Време и кри­те­рии на съ­да /Еклисиаст 3:16-18/

Собствената ро­ля на Соломон ка­то цар бе­ше ка­то по­ема­не на гръб от­го­вор­нос­т­та да съ­ди /3 Царе 3:16-28/. Следователно, то­зи ас­пект на опи­са­ние ос­нов­на­та ра­бо­та на ца­ря бе­ше теж­ка за ума му.

Тъй ка­то той не мо­же да си пред­с­та­ви всич­ко, прек­ла­ня ли се тук Соломон пред най-пос­лед­ния Съдия? Заключава ли, че ако то­зи съ­дия /Соломон / не ви осъ­ди, след­ва­щи­ят ­ Онзи, Който е по-ве­лик от не­го- ще го нап­ра­ви? /Спомнете си те­ма­та на зас­тъп­ва­не­то на ба­ща му Давид пред Бога, Той да се пог­ри­жи за неп­ри­яте­ли­те му/.

Забележете, че кул­ми­на­ци­ята при Соломон, не­го­во­то зак­лю­че­ние в пос­лед­ния стих на Еклисиаст, съ­що се от­на­ся за съ­да.

Миналата сед­ми­ца Соломон се оп­лак­ва­ше, че мъд­ри­ят уми­ра съ­що как­то и бе­зум­ни­ят. Сега, за­дъл­бо­ча­ващ се в деп­ре­си­ята си, той се чув­с­т­ва не по-доб­ре от жи­вот­ни­те, за­що­то те съ­що уми­рат /Еклисиаст 3:19,20/.

Следващата сед­ми­ца ще ста­не още по-ло­шо: Онези, ко­ито “ни­ко­га не са се раж­да­ли” ­ ко­ито не мо­гат да ум­рат ­ са още по-щас­т­ли­ви /Еклисиаст 4:3/. Соломон се чув­с­т­ва на­пъл­но без­си­лен /Еклисиаст 8:8 /. Защо е то­ва чув­с­т­во на бе­зиз­ход­ност?

В гла­ва 3 стих 11 той каз­ва7 “Бог е вло­жил коп­неж за веч­ност в сър­ца­та на чо­ве­ци­те” /нов пре­вод/.

Всъщност, Соломон ис­ка да удов­лет­во­ри то­зи коп­неж се­га ­ без да срещ­не пър­во смър­т­та. Да прес­ко­чи ге­не­рал­на­та ре­пе­ти­ция, с неп­ро­ве­ре­ни наг­ра­ди и на­ка­за­ния.
5. Така, как­во има меж­дув­ре­мен­но /все още под слън­це­то/ ?

Заключението на Соломон в гла­ва 3 ве­че бе­ше за­яве­но в Еклисиаст 2:24 /Погледнете то­ва от­но­во в гру­па­та/. Сега Соломон приз­на­ва /до­ка­за­тел­с­т­во за не­го­во­то из­рас­т­ва­не /че не­ща­та, на ко­ито тряб­ва да се нас­лаж­да­ва­ме ­ хра­на или при­ят­на ра­бо­та ­ са да­ро­ве от Бога, и не мо­гат да бъ­дат при­ети или да дос­та­вят нас­ла­да да­леч от Бога /Еклисиаст 3:13 /.

Когато прег­леж­дам спи­съ­ка на кон­т­рас­ти­те на Соломон /Еклисиаст 3:2-8 /, за ня­кои не виж­дам ни­ка­къв сми­съл да се оп­ре­де­ля вре­ме... /лип­с­ва част от фай­ла/.

Неща, в ко­ито се чув­с­т­ват из­к­лю­чи­тел­но сла­би.
Свидетелстване

Има не­що из­к­лю­чи­тел­но в Долната ка­ма­ра на Конгреса.” ка­за Джеймс Горфийлд. “Едно яс­но, сил­но из­каз­ва­не вър­ху оп­ре­де­лен ка­зус, ако е нап­ра­ве­но твър­де ра­но или твър­де къс­но, про­па­да. Ако е нап­ра­ве­но доб­ре в точ­но­то вре­ме, то е ефек­тив­но. Много важ­но е да се про­учи точ­но­то вре­ме.”- Речник с ци­та­ти по мол­ба от служ­ба­та за из­с­лед­ва­ния на Конгреса, 1988 год. стр.342.

