Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
| главата си Той има
дъга — символ на БоЖия завет. Лицето му е като слънцето — израз на непокри- та слава. Краката му са като огнени стълбове. Стълбовете говорят за сила, а огънят — за съд. 10:2 В ръката си той дърЖи една мал- ка кншкка или свитък, в който без съм- нение е записан идващият съд. Със след- ващото си действие — слагането на дес- ния крак на морето, а левия — на земя- та, ангелът решително заявява правото си на световно господство. 10:3—6 Когато той извиква със силен глас,... седем гръма издават своите гла- сове. Очевидно Йоан моЖе да разбере посланието на седемте гръма, но когато понечва да го запише, ангелът не му поз- волява да направи това, след което се заклева в Бога, Създателя, че вече няма да има бавене. 10:7 Тайната на Бога ще бъде изпълне- на във времето на седмата тръба. Тай- ната на Бога е свързана с БоЖия план за наказание на нечестивите злодеи и с въ- веЖдане на царството на Неговия Син. 10:8,9 Йоан получава заповед да изяде малката кншкка, т. е. да чете и да раз- мишлява върху съда, записан в нея. 10:10 Както ангелът предсказва, в ус- тата на Йоан книЖката е сладка като мед, но когато стига до стомаха му, става горчива. За вярващия е сладко да чете за БоЖията решителност да прос- лави Своя Син там, където някога Той е бил разпънат на кръст. На него му е сладко да чете за победата на Бога над Сатана и неговото войнство. Сладко му е да чете за времето, когато земята ще бъде освободена от несправедливостта. Но изучаването на пророчествата е свързано и с горчивина. Горчивина има в самоосъЖдането, което пророческите Писания пораЖдат у човека. Горчивина има, когато гледаме съда, който тряб- ва да падне върху отстъпническия к>де- изъм и отстъпническото християнст- во. Горчивина има и когато наблк>дава- ме вечната съдба на всички, които отх- върлят Спасителя. 10:11 На Йоан му се казва, че той трябва отново да пророкува за много народи, нации, езици и царе. Останали- те глави от Откровението съдърЖат изпълнението на това нареЖдане. Ж. Двамата свидетели (11:1—14) 11:1,2 Сега Йоан получава заповед да из- мери храма и олтара и броя на онези, ко- ито се кланят в него. Тук измерването моЖе би съдърЖа идеята за запазване. Но Йоан не трябва да мери двора на езични- ците, тъй като той ще бъде тъпкан от народите в продълЖение на четириде- сет и два месеца, което е втората поло- 486 Откровение 11  Вина от Скръбния период (вЖ. Лука
21:24). Храмът, за който се говори тук, е този, който ще съществува в Ерусалим по време на Скръбните години. Изброя- ването на „онези, които се кланят в него" моЖе би означава, че Бог ще запази остатък от поклонници за Себе Си. Ол- тарът представлява средството, чрез което тези хора ще се приблшкават при Него, т. е. делото на Христос на Гол- гота. 11:3 През втората половина на Скръб- тния период Бог ще въздигне двама сви- детели. Облечени във вретище (символ на Жалеене), те ще викат срещу грехове- те на хората и ще обявяват идването на БоЖия гняв. 11:4 Тези двама свидетели са сравнени с две маслинени дървета и с два светил- ника. Като маслинени дървета те са из- пълнени с Духа (маслото). Като светил- ници те свидетелстват за БоЖията ис- тина в едно време на тъмнина. (За пара- лелен пасаЖ в СЗ вЖ. Зах. 4:2—14.) 11:5 В продълЖение на три и половина години двамата свидетели биват опазе- ни Живи по един чуден начин. От техни- те уста излиза огън, който поглъща неп- риятелите им, и всеки опит да бъдат повредени се наказва със смърт. 