Урок 1 30 декември ­ 5 яну­ари Утре тряб­ва да пре­по­да­вам: издигане и падане на соломоновия дом

А. Безброй от­к­ло­не­ния и от­бив­ки би­ха мог­ли да от­в­ле­кат вни­ма­ни­ето ни и да ни поп­ре­чат да из­пъл­ним Божия план за на­шия жи­вот Кои от­к­ло­не­ния са осо­бе­но опас­ни за хрис­ти­яни­те?

Б. Когато ви за­пи­тат да да­де­те ос­но­ва­ние за ва­ша­та вя­ра, как от­го­ва­ря­те?

Резюме: Често пъ­ти из­г­леж­да та­ка, че жи­во­тът пред­ла­га по­ве­че въп­ро­си, от­кол­ко­то от­го­во­ри. Но спа­се­ни­ето е все още за­бе­ле­жи­тел­но твър­де­ние!
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ

СТЪПКА 1 ­ Мотивирайте се!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка свър­з­ва опит­нос­ти­те на уче­щи­те с уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на въп­ро­са : “Защо то­зи урок е ва­жен за мен?”

Какво си пред­с­та­вя­те, ко­га­то ня­кой ка­же ха­рак­тер? За ня­кои мо­же да оз­на­ча­ва ед­на уни­кал­на лич­ност ­ един ре­ален ха­рак­тер. За дру­ги ­ лич­ност от ис­то­ри­ята или ге­рой от филм. Може съ­що да включ­ва ис­тин­с­ко­то ес­тес­т­во на един чо­век.

Божието Слово?”

Досега в кни­га­та Еклисиаст ни вклю­чих­ме оно­ва, ко­ето мо­же да се счи­та ка­то про­лог /Еклисиаст 1:1-11, в кой­то пи­са­те­лят обя­вя­ва те­ма­та си. После об­х­ва­нах­ме ед­на по-го­ля­ма част /Еклисиаст 1:12 ­ 6: 12 /, в ко­ято той се опит­ва да до­ка­же те­ма­та си.

Сега за­поч­ва­ме вто­ра­та го­ля­ма част /Еклисиаст 7:1 ­ 12:8/, в ко­ято про­по­вед­ни­кът пра­ви умо­зак­лю­че­ния, ко­ито се ос­но­ва­ват на пре­диш­ни­те му наб­лю­де­ния. /Ние мо­же да раз­г­ле­да­ме Еклисиаст 12:9-14 ка­то епи­лог/.

/Прегледайте от­но­во Еклисиаст 12:9-14 с гру­па­та си/.
За ра­зис­к­ва­не: Какви са зак­лю­че­ни­ята, ко­ито Проповедникът мо­же да из­в­ле­че от та­зи гла­ва?

Групата мо­же да нап­ра­ви пред­ло­же­ния. Други въз­мож­нос­ти мо­гат да бъ­дат:

Стихове: 1-12: жи­во­тът е на­пъл­но без­с­мис­лен, но ня­кои опит­нос­ти мо­гат да бъ­дат по-доб­ри за нас, от­кол­ко­то за дру­ги. Печалта е по-по­лез­на от сме­ха, за­що­то е по-ре­алис­тич­на и во­ди до по-мал­ко ра­зо­ча­ро­ва­ния.

Стихове 13, 14 : Ние ня­ма­ме кон­т­рол над бъ­де­ще­то си, та­ка че би тряб­ва­ло да при­емем доб­ро­то и зло­то, ка­то се рад­ва­ме на доб­ро­то.

Стихове 15-22. Тъй ка­то ня­ма пра­вед­ни хо­ра, доб­ре е да из­бяг­ва­ме крайнос­ти­те. Да се опит­ва­ме да бъ­дем твър­де доб­ри с на­ше соб­с­т­ве­но уси­лие, то­ва во­ди до ви­на. Да се опит­ва­ме да бъ­дем твър­де греш­ни, със си­гур­ност ще до­ве­де до смърт или раз­ру­ха.

Стихове 23-29: Макар че Соломоновата мъд­рост не мо­же да си пред­с­та­ви всич­ко, бе­ше оче­вид­но, че мо­рал­но­то проз­ре­ние на мъд­рос­т­та бе­ше за пред­по­чи­та­не пред мо­рал­на­та из­в­ра­те­ност на лу­дос­т­та.

