Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
| Главата My u косата Му са бели
като вълна, което е симВол както на Неговата вечност — Той е Този, Който е Старият по дни (Дан. 9:7) — така и на мъдростта и чистотата на Неговия съд. Очите Му, които са като огнен пла- мък, говорят за съвършено знание, не- погрешима проницателност и всепро- никващ поглед. 1:15 Краката на Господ са като лъс- кав бронз, като че ли пречистен в пещ. Тъй като бронзът е един постоянен сим- Вол на съда, тоВа описание подкрепя мне- нието, че тук се има предвид най-вече съ- дийската слуЖба на Господ Исус. Него- вият глас е като звук на морски Вълни или на планински Водопад — толкова е величествен и вдъхващ страхопочита- ние. 1:16 Той има в дясната Си ръка седем звезди, символ на притеЖание, власт, уп- равление и почест. От устата Му изли- за остър от двете страни меч, който е БоЖието слово (Евр. 4:12). Тук той се отнася до точните и безпогрешни при- съди над Неговите хора, което се виЖда от писмата до седемте църкви. Лицето Му свети като слънцето в силата си — признак на ослепителното Величие и презвъходната слава на Неговата боЖес- твеност. Когато съчетаем Всички тези предс- maßu, ВиЖдаме Христос 8 цялото Му съ- вършенство като Един, Който прите- ЖаВа превъзходна способност да съди се- демте църкви. По-нататък В книгата Той ще съди и Своите врагове, но съдът трябва да започне първо от БоЖието до- мочадие (1 Петр. 4:17). ЗабелеЖете оба- че, че Във всеки отделен случай съдът е различен. Църквите биват съдени с цел очистване и награЖдаване, а светът — с цел наказване. 1:17 При вида на Съдията Йоан пада при краката Му като мъртъв, но Гос- под го връща обратно към Живот, като Му се представя като Първия и Послед- ния, едно наименование на Йехова (Ис. 44:6; 48:12). 1:18 Този Съдия е Живият, Който е бил мъртъв, но сега >кивее за вечни ве- 469 Откровение 1, 2  кове. Той има клкшовете на смъртта и
на ада*, т. е. има Власт и над двете, и само Той моЖе да възкресява мъртвите. Тук Хадес говори за душата, а смъртта — за тялото. Когато човек умре, душа- та му отива в Хадес, едно наименование, което се използва за описание на безп- лътното състояние. Тялото отива в гроба. За вярващия безплътното състо- яние означава да отиде там, където ще бъде с Христос. При възкресението ду- шата се съединява с прославеното тяло и бива грабната (или занесена) в дома на Отец. 1:19 Йоан трябва да напише това, ко- ето е видял (1 гл.), това, което е (2 и 3 гл.), и това, което ще стане след това (4—22 гл.). Този стих очертава общата рамка на книгата. 1:20 След това Господ обяснява на Йоан скритото значение на седемте звезди и седемте златни светилника. Звездите представляват ангелите на седемте църкви, а светилниците — са- мите църкви. Във връзка с ангелите са били предла- гани различни обяснения. Според някои те са ангелски същества, които предс- тавляват църквите, подобно на ангели- те, които представляват народи (Дан. 10:13,20,21). Според други те са еписко- пите (или пасторите) на църквите — едно обяснение, което не намира подкре- па в Библията. Трети смятат, че те са човешки пратеници, които са взели пис- мата от Йоан на остров Патмос и са ги предали на отделните църкви. На гръц- ки една и съща дума (angelos) моЖе да оз- начава както ангел, така и пратеник, но в тази книга моЖе да се каЖе, че преоб- ладава първото значение. И макар че писмата са адресирани до ангели, съдърЖанието съвсем очевидно е предназначено за всички в църквите. Светилниците носят светлина и са подходящ символ на местните църкви, от които се очаква да светят с БоЖия- * БукВ. Хадес, т. е. царстВото на мъртВите, а не ада, В смисъл на пъкъла. — Бел. на преВ. та светлина сред тъмнината на този свят. II. Това, което е: писмата на нашия Господ (2 и 3 гл.) Глави 2 и 3 съдърЖат индивидуални пис- ма, адресирани към седемте църкви в Азия. ПрилоЖението на писмата моЖе да се разбира най-малко по три начина. Най-напред те описват условията, кои- то действително са съществували в се- демте местни църкви по времето, кога- то Йоан пише тази книга. След това те съдърЖат един преглед на християнст- вото на земята във всеки отделен етап от неговата история. Характеристики- те, които намираме в тези писма, са съ- ществували в някаква степен през всич- ки векове от Петседетница до сега. В това отношение те показват забелеЖи- телни прилики със седемте притчи от Евангелието на Матей 13 глава. И най- накрая писмата предлагат един последо- вателен предварителен преглед на исто- рията на християнството, като всяка църква представлява отделен период в нея. Общата тенденция на условията бе- леЖи едно низходящо развитие. Много хора смятат, че първите три писма описват последователни етапи в исто- рията на християнството, докато пос- ледните четири представят един общ период, който свършва с момента на Грабването. Според третото мнение епохите в ис- торията на църквата могат да се опи- шат, както следва: Ефес: църквата на първи век, която като цяло заслуЖава похвала, с изклкзче- ние на това, че е оставила първата си лкюов. Смирна: църквата от първи до чет- върти век, която изтърпява гонения при управлението на римските императори. Пергам: църквата през четвърти и пети век, когато християнството е признато като официална религия под покровителството на Константин. 470 Откровение 1,2   Тиатир: църквата от шести go пет-
надесети Век, когато В западното хрис- тиянство най-голямо Влияние има римо- католическата църкВа до момента, В който господството и бива разклатено от реформацията. На изток най-голямо Влияние има православната църква. Сардис: църквата през шестнадесети и седемнадесети век, или постреформа- ционния период. Светлината на рефор- мацията обаче скоро избледнява. Филаделфия: църквата през осемнаде- сети и деветнадесети век, която се ха- рактеризира с мощни съЖивителни и ми- сионерски двшкения. Лаодикия: църквата от последните дни. Тя е описана като хладна и отстъп- ническа. Това е църквата на либерализма и икуменизма. В начина, по който са построени пис- мата, има голямо сходство. Така напри- мер всяко писмо започва с поздрав към отделната църква; всяко представя Гос- под Исус в роля, която е особено подхо- дяща за конкретната църква; всяко по- казва, че Той добре познава делата на отделната църква, което се подчертава от думата „зная". Към всички църкви с изключение на лаодикийската, са отпра- вени похвали. Също така всички църкви освен смирненската и филаделфийската са порицани. Всяка църква се увещава да слуша moßa, което казва Духът, като всяко отделно увещание е придружено със специално обещание към този, който победи. Всяка църква се отличава с особени, присъщи само на нея качества. Филипс дава следните описания на отделните църкви: ефеската—църквата без лкюов; смирненската — преследваната църква; пергамската — прекалено толерантна- та църква; тиатирската — компромис- ната църква; сардикийската—спящата църкВа; филаделфийската — църквата на Възможностите; и лаодикийската — самодоволната църква. Валфорд описва техните недостатъци като: (1) загубва- не на първата лкюов; (2) страх от стра- дания; (3) отстъпление от здравото уче- ние; (4) морално падение; (5) духовна мър- твост; (6) нездраво дърЖене на moßa, ко- ето имат; (7) безразличие7. А. До ефеската църква (2:1—7) 2:1 Господ се представя на църквата в Ефес като Един, Който дърЖи седемте звезди в дясната Си ръка и Който ходи сред седемте златни светилника. Пове- чето от описанията на Господа в тези писма приличат на описанието в 1 глава. 2:2 Тази църкВа се отличава, от една страна, с изобилните си дела, усърдния си труд и търпението си да устоява, а от друга — с нетърпимост към присъстви- ето на зли човеци сред вярващите. Тя има способност да разпознава лъЖливи- те апостоли и се отнася към тях по под- ходящия начин. 2:3, 4 Заради името на Христос тя е издърЖала с търпение изпитания и беди и е работила без умора. Но трагедията на ефеската църкВа се състои 8 това, че е оставила първата си лк>бов. Огънят на нейната лкгаов е угаснал. Пламенният ентусиазъм от първите дни е изчезнал. Християните в Ефес са имали по-добри дни, когато първата им лк>бов към Хрис- тос е бликала свободно като горещ и буен поток. Те все още стоят здраво в учението и показват активност в слу- Жението, но им липсва истинският мо- тив за искрено поклонение и слуЖение. 2:5 Тези християни могат да си спом- нят добрите дни на първата си вяра, да се покаят за отслабването на първата си лкюов и да започнат отново да слу- Жат така посветено, както в началото на християнския си Живот. Ако ли не, Той ще вдигне светилника на Ефес от мястото му. Това означава, че събрани- ето ще престане да съществува и него- вото свидетелство ще умре. 2:6 По-нататък Господ хвали ефесяни- те за това, че са намразили делата на николаитите. Ние не моЖем да каЖем със сигурност кои са били тези хора. Ня- кои казват, че те са били последователи 471 Откровение 2   на един религиозен водач, известен под
името Николай. Други, които тълкуват това наименование като „господство над мирянството", ВиЖдат В него Връз- ка с възхода на клирикалната система. 2:7 Онези, които имат уши да чуят Бо- Жието слово, се насърчават да слушат това, което Духът говори на църк- вите. След moßa се дава обещание на онзи, който победи. Като цяло в НЗ победите- лят е този, който вярва, че Исус Хрис- тос е БоЖият Син (1 Йоан. 5:5); с други думи—истинският вярващ. Тази негова вяра го прави способен да победи света с Всички негови изкушения и съблазни. МоЖе би във всяко отделно писмо поня- тието „онзи, който победи" съдърЖа и едно допълнително значение, което е свързано с условията в конкретната църква. Например победителят ß ефес- ката църква е моЖе би този, който по- казва, че вярата му е искрена, като се по- кайва от това, че е остаВил първата си лЬбов. Всеки такъв вярващ „ще... яде от дървото на ikußoma, което е всред Бо- Жия рай". Това не означава, че този чо- век се спасява, като побеЖдава, а че тази победа показва истинността на негоВо- то обръщение. Единственият начин, по който хората се спасяват, е по благодат чрез вяра В Христос. Всички спасени ще ядат от дървото на Живота, т. е. ще влязат във Вечния ЖиВот В неговата пълнота в небето. Много често ефеската църква е била използвана за пример на условията в цър- квата скоро след смъртта на апосто- лите. Б. До смирненската църква (2:8—11) 2:8 Името Смирна означава „горчивина". Тук Христос се представя като „Пър- вия и Последния, Който стана мъртъв и оЖивя". Това описание трябва да пос- луЖи като специално утешение за онези, които всеки ден са изпраВени пред смър- тна опасност. 2:9 Тук Господ с особена неЖност каз- ва на Своите страдащи светии, че поз- нава много добре тяхната скръб. Пог- леднато отвън, те могат да изглеЖдат бедни, но ß духовно отношение са много богати. Както казва Чарлз Стенли: „Положението да бъдеш близо до Този и като Този, Който не е имал къде глава- та Си да подслони, крие особена слава. Аз съм научил следното: Исус съдейства по особен начин на Своите бедни служи- тели. " Светиите в Смирна изтърпяват Жес- токи нападки от страна на logeume. Ис- ториците свидетелстват за голямото усърдие, с което тези logeu са се поста- рали да допринесат за мъченичеството на Поликарп например. Като logeu me имат претенции да бъдат избраният БоЖий народ, но богохулното им поведе- ние показва, че са сатанинска синагога. 2:10 Християните не трябва да се страхуват от това, че скоро ще стра- дат. Някои от тях ще бъдат затворени и изпитани чрез скръб в продълЖение на десет дни. Този период моЖе да бъде или истински астрономически десет дни, или десет отделни гонения, които христия- ните ще трябва да изтърпят под гос- подството на римските императори преди управлението на Константин, или десет години на преследвания при цару- ването на Диоклетиан. Вярващите се насърчават да бъдат верни до смърт, т. е. да бъдат готови да умрат, но да не се откаЖат от своя- та вяра в Христос. Те ще получат „вене- ца на Живота" — една специална награ- да за мъчениците. 2:11 И отново вярващият, който Же- лае да чува, се насърчава да слуша гласа на Духа. Този път победителят получа- ва обещанието, че няма да бъде повреден от Втората смърт. Тук победителят е този, който доказва истинността на своята вяра с избора си да отиде на небе- то с чиста съвест, Вместо да направи компромис и да остане да ЖиВее на земя- та с нечиста съВест. Той няма да бъде 472 Откровение 2   засегнат от втората смърт, което е
съдбата на Всички небярбащи (20:6,14). В. До пергамската църква (2:12—17) 2:12 Пергам означава „висока кула" или „напълно омюкена ". В moßa писмо Господ е представен като Този, Който има ос- трия от двете страни меч. „Двуост- рият меч" е БоЖието слово (ЕВр. 4:12), с което Той ще съди злодеите 6 събрани- ето (ВЖ. 16 cm.). 2:13 Пергам е главната „щаб-кварти- ра" на онези, които се покланят на им- ператора в Азия. Оттук и неговото име — „престолът на Сатана". На фона на цялото това езичничество, което я за- обикаля, църквата е останала вярна на Христос, макар че един от нейните чле- нове, Антипа, е бил убит като мъченик заради изповядването си на Господ Исус. Той е първият известен азиатски мъче- ник, който е умрял заради това, че се е отказал да се поклони на императора. 2:14,15 Но Господ има основание да по- рицае църквата, тъй като тя е позволи- ла на хора с нездраво учение да продъл- Жат да посещават християнското съб- рание. В нея има някои, които дърЖат учението на Валаам и на николаитите. Учението на Валаам е позволявало яде- нето на идолоЖертвено и сексуалната разпуснатост. То също така е вкл1очва- ло практиката на проповядване за пари (Чие. 22—25;31). За учението на николаитите не е да- дено определение. Много библейски изс- ледователи смятат, че тук става въп- рос за либертинците, които са учели, че благодатта позволява на християните да се отдават на идолопоклонство и сек- суални грехове. Д-р Скофилд обаче свързва това уче- ние с възхода на клирикалната система: „ Това е учението, което твърди, че Бог е постановил в църквата йерархия, коя- то се състои от „клнрици" или „духовни- ци " и „лаици " или „миряни ". Думата „ни- колаити" се образува от две гръцки думи —niko (завоевател или победител) и laos (народ). Новият Завет не познава друга категория „духовници", а още по-малко „свещеници", освен тази на царското све- щенство, в която влизат всички БоЖии синове от настоящата диспенсация. В апостолската църква е илшло слуЖби и дарби. Това са били слуЖбите на старей- шините (или епископите) и дарбите на апостолите, пророците, благовестите- лите, пастирите и учителите (Еф. 4:11). Те биха могли както да бъдат, така и да не бъдат старейшини или дякони. По-къс- но обаче в апостолския период се е появи- ла тенденцията, и то напълно неоснова- телно, да се дава право единствено на старейшините да изпълняват ритуали- те и като цяло да съставляват една кла- са, стояща меЖду Бога и