Соломон пра­ви зак­лю­че­ние в пос­лед­ния стих днес, че “хо­ра­та тряб­ва да са щас­т­ли­ви в ра­бо­та­та си” /Еклисиаст 3:22/ . Един ен­ту­си­ази­ран ор­га­нист в цър­к­ва вед­наж въз­к­лик­нал: “Не мо­га да по­вяр­вам, че ще ми пла­щат за то­ва!”

“Времето е най-дъл­го­то раз­с­то­яние меж­ду две мес­та.”

УРОК 5 27 яну­ари ­ 2 фев­ру­ари

А. Повечето от нас поз­на­ват Божията лю­бов и я виж­дат от­ра­зе­на в хо­ра­та и по­ло­же­ни­ята око­ло нас. Въпреки то­ва, на­ди­га­що­то се зло по­ня­ко­га пре­диз­вик­ва съм­не­ния. Как се спра­вя­те със съм­не­ни­ето?

Б. Какви кон­к­рет­ни, осе­за­тел­ни стъп­ки мо­гат да нап­ра­вят хрис­ти­яни­те, за да по­мог­нат да се раз­ре­ши на­си­ли­ето в све­та? Какво пра­ве­ше Исус?

2. Качествен жи­вот /Еклисиаст 4:4-6/

А. Някои про­фе­си­онал­ни аген­ти, ки­ноз­вез­ди, слу­жи­те­ли в кор­по­ра­ции и др. пе­че­лят по­ве­че па­ри за ед­на го­ди­на, от­кол­ко­то ще ви­дим ние през це­лия си жи­вот. С ко­го тряб­ва да се срав­ня­ва­ме вмес­то то­ва и за­що?

Б. Прочетете Еклисиаст 4:6. Дайте съв­ре­ме­нен при­мер за оно­ва, ко­ето каз­ва Соломон.

3. Завещание /Еклисиаст 4:7-12, 13-16/.

А. Има ли ня­кой в цър­к­ва­та ви, кой­то мо­же да има нуж­да от мал­ко по­ве­че неж­на, лю­бя­ща гри­жа? Как би мог­ла гру­па­та ви или вие ка­то от­дел­на лич­ност да го на­ка­ра­те да се чув­с­т­ва по­ве­че оце­нен?

Б. Стих13 ав­то­би­ог­ра­фи­чен ли е? Ако е та­ка, как­во мис­ли­те, че би про­ме­нил Соломон от ми­на­ло­то си, ако мо­же­ше? Какво бих­те про­ме­ни­ли вие от ва­ше­то?

Резюме: Докато не сме спо­соб­ни да про­ме­ним ми­на­ло­то си, бла­го­да­ре­ние на Божието про­ще­ние, ние мо­же да си пред­с­та­вим ед­но сво­бод­но от ви­на бъ­де­ще.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ

СТЪПКА 1 ­ Мотивирайте се!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка свър­з­ва опит­нос­ти­те на уче­щи­те с уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на въп­ро­са : “Защо то­зи урок е ва­жен за мен?”

Мнозина от нас са чу­ва­ли не­щич­ко от бас­ня­та за час­ти­те на тя­ло­то, ко­ито се ка­ра­ли по­меж­ду си. Начинът, по кой­то обик­но­ве­но я чу­ва­ме е, че час­ти ка­то ръ­це, ус­та, зъ­би и език за­виж­дат, по­не­же сто­ма­хът по­лу­ча­ва всич­ки­те кар­то­фи и маз­ни­на­та от со­ка на пе­че­но­то ме­со. И та­ка, те­зи час­ти спи­рат да да­ват хра­на на сто­ма­ха. Разбира се, след ка­то сто­ма­хът се оп­лак­ва за мал­ко, не­ща­та се ус­по­ко­яват за крат­ко вре­ме. Но то­га­ва “бун­ту­ва­щи­те се” час­ти на тя­ло­то за­поч­ват да гу­бят енер­гия и мо­ти­ва­ция, ко­га­то хра­на­та спи­ра да сти­га до тях. Накрая те раз­би­рат, че сто­ма­хът не е жи­вял прос­то от то­ва, ко­ето те дос­та­вя­ли, без да пра­ви сам той ни­що.