Частта за не­де­ля на уро­ка се със­ре­до­то­ча­ва вър­ху ха­рак­те­ра. Вместо прос­то да да­ва друг при­мер на пе­си­ми­зъм, ко­га­то го­во­ри за смър­т­та, Соломон мо­же би за­гат­ва за смър­т­та на ня­кой, чий­то ха­рак­тер е про­ве­рен, пред раж­да­не­то на ня­кой, чий­то жи­вот и ха­рак­тер са неп­ро­ве­ре­на, праз­на пло­ча.

Когато Христос бе­ше тук на зе­мя­та, “Той не се за­ни­ма­ва­ше с аб­с­т­рак­т­ни те­ории, но с то­ва, ко­ето е най-важ­но за раз­ви­ти­ето на ха­рак­те­ра, оно­ва, ко­ето ще за­дъл­бо­чи спо­соб­нос­т­та на чо­ве­ка да поз­на­ва Бога и да раз­вие сво­ята си­ла да вър­ши доб­ро. Той го­во­ри за те­зи ис­ти­ни, ко­ито са свър­за­ни с ръ­ко­во­де­не­то на жи­во­та и ко­ито свър­з­ват чо­ве­ка с веч­нос­т­та.” ­ Елън Г. Уайт, “Възпитание”, стр. 81.

1.Качествата, ко­ито из­г­раж­дат ха­рак­те­ра, рас­тат, раз­ви­ват се и се въз­пи­та­ват пос­то­ян­но.

2. Развитието на ха­рак­те­ра е част от по-го­ле­мия план на Бога да ни из­ку­пи и въз­с­та­но­ви по Свой об­раз.

3. Той опис­ва то­зи план в Римляни 5:1-8 /Прочетете Римляни 5:1-8 /с гру­па­та си/.

4. Ние тряб­ва да се рад­ва­ме на връз­ка­та, ко­ято ве­че има­ме с Бога чрез вя­ра в Исус /стих 1,2/.

5. Ние мо­же да се рад­ва­ме за въз­пи­та­тел­на­та прог­ра­ма, ко­ято Бог из­ра­бот­ва в на­шия жи­вот.
За ра­зис­к­ва­не: Кои са че­ти­ри­те глав­ни стъп­ки на та­зи прог­ра­ма за въз­пи­та­ва­не на ха­рак­те­ра? /стих 3,4/. Защо раз­ви­ти­ето на ха­рак­те­ра за­поч­ва ви­на­ги със стра­да­ние? Защото в по­ве­че­то слу­чаи раз­ви­ти­ето на чо­ве­ка за­поч­ва със стра­да­ние. Помислете за по­го­вор­ка­та: “Без бол­ка ня­ма пе­чал­ба.”
3. Важността на ра­дос­т­та

Урокът за та­зи сед­ми­ца раз­ви­ва съ­що те­ма­та за ра­дос­т­та. Понякога е труд­но да се свър­же ра­дос­т­та с ме­лан­хо­лич­ния мо­но­лог на Соломон. Обаче, ко­га­то раз­бе­рем, че щас­тие и удо­вол­с­т­вие не са си­но­ни­ми на ра­дост, ние сме на път да раз­бе­рем как ра­дос­т­та се вмес­т­ва в кар­ти­на­та на Еклисиаст. /Забележете, че ра­дос­т­та е спо­ме­на­та в точ­ки 4 и 5 по-го­ре/.

Еврейската кул­ту­ра бе­ше та­ка­ва, ко­ято поз­на­ва­ше ра­дос­т­та.
За ра­зис­к­ва­не: Псалм 118:24 го­во­ри за ра­дост. Как то­ва спо­ме­на­ва­не на ра­дост има връз­ка с дек­ла­ра­ци­ята на Соломон, че ние сме тук са­мо за крат­ко вре­ме и че ще ум­рем?

Бог е по­ве­че заг­ри­жен за сте­пен­та на на­ше­то пос­лу­ша­ние и вяр­ност ­ ис­тин­с­ки­те при­чи­ни за ра­дост ­ от­кол­ко­то за ни­во­то на на­ше­то щас­тие. Радостта е ед­но дъл­бо­ко чув­с­т­во на за­до­вол­с­т­во, удов­лет­во­ре­ние, за­вър­ш­ва­не, ре­али­за­ция ­ с дру­ги ду­ми, ха­рак­тер. То ид­ва от бла­го­дар­нос­т­та, че Бог кон­т­ро­ли­ра и че на­ша­та вя­ра в Него но­си край­на по­бе­да.