човеците. Тези именно са николаитите. Забелязва се, че това, което вЕфеската църква или в къс- ния апостолски период се е смятало за дела, двеста години по-късно е станало „доктрина" в Пергам или в периода на Константин. "8 2:16 Истинските вярващи са призова- ни да се покаят. Ако направят това, те — както моЖе да се предполоЖи—ще из- гонят отсред себе си злите учители. В противен случай Господ Сам ще ßokißa срещу тях. 2:17 Светиите, които показват под- чинение, трябва да слушат това, което Духът говори на църквите. Онзи, кой- то победи, ще получи скритата манна и бяло камъче. Победителят в Пергам моЖе да бъде онова БоЖие дете, което отказва да търпи нездравото учение в местната църква. Какво обаче означава скритата манна и бялото камъче? Манната е образ на Самия Христос. Тя моЖе да символизира небесната хра- на в противовес на храните, принасяни на идоли (14 cm.). Скритата манна моЖе да бъде и „някакво близко, тайно общение със Самия Него, познат като Онзи, Който е пострадал тук, на земя- та". За бя\ото камъче са били предлага- ни много обяснения: като знак за осво- боЖдение в съдебен процес, като символ 473 Откровение 2    на победа В атлетическо състезание,
като израз на приветствие за добре до- шъл от страна на домакина към госта. Ясно е, че това е награда, дадена от Гос- пода на победителя, която изразява Не- говото одобрение към отделния вярващ. Според Алфърд новото име говори за приемане на победителя от Бога и е титла на слава. Исторически Пергам моЖе би предс- тавлява времето скоро след царуването на Константин, когато църквата е била „напълно омъЖена" за дърЖавата. В нея е имало хиляди хора, които са се нарича- ли „християни" само на думи и голяма търпимост към различни езически оби- чаи. Г. До тиатирската църква (2:18—29) 2:18 Името Тиатир означава „непрекъс- ната Жертва " или „непрестанен принос". В moßa писмо ние виЖдаме БоЖия Син като Един, Който има очи като огнен пламък и крака като лъскав бронз. Очи- те говорят за проницателност на ВиЖ- дането, а краката — за заплашителен съд. 2:19 Тази църква има няколко отличи- телни черти. На нея не й липсват добри дела, л1обов, слуЯсение, вяра и търпение В устояването. Всъщност вместо да на- маляват, нейните дела се увеличават по количество. 2:20 Но християните в това събрание показват търпимост към едно нечисто учение, В резултат на което започват да се отдават на блудство и идолопоклон- ство. Църквата позволява на някаква са- мозвана пророчица на име Езавел9 да въ- веде БоЖиите слуЖители в грях. Подоб- но на Езавел В СЗ, която води БоЖия на- род към поквара чрез блудство и идоло- поклонство, така и тази Жена учи, че християните могат да извършват тези дела, без това да се счита за грях. МоЖе би тя насърчава вярващите да се присъ- единят към търговските сдруЖения В Тиатир, което на практика означава да почитат бога или богинята на златото и да участват в празници, на които се яде идолоЖертбено месо. 2:21—23 И тъй като тя отказва да се покае, Господ ще й даде скръб, като я по- вали на болно легло, което ще замести леглото на страстта, на което тя леЖи сега. Онези, които прелкзбодействат с нея, ще бъдат хвърлени в голяма скръб и смърт, освен ако не се откаЖат от нея и от нейните дела. ТогаВа всичките църкви ще познаят, че Господ наблЬда- ва Всеки човек и че дава на всекиго според делата му. Вероятно в Тиатир наисти- на е имало пророчица, която се е нарича- ла Езавел. Но изследователите на Биб- лията виЖдат В това име връзка с въз- дигането на лъЖлива църковна система, характеризираща се с поклонение на об- рази, продаване на индулгенции и осво- боЖдаване на свещениците от такива грехове като непозВолени сексуални връзки. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|