Урок 1 30 декември ­ 5 яну­ари Утре тряб­ва да пре­по­да­вам: издигане и падане на соломоновия дом

Божието Слово?”

Частта от уро­ка за не­де­ля пред­ла­га вес­т­та в те­зи сти­хо­ве да се обоб­щи. Накарайте чле­но­ве­те да спо­де­лят как­во са на­пи­са­ли или как­во са се се­ти­ли при про­чи­та­не­то є.

Как мо­жем да свър­жем Матей 21:28-31 с оно­ва, ко­ето то­ку що ра­зис­к­вах­ме?

/Прегледайте от­но­во Еклисиаст 5:8 с гру­па­та си./

Начинът, по кой­то хо­ра­та се от­на­сят един към друг, е ед­но от най-го­ле­ми­те прок­ля­тия. Несправедливо от­но­ше­ние, пре­ду­беж­де­ние, жес­то­кост ще съ­щес­т­ву­ват на то­зи свят, до­ка­то Бог не нап­ра­ви всич­ко но­во. Но Исус су­ми­ра за­ко­на в Своите сил­ни ду­ми, как тряб­ва да се от­на­ся­ме към Бога /виж час­т­та по-го­ре / и как тряб­ва да се от­на­ся­ме към чо­ве­ци­те.

/Някой от гру­па­та ви да про­че­те Матей7:12 или Лука 6:31 или да ги ка­же на­изуст/

Всъщност, как се от­на­ся­ме към тре­во­ги­те на бед­ния или по­тис­на­тия в на на­шия свят, е клю­чо­ви­ят въп­рос в съ­да.

/Вижте от­но­во Матей 25:31-46 с гру­па­та ви./
За ра­зис­к­ва­не: Каква връз­ка виж­да­те меж­ду тек­с­то­ве­те от час­т­та на уро­ка за по­не­дел­ник и та­зи прит­ча? /Вижте Изход 23:6; Левит 19:15; 25:39-43; Второзаконие 15:7-11/.

3. Обърнете се към се­бе си в от­но­ше­ни­ето си към Бога

/Някой от гру­па­та да про­че­те Еклисиаст 5:9, 15-17, 19,20./

Бог е Бог и Господ на всич­ки тво­ре­ния. Нашата ро­ля тук на зе­мя­та е да Му се пок­ла­ня­ме, да ра­бо­тим то­ва, ко­ето Той е оп­ре­де­лил да вър­шим, и да пом­ним, че ние сме прос­то част от Неговото тво­ре­ние, че Той ис­ка да уп­рав­ля­ва­ме Неговите де­ла тук на зе­мя­та. Ние не сме до­нес­ли ни­що в то­зи свят, не из­на­ся­ме ни­що от не­го и не тряб­ва лич­но да бъ­дем пох­ва­ле­ни за как­во да е, ко­ето пра­вим до­ка­то сме тук
За ра­зис­к­ва­не: Какви по-на­та­тъш­ни въп­ро­си от­нос­но Божието гос­под­с­т­во и на­ше­то до­мо­уп­ра­ви­тел­с­т­во на­ми­ра­ме в па­са­жи­те от час­т­та за втор­ник на уро­ка? Второзаконие 10:14; Псалм 8:6; 24:1; 115:16.

/Прочетете Еклисиаст 5:10-14 с гру­па­та си./

“Само ду­хов­но­то “бо­гатс­т­во”, ко­ето един чо­век е съб­рал в то­зи жи­вот, мо­же да за­не­се от­въд гро­ба.” ­ АБК том 3, стр. 1082.

Никоя ка­та­фал­ка не вла­чи ре­мар­ке.

Запасяване, гра­бе­не, опит чо­век “да се на­пъл­ни” с ма­те­ри­ал­ни не­ща, чув­с­т­ва или об­нос­ки мо­же да се пре­вър­не в прис­т­рас­тя­ва­не /ка­то нар­ко­ма­ни­ята/. Това е ня­кой да се опит­ва да на­пъл­ни прос­т­ран­с­т­во­то, ко­ето са­мо Бог мо­же да из­пъл­ни в не­го­вия жи­вот.