/Помолете гру­па­та да на­ме­ри биб­лейс­ка под­к­ре­па за точ­ки­те по-до­лу. Няколко тек­с­то­ве са пред­ло­же­ни ка­то на­ча­ло/.

Когато от­к­ри­ем, че ха­рак­те­рът е не­дос­та­тъ­чен, бих­ме мог­ли да пог­лед­нем сред­но­то:

1. Слаб кон­т­рол на ус­та­та ни /Притчи 15:18; Яков 3:5/.

2. Слаб кон­т­рол вър­ху ума ни /Лука 12:29; Римляни 8:7; Филипяни 4:8/.

3. Снижени об­раз­ци /Притчи 7:22; Езекиил 33:31 /.

Когато от­к­ри­ем, че ха­рак­те­рът е не­дос­та­тъ­чен би тряб­ва­ло да наб­лег­нем на:

1. Добър кон­т­рол на ус­та­та /Притчи 16:32; Яков 1:19/.

2. Добър кон­т­рол на ума /Притчи 23:7; Римляни 8:6; Филипяни 4:8 /.

3. Добри при­ме­ри /Исая 26:3; Филипяни 2:5-18/.

/Накарайте гру­па­та да из­б­рои лю­би­ми сти­хо­ве, ко­ито съ­дър­жат иде­ята за ра­дост/.

След ка­то чле­но­ве­те на гру­па­та прег­ле­дат вни­ма­тел­но след­ни­те па­са­жи, на­ка­рай­те ги да ус­та­но­вят как­во каз­ва все­ки па­саж за един ра­дос­тен жи­вот и за­пи­ше­те то­ва на лист. После ра­зис­к­вай­те в гру­па­та, как все­ки член мо­же да ви­ди то­ва се­ме в своя соб­с­т­вен жи­вот /или в он­зи на при­ятел/ през сед­ми­ца­та

Римляни 15:30-32 /Нов м. пре­вод/. “Моля ви нас­тойчи­во, бра­тя, чрез на­шия Господ Исус Христос и чрез лю­бов­та на Духа, да се при­съ­еди­ни­те в бор­би­те ми, ка­то се мо­ли­те на Бога за ме­не. Молете се да мо­га да се из­ба­вя от не­вяр­ва­щи­те в Юдея, и мо­ята служ­ба в Ерусалим да бъ­де при­ят­на за све­ти­ите там; та­ка че чрез Божията во­ля да мо­га да дой­да при вас с ра­дост и за­ед­но с вас да се ос­ве­жа.”

Римляни 16:19 /Нов м. пре­вод/. “Всички са чу­ли за ва­ше­то пос­лу­ша­ние, за­то­ва съм из­пъл­нен с ра­дост; но ис­кам да бъ­де­те мъд­ри от­нос­но доб­ро­то и не­вин­ни от­нос­но зло­то.”

2 Коринтяни 1:23 ­ 2:4. /Да се про­че­те/.

Филипяни 1:3-6/ /Да се про­че­те/

УРОК 9 24 фев­ру­ари ­ 2 март

А. Как по­чи­та­не­то на зем­ни­те ав­то­ри­те­ти от­ра­зя­ва на­ше­то пос­лу­ша­ние към Бога? Прочетете Римляни 13:1-4; 1 Петрово 2:13-17. Коя е най-труд­на­та част от из­пъл­ня­ва­не­то на те­зи на­реж­да­ния. Как по-раз­лич­но би би­ло, ако жи­ве­ех­ме в дру­га част на све­та?

Б. Толкова мно­го от не­ща­та, ко­ито ни се случ­ват са из­вън на­шия кон­т­рол. Посочете три биб­лейс­ки об­ра­за, ко­ито са слу­жи­ли на Бога при ус­ло­вия, ко­ито да­леч не са би­ли най-иде­ал­ни­те. Посочете три­ма съв­ре­мен­ни­ци, от ко­ито се въз­хи­ща­ва­те, за­то­ва че пра­вят съ­що­то. Доколко ва­ши­ят жи­вот при­ли­ча на тех­ния или се раз­ли­ча­ва?
2. По-доб­ри­ят път /Еклисиаст 8:9-13/

А. Въпреки нес­п­ра­вед­ли­вос­т­та, ко­ято лес­но мо­же да се ви­ди в на­ше­то об­щес­т­во, за­що хрис­ти­яни­те тряб­ва да пос­то­ян­с­т­ват спо­ред един по-висш стан­дарт. Какви са ре­зул­та­ти­те за нас лич­но и за об­щес­т­во­то?

Б. В сти­хо­ве 12, 13 Соломон вну­ша­ва, че чо­век да жи­вее пра­вед­но, то­ва е не­го­ва­та наг­ра­да и че не­чес­ти­ви­те ще по­лу­чат нак­рая оно­ва, ко­ето зас­лу­жа­ват. По как­ви на­чи­ни сте ви­де­ли да се из­пъл­ня­ва то­ва във ва­шия жи­вот?
Резюме: Понякога Библията опис­ва Бога ка­то ска­ла ед­нов­ре­мен­но здра­ва и ус­тойчи­ва. Ние без­с­пор­но се нуж­да­ем от Него, за да сто­им за­кот­ве­ни в един нес­по­ко­ен и тре­во­жен свят.

СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ

СТЪПКА 1 ­ Мотивирайте се!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка свър­з­ва опит­нос­ти­те на уче­щи­те с уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на въп­ро­са : “Защо то­зи урок е ва­жен за мен?”

Поканете чле­но­ве­те на гру­па­та да спо­де­лят тях­на­та сед­ми­ца. Внимателно от­бе­ле­же­те да­ли те спо­де­лят доб­ри не­ща от жи­во­та си или тре­во­ги. /Имайте пред­вид спи­съ­ка в час­ти­те Практикувай и Приложи/.

Помислете за ня­кои об­щес­т­ве­ни фи­гу­ри, ко­ито са поз­на­ти на всич­ки: ар­тис­ти, по­ли­ти­ци или мес­т­ни зна­ме­ни­тос­ти. Споделете как­во зна­ете за те­зи хо­ра. Колко от не­ща­та са по­ло­жи­тел­ни? Какво зна­ем за от­ри­ца­тел­ни­те? Разисквайте как об­с­то­ятел­с­т­ва­та при те­зи хо­ра мо­гат да се срав­нят с оно­ва, ко­ето зна­ем за Соломон и за не­го­вия жи­вот. Какви зак­лю­че­ния мо­же­те да нап­ра­ви­те? Доколко то­ва ви по­ма­га да при­до­би­ете ед­но по-доб­ро раз­би­ра­не за пер­с­пек­ти­ва­та на Соломон. Какво мо­же­те да на­ме­ри­те в жи­во­та си за срав­ня­ва­не с оно­ва, ко­ето на­ми­ра­те в жи­во­та на Соломон?
СТЪПКА 2 ­ Изследвайте!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка пред­с­та­вя ин­фор­ма­ция, ко­ято уче­щи­те мо­гат да из­пол­з­ват, за да им по­мог­не по-доб­ре да раз­бе­рат уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на то­зи въп­рос: “Какво е нуж­но да зная от Божието Слово?”
БИБЛЕЙСКИ КОМЕНТАР

Соломон се по­каз­ва мно­го пе­си­мис­тич­но нас­т­ро­ен от­нос­но цел­та на чо­веш­кия жи­вот. Ако че­тем Еклисиаст ка­то чис­та мо­не­та, ние бих­ме из­пи­та­ли чув­с­т­во на без­на­деж­д­ност по от­но­ше­ние на ежед­нев­ния жи­вот. Но след ед­ни по-вни­ма­те­лен пог­лед вър­ху иде­ите, с ко­ито Соломон всъщ­ност се бо­ри, ние ос­та­ва­ме с чув­с­т­во на на­деж­да и ра­дост за оно­ва, ко­ето ни но­си бъ­де­ще­то.

/Прегледайте от­но­во Еклисиаст 8 гла­ва с гру­па­та си /
1.Вярност към зем­ни­те и не­бес­ни­те вла­де­те­ли /Еклисиаст 8:1-4/

Размишлявайки вър­ху жи­во­та си, Соломон пра­ви ня­кои зак­лю­че­ния. Вижте ези­ка, кой­то из­пол­з­ва той, и как мо­же да раз­бе­рем те­зи ду­ми днес?

“Осветлява ли­це­то му” пред­по­ла­га вед­ри­на, спо­койс­т­вие в ха­рак­те­ра и раз­по­ло­же­ни­ето на ед­на лич­ност. Виж Числа 6:25.