11:6 Те имат власт да донасят на зе- мята суша, да превръщат водите в кръв и да поразяват земята с всякак- ви язви. Много често тези двама свиде- тели биват свързвани с Мойсей и Илия, което едва ли трябва да ни учудва. Властта да превръщат водата в кръв и да поразяват земята с всякакви язви ни напомня за това, което Мойсей нап- рави В Египет (Изх. 7:14—20; 8:1—12:29). Властта над огъня u времето пък ни на- помня за слуЖението на Илия (3 Царе 17:1; 18:41—45; 2 Царе 1:9—12). Маконки казва така: „Двамата свидетели имат за задача да предупредят хората, които пълнят храма на Човека на греха, на когото се дошли да се пок.юнят. Те ще им говорят за краткотрайността на неговото Вре- ме на победа; за идването на Исус, Кой- то ще го унищоЖи; за бедствията, кои- то времето на Скръбта ще донесе; за това, че не трябва да се скъпят за Живо- та си, когато дойде изпитанието на Жи- вот и на смърт; за истината, че не тряб- ва да се страхуват от този, който моЖе да убие само тялото, а да се боят от Онзи, Който моЖе да хвърли и тялото, и душата в ада; за величието и близостта на Царя и Неговото царство, които ще дойдат, след като те пострадат за из- вестно време; за сигурността, че ако те страдат заедно с Него, то ще и да цару- ват заедно с Него; и за вечния лшр, прав- да и слава, които ще бъдат на тези, кои- то устоят докрай, дори когато това оз- начава мъченичество във великия час на изпитание, през който преминават. На- истина тяхното свидетелство от Кни- гата ще бъде величествено!"22 11:7 Когато тези двама свидетели свършат своето свидетелство, звярът от бездната ще ги убие. ИзглеЖда, че това е същият звяр като този от 13:8, който стои начело на възстановената римска империя. 11:8 Труповете на свидетелите ле- Жат на улицата на Ерусалим в продъл- Жение на три дни и половина. Тук Еруса- лим е наречен Содом заради своята гор- дост, леност, пресищане и безразличие към чуЖдите нуЖди (вЖ. Ез. 16:49). Той е наречен също и Египет заради своето идолопоклонство и гонения и защото е станал роб на греха и неправдата. 11:9 Хора от всички народи гледат труповете им, но не позволяват да бъ- дат погребани — едно уЖасно униЖение за всички времена и народи. 11:10 Всички хора са обхванати от го- ляма радост, защото пророчествата на двамата свидетели не са били по вкуса им, и си разменят подаръци, така както правят сега по Коледа. Единствените пророци, които хората обичат, са мър- твите пророци. 11:11,12 Но след три и половина дни... Бог възкресява мъртвите свидетели за 487 Откровение 11,12  уЖас на хората и ги качва на небето, до-
като неприятелите им ги гледат. 11:13, 14 В същия час Ерусалим бива разтърсен от голямо земетресение, една десета част от града пада и седем хиляди души умират. Оцелелите отда- ват слава на Бога, която обаче не е иск- рена, а само неохотно признаване на Не- говата мощ. Второто „горко" е преми- нало. Това не означава, че целият пасаЖ от 9:13 до 11:13 представлява описание на второто „горко". Точно обратното, 10 гл. и текстът на 11:1—13 съставляват една вмъкната част меЖду второто „горко" (шестата тръба) и третото „горко" (седмата тръба). 3. Седмата тръба (11:15—19) 11:15 Гласът на седмата тръба обозна- чава края на Голямата скръб и началото на царството на Христос: „Царства- та23 на този свят станаха царства на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува за вечни векове!" 11:16, 17 Падайки по лицата си пред Бога, двадесет и четиримата старей- шини изразяват своите благодарности за това, че Той е взел голямата Си власт и се е възцарил. 11:18 Невярващите народи се разгне- вяват на Бога и се опитват да попречат на Неговото коронясване. Но вече е дош- ло времето на Неговия гняв, когато Той ще съди онези, които нямат духовен Жи- вот, и ще погуби унищоЖителите. Дош- ло е и Времето, когато Господ ще въз- награди Своите Си — пророци и народ, малки и големи. 