Уилиям макдоналд о м
:24,25 Сред вярващите 8 тиатирска- та църква обаче има един верен остатък (останалите в Тиатир, които не дър-
Изтегляне 12.36 Mb.
|
2:24,25 Сред вярващите 8 тиатирска- та църква обаче има един верен остатък (останалите в Тиатир, които не дър- }кат това учение), който не е познал дълбочините на Сатана. От тях не се изисква да носят друга отговорност, ос- вен да дърЖат здраво истината до ид- ването на Христос. 2:26—28 Победителят в Тиатир е ис- тинският вярващ, който устоява да върши делата на истинското христия- нство. Неговата награда ще бъде да уп- равлява с Христос по време на хилядоле- тието. Той ще получи Власт над народи- те и ще ги управлява с Желязна тояга. Всеки грях и бунт ще бъде Жестоко нака- зан. Господ обещава също така да даде на победителя „зорницата". Самият Господ Исус е Светлата утринна звезда (22:16). Също както зорницата се пояВя- Ва В небето преди изгрев слънце, така и Христос ще се появи като Утринната зВезда, за да грабне Своята църква и да я занесе на небето, преди да се появи като Слънцето на правдата, за да царуВа над земята (1 Сол. 4:13—18; Мал. 4:2). По този начин победителят получава обе- 474 Откровение 2,3   щание да участва ß ГрабВането. Той не
спечелва това участие чрез своите дела, а делата му показват истинността на неговата вяра. И тъй като е повярвал истински, ще му бъде дадена зорницата. 2:29 В това и следващите три писма изразът: „Който има... нека слуша...", идва след обещанието към победителя, а не преди него. Това би могло да бъде признак, че от този момент нататък само онези, които побеждават, ще имат уши, за да слушат това, което Духът казва на църквите. Д. До сардикийската църква (3:1—6) 3:1 Сардис означава „онези, които избяг- ват" или „обновление". Тук Господ разк- рива Себе Си като „Онзи, Който има се- демте БоЖии духове и седемте звезди". Светият Дух е Онзи, Който има власт- та да управлява църквите и техните пратеници. Сардис е църквата на мърт- вата изповед. Тя се нарича „християнско събрание", но голяма част от нейните дейности са формални и мъртви. Духов- ният й Живот не прелива от Жизненост и не блести със свръхестественото. 3:2,3 Господ се обръща към тази цър- ква с призив за нова пламенност и ново усърдие, за да закрепи малкото, което е останало за Него, защото дори и то по- казва признаци на умиране. Често пъти хората започват да вършат нещо за Бога, без да го довършат докрай. Хрис- тос предупреждава вярващите В Сардис да пазят здраво свещения залог на исти- ната и да се покаят от своята мърт- вост. Ако те не бодърстват, Той ще дойде неочаквано като крадец и ще ги съди. 3:4 Но дори и в Сардис има остатък, който не се е отказал от християнско- то си свидетелство. Тези вярващи, кои- то не са осквернили дрехите си със светски неща, ще ходят с Христос 6 бели дрехи. 3:5 Те са онези, които са победили и чи- ито праведни дела показват, че са ис- тински вярващи. Белите им дрехи гово- рят за праведността на техния Живот. И тъй като е явно, че те са истински християни, техните имена няма да бъ- дат изличени от книгата на Живота. Някои смятат, че книгата на Живо- та съдърЖа имената на всички хора, ко- ито са получили физически Живот. Спо- ред това мнение имената на онези, чий- то Живот показва, че те наистина са били новородени, няма да бъдат изличе- ни от книгата, докато — по същата ло- гика — имената на всички останали ще бъдат изличени. Други гледат на тази книга като на ре- гистър, съдърЖащ имената на онези, ко- ито имат духовен Живот. Към тях е от- правено и обещанието, че техните име- на няма да бъдат изличени, т. е. че те ни- кога няма да загубят своето спасение. Според това мнение фактът, че някои имена няма да бъдат изличени, не означа- ва непременно, че други ще бъдат. Поради последователното учение на Писанието, че спасението е по благодат, а не чрез дела, и поради ясното твърде- ние, че истинският вярващ е твърдо оси- гурен за Вечността (Йоан 3:16; 5:24; 10:27—29), 5 cm. не моЖе да означава, че за БоЖието дете има Вероятност няко- га да бъде загубено. В края на този стих нашият Господ добавя обещанието, че ще изповяда име- ната на победителите пред Своя Отец и пред небесните ангели. 3:6 И отново чоВеците се призовават да чуят сериозното предупреЖдение сре- щу опасността да изповядат религиоз- ност, без никога да са били новородени. Събранието в Сардис се използва чес- то като картина на постреформацион- ния перод, когато църквата е започнала да се превръща във формална, ритуалис- тична, светска и политическа организа- ция. Водещи в това отношение са били дърЖавните протестантски църкВи 8 Европа и американските колонии. 475 Откровение 3  Е. До филаделфийската църква