Представете си то­ва яв­ле­ние и по друг на­чин. Ако сто­ма­хът бе при­емал пос­то­ян­но без да да­ва ни­ко­га на ос­та­на­ли­те час­ти на тя­ло­то, как­во би се слу­чи­ло? Той не би из­пъл­ня­вал дъл­го фун­к­ци­ята, за ко­ято е бил за­мис­лен. Разлагане и смърт би бил ре­зул­та­тът.

Точно как­то е вяр­но, че ня­кои час­ти на тя­ло­то не мо­гат да жи­ве­ят от ра­бо­та­та на дру­ги­те, съ­що та­ка е вяр­но, че ни­коя част от тя­ло­то не мо­же да за­па­зи доб­ри­те не­ща са­мо за се­бе си, без да се пог­ри­жи за бла­гос­ло­ве­ния в за­мя­на на то­ва.

/Прочетете Еклисиаст 4:1-3 с гру­па­та си./

Проповедникът за­поч­ва та­зи част от сво­ите раз­мис­ли, ка­то на­соч­ва вни­ма­ни­ето си как­то вър­ху не­щас­т­но­то по­ло­же­ние на оне­зи, ко­ито онеп­рав­да­ват дру­ги­те, та­ка и вър­ху онеп­рав­да­ни­те. На те­зи две гру­пи хо­ра в об­щес­т­во­то не мо­же да се гле­да в ни­ка­къв по­ло­жи­те­лен сми­съл на ду­ма­та. Когато вза­имо­от­но­ше­ни­ята дос­тиг­нат до та­зи за­дъ­не­на ули­ца, ко­га­то ед­на част от об­щес­т­во­то е уг­не­тя­ва­на от дру­га, и две­те стра­ни гу­бят. Нито пък мо­гат да бъ­дат щас­т­ли­ви. И още, то­ва е ло­гич­но­то зак­лю­че­ние, ко­га­то хо­ра­та не са в бо­ящо се от Бога, ува­жа­ва­що се­бе си об­щес­т­во.
За ра­зис­к­ва­не: В Еклисиаст до­тук как­во би мог­ло да по­каз­ва, че оне­зи, ко­ито при­те­жа­ват власт, с ко­ято зло­упот­ре­бя­ват, са съ­що тол­ко­ва не­щас­т­ни, как­то оне­зи, ко­ито са по­тис­ка­ни? Какви до­ка­за­тел­с­т­ва в ежед­нев­ния жи­вот мо­гат да до­ве­дат до съ­що­то зак­лю­че­ние?
За ра­зис­к­ва­не: Обикновено как­во съз­да­ва у ня­ко­го склон­нос­т­та да бъ­де на­сил­ник? Да поз­во­ля­ва ня­кой да на­сил­ва? Какъв вид на­си­лия са ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни днес? В об­щес­т­во­то? В цър­к­ва­та? В до­ма?
Прочетете тек­с­то­ве­те, из­ре­де­ни в час­т­та на уро­ка за не­де­ля за по-на­та­тъш­но ра­зис­к­ва­не.
2. Завистта ка­то та­ка­ва, ко­ято раз­де­ля об­щес­т­во­то

/Прегледайте от­но­во Еклисиаст 4:4-6 в гру­па­та./

В те­зи сти­хо­ве, ко­ито от­бе­ляз­ват вто­рия па­раг­раф в та­зи гла­ва, опи­са­но­то от­но­ше­ние е меж­ду две от­но­си­тел­но близ­ки лич­нос­ти ­ ед­на лич­ност и нейния съ­сед /пре­ве­де­но съ­що брат, дру­гар, при­ятел, съп­ру­г /а, лю­бим/ - Джеймс Стронг. “Еврейски и хал­дейс­ки реч­ник, стр. 109. Това от­но­ше­ние се на­ру­ша­ва от не­на­сит­ност, ал­ч­ност. /Виж Изход 20:17/. И та­зи ал­ч­ност тлас­ка един чо­век към ра­бо­та, ко­ято ста­ва бре­ме за тя­ло­то и ума ­ не­до­вол­с­т­во, без­по­койс­т­во, бол­ка и до­ри до вся­как­ви “из­год­ни сдел­ки”. ­ стр. 89.
За ра­зис­к­ва­не: Какви чер­ти на ха­рак­те­ра, ко­ито би­ха мог­ли да бъ­дат ап­ло­ди­ра­ни от об­щес­т­во­то, е въз­мож­но да ста­нат па­губ­ни за доб­ри­те вза­имо­от­но­ше­ния?