11:19 Бог не е забравил завета Си със Своя народ Израел. При отварянето на БоЖия храм на небето се появява ковче- гът на Неговия завет — символ на тоВа, че всички БоЖии обещания към Из- раел ще бъдат изпълнени. Появяват се и светкавици, гласове, гръмове, земетре- сение и голям град. И. Клк»чо6ите фигури по времето на Скръбта (12—15 гл.) 12:1 Сега се появява голямо знамение на небето—Жена, облечена със слънцето, с луната под краката й и на главата й — корона от дванадесет звезди. Жена- та е Израел. Слънцето, луната и звез- дите символизират славата и господст- вото, които са и обещани в идващото царство, така както те олицетворяват окончателното господство на Йосиф над неговите баща, майка и братя (Бит. 37:9—11). 12:2 Жената е в родилни мъки и очак- ва да роди. Тези стихове съдърЖат в сбит вид една голяма част от история- та на Израел, без обаче нищо да показва наличието на периоди от време меЖду отделните събития или че тези събития са подредени хронологически. 12:3 На небето се появява още едно знамение—голям червен змей със седем глави и десет рога и корона на всяка гла- ва. Змеят е Сатана, но тъй като описа- нието наподобява тоВа на Възстанове- ната римска империя от 13:1, моЖе да се каЖе, че то представлява характерис- тика на римската империя, която полу- чава Властта си от Сатана. 12:4, 5 С един замах на опашката си змеят поВлича една трета от звездите на небето... към земята. МоЖе би тук се говори за Война на небето, която се Води по средата на Скръбния период и ко- ято сВършва с хвърлянето на паднали ан- гели от небето на земята (8Ж. 8 и 9 cm.). Змеят е готов да погълне Детето веднага щом се роди. ТоВа пророчество е изпълнено чрез опита на Ирод Велики, римски васал, да унищоЖи новородения Цар на logeume. Очевидно мъзккото Дете е Исус, определен да управлява всички народи с Желязна тояга. Тук раз- казът преминава от момента на Него- вото раЖдане непосредствено на момен- та на Неговото възнесение. 12:6 Настоящата епоха на църквата се намира меЖду 5 и 6 стих. По средата 488 Откровение 12 на Скръбния период част от народа на
Израел избягва на едно тайно място 6 пустинята (според някои Петра) и се крие там В продълЖение на три и поло- Вина години. 12:7 На небето избухва война меЖду Михаил и неговите ангели, от една страна, и змея и неговите ангели, от друга. Тази война избухва по средата на Скръбния период. Архангел Михаил е тясно свързан със съдбата на израелския народ (Дан. 12:1). 12:8, 9 Победата над змея е толкова окончателна, че той загубва всякакъв достъп до небето. Той и неговите слуги се хвърлени долу на земята. Това обаче не е неговият край (вЖ. 20:1—3, 10). Обърнете внимание на описанието, кое- то Йоан ни дава за него: големият змей, оная старовременна змия, ...дяволът и Сатана, който мами целия свят. 12:10 След изгонването на змея в небе- то се чува силен вик, който възвестява, че победата на Бога и денят на завоева- нието на Неговия народ са дошли. Това е преди Хилядолетното царство. То е и едно славно събитие, защото клеветни- кът на нашите братя... е хвърлен. 12:11 Гласът продълЖава да говори, като казва, че преследваните вярващи от евреите са победили злия чрез кръв- та на Агнето и чрез словото на своето свидетелство. Тяхната победа се осно- вава на смъртта на Христос и на тяхно- то свидетелство за стойността на тази смърт. Във верността си към Него те подпечатват своето свидетелство с кръвта си. 12:12,13 Небето моЖе да се весели за- ради изгонването на змея, но горко на зе- мята и морето! Дяволът... знае, че му остава много малко време, и е твърдо решен да излее яростта си докрай. Нена- вистта на дяВола е насочена главно към народа Израел, от който е дошъл Меси- ята. 12:14 Верният еврейски остатък полу- чава две крила на голям орел, с които ус- пява да избяга бързо до скривалището си в пустинята. (Според някои тълкувате- ли тези две крила говорят за голяма въз- душна мощ.) Там остатъкът бива хра- нен и защитаван от нападенията на зми- ята В продълЖение на три и половина го- дини („време и времена, и половина вре- ме"). 