(3:7—13) 3:7 Филаделфия означава „братолЬбие". На тази църква Господ се явява като „Светия, истинния, у Когото е Давид о- вият клкта; Който отваря и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отва- ря." С други думи, Той е Онзи, Който има цялата ръководна власт и абсолк>тния контрол: „ Отворената Врата, която Ьдейската синагога и езическите култове са безсил- ни да затворят, е дадената от Бога въз- люЖност да се проповядва Христос на всички, които Желаят да слушат. Клк>- чът на Давид е един старозаветен сим- вол за абсолЬтния суверенитет на Бога да отваря врати и да затваря усти. ВЖ. Нсая22:22."10 3:8 Събранието във Филаделфия полу- чава от Господа само похвала. Светии- те от това събрание са показали пълна вярност. Те са били усърдни във върше- нето на добри дела. В човешката си сла- бост са уповавали само на Господа. В ре- зултат на това тези вярващи са могли да опазят истината, като са я Живели на практика в своя Живот. Те не са се от- рекли от името на Христос. Заради всичко това Господ ще постави пред тях отворена врата на възможности, която никой няма да моЖе да затвори. 3:9 Самонадеяните к>деи, които са се отнесли към тях толкова Жестоко, ще бъдат смирени пред тези обикновени вярващи. Това са logeume, които нари- чат себе си БоЖият избран народ, макар в действителост да са сатанинската синагога. Те ще бъдат принудени да приз- наят, че всъщност презрените христи- яни са избраното БоЖие стадо. 3:10 ПоиеЖе филаделфийците са опази- ли БоЖията истина, като са Живели спо- ред нея пред хората, Господ ще опази тях „от времето на изпитанието", ко- ето ще дойде върху всички, „които Жи- веят по земята". Тези думи на Господа съдърЖат обещание за спасение от Скръбния период, описан в Откровение от 6 до 19 глава. ЗабелеЖете, че тези вярващи ще бъдат опазени от „времето (или часа) на изпитанието", което ще рече от целия период на Скръбта. Забе- леЖете също, че те ще бъдат опазени „от" (на гръцки „ек"), а не „през" това време. „Онези, които Живеят по земята", е термин, който означава онези, които са направили земята свой дом, т. е. „свет- ските човеци, чийто дял е в тоя Живот" (Пс. 17:146). 3:11 Сега авторът използва Идването на Христос, за да стимулира светиите да бъдат твърди и да устояват. Те не трябва да позволяват на никого да им отнеме победния венец в момент, в кой- то той е толкова близо до тях. 3:12 Онзи, който победи, ще бъде нап- равен стълб във вътрешното светили- ще на Бога. Каквото и друго да означава този израз, той със сигурност съдърЖа идеята за сила, почест и постояннна си- гурност. Победителят никога няма да напусне това място на безопасност и ра- дост. На него ще има написани три име- на: името на... Бога, името на новия Ерусалим, който слиза от небето от... Бога, и новото име на Господ Исус. Това описва победителя като един, който принадлеЖи и на тримата. 3:13 Този, който има ухо, трябва да слуша това послание от Духа към църк- вите. филаделфийската църква често пъти се използва като символ на голямото евангелско пробуЖдане през XVIII и ран- ния XIX век, на възстановяването на ис- тината относно църквата и идването на Христос и на световното разпрост- ранение на мисионерското двиЖение. И докато евангелските християни са се наслаЖдавали на истинско обновление през този период, Сатана е направил всичко възмоЖно, за да закваси църквата със законничество, ритуали и рациона- лизъм. 476 Откровение 3     Ж. До лаодикийската църква
(3:14—22) 3:14 Името Лаодикия означава или „на- родът управлява", или „народът съди". Тук Господ Исус говори за Себе Си като за „Амин, верния и истински свидетел, начинателя на всичко, което Бог е съз- дал"*. Като „Амин" Господ Исус е въп- лъщение на верността и на истината, Този, Който гарантира и изпълнява Бо- Жиите обещания. Той е и Начинателят на БоЖието творение — както матери- алното, така и духовното. Изразът „Началото на БоЖието творение" не означава, че Той е бил първата Личност, която Бог е сътворил, тъй като Господ Исус никога не е бил сътворяван. По-ско- ро този израз означава, че Господ Исус е Онзи, Който е започнал цялото творе- ние. Това не означава, че Той е имал на- чало, а че Той е Началото. Той е произ- ходът на БоЖието творение. Той е пре- възходен над цялото творение. 3:15—17 Църквата в Лаодикия не е нито студена, нито гореща. Тя е незд- раво хладка. Господ предпочита тя да е в една от двете крайности — или напъл- но безразлична, или пламтяща от Жар. Но не — тя е достатъчно хладка, за да подмамва хората да мислят, че е БоЖия църква, и толкова възмутително хладка за небесните неща, че да отвращава Все- вишния. Освен това тази църква се ха- рактеризира с гордост, невеЖество, са- монадеяност и самодоволство. 3:18 Господ съветва хората да си ку- пят от Него злато, пречистено през огън. Това пречистено злато моЖе да оз- начава боЖествена правда, която не моЖе да се купи с никакви пари, нито да се заплати с каквато и да било цена (Ис. 55:1), а се получава като дар чрез вяра в Господ Исус. То също така моЖе да озна- чава истинска вяра, която — след като * Според НПБКДЖ: „Амин, Верният и Исти- нен СВидетел, Началото на Бо/kuemo тВоре- ние." — Бел. на преВ. бъде изпитана чрез огън—излиза за хва- ла, слава и почит при явяването на Гос- под Исус (1 Петр. 1:7). Освен това Господ съветва хората да си купят „бели дрехи", т. е. практичес- ка праведност във всекидневния си Жи- вот, и да си помаЖат очите с очен мех- лем, т. е. да получат истинско духовно зрение чрез просветлението на Светия Дух. Този съвет е особено подходящ за Лаодикия, тъй като тя е била известна като банков, текстилен и медицински център (особено за производство на очни мехлеми). 