Урок 1 30 декември ­ 5 яну­ари Утре тряб­ва да пре­по­да­вам: издигане и падане на соломоновия дом

“КАКВОТО РЪКАТА ТИ НАПРАВИ”

А. Дори и хрис­ти­ян­с­т­во­то не мо­же да ни иму­ни­зи­ра сре­щу бо­лес­ти, тра­ге­дии или смърт. Кога за пос­ле­ден път ви­дях­те ня­кой да стра­да, въп­ре­ки не­съм­не­на­та си бли­зост с Бога? Какви уро­ци на­учих­те от та­зи опит­ност? Избройте най-мал­ко три.

Б. Думите “Винаги об­ле­чен в бя­ло” /Ек. 9:8, Нов м. пре­вод / имат спе­ци­ал­но зна­че­ние за хрис­ти­яни­те. Какви са об­ла­ги­те от то­ва да бъ­дем об­ле­че­ни в Христовата прав­да, ко­га­то пре­жи­вя­ва­ме труд­но вре­ме?
2. Простите удо­вол­с­т­вия на жи­во­та /Еклисиаст 9:9-12/

А. Направете спи­сък на 10 не­ща, от ко­ито из­пит­ва­те удо­вол­с­т­вие, ко­ито ня­мат ни­що об­що с па­ри.

Б. Нашият нас­то­ящ жи­вот е са­мо ед­но нас­т­ройва­не /про­ба/ за бъ­де­щия жи­вот. С как­ви хо­би­та и ин­те­ре­си се за­ни­ма­ва­те се­га, ко­ито се на­дя­ва­те да усъ­вър­шен­с­т­ва­те в бъ­де­щия жи­вот? Как мо­же­те да ги из­пол­з­ва­те за Божия сла­ва се­га?
Резюме: От пер­с­пек­ти­ва­та на веч­нос­т­та на­ши­ят жи­вот е ужас­но кра­тък. Нищо чуд­но, че сме съ­вет­ва­ни да жи­ве­ем се­га “със си­ла­та си”.

СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ

СТЪПКА 1 ­ Мотивирайте се!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка свър­з­ва опит­нос­ти­те на уче­щи­те с уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на въп­ро­са: “Защо то­зи урок е ва­жен за мен?”
За ра­зис­к­ва­не: Как мо­жем да съг­ла­су­ва­ме доб­ри­те и ло­ши­те не­ща, ко­ито се случ­ват и на доб­ри и на ло­ши хо­ра?

Спомнете си за вре­ме, ко­га­то и не­вин­ни и ви­нов­ни са по­нес­ли ед­на и съ­ща съд­ба: де­ца, уми­ра­щи в кръс­то­са­ния огън на война­та; жер­т­ви на прес­тъп­ле­ния, ста­на­ли при­цел, по­не­же са сла­би; при­род­ни бед­с­т­вия ­ на­вод­не­ния, зе­мет­ре­се­ния, тор­на­до, ура­га­ни и пр. ­ ко­ито по­ми­тат це­ли на­се­ле­ни мес­та.

Много хо­ра пи­тат: “Ако има Бог, за­що не се гри­жи за оне­зи, ко­ито Му слу­жат?”

Всички те­зи си­ту­ации мо­гат да ни на­ка­рат да си за­да­ва­ме въп­ро­са: “Кой кон­т­ро­ли­ра то­зи свят?” Смъртта и стра­да­ни­ето, ко­ито виж­да­ме, акт на неб­реж­ност ли са от стра­на на на­шия Спасител? Или, да­ли сме сви­де­те­ли на на­ме­са­та на дя­во­ла в при­ро­да­та?