За ра­зис­к­ва­не: Кога мо­же ра­бо­та в ху­ман­ни про­фе­сии да се вър­ши от пог­реш­ни под­бу­ди?
За ра­зис­к­ва­не: Как мо­же за­вис­т­та и съ­пер­ни­чес­т­во­то, опи­са­ни в сти­хо­ве 4-6 , да до­ве­дат до на­си­лие и по­тис­ка­не, опи­са­ни в сти­хо­ве 1-3?
3.Поглъщане в се­бе си за смет­ка на об­щес­т­во­то

/Прочетете от­но­во Еклисиаст 4:7,8 с гру­па­та си./

Този тре­ти па­раг­раф се от­на­ся за ня­кой, кой­то е опи­сан ка­то та­къв, кой­то не це­ни ни­ко­го. Главната греш­ка на то­зи са­мо­тен чо­век е из­г­леж­да прис­т­рас­тя­ва­не­то му към бо­гатс­т­во­то за са­мия се­бе си, до­ри не и за влас­т­та, ко­ято то му да­ва, ни­то за прес­ти­жа, кой­то то му пред­ла­га. Тук из­г­леж­да ня­ма ни­как­ва ви­ди­ма цел, за доб­ро или за зло. Тази лич­ност не на­сил­ва дру­ги­те, ни­то е ра­бо­то­хо­лик, прос­то е на­пъл­но по­гъл­на­та от се­бе си. Тук ня­ма ни­как­ви по­со­че­ни близ­ки в жи­во­та му.
За ра­зис­к­ва­не: От как­во “бла­го” /Еклисиаст 4:8, или “удо­вол­с­т­вие”, Нов меж­ду­на­ро­ден пре­вод, или “доб­ри не­ща”, Крал Яков / мо­же да ли­ша­ва се­бе си та­зи лич­ност? Еврейската ду­ма то­бе, из­пол­з­ва­на, за да опи­ше от как­во се ли­ша­ва та­ка­ва лич­ност, е пре­ве­де­на по мно­го раз­лич­ни на­чи­ни в Библията: до­бър, при­ятен, кра­сив, прек­ра­сен, ху­бав, въз­хи­ти­те­лен, под­хо­дящ, ра­дос­тен, пло­дот­во­рен,, здрав, бо­дър, мил, ве­рен, пра­ве­ден, доб­ро­то, пра­вил­но­то, доб­ро­де­тел, щас­тие.- стр. 45. Тя мо­же да се от­на­ся до прак­ти­чес­ки или ико­но­ми­чес­ки об­ла­ги, мъд­рост, ес­те­ти­чес­ко или чув­с­т­ве­но доб­ро, щас­тие или пред­по­чи­та­ния. Едно важ­но зна­че­ние на тер­ми­на е мо­рал­на доб­ро­та в про­ти­во­вес на мо­рал­на зли­на. ­ стр.1729.
За ра­зис­к­ва­не: Върнете се на тек­с­то­ве­те, из­ре­де­ни в час­т­та от уро­ка за сря­да, за по-на­та­тъш­на дис­ку­сия.
4. Цел в жи­во­та чрез об­щ­нос­т­та /жи­вот за­ед­но/