3:19 Лк)бовта на Господа към църква- та се виЖда във факта, че Той я изобли- чава и наказва. Ако Той беше безразличен към нея, нямаше да прави това. С голяма неЖност Господ Исус призовава тази формална църква да бъде ревностна и да се покае. 3:20 ЗаклЬчителните стихове ни пред- лагат едно описание на „мястото и от- ношението на Христос в края на века на църквата" — както казва Скофилд. В този период Христос е вън от църквата, която се нарича „християнска" само на думи. Той внимателно чука и кани отдел- ните човеци (вече не цели маси от хора) да оставят отстъпническата църква, за да имат общение с Него. Според Тренч: „Всеки човек е господар на къщата на
477 Откровение 3,4  3:22 В този стих за последен път чи-
тателят се съВетба да слуша гласа на Духа. Независимо от тълкуването на книга- та Откровение, което ние Възприемаме, едно е безспорно, а именно — че лаоди- кийската църква представлява Жива кар- тина на днешното време. Нашето нас- тояще изобилства с примери на разко- шен Живот, докато в същото време уми- рат хиляди човешки души, които не мо- гат да чуят благовестието. Вместо да носят кръст, християните носят коро- ни. Ние се вълнуваме много повече от спорта, политиката и телевизията, от- колкото от Христос. Съзнанието за ду- ховните нуЖди, копнеЖът за истинско обновление са много слаби. Ние отдава- ме най-доброто от Живота си на света на търговията, а остатъците от прова- лената си кариера — на Спасителя. Гри- Жим се главно за телата си, които само след няколко краткотрайни години ще се превърнат В прах. Купуваме, вместо да се лишаваме, трупаме богатства на зе- мята, вместо да събираме съкровища на небето. Преобладаващото отношение сред християните моЖе да се изрази с ду- мите: „Няма нищо прекалено хубаво за БоЖиите хора. Ако аз не угаЖдам на себе си, кой друг ще направи това? Напред към удоволствията на света и нека да даваме на Господа само това, което ни е излишно!" ТоВа е нашето състояние В навечерието на Христовото пришест- вие. III.Toßa, което ще бъде после (4 — 22 гл.) Тук стигаме до третата главна част на Откровението на Исус Христос. Първи- те три глави описват епохата на църк- вата, която започва с времето на апос- толите и завършва с Грабването. От тази глава до края на книгата темата е „това, което ще бъде след това". Определено моЖе да се каЖе, че меЖду 3 и 4 гл. има някакъв интервал. От този момент нататък за църквата никъде не се говори като за нещо, което е на земя- та. Какво се е случило с нея тогава? Ние смятаме, че това, което е станало с нея, е, че тя е грабната от Господа в края на 3 глава. След като светиите са отведени на небето, Господ възобновява взаимоот- ношенията Си с народа Израел. И тога- ва започва бремето на Скръбта. Това е един седемгодишен период, в който Гос- под действа спрямо еврейския народ съ- отбетно на отхвърлянето на Месията. Тези, които се обърнат към Христос по Време на Скръбните години, ще бъдат спасени и ще влязат в славното Му цар- ство на земята, докато онези, които откаЖат да Го приемат, ще бъдат уни- щоЖени. Огромни еврейски мноЖества ще се върнат в Израел в началото на Скръбния период (Ез. 36:24,25). Световната римс- ка власт ще склкочи договор с израилтя- ните, който ще им гарантира свобода на поклонението (Дан. 9:27). Всъщност първите три и половина години от Скръбта ще бъдат относително леки. Тези години са описани от Господ Исус в Матей 24:4—14. По средата на Скръбния период в хра- ма в Ерусалим ще бъде издигнат идоло- поклоннически образ и хората ще бъдат принудени или да му се поклонят, или да умрат (Мат. 24:15). Това ще бъде сигнал за началото на Голямата скръб или вре- мето на утеснението на Яков—един пе- риод на страдания, какъвто светът няма да е познавал дотогава, нито ще познае някога след това (Мат. 24:21). 4 гл. ни запознава с началото на Скръб- ния период. Първата описана картина е в небето, където Йоан получава видение за БоЖията слава. Господ често дава ви- дения за Своята слава на пророците Си, преди да им даде да предскаЖат бъдеще- то (Ис. 6; Ез. 1). В 1 гл. Йоан виЖда сла- вата на Христос, преди да му се позволи да запише историята на църквата. Сега той получава видение за Бога, преди да научи етапите на съда, който Бог ще из- 478 Откровение 4   лее Върху невярващите евреи и върху
