2:21; 6:9). От храма, който е
на небето, излиза ангел, който също дър-
Жи остър сърп.

14:18 Друг ангел дава сигнал за започ-
ване на Жътвата. Този ангел има власт
над огъня, който моЖе би е символ на
идещия съд.

14:19 Узрялото грозде се събира и се
хвърля „в големия лин на БоЖия гняв".
Тъпченето на гроздето в процеса на пра-
венето на вино се използва тук като об-
раз на унищоЖителния съд.

14:20 Този гроздобер става извън гра-
да Ерусалим, моЖе би в Йосафатовата
долина. Клането ще бъде толкова голя-
мо, че кръвта ще потече като поток,
който ще бъде дълъг около 290 км и ще
стигне до 1оздите на конете. Той ще
покрие едно разстояние от Ерусалим до
кмкната част на Едом.

492

Откровение 15,16

15:1 Едно друго знамение на небето
показва седем ангела, които дързкат се-
демте последни язви. Те белеЖат (след
като свършат) изчерпването на Бозкия
гняв. От това разбираме, че скоро ще
настъпи краят на периода на Скръбта.

15:2 Сега Йоан вшкда в небето едно го-
лямо мноЖество от хора, стоящи при
стъклено море, размесено с огън. Той
разбира, че това са онези, които са от-
казали да се поклонят на звяра или на не-
говия образ и заради това са умрели ка-
то мъченици.

15:3,4 Но сега те се намират в небето
и пеят песента на Мойсей... и песента
на Агнето, която се състои почти изця-
ло от цитати от СЗ. В нея те свидетел-
стват за праведността на БоЖия съд,
който Той ще извърши над техните
убийци на земята, и хвалят Всемогъщия
Бог заради Неговите дела и пътища. В
конкретния контекст под „дела" и „пъ-
тища" трябва да разбираме БоЖиите
присъди, макар че това е вярно за всички
Негови дела и пътища. Обръщението
„Царк) на вековете" трябва да се чете
„Царк) на нациите" (според белеЖката
под линия в НПБКДЖ).26

Песента на Мойсей възхвалява осво-
боЖдението на Неговия народ от еги-
петско робство. Песента на Агнето
прославя окончателното избавление от
Сатана и всички врагове на духовния Жи-
вот. По този начин—както А. Т. Пиръ-
сън посочва много добре: „ Тези две песни
белеЖат двете граници на историята на
Изкуплението, мезкду които леЖи цяла-
та история на откупения БоЖий на-
род"27

БоЖиите присъди на земята показват,


че Той е свят Бог. Те ще накарат всич-
ки народи да се боят от Него, да дойдат
при Него и да Му се поклонят.

15:5 След това Йоан виЖда, че на небе-
то... се отваря храмът на скинията на
свидетелството. Това очевидно е ис-
тинската небесна реалност, на която
земният храм е бил само образ или копие

(Евр. 9:23). Това се отнася особено до


Пресвятото място.

15:6 Седемте ангела излизат от хра-
ма, „облечени в чисти и светли ленени
дрехи и препасани през гърдите със
златни пояси". Това означава, че те са
готови да извършат праведния съд, чрез
който Бог ще бъде прославен. Тези анге-
ли скоро ще развърЖат седемте послед-
ни язви.

15:7 Едно от четирите зкиви същес-
тва дава на всеки от ангелите по една
чаша. Тези чаши съдърЖат последните
наказания на Голямата скръб, които за-
сягат всички БоЖии врагове, а не само
част от тях.

15:8 фактът, че никой не моЖе да вле-
зе в храма, преди да се свършат седем-
те язви, моЖе би означава, че сега вече
никакво свещеническо застъпничество
не моЖе да забави БоЖията ярост.

Й. Съдът на седемте чаши (16 гл.)
16:1,2 Един силен глас от храма заповяд-
ва на седемте ангела да отидат и да из-
леят на земята чашите на БоЖия гняв.

