Урок 1 30 декември ­ 5 яну­ари Утре тряб­ва да пре­по­да­вам: издигане и падане на соломоновия дом

Ако зми­ята уха­пе омайва­ча пре­ди да е ома­яна, ня­ма­ше да има пол­за от омайва­ча. Омайването ве­ро­ят­но се е из­вър­ш­ва­ло с про­из­на­ся­не на със­ка­щи зву­ци.

“Правя ве­се­лие” /смях/ оз­на­ча­ва един щас­т­лив жи­вот.

Парите мо­же да из­г­леж­дат, че са от­го­вор на всич­ки жи­тейс­ки нуж­ди по­ра­ди го­ля­ма­та си гъв­ка­вост. Това мо­же съ­що да е ко­мен­тар за чо­веш­ки­те стойнос­ти, ка­то “въз­дър­жан съ­вет да при­пе­чел­ват доб­ре, вмес­то да пре­кар­ват доб­ре вре­ме­то си.”
СТЪПКА 3 ­ Практикувайте!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка ще ви по­мог­не да на­со­чи­те чле­но­ве­те на гру­па­та да от­к­ри­ят от­го­во­ра на след­ния въп­рос: “Как мо­га да при­ло­жа ин­фор­ма­ци­ята, ко­ято то­ку що на­учих?”

“Именно чрез ли­чен кон­такт и об­щу­ва­не би­ват до­кос­на­ти от спа­си­тел­на­та си­ла на еван­ге­ли­ето. Те не би­ват спа­ся­ва­ни ка­то ма­си, но ка­то от­дел­ни лич­нос­ти. Личното вли­яние е ед­на си­ла.” ­ Елън Г. Уайт, Пророци и ца­ре,стр.232.

Как пред­с­та­вя­ме на­ша­та хрис­ти­ян­с­ка вя­ра пред оне­зи, с ко­ито сме във вза­имо­от­но­ше­ния все­ки ден?

“Колкото по-спо­ко­ен и сем­пъл е жи­во­тът на ед­но де­те, тол­ко­ва по-бла­гоп­ри­ятен ще е той как­то за фи­зи­чес­ко­то, та­ка и за ум­с­т­ве­но­то му раз­ви­тие.” ­ Елън Г. Уайт, Адвентен дом, стр. 261.

Като гру­па по­мис­ле­те за след­ни­те си­ту­ации и спо­де­ле­те как­во би тряб­ва­ло да нап­ра­вим при по­доб­ни слу­чаи. Къде на­ми­ра­ме мъд­рост, ко­га­то ис­ка­ме да взе­мем ня­как­во ре­ше­ние?

1. Вие и съп­ру­гът /съп­ру­га­та/ ви има­те ня­как­во раз­ног­ла­сие.

2. Нужно е да въз­пи­та­ва­те мал­ко­то си де­те.

3. Имате тру­ден проб­лем с ва­шия тийнейджър.

4. Трябва да се спра­ви­те с го­лям син или дъ­ще­ря.

5. Трябва да раз­го­ва­ря­те със ше­фа си по мо­ра­лен проб­лем, кой­то сре­ща­те в ра­бо­та­та си.

6. Имате труд­нос­ти в пос­ре­ща­не нуж­ди­те на ста­ре­ещи­те ви ро­ди­те­ли.

7. Един при­ятел тър­си съ­вет от вас, но не го при­ема.

Поканете чле­но­ве­те на гру­па­та да мис­лят, пре­ди да го­во­рят и дейс­т­ват. Следващата сед­ми­ца ра­зис­к­вайте, да­ли то­ва, че пър­во са мис­ли­ли, е про­ме­ни­ло не­що за тях?

УРОК 12 17 ­ 23 март

А. Думите на Павел: “Който сее щед­ро, щед­ро и ще по­жъ­не” /2 Коринтяни 9:6/ имат при­ло­же­ние ос­вен за на­чи­на, по кой­то уп­рав­ля­ва­ме сред­с­т­ва­та и връ­ща­ме на Бога за раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не на еван­ге­ли­ето. Те мо­гат съ­що да раз­к­ри­ят все­из­вес­т­на­та ис­ти­на, от­к­ри­та в Еклисиаст 11:1, че оно­ва, ко­ето да­ва­ме на дру­ги­те в нуж­да, ще ни се вър­не, ко­га­то ние са­ми­те сме в нуж­да. Разкажете нак­рат­ко за вре­ме, ко­га­то сте би­ли бла­гос­ло­ве­ни щед­ро от ня­ко­го и вие са­ми­те сте би­ли в със­то­яние да бла­гос­ло­ви­те в за­мя­на на то­ва ня­кой друг .