“Променя” е виж­да­не раз­ли­ка­та, ко­ято пра­ви Божията ми­лост при пре­об­ра­зя­ва­не­то на сър­це­то и ха­рак­те­ра.

“Дързост” или “ко­ра­ви­на” е ли­це­то на он­зи, у ко­го­то лип­с­ва кро­тост и кул­ту­ра.

Соломон счи­та, че един “цар” е ня­кой, ко­го­то е по­ма­зал Бог.

“Не бър­зай да из­ле­зеш” не оз­на­ча­ва да из­бя­гаш от ня­коя по­ръч­ка, но по-ско­ро да от­ка­жеш вяр­ност към ца­ря, да се от­ка­жеш да му слу­жиш.

Соломон пре­дуп­реж­да­ва, че не тряб­ва да ус­то­ява­ме за ло­ша ка­уза, с дру­ги ду­ми, слу­ги­те /слу­жи­те­ли­те / мо­га да бъ­дат пра­ви в оно­ва, ко­ето мис­лят, но не би тряб­ва­ло да про­ти­во­ре­чат на ца­ря. Царят е вър­хо­вен и е ви­на­ги прав.

“Никакво зло” оз­на­ча­ва да не зна­ем или вър­шим ло­ши не­ща.

“Време и съд­ба” се от­на­ся за фак­та, че ра­зу­мът на един мъ­дър чо­век знае ко­га е пра­вил­но да го­во­ри и ко­га да мъл­чи.
Еклисиаст 8:6

“Окаянство” е зло или без­по­койс­т­во. Когато за­мис­ля­те пла­но­ве, пла­ни­рай­те вни­ма­тел­но, за да из­бег­не­те проб­ле­ми.

Едно не­що, ко­ето без­по­кои хо­ра­та, е не­из­вес­т­но­то им бъ­де­ще.

“Власт над ду­ха” оз­на­ча­ва, че жи­во­тът мо­же да свър­ши все­ки мо­мент. Никой от нас не из­бяг­ва смър­т­та. |виж Йов 21: 17,18.

Говорейки за оно­ва, ко­ето е “ви­дял”, Соломон има пред­вид сво­ята лич­на опит­ност и наб­лю­де­ния.

Фразата “не­чес­ти­ви­те пог­ре­ба­ни” за­гат­ва за то­ва, че не­чес­ти­ви­те би­ват пог­реб­ва­ни с по­чес­ти, ка­то че ли са пра­вед­ни /Виж Йов 21:28-33 и Лука 16:22/.

“Дохождали и оти­ва­ли от свя­то­то мяс­то” оз­на­ча­ва, че ло­ши­те чо­веш­ки съ­щес­т­ва или не­обър­на­ти­те, се съ­об­ра­зя­ват с външ­ни­те изис­к­ва­ния на цър­ков­но­то член­с­т­во. Тогава с те­зи ли­ца се от­на­сят та­ка, ка­то че ли са бо­го­бо­яз­ли­ви. Соломон пи­та, за­що Бог поз­во­ля­ва то­ва. ­ Виж съ­що Еклисиаст 1:11.
За ра­зис­к­ва­не: Защо та­зи прак­ти­ка драз­ни Соломон? Как би тряб­ва­ло да от­го­во­рим, ко­га­то сме сви­де­те­ли на не­що по­доб­но? /Виж Еклисиаст 8:11-13/.
За ра­зис­к­ва­не: Защо не­чес­ти­ви­те мис­лят, че ня­ма да пла­щат за зло­то, ко­ето са из­вър­ши­ли? Какво зна­ем, че е вяр­но за пос­лед­ния съд? /Виж Еклисиаст 3:14; Второзаконие 4:40; Йов 5:26; Исая 65:20 /.