12:15,16 Опитвайки се да осуети бягс- твото на Израел, змията изпуска след народа голяма река като потоп, но земя- та поглъща реката и дяволът остава с пръст в уста. 12:17 Разярен от това униЖение, той тръгва да си отмъсти на евреите, кои- то са останали в земята—които показ- ват истинността на своята вяра, като пазят БоЖиите заповеди и дърЖат сви- детелството за Исус. 13:1 13 гл. ни запознава с два големи звяра: единият, който излиза от море- то, и другият — от земята, т. е. от зе- мята на Израел. Няма съмнение, че тези зверове символизират хората, които ще играят ВаЖна роля по време на Скръбния период. Те съчетават характеристики- те на четирите звяра, описани в Даниил 7:3—7. Първият звяр е главата на Възс- тановената римска империя, която ще съществува под формата на десет цар- ства. Той излиза от морето (образ на езическите народи) и има десет рога. Да- ниил предсказва, че римската империя ще бъде възстановена под формата на десет царства (Дан. 7:24). Има седем глави. В 17:9,10 се казва, че това са седем царе (моЖе би седем различни Вида владе- тели или седем различни етапи на импе- рията). На роговете си звярът има де- сет корони. Тези корони говорят за сила- та на управление, дадена му от змея (т. е. Сатана). Има и богохулно име на главите си, като се представя за Бог, а не за обикновен човек. 13:2 Звярът е като леопард, краката му са като на мечка, а устата му — като на лъв. В Даниил 7 гл. леопардът символизира Гърция, мечката — Мидо- Персия, а лъвът — Вавилон. По този на- чин Възстановената римска империя 489 Откровение 13  представляВа cßoume предшественици в
това, че е бърза да завладява като лео- пард, силна е като мечка и е алчна като лъб. Накратко казано, тя съчетава всич- ки отрицателни черти на предхождащи- те я световни империи. Империята и нейният владетел получават свръхес- тествена сила от Сатана. 13:3 На една от главите си звярът има смъртоносна рана. Според обяснението на Скофилд:,,Останки от древнатарим- ска империя никога не са спрели да същес- твуват във вид на отделни царства. Сало имперската форма на управление е престанала да съществува: това именно е и едната от главите, ранена смърто- носно. "24 Но „смъртната" рана е изце- лена. С други думи, империята е възста- новена напълно: тя е управлявана от им- ператор, който е звярът. 13:4 Хората се покланят на звяра. Те не само му се удивляват, но му се и пок- ланят като на Бог. Те също така се пок- ланят и на змея. 13:5,6 Звярът произнася горди хвалби и грозни богохулства и му се позволява да 8ок)ва (според белеЖката под линия 8 НПБКДЖ) в продължение на четириде- сет и два месеца. Той хули БоЖието име, Неговата скиния и небесното войнство. 13:7 Звярът вок>ва против БоЖиите хора и побеЖава много от тях. Вместо да му се подчинят, те предпочитат да умрат. Неговото владичество се разп- ростира над целия свят. Това е последна- та световна империя преди идването на Христовото царство. 13:8 Онези, които не са истински вяр- ващи, се покланят с готовност на звяра. Тъй като те никога не са уповавали на Христос, техните имена никога не са били записани ß книгата на Живота на Агнето. И тъй като имената им не се намират сред имената на изкупените, те се предават на заблуда. Поради това, че не са повярвали в истината, сега лес- но повярват на една лъЖа. 13:9 Това предупреждение трябва да накара всеки да приеме светлината на БоЖието слово, докато го има. Послед- ствието от отхвърлянето на светлина- та е изгубването на всякаква светлина. 