Б. Първоначалното при­ло­же­ние на Еклисиаст 11:4,6 е свър­за­но със зе­ме­де­ли­ето. Изтълкувайте ги в съв­ре­мен­ни тер­ми­ни и си­ту­ации. Как се при­ла­га по­ука­та за хрис­ти­яни­те ка­то от­дел­ни лич­нос­ти? Като цър­к­ви?

2. Колелото на жи­во­та /Еклисиаст 11:7-9/

А. Прочетете Еклисиаст 11:7,8. Какво съ­вет­ва Соломон от­нос­но нас­то­ящия жи­вот?

Б. Разбира се, ня­ма ни­що ло­шо в то­ва чо­век да се нас­лаж­да­ва на удо­вол­с­т­ви­ята, ко­ито Бог е съз­дал. Така че, как­во ис­ка да ка­же Соломон, ко­га­то го­во­ри за нас­лаж­де­ни­ята, но “за всич­ко то­ва Бог ще те до­ве­де на съд” /9 / ?
Резюме: Като всич­ки фи­зи­чес­ки за­ко­ни, ко­ито уп­рав­ля­ват на­ше­то съ­щес­т­ву­ва­ние /зем­но при­тег­ля­не, ен­т­ро­пия и пр./, на­ши­ят ду­хо­вен жи­вот е уп­рав­ля­ван от лю­бов, вяр­ност, ве­ли­ко­ду­шие, спра­вед­ли­вост и т.н. и т.н..

СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ

СТЪПКА 1 ­ Мотивирайте се!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка свър­з­ва опит­нос­ти­те на уче­щи­те с уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на въп­ро­са: “Защо то­зи урок е ва­жен за мен?”

Пътували ли сте ня­ко­га, ко­га­то из­вед­нъж сте уда­ри­ли не­що хлъз­га­во и ко­ла­та ви се е за­вър­тя­ла? Следващото не­що, ко­ето осъз­на­ва­те е, че се на­ми­ра­те в ка­нав­ка­та. Това съд­ба ли е? Можехте ли да взе­ме­те дру­го ре­ше­ние, ко­ето би ви за­па­зи­ло по пъ­тя?

Ние чес­то каз­ва­ме та­ки­ва не­ща ка­то: “Такъв е жи­во­тът” за съ­би­ти­ята в жи­во­та ни, ко­ито се случ­ват без ни­как­ва ви­ди­ма при­чи­на. Но то­ва в дейс­т­ви­тел­ност съд­ба ли е?

Древните гър­ци вяр­ва­ли в три бо­ги­ни на съд­ба­та /про­ви­де­ни­ето/, ко­ито кон­т­ро­ли­ра­ли чо­веш­ка­та съд­ба. Днес ние мис­лим за съд­ба­та ка­то за си­ла­та, ко­ято пре­доп­ре­де­ля съ­би­ти­ята.

Като мис­ли­те за из­ми­на­ла­та сед­ми­ца, има ли не­що, ко­ето ви се е “слу­чи­ло” и ко­ето ви е при­ли­ча­ло на съд­ба? Насърчете чле­но­ве­те на гру­па­та да спо­де­лят тех­ни опит­нос­ти.

Има ли не­ща, ко­ито са из­г­леж­да­ли ка­то съд­ба, но вие съз­на­тел­но сте взе­ли ре­ше­ни­ето, ко­ето ви е до­ве­ло до из­ход? Споделете и те­зи опит­нос­ти с дру­ги­те.

“Да хвър­лиш” мо­же да оз­на­ча­ва ра­бо­та, ка­то нап­ри­мер “да на­то­ва­риш жи­то­то си на ко­раб по мо­ре, за да по­лу­чиш ре­зул­та­та след мно­го ме­се­ци”. Би мог­ло съ­що да бъ­де аван­тю­рис­тич­но да при­емеш рис­ко­ве­те и да по­жъ­неш пол­за­та, или да не “иг­ра­еш” ви­на­ги на чис­то.

Соломон го­во­ри за щед­рос­т­та, ко­ято е на пъ­те­ка­та на бла­гос­ло­ве­ни­ето и ус­пе­ха. Той про­ти­во­пос­та­вя то­ва на чо­век скъ­пер­ник. /Виж Притчи 11:24/.