В ед­но спе­ци­ал­но из­да­ние на Адвентист Ривю, пуб­ли­ку­ва­но през 2003 го­ди­на, ед­на ста­тия от Мирослав Киш, озаг­ла­ве­на “Пристрастяването грях ли е?” има та­зи ми­съл: “Всяко не­що мо­же да ста­не обект на при­вър­з­ва­не и то­ва не­що мо­же да из­мес­ти Бога. Прекалена ра­бо­та, ка­ри­ери­зъм, пре­ка­ле­но без­по­койс­т­во, пор­ног­ра­фия, пре­яж­да­не и “син­д­ро­ма ме­сия” /чув­с­т­во­то, че ни­кой не мо­же да ме за­мес­ти/ мо­гат да бъ­дат тол­ко­ва опас­ни, как­то ал­ко­хо­лът, тю­тю­нът и дро­га­та. Думите : “Да ня­маш дру­ги бо­го­ве ос­вен Мене” се от­на­сят за всич­ки нас ­ до­ри за цър­ков­ни чле­но­ве.”

“Онзи, кой­то жи­вее жи­вот на сът­руд­ни­чес­т­во с Бога, ня­ма опит­ност, за ко­ято Бог да ня­ма ре­ше­ние” /Матей 6:34/. Бъдещето му е си­гур­но и жи­во­тът му мо­же да бъ­де спо­ко­ен.” ­ АБК, том 3, стр. 1083

Повторете глав­на­та кон­цеп­ция на то­зи урок: Един смис­лен жи­вот в Христос е то­зи, в кой­то Бог е в цен­тъ­ра, Господарят на всич­ко, ко­ето има­ме или вър­шим.

Погрижете се за хар­тия и хи­ми­ка­ли за чле­но­ве­те на гру­па­та си. Накарайте ги да на­пи­шат след­ни­те фра­зи по дъл­жи­на­та на лис­та: пе­че­ле­не на бо­гатс­т­во, пе­че­ле­не на власт, връз­ка с Бога, доб­ри вза­имо­от­но­ше­ния с хо­ра­та, важ­ни не­ща, при­ят­ни не­ща, ра­дос­т­ни опит­нос­ти, смис­лен жи­вот в Христос.

След то­ва ги на­ка­рай­те да на­ри­су­ват ма­лък кръг в сре­да­та на ос­та­на­ла­та част от лис­та. После, един по-го­лям кръг из­вън то­зи, об­ра­зу­ва­щи та­ка гла­ви­на­та и пе­ри­фе­ри­ята на ко­ле­ло. Да на­чер­та­ят шест ли­нии меж­ду два­та кръ­га. След то­ва ги по­мо­ле­те да на­зо­ват вся­ка част от ко­ле­ло­то си с ед­на от фра­зи­те в спи­съ­ка.
За ра­зис­к­ва­не: Кои са из­во­ди­те от ня­кои под­реж­да­ния, ко­ито мо­жем да нап­ра­вим на то­ва ко­ле­ло? Кое пред­с­тав­ля­ва един­с­т­ве­на­та си­гур­на гла­ви­на? Къде се съ­би­рат всич­ки ли­нии? Кое е ба­лан­си­ра­на­та ок­ръж­ност, ко­ято вли­яе вър­ху “дви­же­ни­ето на жи­во­та”?

Гари Престън, ав­тор и пас­тор, в се­рия от ста­тии вър­ху Еклисиаст, пуб­ли­ку­ва­ни в Ученически днев­ник от сеп­тем­в­ри­ /­ок­том­в­ри 1983 год., за­явя­ва : “Божиите дар­би са спи­ци в ко­ле­ло­то на жи­во­та. Те при­ля­гат доб­ре ка­то спи­ци, но ни­ко­га не въз­на­ме­ря­ват да ста­нат гла­ви­на на ко­ле­ло­то. Не, на гла­ви­на­та на ко­ле­ло­то ­ цен­тъ­ра на жи­во­та ­ те­зи дар­би ста­ват мощ­ни бе­зу­мия, за­дър­жа­щи ни от ис­тин­с­кия цен­тър на жи­во­та. А кой е ис­тин­с­ки­ят цен­тър на жи­во­та? “Бой се от Бога и па­зи за­по­ве­ди­те Му, по­не­же то­ва е всич­ко за чо­ве­ка.” /Еклисиаст 12:13/.