Поканете чле­но­ве от гру­па­та да спо­де­лят за вре­ме, ко­ето ги е ка­ра­ло да се чу­дят да­ли Бог още кон­т­ро­ли­ра та­зи зе­мя.
СТЪПКА 2 ­ Изследвайте!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка пред­с­та­вя ин­фор­ма­ция, ко­ято уче­щи­те мо­гат да из­пол­з­ват, за да им по­мог­не по-доб­ре да раз­бе­рат уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на то­зи въп­рос: “Какво е нуж­но да зная от Божието Слово?”
БИБЛЕЙСКИ КОМЕНТАР

Соломон се бо­ри с нес­п­ра­вед­ли­вос­т­та. Той е сви­де­тел, че хо­ра, ко­ито вър­шат зло, са чес­то пъ­ти въз­наг­ра­де­ни, до­ка­то оне­зи, ко­ито са доб­ри, стра­дат. Соломон се опит­ва да ни по­мог­не да раз­бе­рем та­зи яв­на неп­рав­да.

Когато Соломон раз­съж­да­ва за “всич­ко то­ва”, той мис­ли за бе­ди­те на пра­вед­ни­те и бла­го­по­лу­чи­ето на не­чес­ти­ви­те. Той пов­та­ря та­зи ми­съл в Екл. 10:14.

Когато го­во­ри за Божиите ръ­це, Соломон из­пол­з­ва ду­ма­та “ръ­це” ка­то сим­вол на власт и ав­то­ри­тет. “... Всичките Му све­тии са под ръ­ка­та ти.” /Второзаконие 33:3 /или “Ще бъ­деш, тъй съ­що, сла­вен ве­нец в ръ­ка­та Господна... “ /Исая 62:3/.

Бъдещето е под Божия кон­т­рол. Никой не знае да­ли бъ­де­ще­то ще бъ­де доб­ро или ло­шо.

Не са­мо че всич­ки хо­ра спо­де­лят ед­нак­ва съд­ба, но мъд­ри­ят и бе­зум­ни­ят, доб­ри­ят и ло­ши­ят, всич­ки имат ед­нак­ви пре­жи­вя­ва­ния в жи­во­та си.

Думата чист се от­на­ся за це­ре­мо­ни­ал­на чис­то­та. “Онези, ко­ито под­на­сят жер­т­ви” /Нов м. пре­вод / са оне­зи, ко­ито са в стрик­т­но съг­ла­сие с външ­ни­те, ри­ту­ал­ни изис­к­ва­ния на ре­ли­ги­оз­ния жи­вот. “Онези, ко­ито пра­вят об­ре­ци” /Нов м. пре­вод / се от­на­ся за при­ема­не изис­к­ва­ни­ята на за­ко­на. Онези, ко­ито не се бо­ят да пра­вят об­ре­ци, са обик­но­ве­но хо­ра, ко­ито ня­мат ни­как­во на­ме­ре­ние да из­пъл­нят обе­ща­ни­ето си.

Соломон се бо­ри с фак­та, че и доб­ри­те зли­те хо­ра уми­рат. Той се бои, че ед­нак­ва­та им съд­ба ще оку­ра­жи мно­го хо­ра да се ин­те­ре­су­ват по­ве­че от гре­ха.

Думата на­деж­да е за­ме­не­на с “уве­ре­ност” /4 Царе 18:19/ и “до­ве­рие” /Псалм 25:2/.

Соломон срав­ня­ва жи­во ку­че с мър­тъв лъв. По оно­ва вре­ме ку­че­то е би­ло сим­вол на пок­ва­рен не­чес­ти­вец и за­то­ва е би­ло най-пре­зи­ра­но­то от всич­ки жи­вот­ни. /Виж Притчи 26:11, Исая 56:10/.

Лъвът е бил сим­вол на ве­ли­чие и мощ. /Притчи 30:30/ Бог и Христос са пред­с­та­ве­ни ка­то лъ­во­ве. /Откровение 5:5/.

Соломон ни на­пом­ня, че до­ри спо­ме­нът за жи­ви­те ще из­б­лед­нее и ще се заб­ра­ви.