По естество и последователност тези


бедствия приличат на бедствията, при-
чинени от тръбите, но са по-силни по ин-
тензивност. Първата чаша води до по-
явяването на „лоша и лкнпа рана" по
онези човеци, които се покланят на звя-
ра и на неговия образ.

16:3 Втората язва превръща водите
на морето в кръв като кръвта на мър-
твец и всички морски Животни умират.

16:4 Третата чаша става причина во-
дата на всички водни източници да ста-
не кръв.

16:5,6 На това място ангелът на во-
дите защитава справедливостта на Бо-
Жиите присъди. Хората получават само
онова, което справедливо заслуЖават за-
ради собствените си грешни дела. Тъй
като те са пролели кръв в изобилие, сега
са наказани да пият кръв вместо вода.
Това е тяхното заслузкено наказание.

16:7 Олтарът моЖе би символизира
душите на загиналите мъченици (6:9). Те

493

Откровение 16,17

са чакали дълго и търпеливо, докато бъ-
дат наказани техните мъчители.

16:8, 9 Четвъртата язва причинява
страдание като от силно слънчево изга-
ряне или радиация. Въпреки това хората
отново не се покайват. Точно обратно-
то — те похулват Бога заради това, че
им е изпратил тази убийствена горе-
щина.

16:10,11 Петият ангел излива язвата
на тъмнина върху царството на звяра.
Това утежнява още повече страданията
на хората, тъй като те не могат да пъ-
туват, за да потърсят облекчение на
болките си. Но и тя не смекчава сърца-
та им. Човеците се закоравяват още по-
вече в омразата си към Бога.

16:12 След изливането на шестата
чаша водата на река Ефрат пресъхва,
което улеснява пътя на армиите от из-
ток, които идват към израелската земя.

16:13,14 Сега Йоан вижда три духа, по-
добни на жаби, които излизат от уста-
та на змея,... звяра и... лъЖепророка, т.
е. лъжливото триединство на Сатана.
Това са демонски духове, които вършат
чудеса, за да подмамят световните вла-
детели и да ги съберат за решителна
война във великия ден на всемогъщия
Бог.

16:15 При споменаването на тази бит-
ка Господ изрича специално благослове-
ние върху светиите от Скръбния пери-
од —онези, които бдително очакват Не-
говото идване и са се запазили неопетне-
ни от идолопоклонничеството на това
време. При неспасените Той ще дойде не-
очаквано като крадец и ще ги погуби.

16:16 Световните армии ще се събе-
рат на едно място, което на еврейски се
нарича Армагедон (или Мегидо, според
бележката под линия в НПБКДж).28
Това наименование се свързва обикнове-
но с долината Ездрелон, на к>жния край
на която се намира Мегидо. Говори се, че
Наполеон я е наричал „бойната арена на
света", т. е. идеалното бойно поле.

16:17 Последната тръба се обявява от
съобщението на седмия ангел, което

гласи: „Сбъдна се." Това е краят на Бо-


жия гняв, що се отнася до периода на
Скръбта.

16:18 Изливането на последната чаша
причинява ужасни природни сътресения:
експлозии, гръмотевици, светкавици и
страхотно земетересение.

16:19 Великият град Вавилон, разде-
лен на три части, изпива чашата на Бо-
жията ярост. Бог не е забравил негово-
то идолопоклонство, жестокост и рели-
гиозен хаос. В същото време градовете
на народите падат.

16:20 Докато земята се клати, изчез-
ват всеки остров и планините.

16:21 Върху нея пада град, чиито зърна
тежат около 35 кг, но вместо да се по-
кят, хората отново похулват Бога.

К. Падането на великия Вавилон
(17 и 18 гл.)


17:1,2 Един от седемте ангела поканва
Йоан да види съда над голямата блудни-
ца. „Голямата блудница" е огромната
религиозна и търговска система с глав-
на щаб-квартира град Рим. Много хора
смятат, че 17 гл. описва религиозния Ва-
вилон, а 18 гл. — неговата търговска
страна. Религиозният Вавилон определе-
но вкл1очва отстъпническото христия-
нство —както католическо, така и про-
тестантско. Той също така може да
представлява и икуменическата църква.
Обърнете внимание на подробностите
в това описание! Блудницата седи на
много води,
т. е. тя контролира големи
области от езическия свят. Земните
царе са блудствали с нея, т. е. със свои-
те компромиси и интриги тя е съблазни-
ла политическите водачи. Земните гки-
тели са се опили от виното на нейното
блудстване, т. е. голям брой хора са се
поддали на злото й влияние и са доведе-
ни до окаяно състояние.