Отново Гари Престън за­явя­ва: “В мо­мен­ти на чес­т­но раз­миш­ле­ние и ти­ха са­мо­та, за как­во се ула­вя­те, че мис­ли­те? Мислите, ко­ито из­пъл­ват ума ви в та­ки­ва мо­мен­ти, раз­к­ри­ват цен­тъ­ра на ва­ша­та все­ле­на. Когато оце­ня­ва­те те­зи мис­ли и то­зи цен­тър, бих­те ли ка­за­ли, че те­зи не­ща на­ис­ти­на зас­лу­жа­ват да за­поч­не­те сед­ми­ца­та в по­не­дел­ник сут­рин?” ­ “Големият гра­би­тел”, Ученически днев­ник, 1983 год.

Би би­ло въз­мож­но да про­дъл­жи­те то­ва уп­раж­не­ние ед­на стъп­ка по-на­та­тък, да на­ри­су­ва­те дру­ги спи­ци и да на­пи­ше­те ня­кои от не­га­тив­ни­те не­ща, за ко­ито го­во­ри Проповедникът от Еклисиаст.

От дру­га­та стра­на на лис­та по­мо­ле­те чле­но­ве­те на гру­па­та да на­чер­та­ят друг кръг с по-го­лям кръг око­ло не­го. Да за­пи­шат на гла­ви­на­та Бог, а на ок­ръж­нос­т­та ­ Значим жи­вот в Христос. Тогава да при­ба­вят спи­ци и да на­пи­шат вър­ху спи­ци­те всич­ки хо­ра, не­ща и идеи, за ко­ито се се­щат в мо­мен­та, до­ка­то мис­лят за след­ва­ща­та сед­ми­ца.

Поканете чле­но­ве­те на гру­па­та да спо­де­лят с пар­т­ньо­ра си как­во би­ха мог­ли да про­ме­нят през след­ва­ща­та сед­ми­ца, ко­га­то мо­гат да бъ­дат си­гур­ни, че връз­ка­та им с Бога е гла­ви­на­та на тях­но­то ко­ле­ло.
За ра­зис­к­ва­не: Какво мо­же да нап­ра­ви цър­к­ва­та, за да бъ­де в служ­ба на оне­зи, ко­ито са с обър­кан жи­вот в цър­к­ва­та? В се­мейс­т­во­то? В об­щес­т­во­то? Какви цър­ков­ни сред­с­т­ва под­к­ре­пят ак­тив­но оне­зи, ко­ито се опит­ват да под­дър­жат вя­ра в Христос през сед­ми­ца­та?
За ра­зис­к­ва­не: Като гру­па пла­ни­рай­те со­ци­ал­на дейност във връз­ка с Еклисиаст 5:18. Насочете дейнос­т­та око­ло те­ма­та за бла­го­дар­нос­т­та. Съберете бла­го­дар­с­т­ве­на ко­лек­та от па­ри и по­лез­ни ве­щи, за да спо­де­ли­те с оне­зи, ко­ито са по-мал­ко об­ла­го­де­тел­с­т­ва­ни.

Главна кон­цеп­ция: Един зна­чим жи­вот в Христос е то­зи, в кой­то Бог е цен­тъ­рът, Господ на всич­ко, ко­ето има­ме и вър­шим.
Поканете член от гру­па­та да прик­лю­чи с мо­лит­ва.

УРОК 7 10 ­ 16 фев­ру­ари

“ГОНЕНЕ НА ВЯТЪРА”

А. В ня­кои час­ти на све­та ма­те­ри­ализ­мът мо­же да бъ­де ед­на от най-го­ле­ми­те преч­ки за ис­тин­с­ка ду­хов­ност. Прочетете Матей 6:24. Точно кол­ко очак­ва Исус уче­ни­ци­те Му да пре­зи­рат па­ри­те?

Б. Кога на­ши­ят апе­тит пре­ми­на­ва от под­дър­жащ жи­во­та в зап­ла­ха за жи­во­та? Кои са ня­кои от съв­ре­мен­ни­те по­ве­де­ния, ко­ито при пре­ка­ля­ва­не ста­ват зап­ла­ха за ду­хов­нос­т­та?

2. Вършене най-мно­го­то в нас­то­яще­то /Еклисиаст 6:10-12/.