Силните чув­с­т­ва, ко­ито ня­ко­га сме из­пит­ва­ли, из­чез­ват при смър­т­та. /Виж Исая 38:18,19/.

“Популярната те­оло­гия пред­с­та­вя ум­ре­ли­те пра­вед­ни на не­бе­то, влез­ли в бла­жен­с­т­во и хва­ле­щи Бога с без­с­мър­тен език”- Елън Г. Уайт, Великата бор­ба, 546.
За ра­зис­к­ва­не: Как та­зи по­пу­ляр­на те­оло­гия мо­же да от­го­во­ри на то­ку що про­че­те­но­то от­нос­но оно­ва, ко­ето зна­ят мър­т­ви­те?
3. Живият /Еклисиаст 9:7-10/

Еклисиаст 9:7

Соломон ни оку­ра­жа­ва да се рад­ва­ме на жи­во­та, кой­то Бог ни е дал. Не е доб­ре за нас да из­па­да­ме в мрач­но нас­т­ро­ение , за оно­ва, ко­ето е нес­п­ра­вед­ли­во.

Белите дре­хи, ко­ито но­се­ха при праз­нич­ни слу­чаи, бя­ха сим­вол на ра­дост и ве­се­лие.

Миро е дру­га ду­ма за по­маз­ва­не. Било е оби­чай да се сла­га ми­ро на гла­ва­та, за да ох­ла­ди тя­ло­то. Мирото би­ло из­пол­з­ва­но съ­що вмес­то пар­фюм. Да не си по­ма­же чо­век гла­ва­та, то­ва би­ло знак на скръб или пост. /Виж 1 Царе 14:2; Матей 6:17/.

Еклисиаст 9:9,10

Божието на­ме­ре­ние за нас бе­ше да жи­ве­ем един щас­т­лив жи­вот.

“Радвай се на жи­во­та” мо­же да се от­на­ся за на­шия дом, да го нап­ра­вим ка­то не­бе на зе­мя­та. /Виж Притчи 18:228/.
4. Соломон е ви­дял всич­ко /Еклисиаст 9:11,12/

Еклисиаст 9:11

Бог гле­да как­во има в ума на чо­ве­ка.

Има под­хо­дя­що вре­ме за вся­ка ра­бо­та. Внимавайте да не ви се из­п­лъз­не вре­ме­то.

“Нито един, кой­то е ис­к­рен и упо­рит, ня­ма да про­пус­не ус­пе­ха. Надбягването не е за бър­зи­те, ни­то бит­ка­та за сил­ни­те. И най-сла­би­ят све­тия, как­то най-сил­ни­ят ще мо­гат да но­сят ко­ро­на­та на без­с­мър­т­на сла­ва.” ­ Елън Г. Уайт, Деяния на апос­то­ли­те, с. 313

Една “прим­ка” е вне­зап­но бед­с­т­вие, бе­да. /Виж Псалм 91:3; Притчи 1:17§ Осия 7:12/.

Соломон каз­ва, че ус­пе­хът е неп­ред­ви­дим. Хората не са дос­та­тъч­но мъд­ри, за да зна­ят ко­га мо­же да ги спо­ле­ти бе­да­та
5. Мъдростта е за пред­по­чи­та­не /Еклисиаст 9:13-18/

Еклисиаст 9:13

Тази ис­то­рия за мъд­рос­т­та е нап­ра­ви­ла го­ля­мо впе­чат­ле­ние на Соломон

Соломон пре­дуп­реж­да­ва, че об­щес­т­ве­ни­те въз­тор­зи и по­пу­ляр­ност из­чез­ват, та­ка че не раз­чи­тай­те на тях. След ка­то спа­ся­ва гра­да, бед­ни­ят, мъ­дър чо­век из­чез­ва от па­мет­та на хо­ра­та.

Сега бед­ни­ят чо­век е пре­зи­ран и пре­неб­рег­ван, тъй ка­то мъд­рос­т­та му ве­че не е нуж­на.