17:3 Отстъпническата църква е опи-
сана как седи на червен звяр. Вече отбе-
лязахме в 13 гл., че този звяр е възстано-
вената римска империя (и понякога гла-
вата на тази империя). Звярът е пълен

494

Откровение 17

с богохулни имена и има седем глави и де-
сет рога.

17:4 За известно време лъЖливата
църква като че ли има надмощие в импе-
рията. Тя седи, облечена в царствено ве-
личие, и носи символите на огромното си
богатство. В ръката си дърЖи златна
чаша, която е пълна с нейното идоло-
поклонство и разврат.

17:5 На челото й има едно тайнстве-
но име: Вавилон, великата, майката на
блудниците и на гнусотиите на земя-
та.
Това е „църквата", която е пролива-
ла кръвта на християнските мъченици
през вековете и която продълЖава да я
пролива и сега. Тя се е опила от тяхната
кръв.

17:6 Както много други, Йоан се учуд-
ва, когато вшкда Жената, опита от
кръвта на светиите. Това са светиите
от всички векове на църковната исто-
рия и особено Исусовите мъченици от
времето на Скръбта.

17:7,8 Ангелът предлага на Йоан да му
обясни тайната на Жената и на звяра.
Звяра, който Йоан е видял (т. е. римс-
ката империя, която е съществувала в
миналото), го няма (сега той не същес-
твува като световна империя), но скоро
ще излезе от бездната (ще се появи от-
ново в ярко изразена дяволска форма) „и
ще отиде в погибел" (ще бъде унищоЖен
напълно и окончателно). Възстановява-
нето на империята и появяването на
нейния харизматичен водач ще накара
невярващия свят да се зачуди.

17:9 Ангелът казва, че тук е нуЖен ра-
зум, който има мъдрост: „Седемте гла-
ви са седем хълма, на които седи Жена-
та." Традиционно този текст се тълку-
ва така: главната квартира на блудница-
та е Рим, който е построен на седем
хълма.

17:10 Някои тълкуватели обясняват
седемте царе като седем форми на рим-
ско управление. Други смятат, че това
са седем императори. Трети казват, че
царете представляват великите све-
товни сили: Египет, Асирия, Вавилон,

Персия, Гърция, Рим и бъдещата възста-


новена римска империя.

17:11 Осмият цар се тълкува различно
като главата на възстановената римс-
ка империя или като Антихриста. Точ-
ното значение на това пророчество
моЖе би никога няма да стане напълно
ясно, докато не се изпълни в действител-
ност.

17:12 Десетте рога вероятно симво-
лизират бъдещите царе, които ще слу-
Жат на римския звяр. Те ще управляват
в продълЖение на един час, т. е. за мно-
го кратко време (вЖ. 106 cm.).

17:13 Тези десет царе единодушно пре-
доставят своята сила и власт на римс-
кия звяр. С други думи, десет страни
(или правителства) ще му отстъпят
своя национален суверенитет.

17:14 Тази десетчленна империя ще
тръгне на война срещу Господ Исус, ко-
гато Той се върне на земята в края на
Скръбния период. Но за тях тази битка
ще бъде окончателното пораЖение. Ос-
вен Агнето Господ Исус е и „Господ на
господарите и Цар на царете". Онези,
които Го следват, са призвани, избра-
ни и верни.

17:15 По-нататък ангелът обяснява,
че водите, за които се говори в 1 cm., са
народи, мноЖестба, нации и езици.
Блудницата седи на водите в смисъл, че
има власт над огромни части от населе-
нието.