езичниците. А. Видението за БоЖия престол (4гл.) 4:1 Гласът, който кани Йоан на небето, е Христовият глас (ср. с пасаЖа от 10 до 20 cm.). Много библейски изследователи смятат, че влизането на Йоан в небето е картина на завеждането на църквата у дома, за да бъде заедно с Господа по вре- мето на Скръбта (1 Сол. 4:13—18; 1 Кор. 15:51—53). Господ Исус обещава да пока- Же на Йоан това, което трябва да ста- не след това. Тези думи са подобни на ду- мите в края на 1:19 и подкрепят използ- ването им като основен момент в раз- делянето на книгата. 4:2,3 Светият Дух взема Йоан по един специален начин и той веднага вшкда вечния Бог, седящ на Своя престол във величие и слава. Някои версии, които следват текста на мнозинството ръкописи, изпускат ду- мите „и Седналият...", свързвайки по този начин ясписа и сардиса с престола вместо с Господа* Но ние смятаме, че тези скъпоценни камъни могат също така да слуЖат за описание на Самия Господ. На нагръдника на първосвещени- ка ясписът представлява Рувим, първо- родния син на Яков, а сардисът — Вени- амин, последния му син. Името Рувим оз- начава „ето син", а Вениамин — „син на десницата ми". Валфорд вшкда двата ка- мъка като едни, които Вклкзчват всички останали камъни, описващи всички Бо- Жии хора, а Седящия на престола—като Бог по отношение на народа на Израел.12 Дъгата, очевидно обръч от зелена светлина като смарагд, е залог, че Бог ще изпълни Своите завети независимо от идващите присъди. * Според НПБКД/к 2 cm. заВършВа така: „...и Един седеше на престола", което (при изпус- кане на „и Седналият") позВоляВа по-ната- тъшното описание В 3 cm. да се сВърЖе с прес- тола, а не с Господа. — Бел. на преВ. 4:4 Не моЖем да каЖем със сигурност кои са тези двадесет и четири старей- шини. Има различни тълкувания за тях като например: ангелски същества, изку- пените хора както от Стария, така и от Новия Завет, и само новозаветните светии, фактът, че те имат корони и седят на престоли, предполага, че те са светии, които са били съдени и награ- дени. 4:5 Ясно е, че тук престолът е съдебен престол с неговите светкавици, гърме- Жи и гласове. Седемте огнени светила представляват Светия Дух в Неговата пълнота и величие. Има само един БоЖий Дух, а числото седем говори за съвършен- ство и пълнота. 4:6 Стъкленото море, подобно на кристал, показва, че престолът се нами- ра на място, чийто мир не се нарушава нито от дивите и неспокойни бури на този свят, нито от противопоставяне- то на злите хора, които са като развъл- нувано море. При престола има четири Живи съ- щества, пълни с очи и отпред, и отзад —описание, което говори за яснота, ши- рота и дълбочина на вшкдането. 4:7, 8 Трудно е да се определи какви точно са тези четири Живи същества. Това, което със сигурност моЖем да ка- Жем, е, че те са сътворени, тъй като се покланят на Бога. Те изглеЖдат като съ- четание меЖду херувимите, описани в Езекиил 10, и серафимите, описани в Исая 6. 7 cm. описва херувимите, а 8 cm. — серафимите. Тези ангелски същества са пазачи на БоЖия престол. Херувими- те изглеЖдат свързани с изгарящия Бо- Жий съд, а серафимите — с огненото очистване. Описанието в 7 cm. прилича на начина, по който Христос е представен в Еван- гелията: лъвът — Евангелието от Матей — Царя; телето или волът — Евангелието от Марко — СлуЖителя; 479 Откровение 4,5  човекът — Евангелието от Лука —
Човешкия син; орелът — Евангелието от Йоан—Бо- Жия син. Живите същества пеят непрестанно за святостта и вечността на Бога. В по- вечето ръкописи думата „свят" е пов- торена девет пъти—едно изключител- но силно подчертване на БоЖието Трие- динство. 4:9, 10 Винаги когато Живите същес- тва се покланят на Седящия на престо- ла, Който Живее за вечни векове,... два- десет и четирите старейшини падат пред вечния Бог в поклонение и хвърлят короните си пред престола. 4:11 Тяхното поклонение признава Гос- пода като Един, Който е достоен за сла- вата, почитта и властта, защото е създал всичко и защото всичко същест- вува поради Неговата воля. Видението ни подготвя за това, кое- то следва. Бог е представен като Всемо- гъщия Владетел на вселената, Който седи на престола на Своята слава, заоби- колен от същества, които Му се покла- нят, и е на път да извърши съд над зе- мята. Б. Агнето и книгата, запечатана със седемте печата (5 гл.) 5:1 Сега Йоан виЖда как Бог дърЖи кни- га, запечатана със седем печата. Книга- та съдърЖа описание на етапите на съда, с който земята трябва да бъде на- казана, преди Господ Исус да моЖе да ус- танови царството Си. 5:2, 3 Един силен ангел издига призив към някой, който е достоен да отвори книгата и да разпечата печатите й един по един. Не се намира обаче никой — нито на небето, нито на земята, нито под земята — който да е достоен да отвори или да прочете книгата. Нито един ангел, човек или демон няма мъд- ростта и знанието да извърши този съд. 5:4 Йоан плаче много, защото смята, че няма да се намери никой, който да е достоен за тоВа. Дали това не означава, че земната несправедливост би остана- ла неосъдена, че праведните никога не биха били възмездени и че злите биха про- дълЖили да си Живеят ненаказани? Или — че царството не би могло да дойде, за- щото необходимото очистване на земя- та не моЖе да се състои? 