“Неговите ду­ми”, оз­на­ча­ва­щи ду­ми­те на бед­ния мъ­дър чо­век, се­га не са при­ема­ни доб­ре.

По вре­ме на въз­бу­да хо­ра­та са го­то­ви да след­ват ня­кой, кой­то апе­ли­ра към тех­ни­те чув­с­т­ва или пред­раз­съ­дъ­ци. Важно е да слу­ша­ме спо­койни­те ду­ми на оне­зи, ко­ито са из­вес­т­ни ка­то мъд­ри.

Прочетете Деяния 2:29,34: “В де­ня на Петдесетница Петър за­яви, че пат­ри­ар­хът Давид “ум­ря и е пог­ре­бан и гроб­ни­ца­та му е с нас до то­зи ден ...” Фактът, че Давид ос­та­ва в гро­ба до въз­к­ре­се­ни­ето до­каз­ва, че пра­вед­ни­те не оти­ват на не­бе­то след смър­т­та.” ­ Елън Г. Уайт, Великата бор­ба, стр.546.

Как мо­жем да по­мог­нем на хо­ра­та да виж­дат Бога и све­та в ед­на из­пъл­не­на с на­деж­да свет­ли­на?

Както Соломон, гле­дащ на без­с­мис­ли­ето и нес­п­ра­вед­ли­вос­т­та в жи­во­та, ние съ­що се мъ­чим да раз­бе­рем за­що се случ­ват ло­ши не­ща. Какво се опит­ва да ни ка­же Господ чрез бед­с­т­ви­ята?

Някои вну­ше­ния как да за­поч­не­те:

1. Нека ва­ше­то се­мейс­т­во, при­яте­ли и съ­се­ди зна­ят, че ви­на­ги сте го­то­ви да се мо­ли­те за тях и за вся­ка от спе­ци­ал­ни­те им нуж­ди..

2. Като доб­ро­вол­ци да учас­т­ва­те в об­щ­нос­т­та, ка­то ста­не­те част от мес­т­на­та служ­ба за под­по­ма­га­не при бед­с­т­вия, ка­то нап­ри­мер Червения кръст.

3. Да бъ­де­те ак­ти­вен член в мес­т­ния от­дел на цър­к­ва­та за Обществени ус­лу­ги.

4. Доброволци в мес­т­на­та бол­ни­ца.

5. Да се на­учи­те как да по­ма­га­те на АДРА.

Поканете чле­но­ве­те на гру­па­та да за­пом­нят, че “вся­ка опит­ност мо­же, спо­ред Божието про­ви­де­ние, да ста­не ед­на въз­мож­ност за раз­ви­тие на ха­рак­те­ра.” ­ АБК, том 3, стр. 1094.

УРОК 11 10 ­ 16 март

А. Кой ос­вен нас е за­сег­нат от на­ши­те де­ла, би­ли те доб­ри или ло­ши?

Б. Каква е връз­ка­та меж­ду прит­чи­те в Еклисиаст 10:8,9 и Исусовите ду­ми:: “Блажени ми­лос­ти­ви­те, за­що­то на тях ще се по­каз­ва ми­лост.” /Матей 5:7/? Можете ли да си спом­ни­те за при­мер от Библията или днеш­но вре­ме, ко­га­то ед­на лич­ност е по­лу­чи­ла на­ка­за­ни­ето, ко­ето е по­же­ла­ла на ня­кой друг? Доразвийте те­ма­та.

В. Отбележете връз­ка­та меж­ду мъд­рост и бла­го­дат в Еклисиаст 10:12. Хората, ко­ито го­во­рят за хрис­ти­ян­с­ка об­щ­ност там, къ­де­то жи­ве­ете, от­ра­зя­ват ли Божията ми­лост, та­ка как­то би тряб­ва­ло? Какво ще по­мог­не да пра­вят то­ва и за­що?

А. Понякога хо­ра със скром­ни въз­мож­нос­ти не­на­дей­но по­лу­ча­ват не­чу­ва­но фи­нан­со­во нас­лед­с­т­во. Често те взе­мат за­бе­ле­жи­тел­но глу­па­ви ре­ше­ния при хар­че­не­то на бо­гатс­т­во­то си. Как се при­ла­гат за тях по­го­вор­ки­те в Еклисиаст 10:16 и 17? Как се при­ла­гат за нас?

Б. Прочетете Еклисиаст 10:20. Кога нап­ра­вих­те или ка­зах­те не­що сму­ща­ва­що, ко­га­то сте мис­ли­ли, че ни­кой не ви об­ръ­ща вни­ма­ние? Каква по­ука има тук за хрис­ти­яни­те?

Резюме: През це­лия ден ние има­ме въз­мож­ност да по­каз­ва­ме хрис­ти­ян­с­ки­те цен­нос­ти. Какво виж­дат хо­ра­та?
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ

СТЪПКА 1 ­ Мотивирайте се!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка свър­з­ва опит­нос­ти­те на уче­щи­те с уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на въп­ро­са : “Защо то­зи урок е ва­жен за мен?”

Спомняте ли си по­го­вор­ка­та: “Мисли пре­ди да дейс­т­ваш.” ? Когато ня­кой ви е каз­вал то­ва, той ви е съ­вет­вал да по­мис­ли­те за пос­ле­ди­ци­те от ва­ши­те дейс­т­вия пре­ди на­ис­ти­на да ги из­вър­ши­те.

Предположете, че сте пла­ни­ра­ли да пос­т­ро­ите но­ва къ­ща за се­мейс­т­во­то си. Не тряб­ва да оти­де­те до мяс­то­то и да за­поч­не­те да ко­па­ете ос­но­ви­те. Нужно е мно­го мис­ле­не и ре­ше­ния, ко­ито пред­хож­дат та­къв про­ект, пре­ди да го за­поч­не­те. Вие и се­мейс­т­во­то ви тряб­ва да от­де­ли­те вре­ме за ра­зис­к­ва­не, как­во е нуж­но да се нап­ра­ви за но­вия ви дом. Трябва да прес­мет­не­те раз­по­ла­га­еми­те сред­с­т­ва, как­то и кол­ко па­ри ще са ви нуж­ни за под­дър­жа­не­то на ва­шия дом след то­ва. После ще про­учи­те, за да ре­ши­те кои стро­ител­ни ма­те­ри­али ще бъ­де най-доб­ре да из­пол­з­ва­те и кой ще из­вър­ши ра­бо­та­та. Мисленето вър­ху про­ек­ти в бъ­де­ще­то ще ви до­не­се го­ля­мо удо­вол­с­т­вие и ра­дост.

Запитайте да­ли ня­кой от гру­па­та ви ис­ка да спо­де­ли случ­ка, ско­рош­на или по-да­леч в ми­на­ло­то, ко­га­то е дейс­т­вал без мис­ле­не. Какъв е бил ре­зул­та­тът? Дали би бил по-раз­ли­чен, ако бе об­мис­лил дейс­т­ви­ята си пре­ди да ги осъ­щес­т­ви?

След то­ва за­пи­тай­те да­ли ня­кой би спо­де­лил за вре­ме, ко­га­то е об­мис­лял дъл­го пре­ди да дейс­т­ва. Какви са би­ли ре­зул­та­ти­те?
СТЪПКА 2 ­ Изследвайте!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка пред­с­та­вя ин­фор­ма­ция, ко­ято уче­щи­те мо­гат да из­пол­з­ват, за да им по­мог­не по-доб­ре да раз­бе­рат уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на то­зи въп­рос: “Какво е нуж­но да зная от Божието Слово?”
БИБЛЕЙСКИ КОМЕНТАР

В Еклисиаст 10 гла­ва Соломон оку­ра­жа­ва хо­ра­та да мис­лят пре­ди да го­во­рят или дейс­т­ват. Ако спрем да об­мис­лим ре­зул­та­ти­те на оно­ва, ко­ето каз­ва­ме или вър­шим, ние ще при­чи­ним по-мал­ко па­кос­ти. Същото е важ­но и за един на­род, кой­то има мъд­ри во­да­чи.

Преводът на крал Яков из­пол­з­ва ду­ма­та “дух”. Тя оз­на­ча­ва тем­пе­ра­мен­та на ед­на лич­ност или раз­по­ло­же­ние на ума. Соломон ни съ­вет­ва да по­не­сем вре­ме­нен гняв на уп­ра­ви­тел и осъ­ди­тел­ни ду­ми. Прибързаното дейс­т­вие мо­же да по­ка­же емо­ци­онал­на нес­та­бил­ност и да до­ве­де до бе­ди. /Виж Притчи 16:14 /

Благородни, хо­ра с прек­ра­сен ха­рак­тер и по­ве­де­ние из­пъл­ня­ват ежед­нев­ни­те си за­дъл­же­ния в под­хо­дя­що­то вре­ме. Всички хо­ра на ви­сок пост е нуж­но да бъ­дат един по­ло­жи­те­лен при­мер за дру­ги­те.

Безумните вър­шат ежед­нев­на­та си ра­бо­та, ка­то по­каз­ват лип­са на обик­но­ве­на ин­те­ли­гент­ност или здрав ра­зум. Думите и дейс­т­ви­ята на един бе­зу­мен по­каз­ват, че той /или тя/ е луд.

Онези, ко­ито уп­рав­ля­ват без да се вслуш­ват в съ­ве­ти, ще из­вър­шат греш­ки. Колкото по-го­ля­ма власт има един вла­де­тел, тол­ко­ва по-да­леч се прос­ти­рат ло­ши­те ре­зул­та­ти от не­го­ви­те греш­ки. Лошите съ­вет­ни­ци са­мо ум­но­жа­ват греш­ки­те в ре­ше­ни­ята. /Виж 3 Царе 12:1-19 / .

“Всред мно­го­то уро­ци, на­уче­ни от жи­во­та на Соломон, ни­кой не е по-сил­но под­чер­тан, как­то си­ла­та на вли­яни­ето за доб­ро или за зло.” ­ Пророци и ца­ре, стр.85.
Еклисиаст 10:6

Има хо­ра, ко­ито са ро­ден ли­де­ри. Те са ло­ял­ни и го­то­ви да слу­жат на на­ро­да си; но не са за­чи­та­ни, за­що­то не са ро­де­ни да имат власт.

По вре­ме­то на Соломон са­мо при­ви­ле­ги­ро­ва­ни­те са яз­де­ли ко­не или му­ле­та. Другите са яз­де­ли ма­га­ре­та. Женските ма­га­ре­та но­се­ли раз­лич­но име по­ра­ди то­ва, че би­ли бав­ни. Обикновено в за­пад­на Азия за ра­бо­та се из­пол­з­ва­ло мъж­ко ма­га­ре.

Няма ни­що ло­шо в то­ва един княз да хо­ди пеш. В то­зи слу­чай оба­че княз да хо­ди пеш оз­на­ча­ва, че хо­ра с ви­сок ранг са тре­ти­ра­ни обид­но.
Еклисиаст 10:15

Поговорката “Един бе­зу­мен не знае пъ­тя за гра­да” е най-ве­ро­ят­но прит­ча и се от­на­ся за не­що по­ве­че от обик­но­ве­на глу­пост. В Библията един бе­зу­мен е то­зи, кой­то от­х­вър­ля Божиите уче­ния /Виж съ­що Притчи 10:26; 26:6/

Небрежността в мал­ки­те не­ща от стра­на на от­го­вор­ни хо­ра ще до­ве­де един на­род до раз­ру­ха.