17:16 ИзглеЖда, че за известно време
възстановената римска империя позво-
лява да бъде контролирана или най-мал-
кото повлияна от блудническата църк-
ва. По-късно обаче тя отхвърля този не-
поносим ярем и я унищоЖава. Омразната
блудница е съблечена гола, изядена и из-
горена от звяра, върху който е седяла.

17:17 Зад всичко това стои Бог. Той е
Този, Който кара царствата да се обеди-
нят под римския звяр и след това да се
обърнат срещу блудницата. Всичко това
става, за да се изпълни Неговата суве-
ренна воля.

495

Откровение 17,18

17:18 Големият град е Тайната Вави-
лон, която царува над земните царе. Но
както вече видяхме, главната щаб-квар-
тира на Жената е в Рим.

18:1 18 гл. се състои главно от една
погребална песен, празнуваща падането
на Вавилон. Както беше споменато, под
Вавилон трябва да разбираме блудничес-
ката църква, която е не само една огром-
на религиозна система, но моЖе би и най-
голямата търговска институция в све-
та. Очевидно тя контролира целия све-
товен пазар.

Когато един друг ангел с голяма власт


слиза от небето, за да съобщи новината,
той като че ли запалва светила и земя-
та се осветлява от неговата слава.

18:2 Вавилон великата е паднала и
нейните руини са станали Жилище на де-
мони, на всякакъв нечист дух и на вся-
каква нечиста и омразна птица.

18:3 Причината за нейното падане е
пълната поквара, в която тя е Живяла с
народите и техните търговци. Тя е на-
карала всички народи да се опият от
нейното разпалено блудство.

18:4 Друг глас от небето предупреЖда-
ва БоЖия народ да излезе от обречената
система в навечерието на нейното уни-
щоЖение. Връзката с тази система води
до споделяне на язвите й.

18:5,6 Нейните грехове са се натрупа-
ли дотолкова, че са стигнали до небето.
Бог си е спомнил за неправдите й и ще ги
накаЖе. Тя ще получи двойна отплата за
злите си дела, но не от БоЖия народ, а от
англеа, който е инструмент на Негово-
то възмездие.

18:7 Нейните мъки и печал ще бъдат
пропорционални на нейното самовъзве-
личаване и разкошен Живот. Тя се мисли
за царица, която седи на върха, и смята,
че няма да види никаква печал.

18:8 Но нейното осъЖдение ще дойде в
един ден и ще и донесе смърт, печал и
глад. Всемогъщият Бог ще я накаЖе с
огън.

18:9,10 Земните царе ще заридаят за-
ради изгарянето на бившата си госпо-

дарка. Тяхното Жалеене обаче е продик-


тувано от егоизъм. Те тъЖат заради за-
губените удоволствия и разкош и, като
стоят отдалеч, се чудят на мъките и и
на внезапността на нейния край.

18:11-13 Търговците плачат най-вече
защото нямат никаква надеЖда за пе-
чалба. Никой не купува вече техните
стоки.

ИзглеЖда, че списъкът със стоки, с ко-


ито Вавилон е търгувала, вкл1очва све-
товните търговски ценни метали, би-
Жутерия, платове, дърво, слонова кост,
бронз, мрамор,
подправки, парфк>ми,
вино, масло, Жито, добитък, колесници
и човешки тела и души. Както отстъп-
ническата църква, така и търговският
свят могат да бъдат обвинени в търгу-
ването с човешки души: църквата, за-
щото продава индулгенции и др. подобни,
а търговският свят—защото експлоа-
тира хората.

18:14 Обръщайки се към тази паднала
система, търговците тъгуват, че пе-
чалбите, на които са се надявали, са прес-
танали и че нейните богатства и вели-
колепие са изчезнали внезапно и завинаги.

18:15,16 Също като царете и търгов-
ците... стоят и се удивляват отдалеч,
като плачат и ридаят
за изгубването
на тези големи богатства в един час вре-
ме. Те си спомнят предишния блясък на
града и красивите облекла и украшения
на неговите Жители.



Сподели с приятели:
1   ...   62   63   64   65   66   67   68   69   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница