Урок 1 30 декември ­ 5 яну­ари Утре тряб­ва да пре­по­да­вам: издигане и падане на соломоновия дом

Говорейки за ра­бот­ни­ци­те на хра­ма, ко­ито ис­ка­ха ви­со­ки над­ни­ци за про­фе­си­онал­ни­те си уме­ния, Елън Г. Уайт пи­ше: “Не за­ра­ди зап­ла­ти­те, ко­ито по­лу­ча­ва­ме /в Божието де­ло/ тряб­ва да се тру­дим. Подбудата, ко­ято ни под­тик­ва да ра­бо­тим за Бога, не тряб­ва да има ни­що об­що с его­из­ма.” ­ Пророци и ца­ре, стр.65.

“Господ ще ни учи за на­ше­то за­дъл­же­ние със съ­ща­та го­тов­ност, как­то ще учи все­ки друг. Ако оти­дем при Него с вя­ра, Той ще от­к­рие тайни­те Си лич­но на нас ... Онези, ко­ито ре­ша­ват да не вър­шат ни­що, как­во­то и да е то, ко­ето не ще бъ­де угод­но на Бога, ще зна­ят, след ка­то пред­с­та­вят слу­чая им пред Него, точ­но ка­къв път да след­ват.” ­ Елън Г. Уайт, Животът на Исус Христос, стр.668.

Бихме ли же­ла­ли въз­мож­нос­т­та на Соломон да би би­ла на­ша. Или, да­ли не­го­ва­та опит­ност е док­лад­ва­на, за да ни пред­па­зи да ми­нем през опас­нос­ти­те и уни­же­ни­ето, ко­ито той пре­жи­вя? Защо сме тол­ко­ва си­гур­ни, че ние ня­ма да нап­ра­вим съ­щи­те греш­ки?

“Не е труд­но да се но­си праз­на ча­ша; труд­но е да се но­си уве­ре­но пъл­на­та до го­ре ча­ша.”- Елън Г. Уайт, Пророци и ца­ре, стр.59.

УРОК 3 13 ­ 19 яну­ари

А. Прочетете Еклисиаст 1:16. С ко­го се срав­ня­ва Соломон? Защо е опас­но да из­пол­з­ва­ме дру­ги ка­то стан­дарт, по кой­то да се ме­рим?

Б. Написваме ли си ини­ци­али­те на то­ку що из­лят мо­кър ци­мент, или се под­пис­ва­ме под ху­до­жес­т­ве­но из­де­лие или пък пра­вим да­ре­ние на учи­лищ­на фон­да­ция. Повечето от нас ис­кат да ос­та­вят за­ве­ща­ние. Какво за­ве­ща­ние е най-мно­го в съг­ла­сие с хрис­ти­ян­с­ки­те цен­нос­ти? Защо?

2. Клопките на удо­вол­с­т­ви­ето /Еклисиаст 2:1, 2/

А. Докато Бог же­лае ние да на­ме­рим ра­дост в жи­во­та, нес­кон­ча­емо­то тър­се­не на удо­вол­с­т­вия раз­к­ри­вя лип­са на рав­но­ве­сие, ко­ето не ни под­хож­да в ту­каш­ния свят. Прочетете Матей 6:25-34. Как то­зи па­саж се от­на­ся за на­ше­то тър­се­не на удо­вол­с­т­вие?

Б. Исус обе­ща “изо­би­лен жи­вот” /Йоан 10:10/. Какво ис­ка­ше да ка­же с то­ва, и как мо­жем да го пос­тиг­нем?
Резюме: “В Исус оби­та­ва те­лес­но всич­ка­та пъл­но­та на Божеството /Колосяни 2:9/. Неговата пъл­но­та оси­гу­ря­ва ние да има­ме жи­вот и да го има­ме “изо­бил­но” /Йоан 10:10 /, “и да же­ла­ем и да вър­шим спо­ред Неговото бла­го­во­ле­ние” /Филипяни 2:13/.

СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ

СТЪПКА 1 ­ Мотивирайте се!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка свър­з­ва опит­нос­ти­те на уче­щи­те с уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на въп­ро­са : “Защо то­зи урок е ва­жен за мен?”.

“От всич­ко, ко­ето по­же­ла­ха очи­те ми, ни­що не им от­ре­кох; не спрях сър­це­то си от ни­как­ва ве­сел­ба”, за­явя­ва Соломон в Еклисиаст 2:10. Живя ли Соломон его­цен­т­рич­ния жи­вот на про­хож­да­що де­те?

Ако го ис­кам, то е мое.

Ако при­ли­ча на мо­ето, то е мое.

Ако ти го от­не­мам, то е мое.

Ако съм го имал пре­ди мал­ко, то е мое.

Ако ти го дам и про­ме­ня ума си и съ­жа­ля­вам за то­ва, то е мое.

Вижте раз­де­ля­не­то на бро­ко­ли за бо­га­ти и бед­ни във фри­зе­ри­те на су­пер­мар­ке­ти­те. При об­ра­бот­ва­не стъб­ла­та с мно­го мал­ко цвет­ни пъп­ки са па­ке­ти­ра­ни ка­то “от­ря­за­ни” за обик­но­ве­ни ку­пу­ва­чи. Повечето от цве­то­ве­те са па­ке­ти­ра­ни в “цвет­че­та” на по-ви­со­ка це­на за бо­га­ти.

В Еклисиаст 2 гла­ва Соломон опис­ва как е про­пи­лял всич­ки цвет­че­та /от бро­ко­ли/, ко­ито е про­пи­лял в жи­во­та си, и мно­го хо­лан­д­с­ки сос /б.пр. сос от жъл­тъ­ци, мас­ло, ли­мо­нов сок и под­п­рав­ки/. Той се на­дя­ва да се от­в­ра­ти­те от не­го­ва­та ис­то­рия.
СТЪПКА 2 ­ Изследвайте!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка пред­с­та­вя ин­фор­ма­ция, ко­ято уче­щи­те мо­гат да из­пол­з­ват, за да им по­мог­не по-доб­ре да раз­бе­рат уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на то­зи въп­рос: “Какво е нуж­но да зная от

Божието Слово?”

В ре­ви­зи­ра­на­та ан­г­лийс­ка Библия Еклисиаст 2:10 зву­чи та­ка: “Горкият аз”, хлен­чи Соломон. “Аз ра­бо­тих тол­ко­ва те­жък труд и си мис­лех, че зас­лу­жа­вам всич­ко­то то­ва удо­вол­с­т­вие ка­то наг­ра­да.”

Соломон не тър­пи бе­зум­ни­те с удо­вол­с­т­вие. В Еклисиаст той за­поч­ва да пред­с­та­вя де­фи­ни­ции за бе­зум­ни­те:

Стих 14 Безумният хо­ди в тъм­ни­на

Стих 19 Безумните ве­ро­ят­но ще влас­т­ват над всич­кия ми труд.

/Тук учи­те­лят мо­же да пред­с­та­ви един на­рас­т­ващ спи­сък на “бе­зум­ния” през три­ме­се­чи­ето : Еклисиаст 4:5; 5:1,3,4; 6:8; 7:4-6, 9; 10:2,3,12,14/.

Въпреки сво­ето по­ве­де­ние и съ­жа­ле­ния, Соломон прес­та­ва да на­ри­ча се­бе си “бе­зу­мен”. Седем за­во­али­ра­ни ука­за­ния за “лу­дост” /бе­зу­мие / в Еклисиаст са съв­сем близ­ки до не­го. Макар че Соломон пуб­лич­но се из­по­вяд­ва, кни­га­та му не зву­чи твър­де ка­то ду­ми­те на ба­ща му Давид “съг­ре­ших”. Дори в ду­ми­те на Соломон за “един стар и бе­зу­мен цар”, той прес­та­ва да на­зо­ва­ва се­бе си /Еклисиаст 4:13 /.

“Безумие” мо­же да оз­на­ча­ва “оно­ва, ко­ето во­ди до грях” без всъщ­ност да е греш­но са­мо по се­бе си ... Соломон се стре­ме­ше към те­зи опит­нос­ти ... се цел да се на­учи от опит .. но без да им поз­во­ли те да го вла­де­ят.” ­ АБК том3, стр.1068.

Това зна­че­ние е в съг­ла­сие с ис­то­ри­ята на Соломон в гла­ва 2 ст.3: “Реших да ве­се­ля сър­це­то си с ви­но, до­ка­то сър­це­то ми още се уп­рав­ля­ва­ше от мъд­рос­т­та.”

Картина, опис­ва­ща Соломон “жи­ве­ещ на ръ­ба”, кон­т­ро­ли­ращ се, зна­ещ точ­но кол­ко мо­же да си на­лее без да се на­пи­е. Някои дру­ги оба­че, ко­ито са в не­го­во­то бе­зу­мие, раз­каз­ват дру­га ис­то­рия.

3. Завоите в жи­во­та

И се­га, по­не­же Соломон е цар, кой­то не мо­же да се кон­т­ро­ли­ра, той ста­ва цар из­вън кон­т­рол, мра­зещ жи­во­та. Защо? Къде е за­гу­бил кон­т­ро­ла?

Първо, ца­рят ня­ма ни­как­ва си­ла над смър­т­та. В то­ва от­но­ше­ние с ца­ре­те се от­на­сят не по-доб­ре, от­кол­ко­то с бе­зум­ни­те. И кой го е гри­жа? /Еклисиаст 2:15,16; 8:8/.
За ра­зис­к­ва­не: Соломон зна­еше за въз­к­ре­се­ни­ето. Тогава за­що не го спо­ме­на­ва? Защо не спо­ме­на­ва за на­деж­да­та?

Второ, Соломон ре­аги­ра на то­ва, ко­ето му каз­ват, че ос­вен ед­но пле­ме, цар­с­т­во­то ще му бъ­де от­не­то. Колко стран­но, че точ­но след ка­то е приз­нал соб­с­т­ве­но­то си бе­зу­мие, той бес­нее, че ня­кой друг ­ кой­то съ­що мо­же да е бе­зу­мен ­ ще по­лу­чи всич­ко, ко­ето той е пос­тиг­нал /Ек. 1:18/.

Соломон за­гу­би съ­ня си; ни­що от оно­ва, ко­ето бе­ше пос­тиг­нал, не бе­ше оп­ре­де­ле­но да трае или да има ня­как­во зна­че­ние /Еклисиаст 2:23/ Какво да пра­ви с всич­ко то­ва? Изглежда той се съг­ла­си с Торнтън Гилдър, кой­то съ­вет­ва: “Наслаждавай се на сла­до­ле­да си, до­ка­то е в чи­ни­ята ти.”

Помолете ня­кой от гру­па­та ви да про­че­те Еклисиаст 2:26.

Той се изяс­ня­ва по-доб­ре в Притчи 13:22, Разширена Библия: “Богатството на греш­ния на­ми­ра пъ­тя си нак­рая в ръ­це­те на пра­вед­ния, за ко­го­то е би­ло оп­ре­де­ле­но.”

Тъй ка­то ма­те­ри­ал­ни­те бла­га мо­гат да бъ­дат вло­же­ни на не­бе­то, то­ва тряб­ва да е ед­но ду­хов­но при­ло­же­ние в Божието вре­ме. Запитайте гру­па­та си да­ли са съг­лас­ни, че Бог бла­го­во­ли не в бе­ли­те яки, но в бе­ли­те дре­хи.
СТЪПКА 3 ­ Практикувайте!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка ще ви по­мог­не да на­со­чи­те чле­но­ве­те на гру­па­та да от­к­ри­ят от­го­во­ра на след­ния въп­рос: “Как мо­га да при­ло­жа ин­фор­ма­ци­ята, ко­ято то­ку що на­учих?”
Въпроси за раз­ми­съл:

џ Един мъж ка­зал на съп­ру­га­та си, за­що не се е спрял на нейна­та сък­вар­ти­ран­т­ка в ака­де­ми­ята: “Защото тя ня­ма­ше ни­ка­къв се­бе­кон­т­рол /кой­то аз имах /.” Разчитам ли на ня­ко­го, кой­то но­си доб­ре от­го­вор­нос­ти­те, та­ка че аз съм сво­бо­ден да жи­вея “же­ла­ния жи­вот”?

џ Като Соломон ­ рис­ку­вай­ки мъд­рос­т­та си до­ка­то се лю­ле­еше над ръ­ба на про­пас­т­та на пи­ти­ето ­ в кои об­лас­ти от моя жи­вот “жи­вея на ръ­ба”?
Въпроси за при­ло­же­ние:

џ Забележете то­ва във вза­имо­от­но­ше­ни­ята на жи­во­та; нуж­ди­те на ни­кой от нас не са удов­лет­во­ре­ни на­пъл­но. Ние мо­же би сме щас­т­ли­ви, ако дос­тиг­нем 80 %. В дейс­т­ви­тел­ност, кол­ко­то по­ве­че приб­ли­жа­ва­ме 100 про­цен­та, тол­ко­ва по­ве­че про­пус­ка­ме да пос­ре­ща­ме нуж­ди­те на оне­зи, ко­ито са око­ло нас, да ка­жем с 60%.

џ След то­ва се по­явя­ват мо­ите же­ла­ния. Идват или те пре­ди нуж­ди­те на дру­ги­те? /Пример: Ако пе­рал­на­та ма­ши­на и те­ле­ви­зо­ра в един фи­нан­со­во на­то­ва­рен дом са се пов­ре­ди­ли, кой уред ще поп­ра­ви пър­во един лю­би­тел на спор­та?/

џ Предложете на гру­па­та си да се съ­бе­рат в до­ма си на съ­вет, за да оп­ре­де­лят кои се­мей­ни нуж­ди са най-доб­ре пос­рещ­на­ти, кои се про­пус­кат, и ос­вен то­ва как­ви же­ла­ния имат. Предложете же­ла­ни­ята и нуж­ди­те да се на­ре­дят по при­ори­тет.
Свидетелстване

Ако ние сме ви­нов­ни за нес­п­ра­вед­ли­во от­но­ше­ние с хо­ра­та за ”дреб­ни не­ща в тех­ния жи­вот” на ра­бот­но­то мяс­то, на па­зар или дру­га­де, ще ис­кат ли ня­ко­га те­зи за­сег­на­ти хо­ра да чу­ят за на­ша­та вя­ра в Бога?

Схемата “жи­ве­ене на гър­ба на дру­ги­те” в на­ши дни мо­же да пре­диз­ви­ка ус­лож­не­ние в пи­ра­ми­ди, не­поч­те­ни ка­пи­та­лов­ло­же­ния, лъж­ли­ви до­го­во­ри или про­даж­би /дви­жи­мо и нед­ви­жи­мо иму­щес­т­во, ко­ли и пр./, зло­упот­ре­ба с от­де­ле­но­то вре­ме, ле­ко­мис­ле­ни на­ру­ше­ния на слу­жеб­ни за­ко­ни, ак­ци­оне­ри, жи­ве­ещи за смет­ка на на­ше­то здрав­но оси­гу­ря­ва­не.

Също Адвентния биб­лейс­ки ко­мен­тар тъл­ку­ва ос­мия за­кон на СЕО /глав­ни из­пъл­ни­тел­ни слу­жи­те­ли/:

“Работодателите кра­дат, ко­га­то от­каз­ват да да­дат на слу­жи­те­ли­те си при­ви­ле­ги­ите, ко­ито са им обе­ща­ли, или до­пус­кат зап­ла­ти­те им да се ба­вят, или ги при­нуж­да­ват да ра­бо­тят из­вън­ред­но, без под­хо­дя­що въз­наг­раж­де­ние, или пък ги ли­ша­ват без как­во да е съ­об­ра­же­ние от ос­но­ва­тел­но­то пра­во, ко­ето очак­ват” ­ том 1, стр. 606.