Думата во­да, ко­га­то е из­пол­з­ва­на в про­ро­чес­ки сми­съл, сим­во­ли­зи­ра хо­ра /на­ро­ди/. Така че, Еклисиаст 11:1 съ­дър­жа иде­ята за ми­ло­сър­дие към дру­ги­те.

“Дай дял” ве­ро­ят­но се от­на­ся за вла­га­не на па­ри в раз­лич­ни пред­п­ри­ятия, за да се на­ма­ли рис­ка. Соломон би мо­гъл да съ­вет­ва да се вла­га в раз­лич­ни пред­п­ри­ятия, за­що­то ни­ко­га не знае кое мо­же да се про­ва­ли. Една по­доб­на по­го­вор­ка е: “Не сла­гай всич­ки­те си яй­ца в ед­но кош­ни­ца.”

Ако Соломон го­во­ри та­ка, зна­че­ни­ето е да ни по­мог­не кол­ко­то мо­же по­ве­че.

Използването на чис­ла­та 7 и 8 оз­на­ча­ва не­оп­ре­де­лен брой, кой­то би мо­гъл да бъ­де по­ве­че, от­кол­ко­то по-мал­ко. За да ви­ди­те дру­ги мес­та, къ­де­то е из­пол­з­ва­на пос­ле­до­ва­тел­ност на чис­ла, про­че­те­те Йов 33:14; Псалм 62:11; Притчи 30:15; Исая 17:6 и Михей 5:5.

Природата дейс­т­ва в съг­ла­сие със за­ко­ни. Соломон ни на­пом­ня, че ние съ­що дейс­т­ва­ме спо­ред мо­рал­ни за­ко­ни. Например, фи­зи­чес­ки за­кон е, че ко­га­то ед­но дър­во пад­не по вре­ме на бу­ря, ние не мо­жем да оп­ре­де­лим в коя по­со­ка ще пад­не. Трябва да раз­бе­рем, че има гра­ни­ци за то­ва, ко­ето мо­жем да из­вър­шим.

Земеделците ви­на­ги е тряб­ва­ло да наб­лю­да­ват вре­ме­то, за да оп­ре­де­лят най-под­хо­дя­щия мо­мент за се­ене, об­ра­бот­ва­не и съ­би­ра­не на ре­кол­та­та. Соломон ни пре­дуп­реж­да­ва, че ако всич­ки ние наб­лю­да­ва­ме и ча­ка­ме всич­ко да бъ­де съ­вър­ше­но, ни­ко­га ня­ма да нап­ра­вим ни­що. Той ни каз­ва от­но­во, че тряб­ва да по­емем из­вес­т­ни рис­ко­ве в жи­во­та. Ние не мо­жем да зна­ем всич­ки от­го­во­ри, пре­ди да за­поч­нем.

Оригиналната ду­ма, ту­ка пре­ве­де­на с “вя­тър” в то­зи текст, е пре­ве­де­на съ­що ка­то “дух” в ня­кои пре­во­ди на Йоан 3:8.

Погледнете от­но­во Еклисиаст 7:13. “Божието де­ло” се от­на­ся за на­чи­на, по кой­то Провидението во­ди.

Соломон оп­ре­де­ле­но го­во­ри за зе­ме­де­ли­ето в то­зи текст.

Соломон ни на­пом­ня, че да не зна­ем как­во ни но­си бъ­де­ще­то, не е из­ви­не­ние за то­ва да не пра­вим най-доб­ро­то, ко­ето мо­жем през все­ки ден. Бог ни е дал при­ви­ле­ги­ята и спо­соб­нос­т­та да пра­вим из­бор.

Ние ня­ма да ус­пе­ем слу­чайно. Трябва да има­ме план и да дейс­т­ва­ме спо­ред не­го. Ние тряб­ва да ра­бо­тим от сут­рин до ве­чер, за да пос­тиг­нем на­ши­те це­ли. Въпреки че не зна­ем кой от на­ши­те про­ек­ти ще има най-до­бър ус­пех, ние не тряб­ва да спи­ра­ме да опит­ва­ме.
3. Живей жи­во­та си /Еклисиаст 11:7-10/

Еклисиаст 11:7

Ние мо­же да виж­да­ме по-доб­ре, ко­га­то има свет­ли­на. Има хо­ра, ко­ито из­па­дат в деп­ре­сия, ко­га­то не пре­ка­рат из­вес­т­но вре­ме на слън­че­ва свет­ли­на

Думата “слън­це” е из­пол­з­ва­на съ­що фи­гу­ра­тив­но, за да пред­с­та­ви Божията гри­жа /Псалм 84:11, Малахия 4:2/.

Соломон ни оку­ра­жа­ва да жи­ве­ем на­шия жи­вот в пъл­но­та. Да се жи­вее жи­во­та е доб­ро не­що. Всеки има проб­ле­ми от вре­ме на вре­ме. Нещата не са ви­на­ги та­ки­ва, как­ви­то бих­ме ис­ка­ли да са. Повечето хо­ра мо­гат да се спра­вят с ежед­нев­ни­те си за­дъл­же­ния. Да се без­по­ко­им за оно­ва, ко­ето не мо­жем да кон­т­ро­ли­ра­ме в бъ­де­ще­то, е без­с­мис­ле­но.

До то­зи мо­мент от жи­во­та си Соломон раз­би­ра, кол­ко крат­ко е на­ше­то вре­ме на зе­мя­та.

Когато има­ме пе­ри­оди, ко­ито са из­пъл­не­ни с бе­ди, доб­ре е да си спом­ним, че има ос­во­бож­де­ние от тях.

Соломон каз­ва “рад­вай се”, за­що­то ве­се­ло­то нас­т­ро­ение при­ба­вя мно­го ра­дост на жи­во­та. Едно по­зи­тив­но по­ве­де­ние е за пре­по­ръч­ва­не. Соломон не каз­ва, че ние тряб­ва да пра­вим как­во­то по­же­ла­ем, но тряб­ва да от­де­лим вре­ме, за да оце­ним на­ши­те бла­гос­ло­ве­ния.

Думата мла­деж при пър­вия слу­чай в то­зи текст се от­на­ся за мла­дос­т­та. Втория път из­г­леж­да се от­на­ся за на­ча­ло­то на жи­во­та.

“Сърце” оз­на­ча­ва ум.

Каквото ре­шим да вър­шим, но да пом­ним, че ще има съд. Ние всич­ки сре­ща­ме ре­зул­та­ти­те от на­ши­те ре­ше­ния. /Виж Малахия 3:5; Откровение 20:11-15 /

Съдът пра­ви вся­ка под­роб­ност от жи­во­та ни зна­чи­ма, вмес­то да е без­с­мис­ле­на. Като зна­ем, че ще да­ва­ме от­го­вор за на­шия из­бор, то­ва да­ва на­со­ка на ре­ше­ни­ята ни.
Еклисиаст 11:10

Соломон ни съ­вет­ва да спрем же­ла­ни­ето си да пре­диз­вик­ва­ме дру­ги­те хо­ра. Ние по­ха­бя­ва­ме жи­во­та си, ако из­пъл­ва­ме вре­ме­то си с гняв, въз­му­ще­ние или зло­ба.

Да се ос­во­бож­да­ва­ме от “зло­то”, то­ва се от­на­ся за из­бо­ра, кой­то пра­вим и на­ра­ня­ва на­ше­то тя­ло. Избягвайте мо­рал­ни­те крайнос­ти, ко­ито ви на­ра­ня­ват/вре­дят /фи­зи­чес­ки. /Виж 1 Коринтяни 6:18,19; 2 Коринтяни 7:1/.

По-къс­ни­те пи­са­ния на Соломон раз­к­ри­ват, че кол­ко­то по­ве­че си е да­вал смет­ка за не­чес­ти­ето на своя жи­вот, тол­ко­ва по-спе­ци­ал­но вни­ма­ние е от­де­лял на пре­дуп­реж­де­ни­ята към мла­ди­те, да не би да из­вър­шат греш­ки­те, ко­ито го бя­ха до­ве­ли до то­ва да про­пи­лее за ни­що най-скъ­пи­те не­бес­ни да­ро­ве.” ­ Елън Г. Уайт, Пророци и ца­ре, стр. 80.

1. Основавам ли мо­ите ре­ше­ния на Божия мо­ра­лен за­кон. Имайте пред­вид Изход 20 гла­ва. Като пос­ле­до­ва­тел на Христос, мо­ите ре­ше­ния ще се при­дър­жат към те­зи за­ко­ни.

2. Имам ли вре­ме за лич­на мо­лит­ва вся­ка сут­рин? Виждам ли бла­гос­ло­ве­ни­ята от вре­ме­то, пре­ка­ра­но с Бога?

3. Как се спра­вям с ре­ше­ни­ето си за фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния? Ще об­мис­ля ли как­во е нуж­но да нап­ра­вя и да под­ре­дя днев­на­та си прог­ра­ма?

4. А що се от­на­ся до ди­ета­та? Как ре­ша­вам как­во би тряб­ва­ло да сла­гам в тя­ло­то си? Мисля ли за здра­ве­то си, ко­ето бих ис­кал да имам ?

5. Бих ли ис­кал да пре­кар­вам все­ки ден по­лез­но и съ­дър­жа­тел­но вре­ме с оне­зи, ко­ито оби­чам? Планирам ли то­ва вре­ме? Какво още мо­же да се нап­ра­ви, за да ста­не жи­во­тът в до­ма по-ра­дос­тен?

6. Предлагам ли мо­ето вре­ме, та­лан­ти и сред­с­т­ва, за да по­мог­на на цър­к­ва­та си?

7. Какво пра­вя, за да по­мог­на на оне­зи в мо­ята об­щ­ност?

УРОК 13 24 ­ 30 март

А. Бог ис­ка от нас да из­пол­з­ва­ме та­лан­ти­те си за Негова сла­ва. Назовете най-мал­ко­то ед­но не­що, ко­ето пра­ви­те мно­го доб­ре и ка­же­те как го из­пол­з­ва­те за из­г­раж­да­не на Божието цар­с­т­во.

Б. Няма нуж­да да мис­лим дъл­го вре­ме, за да стиг­нем до съ­жа­ле­ние за ед­но или дру­го при наш из­бор, кой­то бих­ме же­ла­ли да е раз­ли­чен. Какво каз­ва Соломон от­нос­но на­ши­те съ­жа­ле­ния? Какво би ка­зал Исус?

2. Целият ни дълг Еклисиаст 12:9-14/

А. Декларацията на Соломон: “Много че­те­не е труд на плът­та” /Еклисиаст 12:12/ е мъл­ча­ли­во приз­на­ние за оно­ва, от ко­ето мно­зи­на от нас ня­мат нуж­да от по­ве­че ин­фор­ма­ция; ние прос­то е нуж­но да пра­вим то­ва, ко­ето ве­че зна­ем. Кои са на­ши­те глав­ни от­го­вор­нос­ти към Бога и ближ­ни­те? По ка­къв осе­за­ем на­чин ги при­ла­га­ме на прак­ти­ка?

Б. Какво тряб­ва да ви­дят жи­те­ли­те на зе­мя­та, пре­ди да се съ­бу­дят, за да се при­съ­еди­нят към нас в по­чи­та­не на Бога? Как вие ка­то лич­ност или цър­к­ва из­пъл­ня­ва­те то­ва?
Резюме: В Еклисиаст ние има­ме пре­дим­с­т­во­то да ви­дим опит­нос­ти­те /и греш­ки­те/ на Соломон. Ако Бог мо­же да ни пре­да­ва доб­ри уро­ци от ло­ши при­ме­ри, по­мис­ле­те как­во би мо­гъл да нап­ра­ви с нас?

СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ

СТЪПКА 1 ­ Мотивирайте се!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка свър­з­ва опит­нос­ти­те на уче­щи­те с уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на въп­ро­са : “Защо то­зи урок е ва­жен за мен?”
За ра­зис­к­ва­не:
СТЪПКА 2 ­ Изследвайте!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка пред­с­та­вя ин­фор­ма­ция, ко­ято уче­щи­те мо­гат да из­пол­з­ват, за да им по­мог­не по-доб­ре да раз­бе­рат уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на то­зи въп­рос: “Какво е нуж­но да зная от Божието Слово?”

Накарайте чле­но­ве­те на гру­па­та да по­мис­лят как са се про­ме­ни­ли фи­зи­чес­ки през из­ми­на­ли­те 10 го­ди­ни. Забелязали ли са от­с­лаб­ва­не на фи­зи­чес­ка­та си си­ла и из­д­ръж­ли­вост. /В за­ви­си­мост от гру­па­та ви, един стра­ни­чен въп­рос би бил: Какво сте за­бе­ля­за­ли по от­но­ше­ние на фи­зи­чес­ки­те про­ме­ни на ваш лю­бим бли­зък през из­ми­на­ли­те 10 го­ди­ни? Какво до­ве­де до те­зи про­ме­ни? /

След то­ва ги за­пи­тай­те как са се про­ме­ни­ли ум­с­т­ве­но. Забелязали ли са уве­ли­ча­ва­не на поз­на­ни­ята си. Къде ис­кат да при­ло­жат зна­ни­ята, ко­ито са при­до­би­ли? Защо же­ла­ем да спо­де­лим с дру­ги оно­ва, ко­ето зна­ем? Искаме ли ка­то Соломон да по­мог­нем на дру­ги­те, за да не учат не­ща­та по тру­ден на­чин.