5:5 Но един от старейшините утеша- ва Йоан с добрата вест, че Лъвът от Юдовото племе, Давидовият корен (Създателят или Прародителят) е дос- тоен да отвори книгата, да разпечата печатите и по този начин да даде ход на съда. Исус е достоен да бъде Съдията по- ради безкрайната Си мъдрост, поради дадената Му от Бога власт (Йоан 5:22, 27), поради личното Си превъзходство и поради делото Си на Голгота. В Откровението нашият Господ е представен както като Агне, така и като Лъв. Като БоЖия Агнец Той е Жер- твата, Която отнася греха на света. Като Лъва Той е Съдията, Който наказ- ва Своите врагове. При Първото Си при- шествие Той е бил Агнето. При Второ- то Си пришествие ще бъде Лъвът. 5:6 Когато поглеЖда, Йоан вшкда, че тронът е заобиколен от четирите Живи същества и от старейшините, а по средата стои малко Агне, което изг- леЖда като току-що заклано. Агнето има седем рога (всемогъщество) и седем очи (всезнание). ПритеЖанието на се- демте БоЖии Духове ни напомня факта, че на Господ Исус е дадена пълната мяр- ка на Светия Дух (Йоан 3:346). Седемте БоЖии Духове, разпратени по цялата земя, говорят за всеприсъствие. 5:7, 8 Веднага след като Агнето взи- ма книгата на съда от дясната ръка на Бог Отец, Живите същества и старей- шините падат пред Агнето. Всеки от тях дърЖи арфа и златни чаши, пълни с тамян, които представляват молит- вите на светиите (вероятно молитви- те на мъчениците, които викат към Бога, за да отмъсти за тяхната кръв) (6:10). И макар че дърЖат молитвите, това не означава, че те също така ги и 480 Откровение 5,6    представят на Бога или че по някакъв на-
чин участват в тяхното отговаряне. 5:9, 10 Новата песен, която Живите същества и старейшините пеят, призна- ва Агнето като достойно да извърши съда заради изкупителното Си дело на кръста. Тук се появява един въпрос: дали те вклктбат и себе си сред изкупените („си ни изкупил за Бога") *, или не — как- то гласят някои други версии: „и си из- купил за Бога със Своята кръв хора от всяко племе и език, и народ, и нация"13. Освен че ги е изкупил, Господ Исус е направил вярващите царе14 и свещеници, които да Му се покланят, да свидетелс- тват за Него и да царуват заедно с Него над земята през хилядолетието. 5:11 Числото на пеещите се увеличава, тъй като много ангели присъединяват своя глас към Живите същества и ста- рейшините, за да образуват един хор, който се състои от милиони, а моЖе би и милиарди певци, обединени в съвърше- на хармония. 5:12 Тяхната песен изразява почитта, която Вярващите ще изказват на Госпо- да през Вечността: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме: власт (над моя Живот, църквата, све- та и Вселената); богатства (всичкото мое злато и сребро); мъдрост (най-добрите ми интелекту- ални способности); сила (физическата ми сила, за да извър- швам Неговото слуЖение); почит (единственото ми чисто Жела- ние да Го ВъзвеличаВам по Всякакъв въз- моЖен начин); слава (целия ми Живот, посветен на Неговото ВъзхВаляВане) и благословение (всичките мои сили за хваление). 5:13 Сега музиката нараства В симфо- ния — един мощен, дълбок изблик на хар- монична песен. Всяко създание... В небе- то и на земята присъединява своя глас * Според НПБКДЖ. — Бел. на npeß. към отдаването на вечно благословение
Този стих наподобява текста във фи- липяни 2:10,11, който казва, че всяко ко- ляно ще се поклони пред името на Исус и че Всеки език ще изповяда, че Той е Гос- под. Тук не се определя никакво Време, но това очевидно ще стане, след като спа- сените бъдат възкресени за Вечен Жи- вот, а неспасените — за вечно осъЖде- ние. Вярващите вече ще са изповядали Исус като Господ, докато невярващите ще бъдат принудени да Го почетат като такъв. Всеобщото отдаване на почит на Отца и на Сина е нещо съвсем сигурно. 5:14 А ето и финалния акорд! Докато четирите Живи същества казват „Амин", старейшините падат и се пок- ланят на възцарения Господ, Който Жи- вее за вечни векове. В. Отварянето на седемте печата (бгл.) 6:1,2 Когато Агнето отваря първия пе- чат, едно от четирите Живи същества извиква: „Дойди [и ви*]!"15 В отговор на тези думи един ездач, вероятно Ан- тихристът, който носи лък, излиза на бял кон, ...побеЖдавайки и решен да по- беди. Този образ моЖе би символизира това, което днес наричаме „студена вой- на". Лъкът съдърЖа заплахата за война, макар и да не се споменава нищо за стре- ла. МоЖе би той дори съдърЖа намек за ракетна война, тъй като лъкът е оръ- Жие за далечен бой. Първият ездач всъщ- ност не отбелязва началото на война, за- щото мирът се вдига от земята едва след Втория печат. 6:3,4 Второто Живо същество извик- ва излизането на втория ездач. Този ез- дач носи голям меч и язди на яркочервен кон. Обикновено мечът се използВа като оръЖие 8 ръкопашен бой. По този начин вторият печат говори за завоева- телни войни, 8 които армиите се бият лице срещу лице. Вторият ездач вдига мира от земята. 481 Откровение 6,7  6:5,6 В отговор на гласа на третото