А. Две опас­нос­ти зап­лаш­ват на­ше­то до­вол­с­т­во. Едната е да жи­ве­ем в ми­на­ло­то. Другата е да ча­ка­ме ня­коя иде­ал­на си­ту­ация, пре­ди да при­емем пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та на жи­во­та. Прочетете Еклисиаст 9:10 и 1 Коринтяни 10:31. Какво бих­те ис­ка­ли да пра­ви­те за Бога, ко­ето още не сте пра­ви­ли? Какво е нуж­но, за да за­поч­не­те?

Б. Прочетете Еклисиаст 10:12. Как бих­те ис­ка­ли да ви пом­нят, ко­га­то си оти­де­те? Кои хрис­ти­ян­с­ки цен­нос­ти би­ха ви по­мог­на­ли да из­пъл­ни­те то­ва?
Резюме: Пътеката на до­вол­с­т­во­то е па­ви­ра­на с де­ла на не­се­бе­лю­би­ва служ­ба чрез Исус.

СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ

СТЪПКА 1 ­ Мотивирайте се!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка свър­з­ва опит­нос­ти­те на уче­щи­те с уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на въп­ро­са : “Защо то­зи урок е ва­жен за мен?”

Разказват за един учен, кой­то бил чес­то кри­ти­ку­ван за то­ва, че бил ста­ро­мо­ден, по­не­же ци­ти­рал мно­го от Библията. Един ден той се пос­та­рал да обяс­ни за­що вяр­ва в Библията: “Тук има ед­на бед­на вдо­ви­ца, ко­ято е из­гу­би­ла един­с­т­ве­ния си син. Тя ис­ка да знае, да­ли ще го ви­ди от­но­во. Науката ще да­де от­го­во­ра и аз ще ос­та­вя Библията нас­т­ра­на.”

Той взел Библията и я пос­та­вил на сто­ла зад се­бе си.

“Ще ви­ди ли вдо­ви­ца­та от­но­во си­на си? Къде е той? Смъртта прик­люч­ва ли всич­ко? Какво има да ка­же на­ука­та?”

Последвала про­дъл­жи­тел­на па­уза.

“Ние ча­ка­ме от­го­вор. Вдовицата е уп­ла­ше­на...”

Друга дъл­га па­уза.

“Сърцето на вдо­ви­ца­та е сък­ру­ше­но. Науката тряб­ва да го­во­ри. Нищо ли ня­ма да ка­же? Тогава тряб­ва да взе­мем Книгата.” И тук той поч­ти­тел­но я взел и мно­го вни­ма­тел­но я от­во­рил и про­чел: “Аз ще оти­да при не­го, но той ня­ма да се вър­не при ме­не... Мъртвите ще въз­к­ръс­нат ... за­що­то то­ва тлен­но­то тряб­ва да се об­ле­че в нет­ле­ние, и то­ва смър­т­но­то да се об­ле­че в без­с­мър­тие ... О, смър­те, где ти е жи­ло­то?... Видях мър­т­ви­те, мал­ки и го­ле­ми, да сто­ят пред Бога.”

После зат­во­рил Книгата и по­гал­вай­ки я неж­но, той ка­зал: “Ние вяр­ва­ме в Библията!” ­ Библейски илюс­т­ра­ции, кни­га 2, Съкровищница с биб­лейс­ки илюс­т­ра­ции, 1998 г.
За ра­зис­к­ва­не: Как би мог­ла та­зи илюс­т­ра­ция да уте­ши Соломон?
Главна кон­цеп­ция: Един зна­чим жи­вот в Христос ще бъ­де то­зи, в кой­то ми­съл­та за смър­т­та ня­ма да но­си страх или бол­ка.
СТЪПКА 2 ­ Изследвайте!

Само за учи­те­ли: Тази стъп­ка пред­с­та­вя ин­фор­ма­ция, ко­ято уче­щи­те мо­гат да из­пол­з­ват, за да им по­мог­не по-доб­ре да раз­бе­рат уро­ка. Помогнете на чле­но­ве­те на гру­па­та ви да от­го­во­рят на то­зи въп­рос: “Какво е нуж­но да зная от Божието Слово?”

БИБЛЕЙСКИ КОМЕНТАР

1. Соломон и Исус

/Прочетете Еклисиаст 6 гла­ва в гру­па­та/

Последният стих от днеш­на­та гла­ва мо­же дейс­т­ви­тел­но да е връх­на точ­ка на оп­лак­ва­не­то на Проповедника. “Защото кой знае кое е доб­ро за чо­ве­ка в жи­во­та, във всич­ки­те дни на су­ет­ния му жи­вот? Той ще ги пре­ка­ра ка­то сян­ка.” /Ек. 6:12/.

