Урок 1 30 декември ­ 5 яну­ари Утре тряб­ва да пре­по­да­вам: издигане и падане на соломоновия дом

“Сребърната ве­риж­ка” мо­же да е фи­гу­ра­ти­вен из­раз за жи­во­та и не­го­ва­та крех­кост. Например, ако ед­на хал­ка в сре­бър­на­та ве­риж­ка, ко­ято се из­пол­з­ва, за да се ока­чи лам­па, се счу­пи, лам­па­та ще пад­не и ще се счу­пи съ­що.

Жени, ко­ито оти­ват до сел­с­кия кла­де­нец, но­сят съд за во­да и въ­же с тях. Колелото, ко­ето те из­пол­з­ват, за да вър­жат въ­же­то, ра­но или къс­но мо­же да се пов­ре­ди от вре­ме­то и го­ди­ни­те. Когато се счу­пи ко­ле­ло­то, стом­на­та па­да и се стро­ша­ва. Соломон из­пол­з­ва те­зи кар­ти­ни, за да пред­с­та­ви смър­т­та.
Еклисиаст 12:7

След смър­т­та, чо­век фи­зи­чес­ки се раз­ла­га и се прев­ръ­ща в еле­мен­ти­те, пръс­т­та, ко­ято Бог е из­пол­з­вал, за да съз­да­де Адам. /Виж Битие 2:7/.

При смър­т­та, ние спим в пръс­т­та /Виж Йон 7:21/.

Това ни во­ди до обе­ща­ни­ето за съ­ня до въз­к­ре­се­ни­ето, ко­га­то пръс­т­та на зе­мя­та от­но­во ще ожи­вее /Виж Йоан 11:11-13; 1 Солунци 4:13-178.

“Думата, пре­ве­де­на “дух” е от ев­рейс­ка­та ду­ма “ру­ах”, пре­ве­де­на дъх, вя­тър или дух в сми­съл на жиз­не­ност, ку­раж, ха­рак­тер или гняв. Отнася се съ­що до раз­по­ло­же­ние /на ду­ха /. Навсякъде в Библията “ру­ах” е пре­ве­де­на със зна­че­ние на се­да­ли­ще на чув­с­т­ва, ум, во­ля, сър­це, мо­ра­лен ха­рак­тер и Божия Дух. Никога не е из­пол­з­ва­на ка­то ра­зум, спо­со­бен да съ­щес­т­ву­ва от­дел­но от фи­зи­чес­ко­то тя­ло. Онова, ко­ето се връ­ща при Бога е пър­во­из­точ­ни­ка на жи­во­та, да­ден от Бога на чо­ве­ка.” ­ АБК, том 3, стр. 1104.
Еклисиаст 12:8

На ев­рейс­ки ду­ма­та “хе­бел” мо­же да се пре­ве­де с “дъх” или “па­ра”. Тя мо­же съ­що да оз­на­ча­ва “су­ета”. “Суета на су­ети­те” на ев­рейс­ки е “хе­бел ха­ба­лим”.

Личността, го­во­ре­ща в то­зи текст е про­по­вед­ник или учи­тел. Той е чо­век, кой­то е учил, за да при­до­бие по-яс­но раз­би­ра­не и да мо­же да спо­де­ли оно­ва, ко­ето е на­учил.

Слушателите на Еклисиаст са ве­ро­ят­но об­ра­зо­ва­ни.

Приемливи ду­ми или ду­ми при­ят­ни за слу­ша­не не оз­на­ча­ва ду­ми на хвал­ба или лас­ка­тел­с­т­во. Подборът на ду­ми тук има ли­те­ра­ту­рен стил, ри­тъм и из­тън­че­ност.

Остените се из­пол­з­ват за да под­тик­ват към дейс­т­вие. Те са бо­лез­не­ни, но да­ват ре­зул­та­ти. /Виж Евреи 12:11/.

Гвоздеите свър­з­ват или здра­во зак­реп­ват, то­ва са идеи, пре­да­де­ни ста­ра­тел­но, та­ка че да се за­пом­нят доб­ре. /Виж Исая 22:23/.