Живо същество излиза трети ездач, кой- то дърЖи везни и язди на черен кон. Този образ олицетВоряВа глада, който често съпровоЖда Войната. От средата на че- тирите Живи същества идва глас, кой- то съобщава, че пшеницата и ечемикът се продават на изключително високи цени. Везните са уред за измерване (в случая за измерване на порциите от Жито) и следователно могат да се тъл- куват като символ на глада. Изразът „...а дървеното масло и виното не пов- реЖдай" е труден за обяснение. Някои смятат, че дървеното масло и Житото са храна на бедните. Ако това е така, из- разът би означавал запазване на Живота. По-вероятно е обаче под „дървеното масло и виното" да се имат предвид лук- созните неща на богатите: исторически погледнато, дори и по време на най-голям глад богатите винаги са могли да си поз- волят някакъв разкош. 6:7, 8 Четвъртото Живо същество извиква появата на „блед кон", на който яздят смъртта и адът*. Смъртта е свързана с тялото, а адът — с духа и ду- шата. Вследствие на Войни, глад, мор и диви зверове бива унищоЖена една чет- върт от Жителите на земята. Днес ние смятаме, че епидемиите Вече не са зап- лаха за човечеството, изнамерило съвре- менните антибиотици и разни други „чу- дотворни" лекарства. Но трябва да зна- ем, че страшните болести убийци не са победени, а са само в латентно състоя- ние. Те могат да се разпространят по света със скоростта на реактивен само- лет. 6:9 Този стих ни запознава с първите мъченици от времето на Скръбта (Мат. 24:9) — еврейските вярващи, кои- то излизат и проповядват благовести- ето на царството и които биват закла- ни заради своето свидетелство. Техни- те души са под олтара в небето. * Букв. Хадес. — Бел. на npeß. 482 6:10 Те Викат към суверенния Госпо- дар16 да отмъсти за тяхната кръв. Как- то вече споменахме, „Живеещите по зе- мята" са онези невярващи, които се чув- стват на земята като у дома. 6:11 На всеки от мъчениците се дава по една бяла дреха—символ на тяхната праведност. Освен това им се казва да почакат „още малко време", докато се изпълни числото на последните мъчени- ци от периода на Скръбта. 6:12,13 Отварянето на шестия печат довеЖда до уЖасни катаклизми в приро- дата. Земята и морето биват разтърсе- ни от голямо земетресение, а звездното небе—хвърлено в хаос. Слънцето почер- нява, а луната почервенява като кръв. Звездите... падат на земята така, как- то узрели смокини падат от дърво, раз- търсено от силен вятър. 6:14 Небето се отмества като сви- тък, който се навива. Всички планини и острови променят местоположението си Вследствие на уЖасни размествания на земните пластове. 6:15 Всички социални слоеве в общест- вото са обхванати от паника. Хората разбират, че Бог излива Своя гняв, и се скриват в пещерите и меЖду скалите на планините. 6:16, 17 Те предпочитат да бъдат смачкани от падащите планини и скали, отколкото да изтърпят БоЖия съд и гнева на Агнето. Твърде късно те осъз- нават, че нито един бунтовник няма да моЖе да устои на гнева на Агнето. Г. Спасените през Великата скръб (7гл.) 7 гл. стои меЖду шестия и седмия печат и ни запознава с дВе ВаЖни групи вярващи. Тя дава отговор на въпроса: „Кой моЖе да устои?", поставен в края на 6 глава. Хората, за които се говори в нея, усто- яват, в смисъл че биват пощадени, за да влязат в хилядолетието заедно с Хрис- тос. 7:1—4 Видението на четирите ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята Откровение 7,8  и дърЖащи четирите земни ветрове,
предвещава избухването на голяма буря върху света. Но преди това на ангелите се казва, че трябва да забавят това уни- щожително събитие, докато бъде уда- рен печат върху челата на слугите на Бога. Подпечатаните са дванадесет хи- ляди души от Всяко от дванадесетте из- раилеви племена. 7:5—8 Очевидно тези 144 000 души са еврейски вярващи, а не членове на няка- къв езически култ или секта от XX век. Тези еврейски вярващи биват спасени в началото на Скръбния период. Печатът върху техните чела ги отличава като хора, които принадлежат на Бога, и га- рантира, че те ще бъдат запазени Живи през следващите седем години. В списъка на израилевите племена лип- сват имената на две от тях: Ефремово- то и Дановото. МоЖе би те са пропусна- ти поради това, че са били водачи в идо- лопоклонството. Според някои изследо- ватели от Дановото племе ще произле- зе Антихристът (Бит. 49:17). Йосифо- вото и Левиевото племе са вкл1очени в списъка, като очевидно Йосиф заема мястото на сина си Ефрем. 7:9 Хората, описани в този пасаЖ, са езичници от всички нации, племена, на- роди и езици. Те стоят пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи (пра- ведните дела на светиите, 19:8) и дър- Жат палмови клонки в ръцете си, които са символ на победа. 7:10 Това са езичници, които ще бъдат спасени по време на Голямата скръб за- ради упованието си в Господ Исус. В пе- сента си те празнуват своето спасение и го отдават на своя Бог и на Агнето. 7:11, 12 Ангелите... и старейшините, и четирите Живи същества се присъе- диняват към поклонението на Бога, ма- кар темата на изкуплението да липсва в тяхното хваление. Както казва един ав- тор на химни: „Ангелите никога не са могли да почувстват радостта, която носи нашето спасение." Но въпреки това те пеят хваления на Бога и Го провъзг- ласяват достоен за седем Вида почит. 