Какво се случ­ва нак­рая със зем­ни­те бо­гатс­т­ва, оне­зи, ко­ито са при­до­би­ти на гър­ба на дру­ги­те? Една въз­мож­ност съ­щес­т­ву­ва, как­то че­тем в “Събития на пос­лед­ни­те дни”.

“Земната ко­ра ще се про­пу­ка от из­риг­ва­не­то на еле­мен­ти­те, скри­ти в нед­ра­та на зе­мя­та. Тези еле­мен­ти, вед­наж ос­во­бо­де­ни, ще по­ме­тат сък­ро­ви­ща­та на оне­зи, ко­ито в про­дъл­же­ние на го­ди­ни са при­ба­вя­ли към бо­гатс­т­во­то си, оси­гу­ря­вай­ки си го­ле­ми при­те­жа­ния с це­на­та на мно­го нис­ки­те зап­ла­ти, на оне­зи, ко­ито са им слу­жи­ли.” Елън Г. Уайт, Събития на пос­лед­ни­те дни, стр. 25,26.
За ра­зис­к­ва­не: При сви­де­тел­с­т­ва­не на за­сег­на­ти­те мо­же ли да им по­со­чим Онзи, Който един­с­т­вен ще про­ме­ни гра­би­тел­с­т­во­то? /Прочетете Яков 5:4 и Исая 62:8,9/.
СТЪПКА 4 ­ Приложете!

Само за учи­те­ли: В та­зи чет­вър­та и пос­лед­на стъп­ка ще на­сър­чи­те чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят чрез жи­во­та си на уро­ка. Помогнете им да от­го­во­рят на въп­ро­са: “С Божията по­мощ как­во мо­га да нап­ра­вя от оно­ва, ко­ето на­учих от то­зи урок?”

За да на­ма­ли ка­ло­ри­ите, ед­на май­ка в про­дъл­же­ние на го­ди­ни пи­ла ди­етич­но пи­тие, за ко­ето се хва­ле­ли, че ня­ма ни­ка­къв ко­фе­ин, ни­то нат­рий, ни­то за­хар. Звучало кол­ко­то здра­вос­лов­но, тол­ко­ва и съб­лаз­ни­тел­но.

Тези пре­тен­ции за­ин­т­ри­гу­ва­ли нейна­та дъ­ще­ря тийнейджър­ка да про­че­те из­ре­де­ни­те със­тав­ки. Нулата про­дъл­жа­ва­ла в ко­ло­на­та за хра­ни­тел­ност : Протеини ­ 0, въг­ле­хид­ра­ти ­ 0, Мазнини ­ 0. И пос­ле стиг­на­ла да ед­на циф­ра. “Мамо!” из­ви­ка­ла тя. “Единственото не­що тук е Подсладители ­ 2.6

Точно как­то из­кус­т­ве­ни­те под­с­ла­ди­те­ли след крат­ко вре­ме ще на­ка­рат ня­кой да ожад­нее от­но­во, Амос и Павел зна­еха всич­ко за праз­но­то слу­же­не /Подсладители”/. Помолете ня­кой да про­че­те Амос 8:11,12 и 2 Тимотей 3:5,7/.

А. Какво има да ка­же Библията на оне­зи, ко­ито се бо­рят с ду­шев­на бол­ка и ра­зо­ча­ро­ва­ние?

Б. “Има ... вре­ме /се­зон/ за вся­ка ра­бо­та под не­бе­то”, пи­ше Соломон /Еклисиаст 3:1/ Накратко опи­ше­те раз­лич­ни­те се­зо­ни в жи­во­та на един чо­век /детс­т­во, тийнейджър, млад, въз­рас­тен, сред­на въз­раст, пен­си­онер и пр./. Как ги из­пол­з­ва Бог за на­ше­то ду­хов­но раз­ви­тие?