Цялата пос­лед­на фра­за мо­же да се про­че­те та­ка: “Изкусен съ­би­рач /на мъд­ри по­го­вор­ки/” или прос­то “Като здра­во за­ко­ва­ни са из­б­ра­ни­те ду­ми на еди­ния пас­тир.” ­ АБК , том 3, стр. 1104.

Да бъ­де “уве­ща­ван” е да бъ­де пре­дуп­ре­ден. Соломон ни пре­дуп­реж­да­ва, че не вся­ко изу­ча­ва­не е дос­той­но за на­ше­то вре­ме. Много от оно­ва, ко­ето учим е без­по­лез­но, без­с­мис­ле­но. Само оно­ва, ко­ето ни во­ди до по-вис­ша цел, е дос­той­но за на­ше­то изу­ча­ва­не. Когато уче­не­то ни во­ди по-бли­зо до на­шия Създател, ние не из­пит­ва­ме умо­ра. Вместо то­ва, от­к­ри­ва­ме въл­ну­ва­що удо­вол­с­т­вие.

Еклисиаст 12:13

“Бой се от Бога” оз­на­ча­ва да има­ме лю­бя­що ува­же­ние към на­шия Създател. /Виж Второзаконие 6:2; Лука 1:50; Откровение 14:6,7/.

Заповедите е ед­на об­ща ду­ма, ко­ято оз­на­ча­ва всич­ки Божии изис­к­ва­ния, не са­мо мо­рал­ния Му за­кон.

“Нашето из­пъл­ня­ва­не” /всич­ко, ко­ето сме ние/ , е да от­да­дем по­чит на Бога и да па­зим за­по­ве­ди­те Му.
За ра­зис­к­ва­не: Съгласни ли сте със Соломоновото опи­са­ние на Бога, че пос­лу­ша­ни­ето на за­ко­на Му е вър­хов­на­та цел в жи­во­та? Обяснете от­го­во­ра си.

“Наш дълг е да се по­ко­ря­ва­ме на Бога. Като пра­вим то­ва, ние ще на­ме­рим вър­хов­но щас­тие. Наш дълг е да от­да­ва­ме лю­бя­що пос­лу­ша­ние на на­шия Създател.” ­ АБК, том 3, 1105.

Соломон пра­ви зак­лю­че­ние, за­явя­вайки, че ние се ре­али­зи­ра­ме в на­ше­то пос­ве­ще­ние на Бога.

Какво зна­ят чле­но­ве­те на цър­к­ва­та ми за пос­ве­ще­ни­ето ми в мо­ята вя­ра? Какво пра­вя, за да ук­ре­пя дру­ги­те да сто­ят твър­до във вя­ра­та си?

“В Божията въз­по­ме­на­тел­на кни­га се уве­ко­ве­ча­ва вся­ко пра­вед­но де­ло. Там се за­пис­ва вяр­но вся­ко от­б­лъс­на­то из­ку­ше­ние, вся­ко по­бе­де­но зло, вся­ка из­го­во­ре­на ду­ма на неж­но съ­чув­с­т­вие. Там са док­лад­ва­ни съ­що вся­ко де­ло на са­мо­жер­т­ва, вся­ко стра­да­ние и скръб, по­не­се­ни за­ра­ди Христос.” ­ Великата бор­ба, стр.481.

1. Детство, вре­ме на спо­де­ля­не на бе­зус­лов­на лю­бов.

2. Младост /тийнейджъ­ри/, вре­ме на енер­гия, ку­раж и же­ла­ние да се опит­ват но­ви дейнос­ти.

3. Зряла мла­дост, имат вре­ме, енер­гия, све­жи идеи да обо­га­тят нас­то­ящи­те цър­ков­ни прог­ра­ми.

4. Разцвета на жи­во­та включ­ва по­ве­че па­ри, от­кол­ко­то вре­ме. Сега чле­но­ве­те мо­гат да имат сред­с­т­ва да под­к­ре­пят цър­ков­ни­те фи­нан­со­ви нуж­ди и да на­сър­чат или под­к­ре­пят емо­ци­онал­но дру­ги чле­но­ве.

5. Зрелите чле­но­ве се­га мо­гат да имат вре­ме и на­лич­ни па­ри, за да под­к­ре­пят цър­к­ва­та, но по-мал­ко енер­гия за фи­зи­чес­ка ра­бо­та в цър­к­ва­та и идеи за про­ме­ни.