За по-въз­рас­т­ни­те чле­но­ве на гру­па­та, в кой мо­мент чув­с­т­ват най-го­ля­ма си­ла, фи­зи­чес­ки и ум­с­т­ве­но?

Младостта е вре­ме­то в жи­во­та, ко­га­то си­ла­та и из­д­ръж­ли­вос­т­та са най-го­ле­ми. Соломон ни уве­ща­ва да из­пол­з­ва­ме енер­ги­ята си в служ­ба на на­шия Създател.

Соломон про­ти­во­пос­та­вя мла­дос­т­та на ста­ре­ене­то. Когато ос­та­ря­ва­ме, на­ша­та си­ла на­ма­ля­ва. Ние пра­вим по-мал­ко, но бол­ки­те ни се усил­ват. Желанието и на­деж­ди­те на мла­дос­т­та ве­че са пре­ми­на­ли. Обезсърчаващо е да гу­бим жиз­не­нос­т­та, ко­ято сме има­ли ня­ко­га, спе­ци­ал­но мъд­рос­т­та, ко­ято сме съ­би­ра­ли през це­лия си жи­вот. Соломон от­но­во из­ла­га те­ма­та на Еклисиаст, се­га по раз­ли­чен на­чин: Ние тряб­ва да на­со­чим вни­ма­ни­ето си към на­шия Създател.

Еклисиаст 12:2

Изворът на свет­ли­на­та, ко­ято се об­ръ­ща в тъм­ни­на, мо­же да е сло­вес­на об­раз­ност, ко­ято да ни по­мог­не да си пред­с­та­вим, как из­г­леж­да пос­те­пен­но да гу­бим зре­ни­ето си. То мо­же да е съ­що опи­са­ние на всич­ки на­ши се­ти­ва, за­поч­ва­щи да се при­тъ­пя­ват и от­с­лаб­ват.

В ши­ро­кия сми­съл на ду­ма­та, ос­та­ря­ва­не­то во­ди до за­гу­ба на си­ла.

“Мелниците”, в ори­ги­нал­ния сми­съл са же­ни, ко­ито при­гот­вят жи­то­то за гот­ве­не и пе­че­не. Тук мо­же да се от­на­ся и за зъ­би­те.

“Които гле­дат през про­зор­ци­те” се от­на­ся за тра­ди­ци­ята же­ни­те да не се явя­ват мно­го на пуб­лич­ни мес­та. Тези же­ни е тряб­ва­ло чес­то да над­ни­чат през про­зор­ци­те с ре­шет­ки. Това мо­же да се от­на­ся съ­що за ста­рос­т­та, ко­га­то зре­ни­ето от­с­лаб­ва.

Като въз­рас­т­ни хо­ра те се съ­буж­дат ра­но. Гласът на пти­ца­та за­гат­ва, че тоз чо­век ста­ва ра­но сут­рин.

“Дъщерите на пе­сен­та” мо­же да се от­на­ся за глас­ни­те стру­ни. Тези стру­ни гу­бят си­ла­та си с въз­рас­т­та, и гла­со­ве­те мо­гат да ста­нат дрез­га­ви или сла­би.
Еклисиаст 12:5

С по-мал­ко си­ла, от­с­лаб­на­ли се­ти­ва, чуп­ли­ви кос­ти и труд­нос­ти в здра­ве­то, един въз­рас­тен чо­век е по-пред­паз­лив. Ние има­ме по-мал­ко же­ла­ние да по­ема­ме рис­ко­ве и да пре­жи­вя­ва­ме но­ви прик­лю­че­ния. Непълното ди­ша­не и втвър­де­ни­те ста­ви пра­вят уси­ли­ята по-бо­лез­не­ни.

Цветовете на ба­де­мо­во­то дър­во са бе­ли, ко­ито да­ват доб­ро опи­са­ние за бя­ла­та ко­са на по-въз­рас­т­на лич­ност.

Един ска­ка­лец е ма­лък и нез­на­чи­те­лен. Старият чо­век от­к­ри­ва, че до­ри мал­ки­те не­ща мо­гат да ста­нат го­ля­мо пре­пятс­т­вие.