Соломон си спом­ня за своя жи­вот и кол­ко дъл­бо­ко е пад­нал от чис­то­та­та и све­тос­т­та. “Той не мо­жа ни­ко­га да се отър­си от спо­ме­ни­те за пок­ва­ре­ния жи­вот, кой­то бе во­дил.” ­ Пророци и ца­ре, стр.78.”Соломон раз­миш­ля­ва вър­ху жи­во­та си и е ра­зо­ча­ро­ван от из­бо­ра си. Когато гле­да нап­ред, той мис­ли за оне­зи, ко­ито е въ­вел в зло с по­ве­де­ни­ето си и опит­ва по вся­ка­къв въз­мо­жен на­чин да ги вър­не в пъ­тя на ис­ти­на­та. Колкото по-яс­на е оза­ри­ла­та го свет­ли­на, тол­ко­ва по-сил­но е же­ла­ни­ето му да пос­та­ви но­зе­те на дру­ги хо­ра в пра­вия път. Той не се от­на­ся ле­ко­мис­ле­но към без­път­ния си жи­вот, ома­ло­ва­жа­вай­ки сла­бос­ти­те си, но из­п­ра­ща сиг­на­ли за опас­ност, за да бъ­дат пре­дуп­ре­де­ни и дру­ги­те.” ­ Пак там.

“Несправедливостите в нас­то­ящия свят ня­ма да поз­во­лят да от­с­лаб­не вя­ра­та на един чо­век, кой­то хо­ди в Божиите пъ­ти­ща. Във веч­ния свят всич­ки нес­п­ра­вед­ли­вос­ти ще бъ­дат из­п­ра­ве­ни.” ­ АБК, том 3, стр.1092.

“Трудене” оз­на­ча­ва на­шия без­к­ра­ен кръг в уси­ле­на ра­бо­та.

Един мъ­дър чо­век ще изу­ча­ва сът­во­ре­ни­те от Бога де­ла, как­то и Неговото пи­са­но Слово.

Какво е ка­зал ве­че Соломон за тър­се­не­то на мъд­рост? /Виж Еклисиаст 1:13,17/.

Какво е Божието де­ло? /Виж Римляни11:33-36/.
СТЪПКА 3 ­ Практикувайте!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка ще ви по­мог­не да на­со­чи­те чле­но­ве­те на гру­па­та да от­к­ри­ят от­го­во­ра на след­ния въп­рос: “Как мо­га да при­ло­жа ин­фор­ма­ци­ята, ко­ято то­ку що на­учих?”
Въпроси за раз­ми­съл

џ Какво оз­на­ча­ва да нап­ра­виш обет /да да­деш клет­ва/ ? /Прочетете Езекиил 17:13-19/. Сравнете Римляни 13:5 с на­ше­то пос­лу­ша­ние днес.

џ Могат ли да ви­дят дру­ги­те, “про­ме­ни­те”, ко­ито Божията бла­го­дат е из­вър­ши­ла в сър­це­то ви? Как от­ра­зя­ва­те Христовия ха­рак­тер пред се­мейс­т­во­то си? Пред ко­ле­ги? Пред не­поз­на­ти хо­ра?

Въпроси за при­ло­же­ние

џ Върнете се към спи­съ­ка си от част 1. Когато спо­де­ля­ме ежед­нев­ния си жи­вот с дру­ги­те, спо­де­ля­ме ли на­ши­те ра­дос­ти или гри­жи­те си? Защо мис­ли­те, че из­би­ра­ме да спо­де­ля­ме те­зи не­ща от жи­во­та си?

џ Как жи­ве­ем все­ки ден с чув­с­т­во­то на на­деж­да? /Еремия 31:25/.

џ Как мо­жем да има­ме доб­ра нощ­на по­чив­ка? /Притчи 3:21-24/.

џ Защо тряб­ва да се по­ко­ря­ва­ме на за­ко­ни­те на та­зи зе­мя? Как са свър­за­ни те с по­ко­ря­ва­не­то на Божиите за­ко­ни.

“Там, къ­де­то се от­х­вър­лят Божествените пред­пи­са­ния, гре­хът прес­та­ва да из­г­леж­да гре­шен или пра­вед­нос­т­та ­ же­ла­на. Онези, ко­ито от­каз­ват да се по­ко­ря­ват на Божието уп­рав­ле­ние, са на­пъл­но не­год­ни да уп­рав­ля­ват се­бе си ... Докато се по­диг­ра­ват на ле­ко­ве­ри­ето на оне­зи, ко­ито се под­чи­ня­ват на изис­к­ва­ни­ята на Бога, мно­жес­т­ва с го­тов­ност при­емат, заб­лу­ди­те на Сатана.” ­ Елън Г. Уайт , Великата бор­ба, стр. 584,585.

Разисквайте за на­чи­ни­те, по ко­ито мо­жем да по­мог­нем на хо­ра­та да ви­дят Бога и све­та в ед­на свет­ли­на, из­пъл­не­на с на­деж­да.