/Прочетете от­но­во Еклисиаст 4:9-12 с гру­па­та./

Този па­раг­раф опис­ва как­во лип­с­ва в гор­ни­те па­раг­ра­фи. Ако два­ма ду­ши се ан­га­жи­рат в об­щи уси­лия, еди­ни­ят не уп­раж­ня­ва си­ла и не по­тис­ка дру­гия. Ако еди­ни­ят за­па­зи дру­гия от па­да­не, той не се опит­ва да из­п­ре­ва­ри дру­гия или да по­же­лае не­го­во­то мяс­то.
За ра­зис­к­ва­не: Как Римляни 12:3-8 обяс­ня­ва то­ва, ко­ето то­ку що ра­зис­к­вах­ме? Как го обяс­ня­ва Галатяни 5:13-15?
За ра­зис­к­ва­не: Въз ос­но­ва на гор­ния па­саж, как­во пра­ви жи­во­та дос­то­ен за жи­ве­ене?
За ра­зис­к­ва­не: Как жи­во­тът е зас­лу­жа­вал по­ве­че да се жи­вее за бед­ния, мъ­дър Соломон /ка­къв­то е бил той?/, от­кол­ко­то за ста­рия “бе­зу­мен цар”, кой­то е пи­шел Еклисиаст?
СТЪПКА 3 ­ Практикувайте!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка ще ви по­мог­не да на­со­чи­те чле­но­ве­те на гру­па­та да от­к­ри­ят от­го­во­ра на след­ния въп­рос: “Как мо­га да при­ло­жа ин­фор­ма­ци­ята, ко­ято то­ку що на­учих?”
Въпроси за раз­ми­съл

џ Защо да има­ме здра­ва, по­ло­жи­тел­на кон­цеп­ция за то­ва кои сме в Христос е на­ло­жи­тел­но за на­ше­то жи­ве­ене на жи­вот по­ве­че за дру­ги­те, а по-мал­ко нас са­ми­те?

џ Как мо­же на­ше­то не­раз­би­ра­не на то­ва кои сме в Христос да ни до­ве­де до неп­рав­ди и неп­ра­вил­но из­пол­з­ва­не на си­ла­та, на влас­т­та?

џ Какво ис­ка да ка­же по­пу­ляр­на­та ду­ма “ра­бо­то­хо­лик”?

џ Как мо­же ра­бо­те­не­то на ня­кой са­мо за се­бе си, а не за об­щес­т­во­то, да ли­ши ня­ко­го от ”удо­вол­с­т­вие” /Еклисиаст 4:8, нов пре­вод /или “доб­ри не­ща”/Крал Яков /или “нас­ла­да”/нов меж­ду­на­ро­ден пре­вод/?
Въпроси за при­ло­же­ние

џ Кои са ня­кои от не­ща­та, ко­ито мо­гат да ни на­ка­рат да се със­ре­до­то­чим вър­ху на­ша­та ра­бо­та и да нап­ред­нем в на­ша­та ка­ри­ера, из­к­люч­вай­ки или в ущърб на зна­чи­ми връз­ки?

џ Кои са ня­кои от оби­чайни­те, свър­за­ни с ра­бо­та­та еро­зии в от­но­ше­ни­ята, ко­ито мо­же да из­пи­та­ме?

џ Как мо­жем да раз­бе­рем, да­ли на­ша­та ети­ка в ра­бо­та­та ид­ва от его­ис­тич­ни или без­ко­рис­т­ни под­бу­ди?

џ Кои са ня­кои от ре­зул­та­ти­те вър­ху се­мейс­т­во­то от пре­ко­мер­но­то със­ре­до­то­ча­ва­не вър­ху ка­ри­ера­та на един от чле­но­ве­те на се­мейс­т­во­то? Или не са­мо на един член?

џ Кои са ня­кои от ефек­ти­те вър­ху цър­ков­но­то се­мейс­т­во от пре­ка­ле­но­то със­ре­до­то­ча­ва­не вър­ху ка­ри­ера­та при ня­кол­ко от цър­ков­ни­те чле­но­ве?

џ Какви раз­ли­чия, ако съ­щес­т­ву­ват та­ки­ва, има меж­ду не­чия “ка­ри­ера” и не­чия “служ­ба”?
Свидетелстване

Има ли въз­мож­ност за мал­ки гру­пи, пред­ло­же­ни от цър­к­ва­та ви, през сед­ми­ца­та да по­ма­гат на чле­но­ве­те да на­соч­ват вни­ма­ни­ето си към Бога и един към друг, вмес­то це­ли шест дни да се със­ре­до­то­ча­ват вър­ху ка­ри­ера­та и гри­жи­те си?