7:13,14 Когато един от старейшини- те пита Йоан кои са тези хора в бели дрехи и откъде са дошли, Йоан казва, че не знае, но че иска да узнае. Тогава ста- рейшината обяснява, че те идват от Го- лямата скръб и че са изпрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето. „Когато застанем лице в лице с някоя не- обяснима тайна —казва Мейър, —каква голяма утеха ни носи знанието, че мо- Лем да каЖелг със съвършена вяра: „ Ти знаеш." 7:15 След това старейшината обясня- ва къде се намират те сега и как слуЖат. Изследователите на Библията не са на едно мнение дали това мноЖество от езическите народи се намира на небето или на земята по време на хилядолетие- то. Описаните благословения могат да се отнасят и за двете места. Ако става въпрос за хилядолетната земя, тогава под БоЖия престол и Неговия храм трябва да разбираме храма, който ще се намира в Ерусалим през епохата на Цар- ството (Ез. 40—44). ЗабелеЖете описаните благословения: Съвършена близост: „Затова са пред
Съвършено слуЖение: „...и Му слуЖат денем и нощем в Неговия храм..." Съвършено общение: „...и Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях." 7:16 Съвършена задоволеност: „Няма да огладнеят вече, нито да оЖаднеят вече..." Съвършена сигурност: „...нито ще ги удари слънцето, нито някой пек..." 7:17 Съвършено водителство: „...за- щото Агнето, Което е по средата на престола, ще ги пасе и ще ги заведе при извори на водите на Живота..."* Съвършена радост: „...и Бог ще обър- ше всяка сълза от очите им." * Според белеЖката под линия В НПБКДЖ. — Бел. на аВт. 483 Откровение 8  Д. Седмият печат и началото на
седемте тръби (8 и 9 гл.) 8:1 След Вмъкването на 7 гл., която ни представя две групи от светии от вре- мето на Скръбта, стигаме до седмия и последен печат. Този печат се въвеЖда от тридесетминутно мълчание на не- бето —едно грандиозно затишие, което предхоЖда все по-задълбочаващите се присъди. 8:2 При разчупването на седмия печат не се споменава никакво определено бед- ствие, а разказът се насочва направо върху съда на седемте тръби. От това ние заклк>чаваме, че седмият печат се състои от седемте тръби. 8:3, 4 Много често ангелът в този стих се тълкува като Самия Господ Исус. Той е наречен Ангелът на Йехова на много места в СЗ (Бит. 16:13; 31:11, 13; Съд. 6:22; Ос. 12:3,4). Молитвите на всичките светии се издигат към Отец чрез Него (Еф. 2:18). Той взима много та- мян, за да го прибави към молитвите. Тамянът говори за благоуханието на Неговата Личност и дело. Когато мо- литвите стигнат до Бог Отец, те са вече съвършено чисти и правилни. В конкретния контекст молитвите, за които става дума, са молитвите на светиите от периода на Скръбта, кои- то умоляват Бога да накаЖе техните врагове, въпреки че този ред ваЖи за вся- ка молитва. 8:5 В отговор на техите молитви ан- гелът... хвърля горящите въглени на зе- мята, причинявайки големи експлозии, гръмове, светкавици и земетресение. Както казва X. Б. Суит:„Молитвите на светиите се връщат на земята като гняв."17 По този начин съдът на седем- те тръби започва със страхотни при- родни сътресения. 8:6 Тук ние стигаме до средата на Скръбния период. Наказанията на седем- те тръби ни довеЖдат до Времето, ко- гато Христос слиза на земята, унищо- Жава Своите врагове и въвеЖда царст- вото Си. Първите четири присъди зася- гат околната среда на човека, а послед- ните три — самия човек. Много тълку- ватели отбелязват приликата меЖду тези бедствия и язвите, които падат върху Египет (Изх. 7—12). 8:7 Когато затръбява първият ангел, една трета от земята, дърветата и тревата изгарят от град и огън... раз- месени с кръв. Най-добре е да тълкува- ме това описание буквално като уЖасна напаст, изпратена върху местата, от които човекът произвеЖда по-голямата част от своето препитание. 8:8, 9 След това нещо... като голяма планина... бива хвърлена в морето, коя- то превръща една трета от морето в кръв, избива една трета от морските Животни и унищоЖава една трета от корабите. Това бедствие не само нама- лява местните хранителни запаси на чо- века, но ограничава и възмоЖностите за снабдяването му с храна от по-далечни места. 8:10,11 Третата тръба отбелязва на- чалото на падането на една голяма горя- ща звезда, наречена Пелин, която вгор- чава една трета от водите за човека при изворите им. Освен че стават гор- чиви, водите очевидно стават и отров- ни, тъй като много хора измират от тях. Трудно е да се каЖе какво точно оз- начава името Пелин. Когато засвирят тръбите, тези стихове ще станат съв- сем ясни на Живеещите по земята. При изучаване на пророчествата е добре да се помни, че има много неща, които няма да ни бъдат ясни, преди действително да се случат. 8:12 ИзглеЖда, че слънцето,... луната u звездите ще бъдат повредени по та- къв начин, че ще излъчват само две тре- ти от обичайната си светлина. Четвър- тата тръба наподобява язвата с тъм- нината в Египет. 8:13 Един орел,18 който лети посред не- бето, възвестява едно трикратно „Гор- ко!" на земните Жители, т. е. на онези, чийто мироглед е изцяло светски, които 484 Откровение 9  се чувстват на земята у дома и които не