Дясната стра­на на един чо­век би­ла стра­на­та на бла­гос­к­лон­нос­т­та, чес­т­та и ус­пе­ха. Лявата стра­на се счи­та­ла за ло­ша и но­се­ща бе­да. Дясното и ля­во­то мо­гат съ­що да оз­на­ча­ват по-го­ля­мо­то и по-мал­ко­то доб­ро. Мислите на не­ра­зум­ния са не­ре­ши­тел­ни и неп­рак­тич­ни и во­дят до ра­зо­ча­ро­ва­ние.

Еклисиаст 10:12

Соломон ни на­пом­ня, че бла­го­дат­ни­те и бод­ри ду­ми са при­ят­ни за оне­зи, ко­ито ги слу­шат.
За ра­зис­к­ва­не: Как бе­зум­ни­те би­ват зас­ра­ме­ни от ду­ми­те си? /Виж Притчи 10:8; 10:21; 18:7; 29:9/.
За ра­зис­к­ва­не: Защо Соломон чес­то из­ра­зя­ва от­в­ра­ще­ни­ето си от глу­па­ви­те ду­ми?
Еклисиаст 10:13

Говоренето без мис­ле­не ста­ва при­чи­на един чо­век да го­во­ри глу­пос­ти /Виж Притчи 15:2; 17:2; Исая 32:6/.

Безумните бър­бо­рят за ни­що. Те ня­мат поз­на­ние по въп­ро­си­те, вър­ху ко­ито го­во­рят. Това ве­ро­ят­но оз­на­ча­ва, че “кол­ко­то е по-бе­зу­мен един чо­век, тол­ко­ва по­ве­че ще бъ­де скло­нен да пра­ви аро­гант­ни из­каз­ва­ния по от­но­ше­ние на най-дъл­бо­ки­те тайни.” ­ АБК, том 3, стр1098.

Соломон ни пре­дуп­реж­да­ва да бъ­дем вни­ма­тел­ни по от­но­ше­ние на оно­ва, ко­ето каз­ва­ме. Опасно е да пра­вим сил­ни из­каз­ва­ния сре­щу дру­ги хо­ра, спе­ци­ал­но за оне­зи, ко­ито имат власт. Някой мо­же да чуе и пре­да­де оно­ва, ко­ето сте ка­за­ли, на оне­зи, ко­ито мо­гат нав­ре­дят.

“Умрели му­хи” би мог­ло по-ско­ро да се че­те “Умиращи му­хи”.Когато му­хи пад­нат а ми­ро­то на един ми­ро­ва­рец, те го раз­ва­лят, то фер­мен­ти­ра.

“Копаене на яма” мо­же да се от­на­ся за за­го­вор или кон­с­пи­ра­ция сре­щу уп­рав­ле­ни­ето или от­дел­на лич­ност. Змиите се кри­ят в пук­на­ти­ни­те на сте­ни, гра­де­ни без хо­ро­сан /не­из­ма­за­ни сте­ни /. /Виж Амос 5:19/.

“Откъртен ка­мък” оз­на­ча­ва, че той тряб­ва да се одя­ла. Извършвано по при­ми­ти­вен ме­тод, то­ва е опас­на ра­бо­та. Виж 3 Царе 5:17.Друго зна­че­ние е: Не пре­мес­т­вай­те гра­нич­ни­те ка­мъ­ни. /Виж Второзаконие 19:14/. Рязане или це­пе­не на дър­ва се от­на­ся по-ско­ро за се­че­не на дър­ве­та, от­кол­ко­то за ря­за­не на дър­ва за го­ре­не.

“Желязо” се от­на­ся за же­ляз­на­та част на брад­ва /4 Царе 6:5/.

“Наточи” оз­на­ча­ва да се дви­жи бър­зо, ка­то изос­т­ря­не­то ос­т­ри­ето на брад­ва.