2. Всичко ху­ба­во на сво­ето вре­ме /Еклисиаст 3:11-15/

А. Какво оз­на­ча­ва твър­де­ни­ето: “Бог ще дър­жи рав­нос­мет­ка за ми­на­ло­то” /Еклисиаст 3:15, Нов меж­ду­на­ро­ден пре­вод/ ? Виждаше ли Соломон в то­ва ед­на зап­ла­ха, ко­ято вдъх­ва страх, или обе­ща­ние, ко­ето вдъх­ва на­деж­да?

Б. Какво да­ва ку­раж на хрис­ти­яни­те да се из­п­ра­вят пред съ­да? За кои биб­лейс­ки обе­ща­ния мо­же да пре­тен­ди­ра­ме?
Резюме: Бог ис­ка от нас да се нас­лаж­да­ва­ме на един жи­вот, кой­то е ка­чес­т­ве­но по-до­бър от он­зи на хо­ра­та, ко­ито ня­мат ни­що, ко­ето да очак­ват с не­тър­пе­ние.

СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ

СТЪПКА 1 ­ Мотивирайте се !

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка свър­з­ва опит­нос­ти­те на уче­щи­те с уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на въп­ро­са : “Защо то­зи урок е ва­жен за мен?”
Време за лю­бов. Следват два сце­на­рия за неп­ра­вил­но пре­ка­ра­но вре­ме от хо­ра, из­по­вяд­ва­щи се за хрис­ти­яни, ко­ито об­себ­ват вре­ме­то, ко­ето е нуж­но за дру­ги.

џ Човек не мо­же да по­жъ­не в по-къс­ния си жи­вот жет­ва за Господа, ако пър­во не е от­де­лил вре­ме, за да по­сее. /Псалм 126:6/.

џ По съ­щия на­чин чо­век не мо­же да по­жъ­не в по-къс­ния жи­вот ед­но се­мейс­т­во, ко­ето не е по­ся­то от по-ран­но вре­ме на вло­же­ния.

Един ба­ща по­ле­тял ти­чеш­ком по стъ­па­ла­та на глав­ния вход пок­рай си­на си, кой­то се­дял там, уд­рящ бейз­бол­на­та си топ­ка, с муш­на­та­та си в ръ­ка­ви­ца ля­ва ръ­ка. “Обичам те, си­не!” из­ви­кал ба­ща­та над ра­мо­то си. “Не ис­кам да ме оби­чаш! Искам да иг­ра­еш на топ­ка с мен”, от­го­во­ри­ло мом­че­то.

С мо­лит­ва по­мис­ле­те вър­ху то­ва бо­гов­дъх­но­ве­но пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во.

“За ни­кой та­лант, кой­то е дал Бог, ня­ма да ис­ка по-то­чен от­чет, от­кол­ко­то за на­ше­то вре­ме.” ­ Елън Г. Уайт, Христовите прит­чи, стр.342.

Божието Слово?”

Дали Еклисиаст 3:1-8 е изяв­ле­ние за Божествената неп­рек­лон­ност? Някои ек­с­т­ре­мис­ти твър­дят, че до­ри “вре­ме­то за уми­ра­не” е аб­со­лют­но ­ зак­лю­ча­вайки, че ня­ма нуж­да от ог­ра­ни­ча­ва­не на ско­рос­т­та /за ко­ли / или ме­ди­цин­с­ка ин­тер­вен­ция. Или под­тик­ва ли Еклисиаст 3:1-8 към са­мо­до­вол­с­т­во? “Не се без­по­кой. Отпусни се. Подходящото вре­ме, точ­но­то вре­ме за как­во­то и да е ще дойде...”