“Но вни­ма­вай­те на се­бе си, да не би да на­тег­нат сър­ца­та ви от пре­яж­да­не, пи­ян­с­т­во и жи­тейс­ки гри­жи и ви пос­тиг­не оня ден вне­зап­но ка­то прим­ка; за­що­то то­ва ще дой­де вър­ху всич­ки, ко­ито жи­ве­ят по ли­це­то на ця­ла­та зе­мя.” /Лука 21:34,35/

Друг на­чин да се ка­же цен­т­рал­на­та кон­цеп­ция на та­зи сед­ми­ца : Един съ­дър­жа­те­лен жи­вот в Христос ще бъ­де по­ве­че на­со­чен към дру­ги­те, а по-мал­ко към се­бе си. е то­зи ­ Един зна­чим жи­вот в Христос е та­къв, кой­то е на сво­бод­но от гри­жи сми­ре­ние и дет­с­ко до­ве­рие в Него.
За ра­зис­к­ва­не: Как мо­же да урав­ним гор­ни­те две из­ре­че­ния?
През та­зи сед­ми­ца как мо­же вто­ра­та вер­сия на цен­т­рал­на­та кон­цеп­ция да во­ди /1/ на­ши­те бор­би за власт с дру­ги­те в къ­щи и на ро­ба­та, /2/ на­ша­та склон­ност да ра­бо­тим твър­де уси­ле­но по пог­реш­ни при­чи­ни и /3/ със­ре­до­то­ча­ва­не­то ни вър­ху нас са­ми­те, вмес­то вър­ху дру­ги­те?

Някои на­чи­ни да ос­та­вим цен­т­рал­на­та ми­съл да ни во­ди през та­зи сед­ми­ца:

1.Следващият па­саж от Пътят към Христа да ви на­сър­ча­ва : “Посвещавай се­бе си на Бога сут­рин, то­ва да бъ­де най-пър­ва­та ти ра­бо­та. Нека мо­лит­ва­та ти бъ­де: “Вземи ме, Боже, и не­ка ста­на на­пъл­но Твой. Поставям всич­ки пла­но­ве в Твоите но­зе. Използвай ме днес в служ­ба­та Си. Пребъдвай в мен и не­ка всич­ко, ко­ето из­вър­ша, да бъ­де из­вър­ше­но чрез Тебе.” Това е не­що, ко­ето тряб­ва да се пра­ви все­ки ден. Всяка сут­рин пос­ве­ща­вай се­бе си на Бога за съ­от­вет­ния ден. Предавай всич­ки­те си пла­но­ве на Него, за да бъ­дат осъ­щес­т­ве­ни или от­х­вър­ле­ни, спо­ред как­то про­ви­де­ни­ето Му ще по­со­чи. Така, ден след ден, мо­же да пре­да­ваш жи­во­та си в ръ­це­те на Бога, и та­ка жи­во­тът ти все по­ве­че и по­ве­че ще бъ­де офор­мян спо­ред жи­во­та на Христос.” –Елън Г. Уайт , Пътят към Христа ,стр. 70.

2. Използвайте пе­сен № 482 от ад­вент­на­та пес­нар­ка за мо­лит­ва.

3. Вечерта на все­ки ден, кой­то сте за­поч­на­ли с те­зи мо­лит­ви, от­бе­ле­же­те ва­ши­те наб­лю­де­ния за то­ва как сте мог­ли да жи­ве­ете един жи­вот на сми­ре­ние, сво­бо­ден от гри­жи и дет­с­ко до­ве­рие в не­бес­ния Отец.

4. Планирайте вре­ме да про­ве­ри­те чле­но­ве на се­мейс­т­во­то си или цър­ков­ни чле­но­ве как се спра­вят с пре­на­соч­ва­не­то си.

Поканете член от гру­па­та да прик­лю­чи с мо­лит­ва.

УРОК 6 3 ­ 9 фев­ру­ари

А. Кои ка­чес­т­ва на Бога на­ми­ра­те за най-прив­ле­ка­тел­ни? Защо?

Б. “Бойте се от Бога и въз­дай­те Нему сла­ва”, гла­си пър­ва­та ан­гел­с­ка вест в Откровение 14:7. Какви са из­во­ди­те от та­зи дек­ла­ра­ция за нас? Как са свър­за­ни със за­по­вед­та на Соломон: “Бой се от Бога!” /Еклисиаст 5:7/ “Стой в бла­го­го­ве­ние пред Бога”, Нов меж­ду­на­ро­ден пре­вод/.