Трудно е да раз­бе­рем как Соломон с един та­къв жи­вот на ра­дост, бо­гатс­т­во и изо­би­лие, мо­же да пи­ше тол­ко­ва не­га­тив­но.

Вижте от­но­во Йоан 10:10. Исус дой­де на та­зи зе­мя, за да има­ме изо­би­лен жи­вот. Ние мо­жем да из­бе­рем да изис­к­ва­ме те­зи обе­ща­ния все­ки ден.
За ра­зис­к­ва­не: Поканете чле­но­ве­те на гру­па­та да спо­де­лят как­во пра­вят, ко­га­то за­поч­нат да гле­дат не­га­тив­но на све­та. Какви съ­ве­ти мо­гат да да­дат, за да по­мог­нат на дру­ги­те да гле­дат на жи­во­та в ед­на “по-яр­ка свет­ли­на”? Вижте Притчи 17:22.

Предложете след­ни­те идеи:

1.Започвайте все­ки ден с че­те­не на Библията и пред­с­та­вя­не пред Бога спе­ци­фич­ни без­по­койс­т­ва. Вярвайте, че Той мо­же и ще се пог­ри­жи за тях. Не се пре­да­вай­те на из­ку­ше­ни­ето да си вър­не­те без­по­койс­т­ва­та от Бога.

2. Правете ре­дов­но фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния. Упражнението “по­доб­ря­ва дейнос­т­та на ва­ше­то сър­це и бе­ли дро­бо­ве и по­доб­ря­ва ва­ша­та си­ла, из­д­ръж­ли­вост и гъв­ка­вост ... Сега има съ­що до­ка­за­тел­с­т­ва, че фи­зи­чес­ка­та ак­тив­ност мо­же да по­мог­не в бор­ба­та сре­щу деп­ре­си­ята.” ­ Сага за здра­ве­то, 1 /10 /05.

3. Прекарвайте из­вес­т­но вре­ме на от­к­ри­то все­ки ден.

4. Пийте ежед­нев­но осем ча­ши во­да. “Чувството за жаж­да, спо­ред д-р Уенди Дуайл, мо­же да бъ­де знак, че вие ве­че сте обез­вод­не­ни, за­то­ва за пред­по­чи­та­не е да не се сти­га до то­ва по­ло­же­ние. Най-доб­ре е да се съз­да­де прак­ти­ка да се пие на ре­дов­ни ин­тер­ва­ли”, каз­ва тя. “Когато ос­та­ре­ете, мо­же по-мал­ко да осъз­на­ва­те фак­та, че се нуж­да­ете от теч­нос­ти. Имайте пи­тие с вся­ко яде­не и меж­ду яде­не­та” ­ Сага за здра­ве­то.

5.Направете не­що ми­ло за ня­ко­го, без до­ри та­зи лич­ност да раз­бе­ре, че то­ва сте би­ли вие.

6. Когато без­по­койс­т­ва­та ви се вър­нат от­но­во, не­за­бав­но ги пре­дай­те на Бога в мо­лит­ва.

7. Прегърнете ня­ко­го. /Бъдете си­гур­ни, че ли­це­то ще пос­рещ­не с ра­дост ед­на прег­ръд­ка/. Повечето де­ца оби­чат да бъ­дат прег­ръ­ща­ни. По-въз­рас­т­ни­те хо­ра, ко­ито ве­че ня­мат близ­ки наб­ли­зо, чес­то в про­дъл­же­ние на дъл­го вре­ме са без фи­зи­чес­ки кон­такт. Те съ­що оби­чат да бъ­дат прег­ръ­ща­ни и да зна­ят, че ня­кой се гри­жи още за тях.

8. Вземете си до­ма­шен лю­би­мец.

9. Често се ус­мих­вайте.

10. Пребройте ва­ши­те бла­гос­ло­ве­ния. Поканете чле­но­ве­те на гру­па­та ви да из­бе­рат да бъ­дат по­зи­тив­ни все­ки ден през след­ва­ща­та сед­ми­ца. Накарайте ги да спо­де­лят сво­ите опит­нос­ти с гру­па­та след­ва­ща­та съ­бо­та.
Поканете член от гру­па­та да прик­лю­чи с мо­лит­ва.

УРОК 10 3 ­ 9 март