Времето е, ко­ето за­дър­жа всич­ко да се слу­чи из­вед­нъж. Знаем, нап­ри­мер, че Соломон не е ис­кал “двойки­те” в стих 4 да се смес­ват : как­во “ве­се­лие”, ко­га­то той е го­тов да зап­ла­че. “Както един, кой­то съб­ли­ча дре­ха­та си в сту­де­но вре­ме, и как­то оцет вър­ху ра­на, та­ка и оня, кой­то пее пес­ни на ос­кър­бе­но сър­це.” /Притчи 25:20/.

С дру­ги ду­ми: “Когато скър­бя, ис­кам топ­ло­то си оде­яло око­ло ме­не, а не ня­кой да се опит­ва да ме из­мък­не от скръб­та ми пред­ва­ри­тел­но.”

По-къс­но Соломон ще при­ба­ви, че вре­ме­то не ос­та­ва са­мо: “Времето и слу­ча­ят /шан­сът/ се случ­ват на всич­ки тях” /Еклисиаст 9:11/. Бъдете “на точ­но­то мяс­то, как­то и на точ­но­то вре­ме!”
2. Време за ра­бо­та

Ние тряб­ва да за­пи­та­ме Соломон ­ чий­то дво­рец бе пъ­лен с ро­би и слу­ги ­ как­во зна­еше той за “ра­бо­та­та”? Настина не­го­ви­ят док­лад за пос­ти­же­ния в Еклисиаст 2:4-8 съ­дър­жа въ­ве­де­ни­ето “Аз” 10 пъ­ти и за­вър­ш­ва с “И та­ка аз ста­нах ве­лик.” /Това при­пом­ня, че той го­во­ри за пе­ри­ода на отс­тъп­ле­ни­ето си/.

Соломон опис­ва ра­бо­та­та си в Еклисиаст 1:17. “Аз ра­бо­тих уси­ле­но, за да бъ­да мъ­дър” /нов пре­вод/. Очевидно той се е из­мо­ря­вал мно­го, за да изу­ча­ва мъд­рос­т­та. Първо, не­бес­на мъд­рост /Притчите/, след то­ва зем­на мъд­рост, пос­ле ед­но срав­ни­тел­но изу­ча­ва­не /Еклисиаст/. Но то­ва съ­що се ока­за “го­не­не на вя­тъ­ра” и “без­по­лез­но” /1:7, 2:15/, с пре­дуп­реж­де­ни­ето, че мно­го­то уче­не е “труд на плът­та” /от­с­лаб­ва плът­та/ /Еклисиаст 12:12Б/.

Трудно е да раз­бе­рем из­каз­ва­не­то на Соломон от­нос­но “теж­кия труд”, не­го­вия “жре­бий в жи­во­та”, “тру­дът” за тър­се­не на мъд­рост ­ на­ре­де­ни от Бога ­ кой­то са­мо му до­на­ся скръб. /Еклисиаст 1:13,18/.

Но има ли друг из­бор чо­ве­чес­т­во­то, пи­та той, ос­вен да след­ва Божието на­ме­ре­ние /ст. 13,18/? И, го­во­рей­ки от­но­во ка­то цар, той за­явя­ва, че “ня­ма пол­за да се спо­ри­те с Бога от­нос­но съд­ба­та си” /Еклисиаст 6:10, нов пре­вод/.
За ра­зис­к­ва­не: На кое от след­ни­те две ре­ше­ния се ос­но­ва­ва сми­ре­ни­ето на Соломон: “Да бъ­де Твоята во­ля” или “Добре, то­га­ва, не­ка бъ­де по Твоя на­чин”?

По-на­та­тък, до края на гла­ва 5, ако ис­ка­те да раз­бе­ре­те раз­ви­ти­ето на схва­ща­не­то на Соломон, той смя­та, че чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва мо­гат, въп­ре­ки всич­ко, да на­ме­рят ра­дост в оп­ре­де­ле­на­та им съд­ба ­ сти­га са­мо Бог да им е дал здра­ве. Това зат­руд­не­ние със здра­ве­то до­се­га не е пред­с­та­ве­но. /Еклисиаст 6:2/.