13:10 Истинските вярващи научават, че техните гонители ще отидат в плен и ще бъдат убити с меч. Това уверение ще даде сили на светиите да чакат с търпение и вяра. 13:11 Друга клкзчова фигура от време- то на Скръбта е вторият звяр. Той действа в близко сътрудничество с пър- вия звяр, като дори организира меЖдуна- родна кампания за неговото поклонение, както и издигането на един голям идол, представляващ римския император. Вторият звяр излиза от земята. Ако тук се има предвид земята на Израел, тогава този водач почти сигурно е евре- ин. Той именно е лъЖепророкът (ВЖ. 16:13; 19:20; 20:10). Има дВа рога като аг- нешки, и създава Впечатление за кро- тост и безобидност. Но това описание говори също така и за опит да се предс- тави за БоЖия Агнец. Говоренето му като змей показва, че той се вдъхновява и получава сила непосредствено от Са- тана. 13:12—14 Вторият звяр упрагкнява цялата власт на първия звяр, което оз- начава, че римският император му дава неограничена власт да действа от него- во име. Той има свръхестествени способ- ности, като дори моЖе да накара да сли- за огън от небето. Целта на неговите чудеса, разбира се, е да подмамва хората да се покланят на един човек като на Бог. 13:15 Той дава дишане на образа на звя- ра, който е мерзостта на запустението, така че той дори проговорва. Наказани- ето за тези, които отказват да му се поклонят, е смърт. 13:16 Вторият звяр изисква от хората да покаЖат верността си към римския император, като носят белега на звяра на дясната си ръка или на челата си. 13:17 Освен този белег зВярът има име и едно тайнствено число. Който не при- еме белега, името или числото на звяра, 490 Откровение 13,14 няма ga моЖе ga купува или да продава.
Това ще бъде един опит да се принудят хората да се откаЖат от Христос зара- ди идолопоклонството. Ще бъде и едно трудно изпитание, но истинските вяр- ващи ще предпочетат да умрат, вместо да се откаЖат от своя Спасител. 13:18 Числото на звяра е 666. Шест е числото на човека, фактът, че то е с една единица по-малко от седем, моЖе би показва, че на човека не му достига мал- ко до славата и съвършенството на Бога. Трите шестици сочат към трие- динството на злото. Един от най-големите въпроси, които възникват във връзка с 13 гл., е кой е Ан- тихристът — първият или Вторият звяр. Като цяло аргументът в подкрепа на мнението, че Антихристът е пър- вият звяр, се основава на факта, че той изисква да му се покланят като на Бог. ПоддръЖниците на мнението, че Антих- ристът е вторият звяр, твърдят, че нито един евреин не би приел езичник за Месия, а тъй като вторият звяр е ев- реин, то той следователно трябва да бъде и лъЖемесията. 14:1 Тук ние виЖдаме Агнето, Което стои на хълма Сион със сто четириде- сет и четири хиляди последователи, като всички имат печат на челата си. Това описание сочи към времето, когато Господ Исус ще се върне на земята и ще застане в Ерусалим с тези вярващи от всяко от дванадесетте израилеви племе- на. Сто четиридесет и четирите хиля- ди са същите сто и четиридесет хиляди, за които се говори в 7 глава. Сега те са на път да влязат в царството на Хрис- тос. 14:2, 3 Йоан чува музика, която идва от небето като глас от много води и като звук от силен гръм, и като глас на арфисти, които свирят на арфите си. Само сто и четиридесетте хиляди мо- гат да научат тази песен. 14:4,5 Тук те са описани като „девст- веници", като „онези, които не са се ос- квернили с Жени". Това са хора, които са се опазили неопетнени от уЖасното идо- лопоклонство и разврат на този период и са последвали Агнето в безпрекословно подчинение и посвещение. Пентекост казва така: „Те са наречени „първи пло- дове на Бога и на Агнето" (т. е. първа- та реколта от периода на Скръбта), ко- ито ще влязат в хилядолетието, за да населят милениумната земя."25 Тези хо- ра не са приели лъЖата на Антихриста — това, че трябва да се поклонят на един човек. Те са непорочни и по отноше- ние на твърдостта си в изповядването на Христос. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|