Ние ве­че из­с­лед­вах­ме ня­кои въз­мож­ни от­го­во­ри на то­зи въп­рос. Но ко­га­то Исус бе тук на зе­мя­та, Той ка­за /Матей 12:27/, че Един по-ве­лик от Соломон бе с нас.

/Възложете на раз­лич­ни чле­но­ве от гру­па­та след­ни­те двой­ки от сти­хо­ве в Еклисиаст, и ко­га­то ги по­со­чи­те, да ги про­че­тат и да да­дат крат­ко ре­зю­ме на оно­ва, ко­ето той каз­ва. След ка­то гру­па­та е удов­лет­во­ре­на от ре­зю­ме­то, на­ка­рай­те то­зи член да оти­де към съ­от­вет­ни­те ду­ми на Исус и да ги про­че­те на глас. След то­ва ра­зис­к­вай­те в гру­па­та как все­ки ци­тат от Исус изяс­ня­ва ду­ми­те на Соломон в ед­на но­ва свет­ли­на или ги от­х­вър­ля/.
Група 1:

Еклисиаст 1:13 /Нов меж­ду­на­ро­ден пре­вод/ “Посветих се да изу­ча и да из­с­лед­вам чрез мъд­рос­т­та всич­ко, ко­ето е нап­ра­ве­но под не­бе­то. Какъв те­жък труд е въз­ло­жил Бог на хо­ра­та!”

Матей 11:30. “Моето иго е бла­го и Моето бре­ме е ле­ко.”

Йоан 4:34. “Казва им Исус: Моята хра­на е да вър­ша во­ля­та на Онзи, Който Ме е пра­тил, и да вър­ша Неговата ра­бо­та.”

Йоан 17:4. “Аз Те прос­ла­вих на зе­мя­та, ка­то свър­ших де­ло­то, ко­ето Ти Ми да­де да вър­ша.”

/Нека гру­па­та ви про­че­те пос­лед­ни­те из­ре­че­ния от Еклисиаст 6 гла­ва/.

Следвайте на­со­ки­те в час­т­та за сря­да на уро­ка, на­пи­ше­те лю­би­ми­те си тек­с­то­ве за веч­ния жи­вот един след друг в ко­лон­ка. Напишете тол­ко­ва сти­хо­ве, кол­ко­то ви ха­ре­са. След то­ва ги про­че­те­те на глас После се по­мо­ле­те, бла­го­да­ре­те за те­зи обе­ща­ния и ги ис­кай­те за се­бе си. Бъдете го­то­ви да ги спо­де­ли­те с дру­ги, ко­га­то Господ ви да­де въз­мож­ност.

УРОК 8 17 ­ 23 фев­ру­ари

А. Какво ис­ка да ка­же съ­ве­тът на Соломон: “Да не ка­жеш: Защо пре­диш­ни­те дни бя­ха по-доб­ри от те­зи?” /Еклисиаст 7:10, нов пр./. Как би тряб­ва­ло хрис­ти­яни­те да ба­лан­си­рат сво­ята при­вър­за­ност към ми­на­ло­то с пос­ре­ща­не­то на пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та в нас­то­яще­то? Дайте при­ме­ри.

Б. В стих 15 Соломон до­кос­ва един от кла­си­чес­ки­те при­ме­ри на неп­рав­ди­те в жи­во­та. Посочете три съв­ре­мен­ни при­ме­ра на то­ва яв­ле­ние и из­ло­же­те биб­лейс­ка­та ис­ти­на, към ко­ято да се при­дър­жа­те, за да ви по­мог­не да ра­бо­ти­те чрез нея.

В. Декларацията на Соломон в Еклисиаст 7:20 за­бе­ле­жи­тел­но при­ли­ча на изяв­ле­ни­ята на Павел в Римляни 3:10-12; 7:5-20. Ако ние не мо­жем да се до­ве­рим на соб­с­т­ве­на­та си пра­вед­ност, в чия мо­жем да вяр­ва­ме? Обяснете нак­рат­ко как сте стиг­на­ли до то­ва раз­би­ра­не?