са истински вярващи. Трите идващи бед- ствия са познати също така и като три- те „горко"-та поради уЖасншпе им пос- ледици за човека. 9:1,2 Падналата звезда от небето на земята моЖе да бъде някой паднал ангел или дори самият Сатана. Тя има клк>ча от бездънната пропаст. Това е място- то, където обитават демоните. При отварянето на входа на пропастта от нея започват да се издигат огромни къл- ба дим като дим от голяма пещ, които изпълват околностите с тъмнина. 9:3,4 От дима излизат ята от скакал- ци, които имат силата да причиняват мъчителна болка като болката от уЖилване на скорпион. Но властта на скакалците е ограничена: те не могат да побреЖдат растителността. Техните Жертви са „само такива човеци, които нямат БоЖия печат на челата си", т. е. всички невярващи. 9:5,6 И въпреки че уЖилването от ска- калците не е смъртоносно, то предиз- виква мъчение, което продълЯсава пет месеца и е толкова уЖасно, че хората ис- кат да умрат, но не могат. Тези скакал- ци вероятно представляват освободени от бездната демони, които обсебват хо- рата. Това обсебване причинява най- уЖасното физическо и душевно страда- ние като страданието на човека, обсе- бен от Легион, описано в Марко 5:1—20. 9:7 Описанието на скакалците има за цел да създаде впечатление за нашест- вие и победа. Като коне, приготвени за война, те представляват една завоева- телна армия. Короните като злато, ко- ито носят, показват, че те имат власт да управляват в Живота на хората, фак- тът, че лицата им са като човешки лица, говори, че те са интелигентни съз- дания. 9:8—10 Косата като коса на Жени съ- дърЖа идеята за привлекателност и съб- лазнителност. Зъбите като на лъв на- мекват за свирепост и Жестокост. С нагръдниците като от Желязо те труд- но могат да бъдат нападани и унищоЖа- вани. Крилата им, които вдигат голям шум, всяват уЖас и паника. В опашките си, които са като опашки на скорпиони, те имат сила да измъчват хората как- то физически, така и душевно, фактът, че те имат власт... да побреЖдат чове- ците пет месеца, говори за продълЖи- телност на мъчението. 9:11 Тези скакалци имат цар,... който на еврейски се нарича Авадон (унищоЖе- ние), а на гръцки... Аполион (унищоЖи- тел). Обикновено се приема, че това опи- сание се отнася за Сатана. 9:12 Първото „горко" вече е отмина- ло, но тепърва предстои най-лошото. Интензивността на присъдите посте- пенно нараства. 9:13—15 Споменаването на златния олтар, който е пред Бога, слуЖи за връз- ка меЖду следващото бедствие и молит- вите на угнетените БоЖии хора. Шести- ят тръбач освобоЖдава четирите анге- ла, които са вързани при голямата река Ефрат. Тези четири ангела, а моЖе би демони, са били дърЖани в готовност, за да могат да излязат точно в този мо- мент и да убият една трета част от човечеството. 9:16, 17 След тях идват двеста мили- она19 конници на коне с нагръдници като от огън, яцинт и сяра. Главите на ко- нете са като глави на лъвове, а устата им бълват огън, дим и сяра. 9:18, 19 Огънят, димът и сярата представляват трите язви, които из- биват една трета част от човечество- то. Конете могат не само да убиват с устата си, но и да повреЖдат с опашки- те си, които приличат на змии. Този пасаЖ поставя много Въпроси, на които не е намерен отговор. Дали чети- рите ангела в 14 cm. са същите като тези в 7:1? Дали конниците са истински хора, или олицетворяват демони, болес- ти и други разрушителни сили? Какви са тези язви, представени от огъня, дима и сярата? 485 Откровение 9,10,11 ЗаслуЖава си да отбелеЖим, че смърт-
та се причинява от конете, а не от кон- ниците. Един изследовател предполага, че тази мощна конна армия моЖе да сим- волизира „някоя непреодолима заблуда на дявола, която идва от Изток". Хамил- тън Смит казва следното: „Изразът „силата на конете бе в уста- та им " люЖе би показва, че тази заблуда ще бъде представена с цялата убедител- ност и красноречие на речта. Но зад заб- лудата се крие властта на Сатана, сим- волизирана от техните опашки, които са като змии. "20 9:20,21 Въпреки че две трети от чове- чеството остават Живи след тези язви, те не се покайват, а продълЖават да се кланят на демони и ръкотворни идоли, които нямат нито Живот, нито сила. Тези хора не се отвръщат нито от убийствата си, нито от чародейства- та си (свързани с използването на лекар- ства и наркотични средства,21 нито от блудствата си, нито от краЖбите си. Наказанията и страданията не могат да променят характера на грешника: само новороЖдението моЖе да направи това. Е. Силният ангел и малката кншкка (10 гл.) 10:1 Сега Йоан ВиЖда друг силен ангел, който слиза от небето. Това описание кара много хора да смятат, че този ан- гел е Господ Исус. На Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|