2. Доволство и удов­лет­во­ре­ние /Еклисиаст 5:8-12, 13-20/

А. Притчата за бе­зум­ния бо­га­таш /Лука 12:13-21/ не се ли от­на­ся съ­що за па­ри; не­що, ко­ето из­х­вър­ля жи­во­та ни от рел­си­те, из­важ­да ни от рав­но­ве­сие. Кои са ня­кои от оби­чайни­те съв­ре­мен­ни за­бав­ле­ния, ко­ито ни от­в­ли­чат от най-важ­ни­те не­ща? Коя е един­с­т­ве­на­та най-го­ля­ма преч­ка за соб­с­т­ве­но­то ви ду­хов­но раз­ви­тие?

Б. Соломон го­во­ри за то­ва, че чо­век на­пус­ка то­зи свят с праз­ни ръ­це, ка­то за ед­но “теж­ко зло” /Еклисиаст 5:13/. Но на­ша­та нес­по­соб­ност да взе­мем как­ви да е ма­те­ри­ал­ни не­ща за след­ва­щия жи­вот, е прос­то ед­но из­ра­зя­ва­не на фак­та. Върху как­во би тряб­ва­ло да се със­ре­до­то­чим вмес­то то­ва?

В. Каква по­ука има в Еклисиаст 5:19, 20? Как се при­ла­га ед­нак­во за хо­ра от вся­ко ико­но­ми­чес­ко и со­ци­ал­но ни­во?

Резюме: В един кли­мат на не­въз­мож­ни изис­к­ва­ния е важ­но да на­ме­рим вре­ме да от­ра­зя­ва­ме ис­тин­с­ки­те при­ори­те­ти на жи­во­та.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ

СТЪПКА 1 ­ Мотивирайте се!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка свър­з­ва опит­нос­ти­те на уче­щи­те с уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на въп­ро­са : “Защо то­зи урок е ва­жен за мен?”

“Разказват за един млад пас­тор и се­ми­на­рист, кой­то за­поч­нал да стра­да от без­съ­ние, сму­ще­ния в хра­нос­ми­ла­тел­ния тракт и гла­во­бо­лие. Той пред­с­та­вил те­зи проб­ле­ми на ле­ка­ря и пос­лед­ни­ят му ка­зал, че проб­ле­мът е свръх­нап­ре­же­ние. След то­ва му ка­зал, че при­чи­на­та е ве­ро­ят­но стре­сът и нап­ре­же­ни­ето да се опит­ва да из­пъл­ня­ва всич­ки­те си от­го­вор­нос­ти в цър­к­ва­та и да се пред­с­та­ви от­лич­но при обу­че­ни­ето си.

Приятел се­ми­на­рист му дал ед­на “ре­цеп­та”; да че­те две гла­ви от Еклисиаст все­ки ден и да пос­лед­ва че­те­не­то с крат­ко, енер­гич­но хо­де­не. Приемайки то­ва скеп­тич­но, пас­то­рът опи­та­ла съ­ве­та на при­яте­ля си, и сим­п­то­ми­те му пос­те­пен­но из­чез­на­ли.

Тогава, той за­поч­нал да пред­пис­ва съ­що­то ле­че­ние, ко­га­то слу­жел на хо­ра с по­доб­но за­бо­ля­ва­не.” - Гари Д. Престън , “Голямата заб­лу­да”, Ученически днев­ник, сеп­тем­в­ри­/­ок­том­в­ри 1983 год.

Разказва се дру­га ис­то­рия за един све­тов­но из­вес­тен ал­пи­нист, кой­то за­ед­но с дру­га лич­ност, пръв из­ка­чил Монт Еверест, без да из­пол­з­ва кис­ло­род­на бу­тил­ка. По-къс­но оба­че той ре­шил да го нап­ра­ви от­но­во, но то­зи път сам. Задали му не­из­беж­ния въп­рос: “Защо го нап­ра­вих­те?” Според све­де­ни­ята, не­го­ви­ят от­го­вор бил: “Защото на вър­ха всич­ки ли­нии се съ­би­рат!” ­ Ученически днев­ник, брой 017.